РЕШЕНИЕ
№ 6586
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100112496 по описа за 2023 година
Предявен е иск с пр. квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от С. И. Б., с ЕГН **********
срещу Столична Община, с която се предявяват искове с правно основание чл. 49 от
ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от многокомпонентна фрактура на
проксимална тибия VI-ти тип по Шатцкер на десен крак, с ангажиране на латерално
тибиално плато – без дислокация, претърпяна на 14.09.2022г., в следствие на падане
поради спъване в настилка на западния тротоар на ул. Христо Чернопеев в близост до
бул. Цариградско Шосе в посока бул. Цариградско Шосе, както и да заплати сумата
7795,30лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разноски за лечение, като вредите са причинени от
непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане в изправност на тротоар на
територията на гр.София, ведно със законната лихва върху сумата 30 000лв. от датата
на инцидента на 14.09.2022г. до окончателното плащане, а върху сумата 6916,53лв. от
датата на всеки отделен разход до окончателното плащане/съгласно таблица на стр.38
от делото/. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Столична Община, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Оспорва се и механизма на настъпване на увредата. Оспорва се да има неправомерно
поведение – бездействие, на служители на ответника. Оспорва се увредата на ищцата
да е в следствие неизправност на настилката на тротоар. Сочи се, че видно от
съдържанието на представената, като доказателство към исковата молба Епикриза към
ИЗ №030718/ 2022г., издадена от УМБАЛСМ “София мед“ ЕАД и приложена, като
писмено доказателство в раздел IV. 1, ищцата сама е посочила пред лекуващия лекар,
1
че травмата, която е получила е по време на спорт, поради което считат, че мястото на
деликта е избрано произволно и не се явява място на злополуката. Оспорва се
извършването на разходи и относимостта на същите към сочената увреда.
Претендираното обезщетение е счетено за прекомерно и не съобразено с действително
понесените вреди. Оспорват се Епикриза към ИЗ №930718/2022г., издадена от
УМБАЛСМ “София мед“ ЕАД, Епикриза към ИЗ №36015/2023г., издадена от
УМБАЛСМ “София мед“ ЕАД и всички финансови разходни документи – фактури.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото от страна на ищеца, като приложения към исковата молба са
представени медицински документи, които са обсъдени от допуснатата по делото
медицинска експертиза, поради което същите не следва да се обсъждат отделно, но
следва да се отбележи, че установяват травматични увреди на ищцата, посочени в
исковата молба към относимия период.
По делото е изслушана СМЕ, съгласно която се установява, че вещото лице е
извършил личен преглед на ищцата на 21.10.2024г., при който обективно се установило
наличие на оперативен белег по външната страна на дясна колянна става и подбедрица
с дъговиден ход и дължина 16см, с по тьмен цвя и наличие на оперативен белег по
вътрешната страна на дясна колянна става и подбедрица с надлъжен ход и дължина
7см, с по тьмен цвят. Установено е наличие на хипотрофия на бедрената мускулатура
на десен крак – при сравнително измерване е установена разлика от 2см в обиколката
на бедрото. Тази хипотрофия обаче е обратима. Установен е запазен обем движение в
дясна колянна става.
Вещото лице посочва, че видно от представените епикризи, на 14.09.2022г. на
ищцата са направени образни изследвания, при които е установено многофрагментно
счупване на горния/проксимален/ край на големия пищял на дясна подбедрица.
Проведено е оперативно лечение, изразяващо се открито наместванена счупването и
фиксиране на фрагментите с 2 плаки и винтове. След оперативното лечение, ищцата е
провела курсове физиотерапия и рехабилитация. След извършване на контролни
прегледи на 26.08.2023г. и 26.09.2023г., на 26.09.2023г. ищцата отново е постъпила в
Клиника по ортопедия и травматология , където оперативно е отстранена металната
остеосинтеза от външната страна на големия пищял на дясна подбедрица. На
14.02.2024г., ищцата отново е постъпила в Клиника по травматология, където
оперативно е отстранена металната остеосинтеза и от вътрешната страна на големия
пищял на дясна подбедрица.
От заключението се установява, че при лечението на ищцата е спазена
необходимата поредност на медицински интервенции. Посочено е, че
възстановителния период при такъв вид увреждания, преминава през следните етапи-
оперативно лечение, ненатоварване на оперираният крайник за период от 45-60 дни и
придвижване с помощни средства, след което започва рехабилитация с постепенно
натоварване на оперираният крайник. Установено е, че при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреди е
около 6-8 месеца. През периода на възстановяване, ищцата е тьрпяла болки и
страдания като първите 30 дни, след инцидента и първите 15 дни, след започване на
натоварването, болките са били с по-голям интензитет.
От представените медицински документи, не са установени придружаващи
заболявания. При прегледа ищцата е съобщила, че носи очила поради късогледство –
4.5 диоптъра и астигматизъм 2.5.
2
Вещото лице е направил анализ на финансовите документи по делото, като е
счел за относими към лечението и оздравителния процес, т.е за удостоверяващи
разходи, направени в следствие на нанесената увреда следните фактури и финансови
бонове:
1) фактура №********** от 16.09.2022г., на стойност 80лв. за първичен
медицински преглед от началник отделение;
2) фактура №********** от 16.09.2022г. за стойността на проксимална
латерална тибия, ведно с доказателство за заплащане на сумата от 1800лв.;
3) фактура №********** от 16.09.2022г., ведно с доказателства за заплащане на
сумата от 1328лв. застойността на заключваща 1/3 семитубуларна плака;
4) финансов бон №332851 от 16.09.2022г. за сумата 16,22лв., като вещото лице е
посочил, че закупения медикамент е антибиотик;
5) фактура №********** от 20.09.2022г., за сумата от 181,93лв., като вещото
лице посочва, че са закупени медикаменти, предписани при изписването на ищцата от
лечебното заведение;
6) фактура №********** от 20.09.2022г. за сумата 34,80лв. Потребителска такса;
7) фактура №0334929 от 28.09.2023г. за сумата 63,69лв. за медикамент
ендотелон – предписан с решепта, като при справка в интернет страница на аптека се
установява, че се касае за лекарствен продукт, който повишава тонуса на венозните
стени и предпазва съдовете, като повишава устойчивостта на малките кръвоносни
съдове;
8) фактура №********** от 05.10.2022г. за сумата 50,85лв. е посочена от вещото
лице като такава, от която не е видно какво е закупено. В първо по делото открито
съдебно заседание фактурата е представена в оригинал и е видно, че е закупен
медикамент Калвин на таблетки. От справка в онлайн аптека е видно, че се касае за
хранителна добавка, съдържаща калций, витамин Д3 и витамин К2, като
преднанзачението му е да спомага за изграждането на нормална костна плътност. В
о.с.з за защита на заключението, вещото лице посочва, че хранителните добавки имат
отношение към лечението, доколкото при счупване трябва да се приема калций,
колаген и някои витамини, за да може да се възстанови по-бързо увредената зона;
9) фактура№********** от 10.10.2022г. за сумата от 500лв. за комплексна
терапия – в о.с.з. вещото лице посочва, че според Националния рамков договор, едно
здравноосигурено лице има право на един курс физиотерапия, състоящ се от три
процедури за един месец, по една диагноза, т.е. има право на безплатни процедури.
Настоящия състав обаче смята, че доколкото при ищцата е на лице отслабване на
мускулатурата, дори и да са ползвани безплатните процедури, то тя като лице, което
иска да се възстанови напълно, не може да бъде ограничавана да ползва и платена
физиотерапия. Видно е от СМЕ, че функциите на колянната става са напълно запазени,
т.е. не на лице траен дефицит и това е така поради проведената рехабилитация.
Поради изложеното следва да се приеме, че всички процедури по платена
рехабилитация са били относими към лечението на увредата;
10) фактура№********** от 31.10.2022г. за сумата 30лв. за рентгенография на
крайници;
11) фактура №********** от 27.10.2022г. за сумата 400лв. за рехабилитация;
фактура №********** от 08.12.2022г. за сумата 380лв. за рехабилитация и фактура
№********** от 01.03.2023г. за сумата 490лв. за рехабилитация, всички издадени от
3
„Кинези София“ ООД. На стр.135 и 136от делото са представени фискалните бонове
за заплащане на сумите 400лв. и 490лв., а по отношение на сумата 380лв. е представен
съкратен отчет от фискалната памет на касовия апарат на „Кинези София“ ООД от
08.12.2022г. и признание в електронно съобщение от издателя, че сумата по фактура
№********** от 08.12.2022г. е платена;
12) фактура №********** от 08.09.2023г. за сумата 133,88лв. за хранителни
добавки;
13) фактура №********** от 29.08.2023г. за 60лв. – стойност на медицински
преглед в ДКЦ Софиямед ЕООД;
14) фактура №********** от 26.09.2023г. за 100лв. за медицински преглед от
началник отделение в ДКЦ Софиямед ЕООД;
15) фактура №********* 1от 28.09.2023г. за 34,80лв. – потребителска такса;
16) фактура№********** от 28.09.2023г. за 500лв. – за избор на екип в УМБАЛ
Софиямед ЕООД;
17) фактура №********** от 29.09.2023г. за 43,98лв. – за медикамент ксарелто,
който представлява антитромбозно средство;
18) фактура №********** от 30.09.2023г. за 21,65лв. – за медикамент ендотелон;
19) фактура №********** от 12.10.2023г. за 91,73лв. - за гелове за заличаване на
белези и за добавки – витамин К2;
20) фактура №********** от 08.11.2022г. за сумата 575лв. за диоптрични очила
– видно от показанията на св.Е., когато е посетил июцата в МБАЛ Софиямед ЕООД
очилата й са били счупени. От СМЕ е установено, че июцата носи очила от 6 годишна,
които са със значителен диоптър, т.е. има нужда от очила. Поради това, че очилата са
счупени при падането, следва да се приеме, че разхода за замяната им също е пряка
последица от увредата;
21) фактура №570784 от 14.2.2024г. за 100лв. – за консултативен преглед в ДКЦ
Софиямед ЕООД;
22) фактура №330101 от 16.2.2024г. за 34,80лв.- потребителска такса;
23) фактура №2122 от 16.2.2024г. за 103,97лв. за медикаменти – ксарелто и
ендотелон;
24) фактура №330616 от 21.2.2024г. за 360лв. за ортопедичен сет в УМБАЛ
Софиямед ЕООД;
25) фактура № ********** от 05.04.2024г. за 280лв. – за лечение с
нискочестотно магнитно поле и електростимулация
Съдът счита, че следва да се кредитира заключението на СМЕ, доколкото за
извършването му са взети в предвид предоставени от ищцата документи, с които се
установява безпротиворечиво, че е налице многофрагментно счупване на
горния/проксимален/ край на големия пищял на дясна подбедрица.
За установяване на място на настъпване на увредата са изискани данни от
Дирекция „Национална система 112“, като от полученото писмо се установява, че на
14.09.2022г., около 13.30ч. е постъпило обаждане към телефон за спешни повиквания
112, относно инцидент с пострадало лице С. И. Б. в гр.София, ул.“Христо Чернопеев“,
в близост до бул.“Цариградско шосе“ от лице, представило се за П..
По делото е представена разпечатка от смс известяване за инцидент,
регистриран от устройство Гармин, с посочени координати на инцидента
4
42.6736756,23.3620725. При въвеждане на координатите в страницата на Гугъл Карти,
се установява, че координатите отговарят именно на ул.“Христо Чернопеев“, в близост
до бул.“Цариградско шосе“ в гр.София.
Видно от представените по делото документи в ИЗ №30718/2022г. С. И. Б. е
закарана в УМБАЛ Софиямед ЕООД от екип на спешна помощ, като е отбелязано
приемане на пациента до 6 часа след увредата.
По делото са депозирани показания от Е. И. Е., който живее с ищцата на
съпружески начала от юли месец 2023 г., но има връзка с нея от месец януари 2021 г.
Същия посочва, че узнал за инцидента на 14.09.2022г., когато кацнал в Стокхолм по
работа и получил съобщение на телефона си – смс, от часовника на С. Б., като имало
и джи пи ес координати на мястото където била паднала. Улицата от координатите не
му била позната, звъннал на С., тя била в болница, не била много адекватна, казала му,
че са я докарали с линейка и че вероятно крака й е счупен.
От съвкупния анализ на всички посочени доказателства, които са косвени
такива, обаче следва да се приеме, че на 14.09.2022г. С. И. Б. е паднала именно в
гр.София, ул.“Христо Чернопеев“, в близост до бул.“Цариградско шосе“. Всяко от
събраните доказателства допълва останалите – инцидент е регистриран от устройство
Гармин, принадлежащо на ищцата, като последното обстоятелство се установява както
от представената екранна снимка на съобщенията на св.Е., така и от показанията му; от
сигнала регистриран на Национален спешен телефон 112 се установява мястото на
инцидента, което е заявено от лице, различно от С. Б., като местоположението се
потвърждава и от координатите, изпратени от устройството Гармин; ищцата е откарана
в МБАЛ Софиямед ЕООД от екип за спешна медицинска помощ непосредствено след
инцидента, като това е видно от Епикриза към ИЗ №30718/2022г., в която е записано,
че С. И. Б. е постъпила в УМБАЛ Софиямед ЕООД в 15:17ч., а регистрирания
инцидент е в 13:28ч. съгласно получения смс от св.Е.; непосредственото постъпване в
лечебно заведение след инцидента, съобщен от лице на телефон 112, сочи, че няма как
същия да е настъпил по друго време и на място, различно от съобщеното.
Към делото е приобщено гр.д.№12511/2023г. по описа на СРС, 46 с-в, по което в
производство по предварително обезпечаване на доказателства е прието заключение на
СТЕ, в което вещото лице е направил оглед на мястото на инцидента, установено от
джи пи ес координати, като установява, че се намира от дясната страна на ул. Христо
Чернопеев, на тротоара в посока бул. Цариградско шосе, на около 40 метра преди
локалното платно. На място е установено, че тротоара е изпълнен с тротоарни
шестоъгълни бетонни плочи и в една част, след мястото на инцидента е положен
асфалт. Тротоара е посочен като такъв с много неравна повърхност. Плочите са силно
разместени и не образуват една равна повърхност, като при това са образувани
стърчащи ръбове на отделни плочи от настилката. Видимо причината за това са
дърветата в зоната на тротоара и коренната им система, която при растежа е разрушила
настилката. При обхождане на тротоара около мястото на инцидента се установи
същото състояние на настилката и при съседното дърво, по- близо до локалното
платно. В този вид, в зоната на инцидента настилката е много задигната, като са
налице ръбове, които стърчат и при три плочи тези ръбове са с височина около 10
сантиметра. В това състояние на настилката може да се преминава пешеходно с
повишено внимание и не може да се ползва от детски колички, инвалидни колички
или други средства за придвижване. Същото състояние на тротоара се установило и от
другата страна на уличното платно. Вещото лице посочва, че съгласно „Наредба за
градска среда на Столична община“, Приложение №8, Част II - Избор и полагане на
5
настилки в пешеходните пространства, точка 2.1.1. Общи изисквания се сочи, че
всички елементи на тротоара следва да формират една повърхност, която е безопасна и
удобна за придвижване. Повърхността следва да е устойчива на износване и да не
създава условия за подхлъзване при ходене.
От всичко описано до момента, следва да се приеме, че С. И. Б. е била увредена
на посоченото в исковата молба място.
От направения оглед от вещо лице по СТЕ е видно, че тротоарът е публично
място, в границите на урбанизираната територия на гр.София, поради което Съдът
намира, че за поддръжката му и осигуряването на безопасното му ползване
отговорност носи Столична Община. Извод за собствеността на тротоара и
задължението Общината да го стопанисва и поддържа се прави и от разпоредбите на
Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно чл.3, ал.3 от ЗП местните пътища са общински и
частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от
местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Съгласно
чл.5, ал.1 и 2 ЗП пътищата имат следните основни елементи: обхват на пътя; пътни
съоръжения и пътни принадлежности. Като е дадена и дефиниция за всеки отделен
компонент и за обхват на пътя е прието, че това е площта, върху която са разположени
земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното
пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на
пътищата. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение;
разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите;
бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Съгласно чл. 11 от Закона за
общинската собственост, имот и вещи – общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин, а съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища, към които са тротоарите, се осъществява от общините. Като не е
поддържала тротоара в изправно състояние, безопасно за ползването му, Столична
Община носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вредите, които могат да
настъпят при ползването на тротоара, причинени от неизпълнението на задълженията
на служителите й да поддържат в изправност съоръжението. По делото се установи, че
увредата на ищцата е настъпила в следстве на падане, като с оглед констатираното
състояние на настилката, може да се приеме, че падането е било в следстве на спъване
в неравност на тротоара. От страна на ответника не се представиха никакви
доказателства, от които да се установява, че тротоара е изправно съоръжение. С оглед
на няколкото взаимно допълващи се доказателствени средства по делото, следва да се
приеме, че са налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на общината за причините вреди- налице е противоправно бездействие
от страна на служители на общината за изпълнение на вменените на общината от чл.
31 от Закона за пътищата задължения за ремонтиране и поддържане на общинския
път- нейна собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС/,
част от който е тротоара, находящ се от дясната страна на ул. Христо Чернопеев, в
посока бул. Цариградско шосе.
По отношение на начина на получаване на увредата следва да се посочи, че в
съдебно заседание за защита на заключението на СМЕ, вещото лице посочва, че
механизмът на получаването на процесната увреда е падане от собствен ръст директно
в областта на коляното върху терен. Вещото лице посочва, че самото падане може да
6
се осъществи чрез различни действия - прескачане на тротоар, тичане, по-бърза крачка,
рязко завъртане, загуба на равновесие и др. В анамнезата към Епикриза към ИЗ
№30718/2022г. действително е записано, че С. И. Б. се е увредила по време на спорт,
което не изключва тя да е тичала и да се е спънала на установеното място. Както
посочва вещото лице по СТЕ, тротоарната повърхност следва да е с едно ниво и да е
безопасна за придвижване, като последното може да се осъществи и с по-бърз ход или
дори тичане. От показанията на св.Е. се установява, че С. Б. е била по шорти към
момента на инцидента, което сочи, че същата действително може да е била на мястото
след спортни дейности, което обяснява посоченото от нея при снемане на анамнеза.
От показанията на свидетеля Е. Е. се установява, че е посетил С. в болницата,
познал я трудно, защото лицето й било подуто, тъй като си била ударила главата при
падането, очилата й били счупени, едното й стъкло падало и тя си го намествала,
кракът й бил подут. В деня, в който я изписали, свидетелят я взел с колата си, като
дръпнал максимално седалките, защото С. не можела изобщо да свива крака си, всяко
дори най-минимално движение на коляното предизвиквало болка. Свидетелства за
значителни промени в живота си – преместил се при С., за да й помага, подредил дома
й, така че да й е удобно, закупил масичка на която да се храни, чорап за крака й, за да
може да се къпе, закупил всички лекарства, които й били предписани. Посочва, че
първите нощи били много смущаващи, защото тя крещяла постоянно, защото
болкоуспокояващите, които й били предписани не й действали. Първите няколко дни
С. ставала само, за да ходи до тоалетна, което обаче пак било свързано с някаква болка.
В последствие, след първата седмицата нещата се успокоили. След втората седмица
вече нямала смущения в съня. Свидетелят бил отговорен за всичко, а именно хранене,
готвене, пране, опитвал се да й прави масажи, мазал крака й с медикаменти. След две
седмици, когато й махнали шевовете, тя вече можела да се къпе, но все пак това било
свързано с много болки, което продължило до първия месец. Започнала работа
дистанционно, но работела през цялото време от легло. Започнала да ходи на
физиотерапия, но придвижването в първите три месеца било изключително бавно и
трудно. За първи път оставила патериците и правела малки стъпки по Коледа, но не
можела да се отпуска на крака. При първата операция за премахване на остеоматериал
от крака й, С. била много притеснена, операцията била с частична упойка и тя видяла
как я режат, не си чувствала крака, бил като на „парцалена кукла“, питала се дали
някога ще се възстанови, защото като махнали превръзката, кракът й изглеждал все
едно някой го е спукал, в сравнение с другия, а в същото време коляното било подуто.
Притеснявала се дали ще запази работата си с оглед на многото ползвани болнични.
След това очаквали втората операция за окончателното махане на последната
пластина, отново била в болнични, отново се притеснявала за работата си и отново
продължавала да ходи на физиотерапия, нагревки, терапия с ток.
Посочва, че към днешна датата има разлика между двата крака, като увредения
не е напълно възстановен визуално, има белези и до момента С. прави упражнения в
дома си, каквито са й предписани от физиотерапевтите, за да се възстанови напълно.
Посочва, че увредата й се е отразила на самочувствието, в началото изгубила
социалния си живот, не можели да канят гости, страдала за кучето си, което три-четири
месеца не живяло с нея и после когато се върнало се държала все едно е на гости.
Преди тичала, правела редовно йога, а сега вече не прави тези неща. Сега когато
излизат събота и неделя на Витоша, избират най-равните пътеки, за да може да ходи и
да не се изморява много. Има някакъв ограничен капацитет, който след 3-4 км.
разходка се проявява - сядат, почиват, връщат се.
7
С оглед на изложеното, настоящия състав намира от правна страна следното:
Уважаването на предявения иск по чл. 49 ЗЗД е обусловено от положителното
доказване на факти, които могат да се субсумират под хипотезата на чл. 45 ЗЗД
/противоправно поведение под формата на действие или бездействие, вреда и
причинна връзка между поведението и вредата/.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства са в състояние да
обусловят извод за наличието на така установения в материалния закон фактически
състав по отношение на заявените вреди. Въз основа на обсъдените взаимно
допълващи се няколко на брой косвени доказателства, съдът приема, че ищцата е била
увредена в следствие на използването на тротоар, където в неизпълнение на
задълженията на Столична община за поддръжка и ремонт на съоръжението,
настилката е изпълнена с бетонни плочки, които не образуват единна повърхност, а са
на лице плочки, стърчащи до 10см., над останалите такива, като настилката като цяло
е много нарушена.
По делото се установи, че в следствие на падане при спъване в неравната
настилка, ищцата е получила многофрагментно счупване на горния/проксимален/ край
на големия пищял на дясна подбедрица, в следствие на което е претърпяла страдания и
болки. Доколкото, ако тротоарът е бил поддържан в необходимият вид, с оглед на
безопасното придвижване на пешеходците, то ищцата е нямало да претърпи увреда,
причинена от спъване, то Столична община посредством служителите си не е
предприела действия за обезопасяване на тротоара, или дори да са били предприети,
не са били достатъчно адекватни. Без значение за отговорността по чл. 49 ЗЗД е на кой
са били възложени действията по ремонт и поддръжка на тротоарите в конкретния
район, респ. – кой е осъществил противоправното бездействие, с оглед на което се е
стигнало до настъпилия вредоносен резултат. Следва да се приеме, че е на лице
противоправност на поведението на отговорните служители с оглед на
обстоятелството, че в конкретния случай не е изпълнено предписанието на
нормативните разпоредби, касаещи осъществяване на ремонт и поддръжка на
тротоарите, така, че същите да са безопасни за ползване.
Предвид горното съдът намира, че исковата претенция е доказана по своето
основание- налице е противоправно бездействие на служители на Столична община,
намиращо се в пряка причинна връзка с претърпяното от ищеца увреждане и
ангажиращо гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като работодател.
Задължение на Столична община е да поддържа пътищата в изправно състояние, което
да служи в интерес на гражданите и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 28 от
Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община,
общинска администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от същата Наредба изяснява, че
поддържането включва полагането на системни грижи за нормалната експлоатация, с
оглед на което не е изпълнено основно задължение на ответника.
Посредством СМЕ се установяват твърдените от ищцата вреди – болки и
страдания от многофрагментно счупване на горния/проксимален/ край на големия
пищял на дясна подбедрица. Видно от СМЕ при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреди е около 6-8
месеца. Не се установява остатъчен дефицит доколкото вещото лице посочва, че
констатираната хипотрофия на бедрената мускулатура на десен крак е напълно
обратима, а е установен запазен обем движение в дясна колянна става. Трайна
последица от проведените три оперативни намеси са констатираните от вещото лице
8
два оперативни белега. Остеоматерила, поставен при първата оперативна намеса е
отстранен посредством две операции, извършвни - първата една година след увредата
и втората почти година и пет месеца след увредата. От СМЕ се установява, че ищцата
е тьрпяла болки и страдания като първите 30 дни, след инцидента и първите 15 дни,
след започване на натоварването, болките са били с по-голям интензитет.
Обстоятелството за търпени по-интензивни болки, в първия един месец след увредата,
се установяват и от показанията на св.Е.. Последния установява и значително засягане
на бита и начона на живот на ищцата., както и нуждата на ищцата от помощ за времето
от увредата до раздвижването й, нуждата от рехабилитация и наличието на някои
ограничения дори и след завършването на оздравителния период.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да изхожда от
критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие,
а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на дееца и
отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС №
4/23.12.1968 г., т.2/. При определяне на размера следва да се имат предвид няколко
групи обстоятелства. На първо място тези, касаещи конкретното състояние на ищцата
– нанесено е счупване, което е довело до значителни затруднения при придвижването
и до наложително ползване на помощни средства за период от около 3 месеца;
приложено е оперативно лечение, като тук следва да се отбележи обстоятелството, че
се е наложило да бъдат извършени три операции, две от които за премахване на
поставена остеосинтеза, като всяка от тях е била последвана от свой оздравителен
процес и прием на медикаменти; не се установява да е имало пълно обездвижване –
според свидетелските показания дори в първата седмица след изписването на С. Б., от
болница, тя е ставала, за да отиде до тоалетна, което обаче е било съпътствано от
силни болки; имало е нужда от рехабилитация; към настояще трайните дефицити за
ищцата са само два оперативни белега, доколкото отслабването на мускулатурата на
десния крак е обратимо; според свидетелските показания С. Б. преди е тичала, правела
йога, а сега вече не прави тези неща и разходките им на Витоша са времево
ограничени и се провеждат само по леки маршрути – настоящия състав обаче намира,
че това може да се дължи и на съществуващата хипотрофия на бедрената мускулатура
на десен крак, която обаче е лечима, за което и С. Б. продължава да ходи на
рехабилитация.
Следва да се отчете значителния по продължителност оздравителен период от
06-08 месеца, продължен с възстановителния период на всяка от двете операции за
отстраняване на остеосинтеза, както и продължителния период на търпене на
интензивни болки – над месец и 15 дни след раздвижване.
Травмите на ищцата са причинили и по-значително неудобство – видно от
показанията на св.Е., ищцата е изпитвала пшрекомерни болки в рамките на първата
седмица след прибирането си в къщи след болничния престой, ставала е само, за да
ходи до тоалетната, свидетелят е поел изцяло грижата за домакинството, С. Б. е
следвало да ползва помощни средства в продължение на 3 месеца, работила е от
леглото си. На обезвреда подлежат и психологичните вреди – ищцата е изпитвала
несигурност и притеснения.
На следващо място следва да се отчетат обстоятелствата около самата травма - в
тази връзка следва да се отчете, на първо място, че от една страна начинът на
причиняване на вредата обуславя висока степен на обществена опасност, тъй като се
свързва с възможността за увреждане на широк кръг от лица, движещи се в този
район, като от СТЕ е видно, че не е било възможно избягване на нарушената настилка
9
доколкото нарушаването е причинено от кореновата система на дървета, които са били
едно след друго и по този начин вида на настилката е еднообразен в продължение на
значителна площ. Следва да се има предвид и социално-икономическото положение в
страната към датата на инцидента и обстоятелството, че съгласно трайната съдебна
практика е на лице тенденция на завишаване на размер на обезщетенията.
Отчитайки всички тези обстоятелства от значение за размера на търсеното
обезщетение, съдът намира, че същото следва да е в размер на 15000лв.
Доколкото видно от СМЕ и веще изложеното във фактическата част на
решението, направените разходи, установени с представените по делото фактури и
фискални бонове, са в пряка причинна връзка с увредата, на обезщетяване подлежат и
имуществените вреди в размер на 7795,30лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху сумата за
обезщетение за неимуществени вреди, от датата на увредата – 14.09.2022г. По
отношение на обезщетението за имуществени вреди, законна лихва следва да се
присъди от датата на подаване на исковата молба, доколкото се присъжда обща сума за
множество разходи, направени по различно време в продължителен период.
По възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата поради невнимание от нейна страна,
настоящия състав намира същото за неоснователно. От страна на ответника не се
представят доказателства, че към момента на инцидента С. Б. е била разсеяна от нещо
или не е внимавала достатъчно. При неравна повърхност дори и да е упражнявано
изключително внимание, е възможно спъване, още повече че неравността не е била
единична.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете. На първо място следва да се посочи, че от страна на
ищеца е поискано присъждане на разноски по гр.д.№12511/2023г. по описа на СРС, 46
с-в, които следва да се присъдят в настоящето производсатво. Поискано е присъждане
на сума в размер на 1177,50лв. В кориците на гр.д.№12511/2023г. по описа на СРС, 46
с-в обаче се намират доказателства за заплащане единствено на сума в размер на
22,50лв. за държавна такса и 400лв. за изготвянето на СТЕ. Със списъка по чл.80 ГПК,
в исковото производство, са представени доказателства за предварително плащане на
адвокатско възнаграждение за производство по обезпечаване на доказателства срещу
СО в размер на 750лв., като плащането е от 02.12.2022г., което е три месеца преди
подаване на молбата по чл.207 ГПК, поради което следва да се приеме, че са заплатени
именно за образуване на гр.д.№12511/2023г. по описа на СРС, 46 с-в. Сумата е в
минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение за исковото производство е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
което следва да се разгледа. Видно от възражението, направено от процесуалния
предстаител на ответника, същия моли за намаляване на адвокатското възнаграждение
до минималния размер, т.е. същия се позовава на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При изрично искане за
съобразяване с дадените минимални размери в Наредбата, Съдът следва да се
съобрази. Претендирания от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е дори по-
нисък от минималния такъв, който съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата е 3673,62лв.,
поради което не следва да се намалява. Поради изложеното разноски по реда на чл.78,
ал.1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъдят в размер на
10
3947,35лв.
В полза на ответника, следва да се присъдят разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 226,22лв.,
при определен размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община, с адрес: гр. София, ул. “Московска” №33, да
заплати на С. И. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“******* ********на
основание чл.49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 15000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от многофрагментно счупване на горния/проксимален/ край на големия
пищял на дясна подбедрица, претърпяна на 14.09.2022г., в следствие на падане поради
спъване в настилка на западния тротоар на ул. Христо Чернопеев в близост до бул.
Цариградско Шосе в посока бул. Цариградско Шосе, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на инцидента на 14.09.2022г. до окончателното плащане, както и да
заплати сумата 7795,30лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за лечение, като вредите са
причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане в изправност на
тротоар на територията на гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба на 07.11.2023г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 3947,35лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 15 000лв. до пълния предявен размер от 30 000лв.
ОСЪЖДА С. И. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.******* да заплати
на Столична Община, с адрес: гр. София, ул. “Московска” №33, на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК, разноски в производството съразмерно на отхвърлената част от иска,
в размер на 226,22лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11