Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
13.01.2022 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на девети декември две хиляди деветнадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9701 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 76 ЗН и чл. 33, ал. 2 ЗС.
Ищецът
твърди, че с част от ответниците притежава в съсобственост по наследство от Д.Г.Д.ПИ
с идентификатор **** и ПИ с идентификатор ****по КК на с. В.. С нотариален акт
от ***. М.О., М.И. и С.С. дарили на З.Х. 3/24 ид.ч. от имотите. Счита, че тази
сделка е недействителна по отношение на ищеца на основание чл. 76 ЗН, защото
съсобствеността произтича от наследяване. С нотариален акт от 28.10.2019г. друг
съсобственик- В.Ф. продала на З.Х. 1/12 ид.ч. от същите имоти. С нотариален акт
от 28.11.2019г. ответниците И.Т., С.П., М.Ч. и С.Д. продали на З.Х. общо 1/18
ид.ч. от имотите. За тези сделки ищецът разбрал на 24.06.2020г., когато се
снабдил със скица. Счита, че сделките за продажба са извършени в нарушение на
чл. 33 ЗС, защото ид.ч. се продавали на трето лице, което не било съсобственик,
предвид относителната недействителност на дарението.
Предвид
горното иска прогласяването на относителната недействителност на сделката за
дарение и допускането на изкупуване на идеалните части по сделките за продажба
на обявената цена от съответно 300 лева и 200 лева.
Постъпил е отговор на исковата молба от
М.О., М.И. и С.С., с който заявяват, че сключения с ответника З.Х. договор е за
покупко-продажба с цена от по 200 лева. На определения за извършване на
сделката ден им било обяснено, че не могат да продадат ид.ч., а само да ги
дарят. Тъй като били получили цената се съгласили НА да бъде съставен по този
начин.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника З.Х., с който се оспорват претенциите. Твърди, че с описаните два
имота се изчерпвало имуществото на наследодателя Д.Д., поради което сделките
представлявали продажба на наследство, при които не се прилагало ограничението
на чл. 33 ЗС. На следващо място, към момента на сключването на сделките за
покупко-продажба ответникът вече бил съсобственик в имотите, заради сделката за
дарение, която прикривала продажба. Освен това относителната недействителност
нямало да заличи ответникът като съсобственик в имота. Излагат се съображения
за преждевременно завеждане на исковете по чл. 33 ЗС, както и за обусловеност
на втория от уважаването на първия. На последно място прави възражение за
изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Ответниците И.Т., С.П., М.Ч., С.Д. и В.Ф.
не подават отговори на исковата молба.
Ответницата
В.Ф.
е п. в хода на процеса и на нейно място са конституирани наследниците В.Ф. и А.
Д.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта:
Исковете могат да бъдат
разгледани в едно производство предвид това, че по всички сделки, съответно
искове, страна е ответникът З.Х.. Според т. 1 на ТР № 1/19.05.2004
г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 76 ЗН може да бъде предявен не
само в делбеното производство, но и в иск за собственост, като инцидентен,
преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение. Няма пречка
искът по чл. 76 ЗН да бъде разгледан в едно общо производство с иск
по чл. 33, ал. 2 ЗС. Ищецът обосновава наличието в настоящия случай на
връзка на преюдициалност. В този смисъл: Определение № 210 от 21.04.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 134/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 52 от 05.02.2010 г.
по ч. гр. д. № 41/2010 г. на ВКС, I ГО и Решение № 70 от 15.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 7091/2013 г., I г. о., ГК
Относно искането за спиране:
Процесуалното правило
на чл. 298, ал. 1 ГПК, според което решението влиза в сила само между
същите страни, за същото искане и на същото основание, означава, че третите
лица поначало не са обвързани от силата на пресъдено нещо, освен в предвидените
в чл. 298, ал. 2 и ал. 3 ГПК изключения.
От представеното удостоверение не се установява ищецът да е страна по
образуваното производство за нищожност на договора за дарение. Трети лица,
които не са взели участие в делото в качеството си на страни или помагачи, също
са длъжни да зачетат силата на пресъдено нещо. Разпореденото от закона тяхно
задължение се изчерпва в неоспорване на факта, че между страните по делото е
постановено решение, което със сила на пресъдено нещо е установило правното
положение на последните, стига същото да
не противоречи на претендирани от самите тях права. Задължителността
на решението не лишава третите лица от възможността да оспорват съответствието
между решението и действителното правно положение, щом противоречието заплашва
техни права.
Относно фактите:
От представеното решение на ПК- М. от 14.08.1995 г. се установява, че
на наследниците на Д.Г.Д.е възстановено правото на собственост върху нива от 12
дка, представляваща имот № **** в местността **** и нива от 11.849 дка в
местността ****. По действащата кадастрална карта на село В. имотите са заснети
с идентификатори, съответно ****и ****.
С нотариален акт *****. ответниците М.О., М.И. и С.С. са дарили на
ответника З.Х. притежаваните от тях общо 3/24 ид.ч. от описаните два имота.
С нотариален акт № **** ответницата В.Ф. е продала на З.Х. собствената
си 1/12 ид.ч. от същите имоти срещу сумата от 300 лева.
С нотариален акт № ****. ответниците И.Т., С.П., М.Ч. и С.Д. са
продали на З.В.Х. притежаваната от тях общо 1/18 ид.ч. от описаните имоти.
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници
ответниците (без З.Х.) и ищецът се явяват наследници на Д.Г.Д.и извличат
правата си върху имотите от това наследствено правоприемство.
От представеното решение № ****. на **** се установява, че с описаното
имущество не се изчерпва оставеното от Д.Д. наследството, като в полза на
наследниците му е било възстановено и правото на собственост върху 314/12335
ид.ч. от имот № ****.
Относно иска по чл. 76 ЗН:
Легитимирани да се позоват на чл. 76 ЗН и да искат
прогласяване недействителността на акта на разпореждане със сънаследствена вещ
са сънаследници, които не са страни по сделката. Наследникът-съсобственик може
да извършва разпореждане с имуществото при ограниченията на чл. 33, ал. 2
ЗС и с по-тежката санкция по чл. 76 ЗН. Актът на разпореждане на
сънаследник с отделна сънаследствена вещ в полза на трето лице, извън кръга на
наследниците, по силата на чл. 76 ЗН е относително недействителна в
отношенията между наследниците.
В настоящия случай тази претенция се явява основателна. Налице е
разпореждане (дарение) на ид.ч. от имоти, придобити по наследство, в полза на
трето за съсобствеността лице, като ищецът е наследник, който не е разпоредил с
наследствения си дял. Разпоредбата се прилага и когато се прехвърлят идеални
части от отделни наследствени имоти. Предвидената в закона недействителност на
сделката е създадена, за да защити другите наследници, да не допуска увеличаване
на съсобствениците, а да се запази възможността всеки от наследниците да получи
в натура дял от наследството. (Решение № 1277 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д.
№ 3939/2007 г., IV г. о., ГК)
Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна
сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по
право. Разпоредителната сделка валидно обвързва страните по нея, поражда
желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица.
Актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите
сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и
не се касае за хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства не се установяват възраженията на
ответниците (прехвърлители по договора) за симулация, а дори да се приеме, че
има такава, с имотите не се изчерпва наследството и сделката не може да се
приеме за такава по чл. 212 ЗЗД.
Относно исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС:
Срокът по чл. 33, ал. 2, изр. последно ЗС за
предявяване на иск за изкупуване започва да тече от момента на узнаване за
продажбата с нейните съществени параметри.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС дава право на
заинтересования съсобственик, в случаите, когато не е бил поканен да изкупи
идеалната част на друг съсобственик, както и когато декларацията по ал. 1 е
невярна или продажбата е извършена при привидно по- тежки условия, да изкупи
тази част при действително уговорените условия. Законът изисква съсобственик,
който продава своята идеална част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия, т. е. предложението трябва да визира съществените елементи на
договора за продажба– предмет и цена. Когато съсобственикът изобщо не е поканен
да изкупи имота, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС не може да започне да
тече от извършване на продажбата, тъй като този съсобственик не е страна по
договора и не е длъжен сам да следи дали някой от другите съсобствениците не се
е разпоредил със своята идеална част в полза на трето лице. Не представлява
покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС доведеното устно до
знанието на съсобственика намерение на друг съсобственик да продаде своите
идеални части на неопределена датата, на неопределен купувач и за неопределена
цена. В този смисъл: Решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1430/2010 г., Решение на
209 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, І г. о. и
Решение № 153 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2017 г., I г. о., ГК. Съдебната практика приема, че при липса на каквито и
да било доказателства по делото, че ищецът е бил известен за продажбата, или
при липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се,
че той е узнал преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС,
т. е., че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок (Решение №
100/01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/1993 г. на ВС, IV-то г.
о., Решение № 209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, I-во
г. о.)
Предявяването на претенциите в законовия срок се установява от
показанията на свидетелката Г. К. Същата сочи, че тази информация станала
известна на ищеца при изваждането на документи за извършване на друга сделка с
идеални части между наследниците. Показанията следва да бъдат кредитирани, като
се потвърждават и от приложените към исковата молба документи- скици от
24.06.2020 г. и нотариален като от 16.07.2020 г.
От показанията на свидетеля В. Х. (*** на ответника З.Х.) не се
установява узнаването да е станало по-рано. Има данни за един проведен разговор
между свидетеля и ответника, на който той заявява че го е уведомил за
закупуването на части от други наследници. От така предадената информация, не
може да се приеме, че ищецът е узнал за процесните сделки, защото свидетеля не
го е уведомил за никакви обстоятелства във връзка с тях. На проведения разговор
не е била предоставена информация нито за броя на сделките, нито за
продавачите, нито за купувача по тях или за уговорената цена. Освен това
информацията се установява, че е невярна, защото навсякъде в показанията си
свидетелят заявява, че той е закупил имотите, а видно от нотариалните актове
купувач е бил неговият син.
Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез
заместване на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е
преобразуващо субективно материално право, признато от закона на онзи
съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез
покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън
съсобствеността. Целта на разпоредбата е да ограничи хипотезите, при които се
променят лицата, притежаващи идеални части от недвижим имот като по този начин
се осигурява стабилност във вътрешните отношения между съсобственици по повод ползването
и управлението на общата вещ. Ето защо правото на изкупуване по чл. 33,
ал. 2 ЗС може да бъде упражнено от съсобственика единствено в хипотезата, при
която купувач на съответната идеална част е трето, неучастващо в
съсобствеността лице. Когато се извършва разпореждане вътре между
съсобствениците, разпоредбата не се прилага, защото законът не създава
предимство при изкупуването между тях. В този смисъл Решение № 763 от
10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2008 г., I г. о., ГК.
В настоящата хипотеза, предвид относителната недействителност на
дарението по отношение на ищеца, във взаимоотношенията им между страните, а и
всички останалите наследници, се приема, че правата принадлежат на дарителите- М.О.,
М.И. и С.С.. Поради това и ответникът З.Х. не се легитимира като съсобственик в
имотите при извършването на следващите сделки за покупко-продажба.
Понеже купувач се явява трето, неучастващо в
съсобствеността лице, предявените претенции по чл. 33, ал. 2 ЗС са основателни и следва да
бъдат уважени, като се допусне изкупуване при плащане на цената от 300 лева по
първия договор и 200 лева по втория. Дължимата сума от общо 500 лева следва да
бъде платена изцяло, за да се постигне целта на производството и предвид санкцията
по чл. 33, ал. 3 ЗС.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
за д.т. и адв. възн.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, договора за
дарение, сключен по нотариален акт № **** по описа на *****, вписан в СВ с
вх. рег. № ****., с който М.К.О.,
ЕГН **********, адрес: ***, М.В.И., ЕГН **********, адрес: *** и С.А.С., ЕГН **********,***, са дарили на З.В.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, общо
3/24 ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР
на село В., община М., одобрени със заповед № ****; с адрес: с. В., местност *****;
площ от 11848 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: нива; номер по предходен план ****; при съседни: имоти с
идентификатори ****, **** И поземлен имот с идентификатор ****по КК
и КР на село В., община ****, одобрени със заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г.
на ИД на АГКК; с адрес с. В., местност *****; площ от 12000 кв.м.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
номер по предходен план ****; при съседни: имоти с идентификатори *****- на основание чл. 76 ЗН.
ДОПУСКА
ИЗКУПУВАНЕ
на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Р.Ф., ЕГН **********, адрес: *** и А.Р.Д., ЕГН **********, адрес: ***, като наследници на починалата в хода на процеса В.В.Ф., ЕГН **********-
продавач и З.В.Х., ЕГН **********,
адрес: ***- купувач, за 1/12 ид.ч. от следните
имоти: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на село В., община ***, одобрени със
заповед № **** площ от 11848 кв.м.; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: нива; номер по предходен план 030017; при
съседни: имоти с идентификатори **** И
поземлен имот с идентификатор ****по
КК и КР на село В., община ****; площ от 12000 кв.м.; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; номер по предходен
план 026013; при съседни: имоти с идентификатори ****, при уговорената в нотариален акт за
покупко-продажба, вписан в СВ акт *****., между
В.В.Ф. и З.В.Х. цена от 300.00 лева,
КАКТО и срещу И.И.Т., ЕГН **********, адрес: ***, С.И.П., ЕГН **********,
адрес ***, М.Р.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, С.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***-
продавачи и З.В.Х., ЕГН **********,
адрес: ***- купувач за 1/18 ид.ч. от следните
имоти: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на село В., община *****; площ от 11848
кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: нива; номер по предходен план ****; при съседни: имоти с
идентификатори **** И поземлен имот с идентификатор ****по КК
и КР на село В., ****; площ от 12000 кв.м.; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; номер по предходен
план *****; при съседни: имоти с идентификатори ****, при уговорената в нотариален акт за
покупко-продажба, вписан в ****., между И.И.Т.,
С.И.П., М.Р.Ч., С.И.Д. и З.В.Х. цена от
общо 200.00 лева, които суми в размер на общо 500 лева Н.Т.Г. следва
да заплати на купувача З.В.Х., ЕГН **********, адрес: ***, в едномесечен срок от влизане на решението
в сила.
УКАЗВА на Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че ако не плати пълния размер на
дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА М.К.О., ЕГН **********, М.В.И., ЕГН **********, С.А.С.,
ЕГН **********, В.Р.Ф., ЕГН **********, А.Р.Д., ЕГН **********, И.И.Т.,
ЕГН **********, С.И.П., ЕГН **********, М.Р.Ч., ЕГН **********, С.И.Д., ЕГН **********
и З. В.Х., ЕГН ********** да
заплатят на Н.Т.Г., ЕГН **********,
сумата от 1198.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.