Р Е Ш Е Н И Е
№
261049/06.11.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3983 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от К.Т.С., с която срещу „*” АД
е предявен иск иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3 547,52
лв., начислена с Фактура № **********/06.03.2020 г. за периода 08.12.2019 г. -
06.03.2020 г. по партида с клиентски № **********, абонатен № **********, за
адрес на потребление находящ се в гр. *
Ищецът
К.Т.С. твърди, че е в договорни
отношения с електроснабдителното дружество „*“ АД по силата на договор за
продажба на електроенергия, по партида с клиентски номер: № ********** и
абонатен номер: № **********, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.
*. Заявява, че през м.март 2020 г. установил, че има две сметки за електрическа
енергия, едната от които възприел като такава с нереален размер, а именно - 3 547,52
лв. С писмо от ответното дружество е уведомен, че на 06.03.2020 г.
представители на дружеството-собственик на електроразпределителната мрежа са
извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически
инсталации на процесния обект, за която е съставен констативен протокол с № 5100554
и съгласно ПИКЕЕ, обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г.,
„Електроразпределение Север" АД е издало фактура за корекция на сметка за
потребена енергия с № ********** от дата 06.03.2020 г. на стойност 3 547.52лв.,
със срок на плащане 16.03.2020 г. Сочи, че е депозирал жалба против процесната
фактура, но становището на ответното дружество било, че процесната сума се
дължи, поради което счита, че има правен интерес за сезиране на съда с искане
за защита. Оспорва изцяло дължимостта на претендираната сума, както и
правилността на приложената методика за определянето й. Изтъква, че не е
присъствал при проверката и не е бил уведомен за извършването й. Отрича лицата,
подписали протокола, да са присъствали реално при проверката, при която е
установено неправомерно въздействие върху електрическата мрежа, както и че подписите
им са положени само във връзка с изнасянето на процесното СТИ от едно място на
друго. Счита процесната проверка и начисляването на претендираната от ответника
сума за извършени в нарушение на нормативните изисквания. В евентуалност
намира, че дори и да е била налице някаква неизправност на измервателните
системи, то тя е възникнала по време на проверката или най-рано на 20.02.2020 г.,
когато е извършен последния отчет от оператора на мрежата. Поддържа, че само
собственикът на цялата електрическа мрежа има задължение да поддържа тези
системи в изправност и да гарантира точното измерване на доставяната до
границата на имота на потребителя ел.енергия. Оспорва основанието за
начисляване на процесната сума като неправилно и незаконосъобразно по подробно
изложени съображения. Намира за недопустимо, без да е доказана вина на абоната,
изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата
отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период. Твърди, че
за ответното дружество не съществува потестативното
право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното правоотношение
между страните без съгласието на потребителя, като при липса на доказано
виновно поведение на абоната и без да е доказано реално потребление, същото е
начислило и иска заплащане на процесната сума. Намира, че в действащата
законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на сметките на
потребителите, поради което счита, че всички действия, извършени от ответното
дружество, са в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при
произволно определяне размера на исковата сума. Счита, че са нарушени
разпоредбите на чл. 3, ал. 4 и чл. 49, ал. 3 и ал. 4, както и тази на чл. 58 от
ПИКЕЕ. Поддържа, че периода, за който е извършена корекция, е определен
неправилно, като при правилното му определяне процесната сума би била седем
пъти по-ниска от претендираната. Оспорва, че служебно начисленото количество
ел. енергия е реално потребено, без да бъде заплатено. Намира, че снабдителят
не е изпълнил задълженията си по чл. 98. ал. 2. т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия,
чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция. Изразява становище, че
електроразпределителното дружество заобикаля разпоредбите на ПИКЕЕ и ЗЕ, като
при преизчисляването на количеството електрическа енергия се начислява сума в
нереален размер в полза на мрежовия оператор. Оспорва документите, въз основа
на които е начислена процесната сума. Съобразно изложеното ищецът моли съда да
признае за установено, че не дължи на ответното дружество процесната сума, като
претендира и заплащането на направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределение Север“ АД, в
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответното дружество
поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електроенергия, като счита, че претендираното от ищеца
вземане се дължи на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., издадени от председателя
на Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи към датата на
проверката. Намира, че извършената корекционна процедура няма характер на
санкция към потребителя, а конкретизира цената на реално доставена и потребена
ел. енергия, чиято стойност същият е задължен да заплаща. Поддържа, че са
налице всички предпоставки за възникване на правото на дружеството да извърши
корекционната процедура, която счита за законосъобразна. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, резултатът от която е
обективиран в констативен протокол. Намира, че е използвана правилната,
одобрена от КЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 50,
ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. Ето защо ответното дружество моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и
недоказан. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
На 06.03.2020
г. на адрес в гр. * е извършена проверка на СТИ с фабр.№
1127031800275753 от страна на служители на „*“ АД, като в присъствието на двама
свидетели е съставен Констативен протокол № 5100553, в който е отразено, че е
извършено нерегламентирано присъединяване към електроразпределителната мрежа
осъществено чрез кабел тип CBT
3x16 + 10 кв.мм.-меден, като три от жилата по 16 мм се ползват за фази, а едното 10
кв.мм за нула. Присъединяването е извършено към захранващия кабел тип CBT 3x16 + 10 кв.мм на УМ
шалтера, намиращ се в имота и от там захранва ел.инсталацията. Измерения
моментен товар по неправомерно присъединения кабел Ia=9,17 A, Ib = 30,17 A, Ic =7,15 A. Консумираната по този
начин ел.енергия не преминава през СТИ, не се измерва от него и не се заплаща.
Служителите на ответното дружество са изнесли СТИ на границите на
собствеността.
На 06.03.2020
г. ЕРП Север издават Справка 576823D73 за корекция на
основание чл. 50, ал. 2
и 3
ПИКЕЕ и е начислена електрическа енергия в размер на 17 766 кВТч
за периода 08.12.2019 г. – 06.03.2020 г. /90 дни/ Във връзка със становището е
издадена Фактура № ********** от 06.03.2020 г. за сумата от 3 547,52 лв.
След това описаните документи са изпратени до Кирил Станев Янакиев.
От
представения Констативен протокол № 1104935 от 22.08.2018 г. се установява, че
процесното СТИ с фабр.№ 1127031800275753 е монтирано
в обекта на потребление.
От
представеното писмо от МВР Дирекция „Национална система 112-МВР“ се установява,
че в 11,00 ч. на 06.03.2020 г. в РЦ 112-Варна е прието обаждане от телефонен
номер **********.
От
заключенията на вещото лице инж. Н.В. по допуснатите първоначална и
допълнителна съдебно-електротехнически експертизи се установява, че процесният
електромер е бил в метрологична годност. Вещото лице дава заключение, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство осъществено чрез свързване
директно към разпределителната мрежа, като по този начин се пренасочва енергия
към ел.инсталацията в обекта, която захранва електроконсуматорите
в същия, без да се измерва в цялост. Извършените математически изчисления по
корекционната процедура са верни и са в съответствие с утвърдената методология.
Изчисленото количество електрическа енергия може реално да бъде доставено на
абоната, с оглед пропускателната способност на неправомерно присъединения кабел
– 16 кв. мм. и тази на присъединителното съоръжение – автоматичен предпазител
при трифазно захранване. Процесната измервателна
система е с мощност 65,8 kw.
Вещото
лице е посетило обекта на 25.09.2020 г. и е констатирало, че същият
представлява авторемонтен сервиз, който се е захранвал от два трафопоста, като
захранващите кабели са монтирани (свързани) в умшалтер. Целта на това
съоръжение е да се превключва подаваното напрежение към отделен трафопост в
зависимост от това къде е налично такова. Собственикът на сервиза и ищец по
делото е казал на вещото лице, че е поръчал да му се монтира съоръжението, поради
това, че много често е спирало по различни поводи напрежението от трафопоста на
ответника и е бил принуден да осъществи ел.захранване от втори-частен
трафопост. От умшалтера е бил изтеглен (положен под мазилка) меден кабел тип CBT -3x16+10 кв.мм, който
захранва главното табло на обекта, монтирано на южната фасада на сградата. В
това табло са били монтирани и измервателните уреди – един трифазен и един монофазен електромер. По време на огледа е установено, че
впоследствие двойното ел.захранване е премахнато и обекта се захранва само от
трафопоста, собственост на ответника. По думи на ищеца време на експлоатацията
на сервиза прекарания меден кабел дефектира и е
монтиран нов кабел със същото сечение. Новият кабел отново тръгва от умшалтера
и минава през сградата до главното табло на южната фасада. Старият дефектирал
кабел е отрязан и изолиран, но той не е демонтиран от умшалтера. По време на
огледа вещото лице е установило, че електромерите, отчитащи потребяваната
енергия вече са преместени в ново табло извън обекта. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че не е разрешено в обекта да се ползват два трафопоста и
да има две захранвания. Двойното захранване е премахнато от техниците и са
поставили новото табло, като преместват новите СТИ. Обяснява за двата кабела и
как единият е дефектирал и как новият е прекаран технически неграмотно.
Обяснява, че другото захранване идва от трафопост, който е частен, но не е на
ищеца и се намира на голямо разстояние от обекта. Осъществената от ищеца намеса
е след умшалтера, но вещото лице е отишло на обекта 6-7 месеца след събитието и
е описал каквото е видял. Вещото лице допълнително обяснява, че едното
присъединяване е до умшалтера, а другото след него. До умшалтера са две
захранванията, но те не касаят спора по делото. Счита, че ищецът няма право да
го направи, но по тези кабели нищо не се е случило, като служителите са
сметнали, че е имало неправомерно присъединяване след умшалтера. Към момента на
проверката на вещото лице схемата вече е била променена и двете захранвания са
след електромерите, тъй като СТИ са изместени в новото табло и вече са
легитимни.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Г.М.Г. се установява, че е
подписал процесния протокол на мястото за подпис за втори свидетел. Свидетелят
твърди, че март месец е бил съставен и е подписал протокола в сервиза където
работи. Казали са му, че изнасят ел.таблата навън и поради тази причина го е
разписал, но не е ходил със служителите на ответника да му показват кабелите.
Твърди, че не е присъствал на изготвянето на протокола, както и на проверката,
а само са го извикали да се разпише.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Ж.П.Я. се установява, че същият е
служител на ответника и е подписал процесния протокол. Заявява, че си спомня
проверката и се касаело за сервиз над пътя за * в ляво. Мисли, че собственикът
е бил там при проверката, както и предходно разпитания свидетел. Твърди, че в
сервиза са намерили УМ шалтер, който се прави само за
определени обекти и се захранва от два трафопоста, което в случая е
недопустимо. Сочи, че в обекта е имало кабел, който отивал за електромерите и
друг, който отивал в стая над сервиза и не преминавал през тях. Излага, че в
обекта е имало две СТИ – за сервиза и за къщата. Първият кабел захранвал
електромера за сервиза. Съставили са протокол, подали сигнал до 112 и след това
демонтирали кабела, който отивал към стаята. Твърди, че екип на
разпределителния обслужващ център изнесли електромерите извън имота. Мисли, че
собственикът на имота е присъствал и им е отключил, но след това си е заминал и
баща му е останал, заедно с другия свидетел. Другият свидетел работил в
сервиза, присъствал през цялото време на проверката и след това пробвал дали
работят машините след изнасянето на електромерите. Свидетелят твърди, че
кабелът, който е отивал към заключена стая, е бил трифазен и е имал товар 30
ампера по всички фази. Попитали дали може да се отключи стаята, но не я били
отворили.
От
представените по делото договор за наем на недвижим имот от 01.07.2019 г. и
допълнително споразумение към трудов договор от 01.04.2016 г. се установява, че
ищецът е предоставел под наем имот с предназначение автосервиз, находящ се в
гр. * на *, което дружество е сключило трудов договор със свидетеля Г.М.Г..
Доказателствата са представени във връзка с оспорване на твърдението на
ответника, че свидетелят е в трудови правоотношения с ищеца.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. II
ГПК за недължимост на
претендирано от ответника вземане за цена на служебно начислена електроенергия.
По предявения иск съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на
електроенергия в процесния обект на потребление.
Съобразно разпределената в
процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже твърдението си, че с
ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия, че му
е начислена процесната сума като корекция, като следва да установи и наведените
от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. Ответникът е следвало да докаже дължимостта на процесната сумата по
корекцията, като следва да установи основанието и размера на вземането си. В
тази връзка той е трябвало да докаже, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на
иска, в правилен размер.
Съгласно разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни.
Към датата на проверката действащи между
страните са Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ бр. 35 от
30.04.2019 г. В същите е предвиден редът и начина, по който следва да се преизчисли количеството електрическа енергия при наличието
на уредените в правилата хипотези.
В чл.
50, ал. 2 ПИКЕЕ е предвидено, че при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на
базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа,
при ежедневно 8-часово натоварване.
Ответникът
се позовава на това основание за извършване на корекция, като в чл. 49 ПИКЕЕ е
предвиден редът и начина за преизчисляване на количеството електрическа
енергия. В тази разпоредба изчерпателно е посочена процедурата за извършване на
корекция, като в случай, че някоя от стъпките не е спазена, би следвало се
приеме, че същата не е извършена по надлежния ред и корекцията не незаконосъобразна.
Това е така, доколкото се касае за служебно преизчисляване на електрическа
енергия извън редовния отчет, което действие може да се извърши единствено
съобразно предвидените хипотези в ПИКЕЕ.
За да
бъде законосъобразна корекцията следва да бъдат спазени следните предвидени в
чл. 49 ПИКЕЕ изисквания:
1.
Да бъде съставен констативен протокол, с изключение на
случаите по чл. 42, ал. 5, изр. 2 (при липса на отклонения, неизправности и/или
нерегламентирана намеса при обслужването на измервателните системи);
2.
Констативният протокол да бъде подписан от представител
на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, или
при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на
констативния протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът
да бъде подписан от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел,
който не е служител на оператора;
3.
В констативния протокол да бъдат отбелязани присъстващите
на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или негов
представител, ако е направен такъв;
4.
В случаите когато ползвателят или негов представител
отсъстват или при отказ от тяхна страна да подпишат протокола, следва в
седемдневен срок от датата на констативния протокол операторът на съответната
мрежа да го изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по
друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт;
5.
Когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството
за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен
чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и
уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в
констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното
средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в
срок до 14 дни от датата на проверката;
6.
В случай, че причините за повредата на средството за
търговско измерване се дължат на форсмажорни обстоятелства по смисъла на ПИКЕЕ,
операторът на съответната мрежа може да не изпраща демонтираното средство за
търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол, като
количеството електрическа енергия в този случай се начислява по реда на чл. 39,
ал. 4 и 5 или по реда на чл. 52, ал. 1;
7.
В случаите на т. 5 и т. 6 операторът на съответната мрежа
следва да монтира изправни средства за търговско измерване;
8.
Когато при проверката се установи добавяне на чужд за
системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на
свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без
да демонтира средството за търговско измерване.
В
настоящия случай не е било необходимо спазването на точки 5,6 и 7, доколкото те
касаят различни хипотези. Операторът на мрежата е съставил констативен
протокол, който е подписан от трима негови представители и двама свидетели /т.
1, 2 и 3/. Изискването на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ е за подписване на протокола от
един свидетел, като в случая протоколът е подписан от двама свидетели.
На
място служителите на ответника са установили, че е налице промяна в схемата на
свързване на СТИ, която води до неотчитане на преминаваща ел.енергия, поради
което и са приели, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ /т. 8 в
случая/ и са възстановили правилната схема на свързване.
От
показанията на разпитания по делото свидетел на ответника се установява
всъщност, че „разпределителния обслужващ център изнесли електромерите извън
имота“, което води до извода, че електромерите всъщност са били демонтирани, а
разпоредбата на чл. 59, ал. 8 ПИКЕЕ изрично предвижда, че при установяване
промяна схемата на свързване средството за
търговско измерване на се демонтира.
Предвид
установената промяна в схемата на свързване на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ,
ответникът е издал справка за корекция за период от 90 дни преди датата на
проверката, на база на ½ от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, доколкото последната извършена проверка е била
преди повече от 3 месеца. Размерът на начислената електрическа енергия е остойностен в процесната фактура, като ценообразуването е
извършено съобразно решенията на КЕВР, предвид заключението на вещото лице.
В
случая обаче разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ изисква при отсъствие или
отказ на ползвателят или негов представител да подпишат протокола, следва в
седемдневен срок същият да бъде изпратен с препоръчано писмо с обратна
разписка. За да се приеме за изпълнено това задължение на оператора, то следва
да се установи, че това писмо е получено от ползвателя или друго лице на адреса
или поне да е налице фингирано връчване в
съответствие с правилата на избрания способ за уведомяване. В случая е
представен препис от обратна разписка, от която не се установява нито какво се
изпраща, нито датата на изпращане, нито дали същата е доставена или получена,
поради което не може да се приеме за надлежно доказателство установяващо
изпълнението на това задължение, нито може да се извърши проверка дали е спазен
седмодневния срок.
Предвидената
в Раздел IX от ПИКЕЕ
процедура, за реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа
енергия, е императивна и уредена с цел защита на потребителите от
незаконосъобразна корекция на сметките за потребление. Тя не може да се тълкува
разширително, предвидените в нея срокове не са
инструктивни и посочените изисквания не са препоръчителни практики, а са
задължителни за оператора на мрежата. Неизпълнението дори и на едно изискване,
уредено в защита на потребителя, води до незаконосъобразност на корекцията и не
може да се прави преценка дали то е съществено или не. Това е така, защото
същата цели защита на потребителите и при неспазването и́ последиците се
търпят от по-силната страна в правоотношението. Съдът е указал на ответника
доказателствената му тежест да установи, че е извършил корекцията съобразно
правилата на ПИКЕЕ, което е в случая не е сторено, доколкото е налице нарушение
на изискването в чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ да бъде изпратен препис от протокола на
ползвателя в седмодневен срок, както и на изискването на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ
при промяна схемата на свързване да не се демонтира СТИ.
В
допълнение към процедурата следва да се обсъди чл. 58 ПИКЕЕ, който предвижда,
че в случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване
или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно
уведомява за това МВР.
В
случая от свидетелските показания и постъпилото писмо от МВР се установява, че
такова уведомяване е извършено. Правилата не поставят изискване по какъв начин
следва да бъде сторено, като в случая дори и тази разпоредба да не бъде
спазена, тя не влече нередовност на процедурата по корекция. Това е така,
защото тя не е уредена в защита на потребителя, а в полза на правосъдието, за
да улесни установяването на извършени престъпления. За разлика от ПИКЕЕ 2013 г.
/отм./ няма изискване за присъствие на орган на полицията при установяване
промяна схемата на свързване, поради което и уведомяването в случая е без
правно значение за законосъобразността на проверката.
Освен
надлежното спазване на процедурата основният въпрос по делото е фактически, а
именно дали в процесния имот в действителност е имало неправомерно
присъединяване, което е довело до промяна в схемата на свързване, имащо за
последица неотчитане от СТИ на изразходвана електрическа енергия, за да е
налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ.
След
преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на
вещото лице съдът намира, че в случая не се касае за неправомерно присъединяване,
което да е довело до неотчитане на изразходваната електрическа енергия от СТИ.
Процесният обект е бил електроснабден от два трафопоста, единият от които е
собственост на ответника, а другият - частен. На границата на имота източникът
на захранването към обекта се регулирал от умшалтер, като потребителят е
избирал дали да бъде захранван от трафопоста на ответника или от частния такъв.
Действително по делото не се представиха доказателства дали ищецът има надлежно
разрешение по този начин да захранва имота си, но изборът му, от къде да получи
захранване, не води до извод за отклоняване на потребена електрическа енергия
от СТИ, чрез промяна на схемата на свързване. Когато е използвал захранването
от трансформатора на ответника ищецът е изразходвал електрическа енергия, която
се е отчитала от СТИ, доколкото служителите не са установили, че същото е
неизправно. Когато е използвал захранването от частния трансформатор ищецът е потребявал друга електрическа енергия, за която не е имал
задължение да заплаща стойността и́ на ответника. Правилно служителите на
ответника са преместили електрическото табло и са свързали СТИ само към мрежата
на ответника, доколкото няма данни ищецът да има разрешение за присъединяване
към друг източник на напрежение, но тази тяхна намеса няма за последица
възникване на основанието за корекция на сметката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ,
доколкото това присъединяване не е довело до отклоняване на електрическа
енергия, която да не се отчита от СТИ, или поне не се установи такова
отклоняване от събраните по делото доказателства. Електрическата енергия, която
ищецът е изразходвал, когато е бил включен към трансформатора на ответника, е
преминавала през СТИ и установената промяна на схемата на свързване няма за
последица неоснователно обогатяване, за да е налице необходимостта от
възстановяването на суми на оператора на мрежата по реда на ПИКЕЕ. Да се приеме
обратното би означавало, че чрез процедурата по корекция се санкционира
потребителя, че ползва друг източник на захранване, което не е целта на разпоредбата
и е в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за корекционните
процедури. Посещението на вещото лице няколко месеца след проверката не променя
тези изводи, доколкото вещото лице е описало в експертизата си какво се е
случило на база на това как са преместени електромерите и какво е било
свързано, доколкото свързаните кабели не биха могли да бъдат демонтирани без да
оставят следи, то същите са били налични и към момента на посещението му.
В
заключение настоящият състав счита, че корекционната процедура е извършена незаконосъобразно,
поради което процесната сума от 3 547,52 лв., не се дължи от ищеца и предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството.
Претендират се и са заплатени 147 лв. държавна такса, 120 лв. за допълнителна
съдебно-техническа експертиза, 50 лв. депозит за призоваване на свидетел, както
и 500 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени списък с разноски
и договор за правна помощ. Ответникът своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца, което е неоснователно. Минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ съобразно материалния интерес на
делото е 478 лв., като претендираното от ищеца не надвишава съществено
минимума, поради което не е прекомерно и не следва да се редуцира.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните
К.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и „*, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет Н. *, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата в размер на 3 547,52 лв. /три хиляди петстотин
четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, начислена с фактура № **********/06.03.2020
г. за периода 08.12.2019 г. - 06.03.2020 г. по партида с клиентски №
**********, абонатен № **********, за адрес на потребление находящ се в гр. *,
на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н. *, К.Т.
* и *, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 817 лв. /осемстотин и седемнадесет лева/, представляваща дължими
съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: