№ 668
гр. Стара Загора, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.а
при участието на секретаря Невена И.а
като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело №
20215530104543 по описа за 2021 година
Предявени са частични искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 03.09.2020г. около 17:45 часа в гр. Стара Загора, в
близост до кръстовището на ул. ************* с ул. *************, на ул.
************* ***, където на половината от пътното платно, по което се
била движила била налице маркировка в червен цвят на пешеходна пътека
тип „Зебра“, където като пешеходец била блъсната от л.а. ************* с
peг. № *************, управляван от водача Т. Д. Т.. Непосредствено преди
инцидента, водачът Т. бил управлявал л.а. ************* с peг. №
************* по ул. ************* в посока от запад на изток. На
кръстовището с ул. ************* водачът започнал да се пристроява по
обособената лента за движение за извършване на ляв завой на следващото
кръстовище. В този момент ищцата предприела пресичане на ул.
************* от южния тротоар в посока север, по пешеходната пътека. Тъй
като светофара за автомобилите на бул. ************* светел в червено и
автомобилите в южната пътна лента били спрели, същата предприела
пресичането на пътя /между два спрели от двете страни на пешеходната
пътека автомобили/. Ищцата предприела пресичането на пътя, след като се
огледала на двете страни, убедила се, че няма движещи се автомобили от
запад, а северното пътно платно било също празно и нямало автомобили,
поради което преценила, че може спокойно да пресече на пешеходната пътека
и предприела пресичането на спокоен ход. При преминаването си по
пътеката, която била разположена на половината от пътното платно на
южната лента, след ремонт на пътя, ищцата била ударена със страничното
1
огледало на л.а. *************, който предприел на кръстовището маневра
пристрояване за завой наляво, но не по ул. *************, а на бул.
************* в резултат, на което била ударена и паднала на терена. От
удара с автомобила, ищцата в следствие на падането си на терена получила
травми в областта на лявата ръка и левия крак. Без да уведоми КАТ, за да
бъде извършен оглед и запазване на местопроизшествието водача Т. веднага
качил в лекия автомобил ищцата и я бил откарал в СПО на УМБАЛ „Проф. д
– р Ст. Киркович“ АД, поради което местопроизшествието не било запазено и
не били изготвени протокол за оглед и фотоалбум.
От съставения лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 38 от
03.09.2020г. било видно, че М.Д. била получила травми в областта на левия
лакът и лявата подбедрица. Травмираните места били болезнени, а походката
на пострадалата била накуцваща. След извършено рентгенографско
изследване било установено, че в резултат на ПТП ищцата била получила
фисура /непълно счупване/ на лакътния израстък на лява лакътна кост.
Изписана била за домашно лечение с препоръка за поставяне на ортеза.
По време на домашното си лечение, потърпевшата била изпитвала силни
болки в ударените и натъртени места, което й пречело да извършва
обичайните ежедневни дейности, трудно и било да се облича и обслужва.
Областта на лакътя била много уязвима, непрекъснато изложена на стрес и
механични въздействия, което благоприятствало появата на болката в
следствие на травмата от падането на терена. Отделно от това, ищцата в
следствие на падането си върху земята била получила обостряне на старите си
заболявания в пояснодисковата област, свързани с увреждания на
междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия и била получила също парализираща болка в поясницата и
десният крак, ограничени движения, изтръпване и болезнени схващания в
мускулатурата на долните крайници. Болката се засилвала след натоварване и
вечер, чувствала силна болка и по ходилата, затруднявала се да качва стълби,
което наложило да посещава лекар и да прави рехабилитация, за което били
издадени амб. лист № ************* и амб. Лист №*************
Инцидентът се отразил негативно и върху психиката на пострадалата, тъй
като при удара от автомобила и последващото падане, тя била изпитала силен
страх за живота си. Инцидентът бил оставил своя отпечатък върху
пострадалата, тя често си припомняла за него и отново изживявала
негативните емоции.
Във връзка със станалото ПТП били образувани ДП № *************
по описа на ОД на МВР – Стара Загора и пр.пр. № 4911/2020г. по описа на
Районна прокуратура Стара Загора. С постановление от 17.03.2021г. РП Стара
Загора била прекратила наказателното производство по ДП № *************
по описа на ОД на МВР – Стара Загора, образувано и водено за престъпление
по чл. 343 ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342 ал.1 от НК. По разпореждане на
прокурора постановлението и материалите по досъдебното производство
били изпратени на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
2
Загора за образуване на административно – наказателно производство срещу
водача Т. Д. Т..
От съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справка от ел. сайт на Гаранционен фонд се установило, че към датата на
ПТП - 03.09.2020г. л.а. ************* с peг. № ************* е бил с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № *************, със срок на покритие от 10.06.2020г. до
09.06.2021г. към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането,
ищцата с молба била предявила пред застрахователя претенция за изплащане
на обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени вреди. Видно от
известие за доставяне с баркод ИД PS 6000 01KAOL R, молбата била
получена от ответното дружество на 30.10.2020г. По така предявената
застрахователна претенция ответното дружество било образувало щета №
*************. С уведомление – отказ с изх. № 521 от 27.01.2021г.
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
информирал пострадалата, че не били налице основания за ангажиране на
застрахователната отговорност на дружеството и отказват да определят и
изплатят претендираното от нея обезщетение.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172,
район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано
от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, да
заплати на М. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *************,
сумата в размер на 1000 лева (хиляда лева ) като част от цялата претенция от
10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди за болките и страданията в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 03.09.2020г., изразяващи се в
контузия на лявата ръка и левия крак, (фисура на лакътния израстък на лява
лакътна кост), болки в поясната област и изпитани силен стрес, страх и
негативни емоции, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2020г. – датата на предявяване на застрахователна претенция до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски
и възнаграждение за един адвокат. Посочва следната банкова сметка по чл.39
от Закона за адвокатурата с титуляр адв. Ж.С. З., открита в *************, по
която ответникът може да заплати дължимите от него суми: IBAN:
*************, BIC:*************.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК процесуалния представител на
ответното дружество е подал писмен отговор, с който оспорва така
предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен
изцяло, моли също да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
3
съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. Претендира
разноски.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а.
************* с peг. № ************* по силата на Застрахователна полица
№ *************, сключена със „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве” АД.
В конкретния случай, счита, че водачът Т. Д. Т. не бил нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника
за неговото прилагане, съответно не бил причинил процесното ПТП така,
както било описано в исковата молба. Въз основа на това липсвал основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно
поведение. Оттук, не били налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира
отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата и предявените срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се присъждал само и единствено „след като
се установило, че действително били претърпели такива вреди”.
На следващо място твърди и че искът се явявал неоснователен и в
пълния предявен размер. Същият не бил съобразен с реално понесените от
ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишавал
значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите й
обезщетение. Претендираният размер не бил съобразен и с приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Също така представените с исковата молба медицински документи били
недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях – липсвали медицински документи,
издадени непосредствено след настъпилото произшествие, с които да са
констатирани травматични увреди на ищцата, които да са настъпили
вследствие на процесното произшествие, липсвали документи обвързани с
проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсвали
медицински документи относно възстановителните процеси, липсвали
контролни прегледи при невролог и травматолог, които били необходими при
твърдените увреждания на пострадалата. В представените по делото
медицински документи били отразени хронични дегенеративни заболявания
на ищцата, но никъде не се споменавало за травматични увреди на същата,
които да са били в пряка причинно – следствена връзка с процесното
произшествие.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
4
като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания,
както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която внезапно била изскочила на пътното платно зад спрял
автомобил и същата е била ударена от сочения за делинквент водач, не на
пешеходна пътека, а на пътното платно между спрели автомобили. Твърди, че
пътното поведение на сочения за делинквент водач не било виновно и
противоправно такова. Ищцата не била забелязана от водача на автомобила
своевременно, внезапно била изскочила на пътното платно за движение, като
била попаднала в т. нар., опасна зона за спиране спрямо водача на автомобила
.Твърди, че посоченото по – горе нарушение от страна на ищцата се намирал
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните
последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата и
претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следвало да
бъде намалено на половина заради наличието на принос в изложения по –
горе аспект.
Предвид на изложеното и при евентуална доказаност на исковите
претенции, определеното от съда за справедливо обезщетение следвало да
бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на
пострадалия в изложените по – горе аспекти.
Оспорва механизма на процесното произшествие така, както бил
отразен в представения Констативен протокол за ПТП. С оглед на
изложеното, заявява че оспорва представения констативен протокол за ПТП в
частта му относно отразените факти и обстоятелствата, при които било
настъпило процесното произшествие. Оспорва противоправния характер на
пътното поведение на сочения за делинквент водач, респ. неговата вина за
настъпилия пътен инцидент. Оспорва и началната дата, от която се
претендирала лихва за забава при основателност и доказаност на главната
претенция. Счита, че лихва не следвало да се присъжда от датата на
завеждане на щета пред застрахователя. В конкретния случай дружеството
било уведомено за пръв път едва с получаване на доброволната
застрахователна претенция от ищеца – на 30.10.2020 г. С писмо, изх. №
************* г. дружеството било изискало представянето на допълнителни
документи и информация, които били от значение за преценката на
основателността и размера на претенцията. Писмата били представени като
доказателства към настоящия отговор на исковата молба. Такива не били
постъпили и понастоящем. Ето защо и при основателност на главната
претенция лихва би могло да се претендира едва от датата на входиране на
исковата молба в съда, а не от датата на завеждане на извънсъдебната
претенция пред застрахователя, респ. датата на постановения отказ от
изплащане на обезщетение от ответното дружество.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковете по наведените в исковата молба доводи, които доразвива в
писмена защита.
5
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира по делото становище, с което заявява, че
поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от данните от приложеното досъдебно производство
************* на сектор ПП при ОДМВР Стара Загора, същото е било
образувано за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр. с чл.342 ал.1 НК. С
определение ************* по ч.н.д. 980/2021 г. по описа на РС – Стара
Загора е било потвърдено постановление № *************на РП – Стара
Загора за прекратяване на досъдебното производство, поради
несъставомерност на деянието, като материалите са изпратени на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за преценка за
образуване на административно – наказателно производство срещу водача Т.
Д. Т..
Видно от влязло в законна сила понастоящем наказателно
постановление № ************* на Т. Д. Т. му е наложено административно
наказание – глоба, за това, че на 03.09.2020 г. около 17:45 часа, в гр. Стара
Загора, на ул. *************, до ***, в посока запад – изток, при управление
на л.а. ************* с peг. № *************, не е внимателен и предпазлив
към останалите участници в движението и блъска пресичащата на пътното
платно между колите пешеходка М. Т. Д. – нарушение по чл.116 ЗДвП.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП - то, по отношение на л.а
*************с peг. № ************* е действала валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност, обективирана в Застрахователна
полица № *************, със застраховател „ЗАД Далл Богг: Живот и
здраве” АД.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите Т.
Д. Т., С.Д.Д. и А.Д.Д..
Водачът на процесния автомобил Т. Д. Т. разказва, че движейки по
улица *************, посока изток, със скорост по – малко от 40 км/ч.,
предприел маневра - пристрояване за ляв завой по „Патриарх Евтимий“. По
това време в дясната пътна лента имало колона от автомобили спрял на
червен светофар. Спомнял си, че имало един голям джип и две черни коли.
Едното било джип, а другата кола била *************. В този момент ищцата
изскочила изненадващо между спрелите коли, свидетелят я видял в последния
момент, в който излиза измежду колите и завил пълно наляво, задействайки
спирачките си, но закачил пешеходката с огледалото на колата си, по лакътя.
Дори ищцата му била казала, че „Слава Богу, че караше бавно, за да можеш да
спреш“. Свидетелят определя мястото на удара на 15 метра от пешеходната
пътека преди „Патриарх Евтимий“, където имало баничарница и магазинче.
По-назад, на кръстовището с малката улица, навремето имало пешеходна
6
пътека, която била заличена, но хората по спомен минавали оттам.
Свидетелят разказва още, че веднага качил пострадала в колата, закарал я в
болницата и се обадил на тел.112. В болницата пристигнал сина на
пострадалата. Свидетелят останал с пострадалата, била й направена снимка,
като лекарят написал някаква неразбираема бележка, било написано
„фрисура“ или нещо такова.
Свидетелят С.Д.Д., син на ищцата, разказва, че на 3 – ти септември 2020
г., малко преди края на работният ден, майка му звъннала след 17.30 часа и
казала, че я е блъснала кола. Казала, че е в колата на водача и отива към Бърза
помощ. Свидетелят отишъл в болницата, видял, че ищцата била доста
стресирана и силно притеснена. Медицинският персонал казал на водача, че
трябва да регистрира незабавно ПТП – то на тел. 112 и той се съгласил.
Свидетелят казва още, че майка му се оплаквала от силни болки в лявата ръка
и левия крак. Направили й снимка само на лявата ръка и лекарят казал, че
имало пукнатина на костица, но не било за гипс, а трябвало много да се пази
ръката и да не я използва. Левият й крак бил ожулен и трудно го движела, но
при прегледа докторът установил, че няма счупвания. Пуснали ищцата с
препоръки за домашно лечение. След 2-3 дни, с ищцата решили да извадят
медицинско от съдебен лекар. Дежурният лекар казал, че бил запознат с този
случай, защото при него дошла преписка и според него нямало нужда в
момента да плащат за медицинско, тъй като той бил дал заключение, че
увреждането е средна телесна повреда и нямало нужда в момента да им
издава удостоверение. Нещата щели да се задвижат по служебен път.
Свидетелят разказва още, че обездвижили ръката на майка му с кърпи, за да
не се движи, като тя изпитвала затруднения от това, тъй като била левичар.
Преди 10 – 12 години, 2008 – 2009 г., ищцата била претърпяла операция от
дискова херния в гр. София и общо взето се била закрепила. След ПТП, в
резултат на самия удар, започнали отново болките в кръста и схващанията по
краката и тя много тежко го изживявала това. Затова предприела
физиотерапии, ходила във Велинград. Относно обстоятелствата, свързани с
настъпването на ПТП – то, свидетелят казва, че майка му му е разказала, че
била на разходка и прибирайки се, тя винаги пресичала на едно и също място,
на *************, преди светофара „Столетов“, колите били спрели на
червен светофар, погледнала нагоре - нищо не се виждало, погледнала надолу
от светофара да не идва друга кола и в момента, в който направила първата
крачка, нещо я блъснало. Разказала му, че цялата се завъртяла и седнала на
земята. Свидетелят казва, че на мястото имало пешеходна пътека, после
махнали знака. Пешеходната пътека стояла, като към 3 ти септември 2020г.
„изцяло едната половина от пешеходна пътека липсваше, но не мога си
спомня коя“. След това изцяло я премахнали, имало бегли следи от нея по
краищата.
Свидетелката А.Д.Д., приятелка на ищцата, разказва, че видяла ищцата
деня след инцидента, който се случил на 3 – ти септември, в 17:45 часа, 2020
г. Тя била стресирана, зачервена с подпухнали очи и й разказала, че пресичала
7
на една маркировка тип зебра, по която и свидетелката е пресичала.
Интересното, било, че два, три дни след ПТП и сега, тази маркировка
изчезнала. Свидетелката разказва още, че след инцидента ищцата Мария била
коренно различна затова, защото живеела в един страх причинен от ПТП – то.
Страх да излезе сама навън, страх да пресече. Страх да не би да й се случи
отново това нещо. Сега към днешна дата ищцата пресичала с човек до нея.
Освен тези негативни емоционални влияния, тя не можела да се обслужва
сама дълго време, защото при удара била засегната лява ръка и ляв крак, а тя
била левичар. През първите месеци не можела да си пазарува, не можела да се
облича, всичко беше с чужда помощ. Оттогава насам, почти 2 години жената
изпитвала непрекъснати болки в кръста, в левия, в десния крак с изтръпване.
Болката стигала чак до ходилната част. За тази цел приемала лекарства,
ходила на физиотерапия и масажи. Ищцата все още понакуцвала и трудно си
изпълнявала задълженията. Изморявала се много бързо, не можела да изкачва
стълби. С лявата ръка, тя не можела да носи багаж, носела основно с така
наречената помощна, дясна ръка. Свидетелката казва също така, че ищцата й
разказала, че преди инцидента вървяла бавно, огледала се, пресичала
нормално, спокойно, без да бърза, минала между две коли, огледала се нагоре
и надолу, долу светофарът светел червено. Отдолу не е имало никаква кола,
от горе също, но тръгвайки вече, вероятно тази кола се е пристроила и я е
блъснала. Двете коли, измежду които е пресичала „стояли на пешеходната
пътека, тип зебра“, „Под и над пешеходната пътеката“.
За изясняване на механизма на ПТП – то са допуснати и изслушани
първоначална и допълнителна съдебни авто – технически експертизи. Според
заключението на вещото лице С.Н. по първоначалната САТЕ, оспорено от
ответника, прието от съда като компетентно изготвено, произшествието е
възникнало на 03.09.2020 г. около 17:45 часа, при дневна светлина, сухо, ясно
време в гр. Стара Загора, по ул. *************, до ***. Вещото лице е
посочило, че на мястото на ПТП – то, улицата е с три ленти за двупосочно
движение. Южната лента е за движение изток – направо и надясно на
кръстовището с бул. „Патриарх Евтимий“, а северната е за движение на запад.
По ул. „Ген.Столетов“ в посока изток се е движел л.а. ************* с peг. №
*************, управляван от водача Т. Д. Т.. Светофарът на кръстовището с
бул. „П. Евтимий“ подавал червен сигнал, поради което на място имало
колона от спрели автомобили в южната лента. Водачът на л.а. *************
е предприел престрояване в средна лента за завой наляво, като е преминал в
ляво от образуваната колона от автомобили. В същото време пешеходката
М.Д. предприела пресичане на ул. „Ген.Столетов“ в посока от юг на север,
преминавала между два от спрелите автомобили. В момента когато л.а.
************* е преминавал покрай спрените автомобили, пешеходката
излязла пред предна дясна част на л.а. *************. Водачът предприел
завиване наляво и аварийно спиране. Ударът между пешеходката и
автомобила настъпил в средната пътна лента. Настъпил е удар между
странична дясна част на автомобила и лявата част на тялото на пострадалата.
8
От контакта с автомобила, пешеходката е паднала на терена до дясната
странична част на същия автомобил. Според вещото лице Н., техническите
причини за настъпване на ПТП са, че ищцата е пресичала платно с
многоредово движение на спрели автомобили в крайната южна лента, като
преди да навлезе в следната лента, ищцата не е спряла за да се увери дали има
движение на автомобили по средната лента, а е продължила движението си
напред, поради което е навлязла в коридора на л.а. ************* и това е
причината да настъпи удара. Вещото лице е посочило, че не може да даде
отговор на въпроса дали е съществувала техническа възможност за водача да
избегне ПТП – то, тъй като произшествието не е било запазено и не е бил
извършен оглед от разследващите органи. По същата причина вещото лице не
е дало отговор и на въпроса за организацията на движение. В съдебно
заседание вещото лице посочи, че в момента на мястото няма нито знак, нито
маркировка за пешеходна пътека, а дали е имало такива към датата на ПТП –
то, не може да се ангажира с такъв отговор. В съдебно заседание вещото лице
каза още, че може да се говори за едновременни неправилни действия на
двамата участника в ПТП – то, като водачът на автомобила е можел да кара по
– бавно, макар че законът му позволява да кара до 50 км/ч.
Според заключението на вещото лице И.И. по допълнителната САТЕ,
неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, на
03.09.2020 г. около 17:45 часа, в гр. Стара Загора, по ул. *************, от
запад на изток, се е движел л.а. ************* с peг. № *************,
управляван от Т. Д. Т.. В зоната на кръстовището с ул. *************,
водачът на автомобила е предприел маневра за престрояване от дясната лента
за движение към средна лента, предназначена за завиване на ляво, преминал
покрай колоната от автомобили в дясната лента със скорост на движение
около 35 км./ч. и опасна зона за спиране около 20 м. В същият този момент
между спрелите автомобили в колоната на платното за движение е навлязла
пешеходката М. Т. Д., като пресичала платното за движение от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Водачът на лекия
автомобил предприел аварийно спиране със завиване на волана за управление
наляво, когато лекият автомобил се е намирал на около 16 м. преди коридора
на движение на пешеходката. Към този момент Д. се е намирала
приблизително на едно ниво с лявата страница на спрелия откъм лявата й
страна автомобил. Настъпил удар, като мястото на удара между пострадалата
и лекия автомобил бил изцяло в средната лента за движение (лентата за
завиване на ляво), на около 14 м. по направление от БЛ и 0,7 м. на ляво от
дясната граница на средната лента за движение. Първоначалният контакт се е
реализирал между горният ляв крайник на пострадалата и външната
повърхнина на дясното странично огледало на автомобила. Скоростта на
движение на автомобила към момента на удара е била около 25 – 26 км./ч.
след удара пострадалата се е установила на платното за движение, а лекият
автомобил с предна ъглова част в лентата за насрещно движение. Според
вещото лице, техническите причини за възникване на ПТП, при наличие на
9
видима за водача на лекия автомобил зона към пострадалата в по – ранен
момент от момента на реакция на водача, са две: от една страна е закъсняла
реакция на водача на автомобила и реакция към момент, към който няма
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и
втората е пресичане на платното за движение от пострадалата без да се
съобрази с движещите се по платното за движение МПС. При липса на
видима за водача на лекия автомобил зона към пострадалата в по – ранен
момент от момента на реакция на водача, техническата причина е една и тя е
пресичане на платното за движение от пострадалата без да се съобрази с
движещите се по платното за движение МПС. В обстоятелствената част на
заключението вещото лице е посочило, че е технически възможно видимата
за водача на автомобила зона да е била ограничена от спрелите в дясно
автомобили. Ако спрялото МПС, пред което е преминала пострадалата е от
класа на бус, джип или камион с висока задна част, то от техническа гледна
точка в голяма степен на вероятност (в зависимост и от напречното
разположение, за което няма данни) видимата за водача на автомобила зона е
била ограничена за него. Ако МПС, пред което е преминавала пострадалата е
лек автомобил, то от техническа гледна точка в голяма степен на вероятност
водачът на автомобила е имал техническа възможност да забележи
пострадалата в по – ранен момент. Вещото лице е изчислило, че водачът на
автомобила е реагирал чрез предприемане на аварийно спиране, когато
лекият автомобил се е намирал на разстояние около 16м преди мястото на
удара, при опасна зона за спиране около 20 м. Към този момент пострадалата
е била приблизително на една линия с лявата страница на спрелия откъм
лявата й страна автомобил и изминала около 2,0 м. по платното за движение.
Към момента на навлизане на пострадалата на платното за движение, лекият
автомобил е бил на разстояние около 34 – 35 м. преди мястото на удара,
разстояние значително по – голямо от опасната зона за спиране на
автомобила. При реакция на водача 0,3 – 0,4 с по – рано, когато пострадалата
е била около 0,3 – 0,4 м по – назад от разположението си към момента на
реакция на водача, няма да настъпи удар и ПТП. Лекият автомобил ще спре
преди мястото на удара. Според вещото лице пострадалата е имала
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като при
движението си по платното за движение, спре на линията на лявата страница
на намиращия се откъм лявата и страна спрял автомобил, да се съобрази с
неговото разположение и скорост и да го пропусне да премине. В съдебно
заседание вещото лице посочи, че дори и да не е успял да определи точното
място на ПТП, то механизмът на ПТП – то не се променя, като заяви: „че и
при друго място на пресичане на пострадалата от гледна точка в надлъжно
направление или аналитичните изчисления спрямо взаимното отстояние на
лекия автомобил и пострадалата, спрямо мястото на удара, при друго място
на пресичане, са едни и същи, т.е. и малко по – надолу или малко по – нагоре
да е пресичала, механизмът на ПТП не се променя“. Единствено ако
пострадалата се приеме, че е пресичала на обозначено за това място или на
10
продължение на тротоара и на кръстовище, ще има още един извод, който
извод е от техническа гледна точка, че е технически правилно водачът да се
съобрази това, че пешеходецът е извършил пресичане на пешеходна пътека.“
При огледа на място, вещото лице е посочило в заключението си, че на
мястото няма пешеходна пътека, като подробно е описало съществуващата
маркировка, включително наличната такава с коси успоредни линии М15 за
оформяне на средна лента, предназначена за пристрояване на автомобилите в
лентата за движение за завой наляво, представена и графично на стр. 9/16 от
заключението.
От представената по делото медицинска документация /Лист за преглед
на пациент в ДКБ/СО №38 от 03.09.20г., Амб.лист №1614 от 02.12.20г., Амб.
лист №4922 от 03.12.20г., резултат от ренгенография от 11.05.2022 г. и от
заключението на съдебномедицинската експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като съответно на писмените доказателства, се
установява, че М. Т. Д., в резултат на ПТП – то е получила 1/ контузия на
лявата подколенница с кръвонасядане на кожата с възстановителен период от
15 – 20 дни, 2/ авулзионна фрактура на върха на олекрана на лявата лакътна
кост с възстановителен период от 60 – 90 дни, като 20 – 30 дни е период на
силна болка – травма, осъществяваща медико – биологичния признак на
средна телесна повреда, 3/ индиректна контузия/усукване/на гръбначния
стълб, довела до засилване на стари болки от дегенеративни патологични
изменения, като според вещото лице тези усложнения изискват лечение с
продължителност поне 3- 6 месеца.
Представена е и кореспонденцията между страните по делото, видно от
която на 30.10.2020 г. застрахователят е получил застрахователната претенция
на ищцата за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а видно от
отговора му същият е отказал поради липса на противоправно поведение на
водача.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
11
виновно е причинил другиму. В доказателствена тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, противоправното поведение на
ответника, причинната връзка между вредите и противоправното поведение.
Вината се предполага до доказване на противното, така че в доказателствена
тежест на ответника е да обори презумпцията.
В случая основните съществени спорни въпроса относно
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП – то, са свързани с мястото на
настъпване на ПТП – то, а именно дали ищцата е пресичала пътното платно
по пешеходна пътека и оттам нарушил ли е водачът на МПС правила за
движение.
Защото относно самия механизъм на ПТП, той се установява по
еднопосочен и непротиворечив начин от всички събрани доказателства,
подробно възпроизведени в обстоятелствената част на настоящото решение, а
именно, че: на 03.09.2020 г. около 17:45 часа, в гр. Стара Загора, по ул.
*************, от запад на изток, се е движел л.а. ************* с peг. №
*************, управляван от Т. Д. Т.. В зоната на кръстовището с ул.
*************, водачът на автомобила е предприел маневра за престрояване
от дясната лента за движение към средна лента, предназначена за завиване на
ляво, преминал е покрай колоната от автомобили в дясната лента със скорост
на движение около 35 км./ч. и опасна зона за спиране около 20 м. В същият
този момент между спрелите автомобили в колоната на платното за движение
е навлязла пешеходката М. Т. Д., пресичайки платното за движение отдясно
наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Водачът на лекия
автомобил е предприел аварийно спиране със завиване на волана за
управление наляво, въпреки това е настъпил удар - горният ляв крайник на
пострадалата и външната повърхнина на дясното странично огледало на
автомобила са контактували, като мястото на удара между пострадалата и
лекия автомобил е бил изцяло в средната лента за движение (лентата за
завиване на ляво).
При внимателен прочит и на двете заключения по първоначалната и
допълнителната САТЕ се установява, че и двете вещи лица определят един и
същи механизъм на ПТП. Вещото лице по втората САТЕ е отговорило по –
пълно и подробно на поставения въпрос, направило е оглед на мястото,
графична схема на ПТП – то и е извършило съответните изчисления на база
писмените доказателства и свидетелски показания, за разлика от вещото лице
по първоначалната САТЕ. Същото е отговорило и на допълнително
поставени, релевантни за делото, въпроси. Това обаче не е основание за
некредитиране на заключението на първоначалната САТЕ. Ето защо съдът
кредитира заключенията и двете вещи лица, като заключението на вещото
лице по допълнителната САТЕ изяснява обстоятелствата във връзка с
настъпването на ПТП по по – задълбочен и пълен начин. Механизмът на ПТП
се установява по еднопосочен начин и от двамата автоексперти и както
автоекспертът по втората експертиза заяви в съдебно заседание „че и при
12
друго място на пресичане на пострадалата от гледна точка в надлъжно
направление или аналитичните изчисления спрямо взаимното отстояние на
лекия автомобил и пострадалата, спрямо мястото на удара, при друго
място на пресичане, са едни и същи, т.е. и малко по – надолу или малко по –
нагоре да е пресичала, механизмът на ПТП не се променя.“
Съдът намира, че ищцата не е пресичала на пешеходна пътека. От
заключенията на вещите лица по САТЕ (като вещото лице на втората САТЕ е
направило и оглед на място) се установява, че там няма пешеходна пътека.
Съдът не дава вяра на показанията на св. А.Д.Д. в частта относно това, че там,
където е пресичала ищцата е имало пешеходна пътека и че след ПТП – то е
била премахната и че ищцата й била казала че „Двете коли, измежду които е
пресичала „били под и над пешеходната пътека, тип зебра“, както и на св.
С.Д. за наличие на пешеходна пътека, защото в тези им част същите не само
не се подкрепят от нито едно друго събрано по делото доказателство, но се и
опровергават от данните от приложеното досъдебно производство и от
изявлението на самата ищца, направено в съдебно заседание (виж л. 177 от
делото), че е имало един черен автомобил, който е бил застанал на
пешеходната пътека (бивша) и минала пред него и след това и тя не знаела
как е била ударена. А видно от протокола за разпит на ищцата от 08.09.2020
г., в хода на досъдебното производство, разпитана само няколко дена след
ПТП – то (л.9 от ДП), тя казва „тръгнах да пресичам на бавен ход бившата
пешеходна пътека, която сега след ремонта е изтрита“. Протокол,
обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в
наказателно производство, има значението на частен свидетелстващ
документ, който има доказателствена сила, ако съдържа неизгодни за
издателя си факти- както е в случая, че към датата на ПТП – то там е нямало
пешеходна пътека, тъй като е била заличена /Решение № 28/28.02.99 г., гр.д.
№ 3114/97 г., ІV г.о./. Документът има това значение само в частта, която
материализира изявлението на страната /подписаните от нея обяснения/. В
останалата си част, обективираща подписано от органа на досъдебното
производство изявление, че обясненията са дадени пред него, той
представлява официален свидетелстващ документ. Именно в този смисъл
следва да бъде ценено и казаното от свидетеля С.Д. по делото – синът на
ищцата, че към 3 ти септември „изцяло едната половина от пешеходна пътека
липсваше, но не мога си спомня коя“. Дори и да е имало някакви остатъци от
маркировка за пешеходна пътека, тип зебра“, следва, че на ул. Генерал
Столетов, непосредствено след кръстовището с ул. Господин Михайловски,
посока запад – изток‚ към датата на ПТП не е съществувала пешеходна
пътека, тъй като е била заличена и е имало нова маркировка на мястото,
установена и описана от вещото лице И.И. за заключението му. В този смисъл
са и показанията на св. Т.Д., че „малко по – назад навремето имаше
пешеходна пътека, която е заличена“, но хората по спомен минавали оттам.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Т.Д. като съответни на
останалия събран доказателствен материал, а на св. Д. и св. Д. – ги кредитира
13
в останалите им части изключая тези относно горепосочените факти по
горепосочените мотиви.
Така че съдът, на база събраните доказателства, приема, че на мястото,
където преди ПТП – то, е имало пешеходна пътека, към датата на ПТП, тя не
е съществувала и ищцата е била наясно с това. Установи се по делото още, че
на това място е била спряна черна кола, за която свидетелства и водача Д. и за
която твърди и ищцата, която черна кола е изчаквала на червен светофар в
дясната пътна лента и ищцата е пресякла летната за движение пред тази кола.
Изхождайки от това и от това, че съгласно НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка, широчината на пешеходна
пътека тип „Зебра“ не трябва да бъде по – малка от 3 м. и от изчисленото от
автоексперта разстояние от кръстовището на ул. Господин Михайловски и ул.
Генерал Столетов до магазина NonStop, че е 10 м., това означава, че вещото
лице е определило с приблизителна точност мястото на удара, но по –
важното е друго, както заяви и то при изслушването му - и малко по - надолу
и по – нагоре по ул. Г. Столетов да е настъпил ударът, това не се отразява на
механизма на ПТП – то. Видно обаче от същото заключение на САТЕ и по –
конкретно от графичната част, водачът на автомобила ************* с peг.
№ ************* при пристрояване в средната лента (в която няма спор че е
настъпил удара), е започнал пристояването от кръстовището с ул. Господин
Михайловски и е пресякъл съществуващата на място маркировка с коси
успоредни линии М 15 за оформяне на средната лента. Съгласно ППЗДвП –
чл. 65 – с тази маркировка се „Обозначава площ, забранена за движение на
пътни превозни средства“. Следователно водачът на ************* с peг. №
************* е нарушил не само посоченото в наказателното постановление
правило за движение по чл. 116 ЗДвП, за което е санкциониран, но и
правилото на чл. 6 от ЗДвП – да се съобразява с пътната маркировка. Оттук
следва, че е налице противоправно поведение на водача на МПС - то. Вината
се предполага до доказване на противното, като тази презумпция не се обори
в настоящото производство. Категорично обаче правилата за движение за
нарушени и от ищцата, като пешеходец. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения –
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
случая по категоричен начин се установява по делото, че същата е пресичала
не на обозначено за това място. Нещо повече, същата изключително рисково
е пресичала пътното платно между два спрели на червен светофар
автомобила. Затова, с оглед на тежестта на нарушението на правилата от
пешеходката, съдът намира, че и водачът и пешеходката са допринесли за
ПТП – то поравно, т.е. определя процент на съпричиняване от 50 %.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
14
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана. По делото се
установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ да
предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съдът като изходи от обстоятелствата, при които са причинени
уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и времетраене /причиняване на
три телесни повреди, една от които осъществява медико – биологичния
признак на средната телесна повреда, период на възстановяване от няколко
месеца, наложили провеждане на физиотерапии и прием на
болкоуспокояващи, преживения стрес/, и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи и като отчете датата на
настъпване на ПТП - то, съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 10 000 лева. Предвид приетия за установен по – горе процент на
принос на пострадалата от 50 %, то следва, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 5 000 лева.
Предвид това, че е предявен частичен иск за сумата от 1000 лева, то
същият следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2020г. – датата на
предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно
дружество до окончателното изплащате на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1415 лева (50 лева –
ДТ, 1045 лева – възнаграждения за вещи лица и 320 лева – адвокатско
възнаграждение), представляваща направените от нея разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
15
Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“
№ 1, да заплати на М. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
*************, сумата в размер на 1000 лева (хиляда лева ) - частично
предявена претенция от общо сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) -
обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за претърпените
от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ от контузии на лявата ръка и
левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на
03.09.2020г., причинено от Т. Д. Т., при управление на ************* с peг.
№ *************, по отношение на който е действала към датата на ПТП – то
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“
№ 1, да заплати на М. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
*************, сумата в размер на 1415 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка в
************* с IBAN: *************, BIC:************* с титуляр адв.
Ж.С. З..
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
16