М О Т И В И:
към присъда по НОХД№1197/2020 година по описа на
РС-Хасково
Против подсъдимия Х.А.А.
,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на
08.09.2019 година в град Хасково
причинил на С. С.М. *** средна телесна повреда ,изразяваща се в
затруднение в дъвченето и говоренето ,дължащо се на счупване на синуса на
лявата горна челюст и на лявата ябълчена кост и на травматично избиване на
зъби-11,21 и 22-престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
Подсъдимият Х.А.А. разбира обвинението ,не се признава за
виновен и в хода на съдебното следствие
дава обяснения ,в които признава
за физически контакт с гр.ищец на инкриминираното време и място ,предизвикан от действията на пострадалия .В дадените обяснения
отрича да е нанасял удари с ръка в лицето на пострадалия .В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия адв.Т.Н.
в хода на съдебните прения счита обвинението , макар и привидно доказано, за страдащо от съществени недостатъци,предопределящи и неговата съдба. Липсвали каквито и да било доказателства ,че подсъдимият е нанесъл удар с ръка, описан в обвинителния
акт, причинил средната телесна повреда на пострадалия .По изложените съображения счита обвинението досежно авторството на подзащитния
му за недоказано по изискуемия се от
процесуалния закон начин и поради липсата на категорични доказателства
за виновността му пледира същия да
бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение. Гражданският иск
моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно
заседание представителят на РП-Хасково
поддържа обвинението спрямо подсъдимия,
считайки авторството за доказано по категоричен и несъмнен начин. Обясненията на подсъдимия от съдебното
следствие за неучастието му в инкриминираното деяние приема
изключително като защитна версия,оборена от показанията на пострадалия и
съответстващите им свидетелски показания
,подкрепени от заключението на СМЕ. По отношение на наказанието,счита
че следва да бъде определено по
реда на чл. 55 от НК,като се
замени наказанието „лишаване от свобода“ с наказание ,,пробация“ с двете
задължителни мерки за срок от 10 месеца. Предявеният граждански иск моли да бъде уважен в пълен размер.
Пострадалият
от престъплението С.С.М. е предявил граждански иск против подсъдимия
за сумата в общ размер от 25 000 лв., от която 10 000 лв. за
нанесена средна телесна повреда-счупване на синуса на лява горна челюст и
лявата ябълчена кост, 5 000 лв. за травматично избиване на зъб 11, 5 000 лв. за
травматично избиване на зъб 21, 5 000 лв. за травматично избиване на зъб
22, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл.129, ал.1
от НК неимуществени вреди, ведно с направените по делото разноски.
На основание чл. 84 от НПК пострадалият С.С.М.
е конституиран като граждански ищец в
процеса,а на основание чл. 76 и сл. от НПК и като частен обвинител в процеса.
Повереникът на гр.ищец и частен обвинител адв. Р.Х. намира обвинението спрямо подсъдимия за доказано относно време ,място и
авторство на деянието .Пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен в
извършено престъпление по чл.129 ал.1 от
НК и да му бъде наложено наказанието,поискано от представителя на
държавното обвинение. Гражданският иск
счита за установен по
основание и моли да бъде
уважен в пълния предявен размер.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка с доводите на
обвинение и защитата, приема за
установено следното:
Подсъдимият
Х.А.А. и
пострадалия С.С.М. преди 08.09.2020 г. не се познавали лично,а
чрез социалните мрежи.
На
08.09.2019г. вечерта свидетелят С.С.М.
,заедно с приятелите си св.З.П.Ж. и св.Д.С.С./към
този момент на 14 години/ отишли на ежегодния панаир, който традиционно
се провеждал в парк „Кенана“ в гр. Хасково. Тримата
се придвижвали по пътеката
,предназначена за пешеходци в посока към
бившето езеро ,когато се засекли с подсъдимия Х.А.А..Той
бил в компанията на приятелите си св.Е. Н. Е. и св.Т.Й.Й. .Св.Ж. и С.
вървели пред св.М. . При разминаването си с подсъдимия
,който се движел в обратна на неговата посока, пострадалият докоснал
странично тялото му .Св.М. чул
глас, който го предупреждавал да внимава къде върви. Обърнал се и видял подсъдимия,който с ръце бутнал пострадалия
в областта на гърдите, а
последния му отвърнал по същия начин. Неочаквано
подсъдимият нанесъл удар с дясната си ръка ,свита в юмрук в областта на лицето на св.М. ,който паднал на земята и наранил горната си устна,от който започнала да тече
кръв.Подсъдимият се смесил с тълпата,а св.С.М. станал, намерил туба с вода и измил
лицето си . Ядосан , решил да открие подсъдимия , за да изяснят отношенията
си. След известно време св. С.М. забелязал подсъдимия в близост до бившето езеро отново в компанията на св. Е.
Е. и Т.Й. . Извикал към него „ти защо ме удари“ и тръгнал да се приближава към Х.А.
. На свой ред подсъдимият му отговорил „ кво
стана бе “, доближил се до св.М. и го
ударил с юмрука на дясната си ръка в
лицето.В следствие на удара св.М. паднал
на земята. След това подсъдимият изправил замаяния от удара св.М. ,опрял
го на паркиран в близост автомобил ,където му нанесъл
удари с ръка в главата . Като
приключил с ударите подсъдимият побягнал заедно с придружаващите го свидетели - Е. и Й. в неизвестна посока. Нанесените удари
в главата на пострадалия били възприети
от намиращия се в близост св. О.М.Х.,
който пръв отишъл до свлечения на
земята пострадал . Лицето на св.М. било
в кръв, имало деформации и белези от
ударите.Въпреки че не се държал адекватно,
св.М. помолил св.Х.
да се обади на „Спешна помощ“,като му казал ,че се казва С. и е на 21 години. Св.Х. сигнализирал на тел.112 и съобщил за случая.На мястото на произшествието
пристигнала линейка, както и служители на РУ – Хасково – свидетелят А.Г.А.
и мл.експ.Д. Д. Последните заварили екипа на ЦСМП-Хасково , които вече оказвали
медицинска помощ на пострадалия С.М.. Полицейските служители установили подателя на сигнала – св.Х., който им разказал за случилото. След това посетили „Спешно отделение“ при МБАЛ – Хасково
. Информирали се, че след направен скенер на главата на св.С.М., същия имал
счупена лицева горна челюст от лявата страна и четири избити предни зъби от
горната челюст. След разговор с дежурния лекар се изяснило, че св.М. ще бъде
хоспитализиран в невро-хирургичното
отделение на болницата и към момента е без опасност за живота. Тъй
като св.М. бил със счупена челюст и
изпитвал силни болки ,според св.А. с
него било невъзможно да се водят
разговори. След едноседмичен престой в НХО при МБАЛ-Хасково св. С.М. бил изписан от болницата.
В
хода на образуваната по случая полицейска проверка ,възложена на св.Д.И.Ш.
–мл.полицейски инспектор в РУ-Хасково бил установен извършителя на деянието
–подсъдимия Х.А.А. .В хода на образуваното ДП било извършено разпознаване на лица от пострадалия С.М. и св. З.Ж.,които са разпознавали подсъдимия.
По отношение телесните увреждания на пострадалия С.М. на
ДП е назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза ,заключението
на която е изслушано и в съдебното следствие. Според заключението на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни № 236/2019г. на д-р Х.Д.Е. – съдебен лекар, след
запознаване с предоставената медицинска
документация и другите материали по ДП е
установено, че С.М. е получил следните
увреждания: счупване на синуса на лявата горна челюст и на лявата яблъчена кост и травматично избиване на зъби 11,21,22.
Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет
и могат да се получат при удар с ръка .Счупването
на синуса на лявата горна челюст и счупването на лявата яблъчена
кост с разместване на фрагментите е
възникнало от една травма заедно с избиването на зъби 11,21,22 ,които съвместно
са причинили затруднение в дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 от НК . Предвид наличните медицински документи и
останалите доказателства по случая, е направен извод от медицинския експерт ,поддържан и в
устния му доклад от съдебното следствие , че установените средни телесни
повреди на пострадалия са в причинна връзка с нанесени директни юмручни удари,с достатъчна сила в лицето на пострадалия.
Изложената
фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие
гласните доказателства – обясненията на подсъдимия , свидетелските
показания на А.Г.А. и О.М.Х. , в т.ч. и
тези приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК ,З.П.Ж. и Д.С.С., в т.ч.и
тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 от
НПК ,С.С.М.,Е.Н.Е. ,Т.Й.Й.
и Д.И.Ш. ,заключението на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства ,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
На първо
място следва да се посочи, че всички свидетелски показания са еднопосочни и
непротиворечиви относно времето и мястото на започналия първоначално между подсъдимия и пострадалия М.
конфликт ,а след това
и спречкването между двамата
в близост до бившето езеро на парк „Кенана “ , както и
участвалите лица. Другото обстоятелство от предмета на
доказване, което е установено по категоричен и безспорен начин, е състоянието,
в което св.С.М. *** . Също така
травматичните увреждания и възможната причина за тяхното получаване се установяват
и от заключението на назначената в
наказателното производство СМЕ.
Извършвайки
своя доказателствен анализ, съдът установи условното
обособяване на две групи гласни доказателствени
средства, носещи противоречива информация
относно произхода на уврежданията по лицето на св.С.М. . В първата група попадат свидетелите С.С.М., З.П.Ж. , Д.С.С. и О.М.Х. които са били на мястото на инцидента и в този смисъл са преки очевидци на
различен етап от физическия конфликт между подъсдимия
и пострадалия . Тези свидетели разказват за събитията от процесната дата , като
дават показания за физическо
насилие върху телесната неприкосновеност на пострадалия,изразило
се в нанасяне на удари с ръце в лицето на св.М.. В този смисъл показанията
им са преки по отношение фактите, подлежащи на доказване, макар
и дадени от лица, за които може да се приеме известна заинтересованост от изхода на делото. Вярно е,
че съществуват известни противоречия в заявеното от тези свидетели и
пострадалия , но това е несъществено от
гледна точка предмета на доказване по делото, а и разминаването съдът отдава на
изминалия период от време.
Във
втората група гласни доказателствени средства се
включват показанията на свидетелите Е. Н. Е. и Т.Й.Й., както и обясненията на подсъдимия А. . Следва да се
обърне внимание, че тези свидетели са в
приятелски отношения с подсъдимия и също са присъствали на конфликта .
Противоречия в доказателствения
материал са констатирани от съда по
отношение на обстоятелството в какво се
е изразило осъществилото се между подсъдимия и гр.ищец физическо съприкосновение ,като както вече се
посочи са налице две групи конфронтиращи
се гласни доказателствени средства- всички възприели
непосредствено част от конфликта, но никой от тях не й в цялост. Обясненията на
подсъдимия имат самостойно значение, тъй
като той е пряк участник
в конфликта и е възприел цялата последователност на действията
на св.М. и на своите собствени.Затова и коректив при преценка на
достоверността на ангажираните по делото свидетелки показания са медицинските документи, съдържащи информация за несъмнено
установените обективни факти на нараняванията по пострадалия .
По
отношение на следващия етап от фактологията на
събитията, за който са събрани противоречиви гласни доказателствени
средства (относно конкретните действия на подсъдимия в резултат на възникналия физически конфликт между него и
св.С.М. и по-специално относно обстоятелството,
дали е имало
нанасяне на удари с ръце от подсъдимия ), настоящата инстанция прие, че обективните факти,
установени независимо от волята на страните в конфликта, са ценният доказателствен коректив за проверка на достоверността на
конфронтиращите се свидетелски показания. Самият подсъдим
отрича да е нанасял директни удари с ръце в лицето на пострадалия ,на които принципно съответстват и показанията на втората група свидетели
,като единствено признава в обясненията си от
съдебното следствие ,че е ударил ръката на пострадалия
,а травматичните увреждания по
лицето на последния не е в
резултат на негово противоправно
действие . В противоречие на така
изнесените обстоятелства са както показанията на свидетелите О.Х. ,З.Ж. и Д.С. /в приобщените
на основание чл. 281,ал. 5 и ал.4 от НПК показания от ДП/,така и на пряко заинтересования от изхода на процеса св.С.М. , конституиран в хода на производството като
частен обвинител и граждански ищец. Същевременно нито заинтересоваността на
подсъдимия , нито на частния обвинител и граждански ищец от благоприятен за тях
изход на процеса, не е основание за изначална дискредитация
на депозираните от тях обяснения и показания. Подобно на обясненията на
подсъдимия , които освен доказателствено средство са
и средство за защита, показанията на пострадалата, които освен доказателствено средство са и съществена част от предмета
на доказване, доколкото върху тях се гради обвинителната теза, следва да бъдат
критично обсъдени при преценка на достоверността им в контекста на останалите
ангажирани по делото доказателствени източници.
Изхождайки от тази позиция, съдът установи, че в подкрепа на интензивността и
характера на упражненото от подсъдимия
върху св.М. физическо въздействие са събрани убедителни
доказателства. Такива са писмените и гласни доказателства за състоянието на пострадалия
непосредствено след инцидента и няколко
дни след него ,изведени от медицинските документи , както и заключението на съдебномедицинската експертиза. От тях несъмнено се установява, че
още в деня на събитието св.С.М. е бил
хоспитализиран в МБАЛ -Хасково . На
пострадалия свидетел М. била
издадена епикриза №15574/09.09.2019г. на НХО при МБАЛ-Хасково, в което били
описани констатираните увреждания
. На следващо място в заключението на СМЕ
е обоснован травматичния характер на
получените от пострадалия счупване на синуса на лявата горна челюст и на
лявата яблъчена кост и травматично избиване на зъби
11,21,22 .
Посочените
обективни факти на уврежданията и обстоятелството, че са констатирани веднага
след деянието, освен че са значими сами по себе си за правилното изясняване на
предмета на разглеждане, представляват и коректив за оценка на останалите
гласни доказателствени средства, тъй като логическата
им връзка с тях, обстоятелството дали признават съществуването на тези факти и
какво обяснение им дават, позволяват да бъде преценено кои от свидетелските
показания, респективно обяснения, съдържат достоверни доказателства и могат да
бъдат кредитирани. На тази основа настоящата инстанция намира за правилно и обосновано
заключението , че следва да се довери на показанията на св.О.Х.,З.Ж. и Д.С. /в приобщените на основание чл. 281, ал. 5 и ал.4 от НПК показания от ДП/ за характера и силата на нанесените
от подсъдимия юмручни удари . Вярно
е ,че показанията на тези свидетели не съдържат достатъчна конкретика относно броя
на нанесените от подсъдимия удари и
мястото на тяхното попадение върху главата на пострадалия
,което по мнение на съда се дължи на интензивният
характер на физическото спречкване, както и сравнително краткото му
времетраене,което е дало своето отражение и върху техните впечатления ,
както и върху процеса на тяхното възпроизвеждане по време на съдебното следствие пред настоящия съд. При обсъждането на
показанията на тези свидетели очевидци
съдът отчете обстоятелството, че видимостта им към конкретните телодвижения на
подсъдимия са били възпрепятствани донякъде
и от факта на множеството
посетители на панаира .
Именно тези показания, кореспондиращи с експертното
заключение, изграждат непротиворечива линия относно основния факт,
подлежащ на установяване в хода на производството, а именно за осъщественото
над пострадалия насилие от страна на подсъдимия , изразяващо
се няколко удара с ръце , попаднали в областта на лицето .
Поради
това и съдът счете , че показанията на останалите
свидетели условно наречени от втората
група и обясненията на подсъдимия
, които изцяло игнорират в разказа си несъмнено съществуващите наранявания по
тялото на св.М. и техния произход , не са достоверен доказателствен източник в тази им част. Тук
е мястото да се обсъдят и обясненията на
подсъдимия . Обясненията на подсъдимия,като
израз от една страна на процесуалното му право на защита и от друга - като доказателствено средство следва да бъдат анализирани ,чрез съпоставянето им с останалите гласни и писмени доказателства
по делото, при което съдът счита, че не
следва да бъдат кредитирани изцяло. Всъщност подсъдимият не отрича да е влизал във физическо съприкосновение с
пострадалия ,като категорично настоява то да се е ограничило само в удар по ръката на св.М..Възприетия
по –горе механизъм на причиняване на травмите при пострадалия не се оборва от дадените обяснения на подсъдимия, които касаят
не толкова въпросите, свързани с нараняванията на пострадалия, а
по-скоро собствените му наранявания. Същите
обаче не могат да намерят опора в
изготвената за нуждите на настоящото производство СМЕ. На
следващо място поддържаната от подсъдимия
версия за липса на директни удари с ръце в областта на лицето на пострадалия се оборва
отново от заключението
на съдебно –медицинската експертиза,допълнено от устния доклад на
вещото лице в с.з. Заключението на тази СМЕ е
категорично - по механизъм на
въздействие всички констатирани
наранявания на пострадалия
са с травматичен характер , причинени от действието на твърд тъп предмет, условие за каквото има при нанасяне
на директни юмручни удари с ръце .В този смисъл твърденията на подсъдимия
не се подкрепят
от констатациите на медицинския експерт и като
такива предпоставят негативни изводи
за достоверността на изнесените, чрез тях факти.
В тази
връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на защитата, че липсвали
убедителни доказателства, които да установяват причинната връзка между установените
при прегледите на св. М. наранявания и действията на подсъдимия .Видно
от приложените по делото медицински документи се изяснява, че наличните по
делото обективни факти за уврежданията на пострадалия са констатирани веднага
след деянието. На следващо място механизмът на получаването им съответства именно
на сочения от пострадалия и установения
такъв от заключението на СМЕ.
Съдът кредитира и показанията на св. А.А.
и Д.Ш. /полицейски служители от РУП-
Хасково /, които макар да не допринасят
за изясняване на спорните по делото обстоятелства, потвърждават състоянието ,в
което се е намирал пострадалия непосредствено след инцидента , като дават
информация за датата и мястото на неговото осъществяване.
На тази доказателствена основа районният съд стига до заключение, че обясненията на подсъдимия относно характера на осъществилото се между
него и свидетеля М. физическо съприкосновение се опровергават от
други издържали проверката за достоверност доказателства. Съгласно правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 - ал. 3 НПК, за да бъдат приети
за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в
други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. В
настоящия случай съдът констатира, че обясненията на подсъдимия , въпреки
че привидно не съдържат съществени противоречия с показанията на свидетелите Е.Е.
и Т.Й. се опровергават по категоричен
начин от заключението на СМЕ
и показанията на първата група свидетели. Поради това обясненията на подсъдимия
се явяват недостоверен доказателствен
източник за установяване на фактологията на
събитията.
При анализа
на доказателствата съдът кредитира
заключението на съдебномедицинската експертиза , която установява уврежданията по лицето на пострадалия и възможния механизъм на
получаване на трите средни телесни повреди , тъй като са аргументирани и компетентно изготвени и не
допускат съмнения за тенденциозност и пристрастност. На тяхна основа научно
обосновано са изследвани установените факти за причинения на св. М. травматичен по характер телесни повреди и възможния механизъм на получаването им от директно действие.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът в настоящия си състав прие,че подсъдимия Х.А.А. е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл. 129 ал. 1 ,вр. ал.2 от НК като на
08.09.2019 година в град Хасково
причинил на С. С.М. *** средна телесна повреда ,изразяваща се в
затруднение в дъвченето и говоренето ,дължащо се на счупване на синуса на
лявата горна челюст и на лявата ябълчена кост и на травматично избиване на
зъби-11,21 и 22. Този съд счита за
доказано , че на инкриминираната дата подсъдимият А. е
лицето , което е нанесло удари с
ръка на пострадалия. Този факт се
установява от събраните гласни доказателства,кредитирани от съда в горното
изложение ,като кореспондиращи на писмените такива, проверени
и чрез експертното заключение на СМЕ. Освен ,че показанията на свидетелите опровергават версията на подсъдимия за начина на получаване на телесните
увреждания на гр.ищец , от
експертното заключение се установява, че
травматичните увреждания по лицето , говорят за преки силни по интензитет удари . Също така, този съдебен
състав счита, че е налице изискуемата се причинно-следствена връзка между
нанесените удари с ръце в областта на лицето , констатираните в тази
област външни травматични увреждания ,довели до счупване на синуса на лявата
горна челюст и на лявата яблъчена кост и травматично
избиване на зъби 11,21,22. Не може да се приеме, че тази връзка е прекъсната,
тъй като освен, че няма данни друг или
други лица да са нанасяли побой на
пострадалия , отразени и при първоначалното
му освидетелстване .Ето защо, неоснователни се явяват доводите
на защитата, наведени във връзка с гореобсъдената
проблематика. В съответствие с установените по- горе факти, извършеното от
подсъдимите деяние следва да получи
квалификация по чл. 129, ал.1 от НК . Горната фактология на събитието
не дава основание на съда да се приеме, че подсъдимия са действали под
въздействие на силно раздразнение по смисъла на чл. 132 НК или неизбежна
отбрана .
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при евентуален умисъл. За
умисъла на подсъдимия се съди от обективираното му
поведение. В случая, несъмнено се установява, че подсъдимият е
нанъсл на
пострадалия удари с ръце със значителна сила . Тези удари са били насочени
към жизнено важни части на тялото – главата. Механизмът на нанасяне на ударите,
тяхната насоченост – няколко юмручни удари
в главата , обосновават извод за съзнание у подсъдимия , че в резултат
на това въздействие е възможно да настъпи телесно увреждане . Именно от обективно извършените от
подсъдимия действия спрямо личността на
пострадалия се изключва непредпазливостта по отношение на настъпилия резултат .
При определяне вида и размера на наказанието за
подсъдимия, след като деянието бе
доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една
страна предвиденото в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от НК, основано на
преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга
страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът
прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете фактическите данни за личността на подсъдимия
– същия
е с чисто съдебно минало,млада
възраст , има средно образование ,пенсионер
по болест е ,няма криминални прояви ,като
са събрани данни за личността, които
ги характеризират в положителна насока. Отдадено към смекчаване отговорността на подсъдимия е и
предшестващото цялостния инцидент провокативно поведение на пострадалия . Независимо от изложеното дотук, настоящия съд намира за налични и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, а именно:силата и интезитета на
упражнената спрямо пострадалия физическа принуда и причинените три на брой
средни телесни повреди . В този
смисъл съдът прие ниска степен на обществена
опасност на подсъдимите и значително по-висока такава на
конкретно извършеното деяние, предвид начина на извършването му и конкретните
характеристики на престъпната дейност. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете,
че очертаните факти не могат да бъдат разгледани в аспекта
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
на-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. По
тези съображения наказанието за подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства и наказанието “лишаване от свобода” бъде заменено с наказание "Пробация",
изразяваща се в следните пробационни мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8/осем/ месеца с периодичност на явяването и подписването
пред пробационния служител два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 8/осем/ месеца. Така определеният вид и размер на
наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
Относно
предявения от гр.ищец и частен обвинител против подсъдимия граждански иск, приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето
правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се
отбележи следното:
Несъмнено,
вследствие на нанесените удари от страна на подсъдимия осъществяващи признака
„деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата
обществена опасност и противоправност, доколкото
съставлява престъпление, пострадалият е претърпял неимуществени вреди, доказани
в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени. Предвид
установените факти по делото и като взе предвид обстоятелството, че
подсъдимия бе признат
за виновен в извършване на деянието по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, за което е привлечен към
наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност,
вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия ,
настоящият състав на съда намира, че следва да бъде дадена защита на увреденото
лице, респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност
на причинителя, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди
другиму. В този смисъл предявеният иск от гражданския ищец против подсъдимия е
установен по основание. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да
обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно
причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва
да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки,
действителният времеви интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното
евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху
цялостния физически и психически статус на увредения.В тази връзка настоящия
съд съобрази изживените от гр.ищец стрес от упражненото спрямо него по интезитет насилие от подсъдимия ,претърпените физически
болки и страдания от получените телесни увреждания и създадените му от тях затруднения във времето.
Според заключението на СМЕ гр.ищец е
претърпял оперативна интервенция
, което е налагало да спазва режим на хранене и да приема
лекарства. Изложеното мотивира и преценката за размера, в който гражданският
иск да бъде уважен,чиито справедлив с
оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размер
съдът определи общо на сумата от 8000 лева, от която 5 000 лв. за нанесена
средна телесна повреда-счупване на синуса на лява горна челюст и лявата
ябълчена кост, 1 000 лв. за травматично избиване на зъб 11, 1 000 лв. за
травматично избиване на зъб 21 и
1 000 лв. за травматично избиване на зъб 22, като за разликата до пълния предявен общ
размер от 8000 лв. до 25 000 лв. , претенцията се явява недоказана и поради
това бе отхвърлена . Сумата от 8000 лв. следва да бъде присъдена на гр.ищец ,ведно с направените от гр.ищец разноски за повереник в размер
на 3000 лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата
от 151.20 лв. , представляваща
направени на досъдебното производство
разноски,а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Хасково
сумата от 20 лв.,направени в съдебното
производство разноски за вещо лице и сумата от 320 лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си .
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Ж.Д.