№ 10793
гр. С., 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110161002
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба и уточнителни
молби подадени от Е. – М. Н. П., ЕГН **********, с които са предявени следните обективно
и субективно съединени искове:
- иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците Ц. П. Д. и Д. Н.
Д. да преустановят възпрепятстване достъпа на ищцата до собствените й идеални части от
тераса с площ от 30,31 кв. м., вписана в Нотариален акт № 91, том I, рег. № 768, дело №
74/30.07.2021 г. като прилежаща част от имот с идентификатор **********, находяща се в
имот с идентификатор ************, с адрес ***********, която представлява покрив на
двуетажния корпус на сградата и се явява обща част на собствениците на обособени обекти
в сградата, да премахнат незаконния зид с височина 95 см., изграден по ръба на покривната
тераса и да преустановят незаконното й ползване по начин, различен от предназначението й
на покрив, като възстановят същата съгласно предназначението й на покрив, по който начин
да преустановят вредите, причинени от постоянни течове в апартамента на ищцата, както и
да извършат необходимите ремонтни дейности, с което да осигурят възможност на ищцата
да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем;
- иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане ответницата М. Ж. Р. – Ш. да
заплати на ищцата сумата 7 000 лв., представляваща претърпени имуществени вреди за
периода 05.10.2020 г. – 20.09.2021 г., изразяващи се в разходи за отопление, транспорт и
ремонти, претърпени поради увреждането на собственото на ищцата жилище, вследствие
противоправно поведение на ответницата по неотстраняване на теч, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 24.07.2021 г. до окончателното плащане;
- иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане ответницата М. Ж. Р. – Ш. да
заплати на ищцата сумата 20 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за
периода 05.10.2020 г. – 20.09.2021 г., изразяващи се в причинен дискомфорт, постоянно
безпокойство и стрес, влошено здравословно състояние и тежки професионални вреди
вследствие противоправно поведение на ответницата по неотстраняване на теч, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 24.07.2021 г. до окончателното плащане.
С протоколно определение от 17.04.2024 г. на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато
изменение на исковата претенция с правно основА.е чл. 45 ЗЗД за изплащане на
имуществени вреди за периода 05.10.2020 г. – 20.09.2021 г., като е увеличен размер на иска
1
от 7 000 лв. лева на 12 340,63 лв.
Ищцата Е. – М. Н. П. твърди, че е собственик на апартамент № 4, находящ се в
************. Твърди, че над жилището е разположен покрив на сградата – обща част на
всички етажни собственици, който е превърнат в тераса от страна на ответницата М. Ж. Р. –
Ш., в качеството й на собственик на апартамент № 6 от сградата през процесния период.
Ответницата изградила на покрива тухлен парапет, висок 95 см., вследствие на което през
пролетта на 2019 г. е започнало наводняване на апартамента на ищцата, находящ се
непосредствено под терасата на ответницата. Течовете наложили извършването на
множество ремонтни дейности. Споделя, че за отстраняване на проблемите е взето решение
на общо събрА.е, както и са извършвА. проверки от общината, но незаконосъобразното
поведение на ответницата не било преустановено, а течовете продължили. Ищцата
претърпяла разходи за отопление и закупуване на електроуреди, за сградна инсталация, за
транспорт до лятната къща, както и за ремонтни дейности по отстраняване на вредите от
течовете. Във връзка с претенцията за неимуществени вреди споделя, че със съпруга са
сред най - изтъкнатите български музиканти и световно – известни изпълнители с множество
национални и международни награди и отличия, но състоянието на жилището им е
попречило на работата им, тъй като са били лишени от нормални условия на живот и работа,
от спокойствие и сигурност, поради което претърпели загуби в творчески план. Започнало
влошаване на здравословното състояние, сърцебиене, неспокоен сън, постоянна тревожност
и притеснения. При проверка в АГКК ищцата установила, че към апартамента на
ответницата, като прилежаща част е вписана и процесната тераса с площ от 30,31 кв.м. Въз
основа на това на 30.07.2021 г. имотът е продаден на ответниците Ц. П. Д. и Д. Н. Давидова,
като в нотариалния акт е описана и прилежаща тераса с площ от 30,31 кв.м. Ищцата счита,
че сделката не е произвела вещно – транслативен ефект в частта по отношение на
процесната тераса, с оглед твърденията, че същата представлява обща част по естеството си.
Претендира сторените в производството разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба са постъпили
отговори от ответниците, с които се оспорват изцяло предявените искове.
Ответницата М. Ж. Р. – Ш. оспорва иска и излага съображения за липса на причинна
връзка между поведението и твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени
вреди. Оспорва наличието на описА.те в исковата молба щети по апартамента. Твърди, че
процесната тераса е изградена и съществува в съответствие с нормативните изисквА.я и
строително – технически правила и същата е била нейна лична собственост до продажбата
на апартамента на ответниците.
Ответниците Ц. П. Д. и Д. Н. Д. твърдят, че към момента са индивидуални
собственици на прилежащата към апартамента им тераса. Считат, че плочата, върху която се
намира терасата не представлява покрив, следователно по естеството си не е и обща част на
сградата. Твърдят, че балконите на сградата от северната страна, са изградени след
построяване на сградата и не са отбелязА. в нотариалните актове на другите собственици на
имоти в процесната сграда. Правят възражение за изтекла в полза на праводателя им – М. Р.
– Ш. придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. Претендират сторените в
производството разноски.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на
стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
168, том V, рег.№ 7938, дело № 899/2001 г. съставен от Й.Л., нотариус с район на действие
СРС, от който се установява, че ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот –
апартамент № 4, състоящ се от стая, хол-дневна, кухня-бокс, баня-клозет и входно антре,
находящ се на първи надпартерен етаж в сграда с идентификатор ************, с
административен адрес ************, заедно с едно таванско и избено помещение и
приспадащите се идеални части от общите части на сградата в етажна собственост и от
мястото.
По делото са приложени актуални към датата на подаване на исковата молба в съда
схема и удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот с идентификатор №
**********, както и скица на поземлен имот-сграда с идентификатор *********.
По делото е приложен Договор за доброволна делба на новопостроена жилищна
сграда върху съсобствено дворно място вписан под № 100, том 3, вх. № 3978, видно от който
на 13.04.1966 г. след основно преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуваща
2
сграда, извършен групов строеж на нова четириетажна жилищна сграда в дял на А.Т.М. е
даден апартамент на трети етаж, находящ се в *********** около 64 кв.м. и състоящ се от
стая, хол, кухня, баня-клозет, входно антре и тераса към апартамента. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 87, том XIV, дело № 2557/1966 г. А.Т.М. е
прехвърлил собствеността върху апартамент на трети етаж, находящ се в ********* на М.
Ц. Р.. Представени са Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 127, том VIII, дело №
1415/1967 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том LXXXII, дело №
16270/1994 г., с които М. Ц. Р. е дарила на дъщеря си М. Ж. Р. /ответница по настоящото
дело, видно от нотариално заверена декларация от същата, за идентичност на имената М. Ж.
Р., М. Ж. Г. и М. Ж. Р.-Ш./, собствения си недвижим имот – апартамент № 5, находящ е на
трети етаж от сградата-етажна собственост на ***********.
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91,
том I, рег.№ 768, дело № 74/2021 г. на С.М., нотариус с район на действие СРС, от който се
установява, че ответницата М. Ж. Р.-Ш. е прехвърлила на ответниците по делото – Ц. П. Д. и
Д. Н. Д., собствеността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **********,
находящ се на третия етаж в процесната жилищна сграда, с адрес: ***********, с площ
62,90 кв.м., заедно с таванско помещение – 10,62 кв.м., зимнично помещение – 13,40 кв.м.,
тераса – 30,31 кв.м. и идеални части от общите части на сградата и на поземления имот.
По делото е представена от СО, район „*********“ Административна преписка по
жалба с вх. № РСЦ20-ГР94-880/14.08.2020 г. от Е. П. срещу М. Р.-Ш., с приложени
Констативни протоколи за проверка на обект от 04.09.2020 г., 06.10.2020 г., 30.10.2020 г.,
16.12.2020 г., 18.12.2020 г. и 18.01.2021 г., както и снимков материал, видно от които са
извършени редица проверки, като са констатирано нарушение на положената хидроизолация
на терасата и отводняване на терасата, довело до течове по стени и тавана на апартамента
под терасата, като са дадени предписА.я за отстраняване на нередовностите. След
извършени огледи, контролните лица са установили, че въпросната открита тераса се намира
на западната част на апартамента, единствения достъп до нея е чрез остъклена трикрилна
витрина с размери 220 см ширина и 240 см височина, като на зида към терасата има още
малко прозорче отдушник за банята и прозорец с височина 150 см, като терасата е оградена с
плътен тухлен зид с височина 95 см. След извършена проверка на 30.10.2020 г. е установено,
че настилката е демонтирана и терасата е покрита изцяло с нова хидроизолация, с което са
изпълнени част от указА.ята, като е останало неизпълнено дадените указА.я за промяна на
отводнителната система. С последваща проверка от 04.09.2020 г. е установено, че в
апартамента на втория етаж, намиращ се под процесната тераса, се наблюдават мокри петна,
следи от теч, мухъл, като в това състояние е негоден за обитаване, а процесната тераса не е
се поддържа в техническо състояние, отговарящо на законовите изисквА.я.
От представената по делото данъчна декларация с вх. № 09-2797/30.07.1998 г., се
установява, че М. Ж. Р.-Ш. е декларирала недвижим имот-жилище с РЗП 93,5 кв.м., мазе и
таван, находящ се в *************. С коригираща декларация с вх. № ДСЦ19-ГР94-
2041/30.07.2019 г. разгърнатата застроена площ е разделена на РЗП за жилище – 62,90 кв.м.
и РЗП за тераса – 30,31 кв.м.
По делото са изслушА. и приети заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещо лице Б. В. Б.-Н. и допълнително заключение на съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещо лице Й. П. Н..
След запознаване с документите по делото и оглед на процесната жилищна сграда,
вещото лице Б. В. Б.-Н. е посочило, че сградата се състои от ниско и високо тяло, с
първоначално изградени два етажа, а на основА.е одобрен от СГНС УА проект от 23.09.1963
г. /позволителен билет V 711/63 г./ върху част от съществуващата сграда са изградени още
два етажа. Сочи, че процесния апартамент №6 се намира на трети етаж, като покривната
плоча на съществуващата първоначално сграда се явява прилежаща площ пред апартамента,
като е предвидено „над втория етаж съществуващата част да се покрие с дървена покривна
конструкция, от което следва, че първоначалния замисъл на архитекта е тази площ да бъде
неизползваема от ап. 6 и да бъде със скатен покрив. Вещото лице установява, че върху част
от чертежите са начертА. парапети, с необходима височина за използване на плочата като
плосък покрив, а скатният покрив е показан в пунктир, което може да означава събаряне на
съществуващия покрив над двуетажното тяло или втори вариант на изпълнение на покрива.
От изложеното, вещото лице стига до извода, че на етап проектиране констатира нов
вариант, различен от забележка №7 /лист 66 от делото/, т.е. изпълнение на хидроизолацията
на покривната плоча на двуетажната част като неизползваем плосък покрив. В
3
представеното заключение, вещото лице сочи, че съгласно договора за доброволна делба от
1966 г. не е вписана застроена площ на апартамента, като застроената площ е вписана в
Удостоверение от 10.07.2019 г. от инженер-геодезист, послужило за издаване на Нотариален
акт № 91, дело №74/30.07.2022 г., където е посочено: 62,90 кв.м. заедно с прилежащата
тераса 30,31 кв.м. Посочено е още, че съгласно приложената скица от АГКК е изграден
балкон към северната страна на сградата, който е включен в застроената площ на ап. 6, като
в първоначалния проект от 23.09.1963 г. не е предвиден балкон, но в проект одобрен на
24.08.1964 г. от СГНС УА „с поправки“, балконът е очертан на същото място. Съгласно
последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 17.07.2019 г.
северният балкон е включен в застроената площ на апартамент № 6. Вещото лице е
изчислило, че идеалната част на самостоятелен обект собственост на ищцата по делото с
идентификатор ********* е 12,81% от процесната тераса, равняващи се на 3,88 кв.м.
В изготвеното допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза,
вещото лице Й. П. Н. е посочило, че сградата в която се намира обектът, предмет на делото,
е претъпяла в годините пристрояване на надстрояване. Първоначално сградата е била
еднофамилна жилищна, а впоследствие е пристроена с проекти от 1963 г. във вида, в който е
в момента. При проектиране на пристройката и надстрояване е извършено изменение на III
и IV етаж, като в арх. Част на лист 65 от делото, съгласуван с поправките, на 23.09.1963 г.
отразява фасадите и на „изглед към улицата“ е показано, че върху съществуващата част на
втория етаж е показан плосък покрив с надзид като ограждащ елемент. В долния десен ъгъл
на чертежа е показан план на покрива, в който е отбелязано разстоянието между
съществуващата отсрещна сграда на ул. „******“ и надстроената част е 10 м, като не е
посочена покривна конструкция, от което се прави извод, че покривът се явява за покривна
тераса. На арх. чертеж, представен на лист 62 от делото, са заверени поправките за
преодобряване от 29.10.1964 г., в който е отразено изграждането на балкони от северната
страна към западната част на сградата и са направени са корекции на третия етаж на
прозорец по проекта от 1963 г. към покривната тераса, във вратопрозорец с размери 220/240
м. При огледа на място, вещото лице е установило, че изграденият надзид с височина около
90 см служи за ограждащ елемент, като същия е отбелязан и в арх. проект „изглед“ фасади
(л. 65 от делото) от 23.09.1963 г. е отбелязан, но поради факта, че наличните проекти в ДАГ
са в много лошо състояние, не може да се разчете височината на зида. Към момента на
огледа, вещото лице сочи, че върху съществуващата настилка (теракот или грА.тогрес) е
положена нова хидроизолация с мрежа, като същата е издигната като холкер към стената, а
отводняването е решено чрез голям отвор към олук (водосточна тръба). Посочило е още, че
балкони от северната фасада на сградата на четирите етажа са изградени с преодобрения
проект от 1964 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещо лице П. К. М. за установяване на вредите в апартамента на ищцата. След
запознаване с документите по делото и оглед на процесната жилищна сграда, вещото лице е
посочило, че в ап. 4 се усеща остра миризма на мухъл, по външните и вътрешни стени във
всички помещения, намиращи се под терасата се виждат следи от течове нанесени са
поражения по первазите и паркетът е компрометиран, водите са проникнали и в
електрическата инсталация, с оглед което сочи, че апартаментът на ищцата е необитаем в
състоянието, в което се намира. Вещото лице сочи, че причината за тези вреди, са течове
от покривната тераса над тази част от апартамента, поради това, че терасата не се поддър‐
жала към момента на събитието /течовете/, съгласно изисквА.ята на закона. Посочило е още,
че за отстраняване на вредите в помещенията на ап. 4 /хол, спалня и баня/ е необходимо да
се извършат строително-монтажни работи, като изчислява същите в общ размер на 8445,00
лева. Посочило е още, че има поставена топлоизолация защитена с цветна мазилка на
жилището, като на фасади юг и запад топлоизолацията е чиста здрава и без петна, а на
фасада север към двора се виждат стари петна от овлажняване и измиване на пигмента на
минералната мазилка. Сочи, че са извършвА. строително-монтажни работи за отстраняване
на вредите на стойност: 400,00 лева за първоначален ремонт за периода 01.20 март 2020 г.;
400,00 лева разходи за втори ремонт, труд и материали в периода 25.09.2020 г. – 02.10.2020
г. и разходи за трети ремонт за вредите след течове от 04-05.10.2020 г., през зимата на 2020-
2021 г. и пролетта на 2021 г., които трябва да бъдат извършени, изчислени според вещото
лице в размер на 8445,00 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в
което вещото лице е посочило, че средната стойност на доставената топлинна енергия за
отоплителни сезони 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. е 420,78 лева, като от /ФИРМА/
4
не са представени данни за платените суми за сградна инсталация за отоплителен сезон
2020/2021. Сочи, че при проверката в /фирма/ е установила, че абонатен № *********** не е
на името на ищцата - Е. Н. П., съответно не са предоставени данни за извършените плащА.я
по партидата. За абонатен № *********** на /фирма/ на лист 359 от делото е приложено
електронно писмо от адрес ************, в което се твърди, че заплатената електроенергия
за имот, находящ се на друг адрес, за периода от м. октомври 2020 г. до м. април 2021 г. е в
размер на 1 802,54 лева. Вещото лице е изчислило, че за работните дни в периода от
05.10.2020 г. до 30.07.2021 г. биха се изминали 5.330 км, като при разходът на среден клас
автомобил с дизелов двигател за 100 км градско каране е 6,7 литра, разходът на гориво би
бил 357,11 литра, което при средна цена на 1 литър дизелово гориво 2,01 лева, се равнява на
719,58 лева.
По делото са събрА. гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.С.Д., Т.К.Д.,
Р. Д. П.-К., Б. Т. Т. и Т.Г.М..
В показА.ята си св. Д. разказва че познава Е., както и нейния съпруг Д., тъй като са
съседи на друг адрес. Споделя, че ищцата поискала от него правен съвет и консултация по
отношение на проблем с влага в апартамента й на ул. „******“ ***, като в тази връзка
посетил същия през 2020 г. Твърди, че в апартамента видял влага, мухъл, надута мазилка по
стените във всички стаи под тераса, която е като обща част, към горния апартамент на г-жа
Ш., като в две от стаите тази влага стигнала до пода, като паркетът бил надигнат. Посочва,
че имало следи от скорошен ремонт, но въпреки това продължавало да има източник на
влага по стените непосредствено под цялата тераса. Твърди, че целият апартамент е
пострадал, миришело на мухъл и влага още от входа. Споделя, че музикалните инструменти
и белия роял на ищцата били покрити за да не пострадат, тъй като роялът не можел да бъде
изкаран от апартамента. Споделя, че ищцата е музикант и преподавател в *********.
Разказва, че ищцата и съпругът й се преместили да живея до него в местността „********“
през лятото на 2020 г. временно, тъй като къщата им там е по-скоро вилна сграда и е
подходяща за лятото, а не за зимата, поради липсата на отопление, като му споделили, че
причината за преместването е влага/теч в другия им апартамент. Разказва, че всеки ден ги
виждал сутрин да тръгват с колата, тъй като от там няма удобен градски транспорт. Сочи, че
разстоянието от там до центъра на С. е 17 км. Споделя, че ищцата била много притеснена за
здравето си предвид влагата в апартамента която диша, както и за музикалните си
инструменти и партитурите, с които се готви, за да изнася своите лекции, рецитали и записи.
В показА.ята си св. Д. разказва, че познава съпруга на ищцата от около 20 години, а с
нея се запознал през март 2020 г., когато го потърсили във връзка с проблеми с апартамента
на ул. „******“ ***, който се наводнявал от терасата над него. Споделя, че ищцата и
съпругът й му обяснили, че трябвало да се направи покрив над тази тераса и търсили начин
да издирят старите чертежи и съответно да се реализира въпросния покрив. Твърди, че го
завели да види апартамента, като всички стаи от към западната страна били мокри, подът
бил подпухнал по краищата. Споделя, че не знае дали са правили ремонт или не, но течовете
продължавали. През м.септември ходил отново в апартамента и положението било още по-
зле - миришело на мухъл и не можело да се живее. Сочи, че след това бил в апартамента
преди провеждане на общо събрА.е през м.03.2021 г. на което представлявал Е., като
положението в апартамента било по-зле, тъй като през цялата зима същият стоял наводнен и
мокър и всичко миришело на мухъл, по земята имало паднала мазилка. Твърди, че ищцата и
съпругът й отишли да живеят в барака в местността „********“. Разказва, че Е. била силно
депресирана, че се налага да се мести, тъй като в апартамента се намирал един голям роял в
центъра на хола, а тя работела като преподавател в Музикалната академия и давала частни
уроци и се е подготвяла на този роял, който не може да бъде изнесен от апартамента.
Споделя, че доколкото знае, имат кола и с нея слизали от къщата до центъра.
В показА.ята си св. П.-К. споделя, че живее в същата сграда на ул. „******“ ***, в ап.
№ 7 от 1964 г. Разказва, че в жилището на М. Ш. е влизала два пъти за малко, като същото
се намира на етажа под нея, на ет. 3 и се състои от една голяма холна стая, кухня, антре и
сервизно помещение. Споделя, че има тераса, която се вижда от нейните прозорци, на която
е излизала един единствен път. Сочи, че терасата е голяма около 30 кв.м., има перило, което
е направено от тухли и е измазано, като твърди, че това ограждение е още от самия строеж
на сградата. Споделя, че не може да посочи колко е дебелината на зида, но предполага, че е
ширината на една тухла. Посочва, че към жилището има и малък балкон от северната
страна, като заявява, че балконите от север били изградени още при самия строеж на
сградата. Твърди, че достъпа до процесната тераса е само от този апартамент.
5
В показА.ята си св. Т. споделя, че е израснала в процесната сграда на ул. „******“
***, като живяла един етаж под апартамента на ищцата, като в момента вече не живее там.
Споделя, че знае какво представлява апартамент № 6 на третия етаж, тъй като е зад нейния
апартамент и архитектурата е същата - има антре, от антрето се влиза в голям хол, на дясно
е баня и отзад е кухнята. Споделя, че терасата е околко 25-30 кв.м., но не може да каже
точно колко, оградена е и има солиден парапет с тухли, като по споени винаги го е имало.
Разказва, че е ходила често там още от малка, защото майките им били много добри
приятелки. Споделя, че доколкото си спомня, имало един голям ремонт, но той бил
вътрешен, интериорен - смяна на плочки и т.н. Твърди, че достъп до терасата има само от
апартамент № 6. Разказва, че няма спомени някой от съседите да е имал претенции да ползва
тази тераса или да е заявявал, че има права върху нея.
В показА.ята си св. М. разказва, че познава М. Ш. от 1982 г. и познава имота на ул.
„******“ ***, тъй като е живял там известно време. Сочи, че жилището има кухня, баня,
коридор, голям хол и от хола се излиза на терасата. Споделя, че терасата била голяма, около
4 кв.м. на 7/8 кв.м., със зид, но не помни дали имало парапет. Твърди, че достъп до терасата
извън хората, които живеят в апартамента няма, защото трябва да се мине през коридора и
през хола на жилището за да се стигне до нея. Споделя, че не му е известно някой да е имал
претенции към ползване и към собственост на тази тераса. Разказва, че е виждал единствено
снимки на апартамента под терасата, като се виждало мухъл. Разказва, че идвали
специалисти да сложат нова тръба на терасата за да няма повече проблеми. Споделя, че
доколкото му е известно процесната тераса е балкон съд зид, който е построен откогато са се
нанесли там.
Останалите доказателства по делото са ирелевантни за предмета на настоящия спор,
поради което съдът намира, че не е нужно тяхното обсъждане.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
по предявените искове:
По иска с правно основА.е чл. 109 ЗС:
Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск
предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, огрА.чава, смущава и пречи на
пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Уважаването на
негаторния осъдителен иск е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки:
ищецът да е носител на право на собственост (друго вещно право) върху процесната вещ;
неоснователно въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да отнема
владението, огрА.чава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според
предназначението му.
Предвид това и на основА.е чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да докаже, че е
собственик на процесния имот – апартамент № 4, находящ се в гр. С., район „*********“,
ул. ******“ ***, както и че към прилежащите към апартамента общи части се включват
общи части от процесната тераса, техния размер и че ответниците с действия/бездействия
препятстват достъпа до прилежащите към апартамента й общи части от сградата. В тежест
на ищцата е и установяване на обстоятелството, че ответниците са изградили зид с височина
95 см по ръба на покривната тераса и да преустановят ползването на идеалните части на
процесната тераса по начин, различен от предназначението й, като възстановят същата
съгласно предназначението й на покрив, по начин който да преустановят вредите,
причинени от постоянни течове в апартамента на ищцата, с което да осигурят възможност
на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.
В разглеждА.я случай е безспорно, а и от съвкупната преценка на събрА.те писмени
доказателства по делото и заключенията на вещите лица по допуснати и изслушА. съдебно-
технически експертизи, че стрА.те са собственици на самостоятелни обекти от процесната
жилищна сграда – в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., район „*********“,
ул. ******“ ***, а именно: ответниците Ц. П. Д. и Д. Н. Д. са собственици на апартамент №
6, разположен над апартамент № 4 – собственост на ищцата. Видно от приетите съдебно-
технически експертизи, част от жилището на ищцата е разположено под покривна тераса,
прилежащата към апартамента собственост на ответниците Ц. П. Д. и Д. Н. Д..
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат
6
на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите,
стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи
тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните
им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което
по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. От това законово
определение се налага изводът, че общите за етажните собственици части се делят на две
групи – общи части по естеството си, към която група спадат тези елементи от сградата, без
които е невъзможно нейното съществуване като такава /какъвто елемент е покривът/, както
и общи части по своето предназначение, към която група се включват тези обекти, без които
тя може да съществува, но които са предназначени да служат за общо ползване на всички
собственици на самостоятелни обекти в нея.
Съгласно правилото на чл. 38 от ЗС, покривът се явява обща част на сградата по
своето естество, т.е. такава, без която сградата не може да съществува, без да се прави
разлика дали покривът е обикновен, терасовиден, или има друга конструкция. Терасата се
окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато
покрива определена част от нея. Така например в решение № 63/31.03.2011г. по гр. д. №
1283/2010г. ВКС е приел, че независимо от това, дали покрива е терасовиден или не,
неговото основно предназначение е да служи като покрив на сградата и независимо от
неговото използване, той запазва тази своя основна функция и продължава да бъде обща
част на сградата в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗС.
В конкретния случай безспорно се установява, че процесната тераса представлява
покрив на сградата, доколкото същата покрива жилищни площи, тоест служи като покрив.
Над нея няма други тераси или жилищни площи. Характерът на покрива не се изменя от
използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва
функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси. Съдебната практика
приема, че покривните тераси, макар и да не обслужват всички обекти в сградата, са общи
части на всички етажни собственици, тъй като покривът е предназначен да покрие цялата
сграда представлява обща част по естеството си, част от конструкцията на сградата, за
всички собственици (Решение № 103 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г., I г. о.)
Не може да се приеме, че процесната тераса е индивидуална собственост и след като е
включена в титула за собственост на ответниците, тя не е обща част. Действително, в
настоящия случай, видно от нотариален акт № 91, том I, рег.№ 768, дело № 74/2021 г.
ответниците са придобили правото на собственост върху апартамент № 6 „с площ 62,90
кв.м., заедно с таванско помещение – 10,62 кв.м., зимнично помещение – 13,40 кв.м., тераса
– 30,31 кв.м. и идеални части от общите части на сградата и на поземления имот“. Дори и да
се приеме, че същите са придобили собствеността, разпоредбата на чл. 38 ал.1 ЗС е
императивна по отношение на общите части по естеството си и те не могат да придобиват
друг статут по волята на етажните собственици. Всяка противна на това правило уговорка
би била нищожна поради противоречие със закона. Покривната тераса, без значение дали е
включена в площта на индивидуален обект, не може да бъде самостоятелен обект на право
на собственост и тъй като е обща част по естеството си, а не по предназначение, то и
предназначението му не може да бъде променено с решение на етажните собственици.
Изключение за този режим предвижда чл. 38 ал. 2 ЗС, като допуска да се уговори
частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежавА.те етажи или части
от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Става въпрос за
обособени части, които обслужват само един или няколко обекта в сградата. Тази промяна
на статута на общите части обаче, може да се обособи само по общо съгласие на всички
етажни собственици. В настоящия случай такива доказателства не са ангажирА., а и липсват
такива твърдения.
Без значение е и, че терасата се ползва само от ответниците. Терасите, които служат
за покрив, дори само на един от апартаментите в сградата или достъпът до тях е само от едно
от жилищата, са общи на всички собственици на самостоятелни обекти, а не само на тези,
които пряко обслужват /Решение № 103 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г., I г.
о ГК/. В този смисъл съдебната практика приема, че независимо, че терасата е обща част, то
останалите съсобственици могат да искат достъп до нея единствено за извършване на
ремонтни дейности, доколкото достъпът до нея се осъществява единствено през жилището
7
на ответницата. Етажните собственици следва взаимно да зачитат правото на собственост на
притежавА.те от тях самостоятелни обекти. Затова, когато се окаже, че по някаква причина
общите части попадат в обект - индивидуална собственост на един от етажните собственици,
конкуренцията между отделните права на собственост следва да се разреши така, че да има
баланс между зачитане правото на собственост като абсолютно право и огрА.ченията, които
се налага да се търпят. Затова при предявен иск по чл. 109 ЗС за осигуряване на достъп до
общи части, попадащи в имот - индивидуална собственост, той следва да се уважи частично:
не за осъждане на ответника да предоставя неогрА.чен достъп на останалите етажни
собственици до общите части на сградата, а да им предоставя достъп само когато се налага
извършване на действия по поддръжка, ремонт и отчитане на тези общи части /Определение
№ 312 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1617/2023 г., II г. о., ГК/.
Ищцата е предявила настоящия иск с правно основА.е чл. 109 ЗС с искане за
осъждане на ответниците да преустановят възпрепятстване достъпа й до собствените й
идеални части от процесната тераса, която макар да се явява обща част на собствениците на
обособени обекти в сградата, същата е и включена в площта на индивидуален обект на един
от етажните ответниците, достъпът до която е възможен единствено през апартамента им.
Според заключението на експертизите достъпът до покривната тераса, разположена над
имота на ищцата, се осъществява само през апартамент № 6 на ответниците и никога не е
имало друго конструктивно решение на този въпрос. Макар да представлява обща част по
естеството си, до която би следвало да имат достъп всички етажни собственици, причина за
липсата на пряк достъп до покривната тераса не е осъществено противоправно въздействие
от страна на ответниците, а начинът, по който е изградена сградата, съобразно одобрения
архитектурен проект. Ответниците са длъжни единствено да предоставят достъп
до терасата за оглед, а в последствие и за извършване на съответните ремонтни дейности, но
не и да предоставят неогрА.чен достъп на останалите етажни собственици.
Неоснователно е и искането за премахване на незаконния зид с височина 95 см.,
изграден по ръба на покривната тераса и преустановяване незаконното й ползване по начин,
различен от предназначението й на покрив, както и искането ответниците Д.и да
възстановят същата съгласно предназначението й на покрив, по който начин да
преустановят вредите, причинени от постоянни течове в апартамента на ищцата, както и да
извършат необходимите ремонтни дейности, с което да осигурят възможност на ищцата да
упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем. От приетите по делото
заключения на съдебно-техническите експертизи се установява, че върху част от чертежите
са начертА. парапети, с необходима височина за използване на плочата като плосък покрив,
както и че изграденият надзид с височина около 90 см служи за ограждащ елемент, като
същия е отбелязан и в арх. проект „изглед“ фасади (л. 65 от делото) от 23.09.1963 г. е
отбелязан. Същото се потвърждава и от показА.ята на изслушА.те по делото свидетели Р.
П.-К. и Б. Т., които твърдят, че ограждението на терасата е още от самия строеж на сградата,
поради което съдът счита, че зидът с височина 95 см не се явява незаконен и искането за
премахването му е неоснователно.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно дадените разяснения с
Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г., постановено по т.д. № 4/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този
иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
В случая, обаче, не се установи от страна на ответниците да не са извършвА.
дължими от тях действия, каквито същите да са задължени да сторят. Не се доказа по делото
ответниците да извършват и действия, с които да пречат на ищцата да осъществява правата
си върху собствения й апартамент. За да бъде уважена претенция по чл. 109 от ЗС следва да
бъдат установени и доказА. всички елементи от фактическия състав на нормата,
включително и, че неоснователните действия или бездействия на ответниците препятстват
упражняването на правото на собственост на ищцата, което в случая не се установява.
8
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявения иск с
правно основА.е чл.109 ЗС за неоснователен и като такъв следва бъде отгхвърлен.
По исковете с правна квалификация чл. 45 ЗЗД:
По исковете с правно основА.е чл. 45 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи
фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение, вреда,
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по
аргумент от чл. 45 ал. 2 ЗЗД се предполага.
С оглед изводите, до които съдът достигна по претенцията по чл. 109 ЗС,
неоснователни се явяват и предявените от ищцата срещу ответницата М. Ж. Р. – Ш. искове
за обезщетение за нанесените в собствения й имот имуществени и неимуществени вреди.
Действително, от приетите по делото СТЕ се установява, че в имота на ищцата са налице
увреждА.я, които са резултат от компрометирана хидроизолация на терасата. Доколкото
обаче терасата не е индивидуална собственост на ответницата, а и не се установява
противоправно нейно поведение, което да има пряка причинно-следствена връзка с вредите,
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Липсата на който е да е от елементите от
фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД води до неоснователност на претенцията.
Следва да се отбележи още, че както бе посочено по-горе, процесната тераса има
преди всичко функциите на покрив, т.е. на обща по естеството си част по смисъла на чл. 38,
ал. 1 ЗС, и като неотделима принадлежност към сградата, задължително я следва и не може
да бъде обект на самостоятелно придобиване и служи за покрив на сградата, съгласно своето
предназначение, независимо от факта, че се използва като тераса. Правото на собственост
върху покривната тераса принадлежи общо на етажните собственици, като обща част,
независимо, че служи за покрив само на един от апартаментите в сградата или достъпът до
нея е само от едно от жилищата. Тя е обща на всички собственици на самостоятелни обекти,
а не само на тези, които пряко обслужва. В този смисъл отговорни за състоянието на
покрива, съответно задължени да го ремонтират, са всички собственици на обекти в
сградата или ЕС. Ето защо дори само на това основА.е предявените претенции не следва да
бъдат уважавА.. Задължение не на ответницата, а на ЕС е да репарира причинените на
ищцата имуществени и неимуществени вреди вследствие нанесените на жилището му
поражения, за които не се спори, че изхождат именно от въпросната покривна тераса,
Обстоятелството, че същата е включена в нотариалния акт, като площ към апартамента му,
не променя факта, че се касае за обща част, нито пък факта, че достъп до нея има само
ответника. Ето защо и съдът намира, че ответницата Ш. не е материално легитимирана да
отговаря по предявените искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които също следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат само
ответниците. Видно от ангажирА.те доказателства, ответниците по иска с правно основА.е
чл. 109 ЗС Ц. П. Д. и Д. Н. Д. са стори разноски в размер на 729,00 лв. за депозити за вещи
лица и свидетели, както и 1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Следователно, в тяхна
полза следа да се присъдят разноски в общ размер на 1929,00 лв. В полза на ответницата М.
Ж. Р. – Ш. по исковете с правно основА.е чл. 45 ЗЗД следва да бъде присъдена сума в
размер на 1995,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. – М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***********,
********** срещу Ц. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ************ и Д. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ************ иск с правно основА.е чл. 109 ЗС за осъждане на
ответниците да преустановят възпрепятстване достъпа на ищцата до собствените й идеални
9
части от тераса с площ от 30,31 кв. м., вписана в Нотариален акт № 91, том I, рег. № 768,
дело № 74/30.07.2021 г. като прилежаща част от имот с идентификатор **********,
находяща се в имот с идентификатор ************, с адрес ***********, която
представлява покрив на двуетажния корпус на сградата и се явява обща част на
собствениците на обособени обекти в сградата, да премахнат незаконния зид с височина 95
см., изграден по ръба на покривната тераса и да преустановят незаконното й ползване по
начин, различен от предназначението й на покрив, като възстановят същата съгласно
предназначението й на покрив, по който начин да преустановят вредите, причинени от
постоянни течове в апартамента на ищцата, както и да извършат необходимите ремонтни
дейности, с което да осигурят възможност на ищцата да упражнява правото си на
собственост върху имота в пълен обем, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. – М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***********,
********** срещу М.-Ж. Р. – Ш., ЕГН **********, с адрес: ***********, ********* иск с
правно основА.е чл. 45 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата 12 340,63
лв., представляваща претърпени имуществени вреди за периода 05.10.2020 г. – 20.09.2021 г.,
изразяващи се в разходи за отопление, транспорт и ремонти, претърпени поради
увреждането на собственото на ищцата жилище, вследствие противоправно поведение на
ответницата по неотстраняване на теч, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 24.07.2021 г. до окончателното плащане, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. – М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***********,
********** срещу М.-Ж. Р. – Ш., ЕГН **********, с адрес: ***********, ********* иск с
правно основА.е чл. 45 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата 20 000
лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за периода 05.10.2020 г. – 20.09.2021
г., изразяващи се в причинен дискомфорт, постоянно безпокойство и стрес, влошено
здравословно състояние и тежки професионални вреди вследствие противоправно поведение
на ответницата по неотстраняване на теч, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 24.07.2021 г. до окончателното плащане, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. – М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***********, ********** да
заплати на Ц. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ************ и Д. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ************, на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер
на 1929,00 лв.
ОСЪЖДА Е. – М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***********, ********** да
заплати на М.-Ж. Р. – Ш., ЕГН **********, с адрес: ***********, *********, на основА.е
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1995,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10