Присъда по дело №5004/2022 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 225 |
| Дата: | 12 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.) |
| Съдия: | Ивелина Христова - Желева |
| Дело: | 20223110205004 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 декември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда № 225 от 12.09.2023г.
по НОХД № 5004 по описа за 2022год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав
По отношение на подсъдимия М.С.С., с ЕГН: **********, роден в град Левски
на 28.05.1985 г., българин, българско гражданство, със средно образование, с
постоянен адрес град Варна, ж.к. „Възраждане" 51, вх.6, ет.4, ап.126, неосъждан от
Варненска районна прокуратура е възведено обвинение, за престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК, затова, че за периода от месец март 2019 г. до месец септември 2022 г.,
включително, в град Варна, след като бил осъден с Решение №4900/22.12.2016 г. по
гражданско дело № 10904/2016 г. на PC - Варна, 19- ти състав, влязло в законна сила на
13.01.2017 г., да издържа свой низходящ - В.М.С., роден на 21.10.2010 г., чрез неговата
майка и законен представител - Т.С.Ш., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 (тридесет и една) месечни
вноски, всяка от които в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) или всички месечни
вноски в общ размер на 4650 лева (четири хиляди и шестстотин и петдесет лева).
Производството се проведе по общия процесуален ред, като подсъдимият взе
лично участие в него.
Представителят на Варненска районна прокуратура в пренията по съществото на
делото изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Прокурорът счита,
че при определяне на наказанието на подс. целите на чл.36 от НК ще се постигнат при
налагане на наказание „пробация“, при двете задължителни пробационни мерки, за
срок от 6 месеца, тъй като същият проявил желание да възстанови изцяло сумите по
издръжката, както и подбудите за нейното незаплащане, които според държавното
обвинение били чисто лични. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В даденото му право на лична защита, иманентна част от което е да даде
обяснение по повдигнатото обвинение, подсъдимият добросъвестно споделя както за
отношението си със св.Ш.- майка на малолетния му син, така и за новото си семейно и
материално положение. В дадената му последна дума моли за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
1
Подсъдимият М.С. и св. Т. Ш. се запознали през 2008г. и заживели на семейни
начала, в жилище под наем, намиращо се в гр.Варна, к.к.“Възраждане“. По време на
съжителството им, на 21.10.2010г. се родило детето им В.М.С..
След раждането на сина им отношенията между двамата партньори се влошили, тъй
като според св.Ш. подс. не допринасял за издръжката на семейството. Още преди
детето им да навърши две години , двамата се разделили. Веднага след раздялата им
св.Ш. заживяла с друг мъж, от който имала второ дете. Подс.С. от своя страна отишъл
да работи в чужбина.
Тъй като подс. пребивавал преимуществено в чужбина, той нямал контакт с детето
си, като рядко го виждал. От друга страна св.Ш. укрила от маловръстния, че
подсъдимият е негов биологичен баща, като детето припознавало за свой такъв новият
партньор на майка си. Едва при навършване на 10 години и след поставяне на въпроси
от негова страна, защо е нужно да се вижда с подсъдимия, В. С. научил, че подс. е
негов баща.
Междувременно през 2016 г. св. Ш. депозирала искова молба до PC - Варна, с правно
основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на упражняването на родителските права
по отношение на детето В.М.С., както и на основание чл.149 от СК за осъждане на
ответника да заплаща чрез неговата майка издръжка. По така подадената искова молба
било образувано гражданско дело № 10904/2016 г. по описа на PC - Варна, 19 състав.
Подсъдимият не взел лично участие в съдебното производство.
С Решение №4900/22.12.2016 г. по гражданското дело упражняването на
родителските права по отношение на детето В.М.С. било предоставено на св. Т. Ш. и
било определено местоживеенето му да е при нея, а именно на адреса, на който тя
живеела в град Варна, на ул. „Цар Самуил" 20, ет.З, ап.6. На подс. М.С. бил определен
режим на лични отношения с детето и бил осъден да заплаща месечна издръжка в
полза на детето В.М.С. в размер на 150 лева, с падеж първо число на месеца за който се
дължи издръжката, чрез законния му представител св. Т. Ш., ведно със законната
месечна лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на основание чл. 82 от СК. Решението влязло в сила на
13.01.2017г., като подсъдимият разбрал в по-късен момент за неговото постановяване.
След като узнал за съдебното решение, първоначално подс. М.С. редовно заплащал
определената издръжка, като превеждал суми на св. Т. Ш. по нейната банкова сметка,
както и чрез „Мопеу Gram“. Сумите, които заплащал в този период, надхвърляли
размера на дължимата издръжка.
През март и април месец 2019 г. подс. не платил две вноски, след което през
месеците от май до октомври включително той заплатил месечните вноски, като дори
заплащал по - високи суми, а именно през месец май 234,70 лева, месец юни 195,58
лева, месец юли 293.37 лева, месец август 195,58 лева, месец септември 195,58 лева и
месец октомври 195,58 лева.
През месеците ноември и декември 2019г. той отново не заплатил две поредни
вноски.
През следващата 2020 г., през месеците януари и март подс. заплатил необходимата
издръжка, като платил за всеки от месеците по 195,58 лева. През месеците май и юни
той заплатил сумата от 195,10 лева, а през останалите месеци от годината той не
заплатил нито една от сумите по дължимата издръжка.
2
За 2021 г., през месец януари заплатил сумата от 195,10 лева, през месец май
заплатил част от дължимата издръжка, а именно сумата от 120 лева и през месец юни
заплатил сумата от 150 лева. През останалите месеци на 2021 г. той не заплащал
дължимата издръжка за малолетното си дете.
Междувременно през месец февруари 2021г. подсъдимият се завърнал в България и
заживял с друга жена и нейното дете на адрес в гр.Варна. Започнал и да работи в
строителството.
През следващата 2022 г. подс. не заплатил нито една месечна издръжка до септември
месец 2022г.
Така от месец март 2019 г. до месец септември 2022 г. включително, от общите 43
месечни дължими вноски за издръжка, всяка в размер по 150 лева, или общо 6450 лева,
той на 12 пъти заплатил различни суми по месечна издръжка, като в някои от случаите
сумите надхвърляли размера на дължимата издръжка за месеца и общия размер на
заплатените парични суми възлизал на обща стойност от 2406,85 лева.
Подс. не заплатил останалите 31 месечни вноски по дължимата издръжка в
посочения по-горе период, общо в размер на 4650 лева (четири хиляди и шестстотин и
петдесет лева). Поради това св. Т. Ш.- майка и законен представител на детето В. С.,
подала жалба до Районна прокуратура - гр. Варна, по повод на която било образувано
досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза /л.87-94 от ДП/, от която е видно, че ви инкриминираният
период подс. не е заплатил общо 31 месечни вноски по дължимата издръжка.
От изготвената и приложена по делото справка от Агенцията по вписванията /л158
от ДП/ подс. С. не притежавал недвижими имоти.
От приложената справка от НАП-Варна /л.151 от ДП/ е видно, че в
инкриминирания период от м.03.2021г. до 30.02.22г. /датата на изготвяне на
справката/, подсъдимият е бил в трудови правоотношения с различни работодатели.
Отделно от това от справката от Агенцията по заетостта /л.163 от ДП/ подсъдимият
не е бил регистриран като безработен.
От приложените по делото справки от Агенцията за социално подпомагане / л.165-
166 от ДП/ е видно, че С. не е подавал заявления-декларации за отпускане на помощи и
не е бил обект на социално подпомагане.
По делото не са ангажирани никакви доказателства подсъдимият да има
здравословни проблеми, които да ограничават възможността му да полага труд,
напротив същият е в трудоспособна възраст, следователно може да престира работна
сила, което е и видно от гласните доказателства по делото – неговите обяснения и от
писмените такива-справката от ТД на НАП –Варна и справката от Агенцията по
заетостта.
Справката за съдимост на подс.М.С. /л.14 от СД/ не съдържа осъждания.
В хода на съдебното производство от страна на св.Ш. бяха представени
доказателства- разписка №0100018331092875/31.03.23г., че по време на съдебното
производство, на 31.03.23г. подсъдимият е на св.Ш. сумата от 2500 лв. за заплащане на
дължимата в инкриминирания период издръжка.
В хода на съдебното производство подс.С. даде обяснение по повдигнатото
обвинение. Принципно обясненията на подсъдимия, като устно доказателсвено
3
средство имат двояка природа – източник на доказателства и средство за защита.
Давайки обяснения по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето
отношение към обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да
защити своите права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и
правото му да не дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира
такива.
В случая подсъдимият избра да даде своите обяснения по повдигнатото обвинение в
началото на съдебното следствие. С тях същия изрази своето отношение към
обвинението, като посочи своето виждане за отношенията си със св.Ш. и за причината,
поради която е спрял да заплаща издръжка. Същият посочи, че е спрял да заплаща
издръжка поради обстоятелството, че св.Ш. не му е позволявала да се вижда със сина
си.От друга страна св.Ш. категорично отрича да е препятствала срещите между бащата
и детето, като твърди, че подс. се бил дезинтересирал от детето. За да прецени чия е
вината за настъпилото родителско отчуждение, т.е. за да съобрази дали да кредитира
или не обясненията на подсъдимия по този въпрос, съдът отчете, че св.Ш. посочи, че е
укрила от детето кой е биологичният му баща до навършване на 10-годишна възраст.
При положение, че веднага след влизане в сила на съдебното решение за заплащане на
издръжка, подсъдимият е поел своето задължение и е плащал издръжка, дори и по-
висока от дължимата, съдът намира, че следва да кредитира обясненията му, в които
сочи, че бившата му партньорка е препятствала срещите му с детето, като обясненията
му , че поради тази причина е преустановил плащането на издръжка съдът оцени като
добросъвестни. Нещо повече, за да достигне до извод, че св.Ш. е допринесла за
родителското отчуждение на детето от биологичния му баща, съдът съобрази, че
майката не само, че е укрила факта на кръвната му връзка с подс. от детето, но е
поискала от подс. да се откаже от родното си детето, за да го припознае вторият й
съпруг, обстоятелство споделено от самата нея в хода на разпита й. Ето защо съдът не
кредитира показанията на свидетелката в частта в която сочи, че не е възпрепятствала
срещите между бащата и детето, а се довери на обясненията на подсъдимия по този
въпрос. В останалите им части съдът кредитира показанията на св.Ш..
Като компетентно, безпристрастно и обективно дадено , съдът кредитира и
заключенията на назначените и изготвени по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Освен това кредитира и показанията на вещото лице депозирани в хода на съдебното
следствие.
Съдът кредитира всички писмени материали, приобщени към доказателствата по
делото , тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин и категоричен
начин на обясненията на подс.С., от показанията св. Т.Ш., в кредитираните от съда
части, от приобщените по делото преписи от решение №4900/22.12.2016г. по гр.д.
№10904/2016г., от приобщените по делото справки от ТД на НАП, Агенцията по
заетостта, справка от Търговски регистър, разписка за внесена сума, справка за
съдимост и останалите приложени към делото писмени доказателства, като всички
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни
правни изводи.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
4
Подсъдимият М.С.С., с ЕГН: **********, роден в град Левски на 28.05.1985 г.,
българин, българско гражданство, със средно образование, с постоянен адрес град
Варна, ж.к. „Възраждане" 51, вх.6, ет.4, ап.126, неосъждан с деянието си е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй
като за периода от месец март 2019 г. до месец септември 2022 г., включително, в град
Варна, след като бил осъден с Решение №4900/22.12.2016 г. по гражданско дело №
10904/2016 г. на PC - Варна, 19- ти състав, влязло в законна сила на 13.01.2017 г., да
издържа свой низходящ - В.М.С., роден на 21.10.2010 г., чрез неговата майка и законен
представител - Т.С.Ш., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 31 (тридесет и една) месечни вноски, всяка от които в
размер на 150 лева (сто и петдесет лева) или всички месечни вноски в общ размер на
4650 лева (четири хиляди и шестстотин и петдесет лева).
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението по чл. 183 от НК, засягащо обществените отношения в семейството,
в инкриминираната от прокурора в настоящото дело форма на изпълнителното деяние,
се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в
сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. За
ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено
престъпно посегателство е изискуемо обаче инкриминираното неизпълнение на
алименти задължения /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това -
за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на
общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат
/изпадането в забава/. Последното индицира на субективните измерения на
инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е
необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и
липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влязъл в сила
съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящия му, в размер на повече от две
месечни вноски – 31 месечни вноски по 150 лв. на обща стойност 4650 лева (четири
хиляди и шестстотин и петдесет лева).
Безспорно в случая се касае за неизплащане на издръжка в полза на низходящ
сродник.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено престъпление,
осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато не
настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.
Довършването на престъплението може да бъде решение на дееца за извършване на
дължимото се действие или извън волята му, например започване на наказателно
преследване за неправомерното му поведение. Съдебната практика и правната теория
обаче е изяснила, че този начин на осъществяване на продълженото престъпление е
следствие на обединяването на отделните престъпни действия/бездействия в едно
единствено престъпление от субективното отношение на дееца за постигане на
преследвания противоправен резултат, като само по изключение продължителността в
5
осъществяването на деянието оказва влияние върху правната квалификация.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в
семейството /с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да
им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето
й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно/и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение
за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче
законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”. Престъплението не
би било извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си
задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено
/напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава
образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила ново
решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното
лице;/ В този смисъл е и константната практика на ВКС- например Решение
№424/02.12.2014 по дело №1345/2014 на ВКС, НК, I н.о., докладчик съдията Н.Д..
Такова доказателство в случая не са налице. Подсъдимият е изплатил само частично
задълженията си за издръжка, като в хода на съдебното производство е заплатил
сумата от 2 500 лева т.е. по-голямата част от дължимата издръжка, за която му е
повдигнато обвинение по настоящото дело.
В настоящия случай в инкриминирания период от месец март 2019 г. до месец
септември 2022 г. включително от общо дължими 43 месечни дължими вноски за
издръжка, подс. не е заплатил 31 месечни вноски. Видно от доказателствата по делото
детето В. е имал нужда от осигуряване на дължимата издръжка, тъй като е отглеждан
в семейство с природена сестра, от друг мъж, съпруг на майка му. В инкриминирания
период детето е било в предтийнейджърска и тийнейджърска възраст с необходимост
от задоволяване на материални потребности в училището и спортните дейности, с
които е бил ангажиран.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и ги е искал. Видно от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства подсъдимия е бил запознат със
съдържанието на съдебното решение. Той е бил на ясно и с точното местоживеене на
детето – адреса на който пребивава с неговата майка. Въпреки това не е предприел
действия по заплащане на посочените по-горе вноски за издръжката. Влошеното
отношение с майката на детето - законен представител, чрез който се дължи
издръжката, както и настъпилото в последствие родителско отчуждение между бащата
и настоящ подсъдим и детето, също не изключват субективният елемент на деянието.
Горното е и без значение доколкото задължението на родителя да издържа децата си е
обективно и в принципен план не е обвързано от срещите и контактите с тях. А и за
липсата на тези срещи и контакти, както и за настъпилото родителско отчуждение
безспорно не е без значение пасивното поведение на подсъдимия, на който е бил
определен режим на лични отношения от съда. Реализирането на този режим, при
желание на подсъдимия, е било постижимо чрез изискване от майката да изпълнява
съдебното решение относно режима на личен контакт с детето, като подсъдимия е
разполагал с широк ресурс от механизми за постигане на желаните срещи с детето,
включително и чрез сигнализиране на компетентните институции.
Писмените доказателства, а и гласните такива /обясненията на самия подсъдим/ са
6
еднопосочни и по отношение на факта, че С. в инкриминирания период е работил по
трудови договори с различни работодатели. В тази връзка следва да се съобразява и
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според която родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите. Безспорно доказателства за постоянна
трудова заетост на подсъдимия в част от инкриминирания период /съгласно справката
от ТД на НАП/ не са налични, но той е бил в работоспособна възраст, като няма данни
да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да
упражнява общественополезен труд съответно до водят до обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за издръжка. Нещо повече наличието на материални
затруднения не изключва наказателната отговорност за посоченото престъпление. След
като е установено, че подсъдимият е реализирал доходи /независимо какъв е техният
произход/ и е имал и други възможности за набавяне на допълнителни такива,
включително и чрез престиране на труд, а от друга страна не се е възползвал от
възможността за намаляване на дължимата издръжка не може да се приеме, че той е
бил в обективна невъзможност за изплащането й. В горната насока е и налице
достатъчно константна съдебна практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на
ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д.
№434/2016год. ІІІ н.о. Решение № 158/ 25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III
н.о. и ред други.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е неприложима привилегията на
чл.183, ал.3 от НК, тъй като той не е заплатил всички дължими вноски в
инкриминирания период.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано по
несъмнен начин по смисъла на чл.301, ал.2 от НПК, със събраните в производството
доказателства, съдът призна подс.М.С. за виновен по предявеното му обвинение по
чл.183, ал.1 от НК.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема
обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, направените от него
самопризнания в съдебната фаза на процеса и критичното му отношение към деянието,
както и обстоятелството, че е заплатил по-голямата част от общия размер на
дължимата в инкриминирания период издръжка.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха установени по делото.
Съдът, определяйки наказанието прецени, че на подсъдимия М.С. следва да се
наложи наказание при условията на чл.54 от НК. Съобразно наличните смекчаващи
вината обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК,
предвиждаща две алтернативни санкции /лишаване от свобода и пробация/, съдът
счита, че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат, ако на
подсъдимия С. бъде наложено наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: на основание чл.42”А”,ал.2, т.1 от НК-“Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и на основание
чл.42”А”,ал.2, т.2 от НК-”Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанията са визирани алтернативно и предвид
личността на подсъдимия, неговата възраст, обстоятелството, че същият работи, съдът
намира, че единственото адекватно наказание би било алтернативно предвиденото в
разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК наказание „Пробация” и то в минимално
7
предвидения от закона размер. Така наложеното от съда наказание е достатъчно за
постигане целите на генералната превенция и за оказване на нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие спрямо дееца. Съдът в настоящия си състав,
намира, че и дори и най-лекото наказание „Лишаване от свобода”, в конкретния случай
би се оказало несъразмерно тежко.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.С. да заплати в полза
на ОД на МВР-Варна сумата от 298, 20 лева, явяваща се направените по делото
разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и сумата от 40 лева в полза на
Районен съд – Варна, явяваща се направените в съдебната фаза разноски за изслушване
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС:
8