РЕШЕНИЕ
№ 767 /
27.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ДИМИТРИНА
ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия
Петров к.н.а. дело № 613 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на „ТСТ Транс ойл“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с. Драгор, обл. Пазарджик,
с посочен съдебен адрес ***, комплекс „Чукур Савак”, срещу Решение № 246 от
23.04.2021 г., постановено по а.н. дело
№ 398 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 13-002358 от 17.02.2021г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, с който на „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК:
*********, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1600,00 лв. Поддържаните касационни
основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в
противоречие с приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните
правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
3. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
формирал неправилен извод за това, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение - неизпълнение на дадено предписание по т. 11 от протокола от
29.07.2020г., а именно да се плати на С. Г. „неясно какво“ за 3 дни от месец
март 2020г., доколкото по делото е приета като писмено доказателство Молба за
ползване на неплатен отпуск от същия С. Г. за този период.
За неправилен се счита извода на съда, че наказателното
постановление е законосъобразно, доколкото като същото противоречи на целите на
чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 1 от КТ - да бъдат удовлетворени
вземанията на работниците.
Поддържа се, че в случая, всички дадени
предписания за начисление и изплащане на трудови възнаграждения на работници,
макар и конкретизирани в отделни точки, представляват реално само два
административни акта, две предписания с оглед предмета им и задълженото лице. При
това положение, административно наказващият
орган е следвало да проведе административно наказателна процедура със съставяне
на два акта, за извършените две нарушения, респективно да издаде две наказателни
постановления - за начисление на трудовите възнаграждения и за плащането им.
Счита се, че издаването на процесното наказателно постановление противоречи и
на целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с
незаконосъобразното налагане на множество имуществени санкции от по 1 600 лв.
за неизпълнение на издадени множество предписания, касаещи едни и същи
задължения на работодателя (осъществявайки в крайна сметка състава на едно
нарушение на трудовото законодателство), работодателят не се превъзпитава, а се
поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците
и служителите, респективно може да се постави в такива случаи и възможността му
на съществуване.
За неправилни се считат изводите на съда, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, доколкото от писмените
доказателства по делото се установява, че трудовото правоотношение със С. Г. е
прекратено от 1.06.2020 г., а предписанието за спазване на трудовото
законодателство е издадено на 29.07.2020 г., т.е след прекратяване на трудовото правоотношение,
а принудителните административни мерки съгласно чл.404, ал.1, т.1 КТ,
предполагат съществуващо към момента на прилагането им трудово правоотношение.
Счита се, че с прекратяването на трудовото правоотношение, вземането за
незаплатено възнаграждение, както и за обезщетение, свързано със същото
правоотношение, вече е с гражданско правен характер и следва да бъде
реализирано по исков ред пред граждански съд. Според жалбоподателя, дължимостта
на трудовото възнаграждение на С. Г. е предмет на спор между него и дружеството,
който представлява „трудов спор“ по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ и е подсъден
на общите съдилища, като се разглежда по реда на Гражданския процесуален
кодекс. При това положение, Дирекция „Инспекция по труда“ не е компетентна да
разрешава трудови спорове между работници или служители и техните работодатели.
Оспорва се извода на съда, че е спазен срока по
чл.34 от ЗАНН, доколкото нарушението е било констатирано в проверка, извършена
на 16.10.20г. и от извършването му до издаване на акта на 09,11.20 г. не е
изтекла една година. Счита се в тази насока, че още в първия ден (01.08.2020 г.)
след изтичане на срока за изпълнение на задължителното предписание(31.07,2020
г.), дадено с протокола от 15.07.2020 г., поради липсата на писмено уведомяване
от дружеството до Д“ИТ“ за неговото изпълнение, на административно - наказващия
орган са били известни както извършеното чрез бездействие нарушение, така и
нарушителят, поради което от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок по чл.34
от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Счита се, че предписанието по т. 11 в първия
Протокол № 2016526 от 15.07.2020г. е абсолютно идентично с това по т. 11 във
втория Протокол № 2016526 от 29.07.2020г., при което положение, даването на
второ предписание е било недопустимо, защото така се е стигнало до повторно
установяване на едно и също поведение, но с нов акт, въз основа на който се
развива нова процедура по ангажиране административната отговорност на
нарушителя, а в административно - наказателния процес, както и в наказателния,
е налице забрана за образуване на повече от едно производства спрямо един и
същи деец и за едно и също деяние.
Счита се, че неправилно съдът е счел за
ирелевантен факта, че свидетелката Г. не е уведомила управителят на дружеството
за даденото предписание по т.11, тъй като именно той е лицето, което следва да
нареди да се изплати трудово възнаграждение или обезщетение за отпуск на
работник.
За неправилен се счита извода на съда, че наказателното
постановление е законосъобразно, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено
какво точно предписание не е изпълнило дружеството.
Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно
решение и отмяна на наказателното постановление, като се присъдят сторените
разноски по производството.
4. Ответната Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в представено по
делото писмено становище счита, че касационната жалба е неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в
процесното наказателно постановление и в решението на районния съд.
Иска се касационната жалба да бъде оставена без
уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.
5. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е
фактически осъществено от дружеството.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Според Протокол № 2016526 от 15.07.2020г.(л.5 по а.н.д. №398/2021
на Районен съд Пазарджик),
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 22.06.2020г., са
извършили проверка за спазване на нормативните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и разпоредбите на Кодекса на труда в „ТСТ
Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: *********, с. Драгор, обл. Пазарджик. Било е
констатирано, че търговското дружество, в качеството си на работодател, не е
заплатило на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март
2020 г., за преустановяване на работата в предприятието по заповед на
работодателя. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дадено предписание да
се заплати на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, три дни от м. март 2020
г., за преустановяване на работата в предприятието. Протокола е връчен на А. Г.,
упълномощен представител на дружеството на 17.07.2020 г.
С Протокол за поправка на очевидна фактическа
грешка № ПР2016526 от 15.07.2020 г., предписанията дадени с Протокол № 2016526
от 15.07.2020г. са обявени за „невалидни“. Този протокол също връчен на А. Г.,
упълномощен представител на дружеството.
Съставен е бил нов Протокол № 2016526 от
29.07.2020г. В този протокол отново е обективирана констатацията, че не е
заплатило на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, за три дни от м. март
2020 г., за преустановяване на работата в предприятието по заповед на
работодателя. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дадено предписание да
се заплати на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, три дни от м. март 2020
г., за преустановяване на работата в предприятието. Протокола е връчен на А. Г.,
упълномощен представител на дружеството на 31.07.2020 г. Срока за изпълнение на
предписанието е бил 21.08.2020г.
8. Срещу този протокол е било подадено
Възражение по административен ред вх. № 20079282 от 21.08.2020 г. С Решение
изх. № 20063768 от 21.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, е било отхвърлено възражението в частта
му, относно предписания от № 1 до № 23
по Протокол № 2016526 от 29.07.2020г., тоест включително и по отношение
на предписанието да се заплати на С. А. Г., на длъжност водач на автомобил, три
дни от м. март 2020 г., за преустановяване на работата в предприятието.
9. При тази хронология, на 09.11.2020 г., от Фейзи
Ахмед Алиш, на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик
е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-002358 от
09.11.2020г. Обективираните в него констатации са следните : „ТСТ Транс ойл“
ЕООД, ЕИК ********* в качеството си на работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от
ДР на КТ, не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание по т. 11
от Протокол № 2016526 от 29.07.2020 г. със срок за изпълнение до 21.08.2020г.,
а именно: „ Да се плати на С. А. Г. - водач на товарен автомобил 3 /три/ дена от
м. март 2020г. за преустановяване на работа в предприятието, съгласно Заповед
по чл. 120в от 16.01 2020г., съгласно чл. 128 т. 1 и чл. 267а от КТ.
Посочено е, че нарушението е установено на
16.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда”, Пазарджик, при проверка на дружествената
документация, представена от упълномощеното от работодателя лице А. Г..
Посочено е също така, че нарушението е извършено на 22.08.2020г. в гр.
Пазарджик, към която дата е изтекъл срока за изпълнение на даденото
задължително за изпълнение предписание.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Акта е съставен в отсъствие на представител на
нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след отправена надлежна покана.
Акта е връчен на неговия адресат на 20.11.2020 г., видно от Известие за
доставяне(л.22
по а.н.д. №398/2021 на Районен съд Пазарджик).
10. Обективираните в акта за установяване на
административно нарушение фактически констатации и тяхната правна квалификация
са изцяло възприети от административно наказващия орган, който на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда с процесното
наказателно постановление е наложил на дружеството имуществена санкция в размер
на 1600,00 лв.
11. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и свидетелката А. П. Г., като в показанията си те са възпроизвели
обстоятелствата при които е била извършена процесната проверка. Разпитан е бил
и свидетеля С. А. Г., който е заявил, че е бил подведен и по грешка е подписал
молбата за отпуск.
12. За да потвърди Наказателното постановление, въззивния
съд е приел, че от данните по делото се установява несъмнено, извършването на
административното нарушение при осъществяване на дейността на дружеството.
Прието е че при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на административно производствените правила.
За неоснователно е прието възражението на
дружеството за нарушение на правилата, установени в чл. 34 от ЗАНН. Посочено е, че
нарушението е било констатирано при проверка,
извършена на 16.10.2020г. и от извършването му до издаване на акта на 09.11.2020
г. не е изтекла една година, а наказателното постановление е издадено три
месеца и половина след акта.
Решаващия съд е посочил, че след като предписанията
по Протокол № 2016526 от 29.07.2020г. са били обжалвани по административен ред
и оставени в сила, включително процесното такова, от горестоящият в йерархията
на администрацията орган, като след това не е обжалван по съдебен ред, е недопустимо
в рамките на текущия правен спор, да се проверява тяхната законосъобразност,
доколкото те са влезли в сила.
Крайният извод на Съда е бил, че предписанието
по т. 11 от Протокол №2016526 от 29.07.20г. е било задължително, като
проверката дали то е изпълнено от работодателя е извършена месец и половина
след изтичане на срока за неговото изпълнение.
ІV. За правото :
13. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл.400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда.
Съобразно чл. 405 от КТ, принудителните
административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на
принудителната административна мярка.
Според чл. 415, ал. 1 от КТ, Който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
14. В рамките на тази
материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно установените
факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени въпросите относно
приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във връзка с
възможността, да бъде приложена санкция, различна от тази определена в чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
15. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
В случая, няма съмнение и спор, че процесното
задължително предписание е дадено на жалбоподателя по т.
11 от № 2016526 от 29.07.2020г., съставен от Ф. А. и Г. С., двамата на длъжност
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик. Изрично е посочено в
протокола, че предписанието, следва да бъде изпълнено в срок до 21.08.2020г. Този
акт е връчен на неговия адресат, чрез надлежно упълномощен представител на 31.07.2020г.,
което е надлежно, саморъчно удостоверено върху документа, включително скрепено
с печат на дружеството. Това предписанието е било обжалвано по административен,
като възражението в частта по процесното предписание е било отхвърлено, а
обжалване по съдебен ред не е последвало. Тоест предписанието е влязло в сила, сиреч
добило е статуса на стабилен административен и е подлежало е на изпълнение.
В този смисъл, всички възражения
относно незаконосъобразността на постановената с предписанието мярка за
изпълнение от работодателя са ирелевантни, по отношение на необходимостта, тя
да бъде изпълнена, така както е наредено от административния орган.
16. Относно
възражението по отношение на приложението на правилото възведено в чл.
34, ал.1 от ЗАНН е необходимо да се отбележи следното. Съобразно посочената
правна норма, не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите
на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна
цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално
осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането
им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Цитираният нормативен текст е ясен, конкретен и
не будещ съмнение по отношение на неговото прилагане. Административно
наказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, а не от момента в който е съществувала възможност нарушителя да
бъде открит. Обратно, момента на извършване на нарушението пък е релевантен по
отношение на втория, едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
По смисъла на посочената правна норма, откриване
на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на конкретния правен
субект, който следва да понесе юридическа отговорност за осъщественото
противоправно деяние, а не съществуването на възможност това да бъде сторено.
Ясно е при това положение, че установяването на противоправното деяние,
съставляващо административно нарушение и откриването на отговорното за неговото
осъществяване лице е резултат от съответно предприети административно
производствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
В случая, тези действия са предприети при
извършена на 16.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда”, Пазарджик, проверка
на дружествената документация, представена от упълномощеното от работодателя
лице А. Г..
Все в този контекст, следва да се добави, че
няма нормативно установено задължение, контролния орган да извърши задължително
проверка относно изпълнение на дадените от него предписания, веднага след
изтичане на определения срок за тяхното изпълнение.
17. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната неоснователност на
жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита, което в случая е в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 246 от 23.04.2021 г., постановено по
а.н. дело № 398 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г.
ОСЪЖДА „ТСТ Транс ойл“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с. Драгор, обл. Пазарджик, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100,00лв.(сто лева), представляваща възнаграждение
за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1. (П)
2. (П)