Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, срещу Решение № 1653/23.11.2023 г. на Районен съд Варна (ВРС), постановено по АНД № 20233110203853, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 03-2300521/21.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на С. Х. С. – Т., за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата), на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд за липса на осъществен състав на нарушение. Навежда доводи, че е доказано извършването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, както и че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 1 от КТ. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че наказаното лице притежава качеството длъжностно лице, определено да провежда и документира инструктажи по безопасност и здраве при работа в дружеството, поради което правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност за недокументирането на провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на работника Д. Т. Н.. Изразява несъгласие с изводите на районния съд за неточно и непълно описание на нарушението от фактическа страна.

С депозирана молба по същество на спора сочи, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда провеждане на извънреден инструктаж след трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Навеждат се съображения, че приравнени на трудова злополука случай са изброени в чл. 55, ал. 2 КСО, т.е. са налице всички предпоставки за възникване на задължение за провеждане на извънреден инструктаж, какъвто от предоставената книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа е установено, че липсва по отношение на Н..

На изложените основания отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – С. Х. С. – Т. не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуалния представител адв. Н. С., който пледира оставане в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон, поради което пледира за оставянето му в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 03-2300521/21.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на С. Х. С. – Т., за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата), на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

ВРС приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съгласно сключен трудов договор № 61/16.01.2023 г. между "Интеркрюинг ТББГ" ООД и Д. Т. Н., последната е назначена на длъжност технически сътрудник със срок от 17.01.2023 г. до 17.07.2023 г.

На Д. Т. Н. е проведен първоначален инструктаж на 17.01.2023 г., видно от завереното копие от книга за инструктаж.

На 23.02.2023 г. около 18:30 часа е възникнало пътно транспортно произшествие с автобус № 31 на градския транспорт, с който се прибирала в дома си след работа Н.. В следствие на рязко спиране на автобуса Н. е паднала на пода на автобуса и е получила контузия на коляното.

С Разпореждане № 5104-03-62 от 31.03.2023 г. на Териториално поделение Варна на Националния осигурителен институт, декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.2 КСО.

На 06.03.2023 г. Н. се е завърнала на работа.

На 12.05.2023 г. Р. М. Б. – старши юрист и Р. Н. П.. – главен инспектор от Дирекция Инспекция по труда гр. Варна, извършили проверка на „Интеркрюинг ТББГ“ ООД в офиса на дружеството по спазване на трудовото законодателство . При проверката проверяващите установили, че „Интеркрюинг ТББГ“ ООД като работодател не е документирал извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа по повод възникнал трудов инцидент с лицето Д. Т. Н., с което били нарушени разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1 от Наредбата.

На 02.06.2023 г. от Р. М. Б. – старши юрисконсулт в ДИТ-Варна бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-2300521/02.06.2023 г. на С. Х. С. - Т. с месторабота „Интеркрюинг ТББГ“ ООД за това, че видно от представените книги за инструктаж по образец не е документирала извънреден инструктаж по безопасност и здраве на труда при работа на работниците и служителите, в това число на Д. Т. Н. [ЕГН] на длъжност „технически сътрудник“ в офис на дружеството, намиращ се в гр. Варна, [улица], Партер, по повод възникнал трудов инцидент със същото лице на 23.02.2023 г.

Прието е, че нарушението е извършено на 06.03.2023 г., когато лицето се е завърнало на работното си място и към който момент е следвало да бъде документиран извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа. Актосъставителката е квалифицирала нарушението по чл. 16, ал.1, т.1 от Наредбата. В АУАН като опис на писмените материали са записани: разпореждане НОИ, болничен лист, инструктажни книги, удостоверение за преминато обучение за провеждане но инструктаж по безопасност и здраве при работа от С. Т.. АУАН е връчен на 02.06.2023 г. на С. Х. С. - Т., която записала като възражения: „Не приемам, Подадено е възражение".

С НП № 03-2300521/21.06.2023 г., издадено от И. А. И. – директор на Дирекция Инспекция по труда гр. Варна, са възприети изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН и при правна квалификация на нарушението по чл.16, ал.1, т.1 от Наредбата, било наложено на въззивника С. Х. С. - Т. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Районен съд – Варна е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в хода на административнонакзателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивният съд е приел, че НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно:

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата, работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ. Инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя - ал. 2. Съгласно чл. 11, ал.5 от същата наредба, проведените инструктажи се документират в книги за инструктажи, съгласно Приложение № 1. Според чл. 16, ал. 1 от Наредбата извънреден инструктаж се провежда след всяка трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО и установена професионална болест, както и след пожар, промишлена авария и природно бедствие. Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно ал. 2 на същия член трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене. Уредбата в чл. 55 КСО дава основание да се разграничат две хипотези на трудова злополука. Едната е хипотезата на същинска трудова злополука, а другата – на приравнени на трудова злополука случаи. Понятието за същинска трудова злополука е установено легално в чл. 55, ал.1 КСО. Съгласно последната трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Приравнените на трудова злополука случаи са изброени в чл. 55, ал. 2 КСО, според която трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал.1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден, мястото за получаване на възнаграждение.

ВРС приема, че от всички събрани по делото доказателства категорично се установи, че трудовата злополука с Д. Т. Н. е станала по време на обичайния път при връщането с автобус от работното място до местоживеенето или това е трудова злополука по чл. 55, ал.2 КСО. При такава трудова злополука по смисъла на чл. 16, ал. 1 от Наредбата не е възникнало задължение за работодателя да извърши извънреден инструктаж. За да е налице задължение на работодателя за извършване на извънреден инструктаж по смисъла на чл. 16. ал. 1, т. 1 от Наредбата, е нужно да е възникнала трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО .

По тези съображения решаващия състав на районния съд е приел, че не е било налице задължение за провеждане на извънреден инструктаж съответно и за неговото документиране, поради което атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Така постановеното решение е правилно. Въз основа на правилно установената обстановка, по която не е имало спор между страните, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно правнорелевантните факти и обстоятелства, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон в административнонаказателното производство.

Касационната инстанция възприема изцяло изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението си по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. ВРС подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност. Направените изводи съответстват на приложимия материален закон и се споделят от настоящия касационен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивния съд.

Наведените от касатора касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложим по изричното препращане на чл. 63в ЗАНН, не са налице. Принципно правилни са развитите в жалбата доводи за отговорността на работодателя във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Същите обаче в случая са неотносими, доколкото С. Х. С. – Т. в качеството си на управител на дружеството „Интеркрюинг ТББГ“ ООД е наказано за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а именно липса за данни за проведен извънреден инструктаж на Д. Т. Н., след претърпяна трудова злополука, квалифицирана по чл. 55, ал. 2 КСО.

Правилно въззивния съд е приел, че е разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредбата е ясна и работодателят трябва да проведе извънреден инструктаж след всяка станала трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че трудова злополука с Д. Т. Н. е настъпила по време на обичайния път при връщане с автобус от работното място до местоживеенето, която следва да бъде квалифицирана като такава по чл. 55, ал. 2 КСО. От анализа на горепосочените разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на извънреден инструктаж при настъпване на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, а не при настъпване на такива по чл. 55, ал. 2 КСО. Тъй като разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда провеждане на извънреден инструктаж при настъпване на трудова злополука по смисъл на чл. 55, ал. 1 КСО, настоящия съдебен състава намира, че в административнонаказателното производство неправилно е установено нарушение, респ. неоснователно е ангажирана наказателна отговорност на С. Х. С. – Т..

 

За пълнота следва да се отбележи, че в същия смисъл са и разяснения на Министерство на труда и социалната политика на Република България - https://www.mlsp.government.bg/instruktazh-i-obuchenie-na-rabotnitsite-i-sluzhitelite-po-pravilata-za-osiguryavane-na-zdravoslovni-i-bezopasni-usloviya-na-tr .

Извънреден инструктаж се провежда в следните случаи:

- след всяка трудова злополука, станала на работното място, и установена професионална болест, както и след пожар, промишлена авария и природно бедствие;

- при констатирани груби нарушения на правилата, нормите и изискванията по БЗР;

- при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място или организацията на работа;

- по предписание на контролен орган;

- на работещи, отсъствали повече от 45 календарни дни, след завръщането им на работа, преди да започнат да изпълняват преките си задължения;

- по преценка на работодателя или прекия ръководител при организиране на ремонтни или други дейности с участие на работници и специалисти с различни професии и квалификация, както и при работи, изискващи специфични мерки за безопасност и здраве при работа, преди започване изпълнението на задачите.

В нито една от изброените хипотези не попада настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, апропо каквато е и в процесния случай, задължаваща работодател да провежда извънреден инструктаж .

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на Районен съд – Варна е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1653/23.11.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110203853, с което е отменено НП № 03-2300521/21.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на С. Х. С. – Т., за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 Наредбата, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 1 КТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.