Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 13.03.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
пети февруари година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 15566 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на А.Т.Т. EГН **********, против ЗАД „ОЗК
– З.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума
в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2015 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на ПТП – 26.08.2015 год., до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 26.08.2015 г. около 14:45 часа на път II - 51, км 21+500 Т.Т.
управлявал л. а. „Мерцедес С 320“ с per. № ******, с посока на движение към гр.
Бяла. По същото време П.И. управлявал т. а. „ДАФ 55“ с per. № ******с обратна
посока на движение към гр. Попово. Водачът Т.Т. нарушил правилата за движение
по пътищата, изгубил контрол над управлявания от него автомобил, като навлязъл
в лентата за насрещно движение. Опитвайки да избегне сблъсъка, водачът П.И. насочил
товарния автомобил надясно, но въпреки това последвал удар между л. а. „Мерцедес
С 320“ с per. № ****** и т. а. „ДАФ 55“ с per. № ******. В резултат на ПТП е
пострадала ищцата като пътник в л. а. „Мерцедес С 320“ с per. № ******.
Навеждат се твърдения, че по случая е
образувано ДП № 1952/2015 г. по описа на ОД - МВР - Русе, РУП - Бяла, пр. пр. №
783/2015 г. по описа на РП - Бяла. Същото е прекратено с постановление за
прекратяване на досъдебно производство.
Излага съображения, че А.Т. е откарана
по спешност в и хоспитализирана в „МБАЛ - Русе“ АД, като й е поставена
диагноза: Счупване на носните кости. Разкъсно-контузна рана на предно-
медиалната повърхност на лява раменна става с разкъсване на делтовидния мускул.
Разкъсно-контузни рани по главата и шията.
Посочва още, че водачът на л. а.
„Мерцедес С 320“ с per. № ******, - Т.А.Т. попада в кръга лица, чиято
отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № BG/23/115001936387/25.07.2015 г. със срок на
валидност от 25.07.2015 г. до 24.07.2016 г. издадена от ЗАД „ОЗК - З.“ АД.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД заявява
възражение за недопустимост на исковете поради неизчерпване на административната
процедура по чл. 498, ал. 3 КЗ / в сила от 01.01.2016 год./ При условията на
евентуалност оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че не са
налице елементите от фактическия състав на деликта. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че
в нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП е била без поставен обезопасителен
колан. Твърди също, че пострадалата е страдала и от съпътстващи заболявания,
които също били допринесли за получаване на конкретните телесни увреждания, и
които са довели до по – тежко и бавно възстановяване. Оспорва исковете по
размер, като сочи, че противоречат на принципа на справедливостта, установен с
нормата на чл. 52 ЗЗД и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва акцесорната претенция за лихва по аргумент за неоснователност на
главния иск.
С определение постановено на 19.07.2017г.
Т.А.Т., ЕГН **********, е привлечен по реда на чл.219, ал.1 ГПК, като третото
лице - помагач на страната на ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Н. поддържа предявените искове. Представя списък на
разноски.
В съдебно заседание ответника чрез адв. Стоянов оспорва предявените искове.
Представя и списък на разноски.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените и прието по делото
като писмени доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали № 34 от
26.08.2015г., протокол за оглед на местопроизшествието и скица, се установява,
че на 26.08.2015г. около 14:45 часа по път ІІ-51 гр.Бяла, обл.Русе – гр.Попово,
обл. Търговище в посока гр.Бяла се движи лек автомобил „Мерцедес С 320“ с рег. №
******, управляван от Т.Т., по същото време в обратна посока за гр.Попово се
движил товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ******, управляван от П.И.. В района на
километър 21+500, при преминаване през преходна хоризонтална крива, л.а.
„Мерцедес С 320“ навлязъл в лентата за насрещно движение, като последвал удар
между предните леви части на двата автомобила. В констативния протокол е
отразено, че е пострадала А.Т.Т. с разкъсване на лява предмишница и фрактура на
носа. /л. 7-л.12 от делото/
По
делото е прието като писмено доказателство и Постановление на Районна
прокуратура – Бяла, съгласно което образуваното ДП № 783/2015 по описа на
РП-Бяла образувано срещу неизвестен извършител е прекратено, като е прието,
че настъпилото на 26.08.2015г. ПТП,
от което са причинени леки телесни
повреди на пътниците А.Т.Т., М. Й. и средна телесна повреда на водача Т.Т., се дължи на собствено противоправно
поведение на водача на „Мерцедес С 320“ - Т., който нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.20, ал.1 от ЗДвП. /л.5-6 от
делото/
От
приетата Епикриза към ИЗ № 19976 на МБАЛ – Русе АД, се установява, че А.Т.Т. на 18 год. е постъпила в отделението по
травматология на 26.08.2015г., с открита травма в областта на раменна става,
като след консултации и изследвания е
поставена окончателна диагноза: вулнус
лацеро контузум регио хумери скапуларис синистра. Посочено е, че е проведено оперативно лечение
по спешност на 26.08.2015г. и последващо на 11.09.2015г. Изписана е на
28.09.2015г. с подобрение и свалени конци. Ограничени движения на лява раменна
става. Дадени са препоръки за превръзки през ден. Щадящ режим на ляв горен
крайник. Определени са и два контролни прегледа. /л.
27-28 от делото/
От приетото
неоспорено заключение на съдебно медицинска експертиза с в. л. д-р Б.Б. – спец.
ортопед травматолог, се установява, че ищцата
Т. на 18 г. е получила следните травматични увреждания: разкъсни рани по
главата и шията; разкъсно-контузна рана в областта на лява раменно-лопатъчна
област; открито разкъсване на ляв делтовиден мускул; счупване на носа. Ищцата е
получила комбинирано увреждане на главата, шията и левия горен крайник, изразяващо
се в разкъсно-контузни рани и счупване на носа. Проведено е болнично лечение за
33 дни и амбулаторно лечение за 50 дни. Вещото лице ортопед, е констатирало, че по време на болничното
лечение ищцата е оперирана както следва: 1. на 26.08.2015 - Хирургична
обработка на раната на рамото. 2. На 11.09.2015 - изрязване на нежизнените
тъкани и вторичен шев. Останалите увреждания са лекувани консервативно. От
заключението на СМЕ се установява още, че А.Т. е получила усложнение на
състоянието си - възпаление на раната на
рамото, което е наложило повторна
операция на 11.09.2015г. - изрязване на нежизнените тъкани и шев. Сочи се,
че състоянието на ищцата е стабилизирано, но е останал голям неправилен белег
/келоид /с П - образна форма разположен по предната повърхност на лявото рамо,
гърди и мишница - 15 см. Вещото лице е констатирало намален обем на левия голям
гръден мускул, както и намаление в обема на движения на лява раменна става с
60%. Изкривяване на носа надясно затрудняващо дишането. Вещото лице е обосновало, че на ищцата й предстоят нови
операции - за преодоляване изкривяването на носа, за хирургично отстраняване на
белега и подобряване движенията на лявата раменна става. Сочи, че след тях е
необходима рехабилитация, като едва след това може да се направи точна прогноза
за възстановяването.
В
о.с.з. проведено на 27.02.2018г. вещото лице д-р Б. допълва, че при дълбоко
вдишване при ищцата се чува един
характерен шум, който е при девиация на носната преграда.
Съдът
възприема заключението на СМЕ с вещо лице д-р Б. Б., като обективно и кореспондиращо на
приетите неоспорени писмени доказателства.
От
приетото заключение на КСМАТЕ, изготвена
вещите лица от д-р Б. Б. и инж. К. Г., се установява следният механизъм на
произшествието: на 26.08.2015 год., около 14:45 ч лек автомобил „Мерцедес С 320
ЦДИ” per. № ******, управляван от Т. Анг. Т., се е движил по второкласен път II
- 51 гр. Бяла - гр. Попово, в посока гр. Бяла, в дясната за него пътна лента с
трима пътника. При приближаване на района на км 21 + 500 м. и приближаване на
десен завой скоростта му на движение била от порядъка на 80 км/ч. В същия момент, в
обратна посока се е движил товарен автомобил „ДАФ” с рег. № ******, управляван
от П.П.И. със скорост от порядък на 70 км/ч и приближавал левия за него завой в
дясната пътна лента, считано за посоката му на движение. При навлизане в десния
завой при хоризонтална крива, водачът на л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ” допуснал управляваният от него автомобил да
навлезе насрещната пътна лента на около 0,5 - 1,0 м. Водачът на товарния автомобил е възприел
навлизането на лекия автомобил в пътната му лента и реагирал с насочване на
автомобил максимално надясно. Въпреки действията на водача на товарния „ДАФ“ е настъпил сблъсък между двете МПС в предните
им части. Ударът бил челен ексцентричен и за двата автомобила. Прието е , че в
резултата на този удар, двете МПС след удар поотделно извършват: т.а. „ДАФ 55“
- отклонил се надясно и частично напуснал пътното платно, където е спрял; л.а.
„Мерцедес“ - от получения силен ударен импулс е продължи, движение напред с
ротация около масовия си център на тежестта до установяване на мястото, където
е регистриран, оставяйки следи от гумите си по пътното платно и десния банкет.
Посочено е, че п лекия автомобил са нанесени значителни материални щети и
телесни увреждания по водача и тримата пътника в автомобила. Обоснован е извод,
че основна причина за настъпване на произшествието са действията на водача на
лекия автомобил, загубата на контрол и навлизането на л.с „Мерцедес С 320 ЦДИ“
в насрещната пътна лента при преминаването му по кривата на десния завой.
Прието е, че произшествие нямаше да настъпи само ако л.а. „Мерцедес“ беше се
движи, при навлизане в десния за него завой в дясната пътна лента. Експертите
са приели, че скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“ е била от порядъка на 80
км/ч. Отразили са, че според Постановление на Районна прокуратура - гр.
Бяла от 14.07.2016 г., че ищцата А.Т.Т. към момента на процесното ПТП е заемала
З.на лява седалка. Вещите лица сочат в експертизата, че по данни на официалния
представител на автомобилите “Мерцедес” - фирма “Балкан стар”, процесният
автомобил е фабрично - заводски оборудва за всички места в автомобила с
обезопасителни триточкови бедрено - раменни колани инерционен тип. Пояснено е,
че този тип колани, нормално поставени от водача или пасажера, осигурява
свободно движение на тялото и крайниците при плавни движения, при което между
тялото и изпънат колан остава разстояние около 2-3 см. При големи стойности на
отрицателно ускорение, като удар в преграда (в конкретни, случай - челен удар),
тялото се придвижва напред и с това движение се блокира механизма в основанието
на колана. Сочат, че коланът не може да се отпуска и остава с тази си дължина,
както е бил до момента. В резултат тялото не се придвижва напред под действие
на инерцията си и по този начин се предпазва от удар със стоящите пред него
части от автомобила. Експертите заявяват, че предпазния колан е особено
ефективен при челен удар до скорост от 60 км/ч. Обосновават, че в конкретния случай челният удар е със
скорост от около 80 км/ч и предпазния колан би имал увреждащо действие. Сочат,
че е налице и ротационно движение на
автомобила, при което този тип колани не са ефективни. Приели са в
заключението, че ударът е челен ексцентричен. При първия контакт между предните
леви части на двете МПС, правилно поставен колан би З.ържал тялото от политане
в посока напред. Високата сумарна скорост в този момент създава условия за
получаване на коланни травми. В следващата фаза на удара, автомобилът е в
посока обратно на часовниковата стрелка. При тази фаза на удара, тялото на
пострадалата, заемаща З.на дясна седалка, под действие на инерционните сили на
собственото й тегло и придадената скорост от движещия се автомобил, има условия
за достигане е горните части на тялото и крайниците до лявостоящнте части от
интериора на автомобила: рамка на З.на лява врата и лява средна колонка, респ.
да получи травми. Предпазният колан, дори и правилно поставен, не би предпазил
тялото на пострадалата от получаване на травми в тази втора фаза при развитие
на удара. Посочено е, че при процесното ПТП тялото на пострадалата, заемаща
задно ляво място в автомобила е проявявало стремеж да извърши последователно
следните движения: при първоначалния удар - движение напред по посоката на
движение на автомобила; при ротацията в посока обратно на часовниковата стрелка
- движение наляво към лявата задна врата и средна лява колонка на автомобила.
При установяването в покой - тялото ще се отпусне на седалката. Вещите лица
сочат, че ищцата е получила следните травматични увреждания - Разкъсни рани по
главата и шията. Разкъсно-контузна рана в областта на лява раменно лопатъчната
област. Открито разкъсване на делтовидния мускул, Счупване на носа. Вещите лица обосновават, че
описаните травми са в пряк причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Посочват,
че в медицинската документация приложена към делото няма данни за следи, белези
и наранявания по тялото на А.Т., които са характерни и се получават при
правилно поставен колан. Експертите заявяват, че с оглед характера, степента и
местоположение на травматичните увреди на пострадалата, механизъм на ПТП,
деформациите на л.а., в който била, мястото на което е седяла, дават основание
да се приеме, че не е била с правилно поставен предпазен колан.
Заключението
на КСМАТЕ с вещи лица д-р Б.Б. и инж. К.Г., съдът възприема като компетентно,
обективно и подробно.
От
приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ с вещо лице инж. Г., се установява, че ударът е изцяло в пътната лента за движение на
товарен автомобил „ДАФ“. Посочено е, че основа причина за настъпване на
произшествието е навлизане на лек автомобил „Мерцедес“ в насрещната пътна лента
при преминаването му по кривата на десния завой.
Съдът
възприема представеното от инж. Г. заключение по САТЕ, като обективно и
компетентно дадено.
Във
връзка с оспореното от ответника в частта по т.4 заключение на СМЕ с вещо лице
д-р Б., е допусната допълнителна СМЕ,
изпълнима от вещо лице д-р М. А. – специалист УНГ. От прието заключение на ДСМЕ
се установява, че при А.Т. са налице
обективни данни за нарушено /затруднено/ носно дишане, дължащо се както на
изкривената носна преграда от една страна, така и на хипертрофията на носната
лигавица и конхи, повече в дясната ноздра следствие на претърпяното ПТП.
При
изслушването му в о.с.з. д-р А. пояснява, че хроничен ринит е заболяване,
което вследствие на неизлекуван остър възпалителен процес, който при ищцата най-вероятно
се дължи на следпосттравматичен ринит, тъй като изкривяването на носната
преграда.
Съдът
възприема заключението на съдебно медицинската експертиза с вещо лице д-р А.,
като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
По
почин на ответника е допуснат свидетелят П.П.И., от показанията на който се
установява, че през август 2015г. участвал
в ПТП, като управлявал камион. ПТП се случило по пътя между Бяла и Попово.
Прибирал се от Плевен за Разград. Както си карал и на много продължителен ляв
завой л.а. „Мерцедес” с много висока скорост влязъл в неговата лента и се ударил
в предната долна лява част на камиона. Движел се с около 75 км/ч. Другата кола
се движела със над 100 км/ч. Пътят е асфалт с една лента в неговата страна и
една лента от другата страна, но е тесен. Двете платна за движение са отделени
с непрекъсната линия. Не е имало неравности по пътя, времето било сухо и светло.
Както си карал леката кола просто връхлетяла в неговата лента с много висока
скорост, като не е могла да вземе завоя. Колата я изхвърлила високата скорост и
влязла в неговата лента. Той дал плътно вдясно, доколкото било възможно. След удара камионът
излязъл вдясно, а лекия автомобил като се ударил в него, се завъртял в друга
посока след удара, в неговата лента и бил смачкана предницата на колата.
За
установяване на неимуществените вреди по почин на ищцата е допуснат до разпит
свидетелят М. Г. Т. – майка на ищцата. Същата заявява, че на 26.08.2015г., към
14-15:00 часа, узнала по телефона за катастрофата. В болницата в гр.Русе я видяла дъщеря си А.. Била в много тежко
състояние, с голяма разкъсна рана на лявата ръка, със счупен нос, с много синини по тялото. Качили я за
операция, която продължи 2 или 3 часа, след което ги настанили в ортопедично
отделение, като състоянието било тежко. В болницата дъщеря и останала 33 дни.
Свидетелката Т., сочи, че била неотлъчно
до момичето от постъпването до изписването, като нуждата го налагала. А. не
можела да става, свидетелката помагала за и обслужване на място. Направили й
втора операция, защото раната на лявата ръка, се отворила. Идвал психолог, да
говори с А., която станала подтисната и затворена. Св. Т., сочи че към момента на ПТП, дъщеря и А. била
студентка, но прекъснала годината, за да може да се възстанови физически. След
като я изписали от болницата вкъщи лечението й продължило 2-3 месеца. Все още лявата й ръка е с ограничени движения.
Психически все още не е възстановена. Свидетелката сочи, че момичето и доста се
променило след ПТП. Затворила се в себе си, имала страхове, които не споделяла.
Отключили се ендокринологични проблеми. Свидетелката Т., заявява, че преди ПТП дъщеря
и не е боледувала. След катастрофата и останал проблем с носа, като от едната
страна ноздра е запушена, а от другата има постоянен секрет.
Показанията
на свидетелят М. Т., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с представените по
делото доказателства.
С протоколно определение от
о.з. на 27.02.2018г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между ответника и деликвента е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП, което се установява и от представената и приета справка от „Гаранционен фонд" /л.31 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
допустим и по същество основателен.
Увреденият от
деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност",
има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя
/чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното
осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника З.„О.“ АД и
деликвента Т.Т. е налице валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от
ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ и КСМАТЕ, сочи на извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на деликвента Т.Т. изразяващо се в нарушение на
правилата на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие..", както
и на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП „...на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение…“,
вследствие на което реализирала ПТП, деянието е извършено
виновно – при форма на вината непредпазливост; налице е причинно - следствена
връзка между противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по
делото доказателства. Претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен
от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.
12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване с младата възраст на ищцата - 18
г., претърпените две операции, както и проведеното болнично лечение за 33 дни и
амбулаторно такова за 50 дни, голям неправилен белег по предната повърхност на
лявото рамо, гърди и мишница -15 см., изразената слабост и намален обем на
левия голям гръден мускул, липсата на
пълно възстановяване - намаление обема на движения на лява раменна става
с 60%, изкривяването на носа надясно, затрудненото дишането /нарушаващо външния
вид и кондицията на младата жена/, както и прогнозата за предстоящи нови
операции – за преодоляване изкривяването на носа и подобряване движенията на
лявата раменна става, провеждане на рехабилитация, намира че сумата от 26
000лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите от ПТП. При определяне на обезщетението е съобразена и
съществуващата към момента на увреждането - 2015г., обществено икономическа обстановка в страната,
чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По възражението
за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния
случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД,
доколкото пострадалата е бил без поставен обезопасителен колан.
Настоящият съдебен състав намира
същото за недоказано от ответната страна.
Анализа
на заключението на КМАТЕ се установи , че в конкретния случай с челният удар между
двете превозни средства, със скорост от около 80 км/ч предпазния колан би имал увреждащо действие. От заключението на комплексната експертиза се
установи, че е налице и ротационно
движение на двата автомобила, при което този тип инерционни колани /с които е оборудван л.а. Мерцедес
С 320 ЦДИ”…/ не са ефективни. Вещите лица инж.К. Г. и д-р Б., обосновават извод, че при този механизъм на
сбълъсъка предпазният колан, дори и правилно поставен, не би предпазил тялото
на пострадалата от получаване на травми в тази втора фаза при развитие на
удара.
Предвид
изложеното решаващия съдебен състав намира за неоснователно наведеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, поради което
определеното обезщетение не следва да бъде редуцирано.
Съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 26.08.2015 г.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 800 лв. съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената част от иска./600 лв.
депозит за експертизи, 200лв. внесена частично д.т./
На
процесуалния представител на ищцата – адв.В.Н., на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 1310 лв., съразмерно
на уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради частичното освобождаване на ищцата от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 840 лв./ разликата до
пълния размер на дължимата д.т. от 1040лв./
Водим от изложеното и в същия смисъл, Софийски
градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на А.Т.Т.
EГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 26
000 лева, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 26.08.2015 г. от водача на л.а. „Мерцедес С 320“ с
peг. № ******, чиято гражданска отговорност за вреди е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2015г. до окончателното
изплащане .
ОСЪЖДА
ЗАД „О.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес ***, да заплати на А.Т.Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съдебно-деловодни разноски в размер на 800.00
лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗАД О.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „Адвокатско дружество Г. и п.”, представлявано
от адв.
В.Н. -САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 1310 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
ЗАД „О.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес ***, да заплати по сметка на СГС, сумата 840 лева държавна такса пропорционално на уважената част от иска.
Решението е постановено при участие на Т.А.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, като трето лице помагач на ответника.
Присъдените на ищцата
суми, могат да се преведат по сметка: IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: