Решение по дело №491/2015 на Районен съд - Ботевград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No 110

гр. Ботевград, 20.04.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело Nо 491 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците- М.Г.В. и Н.П.Г. твърдят, че чичото на ищеца Н.Г. – ******** Г.,***, е получил имот в с. Равнище, който е в границите на селото по регулационния план от 1984 г., и през същата година построил масивна къща с площ от 64 кв.м. През 2000 г. им дал къщата и прилежащия терен на тяхното семейство, тъй като нямало къде да живеят, и от тогава започнали да плащат данъка на имота от негово име, като и до сега го  плащат и живеят в имота, представляващ ********, целият с площ от 3168 кв.м. Твърдят, че от 2000 г. непрекъснато и необезпокоявано владеят имота – къщата заедно с прилежаща площ от 600 кв.м. Ответницата предявила претенции да съборят къщата и да напуснат имота. Същата си извадила нотариален акт за целия ПИ.  Молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по силата на давностно владение, продължило повече от 20 години, на 600/3168 идеални части от ********, с площ от 3168 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 64 кв.м., състояща се от две стаи, коридор и баня, при граници и съседи на целия имот: от изток – дере (река); от юг- река; от запад- общински имот без номер; от север- УПИ VIII-31 в кв. 17. Претендират разноски.

Ответникът- М.И.П. в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, тъй като с него ищците се стремят да постигнат един правно недопустим резултат - да установят право на собственост по силата на давностно владение върху незаконна постройка и допълнително върху “прилежаща площ” от 600 кв.м. към тази незаконна сграда. Сочи, че земята, върху която е построена сградата, има устройствен статут на “площи за озеленяване”, като върху такъв терен въобще не е допустимо по сега действащите правила и нормативите, както и по действалите по време на извършването му - преди 2000 г., да се извършва жилищно застрояване. Поддържа, че строежът е незаконен и не е “търпим” по смисъла на § 16, съответно § 127, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което също не е възможно този терен или части от него да е бил предоставен за изграждане на постройка на роднина на ищците, съгласно твърденията им в исковата молба. Незаконно построената сграда не може да бъде обект на правото на собственост, следователно тези права не са възникнали, поради което не могат да се претендират и права върху “прилежащ” терен, за който не се сочат и законови основания за определянето му като такъв.

По същество ответникът оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не са налице условията за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, тъй като строежът не представлява годен обект на право на собственост, а упражняваното владение не отговаря на критериите и срока на необезпокоявано владение върху него съгласно закона. Твърди, че праводателят на ищците не може да бъде такъв, тъй като няма титул за собственост, а ищците не представят доказателства за придобиване на тези несъществуващи права. Упражняваното от ищците владение върху незаконния строеж и земята не е непрекъснато и необезпокоявано и не е продължило в законовия срок. Поддържа на следващо място, че придобивна давност върху подлежащи на възстановяване земеделски земи не тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а правото на собственост върху процесния имот в полза на наследниците на ******** е възстановено с Решение No 3355/05.06.2012 г., с което се изменя Решение No 3355/31.03.2011 г. на ********, поради което ищците не могат да претендират и за придобиване на право на собственост върху “прилежащ терен”, тъй като възможното начало на тяхното владение е датата на влизане в сила на решението на ********. Излага, че с решение No 3355/05.06.2012 г. е възстановено в полза на наследниците на ******** правото на собственост върху поземлен имот, представляващ пасище от 3.168 дка, находящо се в землището на с. Равнище, ********, улица и дол, с отбелязване, че “съгласно кадастралния и регулационен план на с. Равнище, община Правец, одобрен със Заповед No АБ-150/1984 г. имотът попада в следните УПИ: кв.17, терен за озеленяване - 3168 кв.м., нереализиран”, и в който терен за озеленяване има построена жилищна сграда без строителни книжа. Сочи, че е придобила процесния поземлен имот с ********, с неурегулирана площ от 3168 кв.м. и съседи: улица, река, терен за озеленяване и УПИ VIII-31 с договор за доброволна делба от 19.09.2013 г., вписан в Службата по вписванията- Ботевград, и в нейна полза е издаден констативен нотариален акт за собственост на имота с No 7, том II, рег. No 2338, дело No 179 от 2013 г. на ********, No 408 в РНК, с район на действие РС-Ботевград. Поддържа, че след възстановяване на правото на собственост на наследниците на ******** те предприемат действия за прекратяване на незаконосъобразното присъствие на ищците върху техния поземлен имот и за премахване на незаконната постройка, като ответницата е внесла в Община Правец жалба с вх. No 9400-210/28.01.2011 г., в която са изложени обстоятелствата и е направено искане общинската администрация да предприеме законоустановените действия срещу самонастанилите се лица и незаконно изградената постройка; няколкократно ответницата е влизала в спорове с ищците, като е отправяла искания те да прекратят незаконните си действия по отношение на имота; внесла е в Община Правец и Сигнал с вх. No 9400- 2111/16.06.2014 г., в който е поискала общинската администрация да изпълни задълженията си по случая. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че ответникът **** И.П. е наследник по закон (внучка) на ********, видно от заверено копие на Удостоверение за наследници No 71/31.03.2011 г. от кметство с****, като с Решение No 3355/05.06.2012 г. на ******** на наследниците на ******** е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти, сред които недвижим имот, представляващ Пасище от 3.168 дка, находящ се в землището на ****”, при граници: от две страни **** улица и дол, който имот съгласно удостоверение на ОА Правец по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е идентифициран като имот пл. No 61189.095.001 от помощния план на **** в рег. на село Равнище и съдържа 3168 кв.м. В решението е посочено, че съгласно кад. и рег. план на с. Равнище, одобрен със Заповед No АБ-150/1984 г., имотът попада в кв. 17 – терен за озеленяване – с 3168 кв.м. – нереализиран, както и че в същия има построена жилищна сграда без строителни книжа, като от имота могат да бъдат възстановени 3168 кв.м. Отразено е, че правото на възстановяване на собствеността на имота е установено със съд. решение No 31/08 г. на БРС по гр.д. No 569. Видно от представеното заверено копие на цитираното Решение No 31 от 22.05.2008 г. по гр. д. No 569/2006 г. по описа на РС- Ботевград районен съд, със същото е признато на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на ********, че наследниците по закон на ****, б.ж. на с. Равнище, имат право на възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот – пасище от около 3 дка, находящо се в землището на с****, в ****, при съседи: от две страни **** улица и дол.

Няма спор между страните, че така възстановеният имот е процесният имот, в който е построена сградата, предмет на иска за собственост, и идеални части от който се претендира от ищците да са тяхна собственост.

Видно от заверено копие на Договор за доброволна делба от 19.09.2013 г., вписан под No 162, том I, парт. 20589/19.09.2013 г. на Службата по вписванията- Ботевград, на посочената дата между ответника **** И.П. и **** е сключен договор за доброволна делба върху съсобствен техен недвижим имот, останал им в наследство от общия им наследодател ********, по силата на която **** П. е получила в дял и е станала изключителен собственик на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с планоснимачен No 342, кв. 17 по плана на с****, с неурегулирана площ от 3168 кв.м., при съседи: улица, река, терен за озеленяване и УПИ VIII-31.

 С Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот No 7, том II, рег. No 2338, дело No 179 от 2013 г. на ********, No 408 по РНК, с район на действие - РС- Ботевград, на 19.09.2013 г. ответникът **** П. е призната за собственик на основание доброволна делба на посочения по-горе недвижим имот.

След подадени от ответника **** П. жалба вх. No 9400-210/28.01.2011 г. и Сигнал с вх. No 9400-2111/18.06.2014 г. до кмета на Община Правец, на 19.09.2014 г. служители на Общинска администрация на община Правец извършили проверка на строеж: “Едноетажна масивна жилищна сграда”, находящ се в поземлен имот No 342 по кад. план на с. Равнище. Видно от съставения при проверката Констативен акт No 107/19.09.2014 г., в същия е отразено, че строежът е изграден в терен: ПИ No 342 по кад. карта на с. Равнище, собственост на **** И.П., като същият е изпълнен от ******** Г. и се ползва от Н.П.Г.. Посочено е, че за строежа не е представен документ за собственост. Съгласно ПУП – ПР на с. Равнище, одобрен със Заповед No АБ-150/1984 г., теренът, върху който е изградена едноетажната масивна жилищна сграда е отрден за озеленяване и се намира в кв. 17, като за сградата не е издавана скица за проектиране (виза) от главния архитект на община Правец. Посочено е също, че за едноетажната масивна жилищна сграда не е представен одобрен инвестиционен проект, не е издавано Разрешение за строеж на същия строеж, както и че не е представен Протокол (обр. 2) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за сградата. Като установени в резултат на проверката нарушения е посочено следното: “незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1. и т. 2 от ЗУТ – изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП – ПР, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж”. В констативния акт е вписано, че същият е изготвен в присъствието на ползвателя на незаконния строеж – Н.П.Г..

Видно от заверено копие на Констативен акт No 2/30.03.2015 г., на посочената дата била извършена нова проверка на строеж: “Едноетажна масивна жилищна сграда”, находящ се в поземлен имот No 342 в кв. 17 по кад. план на с. Равнище, като констатациите по него са идентични с констатациите по предходната извършена проверка.

Въз основа на цитирания Констативен акт No 2/30.03.2015 г. е издадена Заповед No З-290/27.04.2015 г. от Кмета на Община Правец, с която ищецът Н.П.Г. е задължен доброволно и за своя сметка в срок от 1 месец от влизането на заповедта в сила да премахне едноетажната жилищна сграда, изградена в ПИ No 342, кв. 17 по рег. план на с****, като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.  

Видно от заверено копие на Решение No 1010/16.12.2015 г. по адм. дело No 470 от 2015 г. на Административен съд София област, със същото е отхвърлена жалбата на ищеца по настоящото дело Н.П.Г. против горната Заповед No З-290/27.04.2015 г. на Кмета на Община Правец, а жалбата срещу същата заповед, подадена от ищеца М.Г.В., е оставена без разглеждане от съда и производството по същата е прекратено. Няма данни към момента на приключване на съдебното дирене и постановяване на решението по настоящото дело това решение на Административен съд София област да е влязло в сила.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ****, ****. От показанията на свидетелите се установява, че ищците Н. и М. живеят в процесната къща в с. Равнище заедно с цялото им семейство от около 10-15 години. Къщата била строена от чичото на Н. – В., а била довършена от ищеца Н.. Според свид. Денчо Денев къщата е около 60 кв.м. От показанията на свид. С.И. се установява, че ищците живеят в процесното място от 2000 г., когато постройката била само на един етаж. Според същия свидетел мястото, в което е къщата, било дадено от ТКЗС на В.– чичото на Н., да го ползва, защото нямало къде да живеят. Пак според свид. И. сградата е строена през 1986-87 г. В показанията си твърди, че мястото било много буренясало и никой не го е търсил, въпреки че била жива и старата собственичка – леля Д., майка на ответницата.

От показанията на свид. **** се установява, че същият е бил кмет на с. Равнище до 2003 г., бил е и в ТКЗС. Свидетелят сочи, че процесната къща е строена в периода 1980-1990 г. от чичото на Н. – ****, който му я предоставил. В. построил къщата до някъде, а Н. построил останалата част. Свид. Петков твърди, че имотът, в който е построена тази къща, по регулационния план на с. Равнище от 1984 г. е предвиден за озеленяване. Излага, че по постановление от 1986 г. давали имоти от 2-3 дка за самозадоволяване за лично ползване на член-кооператори и работници в ТКЗС, като процесното място, което е от 3 дка, било дадено на ****. На В., чичото на Н., този имот не му е даван за ползване. Имотът някога бил на **** – прадядо на ответницата М..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,  непосредствени, и в по-голямата им част и непротиворечиви. Относно факта дали процесното място е давано за ползване на чичото на ищеца – Васил, съдът кредитира показанията на свид. Петков, който свидетел разполага с лични и непосредствени впечатления за това с оглед работата му в ТКЗС и като кмет на с. Равнище, за разлика от свид. И., която в показанията си заявява, че мястото е дадено на Васил да го ползва, като такива земи “са давани по постановления, които не са били толкова официални”.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на едно право или правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез установяване на съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице. Правният интерес от установителния иск за собственост е налице, когато са изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия собственик. В случая изложените в исковата молба твърдения на ищците, че ответницата e предявила претенции ищците да съборят къщата и да напуснат процесния имот, обуславят и правния им интерес от предявяване на установителния иск, като същите твърдят, че са собственици на къщата с 600/3168 идеални части от имота и го владеят. Предвид това предявените от тях искове се явяват допустими.

Предпоставки за уважаването на иска за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК са положителното установяване, че ищецът е собственик на имота и че ответникът оспорва това му право. Предмет на иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ищците и те са тези, който съгласно разпределението на доказателствената тежест следва да установят това свое право, а именно следва да докажат заявеното от тях придобивно основание на правото на собственост. В случая ищците претендират да са придобили правото на собственост на 600/3168 ид.ч. от правото на собственост на ПИ No 342 в кв. 17 по кад. и рег. план на с. Равнище и построената в него къща на основание давностно владение, продължило от 2000 г., когато имотът им бил даден от чичото на ищеца – ****. В исковата си молба излагат, че владеят и ползват къщата и прилежащ терен от 600 кв.м. от ПИ No 342 от 2000 г., а преди това праводателят им **** го е владял от 1984 г. до предаване на владението на ищците през 2000 г.

Съдът намира, че така заявеното от ищците придобивно основание не е осъществено в тяхна полза, поради което и същите не са придобили правото на собственост върху процесния имот.

По делото категорично се установява, че правото на собственост върху поземлен имот с No 342, кв. 17 по плана на с****, с неурегулирана площ от 3168 кв.м., идеални части от който се претендира да са придобити по давност от ищците, и в който е изградена процесната жилищна сграда, е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с Решение No 3355/05.06.2012 г. на ******** на наследниците на ********, сред които е и ответницата. По силата на Договор за доброволна делба от 19.09.2013 г. този имот е поставен в неин дял.    

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 г./, и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило окончателно. В случая, правото на собственост върху имота е възстановено с решение No 3355/05.06.2012 г. на ОСЗ- гр. Правец, с което е приключило реституционното производство относно този имот, поради което и придобивна давност в полза на ищците би могла да започне да тече най-рано след този момент – 05.06.2012 г., и то при положение, че същите са осъществявали владение върху имота. В последния случай, ищците биха могли да придобият собствеността с изтичане на десетгодишния срок по чл. 79 от ЗС, а именно най-рано през 05.06.2022 г. (в случая датата на влизане в сила на решението на ОСЗ, което не се чете от приложеното копие на документа, е без правно значение, доколкото същата е несъмнено по-късна от датата на постановяването му, което обуславя още по-късен начален момент на придобивната давност, съответно на изтичането й). Следователно до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело не е била изтекла изискуемата се от закона десетгодишна придобивна давност в полза на ищците, като към този момент не е изтекла дори и кратката петгодишна давност при добросъвестно владение, каквото добросъвестно владение нито се твърди, нито се установява от ищците.  

Поради това съдът счита, че не е налице соченото от ищците придобивно основание на право им на собственост върху процесния имот, поради което исковата им претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че исковата претенция се явява неоснователна и на други основания. По отношение на едноетажната масивна жилищна сграда по делото се установява, че същата е незаконен строеж - за нея няма издадени разрешение за строеж и строителни книжа, като теренът, върху който е изградена, по действащия ПУП – ПР на с. Равнище, одобрен със Заповед No АБ-150/1984 г., е отреден за озеленяване, следователно сградата е изградена в нарушение на благоустройственото отреждане на имота. Налице е нареждане за премахването й със Заповед No З-290/27.04.2015 г. на Кмета на Община Правец, макар и тази заповед да не е влязла в сила към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело. Предвид това, доколкото процесната сграда подлежи на премахване, то същата не е годен обект на правото на собственост, включително като такава не може да бъде придобита по давност. По въпроса може ли да се придобие по давност сграда, която е незаконен строеж, съдебната практика приема, че тя е обект на правото на собственост и може да се придобива по давност, но само ако не подлежи на премахване, която именно пречка се установява да е налице по делото. 

Претенцията за правото на собственост на 600/3168 ид.ч. от правото на собственост на поземления имот, в който е построена сграда, също се явява неоснователна освен на горепосоченото основание - липсата на изискуемия периода на давностно владение, но и на следното основание:

 Ищците претендират, че са придобили право на собственост на 600/3168 ид.ч. от имота чрез владение на 600 кв.м. прилежаща площ на къщата. Като начало на владението си сочат 2000 г., а преди това – от 1984 г. същият е владян от чичото на ищеца, който им предал имота. Следователно твърдяното давностно владение е осъществено при действието на ЗТСУ (отм.), а след 2001 г. – на сега действащия ЗУТ. Нито един от тези закони - ЗТСУ (отм.) и ЗУТ (а дори и действащият преди това ЗПИНМ) обаче допускат придобиване по давност на реална част от парцел, респ. придобиване по давност на идеална част, съответна на владяната реална част- освен когато владяната реална част се присъединява към съседен парцел и остатъкът от парцела е с лице и повърхност, необходими за обособяване на самостоятелен парцел. Единственото изключение от това правило е разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), която предвижда възможност за придобиване на идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, но същата касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), т.е. до 1973 г., какъвто не е настоящият случай. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ (отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ (отм.) и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела. Напротив, до 2001 г. в ЗТСУ (отм.) е съществувала изрична забрана за придобиване на част от парцел по давност – така чл. 59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията му до изменението с ДВ бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., а в чл. 59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията му след изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г. и в чл. 200 от ЗУТ е предвидено, че владението върху определена реална част от парцел може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел, и то само при определени условия /ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите/. Така в Решение No 185 от 01.03.2010 г. по гр. д. No 280/2009 г. на ВКС, I г.о.; Определение No 2/03.01.2014 по гр. д. No 6753/2013 на ВКС, II г.о. и др.

 Владението на реални части не може да се счита за владение на идеални части, поради което не са еднакви и правните им последици. При владение върху идеална част, за разлика от това върху реална, вещта (или част от нея) се държи не като своя, а като обща. Обхватът на фактическата власт е ограничен не от някакви обективирани на място граници, а от обстоятелството, че и друго лице или лица също така упражняват фактическа власт върху същата вещ. Идеални части от парцел могат да се придобият по давност само ако владението е осъществявано съвместно от две или повече лица, всяко от които има съзнанието и намерението за своене на идеална част от парцела. В тези случаи е налице съвладение, при което всеки владелец упражнява фактическа власт върху целия имот, но със съзнанието, че държи само определена идеална част като своя – т.е. при отчитане владението на другия владелец, а не става въпрос за поотделно владение на реално ограничени части от имота. В посочения случай ще възникне съсобственост между владелците. Най-често срещаната хипотеза на придобиване на идеални части по давност е при сънаследяване, при която един от съсобствениците, ползващ сам целия имот, от държател на частите на другите се превърне в техен владелец, в който случай идеалните части също могат да бъдат придобити по давност. И в този случай, обаче, не става въпрос за владение на реални части от имота, а е налице фактическа власт върху цялата вещ с т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.

Предвид всичко изложено ищците не са могли да придобият претендираните идеални части на оригинерно основание, чрез владение на съответни реални части от имота, а от тук и правото на собственост върху тези идеални части от същия  не е възникнало в тяхна полза. Предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответницата за заплащане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да й заплати такива в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.В., с ЕГН ********** и Н.П.Г., с ЕГН **********,***, срещу **** И.П., с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото им на собственост на основание давностно владение на следния недвижим имот: 600/3168 идеални части от **** по кадастралния план на с****, с площ на целия имот от 3168 кв.м., при граници и съседи на целия имот: от изток – дере (река); от юг- река; от запад- общински имот без номер; от север- УПИ VIII-31 в кв. 17, ведно с построената в имота Едноетажна жилищна сграда с площ от 64 кв.м., състояща се от две стаи, коридор и баня, като неоснователни. 

 

ОСЪЖДА М.Г.В., с ЕГН ********** и Н.П.Г., с ЕГН **********,*** на основание чл.  78, ал. 3 от ГПК да заплатят на **** И.П., с ЕГН ********** ***, сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ за направените разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: