Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Варна, гражданско отделение, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 19220 по описа
за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от Я.П.И., ЕГН **********,
И.К.И., ЕГН ********** и А.К.И., ЕГН **********, срещу Р.Д.М., Д.В.Д., Ю.Я.Д., В.И.Н.,
Н.В.Н., Г.К.Г., Н.К.Г. и С.Г.К., с искане да бъде постановено решение, по
силата на което имот с ид. номер *, с
обща площ от 954 кв.м., с адрес в *, бъде поделен между страните, като в
общ дял на ищците бъдат предоставени 815 кв.м, а в общ дял на ответниците – 139
кв.м.
В исковата молба ищците излагат, че между страните е налице
съсобственост, възникнала
както следва:
Ищците са съсобственици на сграда с
идентификатор *.*, а
ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *.*. Сочи се, че ищците общо са
съсобственици на 815 кв.м. от имот с ид. номер *, с обща площ от 954 кв.м., с
адрес в *. Я.И. и К. В.били съпрузи. К. В.починал на 16.01.2018г. И.И. и А.И.
са техни деца. По време на брака си Я.И. придобила чрез дарение от баба си *9 кв.м. празно дворно място, находящо
се в *, съставляващо парцел с номер *, в кв. *, по плана на кв. „*“, 50 кв.м. е придобила по регулация,
обективирани в НА * по дело номер *г., а останалите 126 кв.м. –
чрез покупко-продажба на 126 кв.м. ид.ч. от дворното място, представляващо
имоти с пл. номер *, * и *, от парцел
18, в кв. „*“. Сочи се обаче, че дворното място, което било дарено на Я.И. през
1978г., било в размер на 450 кв.м., а не *9 кв.м., поради което по давност е
придобила останалата част, заедно със съпруга си, от имота. Ответниците били
собственици на 139 кв.м.ид.ч. Ищците И.И. и А.И. станали съсобственици в имота
по наследство от баща им Коста Ванеглов.
Сочи се, че Д.П. е придобила чрез
покупко-продажба през 2001г. жилищен имот и ¼ ид.ч. от дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 695 кв.м., а площта, върху
която е изградена самата сграда – 139 кв.м. Сочи се, че неправилно е изписана
площта на имота, тъй като целият е с площ от 954 кв.м. Излага се, че Д.Д. и Ю.Д.
били признати за собственици на недвижим имот и ¼ ид.ч. от дворното
място, върху който е построен имотът, равняваща се на 34,75/139 ид.ч. Е.Н. и П.
Н.продали на Н.В.Н. и съпругата му В.Н. недвижим имот и ¼ ид.ч. от
дворното място, върху което е построена сградата – 34,75/139 ид.ч. К.К. също е
съсобственик на имота, като притежава ¼ от дворното място, върху което е
построена сградата или 34,75/139 ид.ч. Излага се, че К. К.закупил 1/5 ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 695 кв.м., представляващо парцел I-516,517, с площ от 139 кв.м., върху
който парцел била построена жилищната сграда, в съсобственост на ответниците.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника Д.И.П. в следния смисъл: Искът е
недопустим. Не се спори, че на 16.02.2001г. Ц. В. Л.е продала на внучка си Д.И.П.
следния свой недвижим имот: Апартамент *, на * жилищен етаж на четириетажна сграда, в гр. Варна, кв.
„*“, *, заедно с таванско помещение *, изба *, гараж *, както и 0.2520% ид.ч. от общите части на сградата и
¼ ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с
площ от 695 кв.м., представляващо парцел 516,517, в кв. * по плана на кв. „*“.
Сочи се, че още през 2002г. ответницата е продала своя имот и съответно ид.ч.
върху земята на Г. З.. Към момента ответницата не притежава ид.ч. в
съсобственост на процесния имот.
С протоколно определение съдът е
заменил ответника Д.И.П. с ответника Р.Д.М.. Последната в срока за отговор по
реда на чл. 131 ГПК заявява следното: настоящият иск за делба е с невъзможен
предмет, поради недопустимостта да се подели дворното място, тъй като същото е
поземлен имот, в който са налични две жилищни сгради, принадлежащи на различни
собственици, поради което и дворното място е обща част. Излага се, че дворното
място е неделимо и съгласно ЗУТ. Не се оспорва, че с ищците са съсобственици на
дворното място, но се оспорва изчислението на квотите. Оспорва се твърдението
за придобиване на ид.ч. от имота по давност. Имотът бил урегулиран за
застрояване с повече от една сграда. Твърди се, че сградата, в което живеят
ответниците е в режим на етажна собственост.
В уточнителна искова молба от
30.09.2020г. ищците излагат, че са собственици по документи на 475 кв.м., а по
давност на 340 кв.м. Останалите 139 кв.м. ид.ч. от имота са в съсобственост на
ответниците. Владението по давност е започнало през 1978г. и е било
необезпокоявано до настоящия момент.
След съвкупна
преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е допуснал извършването на СТЕ,
като от заключението на вещото лице се установява следното: Местонахождението
на процесния имот е в кв. *, гр. Варна, за която територия към настоящия момент
действащ план е КККР на адм. район „*“, одобрени със Заповед с номер
РД – 18-73/23.06.2008г. на ИД на АК – София. По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР
ЗУЕС, прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост е част от
територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена
сградата в режим на ЕС и която включва заедно или поотделно обекти, като
озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други. За сградите в
имота, с идентификатори *.* и *.* вещото лице е определило
задължително общо ползване във връзка с обслужването на двете съсобствени
сгради по отделно. В имота освен построените сгради с идентификатор * и *, има още две сгради с
идентификатор * и *, както и изградени външни стълби
с площадки и широки балкони, които не се отразяват в действащата КК.
Съобразявайки се с изградените и съществуващи на място постройки, в скицата за
прилежаща част към сгради с ид. * и *.* за
обслужване на същите е с площ от 86 кв.м., при отстояние от 1 м. При отстояние
от 1,5 м. площта за обслужване на двете сгради е 122 кв.м. Незастроената част
от имота е 731 кв.м. Площта на незастроената част от имота, след приспадане на
застрояванията и обслужващите части на сградите е 566 кв.м. По
изискванията на ЗУТ незастроената част отговаря на минимума за формиране на
УПИ, но няма техническа възможност за обособяване на такова УПИ – няма
възможност за осигуряване на лице към съществуваща улица. Осигурявайки тупикова
улица с ширина от 3,5 м. не могат да се спазят изискванията за отстояния от
новопроектираната улица, спрямо застроените в имота сгради.
При преценка на допустимостта на
делбата се изхожда от правната й същност като способ за прекратяване на
съсобствеността върху вещни права и нормата на чл. 34, ал. 1 ЗС, според която
делбата е недопустима, ако законът предвижда това или делбата е несъвместима с
естеството или предназначението на вещта.
Настоящият случай е именно такъв. От
заключението на допуснатата СТЕ се установи безспорно, че няма техническа
възможност за обособяване на УПИ, което да бъде поделено между страните във
фазата на извършване на делбата. Невъзможно е по смисъла на закона да се уважи
искането на ищците за обикновено обособяване на два имота, съобразно
притежаваните от страните по делото ид.ч. С оглед на този извод делбата се
явява недопустима, поради което искът следва да бъде отхвърлен само на това
основание.
По
разноските:
С оглед изхода на спора в тежест на
ищците е да заплатят в полза на ответниците сторените от последните разноски, а
именно: в полза на Н.Н. и В.Н. следва да се присъди общо сумата от 600,00 лв.,
в полза на Н.К.Г., Г.К.Г. и С.Г.К. следва да се присъди сумата от общо 600,00
лв., в полза на Д.В.Д., и Ю.Я.Д. следва да се присъди сумата от 600,00 лв. и в
полза на Р.Д.М. - сумата в размер на 600,00 лв.
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ответницата Д.И.П. сторените от последната разноски за
адвокатско възнаграждение, чиито действия се изразяват в подаване на писмен
отговор на исковата молба, в размер на 450,00 лв., представляващи ¾ от
минималния размер на дължимото възнаграждение за първа фаза по производство по
делба, на осн. чл. 9, ал. 1 от Наредба 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Освен това ищците останаха задължени
за заплащане на дължимата сума за възнаграждение на вещото лице Ш.Х. в размер
на 80,00 лв. Сумата следва да бъде заплатена от бюджета на съда, а ищците да
бъдат осъдени да възстановят тази сума.
В чл. 9 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК е посочено, че при отхвърляне на
молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира
такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв. Следователно ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на съда и дължимата държавна такса в размер на
25,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Я.П.И.,
ЕГН **********, И.К.И., ЕГН ********** и А.К.И., ЕГН **********, срещу Р.Д.М., ЕГН
**********, Д.В.Д., ЕГН **********, Ю.Я.Д., ЕГН **********, В.И.Н., ЕГН **********,
Н.В.Н., ЕГН **********, Г.К.Г., ЕГН **********, Н.К.Г., ЕГН ********** и С.Г.К.,
ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което имот с ид. номер *, с обща площ от 954
кв.м., с адрес в *, бъде поделен между страните, като в общ дял на ищците
бъдат предоставени 815 кв.м, а в общ дял на ответниците – 139 кв.м., поради
недопустимост на съдебната делба.
ОСЪЖДА Я.П.И., ЕГН **********, И.К.И., ЕГН **********
и А.К.И., ЕГН **********, да заплатят в полза на ответника Д.И.П., ЕГН **********,
сумата от 450,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.П.И., ЕГН **********, И.К.И., ЕГН **********
и А.К.И., ЕГН **********, да заплатят в полза на Н.В.Н., ЕГН **********, и В.И.Н.,
ЕГН **********, сумата от 600,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.П.И., ЕГН **********, И.К.И., ЕГН **********
и А.К.И., ЕГН **********, да заплатят в полза на Н.К.Г., ЕГН **********, Г.К.Г.,
ЕГН **********, и С.Г.К., ЕГН **********, сумата от 600,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.П.И., ЕГН **********, И.К.И., ЕГН **********
и А.К.И., ЕГН **********, да заплатят в полза на Д.В.Д., ЕГН **********, и Ю.Я.Д.,
ЕГН **********, сумата от 600,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.П.И., ЕГН **********, И.К.И., ЕГН **********
и А.К.И., ЕГН **********, да заплатят в полза на ответника Р.Д.М., ЕГН **********,
сумата от 600,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.П.И., ЕГН **********, И.К.И., ЕГН ********** и А.К.И.,
ЕГН **********, да заплатят в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда,
сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Я.П.И., ЕГН **********, И.К.И., ЕГН **********
и А.К.И., ЕГН **********, да заплатят по сметка на съда сумата от 80,00 лв.,
представляваща задължение за възнаграждение на вещото лице по допуснатата СТЕ,
на осн. чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: