РЕШЕНИЕ
№ 98
град
Плевен, 02.03.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретар Веска Андреева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Виолета
Николова по касационно административно дело №989/2022 г.
Производството е
по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с
вх.№26513/10.11.2022г. по описа на РС-Плевен на „ФАРМАР“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Цар Борис“ №74, ет.3, ап.8,
представлявано от управителя Румен Павлов Симеонов, чрез адв.П.А. ***, съдебен
адрес:***, против Решение №564/28.10.2022г. по АНД №1364/2022г. по описа на
РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление
№РД-И-006/01.03.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата, с което на „ФАРМАР“ ООД за
нарушение на чл. 287, ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.291 от Закона за лекарствените
продукти в хуманитарната медицина (ЗЛПХМ) е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
Твърди се в касационната жалба, че дружеството не е осъществило състав на
нарушение на чл.287, ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ. Посочва се,
че след прекратяване на дейността на обекта, със заповед № 66/24.08.2020г.
„ФАРМАР“ ООД възложило инвентаризация на наличната останала стока в обекта на
бившия управител М* И*. Именно последната била лицето, което е продала на
проверяващите лекарствени средства в нарушение на закона и издадената нарочна
заповед от собственика. Иска се от съда да отмени Решение №564/28.10.2022г. по АНД №1364/2022г.
по описа на РС-Плевен, както и да бъде потвърдено издаденото Наказателно
постановление №РД-И-006/01.03.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата.
В
съдебно заседание касаторът - „ФАРМАР“ ООД, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът
– Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Нанка Рачева, която взема становище правилност
и законосъобразност на решението на ПлрС, като моли съда да го потвърди.
Административен съд – Плевен, трети
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК,
прие за установено следното:
Съдът, като съобрази депозираната касационна
жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
С Решение №564/28.10.2022г. по АНД №1364/2022г. по описа на РС-Плевен е
потвърдено Наказателно постановление №РД-И-006/01.03.2022г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „ФАРМАР“ ООД за нарушение на чл. 287, ал.3 вр. ал.1 пр.1
вр. чл.291 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина (ЗЛПХМ) е наложена
имуществена санкция в размер на 15 000 лв. Районният съд е приел за установено,
че при извършена проверка от инспектори на Изпълнителна агенция по лекарствата на 10.09.2020 г. в обект на „ФАРМАР“ ООД,
находящ се на адрес: с. Комарево, община Долна Митрополия, ул. „Надежда“ № 2,
било установена продажба на лекарствени продукти от М* П* И* на една опаковка
от лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“ Panadol
Optizorb tabl. 500 mg x 24, партиден номер 7H2F, годен до: 04.2022 г. За
продажбата бил издаден фискален бон номер 031536 от 10.09.2020г., издаден от
„ФАРМАР” ООД, гр. Плевен, ул. „Цар Борис III“ 74, ЕИК *********, Аптека:
„Фармар“, без стационарен обект. В хода на проверката било установено, че дружеството
е заличено от регистъра на издадените разрешения за търговия на дребно с
лекарствени продукти в аптека на основание чл.235, ал.2 т.1 от ЗЛПХМ на
основание Заповед №ЗОА-0544/09.07.2020г. за прекратяване на Разрешение № АП
840/22.10.2014г. за търговия на дребно с лекарствени продукти, на аптека, находяща се в
с.Комарево, ул.“Надежда“ №2, издадено на „ФАРМАР“ ООД с ръководител помощник
фармацевт Машка Панайотова Иванова. Заповедта била връчена на управител на
дружеството на 13.07.2020г. и влязла в сила на 27.07.2020г. Проверяващите
установили, че към 10.09.2020г. „ФАРМАР”
ООД не притежава удостоверение за регистрация на дрогерия на територията на
област Плевен, издадено от директора на РЗИ-Плевен по реда на чл. 239 от ЗЛПХМ.
Констатациите от проверката били удостоверени в протокол от 10.09.2020г. за извършената проверка. Бил съставен и АУАН от
06.11.2020г. за нарушение на чл.287,
ал.3 вр.ал.1 пр.1 вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ. Актът бил връчен на
04.01.2021г.Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление
№РД-И-006/01.03.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата, с което на „ФАРМАР“ ООД за
нарушение на чл. 287, ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.291 от Закона за лекарствените
продукти в хуманитарната медицина (ЗЛПХМ) е наложена имуществена санкция в размер на 15 000
лв.
Горната
фактическа обстановка въззивния съд приел за установена въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Е* Димитрова, И*Й* И*и
Д*П* Д*, както и от писмените доказателства
по делото.
Районен съд - Плевен е приел от правна
страна, че наказателното постановление е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, издадено е от
компетентен орган. Посочил е, че АУАН съдържа реквизитите на чл. 42 от ЗАНН. Въззивният съд
е приел за безспорно, че в дрогерията, стопанисвана от „ФАРМАР“ ООД, е работил служител
на дружеството, изводимо от представените заверено копие на трудов
договор, обяснения на управител в хода на административно наказателното производство,
както и представеното копие на заповед № 66/24.08.2020г. Изложени са мотиви
относно размера на наложената имуществена санкция, който е ясно определен от
разпоредбата на чл. 291, ал. 1
от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, съответно
правилно административно наказващия орган се е съобразил с нея. Въззивният съд
е установил, че в резултат на нарушението не са настъпили вредни последици, но
предвид факта, че в дрогерията се продават лекарствени продукти и други такива,
които са със значение за здравето на човека, то следва контрола да е засилен,
поради което нарушението не може да бъде квалифицирано, като маловажно. Предвид
факта, че санкцията е определена от законодателя в точен размер, като е
съобразил, че същата съответства на високата обществена опасност от извършеното
нарушение, въззивният съд е приел, че е справедлива и не следва да се
преразглежда.
Решението е правилно и законосъобразно.
Касационният състав намира за правилни и
законосъобразни изводите в оспореното решението, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание.
Основателно въззивният съд е приел, че в наказателното постановление
нарушението е описано пълно, точно и ясно, че е правилно квалифицирано и
привлеченото към отговорност лицето, че в административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е
разгледал оплакванията във въззивната жалба и мотивирано ги е отхвърлил като
неоснователни. Правилно заключил, че посочените като нарушени норми
съответстват напълно на фактите, описани в АУАН и наказателното постановление.
Безспорен е факта,
че М*П* И* е работила в обекта. В тази
насока е и представената заповед № 66824.08.2020г. , от която се установява, че
на лицето е възложеното да извършва инвентаризация на обекта. Забраната за разпореждане с лекарствени
средства, инкорпорирана в процесната заповед, не кореспондира с
обстоятелството, че търговеца е разполагал с устройство, чрез което е издавал и
фискални бонове т.е. е продължил да упражнява дейността си въпреки
отнетото и липса на актуално към
10.09.2020г. разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека.
Видно от съдържанието на констативния протокол, неоспорен от касатора, за
продажбата бил издаден фискален бон номер 031536 от 10.09.2020г. от „ФАРМАР”
ООД, гр. Плевен, ул. „Цар Борис III“ 74, ЕИК *********, Аптека: „Фармар“, без
стационарен обект, приложен към лист 12 от АНД № 1364/2022г. по описа на ПлРС. Налице
е разминаване между твърдението на нарушителя, че лицето не е заемало длъжност
в дружеството, при условие че на М* П*И*е възложено да извършва инвентаризация.
В производството пред административно наказващия орган, така и пред съда,
дружеството не е доказало по несъмнен и
безспорен начин, че лицето не извършва продажби.
В наказателното постановление няма неяснота и
противоречие между описанието на извършеното и правната му квалификация, които
да правят невъзможно санкционираното лице, а и съда да разберат за какви
нарушения са наложени наказанията.
Правилно в решението въззивният съд намерил,
че чл. 28 от ЗАНН
е неприложим за конкретното нарушение. Посочил е, че предвид факта, че се
продават в дрогерията лекарствени продукти, които са от значение за здравето на
човека, като контрола за спазване на действащата нормативна уредба следва да е
засилен, то не са налице предпоставки за определяне на нарушението като
маловажно. Това изцяло кореспондира с извода, че обществената опасност на
нарушението не е незначителна и правилно въззивния съд и издателя на
наказателното постановление намерили, че не е маловажно.
Не се установява неправилно приложение на
закона и при формиране на изводите в решението, че не са налице основания и
правна възможност за изменение на наложената с НП имуществена санкция в размер
на 15 000 лв. Правилно въззивният съд е отчел, че размера на санкцията е
определен от законодателя в чл.291 ЗЛПХМ в размер, не по-малък от тройния
размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от
тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби по
чл.278, ал.3 вр. ал.1 от ЗЛПХМ, както и че съответства на високата обществена
опасност от извършеното нарушение. Отчетено е смекчаващото обстоятелство, че за
дружеството това e първо нарушение.
Неоснователно се
твърди в касационната жалба, че въззивният съд е кредитирал единствено
констатациите на актосъставителя. Въззивният съд подробно е анализирал всички
доказателства – писмени, както и гласни, съдържащи се в свидетелските
показания. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да
опровергаят констатациите на проверяващите.
Не е налице и неправилно
приложение на материалния закон. Съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е
приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените по-горе съображения
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са
неоснователни. РС правилно е приложил ЗАНН, ЗЛПХМ, Наредба № 29/09.12.2008 г.
за устройството, реда и организацията на работата в дрогерията, като оставил
жалбата без уважение и потвърдил наказателното постановление.
По изложените
съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да
бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен
състав,
РЕШИ:
Оставя в сила Решение
№564/28.10.2022г. по АНД №1364/2022г. по описа на РС-Плевен.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.