№ 396
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502017 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от
решението е връчен редовно на 17.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на
23.04.2024 г.) обжалва Решение № 1874/29.03.2024 г., постановено по гр.д.№
2063/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-3 състав, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца законна лихва върху сумата от 51
229,16 лв., считано от 03.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт П. с надлежно учредена представителна власт, съобразно
пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ответник е
внесъл държавна такса за въззивно обжалване с вносен документ от
14.05.2024 г., приложен по делото с молба от 15.05.2024 г.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ответник поддържа, че съгласно чл.390, ал.1 КЗ,
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета
1
на МПС, каквато в случая има, е представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията му, т.е. изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата. Твърди се,
че доколкото и към момента ищецът нито твърди, нито представя
доказателства за дерегистрация, то и решението в обжалваната му част се
явява неправилно.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
друго, с което да отхвърли претенцията за лихва. Претендират се разноските,
сторени и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
от въззиваемата страна.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
1874/29.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 2063/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, І-3 състав, в частта, с която исковата претенция е уважена за
сумата от 51 229,16 лв., е влязло в сила на 08.05.2024 г., поради необжалването
му.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба, като моли съда да постанови
решение, с което да я уважи, съответно да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Претендира сторените разноските, за което
представя списък. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият-ищец в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че
твърдение за наличие на тотална щета се прави едва с въззивната жалба.
Претендира разноски, за което представя списък.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск, предявен от С. Д. К. срещу
„ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с правно основание чл. 405, ал.1
връзка с чл. 386 КЗ и чл. 409, ал.1 КЗ връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане
2
на сумата от 51 229,16 лв.- обезщетение за претърпени вреди на застраховано
имущество, по застрахователна полица № 47042017223000056, с валидност от
29.03.2020 г. до 28.03.2021 г. за застраховка „Пълно Каско“ в пряка причинна
връзка с настъпил застрахователен риск-увреден л.а.м. „Мерцедес“, модел Е
200 Д, с рег.№ ******** в следствие на пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 27.03.2020 г., ведно със законната лихва върху същата сума от
03.03.2021 г. до окончателното й заплащане.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
Както е посочено по-горе Решение № 1874/29.03.2024 г., постановено по
гр.д.№ 2063/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-3 състав, в частта, с
която исковата претенция е уважена за главницата от 51229,16 лв., е влязло в
сила на 08.05.2024 г., поради необжалването му.
Предмет на настоящото производство е само претенцията за лихва.
Невярно е твърдението на въззиваемия, че въззивникът ответник за
първи път въвежда твърдението за тотална щета. Видно от отговора,
депозиран пред първоинстанционния съд едно от възраженията на ответника
във връзка с иска за присъждане на лихва за забава е: в случай, че съдът
приеме за основателен главния иск, то лихва няма да се дължи, тъй като
размерът на вредите ги определя като пълна загуба, а автомобилът не е свален
от отчет съобразно изискванията на закона.
Това възражение не е разгледано от първоинстанционния съд, а лихвата
за забава е присъдена като последица от уважаване на главния иск.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна - ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Спорът между страните е правен.
Предявената акцесорна претенция за заплащане на законна лихва е с
правно основание чл.409 от КЗ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Основателно е възражението на ответното дружество, че не дължи лихва
от претендираната от ищеца дата 03.03.2021 г.
От постановеното първоинстанционно решение и по-конкретно от
неговите мотиви не става ясно съдът приел ли е наличието „пълна загуба“
т.нар. „тотална щета“, но от размера на присъденото обезщетение, определено
като средната пазарна стойност на процесното МПС към датата на ПТП, може
да се направи заключение, че е налице пълна загуба по смисъла на т.1 и т.2 от
Глава четвърта от Общите условия по застраховка Каско Стандарт, а дали тази
стойност е намалена със стойността на запазените части, не може да се решава
предвид наличието на СПН с оглед влязлото в сила решение, относно
присъденото застрахователно обезщетение.
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 освен в случаите
на чл. 380, ал. 3.
Ответникът изпада в забава след изтичане на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106. В случая този срок не е
приложим, с оглед нормата на чл. 390, ал. 1 от КЗ, съобразно която преди
изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно
превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
В този случай законната лихва следва да бъде присъдена, считано от
датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
процесния лек автомобил.
В този смисъл е и съдебната практика. Така напр. Решение № 30 от
27.01.2025 г. по т.д. № 2115/2023 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС, Решение № 119 от
22.02.2024 г. по гр.д. № 191/2023 г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС.
4
По горните съображения и поради несъвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, въззивната жалба се явява основателна, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му
част.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият-ищец ще следва да бъде
осъден да заплати на въззивника-ответник направените от него разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
По отношение на разноските за държавна такса. Съдът намира, че и
доколкото акцесорния иск за лихва не е отделен иск с отделна цена, то
дължимата държавна такса е в размер на 25 лв. и тази сума следва да бъде
възложена като разноски на загубилата страна. Разликата над 25 лв. до
внесената държавна такса от 200 лв. подлежи на възстановяване на
въззивника, поради недължимото й надвнасяне.
Въззиваемият дължи и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1874/29.03.2024 г., постановено по гр.д.№
2063/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-3 състав, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца законна лихва върху сумата от 51
229,16 лв., считано от 03.03.2021 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл.409 от КЗ
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
присъдената главница, считано от 03.03.2021 г., като ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията гр.София с ЕИК *********, гр. София, район Триадица, пл.
„Позитано“ № 5 да заплати на основание чл.409 от КЗ във връзка с чл.86, ал.1
от ЗЗД на С. Д. К., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № * законна лихва върху
5
присъдената главница от 51 229,16 лв., считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а.м. „Мерцедес“, модел Е
200 Д, с рег.№ ********, до окончателното й плащане.
В останалата част Решение № 1874/29.03.2024 г., постановено по гр.д.№
2063/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-3 състав като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № * да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, дружество регистрирано и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *********,
гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 125 лв. (сто
двадесет и пет лв.) разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6