№ 106
гр. Сливен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101158 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземанията на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2018 г. между ищцовото
дружество, в качеството на застраховател и ответника Н. Д. Г., в качеството
му на деликвент, било сключено споразумение, с което страните уредили
отношенията си, възникнали по повод на настъпило на 13.05.2018 г.
застрахователно събитие и образувана във връзка с него при застрахователя
претенция № **********/15.05.2018 г. Страните се споразумели, че
ответникът се задължава да възстанови на „ЗД ЕВРОИНС“ изплатеното от
последния застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, претенция № **********, в размер на 1
200,00 лева, за това, че на 13.05.2018 г. ответникът виновно е причинил ПТП с
материални щети. По силата на подписаното споразумение, сумата следвало
да бъде заплащана от ответника в условия на разсрочено плащане, на 12
равни месечни вноски от по 100 лв., в срок до 25-о число на всеки пореден
месец, считано от 25.07.2018 г. Длъжникът заплатил девет вноски, но към
настоящия момент не е издължил част от десета вноска в размер на 90 лв., с
1
падеж 25.04.2019 г., както и единадесета и дванадесета вноски в цялост с
падежи на 25.05.2019 г. и 25.06.2019 г. Съгласно чл. 4 от споразумението, в
случай на неплащане на която и да е част от дължима разсрочена вноска на
падежа й, застрахователят имал право да получи неустойка за забава в размер
на 0.5 % за всеки ден просрочие. На изложените основания ищецът моли да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 290,00 лв. -
главница, представляваща непогасено задължение по Споразумение от
11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.01.2021 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч. гр. д. № 5/2021 г. по описа на СлРС, до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 279,45 лв. - неустойка за периода от
26.04.2019 г. до 04.01.2021 г., сумата от 295,50 лв. - неустойка за периода от
26.05.2019 г. до 04.01.2021 г. и сумата от 280,00 лв. - неустойка за периода от
26.06.2019 г. до 04.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 260035 от 08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 5/2021 г. по описа на СлРС.
Претендира и присъждане на разноските, направени в заповедното и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител - адвокат, с който
излага становище за допустимост на исковете, но неоснователност по
същество. Излага, че подписаното споразумение не доказва предпоставките за
ангажиране на регресната отговорност на застрахователя, тоест осъществен
от ответника деликт, нито заплатено от ищеца застрахователно обезщетение.
Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 4 от
споразумението, поради неравноправния й характер и противоречието й с
добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Чрез своя пълномощник - юрисконсулт е депозирало
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли съда
изцяло да ги уважи и да присъди направените в производството разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез назначения си
от съда особен представител - адвокат изразява становище за неоснователност
на предявените установителни искове и моли за отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
2
от фактическа страна следното:
Видно от приетото като писмено доказателство по делото
Споразумение, сключено на 11.07.2018 г. между ищеца и ответника, страните
се споразумели, че ответникът признава задължението си и се задължава да
възстанови на „ЗД ЕВРОИНС“ изплатеното от последния застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
претенция № **********, в размер на 1200,00 лева, за това, че на 13.05.2018
г. ответникът виновно е причинил ПТП с материални щети. В чл. 3.1 от
Споразумението било уговорено, че ответникът се задължава да заплати
сумата на 12 равни месечни вноски от по 100 лв., в срок до 25-о число на
всеки пореден месец, считано от 25.07.2018 г. В чл. 4 от Споразумението
страните уговорили, че в случай на неплащане на която и да е част от
дължима разсрочена вноска на падежа й, застрахователят има право да
получи неустойка за забава в размер на 0.5 % за всеки ден просрочие.
Споразумението е подписано лично от ответника, като авторството на
подписа не е оспорено в производството.
Ищецът признава, че ответникът е заплатил девет от дължимите по
споразумението вноски и част от десетата вноска в размер на 10 лв.
По заявление на ищцовото дружество било образувано ч. гр. д. №
5/2021 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260035/08.01.2021 г. срещу
ответника Г. за сумите от 290,00 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата от 04.01.2021 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 5/2021 г.
по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението; сумата от
279,45 лв. - неустойка за периода от 26.04.2019 г. до 04.01.2021 г., сумата от
295,50 лв. - неустойка за периода от 26.05.2019 г. до 04.01.2021 г., сумата от
280,00 лв. - неустойка за периода от 26.06.2019 г. до 04.01.2021 г. и сумата от
125,00 лв. разноски, от които 25,00 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК -
обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване
на вземанията на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
3
следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото
дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, че
ответникът Н. Д. Г., ЕГН: ********** от гр. Сливен му дължи сумата от
290,00 лв. - главница, представляваща непогасено задължение по
Споразумение от 11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 04.01.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 5/2021 г. по описа на СлРС, до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 279,45 лв. - неустойка
за периода от 26.04.2019 г. до 04.01.2021 г., сумата от 295,50 лв. - неустойка
за периода от 26.05.2019 г. до 04.01.2021 г. и сумата от 280,00 лв. - неустойка
за периода от 26.06.2019 г. до 04.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 260035 от 08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 5/2021 г. по описа на
СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Представеното по делото писмено споразумение представлява по
същество извънсъдебна спогодба между страните по делото, с която те, чрез
взаимни отстъпки, са разрешили възникналия правен спор между тях относно
съществуващо регресно задължение на ответника към ищеца в размер на
1200,00 лв., които ответникът се е съгласил, а ищецът е приел, да му бъде
заплатено разсрочено, на дванадесет равни месечни вноски, всяка по 100,00
лева, дължими до 25-то число на всеки месец с начало 25.07.2018 г. и край на
25.06.2019 г. Тъй като тази спогодба е извънсъдебна, тя има значението на
юридически факт, релевантен за спорното вземане, което важи занапред
между страните по делото така, както е установено в нея. Тази спогодба
(споразумение) по съществото си е договор, а последният има силата на закон
за тези, които са го сключили - страните по делото (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД).
Материалноправните й последици произтичат от нейната цел. С нея и двете
страни по делото са се задължили да считат, че правното положение между
тях по непогасеното регресно задължение на ответника към ищеца е такова,
4
каквото го прогласява тази спогодба (споразумение), като се въздържат
занапред от всякакво негово оспорване (чл. 365 ЗЗД).
В това, поето от страните с тази спогодба (споразумение), взаимно
задължение, се състои правоустановяващото/декларативно действие на
спогодбата.
Наред с него, с подписването й, страните са се задължили да спазват
занапред такова поведение, което отговаря на установеното с нея правно
положение (ответникът не само е признал съществуването на своя паричен
дълг от 1200,00 лева към ищеца, но се е и задължил да го заплати разсрочено
на вноски, а ищецът от своя страна е опростил на ответника дължимата
законна лихва върху главницата - чл. 2 и 3 от споразумението). В това се
състои регулиращото действие на спогодбата/споразумението.
Дори договорно установеното с това споразумение правно положение
да се отклонява от действителното такова, същото споразумение го
преобразува/променя съобразно своето съдържание. В това се състои
преобразуващото му действие. То изключва възможността да се оспорва от
подписалите спогодбата страни предхождащото я правно положение.
Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е
ангажирал доказателства за установяване на регресното си вземане към
ответника, за чието плащане е постигната процесната спогодба. Такива
доказателства в случая не са необходими, тъй като предявените искове черпят
основанието си именно от сключеното между страните споразумение.
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на
уговорената в споразумението клауза за неустойка за забава поради
противоречието й с добрите нрави.
Уговорената в чл. 4 от споразумението неустойка за забава не е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Липсата на краен срок по
споразумението, до който да се начислява неустойката, не обосновава извод
за накърняване на добрите нрави. От друга страна, размерът на неустойката -
0.5 % за всеки просрочен ден, сам по себе си не би могъл да бъде преценен
като прекомерен или несъразмерен. Законодателно не е въведен праг в
процентно отношение, до който да се уговаря неустойката, а такъв не би
могъл да бъде поставен и от съдебната практика. В случая, дори и да се
приеме, че неустойката за забава е уговорена в завишен процент, то следва да
5
се отчете, че на неустойката е придадена и санкционна функция.
Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода
докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника.
Времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на
волята и на отговорността на неизправния длъжник. Забавеното неизпълнение
предпоставя определяне на неустойката за период и до размер, които биха
могли да бъдат ограничени единствено от погасяването по давност на
претенцията. Да се приеме, че липсата на краен предел за начисляване на
неустойката накърнява моралните норми, означава индиректно да се
стимулира длъжника към виновното неизпълнение на договорните
задължения, основавайки се на възможността при евентуален съдебен процес
да иска клаузата за неустойка да бъде прогласена за нищожна. Непосочването
в договора на краен срок, до който се дължи неустойката, не нарушава, а в
определени случаи би могло в по-голяма степен да обезпечава точното
изпълнение на задълженията по договора. Такава клауза за неустойка е в
синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че
продължителността на времето, за което ще се дължи неустойката е
поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на неизправната по
договора страна.
По делото не се установи ответникът да е извършил доброволно
плащания след 25.04.2019 г. - падежът на десетата вноска по споразумението,
поради което и началният период на забавата на длъжника за погасяване на
процесните вземания е от 26.04.2019 г., а претендираните от ищеца размери
на неустойката отговарят на извършените от съда изчисления.
Ето защо предявените срещу ответника Н. Г. установителни искове се
явяват основателни и доказани по основание и размер, поради което следва да
бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и предвид цялостното уважаване на исковете
спрямо ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, същият следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ
размер на 500,00 лв., от които 125,00 лв. - разноски в производството по ч. гр.
д. № 5/2021 г. по описа на РС - Сливен и 75,00 лв. - заплатена държавна такса
в настоящото исково производство, 200,00 лв. - заплатен депозит за особен
6
представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Д. Г. , ЕГН: **********, с
адрес *********, дължи на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 на основание чл. 422, вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД сумата от 290,00 лв. /двеста и
деветдесет лева/ - главница, представляваща непогасено задължение по
Споразумение от 11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД сумата от 279,45 лв. /двеста седемдесет и девет лева и четиридесет
и пет стотинки/ - неустойка за периода от 26.04.2019 г. до 04.01.2021 г.,
сумата от 295,50 лв. /двеста деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/ -
неустойка за периода от 26.05.2019 г. до 04.01.2021 г. и сумата от 280,00 лв.
/двеста и осемдесет лева/ - неустойка за периода от 26.06.2019 г. до 04.01.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260035 от 08.01.2021 г.
по ч. гр. д. № 5/2021 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. Г., ЕГН: **********, с
адрес *********, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 500,00 лв. /петстотин
лева/, представляваща разноски в общ размер по делото, направени в
производството по ч. гр. д. № 5/2021 г. по описа на СлРС и в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7