№ 440
гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500258 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба № 88241/20.12.2022г. на А. П. А.,
ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес: обл. Добрич, Община
Каварна, с. Българево, ******,чрез процесуален представител против Решение № 3632 от
23.11.2022г., постановено по гр.д. № 15587/2021г. на РС-гр.Варна, с което Е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищците С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Б., роден на **** г., са
собственици на обособена реална част с площ от 488 кв.м., заключена в границите между
имот с идентификатор 10135.2515.3630, 10135.2515.743, 10135.2515.2176, 10135.2515.3631 и
10135.2515.770, без материализирана граница с имот 10135.2515.771, защрихована с червено
на скицата на л. 98 от делото, от недвижим имот с идентификатор 10135.2515.3631 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта от 30.08.2011 г., целият с площ от
1 697 кв.м, находящ се гр. Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален мак", придобита по силата на
упражнявано от тях давностно владение, на основание чл. 124 ГПК.
В жалбите са изложени аргументи за неправилност на решението в поради
нарушение на материалния закон и процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са
аргументи, че ищците са предявили иск за реална част от 500 кв.м. от процесния имот, а
решението е постановено за реална част от 488 кв.м.Първоинстанционният съд не е
съобразил разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ , респективно чл.200 от ЗУТ ,че реални чати от
поземлен имот могат да се придобиват по давност само ако отговарят на изискванията за
минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.19 ал.2 от ЗУТ в курортните населени места и селищни образувания и в
курортните зони на населените места- ПИ следва да има най-малко 16 м.лице и 500
кв.м.повърхност, а видно от приетата по делото СТхЕ, реалната част за която претендират
ищците е в размер на 488 кв.м. Оспорва се извода на съда , че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява състава на чл.79 от ЗС, за осъществено от
ищците постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно владение на процесния имот
през твърдения период.
1
Претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което иска да бъде
отхвърлен, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от С. Н. Б. и М. Б.,чрез
процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивниците,редовно призовани не се явяват, чрез
процесуалния си представител поддържат депозираната жалба, молят същата да бъде
уважена. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.Представят писмени бележки.
В съдебно заседание въззиваемата С. Б. се явява лично,М. Б. редовно призован не се
явява и двамата чрез процесуалния си представител поддържат депозирания отговор на
жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски. Представят писмени
бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. Н. Б. и М. Б. срещу А. П.
А. и М. С. А., иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на обособена реална част с площ от
488 кв.м., заключена в границите между имот с идентификатор 10135.2515.3630,
10135.2515.743, 10135.2515.2176, 10135.2515.3631 и 10135.2515.770, без материализирана
граница с имот 10135.2515.771, защрихована с червено на скицата на л. 98 от делото, от
недвижим имот с идентификатор 10135.2515.3631 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта от 30.08.2011 г., целият с площ от 1 697 кв.м, находящ се гр. Варна,
р-н Приморски, с.о. „Ален мак", придобита по силата на упражнявано от тях давностно
владение.
В исковатa молбата ищците излагат, че са собственици на процесната недвижимост
по силата на давностно владение в периода от 1980 г. до дата на подаване на исковата молба
в съда. Същите са в брак от 2004 г, като съпругата от 1980г. притежава недвижим имот с
площ от 1000 кв.м., предоставен й за ползване с Удостоверение № 31/04.06.1980 г. от ОбНС
Варна, който още тогава е оградила. Твърдят, че за имота има издаден нотариален акт от
1994 г., където същия е отразен като идеална част 600/1000 кв.м. ; нотариален акт от 2018 г.,
с който е призната за собственик на имот с идентификатор 10135.2515.771 с площ от 600
кв.м., ведно с построените в него вилна сграда и селскостопанска сграда. При издаването на
нотариалния акт от 2018 г. е спазена процедурата по § 4 от ЗСПЗЗ, извършена е оценка на
сградите, заплатена е стойността им издадена е Заповед от 2013 г. на Областния управител
на гр. Варна по §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ . След влизане в сила на ПНИ от 2003 г. през 2014
г. е въведена във владение в имота. Излага, че не е уведомена дали има собственик на
останалите 400 кв.м., които са останали извън предмета на въвода. Твърдят, че владеят и
ползват необезпокоявано целия имот с площ 1 000 кв.м. от предоставяне на мястото през
1980 г. до подаване на исковата молба през 2021 г. Излагат, че имотът е ограден от всички
страни с огради, които периодично са били подновявани и са изграждани още през 1980 г., а
някои от тях съответно 2008 г., 2009 г. и 2013 г. В обособената реална част са засадили
плодни дръвчета /дюля, праскови, круши, череши и лози/ и са изградила кокошарник, в
който всяка година отглеждат кокошки. Излагат твърдения , че съседния имот с
идентификатор 10135.2515.3631 бил обрасъл със саморасли храсти и дървета и никой
никога не го е поддържал, като всяка година почистват около два метра навътре в имота
след ограда й, за да не идват змии и да не обраства към нейния имот. На 19.10.2021 г.
ищцата видяла, че в съседство разчистват терена и един от хората /ответникът П./ й се е
представил като собственик на имот с идентификатор 10135.2515.3631. Ищцата отказала да
предаде заградената от нея реална част от имота и заявила, че е собственик на същата по
давност. Твърди, че ответникът се легитимира с нотариален акт от 15.09.2011 г., според
който е закупил имота от В.С.С., която го е придобила от Д.К.С. на 02.08.2011 г., който го е
2
придобил по силата на решение на ОСЗ от 12.04.2011 г. и е въведен във владение на
27.07.2011 г. Твърди, че В.С.С. е придобила собствеността върху имота без да има
определени граници на владение. Излага, че границите на имота, който ответникът е купил,
не съвпадат с границите на имота по предходен акт за собственост, защото такива не са
описани и не могат да се установят впоследствие. Претендират уважаване на иска и
присъждане на разноски.
В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на иска, релевират възражение
за задържане на имота до заплащане на подобренията, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ,
вр. чл. 72 ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който оспорват иска като неоснователен. Излагат , че А. П. А. по време на брака си с М. С.
А. е придобил от В.С.С. имот с идентификатор 10135.2515.3631 с площ от 1697 кв.м. чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, вписан на 15.09.2011 г. В.С. е
придобила имота от Д.К.С. през 2011 г., който се е легитимирал като собственик с решение
на ОСЗ-Варна от 12.04.2011 г и протокол за въвод във владение от 29.07.2011 г. Оспорват
придобивното основание на ищците, доколкото вещ, която е била общинска или държавна
собственост, не би могла да се придобие по давност в процесния период с начало 1980г.
Излагат, че след като е закупен имотът е деклариран от тях пред Община Варна с цялата си
площ, за същия са заплащали и данъци и такси. На 03.11.2011г. за процесния имот е
разрешено изработване на ПУП-ПЗ. Твърдят, че периодично посещават имота и полагат
грижи за него, и през годините многократно са почиствани обраслите храсти и бурени.
Сочат, че не е ограден с ограда, но това не накърнявало упражняването на фактическата
власт, като от 2011 г. досега не са установили друго лице да посещава имота. Излагат, че
ищцата се легитимира като собственик на съседния имот с площ от 600 кв.м. с
идентификатор 10135.2515.771, а не на такъв с площ от 1000 кв.м., като до този момент не е
твърдяла, че притежава имот с такава площ. В тази връзка сочат, че ищцата се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост през 2018 г., като в него не е отразена цялата
площ. Сочат, че преди образуване на настоящото дело ищцата не е предприемала никакви
действия за узаконяване на претендираното от нея владение от 1980 г. до настоящия момент.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
тезите си.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото
е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства,
че ищците се легитимират като собственици на имот с идентификатор 10135.2515.771 с
площ по документи 600 кв.м. находящ се гр. Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален мак" по
силата на законосъобразна и завършена процедура по §4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от Удостоверение № 31 от 04.06.1980 г. на Общински народен съвет –Варна,
3
на С. Н. И. е предоставено право на ползване по реда на Постановление № 76 на МС и
Решение № 7/10 от 14.05.1980 г. на земя - хавра с площ 1 декар в местността „Банала
чешма„ гр. Варна, която да се използва за трайни насаждения.
С Оценителен протокол № 355/15.09.1993 г. на Община Варна по молба на С. Н. И. на
основание чл. 265 от ПП ЗСПЗЗ е назначена комисия, която е извършила опис и оценка на
имота, която ищцата е заплатила / Удостоверение 355 на Община Варна /л. 9/ за заплатена в
срок стойността на земята в размер на 33 192 лв. , вноски бележки за плащанията/.
С Нотариален акт № 180, т. XVI, д. 7758/16.05.1994 г. за собственост на недвижим
имот закупен по реда на §4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на нотариус С., ищцата С. Н. И.
е призната за собственик на закупен по реда на §4а от ЗСПЗЗ недвижим имот - място с
пространство 600 кв.м. ид.ч. от цялото с площ 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, м-ст
„Банала чешма", в зона за земеделски нужди.
Със Заповед № 240/27.03.2013 г. на кмета на р-н Приморски, Община Варна /л. 24/,
във връзка с §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед № 2317/15.11.2004 г. на Кмета на Община
Варна, въз основа на влязъл в сила ПНИ на м-ст „Ален мак", одобрен със Заповед № РД-1-
7706-410/25.11.2003 г. на Областния управител на област Варна, Нотариален акт № 180, т.
XVI, д. 7758/16.05.1994 г. и заявление от 21.02.2013 г., е наредено С. Н. Б. да придобие
правото на собственост при условията на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот в м-
ст „Ален мак" с идентификатор № 10135.515.771/новообразуван по ПНИ / с площ от 600
кв.м.
С Протокол № 14-АМ/01.07.2014г. за въвод във владение на новообразувани имоти
местност „Ален мак", землище Виница, Община Варна /л.25/ на 01.07.2014 г. ищцата е
въведена във владение в недвижим имот № 771, кад. р-н 515, площ 600 кв.м, скица №
63/26.06.2014 г. / гърба на л. 25 от дело/.
От Удостоверение за сключен граждански брак от 18.01.2005 г. на Община Варна се
установява, че ищците са сключили граждански брак на 20.11.2004 г. в Белгия, като преди
брака ищцата е носила фамилно име И..
Видно от Констативен нотариален акт за собственост № 155, т. II, рег. № 5398, дело
№ 349 от 17.05.2018 г. на нотариус О.Ш. /л. 6/, С. Н. Б. /представена е Декларация за
идентичност на имената на л. 12 от дело/ е призната за собственик на новообразуван
недвижим имот, придобит чрез покупка и на основание Заповед № 240/27.03.2013 г.,
издадена от Община Варна, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2515.771 с площ 600
кв.м., урбанизирана територия, номер по предходен план 5150771, с адрес: гр. Варна, с.о.
„Ален Мак", ведно с построената в него Вилна сграда с идентификатор 10135.2515.771.3, с
адрес: гр. Варна, с.о. „Ален Мак", със застроена площ 77 кв.м. и Селскостопанска постройка
с идентификатор 10135.2515.771.4, със застроена площ 15 кв.м. Представени са скици на
имотите /л. 7-8/. За сградите е издадено Удостоверение за търпимост № 15 от 23.01.2018 г.
/л. 217/.
Ответниците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор
10135.2515.3631 с площ от 1 697 кв.м. находящ се гр. Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален мак",
въз основа на договор за покупко –продажба , обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 175, т. II, рег. № 5699, дело № 294 от 14.09.2011 г. на
нотариус П.П. /л. 17/, с който В.С.С. продава на А. П. А. поземлен имот, находящ се в с.о.
„Ален Мак", с площ 1 697 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2515.3631,
урбанизирана територия.
Не се спори, а и е установено от служебна справка в НБДН /л. 47от дело/, че към
датата на покупко-продажбата А. П. А. е бил в граждански брак, сключен на 20.03.1971 г., с
М. С. А..
Праводателят на ищците В.С.С. е закупила ПИ с идентификатор 10135.2515.3631 с
4
площ 1.697 дка, находящ се в гр. Варна, м-ст „Манастирски рид", урбанизирана територия
от Д.К.С. на 02.08.2011г. , като сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 174, т. I, рег. № 3467, дело № 139 от 02.08.2011 г. на нотариус И.О. /л. 13/.
Със Заповед № КД-14-03-2213/30.08.2011г. на Началника на СГГК -гр. Варна /л. 90/,
по подадено заявление от В.С.С. е одобрено изменението на кадастралните регистри и
В.С.С. е вписана в КР като собственик на поземлените имоти с идентификатори
10135.2515.3426 и процесния-10135.2515.3631 , а Община Варна е заличена като собственик.
По делото /л. 242-257/ е приета изисканата от ОСЗГ –Варна преписка по заявление
под № 50641 от 12.04.2011 г. на Д.К.С. за възстановяване собствеността върху земеделски
земи.
Видно от Решение № 1753 от 12.04.2011 г. на ОСЗГ - гр. Варна /л. 242/ за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на Галата е признато правото на собственост на Д.К.С. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: гори от 25 дка,
трета категория, находящ се в землището на Галата, местността Паша дере. Заявителят е
получил решението на 12.04.2011 г.
С Протокол № 1256 от 29.07.2011 г. на ОСЗ- гр. Варна, /л. 244/ за въвод във владение
на имоти в землището на Галата Д.К.С. е въведен във владение на имотите описани в
решение № 1753 от 12.04.2011 г.,включително и на процесният имот 10135.2515.3631.
Подадено е заявление на 21.09.2011 г. от А. А. за допускане изработка на проект за
ПУП за имот с идентификатор № 10135.2515.3631 /л. 184/. Със Заповед № 63/03.11.2011 г. на
кмета на р-н „Приморски, Община Варна /л. 180/, по подадено заявление на А. П. А. е
разрешено изработване на проект за ПУП-ПЗ за ПИ № 10135.2515.3631, кв. 47 по плана на
СО „Ален Мак", гр. Варна. Представена е и обяснителна записка и задание за проектиране
/л. 181-183/
На л. 175 е приложена Заповед № Г-68/11.11.2011 г., с която е одобрен ПУП-
ПЗастрояване за ПИ с идентификатор № 10135.2515.3631. Същата е влязла в сила съгласно
Констативен протокол от 01.12.2011 г. /л. 176/ поради липса на постъпили възражения по
обявяване на заповедта в определения срок.
С писмо от Община Варна от 01.04.2022 г. /л. 197/ се установява, че имот с
идентификатор № 10135.2515.3631 е новообразуван със Заповед № КД-14-03-
2213/30.08.2011 г. на Началника на СГКК-Варна, съгласно протокол № 89/30.10.2008г. на
комисията, назначена със заповед № РД_77-6-111/23.04.2008 г. на Областния управител на
гр. Варна и е с площ 1697 кв.м. За същия няма данни за издадено разрешение за строеж.
Видно от писмо от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси" Д.К.С. е
декларирал на 27.07.2011г. собственост върху имот с идентификатор 10135.2515.3631 с
площ 1697 кв.м. Впоследствие същият имот е деклариран от В.С.С. с декларация от
31.08.2011 г., след това от А. П. А. с декларация от 24.10.2011 г.
Приети са доказателства – уведомление от 19.11.2021 г. до С. Б. , че във връзка с
неин сигнал служители на „Дирекция Обществен ред и контрол" към р-н Приморски, общ.
Варна, са извършили проверка на място в имот 10135.2515.3631 и не е констатирано
извършването на строителство и наличието на строителна техника. Имотът е почистен от
храстова растителност.
По делото не се спори , а и се установява от заключението по СТхЕ в производство по
чл.270 от ГПК, която съда кредитира като обоснована, че на югоизток между имот с
идентификатор 10135.2515.771 и имот с идентификатор 10135.2515.3631 няма
материализирана на място ограда. На североизток между имот с идентификатор
10135.2515.771 и имот с идентификатор 10135.2515.3630 нямат обща граница. На югозапад
5
на границата с имот с идентификатор 10135.2515.770 има полумасивна ограда бетонова
основа и горна ажурна част. Няма данни за предходна ограда между имоти с
идентификатори 10135.2515.771 и 10135.2515.3631. На място няма ограда между имот с
идентификатор 10135.2515.771 от 600 кв.м. и имот с идентификатор 10135.2515.3631, но
имотът владян от ищцата (обозначен със зелено на скицата на л. 86) стига до имоти с
идентификатори 10135.2515.743 и 10135.2515.2176. Общата му площ е 1088 кв.м., от
която площ от 488 кв.м попада в ПИ с идентификатор 10135.2515.3631. Между
поставените на скицата точки 101 и 102 на място има стара ограда, изградена с телена мрежа
на колове, на повече от 20 г. В частта, която се владее от ищцата, има трайни насаждения -
няколко бадема и лозе.
От изслушаната допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице /л.
258-261/ се установява, че има изградена на място ограда в имот с идентификатор
10135.2515.3631, представляваща телена мрежа с метална врата по средата (с катинар от
страната на имота, който владее ищцата), която започва от имот с идентификатор
10135.2515.770 и продължава до имот с идентификатор 10135.215.2176, така както е
посочена между точки 101 и 102 на изготвената комбинирана скица на л. 86 по делото.
Налице са подобрения и насаждения в реалната част, която граничи с имот 10135.2515.771,
навлиза в имот 10135.2515.3631 и достига до имоти 10135.2515.2176, 10135.2515.743,
10135.2515.3630, които са следните: стопанска сграда изградена от бетонови блокчета с
покрив от марсилски керемиди върху дървени греди с площ около 4 кв.м., лозова асма на
метална конструкция и лозе на повече от 30 г., три лешника, две круши, череша и праскова
на повече от 30 г., 3 бр. череши на около 3-5 години, бадем и вишна - изсъхнали на повече от
30 г. Площта на имот 10135.2515.3631 е 1697 кв.м., а на имот 10135.2515.771 е 600 кв.м.
След справка с ПНИ на местността вещото лице е установило, че имотът по НА от 1994 г. и
НА от 2018 г. отговаря на имот 771. Имот 3631 отговаря на посочения в НА от 2011 г.
Вещото лице е представило скица /л. 261/, на която с червен цвят е посочил наличната на
място ограда. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че имот 771, така както е посочен
в КК и в ПНИ, на място не е ограден от четири страни, а източната му граница стига до
имоти 743 и 2176. Самата югоизточна граница не е оградена на място. Площта на цялата
оградена част е 1088 кв.м., която не съвпада с документа за собственост от 600 кв.м.
Оградата между точки 101 и 102 е налична по време на огледа през юни 2022 г. Има ограда
между имот 771 и т. 101, която е на бетонова основа. Между точки 101 и 102 не е същата, а е
стара ограда. Между имоти 2176 и 743 оградата е телена мрежа. Приобщената част от имот
№ 3631 към имот № 771 е обработен двор. Има и стопанска постройка.
За установяване съответно опровергаване на твърденията на ищците за осъществено
от тях владение на процесната недвижимост, по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на водените от ищците свидетели – Д.М.П. и С.Й.С. и тези водени от
ответниците – М.И.Т. и К.А.Н. - С..
При така установените факти, спорно между страните е придобили ли са ищците
собствеността на процесния имот по силата на въведеното от тях придобивно основание -
оригинерен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 04.06.1980г.
до подаване на исковата молба в съда – 26.10.2021г.
Основателността на предявения иск, в характеристиките му на положителен
установителен съобразно правилата на чл.124 от ГПК, предполага установяване от ищците,
чиято е доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване, че са
осъществявали трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на
процесния имот/реална част/ с намерение за своене в изискуемият за това период от време –
10 години, съгласно чл.79 от ЗС, както и липса на законови пречки за придобиване на
6
собствеността съгласно индивидуалните характеристики на спорната недвижимост. Това е
така, защото с оглед придобивното основание, за ищците е изключена възможността те да са
добросъвестни /да не са знаели за пороците на юридическото основание/, т.е. не е наличен
втория елемент на добросъвестността на едно владение, а именно субективния.
Настоящия съдебен състав намира възраженията на въззивниците – ответници в тази
насока за основателни, а извода на първоинстанционния съд за изтекла в полза на ищците
придобивна давност, считано от 29.07.2011г. /въвода във владение на Д.К.С./ до дата на
подаване на исковата молба, за неправилен по следните аргументи.
В конкретната хипотеза са налице законови пречки за придобиване на собствеността
съгласно индивидуалните характеристики на процесната недвижимост. Следва да се има
предвид, че доколкото се касае за императивни правни норми, установени в публичен
интерес, за същите съда следи служебно. /Така в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ВКС по ТД № 1/2013 г., ОСГТК/.
В конкретната хипотеза от събраните по делото писмени доказателства,безспорно е
установено, че имоти с идентификатори 10135.2515.771 и 10135.2515.3631 по КК и КР
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.Директор на АГКК, се намират в
границите на населено място, а именно с.о. „Ален мак“, част от гр.Варна, съгласно
легалното определение за територия на населено място - § 5, т. 6 ДР ЗУТ – селищна
територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището. Урбанизирана територия са и селищните образувания,
чиято дефиниция е в чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ и чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ. Безспорно в случая се касае
за урегулирани поземлени имоти -§ 5, т. 11 ДР ЗУТ.
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени доказателства, че ПНИ за
с.о. „Ален мак“, гр.Варна е влязъл в сила със Заповед № РД -1-7706-410/25.11.2003г. на
Областния управител на гр.Варна.
При тази установеност и по силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ процесната реално
определена част от недвижим имот с идентификатор 10135.2515.3631, би могла да бъде
придобита от ищците по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери
по чл. 19 ЗУТ по отношение на същата, така и по отношение на останалата реална част от
имота, а именно да има най-малко 16 м.лице и 500 кв.м.повърхност.
Видно от заключението на вещото лице по СТхЕ и безспорно по делото е, че тези
изисквания не са удовлетворени , доколкото се касае за реална част с площ от 488 кв.м.
Неоснователни са доводите на въззиваемите за приложение в конкретната хипотеза на
специалната разпоредба на § 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, която допуска образуването на нови
имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. Разпоредбата на § 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ намира
приложение при изработването на ПНИ, респективно при възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. За осъществяващите се след влизане
на ПНИ в сила придобивни основания приложение намира установеното в чл. 200, ал. 2
ЗУТ правило.Противно на твърдението на ищците –въззиваеми,не е налице и изключението
от това правило регламентирано в чл.200 ал.2 от ЗУТ, съгласно което придобиването на
реална част от имот в границите на населено място или селищно образувание е допустимо,
когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.
17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към
съседен имот. Същото касае само случаите, при които част от поземлен имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ - при първоначално
урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти /какъвто настоящия
7
случай не е /, но не и при "фактическо присъединяване", каквото е твърдението на ищците.
Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази
част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15
ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти, каквато очевидно в настоящия
спор липсва./така в Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, І г. о. и
Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение №
154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о и др./. В разглеждания случай
площта от 488 кв.м. защрихована с червен цвят на скицата на л. 98 от делото, от недвижим
имот с идентификатор 10135.2515.3631 няма статут на придадена по регулация, поради
което и ответниците не могат да се позовават на придобивна давност при предпоставките на
чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
По изложените мотиви, по силата на императивна правна норма упражняваната от
ищците фактическа власт върху процесната реална част от ПИ с идентификатор №
10135.2515.3631 не може да има за последица придобиване на собствеността върху нея,
независимо от това дали тази власт притежава белезите на владение по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС и каква е продължителността й във времето, поради което и не следва да се
обсъждат събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства. Същата е лишена от
противопоставимо на ответниците основание, поради което предявеният иск по чл. 124 от
ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно предявеното от ищците в условията на евентуалност, възражение за
задържане на имота до заплащане на подобренията, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.
чл. 72 ЗС.
Въпреки, че е прието за разглеждане в първоинстанционното производство, същото е
процесуално недопустимо. Право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по
чл.72 от ЗС има само владелецът –ответник по ревандикационен иск за собственост, каквото
не е процесуалното качество ищците в настоящото производство.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде отменено, включително и в частта за разноските и вместо него постановено друго, с
което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, направените искания и представени доказателства на
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1500.00 лева от които 125.00 лева – депозит
вещо лице и 1375.00лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
За настоящото производство,съобразно заявеното във въззивната жалба искане и на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на въззивниците следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 61.00 лева –заплатени държавни такси.
Водим от гореизложеното , Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3632 от 23.11.2022г., постановено по гр.д. №
15587/2021г. на РС-гр.Варна,17св.,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Б., роден на **** г.,
двамата с постоянен адрес в гр. Варна, ****** против А. П. А., ЕГН ********** и М. С. А.,
ЕГН **********, двамата с адрес: обл. Добрич, Община Каварна, с. Българево, ******, иск
с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено, че ищците С. Н. Б., ЕГН
********** и М. Б., роден на **** г., са собственици на обособена реална част с площ от
8
488 кв.м., заключена в границите между имот с идентификатор 10135.2515.3630,
10135.2515.743, 10135.2515.2176, 10135.2515.3631 и 10135.2515.770, без материализирана
граница с имот 10135.2515.771, защрихована с червено на скицата на л. 98 от делото, от
недвижим имот с идентификатор 10135.2515.3631 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта от 30.08.2011 г., целият с площ от 1 697 кв.м, находящ се гр. Варна,
р-н Приморски, с.о. „Ален мак", придобита по силата на упражнявано от тях давностно
владение в периода от 1980 г. до дата на подаване на исковата молба в съда - 26.10.2021г.
ОСЪЖДА С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Б., роден на **** г. ДА ЗАПЛАТЯТ на
А. П. А., ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН **********, сумата от 1500.00/хиляда
петстотин /лева представляваща направени по делото разноски в производството гр.д. №
15587/2021г. на РС-гр.Варна,17св. и сумата от 61.00/шестдесет и един/лева, разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9