№ 1876
гр.
Пловдив,26.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА Г.
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 1609 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател А.Р.Т. с ЕГН **********
от гр.Павел баня, обжалва, чрез пълномощника си адв. С., Решение № 747 от 07.04.2022
г., постановено по АНД № 7433/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 4
наказателен състав. С обжалваното решение е изменен Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К, № 4697795, с който на жалбоподателя е била наложена глоба от
1500 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение по
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, като е преквалифицирано основанието за
налагане на глобата на такова по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП и съответно е
намален размерът на глобата на 750 лева.
С жалбата се сочат доводи за неправилно
приложение на закона и неправилно позоваване от първоинстанционния съд на ТР № 8/2021
г. на ВАС при извършената преквалификация, както и неправилност на съдебното
решение в частта му относно произнасянето по разноските, предвид частично
благоприятния резултат за всяка от страните по делото. Моли се отмяна на
съдебното решение и съответно електронния фиш, както и присъждане разноски за
адвокат. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и
не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пловдив
е депозирал писмено становище чрез юрисконсулт, в което сочи неоснователност на
касационната жалба, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
другата страна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив Молев, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата
да не се уважава.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд - Пловдив,
след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, като е
проявил и процесуална активност за попълване на същото с относими
доказателства,
е възприел за установена въз основа на коректен и задълбочен анализ на събраните доказателства описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти, първоинстанционният съд е направил верен и законосъобразен извод за
наличие на категорично
установено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя, като в тази
насока съдът е дал отговор и на конкретните възражения по въззивната жалба.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд и относно това, че в рамките на
електронния фиш, предмет на делото, липсват въведени конкретни факти, които да
обуславят извод за повторно извършване на нарушението, поради което и следва да
отпадне квалификацията за повторност по чл.182, ал.4 от ЗДвП, за която липсват фактически
установявания. Същевременно Районният съд, макар и съвсем правилно да е
констатирал, че нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в
електронния фиш липсва изобщо привръзка на тази разпоредба със съответната
норма, която запълва бланкета, не е отчел това обстоятелство като
незаконосъобразност на електронния фиш, а е пристъпил към преквалификация.
Такава в случая би могла да се осъществи принципно, като отпадне по-тежката
квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация
на извършеното нарушение, но само, ако административнонаказващият орган бе
извършил преди това привръзката на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП със
съответната норма на чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, към които изрично
препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП. Преквалификация означава промяна на вече дадена
правна квалификация. В случая дадената правна квалификация на нарушението от
страна на административнонаказващия орган е била непълна и неконкретна до
степен да се приеме, че липсва такава. Доколкото санкционната норма на чл.182
от ЗДвП в разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, сиреч,
сочи на конкретно поведение на водачите при съответни условия, то така, както е
посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, тя е била
непълна и неясна, като изобщо в електронния фиш не е било посочено коя от
различните хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за
да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение
по чл.182, ал.4 от ЗДвП, която пък препраща към предходните алинеи и не може да
се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание
за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното
нарушение. Посочването пълната правна квалификация, макар и точно определена,
но за първи път от съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото
на защита на санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално
въз основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш. На
практика по този начин на процедиране съдът е изправил пропускът на наказващия
орган, който е бил съществен, но това не е било допустимо, защото по този начин
липсата на конкретно волеизявление от наказващия орган е било запълнено от съда
и макар и съдът да е посочил действително приложимата и съответна в случая
санкционна норма, то посоченият подход е в противоречие с принципа на
двуинстанционния съдебен контрол по този тип производства, доколкото с
решението си районният съд за първи път въвежда обстоятелства, свързани с
правната квалификация на нарушението, по които на практика жалбоподателят не е
имал възможност да се защитава пред този именно съд и съответно да ги оспорва,
а съдът да ги подложи на проверка. В цитираното от районния съд Тълкувателно
решение № 8/2021 г. действително е посочено, че първоинстанционният съд може да
упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието. В случая
обаче, се установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса
на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече да подлежи на проверка
и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение. Ето защо и макар и в случая районният съд да е посочил
съвсем точно правилната правна квалификация на деянието, която е съобразил
изцяло с фактическото обвинение, описано в електронния фиш, то доколкото това е
сторено за първи път едва със съдебното решение, не може да се говори за изменение
по смисъла на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
Липсата
на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото, както се каза, се отразява върху адекватното
упражняване правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във
възможността му да оспори правилността на правната квалификация пред въззивния
съд. Посоченото поради това и съставлява основание за отмяна на фиша,
независимо от факта на установеното нарушение. Така действително деецът остава
ненаказан за допуснатото административно нарушение, но следва да се има
предвид, че административното наказване не може да е на всяка цена, а следва да
е осъществено всякога законосъобразно.
Предвид
изложеното и ще следва да се отмени обжалваното съдебно решение, включително и
в частта му относно присъдените разноски с оглед на изхода от производството.
Що се касае до искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокат,
то се установява, че в рамките на първоинстанционното дело е бил приложен договор
за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение за адвокат от общо 360 лева, платимо по банков път.
Към същото е представено платежно нареждане за такава сума, но е видно, че тя е
наредена от посочено в банковия документ дружество, а не от жалбоподателя по
делото. При това положение и липсват представени доказателства, от които да се
направи категоричен извод за осъществено от страна на жалбоподателя плащане в
полза на адвоката му по договора, поради което и искането за присъждане на
разноски не може да бъде уважено, тъй като не е доказан направеният разход за
представителство пред районния съд. Доказателства за направата на разноски за
процесуално представителство в касационната инстанция пък изобщо не са
представени.
По
изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 747/07.04.2022
г., постановено по АНД № 7433/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 4
наказателен състав, като
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К, № 4697795, с който на А.Р.Т. с ЕГН **********, е
била наложена глоба от 1500 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4
от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: