№ 3096
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100510966 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗАД „Асет Иншурънс“ АД срещу решение № 19815 от 01.12.2023 г. (в
което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решение № 4975/20.03.2024
г. и с решение № 14820/30.07.2024 г.), постановено по гр. дело № 36695/2023 г. по описа на
СРС, 177 състав, с което са уважени предявените от „Дженерали Застраховане“ АД частични
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1434,95
лева, част от вземане в общ размер от 3661,87 лева, представляващо разлика между пълния
размер на застрахователното обезщетение от 16150,40 лева, платено от ищеца вследствие на
ПТП, настъпило на 22.10.2021 г., при движение по АМ Тракия с участието на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № У********* и лек автомобил „Пежо 301“ с рег. № ********* и
заплатеното от ответника обезщетение в размер на 12840,45 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 142,52
лева, част от вземане в общ размер от 329,62 лева, мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.08.2022 г. до 29.06.2023 г.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като
1
се поддържа, че първоинстанционният съд е тълкувал погрешно изводите на вещото лице по
САТЕ и е следвало да съобрази посочената от експерта стойност на автомобила по цени с
овехтяване (предвид недоказания от ищеца пробег на автомобила към датата на ПТП), респ.
изчислената в заключението по-висока стойност на запазените части. Въззивникът счита, че
въз основа на отговорите на тази задачи от заключението се налага извод, че стойността на
дължимото застрахователно обезщетение е в по-нисък размер от платеното извънсъдебно от
ответника. Ето защо, моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Дженерали Застраховане“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК по делото са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право, които не касаят неговия размер, както и
извършеното извънсъдебно плащане от страна на ответника по процесната щета в размер на
12840,45 лв. Между страните не се спори, че ответникът носи отговорност за обезщетяване
на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по
имуществена застраховка на пострадалия обезщетение, като спорно по делото се явява
единствено обстоятелството какъв е размерът на действителната вреда към деня на
настъпване на събитието. В този смисъл са и доводите на ответника във въззивната жалба, с
която същият оспорва единствено размера на претендираното обезщетение при твърдения за
2
по-ниска действителна стойност на увреденото МПС, респ. за по-висока стойност на
запазените му части.
Според приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, всички описани от
застрахователя щети по увредения лек автомобил „Пежо 301“ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, като действителната стойност на процесното МПС
към датата на събитието по средни пазарни цени е 18678 лв., а стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, е 19010,36 лв. на база цени на оторизиран (официален)
сервиз, респ. 15458,11 лв. на база средни пазарни цени. Доколкото разходите за
възстановяване при всички случаи надхвърлят 70 % от стойността на вещта, то в случая е
налице тотална щета – арг. чл. 390, ал. 2 КЗ, при която дължимото застрахователно
обезщетение се равнява на действителната стойност на увредения автомобил към датата на
ПТП след приспадане на стойността на запазените части от него, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че според настоящия
въззивен състав действителната стойност на автомобила съобразно изискването на чл. 386,
ал. 2 КЗ се равнява на стойността му към датата на ПТП по средни пазарни цени – съобразно
сравними пазарни аналози и при прилагане на корекция с оглед момента на изготвяне на
заключението, т.е. сумата от 18678 лв., посочена в отговора на задача № 6 от заключението
на САТЕ. Противно на доводите на въззивника, застрахователната сума не може да служи за
основа при оценяване на застрахованото имущество, тъй като в случая договорът за
застраховка „Каско на МПС“ не е сключен при уговорка за договорена застрахователна
стойност по смисъла на чл. 387, ал. 1 КЗ, в която хипотеза договорената застрахователна
стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на
застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните, а разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ не се прилага. Не може да се приеме, че застрахователната сума отразява
действителната цена на застрахования автомобил към датата на сключване на договора, тъй
като е възможно МПС да е било подзастраховано или надзастраховано, поради което
застрахователното обезщетение следва да се определи на основание чл. 386, ал. 2 КЗ по
средни пазарни цени към датата на събитието и при съобразяване на наличните данни за
състоянието на автомобила към този момент. Действително, в открито съдебно заседание от
02.10.2023 г. вещото лице е посочило, че пробегът на автомобила оказва влияние върху
неговата стойност, като в случая не са налице категорични данни за изминатите километри
на МПС към датата на ПТП. Същевременно, приложената по делото фотоснимка отразява
пробег от 92942 кв., който съответства на пазарните аналози, съобразени от вещото лице по
САТЕ (стр. 7 от заключението), като се касае до сравнително нов автомобил на 3 години, 9
месеца и 24 дни от датата на първата му регистрация, поради което и при липсата на
проведено насрещно доказване от ответника за установяване на съществено различна
експлоатация на превозното средство следва да се приеме, че посочената цена от 18678 лв.
отразява действителната стойност на увреденото МПС към датата на застрахователното
събитие.
3
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че след
прекратяване на регистрацията му ищцовото дружество е продало на трето лице за скрап
увредения автомобил „Пежо 301“ за сумата от 2780 лв. Според отговора на задача № 10 от
САТЕ, стойността на застрахователното обезщетение за лекия автомобил, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на реализираните на пазара останки в размер
на 2780 лв., е 15898 лв., а съобразно запазените детайли стойността им като процент от
действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е 25 %, т.е. 4670 лв. В открито
съдебно заседание експертът уточнява, че запазените части биха могли да бъдат
реализирани за сумата от 4670 лв., но от тази стойност следва да се приспаднат разходите за
разоборудване на детайлите преди продажбата им, както и разходите за съхранението им,
докато се стигне до сделка са прехвърлянето им – например на платен паркинг, като
същевременно, ако те се съхраняват на открито, стойността им с времето ще намалее
предвид допълнителното им амортизиране в резултат от влиянието на климатичните
фактори.
От изложеното се установява, че посочената в заключението стойност на запазените части
като процент от действителната стойност на МПС (4670 лв.) е хипотетична и не отразява с
точност всички фактори, които биха повлияли на цената на останките, ако се приеме, че те
все още не са реализирани на пазара. Целта на приспадането на запазените части при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение е избягване на неоснователното
обогатяване в полза на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“, като бъде
определена възможно най-точно действителната стойност на щетата – стойността на
увредения при тотална щета автомобил към датата на ПТП, с която застрахователят е
обеднял (тъй като я е изплатил на застрахования собственик на вещта) и приспадане от нея
на стойността на запазените части, с която същият се е обогатил. В настоящия случай тази
стойност има точна величина, тъй като останките от МПС вече са продадени за сумата от
2780 лв. Доколкото по делото не се установява тази сума да е драстично по-ниска от
пазарната цена и като се отчете липсата на данни за допълнителните разходи, които биха
съпътствали съхранението и продажбата на детайлите, ако те все още са в държане на
застрахователя, настоящият въззивен състав намира, че действителната стойност на
запазените части, която следва да бъде приспадната от цената на автомобила към датата на
ПТП, е тази, на която същите вече са реализирани – сумата от 2780 лв.
Следователно, регресното вземане се равнява на сумата от 15898 лв., а след добавяне на
разходите за репатриране на увредения автомобил (108,40 лв.), за оглед и разоборудване (144
лв.) и за ликвидационни разноски (15 лв.), за които не се спори, че са били извършени в
причинна връзка с процесното ПТП, сумата се равнява на 16165,40 лв. След приспадане на
платената от ответника извънсъдебно сума от 12840,45 лв. дължимият остатък е в размер на
3324,95 лв., т.е. предявеният частичен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен за целия претендиран размер от 1434,95 лв. Във въззивната жалба не са изложени
конкретни доводи във връзка с претендираната лихва за забава, поради което въззивният съд
не следва да излага мотиви по същество по този въпрос, а следва да потвърди изцяло
4
обжалваното първоинстанционно решение предвид идентичните фактически и правни
изводи, до които достига въззивната инстанция.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19815 от 01.12.2023 г. (в което са допуснати поправки на
очевидни фактически грешки с решение № 4975/20.03.2024 г. и с решение №
14820/30.07.2024 г.), постановено по гр. дело № 36695/2023 г. по описа на СРС, 177 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5