Решение по дело №472/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 256
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20201700500472
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Перник , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500472 по описа за 2020 година
С Решение №609/03.04.2020год., постановено по гр.дело № 03717/2019год. по
описа на ПРС „ Стомана Индъстри „ АД гр.П. е осъдено да заплати на А. П. Ч. от ***
сумата от 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания, настъпили
в резултат от професионално заболяване „ Неврит на слуховите нерви-средна степен на
тежко чуване “ , установено с Експертно решение № ***год. на ТЕЛК общи и
професионални болести при УМБАЛ“ Св. Иван Рилски „ ЕАД-София , ведно със законната
лихва , считано от ***год. до окончателното й изплащане, сумата от 3068.64лева
,представляваща имуществени вреди ,произтичащи от разликата между действителното
БТВ,получавано от ищцата на длъжност „***“ и БТВ ,получавано от ищцата след
преназначението й в работна среда без рискови фактори на длъжност „ ***“ за периода от
05.07.2018год. до 01.11.2020год.,ведно със законната лихва ,считано от 05.07.2018год. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 700лева,представляваща имуществени
вреди от закупуването на лекарства за лечение на професионалното заболяване „Неврит на
слуховите нерви-средна степен към тежко чуване“ за периода от 05.07.2018год-. до
01.11.2020год.,законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018год. като са
отхвърлени като неоснователни исковете до пълните им предявени размери-до сумата от 20
000лева за иска за обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания ,претърпени
вследствие професионално заболяване „ неврит на слуховите нерви-средна степен към тежко
1
чуване“, до сумата от 13 758левна за иска за имуществени вреди ,произтичащи от разликата
между действителното БТВ, получавана от ищцата на длъжността „ ***“ и БТВ на
длъжността „***“ за периода от 05.07.2018год. до 01.11.2020год. и до сумата от 2 790 лева за
иска за имуществени вреди, претърпени от закупуване на лекарства за лечението на
професионалното заболяване „ Неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко чуване „
за периода от 05.07.2018год. до 01.11.2020год.
С решението е отхвърлен като неоснователен предявения от А. Ч. против „
Стомана Индъстри „ АД иск по чл.200 от КТ за присъждане на сумата от 35 000лева
,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
професионално заболяване „ Вибрационна болест втори стадий“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.07.2018год. до окончателното й изплащане, за заплащане на
сумата от 2 790лева , представляваща имуществени вреди ,търпени от закупуване на
лекарства за лечение на професионално заболяване „ Вибрационна болест втори стадии“ за
периода от 05.07.2018год. до 01.11.2020год.,ведно със законната лихва , считано от
05.07.2020год. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1105.85 лева
,представляваща обезщетение за имуществени вреди ,произтичащо от разликата между БТВ,
получавано от ищцата преди излизането й в отпуск по болест поради двете професионални
заболявания и обезщетението , получавано от ищцата през времето, през което е била в
отпуск по болест за периода от 27.08.2014год. до 21.03.2015год.,ведно със законната лихва ,
считано от 27.08.2014год. до окончателното й изплащане.
Със същото решение „ Стомана Индъстри“ АД е осъдено да заплати на А. Ч.
разноски по делото в размер на 323.41лева , а по сметка на ПРС- 750.75лева държавна такса
и 181.61лева разноски за вещи лица, както и А. Ч. е осъдена да заплати на „Стомана
Индъстри“ АД сумата от 3 903.36лева разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А. Ч., която го
обжалва в следните части:
-в частта ,в която е отхвърлен до пълния предявен размер предявения от нея иск
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „
Двустранен неврит на слуховите нерви-средна степен към тежко чуване“
-в частта ,в която е отхвърлен до пълния предявен размер предявения от нея иск
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от , изразяващи се в разликата между
полученото от нея трудово възнаграждение на длъжността „ ***“ и трудовото
възнаграждение,което би получила на длъжността „ ***“ за периода от 21.03.2015 год. до
01.11.2020год.
-в частта , в която й е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева от професионално заболяване
„ Вибрационна болест-втори стадий“
2
-в частта , в която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на сумата от
2 790лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионално
заболяване „ вибрационна болест“
-в частта , в която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 105.85лева и изразяващи се в разликата
между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото
възнаграждение,което би получила ,като беше здрава и работеше на длъжността „ ***“ за
периода 27.08.2014год. до 21.03.2015год.,както ив частта за разноските. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните му части и постановено
ново за уважаване на исковете й в пълните предявени размери. Претендира присъждане на
разноски.
Въззивна жалба против решението е подадена и от „Стомана Индъстри“ АД
,който го обжалва ,в частите му , в които са уважени предявени от ищцата искове,както и в
частта за разноските.По изложени съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, жалбоподателят моли същото да бъде отменено и
постановено ново за отхвърляне на предявените искове,ведно с произтичащите от това
последици.
В срок е подаден писмен отговор от А. Ч.,която счита жалбата на „ Стомана
Индъстри „ АД гр. П. за неоснователна и моли същата да не бъде уважавана.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо , поради което следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А. П. Ч. против „ Стомана Индъстри“ АД гр.П. . Ищцата е твърдяла, че като
работник в ответното дружество в продължение на 19 години ,5 месеца и 22 дни на различни
длъжности : ***“, „***“ и в резултат на условията на труд е заболяла от професионално
заболяване „ Вибрационна болест втори стадий“ и в последствие „ неврит на слуховите
нерви-средна степен на тежко чуване“ е претърпяла неимуществени и имуществени вреди
,подлежащи на обезщетяване от работодателя й- ответник по делото. Посочила е ,че в
следствие на вибрационната болест е получила изтръпване ,схващане и посиняване на
пръстите на ръцете и краката, болки в раменете врата и кръста ,меките части на ръцете и
бедрата, които болки и страдания на битовото й обслужване, нормалния начин на живот и за
изпълнение на домакинските й задължения, довели били до понижение на самочувствието и
самоизолация. В резултат на професионалното заболяване „ неврит на слуховите нерви-
средна степен на тежко чуване“ довело до постоянен шум в ушите, световъртеж, нарушено
равновесие и болки в главата, както и до невъзможност да реагира при звън на телефон и
3
звуков сигнал на светофар. Посочила е ,че за облекчаване симптомите на професионалните
заболявания е направила разходи за лекарства, както и че поради заболяванията е била в
болничен отпуск и преназначена на по -ниско платена работа, в резултат на което е
претърпяла и имуществени вреди, поради невъзможността да получава по-високо БТВ като
работник на длъжност“ ***“ . Предвид на това е претендирала заплащане от ответника на
следните суми :
- сумата от 35 000 лева , обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
професионално заболяване „ Вибрационна болест втори стадий“, ведно със законната лихва ,
считано от 05.07.2018год. до окончателното й изплащане
- Сумата от 20 000лева ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
професионално заболяване „ Неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко
чуване“,ведно със законната лихва ,считано от 05.07.2018год. до окончателното й
изплащане
- сумата от 2 790 лева ,представляваща обезщетение за имуществени вреди от
закупуване на лекарства за лечение на професионално заболяване „ Вибрационна болест -
втори стадии“ за периода от 05.07.2018год. до 01.11.2020год.,ведно със законната лихва
,считано от 05.07.2018год. до окончателното й изплащане
- сумата от 2 790лева ,представляваща обезщетение за имуществени вреди от
закупуване на лекарства за заболяване „ Неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко
чуване“ за периода от 05.07.2018год. до 01.11.2020год. ,ведно със законната лихва ,считано
от 05.07.2018год. до окончателното й изплащане
- сумата от 1105.85лева ,представляваща имуществени вреди, представляващи
разликата между БТВ ,което е получавала преди да излезе по болест по повод двете
професионални заболявания и обезщетението, което е получавала по време на болничния
отпуск за периода от 27.08.2014год. до 21.03.2015год.,ведно със законната лихва ,считано от
27.08.2014год. до окончателното й изплащане, както и
- сумата от 13 758 лева ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди , изразяващи се в разликата между БТВ,което е получавала на длъжността „ ***“ и
БТВ за длъжността „***“ за периода от 21.03.2015год. до 01.11.2020год., ведно със законната
лихва , считано от 21.03.2015год. до окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Поддържал е , че не са
налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността му ,тъй като сочените
от ищцата професионални заболявания не са установени по надлежния ред. Оспорил е
твърдяната от ищцата причинно следствена връзка между професионалните заболявания и
претърпените вреди,направил е искане от претендираното обезщетение за имуществени
вреди да се приспаднат получаваната от ищцата пенсия за инвалидност и получени
4
обезщетения ,както и е възразил срещу претендирането на имуществени вреди за бъдещ
период , а именно до 01.11.2020год.
Районният съд е уважил предявените искове частично както следва:
-присъдил е на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
професионално заболяване „ Двустранен неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко
чуване“,приемайки че това професионално заболяване на ищцата е установено по
надлежния ред ,че същото е причинено от условията на труд и при ответника и че в резултат
от него ищцата е претърпяла неимуществени вреди -намаление на слуха в двете
уши,намалена разбираемост на речта, довела до социална изолация ,вестибуларни
нарушения и неудобства. Приел ,че заболяването не е свързано с болки, поради което е счел
,че сумата от 15 000 лева е достатъчна на обезщети ищцата за претърпените от нея от това
професионално заболяване неимуществени вреди.
-присъдил е обезщетение за имуществени вреди в размер на 3068.64лева
/съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза / ,като е приел ,че в
резултат на професоналното заболяване „ Двустранен неврит на слуховите нерви-средна
степен на тежко чуване“ ищцата е била трудоустроена на друга ,по ниско платена длъжност
и е претърпяла вреди, изразяващи се в разликата между БТВ на заеманата преди
трудоустрояването длъжност и длъжността „ ***“.
-присъдил е и обезщетение в размер на 700 лева ,приемайки че това е стойността
на лекарства ,които същата е закупила с оглед лечение заболяването си „ Друстранен неврит
на слуховите органи- средна степенна тежко чуване“.
-отхвърлил е претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от професионално заболяване „ Вибрационна болест-втори стадий“, тъй
като претенцията за това е предявена след изтичане на законоустановения срок по чл.358,
ал.1 ,т.3 от КТ. За начален момент на срока съдът е приел датата 08.04.2015год.,когато е
установен професионалния характер на заболяването и за краен-датата на предявяване на
иска- 13.06.2019год.
За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде
установено по предвидения в закона ред - редът, регламентиран в чл. 61 - 63
КСО, НАРЕДБА № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните
заболявания, обн., ДВ, бр. 5 от 18.01.1985 г., отм., бр. 33 от 4.04.2001 г., в сила от
5.07.2001г.; Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от
2001г. (отм.), Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността от
2005г.; Наредбата за медицинската експертиза от 5.05.2010г., в сила от 14.01.2011г.
и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести от 2008г. Признаването на професионалния характер на
5
заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите
на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е
уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване,
обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната
болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и
причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с
решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в
страната. При липсата на такова решение, твърдението на ищеца за наличие на
професионално заболяване или влошаване на здравето във връзка с професионално
заболяване е недоказано, което обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ.
В случая ищцата сочи Експертно решение № ***год. на НЕЛК като
правопораждащ факт на претенцията й за обезщетение на вреди от две професионални
заболявания – „ Вибрационна болест-втори стадий“ и „ Двустранен неврит на слуховите
нерви-средна степен на тежко чуване“. Районният съд е приел ,че цитираното експертно
решение установява професионалния характер на заболяването „ Двустранен неврит -средна
степен на тежко чуване“, който извод според въззивната инстанция съответства на
събраните по делото доказателства и на материалния закон,поради което оплакванията на „
Стомана Индъстри“ АД за противното , изложени във въззивната жалба се явяват
несъстоятелни. Не съответства на събраните по делото доказателства и материалния закон
извода на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията на ищцата за
обезщетяване на вреди по чл.200 от КТ като настъпили от професионално заболяване –„
вибрационна болест-втори стадий“ ,тъй като същата не е погасена по давност и доводи в
тази връзка във възивната жалба на Анелия Чупетловска се явяват основателни.
По делото е представено Експертно решение № ***год. на ТЕЛК за общи и
професионални болести при УМБАЛ „ Св. Иван Рилски“ ЕАД гр.София, от което се
установява ,че ищцата в първоинстанционното производство страда от професионално
заболяване „Вибрационна болест-втори стадий“, обуславящо 46 % трайно намалена
трудоспособност . Решението е обжалвано от работодателя- „ Стомана Индъстри“ АД, като
с Експертно решение № ***год. на НЕЛК същото е отменено , в частта относно оценката
на работоспособността, която е определена на 50 % и потвърдена по останалите поводи.
Определеният срок на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане е 2 години
или до *** год. По делото няма данни относно момента на влизане в сила на Експертно
решение № ***год.
Представено е и Експертно решение № ***год. на ТЕЛК Общи и
професионални заболявания към УБАЛ „ Св.Иван Рилски“ ЕАД гр. София,с което е
признато ,че ищцата страда и от професионално заболяване „ Неврит на слуховите нерви
със загуба на слуха за ляво ухо 50 ДБ и за дясно ухо 48 ДБ-степен средна на тежко чуване“ ,
обуславящо 59 % трайно намалена трудоспособност . Решението е обжалвано от
6
работодателя- „ Стомана Индъстри“ АД като с Експертно решение № ***год.- на НЕЛК е
отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване.
С Експертно решение №***год. на ТЕЛК е призната на ищцата водеща
диагноза –„ Въздействие на вибрации“….., и професионално заболяване: „ вибрационна
болест ,втори стадии“ „Неврит на слуховите нерви,степен средна на тежко чуване“ ,
обуславящо 59 % трайна неработоспособност. В решението е посочено ,че „вибрационна
болест, втори стадии“ обуславя 40% трайна неработоспособност, а неврита на слуховите
нерви- 35 %. Върху решението е направена заверка ,че същото е влязло в сила на ***год.,
което се опровергава от събраните по делото доказателства. С оглед направеното от
ответника възражение във връзка с момента на влизане в сила на ЕР е изискан и приложен
опис на медицинското експертно досие на ищцата , от което е видно ,че ЕР № ***год. е
обжалвано от осигурителя- „ Стомана Индъстри“ АД гр. П. и че същото е потвърдено от
НЕЛК с Експертно решение № ***год. Последното е връчено на осигурителя -„ Стомана
Индъстри“ АД на 07.01.2019год. , а на ищцата на 05.07.2018год., като предвид липсата на
твърдения от нейна страна за по-късен момент на получаване на решението и липсата на
интерес от обжалването му. Осигурителят- „ Стомана Индъстри“ АД гр.П. не установява да
го е обжалвал от момента на узнаването му, а установяването на това обстоятелство е в
негова тежест / Определение № 696 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1788/2018 г.,
решение № 213/12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о.; решение № 2/ 25.02.2015 г. на
по гр. д. № 3402/2014 г., III г. о., решение № 185/27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г., III г.
о. на ВКС/, поради което е изпълнена процедурата по чл.112а от ЗЗ и доколкото ЕР е
връчено на всички лица , имащи интерес от обжалването му,същото е влязло в сила на
22.01.2019год.
Доводите, че решението не е било съобщено на останалите субекти, визирани в
чл.112 от ЗЗ, както и на другите работодатели, при които ищцата е работила, по съществото
си съставляват упражняване на чужди права, което е допустимо, само в изрично
предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не е налице.
Предвид горното, съдът намира, че възражението на „Стомана индъстри“ АД, че
решението не е влязло в сила, е неоснователно.
С оглед момента на влизане в сила на ЕР на НЕЛК № ***, а именно ***год. / а и
с оглед момента на неговото постановяване -***год./ до датата на предявяване на иска по
чл.200 от КТ – 13.06.2019год. не е изтекъл срока по чл. 358, ал.2, т.2 от КТ, поради което
исковата претенция не е погасена по давност и поддържаните в този смисъл възражения на
„Стомана Индъстри „ АД гр.П. се явяват несъстоятелни.
Жалбоподателят „Стомана Индъстри“ АД поддържа, че не са налице основания
за ангажиране на отговорността му , защото липсва причинна връзка между
констатираното влошаване на професионалното заболяване и работната среда при
жалбоподателя, което според последния е видно и от представените Протокол № ***год. и
7
Протокол № № ***год. за извършено проучване на професионална болест.
Протоколът за проучване на професионална болест, се съставя в рамките на
процедурата по установяване на професионално заболяване. Крайният акт, който се
постановява в това производство е решението с което забелязването е признато за
професионално. Такова решение е постановено през *** г. и е влязло в сила. При наличието
на влязло в сила решение относно професионалния характер на заболяванията на ищцата, то
и съдът намира, че по делото е установена и причинната връзка между работната среда и
професионалните заболявания „ Вибрационна болест-втори стадий“ и „ Двустранен неврит
на слуховите нерви в степен средна към тежко чуване“ .
На основание чл.113, ал.3 от Закона за здравето влезлите в сила решения на
органите на медицинската експертиза, са задължителни за всички лица, органи и
организации в страната. Т.е. влезлите в сила решения като официални удостоверителни
документи за установените в тях факти, установяват и наличието на причинна връзка между
работата на ищцата в ответното дружество и констатираното професионално заболяване и
последвалото влошаване на същото заболяване.
С оглед наличието на ЕР № ***год. на НЕЛК, за което няма данни да е влязло
в сила , настоящият състав приема, че с ЕР № ***год. на НЕЛК е признат професионалния
характер на заболяването „ Двустранен неврит на слуховите нерви в степен средна към
тежко чуване „,както и че е извършено преосвидетелстване на ищцата по повод
заболяването й „ Вибрационна болест-втори стадий“ ,съгласно чл.7 , ал.3 от Наредба за реда
за съобщаване ,регистриране ,потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести. На този извод сочи както посочването на цитираната разпоредба в експертното
решение, така и момента на неговото издаване-след изтичане срока на инвалидността по ЕР
№ ***год. на НЕЛК – ***год. На съдебния състав е известно Решение № 376/11.05.2010год.
, постановено по гр.дело № 1188/2009год. на ВКС, но счита , че ЕР № ***год. на НЕЛК не
установява ексцес от професионално заболяване „ Вибрационна болест втори стадий“. Това
е така , тъй като с ЕР № ***год. на ТЕЛК ищцата е освидетелствана с водеща диагноза „
вибрационна болест втори стадий“ като е приет професионалния характер на
заболяването и е определена 40 % неработоспособност за професионалното заболяване за
срок до ***год. Този процент на нетрудоспособност от професионалното заболяване е
потвърден от НЕЛК с ЕР № ***год. и същият процент трудова неработоспособност-40 % е
призната и с ЕР № ***год. на ТЕЛК , потвърдено с ЕР № ***год. на НЕЛК . Касае за
преосвидетелстване по отношение на професионално заболяване „ Вибрационна болест
втори стадий“ , с което е потвърдено здравословното състояние на ищцата ,но за нов,
определен период от време – до 01.11.2020год. Новото преосвидетелстване за определен
период от време , независимо от това дали се потвърждава или се констатирира влошаване
на здравословното състояние, съставлява правопораждащ факт, от който момент за
работника възниква право на иск за вземане за увреждане за същия период.
8
Видно от заключението на приетата съдебно медицинска експертиза, депозирана
на 26.11.2019год. заболяването „Двустранен неврит на слуховите нерви-средна степен на
тежко чуване“ при ищцата се явява клинична проява на общо вибровъздействие и е резултат
от общи вибрации и щум при продължителна работа в ответното дружество като „ ***“ .
Заболяването се изразява в увреждане на рецепторния апарат на слуховия анализатор, в
увеличение пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта,
невродегеративни промени в слуховите сетивни клетки,настъпването на паталогични
промени довеждащи до трайно увреждане на слуха. При ищцата заболяването се проявява в
слухова загуба на ляво ухо- 50 дБ и за дясно ухо-48 дБ,представляваща средна степен на
тежко чуване. Налице е намаление на слуха в двете уши,силен променлив субективен шум
двустранно,намалена рабираемост на речта,нарушена комуникативност ,вестибуларни
нарушения,без наличие на болка. Предвид възрастта на ищцата /51год./ и прекратяване на
рисковите фактори ,в бъдеще не се очаква прогресивно намаляване на слуха,като с
нарастване на възрастта е възможно единствено възрастово оглушаване.Установеното
професионално заболяване не подлежи на трайно излекуване.
От депозираната на 22.01.2020год. съдебно-медицинска експертиза се
установява ,че при заболяването на ищцата „ вибрационна болест-втори стадий“ е налице
увреждане на специализираната сетивност и централно-нервни и периферно нервни
симптоми. Изразен е съдовият спазъм, които има периоди на атония, както и са налице са
дегеративни промени/ от спондило-артрозан тип/. Заболяването при ищцата се проявява с
болки по дължина на гръбнака и крайниците, скованост, изтръпване, парене , оток, намалена
сила и променен усет на крайниците и затруднения при натоварването им. Заболяването е
определено като прогресиращо , независимо от провежданото лечение. Уточнено е ,че
ищцата търпи постоянна болка с костноставен мускулен характер по дължина на гръбнака и
крайниците ,както и че медикаментозното и рехабилитационно лечение не може да задържи
прогресията на състоянието.
От показанията на свидетеля Г. И. Ч. /съпруг на ищцата / се установява ,че
ищцата страда от проблеми със слуха ,че не общува с хора ,тъй като не ги чува , което влияе
негативно на нейните социални контакти и те са сведени до минимум.Установява също така
,че съпругата му има неврологични отклонения и зашеметявания, вие й се свят , не може да
спи нощем от болки в ръцете, краката и пръстите. Посочва ,че за лечение и на двете болести
употребява лекарствата, изписвани от лекар, за които месечно отделят около 200 лева.
Разпитата по делото свидетелка К. Е. установява ,че и тя като ищцата ,и други
техни колеги работили в ответното дружество на длъжност „ ***“ са заболели в резултат на
наднормения шум и вибрации от пещите в ответното дружество. Посочва ,че заболяванията
на ищцата са резултат от позата,в която е работила като *** в ответното дружество и
продължителността на работния ден.
С оглед на изложеното дотук и при съвкупна преценка на доказателствата,
9
въззивният съд счита за установени по несъмнен и категоричен начин претърпените от
ищцата болки и страдания в причинно-следствена връзка с установените професионални
заболявания,признати за такива по надлежния ред с влязлото в сила ЕР № ***год. на НЕЛК
с условията на труд упражняван от ищцата при ответното дружество. Счита също така ,че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от професионално заболяване „ Двустранен неврит на слуховите нерви-средна степен
на тежко чуване“ е съобразено с характера и степента на засягане здравето на работника, а
също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, поради което и твърденията
във въззивните жалби, че размерът на обезщетението е завишен,респ. занижен
са неоснователни. При формиране на този извод съдът взема предвид възрастта на ищцата,
степента на засягането на здравето й и начинът, по който в конкретния случай се отразява на
живота й – затруднения в общуването, ограничаване на контактите й и на дейностите, които
извършва, както и посоченото от вещото лице, че състоянието й не подлежи на трайно
излекуване, но без да прогресира. Обстоятелството, че ищцата не търпи физически болки,
не е достатъчно, за да се направи извод, че размерът на обезщетението е завишен, защото
това не променя обективния факт на трайно намаляване на слуха й и свързаните с това
неудобства и страдания.
Неоснователни са доводите, че обезщетението е определено и за други
заболявания на ищцата, които нямат професионален характер. Видно от данните по делото,
то доказателства за съпътстващи заболявания не са събирани и съответно не са и
анализирани от районния съд. Липсват и доказателства, подкрепящи извод ,че
намаляването на слуха е в резултат на напредване възрастта на ищцата.
Във връзка с горното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено,в частта му , относно обезщетението за неимуществени вреди като причинени
от професионално заболяване „ двустранен неврит-средна степен на тежко чуване“.
На ищцата се дължи обезщетение и за претърпени неимуществени вреди в
следствие на професионалното заболяване „ Вибрационна болест-втори стадий“. При
определяне на неговия размер съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът взе предвид
степента на заболяването и клиничните му прояви . Съобрази търпените от ищцата болки и
техния интензитет, възрастта й, ранното ограничаване на работоспособността,
неблагоприятната прогноза на професионалната болест ,както и икономическите условия в
страната. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства , въззивният съд приема
,че справедливият по смисъла на чл.52 от ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от
ищцата неимуществени вреди от професионалното заболяване „ вибрационна болест-втори
стадий“ е в размер на 18 000лева,в който размер искът следва да се уважи и да се отхвърли
до пълния предявен размер от 35 000 лева. Върху посочената сума се дължи и законна лихва
,считано от 22.01. 2019год. до окончателното й изплащане.
Във връзка с горното, обжалваното решение следва да бъде отменено ,в частта
10
му, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ,
претърпени в следствие на професионално заболяване „ вибрационна болест-втори стадий“
за сумата от 18 000 лева , като се постанови ново за уважаване на иска в горепосочения
размер и потвърди обжалваното решение в отхвърлителната му част за разликата от 18 000
лева до 35 000 лева,както и в отхвърлителната му част относно законната лихва за периода
от 05.07.2018год. до 22.01.2019год.
От цитираните съдебно -медицински експертизи се установява ,че уврежданията
на слуха на ищцата са дефинитивни и лечението е със средства, които действат
протективно и симптоматично -съдоразширяващи, ноотропни, витамини и други
медикаменти . Лекарствата не се заплащат от здравната каса и разходите за месец възлизат
на 25 лева или за периода от 05.07.2018год. до 01.11.2020год. възлизат на сумата от 875лева.
Тези лекарства ,според вещото лице , подпомагат оросяването на тъканите в мозъка ,като по
този начин подобряват оросяването и на слуховия нерв. Уточнено е ,че лечението на
„вибрационна болест –втори стадий“ включва съдово-активни препарати, антивертигинозни,
витамини от група „ В“, невротични, изисква и провеждане на рехабилитация Уточнено е ,че
лечението включва съдово-активни препарати, антивертигинозни, витамини от група „
В“,невротични, както и че изисква провеждане на рехабилитация. Посочено е ,че
провеждането до момента от ищцата лечение е със съдоразширяващ препарат Дузодрил 100
мг ,50 капсули в опаковка на цена 21.31лева,милгама N 50 капсули за 21.48лева, карбис 28
таблетки-10.26лева, аспирин 0.100 З0 табл. 5.99 лева за 30дни,като лекарствата не се
заплащат от здравната каса. Съобразявайки горното , констатациите че увреждането на
слуха на ищцата не подлежи на трайно излекуване и същевременно липсата на
прогнозирано влошаване на състоянието й, съдът намира ,че осъществяваната към
настоящия момент медикаментозна терапия ще се запази и до датата на крайния срок на
определената с ЕР № *** трайна намалена работоспособност, а именно до ***год. До този
момент ищцата търпи и ще търпи имуществени вреди ,изразяващи се в разходи за
медикаменти за протективно и симптоматимно лечение на заболяването „ Двустранен
неврит-средна степен на тежко чуване“, които са сигурни и установими по размер. Същият
извод е относим и към лечебния процес на другото професионално заболяване , за което се
установи че е възможно влошаване на състоянието на ищцата. Тоест,провежданата до
момента медикаментозна терапия е сигурно ,че ще продължи да бъде осъществявана , респ.
разходите за това са сигурни и установими по размер. Последният, определен от съда по
реда на чл.162 от ГПК и съобразен с продължителността на периода ,през който следва да се
извършва медикаментозното лечение , цената на медикаментите и периода на прием,
посочен от вещото лице , възлиза на сумата от 2 291.37лева и за тази сума искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Неоснователно се поддържа във въззивната жалба на „ Стомана Индъстри „ АД
,че с решението са присъдено обезщетение за хипотетични вреди ,тъй като ежемесечна
необходимост от закупуване на лекарства ,техния вид и стойност за установени по
надлежния начин-чрез необорените констатации на изготвените по делото съдебно-
11
медицински експертизи.
Във връзка с горното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено,в частта му , относно обезщетението за имуществени вреди като причинени от
професионално заболяване „ двустранен неврит-средна степен на тежко чуване“ и
изразяващи се в стойността на лекарства за неговото лечение за периода 05.07.2018год. до
01.11.2020год. Обжалваното решение следва да се отмени ,в частта му ,в която е отхвърлен
иска за присъждане на сумата от 2 291.37лева като обезщетението за имуществени вреди,
причинени от професионално заболяване „ вибрационна болест-втори стадий“ и
изразяващи се в стойността на лекарства за неговото лечение за периода 05.07.2018год. до
01.11.2020годи респ. и да се присъди обезщетение в горепосочения размер и за
горепосочения период,като се потвърди в останалата му част –за сумата от 498.63лева.
Върху сумата от 700 лева и сумата от 2 291.37лева се дължи законна лихва
,считано от 22.01.2019год. до окончателното й изплащане. Това е така ,тъй като правото на
работника да получи обезщетение за вреди произтичащи от професионално заболяване
възниква от датата на влизането в сила и 22.01.2019год. е датата , на която ЕР № ***год. на
НЕЛК е влязло в сила спрямо осигурителя като необжалвано от него.
Горното налага отмяна на обжалваното решение,в частта му ,с която е присъдена
законна лихва върху обезщетението от 700 лева за периода от 05.07.2018год. до
22.01.2019год.,както и предпоставя присъждане на законна лихва върху обезщетението от
2 291.37лева , считано от 22.01.2019год. до окончателното й изплащане и потвърждаване на
решението в отхвърлителната му част относно претендираната лихва за периода от
05.07.2018год. до 22.01.2019год.
От събраните по делото доказателства ,разгледани в съвкупност и взаимовръзка
се установява ,че до ***год. ищцата е работила в „ Стомана Индъстри“ АД гр. П. на
длъжност „*** „,като считано от ***год. е била преназначена на длъжност „ ***“ .
Съвкупната преценка на доказателствения материал по делото налага извода ,че причина за
преназначението на ищцата е било отстраняване на ищцата от вредностите на работната
среда, довела до развитие на заболяванията й .
От изготвените съдебно-икономически експертизи се установява , че ако ищцата
бе работила през периода от ***год. до ***год. на длъжност „ **“ ,тя би получила БТВ в
размер на 62 280.34лева или средномесечно БТВ в размер на 1 153.33 лева. За същия
период на длъжността „ ***“ ищцата е получила БТВ в размер на 50 777.64лева или
средномесечно БТВ в размер на 940.32лева. Разликата за горепосочения период възлиза на 2
256 лева или 551.86лева месечно и същата съставлява имуществената вреда ,претърпяна от
ищцата в резултат на трудоустрояването си и подлежаща на обезщетяване съгласно чл. 200,
ал. 3 от КТ.
Обезщетението , изразяващо се в разликата между БТВ на ищцата, получавано на
12
длъжността „ ***“ и получаваното такова за длъжността „ ***“ се дължи за периода ***год.-
датата на трудоустрояването до датата на инвалидизирането-***год.За периода след датата
на предявяване на иска- 13.06.2019год. , респ. 30.10.2019год до 01.11.2020год. се претендира
обезщетение за бъдещи вреди ,каквото и както бе посочено вече по-горе се дължи , стига
тяхното настъпване да е сигурно , а размерът-установим.
В този смисъл ,правилно и законосъобразно районният съд е приел дължимост
на претендираното обезщетение за имуществени вреди , съставляващи разликата между БТВ
на ищцата , получавано на длъжността „ ***“ и трудовото възнаграждение,получавано на
трудоустроената длъжност до датата на инвалидизиране , но в различен от действителния
размер и за различен период. Ищцата търпи имуществените вреди от момента на
трудоустрояването й, станало причина за получаване на трудово възнаграждение в по-нисък
размер, поради което за начален момент на периода за който се дължи обезщетението следва
да се приеме датата на преназначаването , а именно ***год. От заключението на съдебно
икономическа експертиза се установява ,че за периода от ***год. до ***год. претърпяната от
ищцата имуществена вреда възлиза на сумата от 2256 лева или по 551.86лева месечно./ общо
8868 лева/ . До този момент/***год./ вредите са реално настъпили ,поради което
обезщетение за същите се дължи в глобален размер. След този момент и доколкото се касае
до обезщетение за бъдещи вреди,то същите биха могли да бъдат присъдени само като
периодични платежи, тъй като не се установява след датата ***год. да са били настъпили.
Тъй като те ще се търпят периодично с пропускането на всяко месечно трудово
възнаграждение до датата на инвалидизиране, то същите се дължат ежемесечно и следва да
бъдат присъдени по този начин или по 551 лева месечно за периода от ***год. до ***год. /,
ведно със законната лихва считано от първо число на съответния месец.
Върху сумата от 2 256лева ,присъдена като глобално обезщетение по чл.200, ал.3
от КТ се дължи законна лихва , считано от 22.01.2019год. до окончателното й изплащане.
Това е така ,тъй като правото на работника да получи обезщетение за вреди произтичащи от
професионално заболяване възниква от датата на влизането в сила и ***год. е датата ,на
която ЕР № ***год. на НЕЛК е влязло в сила спрямо осигурителя като необжалвано от него.
Макар и да се споделят изводите на районния съд за частична основателност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване,
представляващо разликата между полученото БТВ за длъжността „ ***“ и полученото такова
на трудоустроената длъжност , за да се прецизира за какви вреди се присъжда
обезщетението / за претърпени такива или за бъдещи вреди/ решението на районния съд
следва да се отмени в тази му част и се присъди обезщетение за горепосочените периоди и
в горепосочените размери , по начина изложен по-горе.
От отбелязванията, направени в представеното по делото копие на лична
амбулаторна карта , преценени във връзка с предписанията , дадени в приложените
експертни решения и протоколи за извършено проучване на професионална болест от
13
***год. и ***год. се установява ,че ищцата се е намирала във временна нетрудоспособност
за периода от ***год. до ***год. Тъй като нетрудоспособността се дължи на
професионалните заболявания на ищцата, то за същата се поражда право на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от загуба на трудов доход,който представлява разликата
между полученото обезщетение за временна неработоспособност и размера на
възнаграждението ,което би получила, ако не беше заболяла.
Предвид на това претенцията на ищцата по чл.200, ал.3 от КТ се явява
основателна и неправилно е отхвърлена от районния съд и оплакванията за това на
жалбоподателката Ч. се явяват основателни. От изготвената съдебно-икономическа
експертиза, депозирана на 11.12.2018год. , че претърпяната от ищцата вреда възлиза на
сумата от 1 105.85лева , която следва да й бъде присъдена след отмяна на обжалваното
решение в тази му част.
По изложените вече по-горе съображения относно изискуемостта на
обезщетението, върху сумата от 1 105.85лева следва да се присъди и законна лихва, считано
от 22.01.2019год. до окончателното й изплащане,като се решението се потвърди ,в частта му
,с която претенцията за изтекла лихва върху главницата от 1 105.85 лева е отхвърлена за
периода от 27.08.2014год. до 22.01.2019год.
При този изход от спора ,частично основателни се явяват оплакванията на
жалбоподателката Ч. във връзка с дължимостта и размера на разноските по делото пред
първата инстанция. С оглед на обстоятелството ,че предявените искове са в общ размер от
75 443.85лева , а са уважени са основателни и доказани в размер на 46 135.22 лева, то
предвид договореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1300
лева и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и се дължат разноски в размер на 794.97 лева.
Доколкото с обжалваното решение са й присъдени такива в размер на 323.41лева,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата още 471.56 лева , представляващи
направени в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са направени разноски за съдебни
експертизи в общ размер от 630лева ,който е заплатен от бюджетните суми на съда.
Предвид обстоятелството , че предявените искове са в общ размер от 75 443.85лева ,
а са основателни и доказани в размер на 46 135.22лева, то подлежащите на възстановяване
по сметка на ПРС суми са в размер на 385.26лева, а са присъдени такива в размер на
181.61лева. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС
още 203.65лева , представляващи направени разноски за възнаграждения на вещи лица,
както и да заплати по сметка на ПОС допълнителна държавна такса в размер на
1094.65лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Такива са му присъдени в размер на 3 903.36лева . Предвид
обстоятелството , че предявените искове са в общ размер от 75 443.85 лева , а са
14
отхвърлени в размер на 29 308.63лева ,то предвид договореното и заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 5 196 лева с ДДС му се дължат разноски в размер
на 2 018.55лева или с 1 884.81 лева по-малко от присъдените му.Това налага отмяна на
обжалваното решение, в частта му, в която А. Ч. е осъдена да заплати на „ Стомана
Индъстри“ АД разноски по делото за сумата от 1 884.81 лева.
Неоснователно съдът намира възражението на ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК за
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответното дружество. Ищцата е предявила искове с цена от 75 443.85лева
,при които и размерът на минималното адвокатско възнаграждение , определено съгласно
чл.7, ал.2 ,т.4 от наредба № 1/2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 2 793 лева без ДДС или 3351.92 лева с ДДС . Доколкото делото
е от фактическа и правна сложност и по него са проведени няколко открити съдебни
заседания,в които са изслушвани вещи лица и свидетели и са оспорвани са писмени
доказателства ,то заплатеното на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение, макар и да надвишава минималния размер, не се явява прекомерно и не
следва да бъде намалявано.
Предвид изхода от обжалването , на жалбоподателката Ч. се дължат и следва да й
бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция,които възлизат на сумата от 1 213.88
лева .
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 609/03.04.2020год., постановено по гр.дело №
03717/2019год. по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА МУ, в която „ Стомана
Индъстри“ АД е осъдена да заплати на А. Ч. сумата от 3068.64лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от разликата между действителното
брутно трудово възнаграждение , получавано от ищцата на длъжността „ ***“ и брутното
възнаграждение ,получавано от ищцата след преназначението й на длъжност „ ***“ за
периода от 05.07.2018год. до 01.11.2020год. ,ведно със законната лихва , считано от
05.07.2018год. до окончателното й изплащане,както и в ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен
иска за сумата от 5 800.64лева ,ведно със законната лихва ,считано от 05.07.2018год. до
окончателното й изплащане като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ Стомана Индъстри“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : *** да заплати на А. П. Ч. с ЕГН ********** от *** сумата от 2 256
лева,представляваща обезщетение за имуществени вреди , претърпени в следствие на
професионално заболяване „ Вибрационна болест-втори стадий“ и „ Двустранен неврит на
слуховите нерви-средна степен към тежко чуване“ и изразяващи се в разликата между
15
получаваното трудово възнаграждение от ищцата на длъжност „ ***“ и трудовото
възнаграждение, което би получила ако беше здрава и работеше на длъжността „ ***“ за
периода от ***год. до ***год. ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
22.01.2019год. до окончателното й изплащане , както и да заплаща ежемесечно на А. Ч. по
551.86 лева, обезщетение за бъдещи вреди за периода от 01.11.2019год. до 01.11.2020год. ,
ведно със законната лихва, считано от първо число на съответния месец до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 609/03.04.2020год., постановено по гр.дело №
03717/2019год. по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА МУ, в която „ Стомана
Индъстри“ АД гр.П. е осъдена да заплати на А. Ч. законна лихва за периода от 05.07.2018
год. до 22.01.2019 год. върху присъденото обезщетение в размер на 700 лева за
имуществени вреди , претърпени в следствие на професионално заболяване „ Двустранен
неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко чуване“ и изразяващи се в направени
разходи за лечението на това заболяване за периода 05.07.2018год. до 01.11.2020ГОД. като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Ч. с ЕГН ********** от *** против „ Стомана
Индъстри“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : *** иск за
присъждане на законна лихва за периода от 05.07.2018год. до 22.01.2019год. върху сумата от
700 лева ,представляваща обезщетение за имуществени вреди ,претърпени в следствие на
професионално заболяване „ Двустранен неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко
чуване“ и изразяващи се в направени разходи за лечението на това заболяване за периода
05.07.2018год. до 01.11.2020год. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ Решение № 609/03.04.2020год., постановено по гр.дело №
03717/2019год. по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен
предявения от А. Ч. против „ Стомана Индъстри“ АД гр. П. иск за присъждане на сумата от
18 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени в следствие
на професионално заболяване „ Вибрационна болест-втори стадий“ за периода от
05.07.2018год. до 01.11.2020год., ведно със законната лихва , считано от 22.01.2019год. до
окончателното й изплащане като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : *** да заплати на А. П. Ч. с ЕГН ********** от *** сумата от 18 000 лева
,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на
професионално заболяване „ вибрационна болест-втори стадий“ за периода от
05.07.2018год. до 01.11.2020год , ведно със законната лихва , считано от 22.01.2019год. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 609/03.04.2020год., постановено по гр.дело №
03717/2019год. по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен
предявения от А. Ч. против „ Стомана Индъстри“ АД гр. П. иск за присъждане на сумата от
16
2 291.37лева ,представляваща обезщетение за имуществени вреди ,претърпени в следствие
на професионално заболяване „ вибрационна болест-втори стадий“ за периода от
05.07.2018год. до 01.11.2020год. и изразяващи се в направени разходи за лечение на това
заболяване , ведно със законната лихва ,считано от 22.01.2019год. до окончателното й
изплащане като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : *** да заплати на А. П. Ч. с ЕГН ********** от *** сумата от 2 291.37лева
,представляваща обезщетение за имуществени вреди , претърпени в следствие на
професионално заболяване „ вибрационна болест-втори стадий“ за периода от
05.07.2018год. до 01.11.2020год и изразяващи се в направени разходи за лечение на това
заболяване, ведно със законната лихва , считано от 22.01.2019год. до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 609/03.04.2020год., постановено по гр.дело №
03717/2019год. по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен
предявения от А. Ч. против „ Стомана Индъстри“ АД гр. П. иск за присъждане на сумата от
1 105.85лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в следствие
на професионално заболяване „ вибрационна болест-втори стадий“ и професионално
заболяване „ Двустранен неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко чуване“ и
изразяващи се в разликата между полученото от ищцата болнично обезщетение и трудовото
възнаграждение, ако беше здрава и работеше на длъжността „ ***“ за периода от
27.08.2014год. до 21.03.2015год.,ведно със законната лихва, считано от 22.01.2019год. до
окончателното й изплащане като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : *** да заплати на А. П. Ч. с ЕГН ********** от *** сумата от 1 105.85лева ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в следствие на
професионално заболяване „ вибрационна болест-втори стадий“ и професионално
заболяване „ Двустранен неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко чуване“ и
изразяващи се в разликата между полученото от ищцата болнично обезщетение и трудовото
възнаграждение, ако беше здрава и работеше на длъжността „ ***“ за периода от
27.08.2014год. до 21.03.2015год.,ведно със законната лихва, считано от 22.01.2019год. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 609/03.04.2020год., постановено по гр.дело №
03717/2019год. по описа на Районен съд-Перник, , в частта му, с която А. Ч. е осъдена да
заплати на „ Стомана Индъстри“ АД гр.П. сумата от 1 884.81 лева ,представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА „ Стомана Индъстри“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
17
управление : *** да заплати на А. П. Ч. с ЕГН ********** от *** още 471.56 лева ,
представляващи направени в първоинстанционното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 1 213.88 лева , представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ Стомана Индъстри“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : *** да заплати по сметка на ПРС още 203.65лева ,представляващи направени
разноски за възнаграждение за вещи лица ,а по сметка на Пернишкия окръжен съд -
държавна такса в размер на 1094.65лева , ведно със законната лихва върху държавни
вземания,считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18