№ 765
гр. Варна, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100501137 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на ***,
БУЛСТАТ ***1, чрез адв. С. /ВАК / против Решение № 1626 от 09.05.2024
година, постановено по гр.дело № 11 670/2023 година, по описа на ВРС, с
което са били уважени исковите претенции на В. П. М. и е било признато за
незаконно уволнението на В. П. М., ЕГН **********, адрес: *** извършено
със Заповед №ЧР-03-62/11.07.2023г. на Ректора на *** проф. д-р Д. Д., поради
съкращаване на щата И ГО ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като е бил
ВЪЗСТАНОВЕН В. П. М., ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди
уволнението длъжност „Помощник-ректор“ в ***, БУЛСТАТ ***, адрес и
седалище: гр. Варна, ***, представляван от проф. д-р Д. Д., на осн. чл.344,
ал.1, т.2 КТ, както и в частта, с която е бил осъден ***, БУЛСТАТ ***, адрес и
седалище: гр. Варна, ***, представляван от проф. д-р Д. Д. да заплати на В. П.
М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 900 (деветстотин) лв.,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК и е бил осъден ***, БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр. Варна,
1
***, представляван от проф. д-р Д. Д. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 100 (сто) лв.,
представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.83, ал.1, във вр. с чл.78,
ал.6 от ГПК.
Според въззивната жалба решението е неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е изследвал и обсъдил
погрешно представените по делото доказателства, и че реално е налице
„съкращаване на щата“, а отделно от това неправилно решаващата съдебна
инстанция е изследвала процедурата по свикване на АС, за последната се
твърди, че е изрядна. В заключение се настоява, че решението е неправилно и
искането е същото да бъде отменено.
В срока за отговор такъв е постъпил от страна на В. П. М., чрез адв. Е. Д.
и с него като се излагат аргументи, се настоява съдът да потвърди съдебния
акт.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован,
представлява се от адв. С., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на В. П. М., редовно призован, се явява
лично и с адв. Д., която излага, че решението е правилно, съобразено е с
доказателствата и следва да се потвърди.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е спорно между страните, а и съдът приема, че те са били в трудови
правоотношения от 07.12.2020 година, когато ищеца е бил назначен на
длъжността „Помощник-ректор“, считано от 09.08.2021 година; също не е
спорно, че Решение №1 от 10.07.2023 година на Академичен съвет на ТУ –
Варна е съкратен щатът на заеманата от ищеца длъжност „Помощник-ректор“,
както и че със Заповед № ЧР-03- 62 от 11.07.2023 година на Ректора на ТУ-
Варна проф. д-р Д. Д. е прекратено трудовото правоотношение на М., на осн.
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, поради „Съкращаване в щата“. Представено е цялото
трудово досие на ищеца, вкл. допълнително споразумение към трудов договор
№ЧР-02-584/06.08.2021 г., по силата на който ищецът е преназначен от
длъжност „Началник отдел“ на длъжност „Помощник ректор“ при основно
трудово възнаграждение в размер на 2197,00 лв., както и две последващи
допълнителни споразумение, с които е уговорено по-високо трудово
възнаграждение съответно от 02.12.2021 г. от 2500,00 лв. и от 19.01.2023 г. от
2750,00 лв.
2
Налична по делото е и Заповед №ЧР-03-62/11.07.2023 г. на ректора на
ТУ Варна В. М., с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр2 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца В. М., считано от 12.07.2023 година.
Заповедта е връчена на 11.07.2023 година, като ВРС е отговорил правилно на
възражението на ответната страна, че уволнението не се атакува в
определения от закона срок, като го е отхвърлил.
По повод твърденията на ищцовата страна, че се касае за извънредно
заседание и е че членовете на АС са уведомени писмено за датата, часа и
дневния ред не по-късно от 14 дни преди заседанието; че съобщението е
съпроводено с материалите по основните точки и че е изнесено на
специалните табла в учебните корпуси, че материалите са предоставени за
служебно ползване в канцеларията на ректората; че е избран съвет на
настоятелите; че събранието е имало необходимия кворум, че при гласуването
е имало необходимия кворум; че е утвърдено ново щатно разписание на ТУ –
Варна, са били разпитани и свидетели.
От показанията на първия свидетел Е. Д.ова В. - „Секретар на АС на ТУ-
Варна“ към 06.07.2023 г. и към 10.07.2023 г. се установява, че тя е изпратила
поканите за АС по електронната поща на всички членове, включително и на
себе си. Към поканата нямало материали за заседанието. Такива не били
предоставяне за запознаване на членовете на АС и не били на разположение в
ректората. Сочи, че в протокола не са отразени дискусиите по точките за
гласуване, а само взетите решения.
От разпита на свидетеля Е.Т.Т., заемаща длъжността „Главен
юрисконсулт“ в ТУ-Варна към 10.07.2023 г. и член на АС към ТУВарна се
установява, че била уведомена за заседанието един или два работни дни преди
заседание по електронната поща. Към уведомлението не били приложени
материали, затова тя ги поискала от деловодство Ректорат, но от там заявили,
че няма депозирани материали и ще й бъдат предоставени на място. Всичко,
което било представено на АС било прожектирано. На заседанието имало
дискусия по отношение на длъжността „Помощник ректор“, дали със
съкращаването й не са в нарушение на Закона за висшето образование, а проф.
Д. заявил, че знаят, но тъй като се разкрива нова щатна бройка „Заместник
ректор АСД“ няма необходимост от длъжността „Помощник ректор“.
Приложен е бил и Протокола от самото заседание на Академичния съвет
от 10.07.2023 година /вж.л.101/ като в него е посочено, че присъстват 38 от
членовете на АС от общ списъчен състав от 45 члена. Не е посочено дали
всички членове са редовно призовани, нито има приложен списък на
присъствалите членове. Видно от самия протокол е приет дневния ред, като е
посочена т.1 „Промени в административната структура на Технически
университет- Варна“, като същата е докладвана от ректора като се предлагат
промени, между които и закриване на длъжността „Помощник ректор“ и
щатната бройка. По така заявената точка са гласували нула против и пет
въздържали и се взима решение да бъдат извършени предлаганите промени
структурата на връзките и управлението на ТУ Варна.
Пред ВРС е бил представен Правилник за дейността на Академичния
3
съвет на ТУ-Варна.
Виждането на въззивния съд е следното:
Съдът намира, че производството по предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от КТ е процесуално допустимо. На
възражението за просрочие на исковата претенция, ВРС е отговорил правилно,
следователно не се налага преповтарянето на тези мотиви.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ поради закриване длъжността „Помощник – Ректор“, с
решение на Академичния съвет на университета от 10.07.2023 година. Прави
впечатление, че наведените от ищцовата страна възражения срещу
законосъобразността на Заповедта на ректора на Техническия университет -
Варна № ЧР-03-62 от 11.07.2023 година са следните: невалидността на
решението на Академичния съвет на Технически университет послужило,
като основание за издаване на оспорената заповед; липсата на реално
закриване на длъжността и задължението да се осъществи подбор.
Според въззивния съд атакуваната Заповед № ЧР-03-62 от 11.07.2023
година, послужила като основание за прекратяване правоотношенията с
ищеца, почива на взетото решение на Академичния съвет на университета от
10.07.2023 година. По своята същност това Решение вътрешно служебен акт,
с който университетът осъществява академична автономия и самоуправление
като израз на залегнали в чл. 19 и чл. 21 от ЗВО принципи. По този повод и в
тази връзка, съдът се позовава и наличната тълкувателна практика -
Определение № 10188/25.10.2023 г. по адм. дело № 9797/2023 г., на ВАС с
което е потвърдено прекратително определение на Административен съд –
Варна по адм. дело № 1659/2023 г., който е бил сезиран с искане за
провеждане на съдебен контрол за законосъобразността именно на това
решение на Академичния съвет от 10.07.2023 г. Позоваването на съда е на чл.
2, ал. 2, т. 3 от АПК, според който вътрешно - служебните актове не
подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, като е прието също, че
посоченият акт не засяга пряко, т. е не нарушава нито застрашава права или
законни интереси на лицата, които са предприели обжалването му, тъй като
актът касае извършване на вътрешна административно - организационна
дейност в учебното заведение. Заявено е обаче оспорване и желание да се
4
осъществи косвен съдебен контрол за валидността на този акт – конкретно
Решение от 10.07.2023 година, който очевидно е с обуславящо значение за
спорното право. Това правомощие е изрично закрепено в чл. 17, ал. 2 от ГПК,
според който съдът се произнася инцидентно по валидността на тези актове
независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. В този смисъл е и т.
2 от Тълкувателно решение № 14/04.11.2014 г. по к. д. № 12/2014 г. на КС,
според което с въвеждането на необжалваемост на посочени категории актове
не може да се изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред
съда на нищожността на същите. Има се предвид всяко производство, в което е
налице правен интерес от такова инцидентно позоваване с оглед незачитане на
правните последици на нищожния акт. В случая такъв правен интерес за
ищеца е безспорно налице, доколкото в самата оспорена заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение е посочено, че е издадена
поради извършеното с решението на Академичния съвет по Протокол № 2 от
10.07.2023 година за съкращаване на щатната бройка „Помощник – ректор“.
Само на това основание въззивния съд приема, че с оглед позоваването от
ищеца на пороци обуславящи валидността на решението на Академичния
съвет е допустимо да бъде извършен косвен съдебен контрол на същото на
въведените основания за това.
Редно е да се посочи обаче, че самата преценка за валидността на
Решението предполага извършване на обследване за това дали същият е
действителен и в състояние да породи правни последици или е нищожен, т. е
страда от толкова съществен порок на волята на издалият го орган, че
последиците му се приравняват на липса на акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. Доколкото в АПК не
съществуват изрично закрепени основания за нищожност на тези актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са
основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени, така че този акт изначално не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува следва да бъде отстранен от правния мир, чрез
прогласяване на неговата нищожност. Критериите, наложени съдебната
практика и теория за нищожност на акта са следните: всяка некомпетентност е
основание за нищожност; порок във формата също води до нищожност на
акта, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на
5
форма и оттам - на липса на волеизявление; съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност
само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление /например - поради липсва на кворум при колективен орган/.
Нарушение на материалния закон би могло да обоснове извод за нищожност
на акта само в случай, че същият е лишен от законова опора, т. е не е издаден
на основание на нито една правна норма и засяга своя адресат, а превратното
упражняване на власт е основание за нищожност само, ако преследваната цел
не може да се постигне с никакъв законово обоснован акт.
Според твърденията на ищцовата страна решението на Академичния
съвет е било взето от некомпетентен орган поради това, че съставът на
Академичния съвет е бил нелегитимен, тъй като не е била спазена
процедурата по свикването на Съвета, както и поради това, че е заседанието
му е било председателствано от ректор, който не е имал сключен Договор за
управление с Министъра на образованието и науката по чл. 10, ал. 2, т. 10 от
ЗВО. Според нормата на чл.24 ЗВО, Академичният съвет е един от органите
на управление на висшето училище заедно с Общото събрание и ректора., а
според разпоредбата на чл.30 ал.1 т.3 А от ЗВО, аналогичен на чл. 13, т. 4 от
Правилника за устройството и дейността на Техническия университет Варна,
Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на
висшето училище, който взема решения за създаване, преобразуване или
закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето
училище. Обслужващите звена във висшето училище съгласно чл. 25, ал. 3 от
ЗВО са секторите, центровете, библиотеки, лаборатории, опитни станции,
издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени
структури, като тяхната структура и функции се определят с правилника за
дейността на висшето училище. Т. е съобразно разписаните в закона и в
Правилника правомощия именно Академичният съвет е органа компетентен
да вземе решението за закриване на щатна бройка. Ето защо въззивния съд
приема, че евентуалните нарушения на процедурата по свикването и
провеждането на заседанието на Академичния съвет на 10.07.2023 година
могат да са основание за нищожност, само ако са се отразили на кворума
необходим за вземане на решението, поради което именно в тази посока следва
да бъде насочена дължимата проверка. В тази връзка проверката на ВОС
показва, че съгласно чл. 13, ал. 4 от Правилника на Техническия университет -
6
Варна, членовете на Академичния съвет са не повече от 45 души – толкова са
посочени и като списъчен състав в наличния Протокол № 2 от проведеното
заседание на 10.07.2023 година. В чл. 36а, ал. 1 от ЗВО е уредено, че
заседанията на колективните органи за управление на висшето училище, на
неговите основни звена и/или филиали са редовни, ако присъстват две трети
от списъчния състав на членовете им. Решенията на колективните органи за
управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено
друго /чл. 36а, ал. 3 от ЗВО/, а съгласно чл. 13, ал. 2 от Правилника, решенията
по чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5 се вземат с обикновено мнозинство от списъчния
състав на Академичния съвет. В случая на проведеното заседание на
Академичния съвет на 10.07.2023 година са присъствали 38 членове от
списъчния състав от 45 души, което е повече от изискуемите 30 души /2/3 от
списъчния състав/, което означава, че е налице кворум за вземане на решение
от ръководния орган. Тези факти, удостоверени в представения Протокол № 2
от заседанието на Академичния съвет на Техническия университет - Варна от
10.07.2023 г. не са оспорени от въззиваемия.
Неоснователно е и второто възражение на въззивника М. - че
заседанието на Академичния съвет на Техническия университет - Варна на
10.07.2023 година е било председателствано от нелегитимен Ректор, в лицето
на проф. д-р Д. П. Д., доколкото същият не е имал сключен Договор за
управление с Министъра на образованието и науката по чл. 10, ал. 2, т. 10 от
ЗВО, съдът намира същото за неоснователно. Съображенията са следните:
Според разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗВО, Общото събрание на
висшето училище избира с тайно гласуване ректор, като правилата за
провеждане на избора му са регламентирани в чл. 14, ал. 1 от Правилника на
Техническия университет - Варна - хабилитирано лице на основен трудов
договор с университета. Именно с избрания вече Ректор, съгласно чл. 31, ал.
1 от ЗВО, се сключва договорът за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗВО,
който се прекратява при прекратяване на мандата му, както и при навършване
на 65 годишна възраст /чл. 31, ал. 3 от ЗВО/. Следователно сключването на
Договор за управление с министъра на образованието и науката по чл. 10, ал.
2, т. 10 от ЗВО не е елемент от фактическият състав по избора на Ректор на
висшите училища, а касае провеждането на държавната политика във висшите
учебни заведения, поради което и не може да се приеме, че поради липсата на
такъв, председателстващият заседанието на АС от 10.07.2023 година ректор
7
проф. д-р Д. П. Д. е бил нелегитимен. Също съобразно съдебната практика
липсата на сключен договор по чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗВО евентуално е
основание за не получаване на възнаграждение от ректора, съгласно чл. 10 от
Наредба № 23/27.08.2020 г. за начина на определяне на размера на
възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите
за управление, сключени с министъра на образованието и науката, според
който правото на възнаграждение за заеманата длъжност ректор възниква от
момента на сключване на договор за управление с министъра на
образованието и науката и се прекратява при прекратяване на договора за
управление, но не е аргумент, че не е възникнало правоотношение с ректора с
университета въз основа на проведения избор от Общото събрание.
В обобщение, следва да се приеме, че решението на Академичния съвет
на Техническия университет - Варна за закриване на щатната бройка
„Помощник – ректор“ взето на заседание проведено на 10.07.2023 година е
валиден акт на ръководния орган на университета. Изложеното до тук и
налага да се разгледа и последното от манифестираните възражения от страна
на ищеца – а именно фиктивно закриване на бройката „Помощник - Ректор“.
Твърденията в исковата молба са, че тази бройка и създадената преди това
бройка „Заместник Ректор Административна и стопанска дейност„ са
идентични. Тези доводи не са били предмет на обсъждане от страна на ВРС,
следователно е задължително на тях да се даде отговор. И той е следния:
Самото право на подбор е субективно право, то принадлежи на
Работодателя и се реализира при наличието на следните предпоставки:
закриване на част от предприятието, съкращаване на щата и намаляване обема
на работа. Факта, че се касае за субективно право на Работодателя обаче има
своите ограничения, с оглед различните основания, при наличието на които се
упражнява правото на избор. Ако бива съкратена единствената бройка на
съответната длъжност, то в този случай работодателя не е задължен да
упражни правото си на подбор. По – различна е ситуацията, при която се
засяга една или две от множество еднородни функции – тогава работодателя е
задължен да извърши подбор по определени критерий, основно защото той
следва да подбере онези работници с по – висока квалификация. В конкретния
случай е било по несъмнен начин установено, че длъжността „Помощник –
Ректор“ и длъжността „Заместник Ректор Административна и стопанска
дейност„ не са идентични. Задълженията на „Помощник – Ректора“ са далеч
по ограничени и включват основно подпомагане дейността на Ректора –
координиране на дейността; организиране на материалната база; контрол
8
върху Вътрешния Правилник; създаване на организация или по скоро
изпълнителски, докато тези на „Заместник Ректор Административна и
стопанска дейност„ са по обхватни, към тях са добавени множество и
различни отговорности – участие в изработване на правилници и други;
участие в международни, национални и / или регионални програми;
изпълнение на проекти от ЕС и други; контакти със студенти, академичен
състав, служители и други; планира, ръководи, отчита и контролира
изпълнението на административни и стопански цели; осигурява информация
на изпълнителната власт; организира цялото изпълнение на задачите между
административните и технически звена в Университета; организира и
контролира управлението на материалната база; създава условия за нормална
и ефективна работа; съдейства за контакти с бизнеса – дейности и дарения;
участва в съставянето на бюджета; организира Академичната мобилност;
внася за разглеждане и приемане на отчети в АС; прави предложения пред АС,
касаещи административната, международната и стопанската дейност; изразява
утвърдените позиции на Ректора; организира сътрудничество с други висши
училища, културни и научни институти и други; контролира спазване на
вътрешните документи и контролира представянето на ТУ пред
интернационалните студенти; има управленски и контролни функции. Т.е. от
изложеното до тук става ясно, че в дейността на Зам.Ректора по
административната и стопанска част са вече включени не само
изпълнителни, но и контролни, представителни и властнически
правомощия, каквито в характеристиката на „Помощник Ректора“ липсват.
Нещо повече – налице е представителна власт и на над национално ниво,
засилени са също така и контролните му правомощия. Изложеното дава
основание на съда да отчете, че не е налице идентичност между длъжностите
характеристики на „Помощник – Ректор“ и „Заместник Ректор
Административна и стопанска дейност„.При това положение за
работодателя не е съществувало задължението да извършва подбор,
просто защото във въпросното звено не са останали работници /
служители на такива, подобни или сходни длъжности, между които да се
проведе подбора.
Задължението за подбор възниква най – вече, ако и когато
работодателят съкращава част от щатните бройки за една и съща длъжност.
Последното му налага да извърши преценка кои от заемащите еднаквите
длъжности лица да остави на работа и кои не. В този случай правото на подбор
става част от правото на уволнение, тоест съдебният контрол за
законосъобразност на уволнителната заповед включва и преценката за
правилността на подбора не само относно неговото формално извършване, но
и относно съобразяването му с критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Самото
съкращение в щата означава премахване на отделни бройки от утвърдения
общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции, считано от един
определен момент за бъдеще. За да бъде законосъобразно уволнението на това
основание, е необходима кумулативната даденост на следните предпоставки:
да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция действително да
9
се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й
длъжност при запазване характера на извършената работа; уволнението и
фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат по
време или уволнението да следва съкращаването на щата; да бъде извършено
по съответния ред и от органа, който има право да извършва такава промяна. В
случаите, когато една и съща длъжност се заема от няколко лица и
работодателят пристъпва към прекратяване на трудовото правоотношение,
поради съкращение в щата, в резултат на което се намаляват бройките на
съответната длъжност, той е длъжен да извърши подбор. Но в хипотеза, в
която се съкращава единствената или всички бройки от дадена длъжност,
работодателят не е задължен да извършва подбор, а това е негово право.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 5/26.10.2021 г. по тълк. дело
№ 5/2019 г. на ОС на ГК на ВКС, закриването на част от предприятието по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ е налице, когато от структурата
на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено
звено и е прекратена дейността на това звено. Пак там е посочено, че следва
да се прави разлика между закриването на част от предприятие и
извършването на вътрешна реорганизация, при която някой звена се променят
чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне и други, но дейността им се
запазва. Т. е водещият критерий е дали съществената дейност извършвана от
закритото звено престава да съществува или продължава да се осъщестява, но
под друга организационна форма.В случая с решението на Академичния съвет
на Техническия университет - Варна от 10.07.2023 година се закрива
длъжността „Помощник – Ректор.
С оглед изложеното и предвид обсъдените твърдения в исковата молба и
възражения в депозираната въззивна жалба на Техническия университет -
Варна, въззивния съд намира, че извършеното с оспорената Заповед № ЧР-03-
62 от 11.07. 2023 г. на Ректора на *** прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца В. П. М., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от
КТ поради „съкращаване на щата“ е законосъобразно. Горното налага отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне, като неоснователни на предявените
главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и обусловени от него кумулативно
съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Предвид изхода на спора, в полза на ТУ-Варна следва да бъдат
присъдени направените пред ВРС разноски – в размер на 933 лева и сумата от
50 лева – държавна такса пред ВОС, или общо в размер на 983 лева.
Предвид горното, ВОС,
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1626 от 09.05.2024 година, постановено по
гр.дело № 11 670/2023 година, по описа на ВРС, с което са били уважени
исковите претенции на В. П. М. и е било признато за незаконно уволнението
на В. П. М., ЕГН **********, адрес: *** извършено със Заповед №ЧР-03-
62/11.07.2023г. на Ректора на *** проф. д-р Д. Д., поради съкращаване на щата
И ГО ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като е бил ВЪЗСТАНОВЕН В. П.
М., ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност
„Помощник-ректор“ в ***, БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр. Варна, ***,
представляван от проф. д-р Д. Д., на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ, както и в
частта, с която е бил осъден ***, БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр. Варна,
***, представляван от проф. д-р Д. Д. да заплати на В. П. М., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 900 (деветстотин) лв., представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и е бил осъден ***,
БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр. Варна, ***, представляван от проф. д-р
Д. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 100 (сто) лв., представляваща дължима държавна такса,
на осн. чл.83, ал.1, във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. М., ЕГН ********** срещу ***,
Булстат *** с адрес: ***, представлявано от Ректора Д. П. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението на ищеца В. П. М., ЕГН ********** за незаконно,
поради съкращаване на щата на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ и за Възстановяване
на В. П. М., ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди уволнението
длъжност „Помощник-ректор“ в ***, БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр.
Варна, ***, представляван от проф. д-р Д. Д., на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН ********** да заплати в полза на ***,
БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр. Варна, ***, представляван от проф. д-р
Д. Д. сумата от 983 /деветстотин осемдесет и три/ лева, от които 933
/деветстотин тридесет и три/ лева – съдебно деловодни разноски пред ВРС и
11
сумата от 50 /петдесет/ лева – заплатена държавна такса пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 08
юли 2024 година, пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, на
основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12