Решение по дело №3446/2016 на Районен съд - Враца

                            Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Враца, 28.12.2016 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3446 по описа на ВрРС за 2016 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от К.А.И. ***, чрез пълномощника му адв.С.Г. срещу В.Г.К. ***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 700 евро, представляваща остатък от сумата от 15 500 евро, дължима по силата на прескрибиран менителничен ефект – запис на заповед, издаден на 15.01.2013 г., с падеж 19.01.2013 г., с която сума ответникът, в качеството му на издател на записа на заповед, неоснователно се е обогатил поради несвоевременно упражняване на правата на поемателя по ценната книга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –17.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 15.01.2013 г. ответникът В.К. издала в негова полза запис на заповед за сумата от 15 500 евро, с падеж – 19.01.2013 г. Излага, че поради не плащане на посочената по-горе сума, на 15.10.2013 г. отправил нотариална покана до ответника, връчена й на 19.10.2013 г. Поддържа, че до момента ответницата му е заплатила на части сумата от общо 8 800 евро, като продължава да му дължи още 6 700 евро. Излага още, че поради неупражняване на правата по ценната книга своевременно, в тригодишен срок от падежа, записът на заповед е прескрибиран, което поражда правния му интерес от предявяване на иска за менителничното неоснователно обогатяване. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който излага съображения за недопустимост на иска поради липса на предмет, както и поради неосъществяване преюдициалния факт, обуславящ надлежното предявяване на иска, а именно – запис на заповед, предявен на падеж и изтекъл 3-годишен давностен срок. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на исковата претенция с доводи, че в случая се касае за договор за заем и претендираните суми по заема са върнати изцяло на ищеца. Навежда твърдения, че и преди това е вземала от ищеца суми в заем, за които също е издавала запис на заповед, но сумите са върнати изцяло. Поддържа още, че била принудена от ищеца да подпише процесния запис на заповед за сумата от 15 500 евро, като след получаване на нотариалната покана, заплатила сумата по същата, а ищецът скъсал ценната книга в присъствието на свидетел. С оглед предходното прави възражение, че представената по делото запис на заповед е в цветно копие, а не оригинал. По изложените в отговора доводи и съображения, моли съда да отхвърли иска като недопустим, неосновател и недоказан. Претендира разноски. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен запис на заповед, издаден на 15.01.2013 г. от В.Г.К. в полза на К.А.И., за сумата от 15 500 евро, с падеж – 19.01.2013 г.

По делото е представена нотариална покана рег.№ 1293/15.10.2013 г., с която ищецът е поканил ответника К. да му заплати сумата по издадената на 15.01.2013 г. запис на заповед в едноседмичен срок от получаването й.

По делото са представени заверени преписи от запис на заповед, издаден на 01.03.2011 г. от В.Г.К. в полза на К.А.И., за сумата от 21 000 евро и с падеж – 09.09.2011 г. и отбелязване върху същата, за връщане на част от сумата, както и запис на заповед, издаден на 19.04.2012 г. от ответника К. в ползва на ищеца И., за сумата от 14 500 евро, с падеж – 09.05.2012 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.А.А., М.Б.А.-Ч., М.П.А., Я.И.Г., Е.П.П. и А.Ц А..

В показанията си св.Андреев заявява, че през м.януари 2016 г. се е срещнал с К.И. – настоящ ищец и заедно са отишли в заведение в града, където Е. /свидетел по делото/ е върнал на К. 2000 евро. Свидетелят не може да каже какви са били уговорките между двамата за даването, съответно връщането на пари, но от ищеца е разбрал, че не му е върната цялата сума.

В показанията си св.Червеняшка заявява, че лично от ответника К. знае, че последната дължи 30 000 лева на ищеца И., тъй като я помолила за разсрочване на дължимата на свидетелката сума от 13 000 лева. Свидетелката заявява още, че през м.октомври 2015 г. ищеца лично е споделил пред нея, че К. продължава да му дължи тези пари.

В показанията си св.А. заявява, че след изборите през 2015 г. е видял ищеца И. в офиса на информационна агенция „Модерна Враца”, където се е срещнал с В. /ответник по делото/ и Е. /свидетел по делото/, като разбрал, че И. иска пари от К., за които има документи. След това чул разговор между В. и Е., че вече са върнали парите. Свидетелят заявява, че не знае за какви документи става въпрос.

При разпита му св.Петров заявява, че до преди една година са поддържали връзка с ищеца И. – служебно и лично. Заявява, че през 2010 г. последния е предоставил на К. заем от 15 000 или 13 000 евро, за което тя издала запис на заповед в полза на ищеца. Сочи, че през 2011 г. К. е подписала нова запис на заповед за сумата от 21 000 евро, като тази сума не била реално предоставена, а представлявала „гаранция” за връщане на предходната. Излага, че сумата била изплатена изцяло и издадената през 2011 г. запис на заповед била унищожена. Разказва, че през 2012 г. К. подписала нов запис на заповед за сумата от 14 000 евро, като голяма част от тази сума била върната на ищеца, а през 2013 г. подписала запис на заповед за сумата от 15 000 евро.

Съдът не обсъжда показанията на св.Алипиева и св.Григорова, тъй като приема, че същите не излагат относими към предмета на делото обстоятелства.

По делото не са ангажирани други относими доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ.

Съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, в условията на пълно и главно доказване, възникване на валидно менителнично правоотношение по запис на заповед, по който е настъпил падежът, както и настъпването на вреда за него поради изгубване исковете по записа на заповед поради давност. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на процесната сума, или направените с писмения отговор правоизключващи и правопогасяващи възражения.

На първо място, съдът намира за необходимо да обсъди изложените в писмения отговор от ответника доводи за недопустимост на предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл.531 ТЗ, приложима досежно записа на заповед съгласно препращащата разпоредба на чл.537 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Правната последица от погасяване на менителничния иск по давност е прескрибиране на менителничния ефект. С изтичането на давнoстта се преклудира правото на поемателя на ценната книга да иска принудително осъществяване на вземането си и материалното му право не се ползва със защита. След изтичане на давността приносителят му може да проведе единствено защита по чл.534 ТЗ с нарочен иск, основан на неоснователно обогатяване.  Правото да се предяви специалният менителничен иск по чл.534 ТЗ възниква, когато е погасено правото на иск по чл.531, ал.1 ТЗ. Прекият менителничен иск и искът по чл.534 ТЗ са две различни средства за защита, характеризиращи се с различни правни основания. Първият се основава на права, произтичащи от едностранна абстрактна сделка, а вторият се базира на плоскостта на неоснователното обогатяване. Давността за иска по чл.538, ал.1 ТЗ започва да тече по общо правило от деня, в който вземането е станало изискуемо - падежът на задължението, определен съгласно чл.486 ТЗ. В случаите, в които падежът е на определен ден съгласно чл.486, т.4 ТЗ, давността започва да тече от този ден. Ето защо, предявяването на иск по чл.531 ТЗ не е предпоставка за водене на специалния иск по чл.534 ТЗ /в този смисъл е и определение №131/02.03.2011г. по т.д. 736/2010г., І т.о. на ВКС/. В процесния случай, прекият менителничен иск на приносителя на процесния запис на заповед с падеж 19.01.2013 г. е погасен по давност на 19.01.2016 г., т.е. към датата на подаване на исковата молба /17.08.2016 г./ тригодишния давностен срок, визиран в разпоредбата на чл.531 ТЗ е изтекъл и ищецът е загубил само възможността да предяви прекия си иск по записа на заповед. Давностния срок по чл.534, ал.2 ТЗ за предявяване на иска за неоснователно обогатяване започва да тече едва след изтичане на срока по чл.531, ал.1 ТЗ, т.е. давностния срок за предявяване на иска по чл.534, ал.1 ТЗ не е изтекъл и възражението за недопустимост на същия е неоснователно.

Настоящият съд приема, че процесния запис на заповед е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържа императивно установените в чл.535 ТЗ реквизити. Действително, в същия не е посочено място на плащане, но съгласно чл.536, ал.3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаване се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.

С оглед извършеното от ответника оттегляне на искането за назначаване на експертиза относно истинността на процесния запис на заповед и предвид правилото на чл.180 ГПК, то процесния документ се ползва с формална доказателствена сила относно наличие на направено изявление от ответника за задължаване по ценната книга, като настоящия съд приема, че не е извършено и надлежно опровергаване съдържанието на изходящия от страната частен документ и погасяване на задължението по него. В тази насока ответникът е ангажирал гласни доказателства, но с оглед въведената с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 и т.6 ГПК забрана, която не е преодоляна по реда на чл.164, ал.2 ГПК, показанията на разпитаните по делото свидетели в частта за връщане на сумата по запис на заповед и опровергаване на съдържанието на същата, не следва да бъдат взети предвид. Съдът не кредитира показанията на св.Е. Петров по отношение на унищожаването на процесната запис на заповед, тъй като показанията му в тази насока са противоречиви. На първо място св.Петров заявява, че „През 2013 г. В. подписа нова ЗЗ, но аз не съм присъствал на подписването….. След като е в делото, как да е изплатила сумата”, а след това заявява: „ЗЗ от 2013 г. беше договорена в мое присъствие и беше унищожена в мое присъствие”, а накрая заявява: „К. каза, че приключваме с финансовите взаимоотношения и скъса ЗЗ, но не знам коя от всичките”. Нещо повече, в началото на показанията си св.Петров разказва, че двамата с ответника К. са поискали пари от ищеца във връзка със съдружие в дружество, докато в последствие променя показанията си и заявява, че не знае за какви цели и нужди К. е вземала пари от К.И.. Горното мотивира съда да приеме, че с показанията си св.Петров цели да подпомогне ответника К., но същите не кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което не следва да бъдат взети предвид.

При горните съображения, съдът приема, че оспорването на представения по делото запис на заповед от 15.01.2013 г., следва да бъде признато за недоказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290  ГПК/. 

Съдебната практика е постоянна и непротиворечива, че в производството по иска с правно основание чл.534 ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя, че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице /в този смисъл са решение № 42/07.04.2009 г. по т.д.№ 453/2008 г., ІІ т.о. на ВКС и решение № 135/20.12.2010 г. по т.д. № 13/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, решение №90 от 10.09.2012г. по т.д. №431/2011г., ІІ т.о. на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК./ При възникнал обаче спор между страните във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже основанието, от което произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора /в този смисъл са решение № 31/05.04.2012 г. по т.д. № 55/2011 г., ІІ т.о. на ВКС и решение № 110/08.11.2010 г. по т.д. № 949/2009 г., І т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

В конкретния случай,  в исковата молба ищецът сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение – предоставяне в заем на ответника К. сумата от 15 500 евро, а ответника в писмения отговор навежда твърдения, че сумата по процесната запис на заповед представлява „гаранция” по предходни издадени от нея записи на заповед от 2011 г. и 2012 г., задължението по които било изпълнено, поради което липсва основание за заплащане на претендираната от ищеца сума. От изложеното следва да се направи  извод, че според ответника, процесния запис на заповед  не е издаден да гарантира изпълнението на реално каузално правотношение, т.е. страните по делото въвеждат различни каузални правоотношения във връзка с издаването му. Настоящият съд приема, че наведените от ответника доводи, че е заплатил сумата по процесния запис на заповед, въпреки че същата е била недължима, останаха недоказани в хода на производството. Напротив, от показанията на разпитаните свидетели Андреев, А. и Червеняшка се установява, че ищецът е предоставил на ответника К. парична сума в заем. Всеки един от посочените свидетели е възприел по различно време и начин горното обстоятелство, като всеки от тях заявява, че е разбрал, че ответника К. дължи пари на ищеца и той е търсил плащане на същите. В подкрепа на изложеното в исковата молба, че ответника К. е върнала част от сумата по запис на заповед са показанията на св.Андреев.

На последно място следва да се има предвид, че записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това е едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Липсата на основание по каузална сделка не прави ценната книга, в случая - записа на заповед, нищожна. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши /в този смисъл е решение №   287/13.11.2015 год. по т.д.№390/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 858/14.11.2016 г. по т.д.№ 537/2016 г. на І т.о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съд приема, че ищецът е доказал възникване и съществуване на парично вземане, на основание процесния запис на заповед  в размер на 6 700 евро, поради което предявения иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.08.2016 г. до окончателното изплащане.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 1824,16 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

                                                                       

 Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.2 ГПК за недоказано, че представения по делото документ – запис на заповед, издаден на 15.01.2013 г., с издател В.Г.К., ЕГН **********, с падеж 19.01.2013 г., е неистински.

ОСЪЖДА на основание чл.534, ал.1 ТЗ В.Г.К., ЕГН ********** да заплати на К.А.И., ЕГН ********** сумата от 6 700 евро, представляваща остатък от сумата от 15 500 евро, дължима по силата на прескрибиран менителничен ефект – запис на заповед, издаден на 15.01.2013 г., с падеж 19.01.2013 г., с която сума ответникът, в качеството му на издател на записа на заповед, неоснователно се е обогатил поради несвоевременно упражняване на правата на поемателя по ценната книга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –17.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Г.К., ЕГН ********** да заплати на К.А.И., ЕГН ********** сумата от 1824,16 лева, представляваща направените разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: