Р Е Ш Е Н И Е
№
1532
гр.
Пловдив, 08 август 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, ХІV състав, в съдебно
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 2434 по
описа за 2021г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на К.Й.С.,
ЕГН: ********** ***, чрез адв. Ш.,***, ***, против ревизионен акт № Р-16001620005490-091-001
от 28.05.2021г., издаден от С.Г. – началник сектор, възложил ревизията, и П.К. –
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител
на ревизията, потвърден с решение № 435 от 11.08.2021г. на ИП директор на дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив относно допълнително
установени дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 1 784,91лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 101,08лв., за 2015г. в размер на 6 848,60лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 3 527,44лв., за 2016г. в размер на
3 508,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 448,86лв., за
2017г. в размер на 1 086,44лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 339,24лв.,
за 2018г. в размер на 435лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 91,72лв. и
за 2019г. в размер на 576,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
53,21лв., както и допълнително установени вноски за ЗОВ: за 2014г. ДОО в размер
на 2 808,13лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 732,28лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 1 096,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 676,68лв.
и ЗО в размер на 1 553,48лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 958,31лв.,
за 2015г. ДОО в размер на
3 993,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 056,94лв., ДЗПО
– УПФ в размер на 1 560лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
803,49лв. и ЗО в размер на 2 294,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 1 181,75лв., за 2016г. ДОО в размер на 3 993,60лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 651,93лв., ДЗПО – УПФ в размер на
1 560лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 645,28лв. и ЗО в размер на
2 294,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 949,07лв. и за 2017г.
ДОО в размер на 1 799,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
561,80лв., ДЗПО – УПФ в размер на 651,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 203,55лв. и ЗО в размер на 822,21лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
256,73лв.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността
на РА и иска неговата отмяна. В жалбата се съдържат подробни съображения
относно налични парични средства при жалбоподателката към началото на
ревизирания период, с посочване на източниците – продажба на недвижим имот,
банкови кредити и дарения от роднини, като даренията са извършвани и през
ревизирания период. В съдебно заседание се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания РА по отношение допълнително определените
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, предвид ТР № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и
Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8 от 2020г. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директор на
дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юр. К., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата
е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР № Р-16001620005490-020-001/10.09.2020г., издадена от С.Г. - началник сектор на основание
чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2019г. и вноски за ЗОВ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2019г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три
месеца, считано от датата на връчване на ЗВР – 28.10.2020г. С последващи ЗИЗВР №№
Р-16001620005490-020-002/28.01.2021г. и Р-16001620005490-020-003/26.02.2021г. е определен нов краен срок на ревизионното
производство до 26.03.2021г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен
с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите,
съгласно представени по делото заповеди №№ РД-09-1301/01.11.2012г. и РД-09-1/03.01.2017г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 8 – 12). Ревизионният акт е издаден
от компетентен орган по приходите, определен да изпълнява функциите на
ръководител на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, съгласно представена
по делото заповед № РД-09-1802/28.09.2018г. (л. 3 – 7).
Съставен е ревизионен доклад № Р-16001620005490-092-001/09.04.2021г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено
възражение вх. № 8432/22.04.2021г. и допълнително са представени писмени
обяснения от жалбоподателката, лицето, с което съжителства на съпружески
начала, и множество лица относно фактите на извършени дарения и получени
парични преводи (л. 73 – 119). В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на
съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001620005490-091-001/28.05.2021г.,
в който са обсъдени подробно направените от РЛ възражения и са анализирани
данните в допълнително представени декларации (имащи характер на писмени
обяснения) от множество лица.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган.
От фактическа страна съобразно отразеното в
РД, РА и в решение № 435/11.08.2021г. съдът установи, че предмет на обжалване
данъчни задължения по ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице, в
следствие на следните направени констатации:
Жалбоподателката е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през
ревизирания период. Подадени са ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014г.
и 2015г. с декларирани доход от отдаване под наем на недвижимо имущество и за
продажба на МПС, продадени в рамките на 12 последователни месеца от покупката.
През ревизирания период С. не е омъжена и има
три деца, едното от които пълнолетно, второто – непълнолетно за част от
ревизирания период и третото – непълнолетно за ревизирания период.
Жалбоподателката съжителства на съпружески начала с лицето С. А.А., на което
също е извършено ревизионно производство.
През ревизирания период са установени
извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти и МПС, както следва:
-с нотариален акт № 82/28.07.2017г. К.С.
продава на Н.Я.М. поземлен имот, ведно с постройка в него, в с. Михилци за
сумата от 3 000лв. Недвижимият имот е придобит през 2005г.;
-с нотариален акт № 128/27.12.2018г. К.С.
продава на Ю.Ф.Ю. и Е.Р.Ш. – Ю.а недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Стойчо Мошанов“ № 51, за сумата от 107 570,65лв. Във връзка
с извършената продажба, по банкова сметка *** „Банка ДСК“ са внесени следните
суми: на 01.11.2018г. – 5 488,33 евро, представляващо капаро в размер на
10% от продажната цена; на 07.12.2018г. – сумата в размер на 6 500 евро;
на 27.12.2018г. – сумата в размер на 2 639,57 евро; на 27.12.2018г. – сумата
в размер на 14 евро; на 25.01.2019г. – сумата в размер на 40 255,10 евро;
-с нотариален акт за дарение №
100/07.08.2017г. К.С. и С.А. даряват на внука си А.П.А. недвижим имот –
апартамент с площ от 66,70кв.м, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Крайречна“ № 24.
Недвижимият имот е придобит преди 2014г.;
-с нотариален акт за покупко – продажба №
198/20.05.2019г. К.С. и Ф. С. (нейна сестра) придобиват недвижим имот – парцел
от 400кв.м, ведно със застроените в него жилищна сграда и постройки, съответно
с площ от 66кв.м и 32кв.м, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Черказки“ № 8, за
сумата от 188 000лв. Разплащанията са извършени на части, съгласно
постигнатите уговорки в нотариалния акт;
-с нотариален акт за дарение №
145/26.09.2019г. Ф. С. дарява на сестра си К.С. своята ½ идеална част от
недвижимия имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Черказки“ № 8;
-на 24.05.2016г. е закупен лек автомобил марка
Мерцедес, модел ЦЛС 350 ЦДИ с рег. № *** за сумата от 31 600лв. Лекият
автомобил е продаден на 10.04.2019г. за сумата от 28 700лв.;
-на 08.12.2014г. е закупен лек автомобил марка
Мицубиши, модел Аутлендер с рег. № *** за сумата от 9 900лв. Лекият
автомобил е продаден на 06.03.2015г. за същата сума;
-на 18.04.2017г. е закупен лек автомобил марка
БМВ, модел 730 Д с рег. № *** за сумата от 23 900лв. Лекият автомобил е
продаден на 29.09.2017г. за сумата от 24 000лв.;
-на 25.10.2013г. е придобит лек автомобил
марка БМВ Х6, модел 3.0 Д с рег. № *** за сумата от 2 200лв. Лекият
автомобил е продаден на 18.08.2014г. за същата сума;
-на 14.03.2016г. е придобит лек автомобил
марка БМВ Х5 с рег. № *** за сумата от 18 360лв. Лекият автомобил е
продаден на 26.05.2016г. за сумата от 14 600лв.;
-на 09.02.2015г. е закупен лек автомобил марка
Мерцедес С 320 ЦДИ с рег. № *** за сумата от 23 753лв. Лекият автомобил е
продаден на 13.07.2016г. за сумата от 9 900лв.;
-на 17.09.2019г. е закупен товарен автомобил
марка Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ с рег. № *** за сумата от 3 911,66лв.
При анализ на декларираните стойности на
покупките и продажбите на МПС и времевия период между покупката и продажбата,
ревизиращите органи по приходите са констатирали, че РЛ е придобила през 2017г.
лек автомобил, който е продала в рамките на следващите 12 месеца на цена,
по-висока от покупната. За извършената продажба не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Размерът на облагаемият доход е определен като
положителна разлика между продажната цена на автомобила и цената на придобиване
в размер на 100лв. = 24 000лв. – 23 900лв. Върху данъчната основа в
размер на 100лв. е начислен допълнително данък по чл. 33 от ЗДДФЛ за 2017г. в
размер на 10лв.
С възражение вх. № 10107/19.05.2021г. С.
представя нотариални актове за покупка, замяна и продажба на недвижими имоти,
като с нотариален акт № 17/07.02.2011г. е извършена продажба на недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан“ № 35, за сумата от
69 000лв. По сделката е получена сумата в размер на 29 000лв., като
останалата сума в размер на 40 000лв. купувачката ще предостави след
отпускане на банков кредит от „ОББ“. От страна на продавача на недвижимия имот
не са представени доказателства за получаване на пълния размер на продажната
цена за недвижимия имот от 69 000лв.
В хода на ревизията жалбоподателката е
декларирала, че към 01.01.2014г. разполага с налични парични средства в брой в
размер на 198 000лв., които са с произход извършвана стопанска дейност.
При извършена проверка в ИС на НАП е констатирано, че за периода от 2011г. до
2013г. са декларирани единствено доходи от отдаване под наем на имущество,
съответно в размер на 3 146,40лв., 2 980,80лв. и 2 980,80лв.
Направен е извод, че РЛ не разполага с налични парични средства в брой в декларираните
размери, а съгласно представените банкови документи са налице парични средства
по тях към 01.01.2014г. в размер на 7,62лв. Прието е, че лицето разполага към
01.01.2014г. с налични парични средства в брой в размер на 5 000лв.
С възражение вх. № 9648/13.05.2021г.,
възражение вх. № 10108/19.05.2021г. и възражение вх. № 10109/19.05.2021г. са
депозирани нотариално заверени писмени обяснения за получени дарения от роднини
злато и парични суми за празненство (сюнет) на сина на С., парична сума, предоставена
от сестрата на С. в размер на 45 000лв. и майката на жалбоподателката в
размер на 50 000лв. При анализ на декларираните обстоятелства ревизиращите
органи по приходите са направили извод, че изхождат от близки роднини на
жалбоподателката, като не са представени доказателства за притежаването от тях
на дарените парични средства и фактическото им предаване. По отношение
представените 8бр. протоколи за извършена покупко – продажба на златни изделия,
е направен извод, че продажбите на обща стойност 75 849лв. са извършени
през 2020г., т.е. извън ревизирания период.
В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият
екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 /неподадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ/, чл. 122, ал. 1, т. 2 /налице са данни за
укрити приходи или доходи/ и т. 7 от ДОПК /декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/
от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2
от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено
уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Установено е превишение на
направените разходи над декларираните и получени от нея доходи за 2014г. със
сумата в размер на 21 938,55лв. (таблица на л. 147 – 147 гръб); за 2015г.
със сумата в размер на 74 378,21лв. (таблица на л. 148 – 148 гръб); за
2016г. със сумата в размер на 37 202,77лв. (таблица на л. 149 – 149 гръб);
за 2017г. със сумата в размер на 13 037,68лв. (таблица на л. 150 гръб –
151). За 2018г. е установен недостиг на парични средства в незначителен размер
– 70,73лв. (таблица на л. 151 гръб – 152), а за 2019г. – превишение на доходите
с установен произход над извършените разходи със сумата в размер на
23 043,55лв. (таблица 153).
Наред това е констатирано, че
през ревизирания период са постъпвали парични суми при С. от различни физически
лица чрез ФК „Кеш експрес сървис“ ЕООД, „Изипей“ АД и „Юробанк България“ АД. По
години са получени парични средства в следните размери:
-за 2014г. паричен превод в
размер на 1 369,08лв., представляващ левова равностойност на 700 евро, от
лицето Д.М.;
-за 2015г. паричен превод в
размер на 1 955,83лв., представляващ левова равностойност на 1 000
евро, от лицето В.Х.;
-за 2016г. парични суми в
размер на 5 671,91лв., представляващи левова равностойност на 2 900
евро;
-за 2017г. парични суми в
размер на 1 000лв.;
-за 2018г. парични преводи в
размер на 4 350лв.;
-за 2019г. парични преводи в
размер на 5 769,70лв., представляващи левова равностойност на 2 950
евро.
След издаване на РД са
представени писмени обяснения от РЛ, В.Х. и С.А.. Съгласно съдържанието на
писмените обяснения, паричните средства са изпращани от близки и роднини, а
други лица са извършвали плащания за покупка на автомобили, които са
предназначени за лицето С.А., с което С. съжителства на съпружески начала.
Възраженията са подложени на подробен анализ в РА, като от страна на органите
по приходите е направен извод, че не са представени доказателства сумите да са
с източник извършвана икономическа дейност от С.А., съответно да са му
предадени от получилото ги лице К.С.. По отношение на паричните суми от лицето Й.М.
е направен извод, че не са представени доказателства в подкрепа на твърдението,
че представляват вноски по отпуснат заем от С.А. в по-ранен момент.
При така изложените аргументи е направен извод, че постъпленията
на парични суми са във връзка с реализирани доходи, недекларирани от РЛ и
представляват доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Същите са взети
предвид и участва при определяне на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
След тези констатации органите по приходите са приели
за облагаем доход сбора от установените несъответствия и постъпилите при лицето
парични суми. Така, за 2014г. недостигащите парични средства в размер на
21 938,55лв. са приети за доходи с неустановен източник, върху които са
дължими вноски за ЗОВ. След приспадане на вноските за ЗОВ в общ размер на
5 458,54лв. (л. 147 гръб) е изчислена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в
размер на 16 480,01лв. Към тази данъчна основа е прибавена данъчната
основа на дохода по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 1 369,08лв. и е
получена обща данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на
17 849,09лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на
1 784,91лв., ведно с прилежащите лихви.
По аналогичен начин е определена данъчната основа за
облагане и дължимият ДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите
лихви. През 2018г. и 2019г. не е установено превишение на извършените разходи
над декларираните доходи с установен произход, предвид на което предмет на
облагане са единствено доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
При ревизията са констатирани доходи с неустановен
произход за 2014г. в размер на 21 938,55лв., за 2015г. в размер на
74 378,21лв., за 2016г. в размер на 37 202,77лв. и за 2017г. в размер
на 13 037,68лв., вследствие превишение на извършените разходи над доходите
с установен произход. Тези доходи представляват осигурителен доход, върху който
са дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО. Окончателните осигурителни вноски се дължат
от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд
„Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и след
01.01.2015г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на ГДД.
При съобразяване на максималния годишен размер на
осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., съответно
в размер на 28 800лв. и 31 200лв. са изчислени дължимите вноски за
ЗОВ за годишно изравняване: за фонд „Пенсии“ – 12,8% за първите три години и 13,8%
за 2017г., за ДЗПО – УПФ – 5% и за ЗО – 8%. Върху осигурителния доход за 2014г.
в размер на 21 938,55лв. са изчислени вноски за годишно изравняване за ДОО
в размер на 2 808,13лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 1 096,93лв., ведно с
прилежащите лихви. Аналогично, са изчислени вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ и за
останалите години от ревизирания период, за които е установено превишение на
извършените разходи над доходите с установен произход.
По отношение вноските за ЗО е констатирано, че РЛ
дължи осигурителни вноски на основание разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и са
внасяни такива за целия ревизиран период. Така внесените вноски са приети за
авансови такива и са приспаднати от дължимите вноски за ЗО за годишно
изравняване. Така, за 2014г. е изчислена дължима вноска за ЗО за годишно
изравняване в размер на 1 755,08лв. върху осигурителен доход в размер на
21 938,55лв., от нея е приспадната внесената сума в размер на 201,60лв. и
е изчислена дължима сума в размер на 1 553,48лв. (таблица на л. 155). По
аналогичен начин са направени изчисленията за 2015г. (таблица на л. 155 гръб),
за 2016г. (таблица първа на л. 156) и за 2017г. (таблица втора на л. 156).
Горестоящият административен орган е намерил подхода
на ревизиращия екип за неправилен, но предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК ревизионният акт е потвърден, в тази си част.
За 2018г. и 2019г. не е констатирано превишение на
извършените разходи над доходите с установен произход, но са установени
получени парични преводи, които подлежат на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, съответно в размер на 4 350лв. и на 5 769,70лв. Тъй като
жалбоподателката е лице, които подлежи на осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО,
при наличие на доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ е следвало да бъдат изчислени
вноски за ЗО за годишно изравняване върху посочените доходи. Това не е
направено от ревизиращия екип, констатирано е от горестоящия административен
орган, но предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК ревизионният акт е
потвърден, и в тази си част.
В хода на съдебното обжалване са приети като
доказателство следните писмени доказателства: 1бр. оптичен носител (л. 759);
4бр. оптични носители с копирана информация, подробно описана в протокол от
02.09.2021г. (л. 760 – 762); писмени доказателства, съгласно опис на л. 763 (л.
764 – 785); нотариално заверена декларация от Н.А., майка на К.С., отчет по
сметка на „ПИБ“ АД, нотариален акт за продажба на недвижим имот, копие на лична
карта на Н.А., удостоверение за наследници, препис – извлечение от акт за смърт
на Н.А. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л. 800 – 808);
писмени доказателства, съгласно опис на л. 812 (л. 813 – 837).
В съдебното заседание на 15.12.2021г. са
депозирани показания на свидетелите Ю.Ф.Ю. и Л.Я.Х.. Съгласно показанията на
свидетеля Ю., същият е закупил от К.С. ***. Апартаментът е закупен през 2018г.
или 2019г. чрез банков кредит. В апартамента е имало и обзавеждане – кухня,
холова гарнитура, спалня, маса, климатици, обзавеждане за баня, за което е
заплатена отделно сумата в размер на 6 000лв. Парите са дадени „на ръка“,
като свидетелят е потвърдил това обстоятелство пред нотариус.
Съгласно показанията на свидетелката Х., същата
се познава с К.С. от около 40 години, защото живеят „в една махала“. Известно й
е, че С. има три деца – две дъщери и един син. През 2017г. жалбоподателката е
организирала сватба за средната си дъщеря, на която са присъствали гости в
порядъка между 500 и 1 000 човека „в зависимост от роднините и
приятелите“. На сватбата се правят подаръци и всеки, който прави подарък казва
пред всички какво подарява. Обикновено, когато се правят подаръци, има един
човек, който ги обявява на глас и един човек, който записва.
Според свидетелката, на сватбата през 2017г. е
имало повече от 500 човека, които са подарявали по 100лв., по 200лв. и златни
накити. Обикновено, дарението е не по-малко от 100лв. на семейство, а
по-близките могат да дарят и 1 000лв. С тези дарения се подпомагат
младоженците, но се случва да ги вземат майката и бащата и после да ги върнат.
Според свидетелката, сватбата на голямата
дъщеря на К.С. е направена от „мъжката страна“.
В съдебното заседание на 18.02.2022г. са
депозирани показанията на свидетеля В.Р.Х.. Съгласно показанията, същият е
започнал да „ходи“ до Германия от 2000г., но живее постоянно там от 2008г. и
през периода 2014г. – 2019г. е живял там. В момента работи в Германия в турски
ресторант.
Познава се с жалбоподателката С. от много
години, израснали са заедно и са съседи. Известно му е, че съжителства с негов
приятел С.А., с прякор „М.“. С А. са „си давали“ автомобили, които продавали и
„си давали“ пари на заем. Спомня си, че А. му дал пари на заем за сватбата на
дъщеря му. „Правили са бартери с колите“, като сумите са били за дадена кола за
продажба, данъци и застраховки. Свидетелят е притежавал автомобил „Вито“ и
най-вероятно част от парите са били за плащане на данъци за нея.
Докато е бил в Германия е изпращал пари на К.С.
чрез „Уестърн Юнион“, като от 2014г. до 2019г. е изпратил около 6 000 –
7 000 евро. Възможно е да ги е изпращал лично, но когато е бил на работа е
изпращал „някой приятел“ да ги преведе на нейно име. Един от хората, които са
изпращали пари от негово име е шуреят му Д.М., друг човек е А.А., която е
румънка и е работила наблизо. Изпращал е и други хора да внасят пари от негово
име, но им знае само турските имена, не българските.
В съдебното заседание на 10.06.2022г. е прието
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото
лице И.С., с направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника. След анализ на представени по делото писмени
доказателства вещото лице е извършило преизчисление на паричния поток за
периода 2015г. – 2018г., съобразно поставените от жалбоподателя задачи, за
включване в приходната част на определени суми и намаление на суми, включени в
разходната част. Като начално салдо на парични средства към 01.01.2014г. е
включена паричната сума в размер на 43 378,24лв., изчислена при приемане
за получена на продажната цена в пълен размер на апартамент в гр. Пловдив, ул.
„Мали Богдан“ № 35 по нотариален акт № 17/07.02.2011г. (таблица на л. 861). При
извършените изчисления, в приходната част на паричния поток са включени
декларираните доходи от наем на недвижимо имущество, съгласно подадени ГДД и
изтеглените парични средства от банкови сметки, а в разходната част – вноски по
банкови сметки и разходи за едно лице по НСИ.
В заключението са проследени вноските и
тегленията по банкови сметки, като е констатирано, че по банкова сметка, ***.
862 са извършвани само тегления, които са в размерна 940лв. за 2014г., 960лв.
за 2015г., 663лв. за 2016г., 30лв. за 2017г. и 410лв. за 2018г. Проследено е и
движението по банкова сметка ***, посочена на л. 863, като при вносител и
основание за извършената транзакция са посочени лицето и основанието. При
анализа е констатирано, че за 2014г. са внесени суми в размер на 10 417,96лв.,
за 2015г. – в размер на 49 812,78лв., за 2016г. – в размер на
3 775,93лв., включително е направена вноска от Н.К. за покупка на кола, за
2017г. са направени вноски на обща стойност 27 440,98лв., включително от Н.К.
за покупка на кола, за 2018г. са направени вноски на обща стойност
31 161,11лв., по-голямата част от които от Н.К. Ю. за покупка на жилище,
за 2019г. са направени вноски на обща стойност 80 543,66лв., по-голямата
част от които от Н.К. Ю. за покупка на жилище. През 2017г., 2018г. и 2019г. са
изтеглени парични суми съответно в размер на 24 059,41лв., на
10 757,07лв. и на 96 618лв., в по-голямата си част съответстващи на
направените вноски от лицата К. и Ю..
Извършени са преизчисления на паричния поток в
три варианта, при включване в наличните парични средства към 01.01.2014г. на
сумата в размер на 43 378,24лв. и намаление на разходите за домакинство от
14 400лв. на разходи за домакинство (л. 867) и на разходи за лице (л. 870)
по НСИ. При направените изчисления, са посочени различни размери на
превишенията на разходите над доходите с установен източник по трите варианта (таблици
на л. 866, л. 869 и л. 873). Извършени са и преизчисления на дължимите данъци и
вноски за ЗОВ по трите варианта на заключението (л. 873 – 876).
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Основните възражения на жалбоподателя са в
няколко насоки: относно неправилно посочена парична сума като начално салдо към
01.01.2014г.; неправилно приети като друг доход и обложени с данък по чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ парични суми, получени от различни лица през ревизирания период;
неправилно невключена в приходната част на паричния поток за 2017г. на парична
сума, получена при сватбено тържество на дъщерята на С. А.Ш. и неправилно
невключена в паричния поток на сумата в размер на 6 000лв. от продажба на
обзавеждане на апартамент, закупен от Н.К. Н.К..
По отношение приетия от ревизиращия екип
размер на началното салдо на С., следва да бъдат изложени следните аргументи:
твърденията на жалбоподателката са в насока, че към 01.01.2014г. е разполагала
с парична сума в размер на 198 000лв., за която не е уточнено дали е
парични средства в брой или парични средства по банкови сметки. Като източник
на този доход са посочени дарения от майка й Н. Р. (М. Щ.), починала през
2021г., в размер на 50 000лв. (съгласно съдържанието на писмено обяснение
на л. 81); дарение от сестра й Ф. С. в размер на 45 000лв., с произход
продажба на апартамент през 2007г. (писмено обяснение на л. 87); продажба на
апартамент през 2011г. за сумата от 69 000лв., получена изцяло от купувача
през същата година (нотариален акт и извлечение от банкова сметка ***. 46 –
50); дарения в общ размер на 25 000лв. и златни накити по повод тържество
(сюнет) на сина на С. М. А., провело се на 25.08.2007г. (съгласно писмени
обяснения на лицата Н.А., Ф. С., Н.А., Ф.А.а, М. Н.К. и А.Я. (л. 114).
Твърденията на лицата са подложени на подробен
анализ от ревизиращия екип, като е направен извод, че не са събрани несъмнени
доказателства същите да са разполагали с паричните средства, предмет на
дарението, което се твърди да е извършено през 2007г. (за лицата Н.А., Ф. С., Н.А.,
Ф.А.а, М. Н.К. и А.Я.). По отношение на златните накити не са представени
доказателства същите да са продадени преди 2020г., която година е извън
ревизирания период, и именно през тази година са представени доказателства за
реализиран доход. По отношение на даренията от майка й Н.А. и сестра й Ф. С. е
направен извод, че са в отдалечен времеви период, като паричната сума от сестра
й в последствие е използвана за закупуване на недвижим имот. По отношение
получаването на паричната сума в размер на 69 000лв. от продажба на
недвижим имот през 2011г., е направен извод, че са представени доказателства
единствено за сумата в размер на 29 000лв. и липсват такива за получаване
на остатъка от 40 000лв. Тук следва да бъде направено уточнение, че с
жалбата пред горестоящия административен орган е представено извлечение от
банкова сметка *** К.С. (л. 48 – 50), с данни за постъпила сума в размер на
40 000лв. на 11.02.2011г. от лицето К. К.. Поясненията към сумата са на
английски език, като част от документа е в изключително нечетлив вид, поради
което не може да се направи извод дали постъпилата по банковата сметка сума в
последствие е изтеглена в брой от С..
В тази връзка следва да бъде съобразено
следното: доказателствата за извършени дарения от роднини и за получаване на
паричната сума в размер на 69 000лв. от продажбата на апартамент са
представени след издаване на РД и запознаване с констатациите в него, с
обяснение, че документите са иззети по повод извършвано досъдебно производство
срещу жалбоподателката и срещу лицето, с което съжителства на съпружески начала
С.А.. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че посредством депозираните
писмени обяснения от лица, пряко свързани с изхода на делото (роднини на С.) не
се опровергава констатацията за наличност на парични средства (неясно в брой
или по банкова сметка) ***.01.2014г. В случая са налице единствено декларативни
твърдения на лицата за извършени дарения по повод тържество на сина на
жалбоподателката, което се е провело през 2007г., т.е. в период, значително
отдалечен от началото на ревизирания период. Следва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че организирането на празненство несъмнено е свързано с
разходи, които биха се покрили изцяло или частично от направените дарения.
Същото се отнася и до твърдяното като
извършено дарение от майка й Н.А. през 2001г. – 2002г., което е също в
отдалечен времеви период и не са представени доказателства за източника на
дохода, който е в значителни размери. По отношение направеното от сестра й Ф. С.
дарение в размер на 45 000лв. са налице противоречиви твърдения.
Несъмнено, посочената сума е с установен произход и е от продажба на апартамент
от Ф. С. през 2007г. В писменото обяснение на лицето, обаче, е посочено, че
сестра й може да разполага с паричната сума, но същата е използвана за закупуване
на недвижим имот от двете сестри, което е направено през 2019г. В тази връзка,
не може да се приеме, че паричната сума е била изцяло на разположение на К.С.,
след като са налице твърдения, че е предоставена с цел закупуване на имот, както
и че е налице значителна отдалеченост във времето на предоставянето й спрямо
началото на ревизирания период – 01.01.2014г.
По отношение паричната сума в размер на
69 000лв., която е с източник продажба на апартамент, извършена през
2011г., следва да бъде посочено следното: едва в хода на съдебното обжалване са
представени доказателства (извлечение от банкова сметка ***, включително с
пояснения на извършените по нея операции на български език, л. 833 – 835),
съгласно данните в което от банковата си сметка С. е изтеглила в брой паричната
сума в размер на 40 000лв. Тази парична сума, заедно с получената в брой
парична сума в размер на 29 000лв., следва да бъде приета за разполагаема
към 2011г., която година не е отдалечена значително във времево отношение от
началото на ревизирания период 01.01.2014г. В тази връзка, следва да бъде
кредитирано заключението на вещото лице, в частта му, в която сумата е включена
в приходната част на паричния поток за периода от 2011г. до 2014г.
В приходната част на паричния поток следва да
бъдат включени и паричните средства с източник доход от наем за 2011г., 2012г.
и 2013г., за които са представени надлежни доказателства (ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. и 2013г., л. 766 – 779).
По отношение разходната част на паричния
поток, настоящият съдебен състав намира за неправилен подходът на вещото лице
за редуциране размера на разходите за издръжка по данни от НСИ. В хода на
ревизионното производство, органите по приходите са определили разходите по НСИ
въз основа на изготвена от самото РЛ справка, като са приели, че в тяхната
стойност се включват и разходи за данъци и такси за притежавани недвижими имоти
и МПС. При определяне размера на началното салдо на парични средства вещото
лице е приспаднало разходи по НСИ за едно лице, като не е съобразило
обстоятелството, че за периода от 2011г. до 2013г. домакинството на
жалбоподателката се състои от 4 лица, включително две малолетни деца.
Действително, по делото са представени декларации от двете й дъщери, че не
съжителстват с нея в едно домакинство, но към 2011г. дъщеря й А.Ш. е малолетна.
Декларацията на А.Ш. (л. 780) е подкрепена с доказателства единствено относно
факта, че същата е родила дете на 14.09.2017г. в гр. Гент, Белгия. В тази
връзка, несъмнено е установено по делото, че дъщеря й Н.А. е пълнолетна към
2011г. – 2013г. и има две деца, родени през 2005г. и 2006г.
Същите аргументи по отношение размера на
разходите по НСИ са валидни и за годините в рамките на ревизирания период от
2014г. до 2019г., като в разходната част на паричния поток следва да бъде
включена сумата в размер на 14 400лв., а не разходите, посочени от вещото
лице. По отношение разходите за домакинство, неправилно вещото лице е
приспаднало от тях такива за заплащане на данъци и други разходи, доколкото по
делото несъмнено е установено, че жалбоподателката е собственик на недвижими
имоти и МПС, за които се дължат данъци и такси по ЗМДТ.
Това означава, че следва несъмнен извод, че
през 2011г. – 2013г. жалбоподателката С. е съжителствала не в самостоятелно
домакинство, а в домакинство заедно с лицето С.А. и две малолетни деца. Това
означава, че в разходната част на паричния поток следва да бъде включена именно
сумата в размер на 14 400лв., а не сумите на разходи по НСИ за едно лице.
При използване на направените от вещото лице изчисления на началното салдо на
парични средства (таблица последна на л. 861) и непроменен размер на останалите
суми, освен разходите по НСИ, се изчислява размер на начално салдо на парични
средства в размер на 12 926,24лв.
По отношение твърденията за непризнати дарения,
получени от майката на жалбоподателката през 2016г., по повод сватбеното
тържество на дъщеря й А. през 2017г. и получена парична сума за закупено
обзавеждане в апартамент през 2018г. и 2019г., настоящият съдебен състав намира
следното: за пръв път в хода на съдебното обжалване се представят доказателства
за извършена продажба на недвижим имот от майката на жалбоподателката Н.А. през
2016г., съответно предоставяне на паричната сума на дъщеря й. Действително, по
делото са представени доказателства за изтегляне от банкова сметка ***., но не
са представени каквито и да било доказателства за даряването й. Не е спорно по
делото, че се касае за лица в близка родствена връзка – майка и дъщеря, но
фактът на извършеното дарение е посочен едва в хода на съдебното обжалване на
РА и след запознаване с констатациите в него и РД. Късното посочване на това
дарение като източник на доход при жалбоподателката за 2016г. препятства
извършването на проверка относно факта на извършването му. Следва да бъде
посочено, че посредством това дарение се прави опит за обосноваване на
защитната теза на жалбоподателката за „покриване“ на разход за закупуване на
2бр. МПС, но в нито един от вариантите на изчисления в заключението на вещото
лице, в приходната част на паричния поток за 2016г. не е включена сумата в
размер на 68 000лв.
По отношение получените като дарение парични
суми при сватбеното тържество на дъщеря й А. през 2017г. са валидни
аргументите, изложени по отношение направените дарения за тържеството на сина й
М. през 2007г. В тази връзка, депозираните от свидетелката Х. показания не
допринасят за изясняване на спорния по делото въпрос относно получаването или
не на твърдените парични суми с източник дарения. Същите имат принципен
характер относно начина на провеждане на сватбени тържества и оповестяване
публично на дарените от гостите парични суми на младоженците, но в тях не се
съдържат каквито и да било твърдения за направени разходи за тържеството, както
и за предоставяне на паричните суми от дарения на родителите на младоженците, а
не на самите младоженци.
По отношение паричната сума в размер на
6 000лв., получена от Н.К. Ю. при покупката на обзавеждане в апартамент,
следва да бъде посочено следното: от една страна не се посочва времеви период
на предоставянето й, доколкото в депозираните от лицето обяснения се посочва,
че това е станало „след продажбата на апартамента“, която е извършена на
27.12.2018г. В заключението на вещото лице е извършен анализ на постъпленията
на парични средства по банкова сметка *** (л. 863), при която е установено, че Ю.
е заплащал покупката на недвижимия имот на вноски, извършвани през 2018г. и 2019г.
Предвид липсата на конкретика относно времето на извършване на плащането на
обзавеждането, може да се приеме, че се касае за подкрепа на защитната теза на
жалбоподателката за постъпления на парични средства в по-голям размер от тези,
приети от ревизиращия екип. Доколкото, обаче, за 2018г. е констатиран недостиг
на парични средства в незначителен размер, а за 2019г. превишение на доходите
над извършените разходи, фактът на получаване на посочената парична сума е без
значение, тъй като за посочените години не се формира данъчна основа по реда на
чл. 122 от ДОПК, а предмет на облагане са единствено доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
По изложените аргументи, следва да бъде
извършено преизчисление на паричния поток, като сумата на началното салдо на
парични средства към 01.01.2014г. бъде 12 926,24лв., а постъпленията и
разходите останат в непроменени размери, спрямо тези посочени при ревизията.
При използване на направените от вещото лице изчисления на паричния поток (л.
864), се установяват приходи в общ размер на 20 700,32лв. и разходи в общ
размер на 10 417,96лв. е налице превишение на доходите с установен
произход над извършените разходи със сумата в размер на 10 282,36лв. По
този начин не се формира данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, съответно
обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в частта на
допълнително определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2014г. в размер на 1 648лв., ведно с прилежащите лихви и вноските за ДОО,
ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви.
За 2015г. наличните парични средства в брой в
началото на периода са в размер на 10 282,36лв. При установени през
годината постъпления на парични средства в размер на 13 588,83лв. и
извършени разходи на обща стойност 87 965,78лв. се изчислява недостиг на
парични средства в размер на 64 094,59лв. Именно тази сума следва да се
приеме за данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, поради недължимост на
вноските за ЗОВ за годишно изравняване, аргументи за която ще бъдат изложени
по-долу в настоящото решение. Върху данъчната основа в размер на
64 094,59лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
6 409,46лв., като за разликата над тази сума до определеното с РА
задължение от 6 653,02лв. ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
За
2016г. и 2017г. не са установени постъпления на парични средства и извършени
разходи в размери, различни от тези, посочени в РД. Поради тази причина,
обжалваният РА следва да бъде потвърден, в частта на допълнително определените
задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, съответно в размер на 2 935,48лв.,
ведно с прилежащите лихви и в размер на 976,44лв., ведно с прилежащите лихви.
За посочените години отново са недължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване,
но при изключването им като компонент при определяне на данъчната основа по чл.
122 от ДОПК би се влошило положението на жалбоподателя, което е недопустимо
предвид забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
По отношение на паричните суми, постъпили по
банкови сметки и чрез парични преводи, обложени като доход от друг източник по
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да бъдат изложени следните аргументи: по делото
не е спорен размерът на постъпленията, като след запознаване с констатациите в
РД жалбоподателката е депозирала писмени обяснения от различни лица, в които се
посочват източниците на тези парични средства – връщане на заем, заплащане за
продажби на автомобили, изпращане на парични средства за заплащане на
задължения на лице в България. В писмените обяснения е посочено, че независимо,
че паричните средства са преведени на К.С., същите са предназначени за лицето,
с което тя съжителства на съпружески начала – С.А.. В подкрепа на тези
твърдения, по делото са депозирани свидетелски показания.
Настоящият съдебен състав намира, че
твърденията в писмените обяснения, депозирани след издаването на РД и в
свидетелските показания не са подкрепени с каквито и да било доказателства. По
отношение твърденията за покупко – продажба на автомобили, в паричния поток на
жалбоподателката са включени всички суми за закупуването им (в разходната
част), съответно за продажбата им (в приходната част). При ревизията дори е
установен допълнително данък в размер на 10лв. по чл. 33 от ЗДДФЛ за продажба
на автомобил през 2017г., по отношение на който в жалбата не се съдържат
конкретни възражения. Следва да бъде уточнено, че предмет на облагане с данък
по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ са единствено парични суми (постъпления), за които не
е установен източник на доход, като твърденията в писмените обяснения са подробно
обсъдени в РА. В жалбата не се излагат конкретни твърдения относно посочените
суми, а свидетелските показания изхождат от лице, заинтересовано от изхода на
делото и следва да бъдат подложени на преценка заедно с останалите събрани по
делото доказателства. В тази връзка, не се доказва по несъмнен начин, че
паричните средства, предоставени на К.С. от свидетеля В.Х. са предназначени за
лицето, с което тя съжителства на съпружески начала – С.А. за извършени
продажби на МПС, както и за заплащане на дължими от Х. данъци в България.
По изложените съображения, съдът намира, че
процесните суми, посочени по години в РД, представляват друг доход с
неустановен произход при С., които следва да бъдат обложени с данък по чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ и да бъде включена при определяне на общата данъчна основа по чл.
122 от ДОПК. Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че в случай на
установен източник на доход, каквито са твърденията в жалбата и писмената
защита, съобразно този си източник доходът следва да бъде обложен съобразно
уредбата в ЗДДФЛ по отношение на него – доход от трудово правоотношение, доход
от продажба или замяна на имущество, доход от наем и др. подобни. Разпоредбата
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ регламентира други източници на доходи, които не
влизат в обхвата на изчерпателно изброените в ЗДДФЛ и същевременно несъмнено са
облагаеми доходи по смисъла на чл. 12 от ЗДДФЛ. Данъчната основа на тези доходи
се определя по различен начин, спрямо доходите с установен източник, съгласно
разпоредбата на чл. 36 от ЗДДФЛ.
По изложените съображения, следва да бъде
определена нова данъчна основа за облагане на С. по чл. 17 от ЗДДФЛ, като сбор
между изчислените с настоящото решение доходи с неустановен произход от
превишение на разходите над доходите и сумите, представляващи друг доход по чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ.
По отношение на допълнително определените
вноски за ЗОВ за годишно изравняване по реда на чл. 124а от ДОПК в жалбата са
изложени доводи за недължимост, поради факта, че не е установено по несъмнен
начин, че се касае за доходи от трудова дейност. В съдебно заседание е
направено и изявление от пълномощника на жалбоподателя за прилагане на
тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС,
постановено по тълк. дело № 8 от 2020г.
По
твърденията в жалбата и съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира
следното: съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в
тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване
на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като
доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на
пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест
на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите със
съответните доказателства.
По отношение
допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК вноски за ЗОВ (за
годишно изравняване) за 2015г., 2016 и 2017г., ведно с прилежащите лихви данъчната
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определена по реда на
чл. 122 от ДОПК вследствие на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.
7 от ДОПК, а именно при наличие на недостиг на парични средства при РЛ, които
са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен
период, но не е установен източникът на парични средства, осигурили въпросните
разходи. При извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в
посоченото тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора
колегия на ВАС, следва да се приеме, че при ревизията не е установено, че
доходът за посочените периоди е такъв от трудова дейност и представлява
осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ. В тази си част
обжалваният РА е неправилен и следва да бъде отменен.
По изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намира жалбата за частично основателна, съответно обжалваният РА следва
да бъде отменен, в частта на допълнително определените вноски за ЗОВ за 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви и изменен, в частта на
допълнително определеният данък върху данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2014г. и 2015г., ведно с прилежащите лихви, които ще бъдат изчислени
посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор. По
отношение допълнително определения данък върху данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., ведно с прилежащите лихви жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и
своевременно направените искания, на страните по делото се дължат направените
от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
Съобразно представения списък с
разноските (л. 878) жалбоподателят е посочил, че е направил разноски в общ
размер на 2 890лв., в т.ч. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът
констатира, че към посочената сума следва да се прибави и тази, представляваща
възнаграждение за вещо лице в размер на 600лв. Съобразно уважената част на
жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 2 400,07лв. (две
хиляди и четиристотин лева и седем стотинки).
На основание разпоредбата на чл. 161
от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
същото възлиза на 698,63лв. (шестстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и
три стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на К.Й.С., ЕГН: ********** ***, чрез адв. Ш.,***, ***, ревизионен
акт № Р-16001620005490-091-001 от 28.05.2021г., издаден от С.Г. – началник
сектор, възложил ревизията, и П.К. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 435
от 11.08.2021г. на ИП Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително установени
вноски за ЗОВ: за 2014г. ДОО в размер на 2 808,13лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 732,28лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 096,93лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 676,68лв. и ЗО в размер на
1 553,48лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 958,31лв., за 2015г. ДОО в размер на 3 993,60лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 2 056,94лв., ДЗПО – УПФ в размер на
1 560лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 803,49лв. и ЗО в размер на
2 294,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 181,75лв., за 2016г.
ДОО в размер на 3 993,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 651,93лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 560лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 645,28лв. и ЗО в размер на 2 294,40лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 949,07лв. и за 2017г. ДОО в размер на
1 799,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 561,80лв., ДЗПО – УПФ в
размер на 651,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 203,55лв. и ЗО в
размер на 822,21лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 256,73лв.
ИЗМЕНЯ по жалбата на
К.Й.С., ЕГН: ********** ***, чрез
адв. Ш.,***, ***, ревизионен акт № Р-16001620005490-091-001 от 28.05.2021г.,
издаден от С.Г. – началник сектор, възложил ревизията, и П.К. – главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител
на ревизията, потвърден с решение № 435 от 11.08.2021г. на ИП Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив,
В ЧАСТТА относно допълнително установени дължими суми за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, КАТО НАМАЛЯВА размера на задължението за
2014г. от 1 784,91лв. на 136,91лв. и размера на прилежащите лихви от 1 101,08лв.
на 84,46лв. и за 2015г. от 6 848,60лв. на 6 605,04лв. и размера на
прилежащите лихви от 3 527,44лв. на 3 401,99лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
В ОСТАНАЛАТА част против ревизионен акт № Р-16001620005490-091-001 от
28.05.2021г., издаден от С.Г. – началник сектор, възложил ревизията, и П.К. –
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 435 от 11.08.2021г. на ИП
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) -
гр. Пловдив, относно допълнително
установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 136,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
84,46лв., за 2015г. в размер на 6 605,04лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 3 401,99лв., за 2016г. в размер на 3 508,67лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 448,86лв., за 2017г. в размер на
1 086,44лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 339,24лв., за 2018г. в
размер на 435лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 91,72лв. и за 2019г. в
размер на 576,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 53,21лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата да заплати на К.Й.С., ЕГН: ********** ***
сумата от 2 400,07лв. (две хиляди и четиристотин лева и седем стотинки)
разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА К.Й.С.,
ЕГН: ********** *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата
от 698,63лв. (шестстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за
постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: