№ 2
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20236000600047 по описа за 2023
година
с участието на лейтенант М.Д. – прокурор от Военно-апелативна прокуратура.
образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – София
срещу решение № 3/10.10.2023 г. по анд № 96/2023 г. на Военен съд – София.
С обжалваното решение обвиняемата редник К. С. Ц. от военно
формирование ..... – ВТ е призната за невинна в това, че на 24.02.2023 г. в гр.
ВТ потвърдила неистина в писмена декларация, като декларирала: „…не съм
едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител, търговски
пълномощник, прокурист, търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на
управителни или контролни органи на търговско дружество или
кооперация…“, която декларация по силата на закона – чл. 148а, ал. 1, вр. с
чл. 188, ал. 2, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ се дава
пред орган на властта – началник на военно формирование ..... – ВТ, за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, че не е управител на
търговско дружество, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. с чл.
304, пр. 4 от НПК е оправдана по обвинението й да е извършила престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.
Съдът се е произнесъл по отношение на направените съдебно-
деловодни разноски, които да останат за сметка на държавата.
В протеста се твърди, че решението на първоинстанционния съд е
1
неправилно и необосновано и макар фактическата обстановка да е изяснена,
то съдът е приложил неправилно материалния закон. Изтъква се, че
обвиняемата редник Ц. неправилно е оправдана за престъплението по чл. 313,
ал. 1 от НК, тъй като е установена съставомерност на извършеното от нея.
Иска да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с
което обвиняемата редник Ц. от военно формирование ..... – ВТ бъде осъдена
по обвинението, за което е предадена на съд.
Постъпило е писмено възражение от редник Ц. чрез нейния защитник
адв. М. от ОК – ВТ срещу протеста на прокуратурата, подаден срещу
горепосоченото решение на Военен съд – София. Иска се решение №
3/10.10.2023 г. по анд № 96/2023 г. да бъде оставено в сила, тъй като е
правилно и законосъобразно. Сочи се, че освен, че се касае за
административно нарушение, за което следва да се търси отговорност по
ЗАНН, то в случая може да се мисли и за малозначителност на деянието с
оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, за което са изложени аргументи.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа
протеста на ВОП – София срещу решението на СВС, тъй като счита, че то е
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че принцип в правото е че за едно
и също деяние не може да се ангажира едновременно административно
наказателна и наказателна отговорност, но приоритет винаги носи
наказателната отговорност. Изтъква се, че деянието може да се квалифицира
като административно нарушение само доколкото не представлява
престъпление. Според прокуратурата въпреки, че деянието по чл. 313, ал. 1 от
НК е формално, то същото разкрива обществена опасност, а в конкретния
случай не е налице нито явна незначителност, нито липса на обществена
опасност на деянието. В заключение се прави извода, че деянието е
извършено от обвиняемата Ц. покрива състава на престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК, а не е административно нарушение. Иска се същата да бъде
освободена от наказателна отговорност и да и се наложи административно
наказание глоба в минимален размер.
В съдебно заседание защитата на обвиняемата Ц. – адв. М. от АК – ВТ
иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, тъй като същият е
правилен и законосъобразен. Поддържа си изцяло приложеното по делото
възражение срещу протеста на ВОП – София. Извеждат се мотиви затова, че
деянието макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление поради своята малозначителност не е обществено
опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Според
защитата именно заради това законодателят изрично е посочил в закона, че
извършеното от редник Ц. е нарушение /административно/, което се
установява и наказва по съответния ред от оправомощени за целта
длъжностни лица от системата на МО. В заключение се иска въззивната
инстанция да потвърди изцяло решение № 3 от 10.10.2023 г. по АНД №
96/2023 г. по описа на СВС.
2
Обвиняемата бивш редник Ц. в съдебно заседание поддържа изцяло
своя адвокат и заявява, че тъй като нейната фирма не е била действаща е
счела, че не извършва нищо нередно, още повече, че при попълването на
съответната декларация от 24.02.2023 г., това е станало в присъствието на
свидетелите Р.С. и Д.С.. В заключение обвиняемата иска да бъде оправдана,
като се потвърди първоинстанционното решение.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното
производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК установи
следното:
Протеста е подаден в срок и е процесуално допустим.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
През месец март 2023 година редник Ц. следвало да бъде назначена по
разпределение във военно формирование ..... – ВТ. Към този момент началник
на формированието бил свидетелят подп.И. Х.. Съгласно чл.148 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, договорите за военна
служба се сключвали с министъра на отбраната или с упълномощени от него
длъжностни лица. Подполковник Х. по силата на чл. 9 от Заповед на
министъра на отбраната № .../05.08.2021 година имал правомощия да
назначава, преназначава и освобождава от длъжност старшини и войници в
подчиненото му формирование, както и съгласно чл.9.2 от същата заповед
бил упълномощен да сключва договор за приемане на военна служба, както и
да освобождава от военна служба.
Редник Ц. се явила на 24.02.2023 година пред свидетеля подп.Х. с цел
провеждане на беседа и сключване на договор за военна служба. След
провеждане на беседата обвиняемата била придружена от свидетеля кап. С. –
началник на секция „Планиране, административно и комуникационно
информационно осигуряване“ на военно формирование ..... ВТ до канцелария
„Личен състав“. Там заедно със свидетелката редник Т.Ц. обвиняемата
започнала да попълва необходимите документи , в това число и тези по
чл.148а от ЗОВС, а именно: „….При подписване на договор за военна служба
военнослужещият подава декларация, че не членува в политическа партия и
декларация за липса на обстоятелства по чл.188 от същия закон. Наборът от
документи за попълване бил подаван от свидетеля ц.с. Р.С., изпълняващ със
заповед вакантна длъжност „.............“. Всяка бланка била подавана от кап.С. и
ц.сл.С. на редник Ц.. На последната допълнително било разяснявано кой
документ за какво конкретно се отнася. Относно декларацията за липса на
обстоятелства по чл.188 от ЗОВСРБ кап. С. изрично обяснил, че следва да се
декларира, че попълващият няма статут на собственик или управител на
фирма, както и другите обстоятелства несъвместими с военната служба. В
3
самите бланки декларации било записано, че при попълване на неверни данни
се носи наказателна отговорност. Капитан С. разяснил и това обстоятелство
на вниманието на обвиняемата. Тя попълнила декларацията и положила
подписа си, декларирайки писмено, че „….Не съм едноличен търговец,
съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник,
прокурист, търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на управителни
или контролни органи на търговско дружество или кооперация…“ и я предала
на свидетелите кап.С. и ц.сл.С..
Обвиняемият редник Ц. се явила на служба във формированието на
06.03.2023 година. Подполковник Х. извършил справка в търговския регистър
и установил, че обвиняемата Ц. била вписана като управител и собственик на
„.....“ ЕООД. Провел с нея разговор на тази тема. Обвиняемата го уверила, че
ще предприеме и направи необходимото за прекратяване на дейността на
дружеството. При повторна проверка подп.Х. установил, че редник Ц. все още
била вписана като управител и собственик на посоченото търговско
дружество. Последвало прекратяване на договора за военна служба на
обвиняемата редник Ц. на 27.04.2023 година поради несъвместимост с
военната служба на основание чл.165 т.5, , вр.чл.188 ал.2 т.2от ЗОВСРБ.
Първоинстанционният съд е изброил и доказателствата събрани по
делото в досъдебната му фаза, които установяват горепосочената фактическа
обстановка.
При тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е приел, че от
правна страна деянието на редник К. С. Ц. не съставлява престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 вр. чл. 304 от НПК тя е била
оправдана по предявеното и обвинение.
Основният съд в мотивите си е посочил и коментирал събраните
доказателства по делото. Обвиняемата Ц. и нейният защитник не оспорват
попълването на инкриминираната декларация от 24.02.2023 г. в която тя
потвърдила неистината , че не е „…едноличен търговец, съдружник в
търговско дружество, управител, търговски пълномощник, прокурист,
търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на управителни или
контролни органи на търговско дружество или кооперация…“. Довода на
обвиняемата е, че фирмата й „.....“ ЕООД на който тя е управител и
собственик не е извършвала дейност към този момент, макар и да не е била
закрита и поради това тя считала, че не следва да я декларира в
инкриминираната декларация от 24.02.2023 г. /т. 1, л. 22 ДП/.
Аргументите на първоинстанционният съд за оправдаването на
обвиняемата са, че извършеното от нея съставлява административно
нарушение, което се установява и наказва по реда на ЗАНН, а не осъществява
състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като: Съгласно чл.
148а от ЗОВС на РБ(Нов - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1)
(Изм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 15.05.2019 г.) При подписване на
договора за военна служба военнослужещият подава декларация, че не
4
членува в политическа партия, и декларация за липса на обстоятелства
по чл.188 от същия закон. Съгласно чл. 188, (2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в
сила от 26.02.2010 г.) Несъвместимост с военната служба в Министерството
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия е налице, когато военнослужещият:…; т. 2. (изм. - ДВ, бр.
16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) е едноличен търговец, съдружник в
търговско дружество, управител, търговски пълномощник, прокурист,
търговски представител, търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на
управителни или контролни органи на търговско дружество или кооперация;
Съгласно чл. 330. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) (1)от ЗОВС
Военнослужещ, който не подаде в указания в закона срок декларация
по чл.148а или чл.188 ал.6 или декларира невярна информация, се наказва с
глоба в размер от 100 до 500 лв.
Съгласно чл. 334, ал. 1 от ЗОВС нарушенията по тази глава се
установяват с актове, които се съставят от оправомощените от министъра на
отбраната длъжностни лица, а съгласно ал. 2 - наказателните постановления
се издават от министъра на отбраната или от оправомощени от него
длъжностни лица, извън лицата по ал. 1. Съгласно чл. 334, ал. 3 от същия
закон съставянето на актовете, издаването , обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания.
Военно-апелативният съд приема изцяло фактическата обстановка,
която първоинстанционният съд е приел и не счита за нужно да я преповтаря.
Както бе посочено по-горе тази фактическа обстановка не се оспорва от
страните по делото. Безспорно е, че обвиняемата Ц. е попълнила
инкриминираната декларация от 24.02.2023 г. /л. 22, т. 1 ДП/, тя не го отрича,
а заключението на назначената по делото комплексна графическа и
техническа експертиза /т.1, л. 77-82 ДП/ подкрепя този извод, тъй като в него
/заключението/ е посочено, че подписа и ръкописния буквено-цифров текст в
декларацията са положени и изписани от Ц.. В тази насока са и свидетелските
показания на Д.С. и Р.С. пред които декларацията е попълнена от
обвиняемата.
Въззивната инстанция не приема аргументите на първоинстанционният
съд, че с попълването на декларацията обвиняемата не е осъществила състава
на чл. 313, ал. 1 от НК. Тази декларация безспорно се дава пред орган на
властта – началника на в. ф. 22 060 – гр. ВТ за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства – в случая че не е едноличен търговец и в нея Ц.
умишлено е потвърдила неистината, че не е едноличен търговец, след като е
знаела много добре, че е управител и собственик на капитала на фирма „.....“
ЕООД /т.1, л. 10-12 ДП/, която не е закрита ,независимо от това дали е била
действаща. В самата декларация изрично е посочено, че за деклариране на
неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. С оглед
изложеното военно-апелативният съд счита, че Ц. е осъществила състава на
5
чл. 313, ал. 1 от НК и не приема аргументите на основаният съд, че деянието
не съставлява престъпление, тъй като в закона за отбраната и въоръжените
сили в чл. 330 е предвидено, че за деклариране на невярна информация в
декларация по чл. 188 от ЗОВС се наказва с глоба по същия закон в
процедурата по чл. 334, ал. 1 от ЗОВС – съставяне на акт затова нарушение от
оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица, а в последствие
и издаване на наказателни постановления от министъра на отбраната или
оправомощени от него длъжностни лица.
В случая следва да се изхожда от Тълкувателно решение на ВКС № 3
от 2015 г. на ОСНК, където е посочено, че когато с едно деяние се нарушава
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с един и
същи обект на защита , по тежката наказателна отговорност поглъща
административнонаказателната. В тази насока е и разпоредбата на чл. 33 от
ЗАНН, където е посочено, че когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата , административно
наказателно производство не се образува. Такъв е и настоящия случай в който
не е образувано и водено административно наказателно производство, тъй
като е потърсена наказателна отговорност от обвиняемата.
Прокуратурата за този случай е потърсила наказателна отговорност по
чл. 313, ал. 1 от НК. Ако Ц. беше наказана по предвидения административен
ред по ЗОВС то тогава щеше да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8а
от НПК – образуваното наказателно производство е щяло да бъде прекратено.
Настоящият случай не е такъв, тъй като и е потърсена единствено наказателна
отговорност за стореното. Въззивната инстанция счита, че правилно
обвиняемата Ц. е била призната за невинна и съответно оправдана по
повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК, но не с оглед аргументите на
първоинстанционния съд за това, че деянието и съставлява административно
нарушение, за което има предвиден друг ред за търсене на отговорност,
поради което то не съставлява престъпление. Военно-апелативният съд, счита
обаче, че това е така, тъй като са налице основанията за прилагане на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в настоящия случай доколкото деянието
осъществено от Ц. не е престъпно, тъй като макар и формално да осъществява
обективните и субективни признаци на предвиденото в закона престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК /обвиняемата много добре е знаела, че има действаща
фирма – „.....“ ЕООД, която не е закрита, макар и да не осъществява дейност и
в този смисъл е била наясно, че декларира невярна информация свързана с
това, че не е едноличен търговец/, то неговата обществена опасност е явно
незначителна, доколкото не накърнява сериозно обществените отношения
предмет на наказателно-правна защита. Характерът на обществената опасност
на деянието се определя от спецификата на отрицателното обществено
въздействие на същото и вида на засегнатите от последното обществени
отношения. Степента на обществената опасност на инкриминираното деяние
в настоящия случай е тясно зависима от личността на обвиняемата. Касае се
за млада жена, с чисто съдебно минало, извършила декларирането на невярна
6
информация /потвърдила неистина в писмена декларация от 24.02.2023 г./
поради своята занижена правна култура, тъй като е попълвала декларацията
формално, без да оценява характера, значението и последиците от
извършване на деянието. Въззивната инстанция отчете, че обвиняемата е
оценила инкриминираната си постъпка, като грешка за която изразява
съжаление /т.1, л. 53-54 ДП/, а и фактическата обстановка не се оспорва от
нея. Заради извършеното от нея същата е останала без работа, тъй като
считано от 27.04.2023 г. договора и за военна служба е бил прекратен /т. 1, л
61-62 ДП/. С оглед тези аргументи въззивната инстанция приема, че
извършеното от бивш редник Ц. деяние по чл. 313, ал. 1 от НК не е престъпно
и са налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 9, ал. 2
,предл. 2 от НК, тъй като обществената му опасност е явно незначителна ,
като тя следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото и
обвинение.
По изложените съображения, Военно-апелативният съд счита, че
първоинстанционното решение на ВС – София следва да бъде потвърдено
макар и на други правни основания посочени по-горе /чл. 9, ал. 2 предл.2 от
НК/.
Правилно първоинстанционния съд, с оглед оправдаването на
обвиняемата е постановил съдебно-деловодните разноски в съответствие с чл.
190, ал. 1 от НПК да останат за сметка на държавата.
При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намери, че
при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правата на страните
по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/10.10.2023 г. по анд № 96/2023 г. по
описа на Военен съд – София с което К. С. Ц. е призната за невинна и
оправдана по обвинението по чл.313 ал.1 от НК, на основание чл.9 ал.2 пр.2
от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8