№ 68313
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110101635 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от А.С.А., чрез пълномощника юр. АЛ. ХР. ТР.. Процесуалният
представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение в полза на
търговското дружество против Б. Т. ТР., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), против ВЛ. Т.
ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в К. и против В. ГР.
К., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 828 лв. (осемстотин двадесет и осем
лева), от която а) 689,71 лв. (шестстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и една
стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2018 г. до месец юни 2019 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата, б) 117,94 лв. (сто и седемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) - лихва за
периода от 01.05.2019 г. до 05.01.2022 г., в) 16,68 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от
месец март 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г)
3,67 лв. (три лева и шестдесет и седем стотинки) – лихва за периода от 01.05.2019 г. до
05.01.2022 г., както и за направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от доставена, но
незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ.
месец март 2019 г. до месец юни 2019 г. респ. месец февруари 2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в (АДРЕС), инсталация **********/аб. 338835.
Със заявлението и с уточнителната молба са представени пълномощни,
удостоверяващи представителната власт на юр. А.Т., платежен документ за внасянето на
държавна такса и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
1
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжниците Б.Т. и В.К., имащи
качеството на потребител, според съдържанието на справката от Национална база данни
население е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно по отношение на длъжниците Б.Т. и В.К., тъй като
отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от
ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението и в
уточнителната молба са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова
молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни,
удостоверяващи представителната власт на юр. А.Т., от когото изхожда искането за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението
длъжниците Б.Т. и В.К. имат постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че лицата, срещу които се иска издаване на
заповед за изпълнение не са с обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение против длъжниците Б.Т. и В.К. не
противоречи на закона и на добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на
чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал. 3 от ГПК и доколкото длъжниците имат качеството
„потребители“ по смисъла на пар. 1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, съдът не констатира
заявлението да се основава на неравноправни каузи или да е налице обоснова вероятност за
това.
Неоснователно е заявлението в частта му, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение против длъжника ВЛ. Т. ТР., тъй като е налице отрицателната предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 4 от ГПК. Видно от служебно изисканата справка
от Национална база данни „Население“, настоящият адрес на В.Т. е в К. от 24.01.2000 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес
е адресът, на който лицето живее. Изводима от горното е констатацията, че длъжникът
живее в К. и в този смисъл няма обичайно местопребиваване на територията на Република
България. Последното е основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против този длъжник.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... – София
против Б.Т. и против В.К.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски,
съразмерно на уважената част от заявлението, за заплащане на държавна такса в размер на
20,83 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум
от 41,67 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
представлявано от А.С.А., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
против Б. Т. ТР., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 138 лв. (сто тридесет и
осем лева), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение
за периода от месец май 2018 г. респ. месец март 2019 г. до месец април 2021 г. респ. месец
февруари 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в (АДРЕС), инсталация **********/аб.
338835, от която а) 114,95 лв. (сто и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки) -
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б)
2
19,66 лв. (деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) - лихва за периода от 01.05.2019
г. до 05.01.2022 г., в) 2,78 лв. (два лева и седемдесет и осем стотинки) – главница,
представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец март 2019 г. до
месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 0,61 лв.
(шестдесет и една стотинки) – лихва за периода от 01.05.2019 г. до 05.01.2022 г., както и за
сумата от 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки), представляваща направени от
заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
против В. ГР. К., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) за сумата от 552 лв. (петстотин
петдесет и два лева), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от месец май 2018 г. респ. месец март 2019 г. до месец април 2021
г. респ. месец февруари 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в (АДРЕС), инсталация
**********/аб. 338835, от която а) 459,81 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и
осемдесет и една стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, б) 78,62 лв. (седемдесет и осем лева и шестдесет и две
стотинки) - лихва за периода от 01.05.2019 г. до 05.01.2022 г., в) 11,12 лв. (единадесет лева и
дванадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за
периода от месец март 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането и г) 2,45 лв. (два лева и четиридесет и пет стотинки) – лихва за периода от
01.05.2019 г. до 05.01.2022 г., както и за сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща
направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
представлявано от А.С.А., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
против ВЛ. Т. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в К. за
сумата от 138 лв. (сто тридесет и осем лева), дължима за доставена, но незаплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ. месец март 2019 г. до
месец април 2021 г. респ. месец февруари 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
(АДРЕС), инсталация **********/аб. 338835, от която а) 114,95 лв. (сто и четиринадесет
лева и деветдесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, б) 19,66 лв. (деветнадесет лева и шестдесет и шест
стотинки) - лихва за периода от 01.05.2019 г. до 05.01.2022 г., в) 2,78 лв. (два лева и
седемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово
разпределение за периода от месец март 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането и г) 0,61 лв. (шестдесет и една стотинки) – лихва за
периода от 01.05.2019 г. до 05.01.2022 г., както и за сумата от 12,50 лв. (дванадесет лева и
петдесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба,
подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата част подлежи на
3
обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в
същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4