№ 7080
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110113048 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 76200/07.03.2024г. на СРС, подадена
от Министерството на здравеопазването срещу П. С. М. във връзка със Заповед №
27764/19.09.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 19787/2023г. на СРС. С Определение № 1629/12.01.2024г. по
ч.гр.д. № 19787/2023г. на СРС незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение
е спряно по реда на чл. 420 ГПК при наличие на представено от длъжника-ответник
обезпечение – внесена парична гаранция.
Ищецът Министерството на здравеопазването чрез Хр.Х. – Министър на
здравеопазването, е предявил срещу ответника П. С. М. искове с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, чл. 43, ал. 3 ППЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за признаване за
установено между страните, че П. С. М. дължи на Министерството на здравеопазването въз
основа на Акт за начет № 11-04-22/07.12.2017г. на Агенцията за държавна финансова
инспекция сумите, както следва:
90088,88 лева – главница за причинени вреди на бюджета на Министерството
на здравеопазването, произтичащи от недължимото изплащане по разпореждания на
ответника като Министър на здравеопазването на възнаграждения /основни заплати,
възнаграждения за съвместяване на длъжност, възнаграждения за допълнително
материално стимулиране и възнаграждения за извънреден труд/ на служители от
Министерството, които възнаграждения са неправомерно и неправилно определени;
11814,24 лева – законна лихва от причиняването на вредата до 07.12.2017г.;
законна лихва върху главницата от 08.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че Агенцията за държавна финансова инспекция извършила
проверка на П. С. М. в качеството му на Министър на здравеопазването в периода
07.11.2014г.-24.01.2017г. В резултат от проверката било установено, че М. е допуснал
нарушения на разпоредбите на ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната
1
администрация /НЗСДА/ посредством издадени от него в периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.
заповеди, с които недължимо били изплатени средства за възнаграждения на главния
секретар на Министерството, както и на директорите на дирекции „Вътрешен одит“,
„Медицински дейности“, „Държавен здравен контрол“, „Лекарствена политика“,
„Международни дейности, проекти и програми“, „Управление на държавното участие в
търговските дружества“, „Нормативно регулиране и обществени поръчки в
здравеопазването“, „Административно-информационно обслужване и човешки ресурси“,
„Здравна политика и анализи“, „Финансово-стопански дейности и управление на
собствеността“. Нарушенията се изразявали в това, че неправилно били определени
основните заплати на служителите, което довело и до недължимо плащане на
възнаграждения за заплати, за съвместяване на длъжност, за допълнително материално
стимулиране и за извънреден труд. Заплатите им били увеличени в нарушение на реда за
това, определен в ЗДСл и НЗСДА, като последицата от неправилното определяне било
изплащането на възнаграждения на съответните лица в размер на общо 90088,88 лева. За
нанесените вреди бил съставен Акт за начет № 11-0422/07.12.2017г., който бил
администриран и връчен по предвидения законов ред. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът се представлява от гл.юрк. Н. П., която поддържа предявените
искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в
Писмени бележки, вх. № 123890/08.04.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. С. М. чрез адв. В. Т. – АК-София, е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 143739/30.04.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Изтъква, че съобразно чл. 21 ЗДФИ вредата,
претендирана за обезщетение по реда на начетното производство, може да е възникнала само
в резултат на умисъл, на липси или да е причинена не при или по повод изпълнение на
служебните задължения. В акта за начет липсвало посочване на това какъв е произходът на
причинените вреди, и, макар да имало съдебна практика в насока, че не е необходимо
инспекторът да опише как е настъпила вредата, то ответникът счита, че подобно виждане не
следва да се споделя, тъй като поставя в неизгодно положение лицето, срещу което е
съставен актът за начет, като по този начин то се поставя в невъзможност адекватно да
организира и аргументира защитата си. С оглед съдържанието на исковата молба и акта за
начет се предполага, че се касае за умишлено причинени вреди. Застъпва се становище, че
нито едно от действията на М. като министър на здравеопазването не е извършено с цел или
дори с допускането, че по този начин се причинява вреда на министерството или на
държавата. Той не бил издал нито едно разпореждане, с което да нарушава умишлено
правния ред. В министерството били утвърдени правила за документооборота и издаването
на актове, като при подготовката и изготвянето на всеки един такъв, представян за подпис
на министъра, той се съгласувал с определени отговорни за това служители, включително
юрисконсулт. Наличието на такова съгласуване изключвало категорично М. да е имал
съзнание, че действа неправомерно. Не бивало и да се пропуска фактът, че преди изплащане
на месечните възнаграждения ведомостите за заплатите задължително се предоставяли за
предварителен контрол на финансовия контрольор. Оспорва се верността на констатациите в
акта за начет, като се заявява, че приложените към него доказателства не установявали в
пълна степен твърденията и констатациите по него. Оспорва се и верността на
математическите изчисления в акта за начет. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответникът се явява лично или не се явява, като се представлява от адв. Т. – АК-
София. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 119481/03.04.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
2
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Исковете за установяване на вземанията по акт за начет са винаги подсъдни на
районния съд, независимо от цената им /чл. 104, т. 4 ГПК/.
Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че
процесната проверка е извършена от надлежно овластени за това лица при спазване на
процедурите по ЗДФИ и ППЗДФИ, като на проверяваното лице е осигурена предвидената в
закона възможност да участва в проверката, че докладът за резултатите от инспекцията и
актът за начет са връчени на материално-отговорното лице, че е налице мотивирано
становище на инспектора по становището/възраженията, ако са налице такива, както и
докладът и актът за начет са подкрепени с доказателства. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и чл.
44, ал. 4 ППЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до
доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже неистинността на фактическите
констатации в акта за начет. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите
и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила проверка за периода
01.01.2016г.-31.12.2016г. на дейността на П. С. М., заемал поста на Министър на
здравеопазването в периода 07.11.2014г.-24.01.2017г. С оглед резултатите от проверката
държавните финансови инспектори И. И.ов и М.Е. са съставили Акт за начет № 11-04-
22/07.12.2017г., депозиран с вх. № 12-00-22/07.12.2017г. на Министерството на
здравеопазването. С акта за начет се установява, че П. М. като Министър на
здравеопазването и орган по назначаването на държавните служители в Министерството е
издал заповеди в нарушение на нормативни и вътрешни актове:
Заповеди № РД-15-78/15.02.2016г., № РД-15-79/15.02.2016г., № РД-15-
204/15.03.2016г., №РД-15-162/15.03.2016г., № РД-15-179/15.03.2016г., № РД-15-
192/15.03.2016г., № РД-15-213/15.03.2016г., № РД-15-175/15.03.2016г., № РД-15-
177/15.03.2016г., № РД-15-00/15.02.2016г. и № РД-15-104/15.03.2016г. – в нарушение на
чл. 67, ал. 6 ЗДСл вр. чл. 13, т. 3 НЗСДА;
Заповеди № РД-15-287/24.03.2016г. и № РД-15-325/11.04.2016г. – в нарушение
на чл. 9, т. 3 НЗСДА вр. чл. 3, ал. 2 НЗСДА и чл. 67, ал. 4 ЗДСл;
Заповед № РД-15-765/21.10.2016г. – в нарушение на чл. 25 ВПРЗ на МЗ вр.
Приложение 3 вр. чл. 25, ал. 5 НЗСДА и чл. 76, ал. 11 ЗДСл;
Заповеди № РД-15-288/24.03.2016г., № РД-15-325/11.04.2016г. и № РД-15-
423/09.06.2016г. – в нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗДСл вр. ал. 1 и вр. чл. 3, ал. 2 НЗСДА.
Нарушението се изразява в това, че ответникът като министър е определил по-високи
от нормативно определените възнаграждения на държавни служители – индивидуални
основни месечни заплати, възнаграждения за съвместяване на длъжност, допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати, допълнителни възнаграждения за извънреден труд
и работа през официалните празници, съответно изплатени след приспадане на дължимия
данък върху доходите. По този начин на бюджета на Министерството била нанесена вреда в
размер на 90088,88 лева, преведени като възнаграждения на:
П. Д. К. – 7046,06 лева във връзка със Заповеди № РД-15-78/15.02.2016г., № РД-
15-287/24.03.2016г., № РД-15-288/24.03.2016г., № РД-15-325/11.04.2016г.;
П.И.Б.-Т. – 14973,15 лева във връзка със Заповед №РД-15-79/15.02.2016г.;
В.Г.Г. – 4604,68 лева във връзка със Заповед № РД-15-204/15.03.2016г.;
3
И.К.Г.-С. – 12979,82 лева във връзка със Заповед № РД-15-162/15.03.2016г.;
Т.Т.Т.-М. – 13086,27 лева във връзка със Заповеди № РД-15-179/15.03.2016г.,
№РД-15-765/21.10.2016г. и Заповед № РД-15-326/11.04.2016г.
Д.С.П. – 8334,33 лева във връзка със Заповеди № РД-15-192/15.03.2016г., № РД-
15-765/21.10.2016г. и № РД-15-192/15.03.2016г.;
Е.А.Ф. – 4614,80 лева във връзка със Заповед № РД-15-213/15.03.2016г.;
В.Г.В. – 3018,19 лева във връзка със Заповед № РД-15-175/15.03.2016г.;
Л. Б. В. – 7363,67 лева във връзка със Заповед № РД-15-177/15.03.2016г.;
М. М. П. – 11911,61 лева във връзка със Заповед № РД-15-90/15.02.2016г.;
Д.И.Хр. – 1031,51 лева във връзка със Заповед № РД-15-423/09.06.2016г.;
М.Ж.Н. – 656,62 лева във връзка със Заповед № РД-15-104/15.02.2016г.;
Я. П. С. – 468,27 лева във връзка със Заповед № РД-15-104/15.02.2016.
В тази връзка и на основание чл. 21, ал. 4 ЗДФИ е прието, че П. М. следва да носи
пълна имуществена отговорност за нанесената на бюджета на Министерството вреда, тъй
като е нарушил принципна на законосъобразност по чл. 20, т. 9 ЗПФ.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-икономическа и
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо
лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за
неправилност. Вещото лице е посочило, че математическите изчисления в акта за начет са
правилни. Налице са известни разлики, но те са символични като стойност и не се отразяват
на заключителните изчисления в акта за начет. В изслушването си пред съда пояснява, че
реалната сума е тази, определена в акта за начет, а установените разминавания са резултат от
закръгляванията на сумите.
По делото като свидетели са разпитани Л. В., Р. Щ., М. Б.-П., П. К., С. Я., Я. С., Е. С.,
М. П. и С.. Показанията им съдът кредитира като вътрешно и помежду си като цяло
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без
явни индикации да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелката Л. В. е работила в Министерството на здравеопазването от 2003 до
2017г. в правната дирекция, на експертна длъжност, на длъжности като „юрисконсулт“,
„началник на отдел“ и „директор на дирекция“. Заявява, че през 2016г. не е съгласувала или
изготвяла заповеди. Знае, че има такива, защото сама е получила заповед за увеличение на
възнаграждението си. Разяснява, че процедурата по издаване на акт е различна в зависимост
от вида на акта. Да съгласува една заповед означавало, че заповедта е съобразена със
законодателството и не е в противоречие с него. Министърът полагал подпис последен, а
преди това заповедите се съгласували от компетентните експерти, директори, зам.-министри,
главен секретар. Всеки от тях проверявал изрядността на акта, включително за
законосъобразност. Изготвянето се възлагало от съответен директор или началник на отдел.
Случвало се е да откаже да съгласува заповед. Можело или изобщо да не се съгласува, или да
се съгласува с особено мнение, или да се съгласува с несъгласие, като съображения се
изложат на самата заповед или отделно. Това не било пречка да се издаде заповед.
Свидетелят Р. Щ. е работил в Министерството на здравеопазването от 09.02.2016г. до
07.11.2017г. Бил е началник на счетоводния отдел, директор на дирекция „Финансово-
стопански дейности и управление на собствеността“, главен секретар. Доколкото си спомня,
на 09.02.2016г. имало изготвени заповеди, подписани от предишния директор Н.. В големия
документооборот със сигурност е съгласувал някакви заповеди. Знае, че през януари 2016г. е
имало увеличение, но предполага, че то е съгласувано от Н.. Заявява, че не е имало случай
да има отказ да съгласува нещо – ако не бил съгласен, то документът се коригирал така, че да
съответства на законодателството. Ако откаже да съгласува заповед, тя можела да се издаде,
тъй като имало система на двоен подпис. Можело да се откаже да се съгласува заповед, но за
това трябвало да има писмена обосновка. Ако той подпишел една заповед, това не
4
означавало, че я намира за законосъобразна и целесъобразна, а че е поето финансово
задължение и е налице финансов ресурс, че този документ ще бъде отразен в счетоводните
системи. За законосъобразност и целесъобразност имало предварителен контрол.
Свидетелката М. Б.-П. е работила от 2015 до 2020г. в Министерството на
здравеопазването като финансов контрольор. Работата ú се състояла в това да проверява
документи преди поемане на задължение и извършване на разход. Твърди, че заповедите за
служебните и въобще по трудовите възнаграждения въобще не минават през предварителен
финансов контрол. През такъв минавали само заплатите при изплащане – проверявало се
дали тези суми са предвидени в бюджета и дали могат да се преведат на служителите.
Отделните суми не се проверявали – нямала възможност да ги проверява, тъй като се
изготвяли от касиерите въз основа на специална програма, а и не можела да провери 400
човека каква заплата получават.
Свидетелят П. К. е бил главен секретар на Министерството към 2016г. и е ръководел
администрациите му. Спомня си процедурата, която била проведена тогава, по увеличаване
на заплатите. Към онзи момент Министерството на здравеопазването било с най-ниска
работна заплата в системата на държавните служители. От директора на Дирекция „Бюджет
и счетоводство“ получили информация, че в гласувания бюджет има ресурс за увеличение
на заплатите на държавните служители в Министерството. Направили справка с правната
дирекция и с човешки ресурси, с политическия кабинет на Министъра. Било решено при
възможност и след атестиране да се увеличат заплатите според атестацията. Започнала
атестация, директорите на дирекции и главните държавни експерти обработвали данните.
След това тези атестации били утвърдени от политическото ръководство и, при наличие на
финансовия ресурс, заплатите били вдигнати. Задължително минавали през дирекция
човешки ресурси, през финансовия контрольор. Потвърждава, че е писал ръкописната
резолюция на доклада от 01.02.2016г. /л.257/ с предложение за увеличение на заплатите.
Сочи, че документът се изготвя от държавен експерт, съгласува се от директора на дирекция,
минава през човешки ресурси и едва след това идва при него като ръководител на
администрацията и той виждал, че всички подписи са положени. Всеки един служител,
който е сложил подписа си, носел отговорност за своето дейстивие. В тази връзка нямало
как да спре преписката, насочена към министъра. Почти не е имало случаи да откаже да
съгласува нещо. Ако се случело, то преписката щяла да се върне обратно или да се счете, че
не е изпълнил свое задължение. Нямало случай министърът да подпише нещо, ако е отказал
да съгласува. Изтъква, че наличието на съгласувателни подписи удостоверяват на
министъра, че съответният документ е минал през компетентните отдели, които
потвърждават законосъобразността и целесъобразността на документа, който се представя за
подпис.
Свидетелката С. Я. е работила в Министерството на здравеопазването до м.06.2016г.
Спомня си, че е изготвяла заповеди. Била на техническа длъжност и нямало как сама да
реши да изготви такава – нареждал прекият ú ръководител, който утвърждавал това, което е
изготвила. Случвало се е да се върне заповед за технически грешки. Прекият ú началник
посочвал с кои дирекции трябва да се съгласува заповедта. Тя технически изготвяла, след
това съгласувал прекият ú началник, после главен секретар и накрая подписвал министърът.
Имали си формуляри-бланки, по които работели. Директор на дирекцията тогава била М. П..
Тя възлагала да се изготвят заповедите, съответно Свидетелката се отчела пред нея, че го е
направила.
Свидетелят Я. С. към 2016г. е работил в Министерството на здравеопазването в
дирекция „Бюджет и финанси“ – началник отдел „Бюджет“. Не помни дали са увеличавани
заплатите – това се правело постоянно. През него били минавали документи за съгласуване
преди да се представят на министъра. Следяло се дали има финанси и дали актът е
съгласуван със съответните лица. Свидетелят сочи, че той одобрява финансовата
5
обезпеченост на заповедта и че има финансов ресурс за изпълнението ú.
Свидетелката Е. С. към м.02.2016г. е работила в Министерството на здравеопазването
на длъжност „главен експерт“ в дирекция „Административни дейности и човешки ресурси“,
чието наименование се сменяло много пъти. По отношение на разчета за увеличение на
заплатите на служителите на л. 267 от делото сочи, че вероятно тя го е изготвила, но не го е
подписала тя. Вероятно е била в отпуск тогава и е подписан от някой друг „със запетайка“.
Не си спомня вече, тъй като са минали много години. За да изготви такъв документ, то
имало доклад от служител, стоящ в йерархията над нея, от който тя преписвала.
Свидетелката М. П. към м.02.2016г. е работила в Министерството на
здравеопазването като директор на дирекция „Административно и информационно
обслужване и човешки ресурси“. Потвърждава, че е подписала разчета на л. 267-269 от
делото. От страна на нейната дирекция ангажиментът бил да се удостовери, че това са
служители на съответни длъжности в тези дирекции. Що се касае до сумите, това било в
сферата на финансовата дирекция. Не може да си спомни кой точно е изготвил този разчет.
Свидетелката С. към м.02.2016г. е работила в Министерството на здравеопазването
като младши експерт. Подписала е разчета – подписът е неин, но не го е изготвила тя.
Колежката ú Е. С. била в отпуск и тя я замествала. Не може да каже кой е посочил цифрите –
с колко трябва да се увеличат заплатите. Прегледала документа, преди да го подпише. Знаела
какво подписва. Подписала го е, тъй като трябвало да има подпис. Прегледала, тъй като
трябвало да се провери дали тези хора работят там.
В настоящия случай спрямо П. М. се търси пълна имуществена отговорност по чл. 21
ЗДФИ. Тази имуществена отговорност се носи за вреди, които са причинени противоправно
на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3 от ЗДФИ и са пряка и непосредствена
последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено, да
е от липси или да е причинена не при или по повод изпълнението на служебните
задължения. В последните две хипотези формата на вина е без значение. Тези вреди биха
могли да бъдат само имуществени и се изразяват в претърпяна загуба – намаляване на
актива /обедняване/ на съответната организация или лице по чл. 4 т. 1-3 ЗДФИ /така
р.205/14.10.2019г.-к.гр.д.4825/2018г.-ВКС,ІVг.о., р.69/21.05.2012г.-к.гр.д.516/2011г.-
ВКС,ІVг.о./.
Министерството на здравеопазването подлежи на държавна финансова инспекция на
основание чл. 4, т. 1 ЗДФИ вр. чл. 11, ал. 3 и §1, т. 5 ЗПФ. Министърът на здравеопазването е
лице, което може да бъде привличано към имуществена отговорност съгласно чл. 23, т. 4
ЗДФИ, тъй като той назначава/освобождава служителите в Министерството, съответно се
разпорежда с предвидените по бюджета му средства за изплащане на съответните им
възнаграждения, като определя същите.
Увреждането следва да е установено при финансова инспекция, извършена по ЗДФИ,
чийто констатации са вписани в акт за начет. В него се отразяват фактите за виновно
причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена
отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като няма
изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Те се следват от
съдържанието по чл. 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам ще квалифицира дали вредата е
резултат от умисъл на дееца или е от липси или пък е причинена не при или по повод
изпълнение на служебните задължения. Актът за начет да е съставен по надлежния ред:
проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие
на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за
резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на
материално отговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия
инспектор по становището и подадените възражения /така р.69/21.05.2012г.-к.гр.д.516/2011г.-
ВКС,ІVг.о., р.97/22.07.2019г.-к.гр.д.2437/2018г.-ВКС,ІІІг.о./. С оглед произнесеното от
6
Софийския градски съд Определение № 9302/02.08.2023г. по в.ч.гр.д. № 7702/2023г. на СГС
настоящият съдебен състав следва да приеме, че актът за начет е съставен по надлежния ред,
от съответно овластени за това лица, като същият има изискуемото от закона съдържание,
изводите в него са подкрепени с приложени към него доказателства, като е изпълнена до
край процедурата, обуславяща настъпване на предпоставките за пристъпване към събиране
на установените с него вземания.
В конкретния случай отговорността на М. в качеството му на Министър на
здравеопазването е ангажирана във връзка с издаването на заповеди, конкретно посочени на
стр. 45 от акта за начет /л. 56 от делото/, с които е определил по-високи от нормативно
определените възнаграждения на държавни служители - основна заплата, заплата за
съвместяване на длъжност, допълнителни възнаграждения за постигнати резултати,
допълнителни възнаграждения за извънреден труд и за работа през официалните празници,
като съответните суми са изплатени на посочените лица в размер на 90088,88 лева.
Посочването на стр. 45 от акта за начет /л. 56 от делото/ на сумата от 90008,88 лева съдът
отдава на техническа грешка при набора на текста, доколкото сборът от сумите,
констатирани като изплатени, възлиза на 90088,88 лева, колкото е посочена и в неговата
заключителна част. Т.е. не е налице допуснато съществено противоречие в акта за начет /ПП
5/1955г., т. 4, б. „е“/.
Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се смятат за
истински до доказване на противното. Това означава, че, до доказване на противното, съдът
е длъжен да приеме, че непозволеното деяние на начетеното лице, настъпилите вреди и
техният размер, както и причинната връзка между деянието и вредите, са настъпили така,
както са описани в акта за начет /така ПП 5/1955, т. 12, р.97/22.07.2019г.-к.гр.д.2437/2018г.-
ВКС,ІІІг.о., р.85/13.03.2009г.-к.гр.д.219/2008г.-ВКС,ІІг.о., опр.50828/11.11.2022г.-
к.гр.д.1875/2022г.-ВКС,ІІІг.о./. От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства,
които да оборят тази презумпция. Поради това следва да се приеме, че фактическите
констатации за противоправното деяние на ответника /определяне на възнаграждения в
завишен и над нормативно допустимия размер/, размерът на нанесените по този начин вреди
и причинната връзка между тях, са такива, каквито са описани в акта за начет.
С оглед нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ, доколкото не се касае за хипотеза на липси
или вреди, нанесени не при или по повод изпълнението на служебните задължения, за
ангажиране на пълната имуществена отговорност на М. за вредите по акта за начет следва у
него да се установи вина. Това важи и за хипотезите на чл. 21, ал. 3 и ал. 4 ЗДФИ, доколкото
те са функция и частен случай на тези по ал. 1 /арг. р.205/12.05.2015г.-к.гр.д.7417/2014г.-
ВКС,ІVг.о./. Наличието или липсата на вина съставлява правен извод и преценка и
заключение въз основа на факти, поради което не се обхваща от презумпцията по чл. 22, ал. 5
ЗДФИ и подлежи на доказване с всички допустими по закон доказателствени средства /арг.
ПП 5/1955, т. 12, т. 14, ТР 130а-1953-ОСГК, т. 3, опр.50828/11.11.2022г.-к.гр.д.1875/2022г.-
ВКС,ІІІг.о., р.85/13.03.2009г.-к.гр.д.219/2008г.-ВКС,ІІг.о./. Принципно в гражданското право
при деликтната отговорност, каквато е по характера си отчетническата отговорност по
ЗДФИ, вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД /така ТР 130а-1953-ОСГК, т. 1/.
Това обаче важи относно виновно поведение не във всички случаи, а само в хипотезата на
небрежност. Умисълът при всички положения следва да бъде несъмнено доказан -
опр.50828/11.11.2022г.-к.гр.д.1875/2022г.-ВКС,ІІІг.о., р.85/13.03.2009г.-к.гр.д.219/2008г.-
ВКС,ІІг.о.
Вредата в случая по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ трябва да е причинена умишлено.
Вредата е причинена умишлено, когато работникът или служителят осъзнава, че
поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от него,
и иска или допуска тяхното настъпване чрез или като резултат от поведението си. Тъй като
деецът във волевия си акт може пряко да цели увреждането или да допуска настъпването му,
7
умисълът може да бъде пряк или евентуален, като законодателят в чл. 21 ЗДФИ не поставя
ограничение за формата на умисъла или изискване да е налице осъществен състав на
престъпление. В този смисъл - р.69/21.05.2012г.-к.гр.д.516/2011г.-ВКС,ІVг.о.,
р.97/22.07.2019г.-к.гр.д.2437/2018г.-ВКС,ІІІг.о. Затова, за да се установи наличие на
основание за ангажиране на отговорността на П. М. по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, следва да се
докаже наличието на умисъл – да е знаел, че със заповедите си определя възнаграждения в
разрез със законовите изисквания и над установените за това лимити, и да е искал или
допускал това. Доказателства за наличието на такъв умисъл по делото не бяха ангажирани.
Напротив, съвкупната преценка на събраните по инициатива на ответника писмени
доказателства и свидетелски показания установиха липсата му.
Процедурата по промяна на възнагражденията е започнала с доклад от 01.02.2016г. /л.
257 и сл./, изготвен от Дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на
собствеността“ до заместник-министрите и главния секретар на Министерството на
здравеопазването относно утвърждаване на бюджети на второстепенните разпоредители за
2016г. Върху доклада е нанесена ръкописна резолюция от П. К. – Главен секретар на
Министерството на здравеопазването, което той лично потвърждава при разпита си като
свидетел, с която се предлага докладът да бъде приет, като в общия бюджет на МЗ в рамките
на разходите за персонал, предвидени за ключови експерти и ръководители в
Министерството, се определят средства за увеличаване на индивидуалните месечни
възнаграждения. Въз основа на този доклад и поставената върху него положителна
резолюция е издадена Заповед № РД-15-77-1/15.02.2016г. на Министъра на здравеопазването,
с която са определени финансови средства в съответствие с бюджета на Министерството за
2016г. в размер до 35000,00 лева месечно за увеличаване на основните заплати на служители
в Министерството, като за служителите в политическия кабинет това са общо до 1500,00
лева месечно, за служители на пряко подчинение на министъра – до общо 10000,00 лева
месечно, за служители в общата администрация – до 8500,00 лева месечно и за служители в
специализираната администрация – до 15000,00 лева месечно. Възложено е на Дирекция
„Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността“ съвместно с Дирекция
„Административно-информационно обслужване и човешки ресурси“ да изготвят разчет за
увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно §2 от ВПЗСМЗ,
утвърдени със заповед от 20.01.2016г., като, в съответствие с разчетите, в срок до
30.03.2016г. Дирекция „Административно-информационно обслужване и човешки ресурси“,
съгласувано с Дирекция „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността“ да
изготви и представи проекти на заповеди на служители от Министерството на
здравеопазването. В тази връзка според чл. 11, ал. 1 от тези Правила, конкретният размер на
средствата, предвидени за увеличение на заплати, се определя със заповед на министъра по
предложение на Дирекция „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността“,
след направен разчет на възможните средства, съгласувано с главния секретар. Заповедта е
съгласувана от началниците на отдели „Счетоводство“ и отдел „Бюджет“, както и от главния
секретар на Министерството. Разчетът, наличен на л. 267-269, е подписан от С., разпитана
като свидетЕ., вероятно е изготвен от Е. С., също разпитана като свидетЕ., съгласуван от М.
П. – Директор на Дирекция „АИОЧР“ и М. Н. – Директор на Дирекция „ФСДУС“. Всички
заповеди, описани на стр. 45 от акта за начет, са предварително съгласувани със съответните
компетентни дирекции и ръководители в Министерството.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, изготвянето на
съответния акт се възлага на служител с технически функции, който го изготвя по
предоставените му указания и данни, след което го предоставя за съгласуване/одобрение на
горестоящите в служебната йерархия лица, като най-накрая, след събиране на всички
съгласувателни подписи, той се представя за подпис на министъра. Теоретичната
възможност да се подпише несъгласувана заповед, според свидетелските показания, не е
реализирана на практика – в такъв случай актът се връща за корекция, а е възможно да се
8
положи подпис с изявление за отказ от съгласуване или при излагане на писмено становище
за несъгласие. Върху представените от Министерството екземпляри от заповедите със
съгласувателни подписи такива изявления/отбелязвания не са налице. Коя точно е
визираната в акта за начет Заповед № РД-15-00/15.02.2016г. остана неустановено.
Според съда няма събрани доказателства, които да обосновават извод, че П. М.,
подписвайки заповедите, изредени на л. 45 от акта за начет, е действал виновно – че е знаел,
че определя незаконосъобразно възнаграждения над допустимия за това размер, като е искал
или е допускал /примирявал се е/ това да стане. Възлагане изготвянето на съответните
актове на служители със съответните на длъжността им опит и познания и съгласуването на
актовете от лицата на горестоящ пост във ведомствената йерархия според съда обосновава у
ръководителя ú, в конкретния случай – Министъра на здравеопазването, в разумна степен
увереност, че представеният му за подпис краен акт е изготвен правилно и законосъобразно,
при наличие на финансов ресурс и в съответствие с целевото му предназначение. Не се
установи М. да е знаел, че сумите са неправилно и незаконосъобразно определени – за това
да му е докладвано, да е имало отказ от съгласуване, съгласуване с особено мнение, сигнал,
доклад, оплакване, да е обоснована липса на средства по това перо за структурите на
Министерството и други подобни. Житейски необосновано и управленски алогично е да се
очаква от ръководител на ведомство с ранг на министерство да ревизира детайлно всеки
един от представените му актове, при положение, че те са съгласувани в съответните
ресорни дирекции без забележки, още повече, че за това в много случаи са необходими
специални знания, които ръководителят няма и не е длъжен да притежава. При това
положение, доколкото не се доказа М. при издаването на заповедите да е бил уведомен и да е
знаел, че със същите неправомерно се увеличават възнаграждения, то липсва доказан
умисъл, а оттам и липса на предпоставки за ангажиране на пълна имуществена отговорност
по чл. 21 ЗДФИ /арг. р.267/09.12.2014г.-к.гр.д.7254/2013г.-ВКС,ІVг.о., ПП 7/80, т. 9/.
Дали вина под формата на небрежност /неполагане на дължимата грижа/,
включително при действието на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е налице, е безпредметно
да бъде обсъждано, тъй като за противоправно причинени вреди в хипотеза на небрежност
не възниква пълна отговорност по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, която предвижда това само за
случаите на умисъл.
Предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Обсъждането
на останалите доводи и ангажирани доказателства, доколкото не променят този извод, е
безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство, но в същото ответникът-длъжник не е доказал сторени такива.
Ответникът е доказал и в негова полза следва да се присъдят като разноски по делото
9283,00 лева. Не следва да се присъжда като разноски сумата от 324,00 лева, внесена като
депозит за разпит на свидетели, тъй като тя не е изплащана и подлежи на възстановяване
при поискване. Възражението от страна на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 8500,00 лева е неоснователно. Защитаваният по
настоящото дело материален интерес е над 100000 лева. Делото е с изключително висока
фактическа и правна сложност, обусловила провеждането на няколко съдебни заседания,
събиране на доказателства в голям обем /писмени доказателства, разпит на свидетели,
експертиза/, на които съответства завишена степен на интензивност на необходимите
професионални усилия.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,
ЕИК **********, с адрес на администрацията в град София, срещу П. С. М., ЕГН
**********, от град София, искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 4
ЗДФИ, чл. 43, ал. 3 ППЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за признаване за установено между страните, че
П. С. М. дължи на Министерството на здравеопазването въз основа на Акт за начет № 11-04-
22/07.12.2017г. на Агенцията за държавна финансова инспекция сумите, както следва:
90088,88 лева – главница за причинени вреди на бюджета на Министерството
на здравеопазването, произтичащи от недължимото изплащане по разпореждания на
ответника като Министър на здравеопазването на възнаграждения /основни заплати,
възнаграждения за съвместяване на длъжност, възнаграждения за допълнително
материално стимулиране и възнаграждения за извънреден труд/ на служители от
Министерството, които възнаграждения са неправомерно и неправилно определени;
11814,24 лева – законна лихва от причиняването на вредата до 07.12.2017г.;
законна лихва върху главницата от 08.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ЕИК **********, с
адрес на администрацията в град София, да заплати на П. С. М., ЕГН **********, от град
София,, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 9283,00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 13048/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10