№ 100
гр. Сливен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500246 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Н., пълномощник на
„РУМИ ТРАНС 2017“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул. „ Братя Миладинови“, № 4, ет.7, ап.34 против решение №
260286/27.04.2021 г. по гр.д. № 1070//2020г. на Сливенския районен съд, в
частта с която въззивникът е бил осъден да заплати на Г. С. И.., ЕГН
**********, от с. З. в., общ. С., ул. „ Г. Д.“, № * сумата над 4 000.00 лв. до
присъдените 15 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 15.01.2019г., ведно
със законната лихва върху нея считано от 15.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Решението е обжалвано и в частта на
присъдените в полза на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.
Решението е обжалвано като неправилно, материално
1
незаконосъобразно и необосновано. Страната изтъква, че макар ищецът да е
бил инструктиран за безопасните условия на труд е предприел действия,
които съставляват „ груба небрежност“ и с това сам изцяло е допринесъл за
трудовата злополука, получените травми и претърпените болки и страдания.
Във връзка с това се иска присъденото обезщетение да бъде намалено до
4000.00лв. Присъденото обезщетение в размер на 15 000.00лв. се явявало
прекомерно. По този начин мотивите на съда за определяне размера на
обезщетението не били съобразени с трайната съдебна практика, която
приемала към момента на настъпване на трудовата злополука ( 15.01.2019г.),
че за средна телесна повреда се дължи обезщетение около 10 000.00лв. Така
следвало да се определи общо обезщетение за двете телесни повреди в размер
на 20 000.00лв. Тази сума следвало да се редуцира с 80% поради грубата
небрежност проявена от пострадалото лице и така да се присъди обезщетение
в размер общо на 4000.00лв. Освен това неясен бил въпросът по какъв начин
съдът е определил разноски в размер на 565.00лв. за ищцовата страна. Моли
се обжалваното решение да се измени и присъденото обезщетение да се
намали до 4000.00лв.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. К. пълномощник на Г. С. И.., ЕГН **********, от с. З. в., общ. С., ул. „
Г. Д.“, № *, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че
съдът неправило бил приел, че в случая поведението на ищеца е
представлявало „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ.
Основната причина за настъпване на злополуката било липсата на щека, която
следвало да се предостави от работодателя, а такава не е била предоставена.
Работодателят не бил провеждал инструктаж как да се реагира, когато липсва
щека. Той бил признал злополуката като не възразил на актовете на НОИ за
приемането и като такава. В случая били налице две средни телесни повреди,
от които ищецът можело и да не се възстанови и не отговаряло на моралните
норми да се присъди обезщетение в размер на 4000.00лв. Моли се жалбата да
не се уважава.
По делото е депозирана втора въззивна жалба от адв. К. пълномощник
2
на Г. С. И.., ЕГН **********, от с. З. в., общ. С., ул. „ Г. Д.“, № * против
решение № 260286/27.04.2021 г. по гр.д. № 1070//2020г. на Сливенския
районен съд, в частта с която предявеният иск не е бил уважен до пълния
претендиран размер от 80 000.00лв., както и в частта, с която е бил осъден да
заплати деловодни разноски в размер на 2032.00лв. Решението е обжалвано
като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че при постановяване на
решението си съдът не се е съобразил с всички свидетелски показания и по –
конкретно на св. М., който е посочил, че когато няма щека в ремаркето
практиката е да се увисне на вратата за да се затвори. По делото не били
събрани данни за проведен инструктаж на ищеца в извънредни ситуации.
Освен това съдът не бил осъдил разследването на злополуката от НОИ. При
това разследване била съставена комисия, в която участие взел и управителят
на ответното дружество. Той не възразил да се приеме злополуката за
трудова. Освен това несправедливо съдът бил приел, че дължимото
обезщетение е в размерна 50 000.00лв., а не както било претендирано
80 000.00лв. От изготвената съдебно – медицинска експертиза било
установено, че ищецът е получил две средни телесни повреди, които довели
до болки и страдания и ще попречат на ищеца да упражнява професията си за
в бъдеще. Не всяко нарушение на безопасните условия на труд било „ груба
небрежност“, каквато в случая липсвала. В настоящия случай при
осъществяване на трудовата злополука било налице съпричиняване, което
обаче не можело да доведе до намаляване на обезщетението поради трудовия
характер на отношенията. Моли се в обжалваните части да се отмени
обжалваното решение и да се присъди обезщетение в пълен размер –
80 000.00лв. Претендират се лихви и разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. Н., пълномощник на „РУМИ ТРАНС 2017“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, ул. „ Братя Миладинови“, № 4, ет.7, ап.34, с
който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че е
налице „груба небрежност“ проявена от ищеца, която била единствената
причина за настъпване на злополуката. При разследване на злополуката не
бил установен повод за започване на разследване за нарушение на
законодателството за здравословни и безопасни условия на труд. Страната
3
посочва, че действително размерът на приетото от съда обезщетение от
50 000.00лв. бил неправилно определен, но той не бил занижен, а напротив –
завишен. Обезщетението трябвало да бъде в размер на общо 20 000.00лв.,
които да се редуцират до общо 4 000.00 лв. Моли се въззивната жалба на
ищеца да не се уважава. Претендират се разноски.
В с.з. въззивникът – ищец в първоинстанционното производство
редовно призован не се явява. Представлява се от представител по
пълномощие – адв. К., който поддържа въззивната си жалба на основанията
изложени в нея, както и отговора по другата въззивна жалба. Моли въззивната
му жалба да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното
производство, редовно призована в съдебно заседание се представлява от
адв.Д., която оспорва въззивната жалба на насрещната страна, поддържа
своята въззивна жалба и отговора си на въззивната жалба. Моли да бъде
уважена въззивната му жалба. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника - ищец на
05.05.2021г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок –
на 18.05.2021 г. е била депозирана въззивната жалба.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника - ответник на
05.05.2021г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок –
на 17.05.2021 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
4
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивните жалби са редовни и допустими, тъй като са подадени в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледани по същество и двете жалби се явяват неоснователни.
Пред районния съд са били предявени искове за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следствие на
настъпила на 15.01.2019 г. трудова злополука.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука, които са причинили временна нетрудоспособност , инвалидност
или смърт на работника , работодателят отговаря имуществено независимо от
това дали негов орган или служител има вина за настъпването им .
Отговорността на работодателя в този случай е безвиновна . Необходимо е да
се установи травматично увреждане на работника, функционална връзка на
увреждането с работата, настъпили временна нетрудоспособност,
инвалидизация или смърт и причинна връзка между травматичното
увреждане и настъпилата временна нетрудоспособност, инвалидизация или
смърт. В случая описания по – горе фактически състав е безспорно установен.
В следствие на настъпила на 15.01.2019 г. трудова злополука ищецът И. е
получил две средни телесни повреди – счупване на долния край на големия
пищял от подбедрицата на левия крак, в областта на глезенната става,
наложило оперативно лечение с използването на метална остеосинтезираща
техника и счупване на долния край на големия пищял от подбедрицата на
десния крак, в областта на глезенната става, наложило провеждането на
консервативно лечение с използването на външни фиксиращи елементи.
Получените травми са довели до трайно затруднение движенията на левия и
десен долни крайници. Тези увреждания са били получени по време на
извършване на трудовата му дейност. Полученото травматично увреждане
няма характер на трайно все още, макар че към момента на извършване на
5
медицинската експертиза и прегледа от вещото лице ( 12.09.2020г.), ищецът
все още не е бил възстановен и пълното му възстановяване е малко вероятно.
Налице е и причинно-следствената връзка между настъпилите травматични
увреждания и последвалата от тях временна нетрудоспособност. Това се
установява от всички събрани по делото доказателства, включително
свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза.
Съдът обаче намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на
чл. 201 ал. 2 от КТ и отговорността на работодателя да бъде намалена, тъй
като намира, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука с проявена
от негова страна „груба небрежност“. Под „груба небрежност“ практиката
приема, че тя е налице, тогава когато е налице неполагане на дължима грижа,
която и най-небрежния човек би положил при подобни условия. По делото са
събрани доказателства за това, че ищецът е бил инструктиран за безопасните
условия на труд при постъпването си на работа ( месец преди злополуката).
Не си спори, че той е бил изкарал и курс по професионална квалификация. Не
е възможно, който и да било да предвиди всички житейски ситуации пред
които може да се изправи човек и да даде „ рецепта“ за правилно поведение.
Хората са разумни същества, разсъждават и вземат решения. Когато се
съмняват в правилността на дадено действие се съветват с други, по опитни
индивиди. В случая ищецът напълно безразсъдно е предприел затваряне на
вратата на ремаркето като е увиснал на него със собствената си тежест. Той е
имал и други възможности – можел е да поиска друго ремарке, можел е да
помоли за помощ служителя, който му е помогнал при отваряне на ремаркето,
можел е да се консултира с по – опитен служител или управителя на фирмата
си. Тези изводи съдът основава, както на показанията на св.И. ( който е в
близки отношения с ищеца), така и на обясненията дадени от самия ищец в
с.з. Фактът, че според св. М. и други шофьори затварят ремаркетата си по
начина, по който е опитал ищецът, не означава, че чуждата небрежност и
лоша практика изключва проявата на „ груба небрежност“ от страна на
ищеца. Опитът на ищеца да затвори вратата на ремаркето като „увисне на
нея“ представлява „груба небрежност“, тъй като не може да не е осъзнавал
рисковете, които крие поведението му ( още повече, че вече е бил чупил пета
при сходни обстоятелства). Неговото поведение е било такова, че и най-
небрежният не би го извършил. Очевидно е, че И. е осъзнавал възможността
6
да настъпят неблагоприятни за него последици, но лекомислено се е надявал,
че такива няма да настъпят. В този случай съдът счита, че следва да намали
дължимото се обезщетение от работодателя предвид проявената „груба
небрежност“ от работника.
За да определи дължимото неимуществено обезщетение съдът взе
предвид, че става въпрос за мъж в по – напреднала, но трудоспособна възраст
– 60г., който след този инцидент, освен че първоначално е претърпял
значителни болки и страдания, ще продължава да търпи макар и в по-лека
степен страдания. Според ВЛ най – вероятно пострадалият няма да се
възстанови напълно. Съдът при определяне на дължимото се обезщетение по
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД взе предвид и обстоятелството, че
получените травматични увреждания не са му позволявали да се придвижва
сам в продължение на около 3 месеца. Било е необходимо в ежедневието,
както и в поддържането на хигиената да се подпомага от друг човек. Предвид
на всичко това, съдът намира, че справедливо би било да му се определи
парично обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на
25 000.00 за всяка от травмите или 50 000.00лв. общо. Тъй като обаче
неговата вина за настъпване на трудовата злополука е значителна, съдът
намира, че дължимото обезщетение следва да се намали със 70 % и по този
начин работодателят да бъде осъден да му заплати за неимуществени вреди
общо 15 000.00лв., толкова колкото е присъдил и първоинстанционния съд.
Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от 15.01.2019 год. до
окончателното й изплащане, както са присъдени от първоинстанционния съд.
Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези
на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
Страните са претендирали разноски за двете инстанции, като в жалбата
на ответника се съдържат оплаквания за неясно определени разноски в първа
инстанция. При извършената проверка съдът не констатира допуснати
нарушения при определяне размера на разноските. Ответникът е бил осъден
да заплати 565.00лв. разноски на ищеца, което представлява заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение за първа инстанция пропорционално на
уважената част от иска му. В тази част обжалваното решение не следва да се
изменя.
7
За въззивна инстанция, тъй като всяка от страните е подала въззивна
жалба и не се уважава нито една от жалбите, всяка от тях следва да понесе
разноските така, като ги е сторила.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260286/27.04.2021 г. по гр.д. № 1070//2020г.
на Сливенския районен съд 722/11.10.2016г. по гр.д. №1093/2015 г. на
Сливенския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8