Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХI гр.състав, в
публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
участието на секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д.№ 6075 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от М.Н.Н.
против З. „Б.И.“ АД. Ищецът твърди, че е собственик на л.а. „***“ А4 с рег. № ***,
който придобил на 21.09.2018г. Твърди, че преди закупуването, автомобилът имал
сключен договор за застраховка с ответника от 09.08.2018г. до 08.08.2019г., правата по който договор придобил на основание
издаден добавък към полицата. Твърди, че към момента на сключване на
застрахователния договор застрахователната сума била определена на 23500 лева.
Твърди, че на 19.11.2018г. реализирал ПТП, в резултат на което на автомобила
били нанесени щети. Твърди, че на основание подаденото от него уведомление, при
ответника била образувана застрахователна преписка като били извършени
множество огледи на автомобила.
Застрахователят приел, че е налице тотална щета и регистрацията на
автомобила била прекратена на 03.04.2019г. Твърди, че щетата била определена на
12569,86 лева, която сума била изплатена на два пъти. Ищецът твърди, че
платеното му обезщетение е занижено е но
отговаря на действителните щети. Твърди, че поискал обезпечение на
доказателствата чрез назначаване на оценителна експертиза, в която вещото лице
дало заключение, че стойността на щетите е 16521 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати разликата в размер на 3951,14 лева ведно със законната лихва.
Ответникът оспорва претенцията. Твърди, че щетите не
са в по-голям размер от заплатеното обезщетение.
В съдебно заседание страните се представляват от
процесуалните си представители и поддържат заявеното в исковата молба и
съответно писмения отговор.
Съдът, като
се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното: Не се спори между страните, а и видно от
приложената на л. 9 застрахователна полица № ***., собственикът
на лек автомобил марка „***“ модел А4S4 с рег.№ *** ***го е застраховал при З. „Б.И.“
АД. Застрахователната сума е била 23500 лв., периодът на покритие – от 00:00ч.
на 09.08.2018г. до 24.00 ч. на 08.08.2019г.
Застрахователната премия е била в общ размер на 1191,91 лв.,платима на четири
броя вноски всяка в размер на 297,98 лева.
След
промяна на собствеността на автомобила, е изготвен добавък
към застрахователната полица, приложен на лист 10 от делото, като видно от
същия ДКН на автомобила е променен на ***, а нов собственик на автомобила
станал ***На 22.09.2018г. отново била променена собствеността на автомобила и
от представения по делото добавък към застраховка се
установява, че негов собственик станал ищеца по делото М.Н.Н.,
номерът на автомобила бил променен на ***. С изготвяне на процесните
„добавък към застраховка“, новият собственик е
придобил правата по застрахователния договор.
Установява
се от приложения протокол за ПТП, че на 19.11.2018г. в гр.***до магазин „***“,
в посока парк „***“, управлявайки автомобила си, ищецът реализирал ПТП,
вследствие на което на автомобила били нанесени множество материални щети.
Не
се спори между страните, че на 20.11.2018г. ищецът подал уведомление за
настъпилото застрахователно събитие, като ответното дружество образувало
преписка – щета №***., приложена по делото на лист 18.
По
щетата са извършени огледи на автомобила, а впоследствие е изготвен и опис
заключение па щета на МПС. В резултат на извършените огледи, безспорно между
страните е, че застрахователят е приел, че е налице „тотална щета“ на
автомобила по смисъла на чл.390 ал.2 КЗ, тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 % от стойността от действителната стойност на
автомобила. Безспорно между страните е и се установява от представеното по
делото писмено доказателство на лист 23 от делото, неоспорено от ответника, че
на 03.04.2019г. регистрацията на автомобила е прекратена поради приета „тотална
щета“.
Безспорно
между страните е и се установява от писмените доказателства по делото, че
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 12569,86 лева с два превода – на 07.03.2019г.
сумата от 7931,48 лева и на 20.05.2019г. – сумата от 4638,38 лева.
Установява
се, че ищецът е подал молба за обезпечаване на доказателства, по която било
заведено ч.гр.дело 4487/2019г., по което била назначена съдебно-оценителна автотехническа експертиза. Заключението е прието със
съгласие на страните и от същото се
установява, че реалната стойност на л.а. „*** А4/S4“ с ДКН *** към датата на сключване на
застрахователния договор – 31.07.2018г. е била в размер на 23021 лева, а към
датата на настъпилото увреждане – 19.11.2018г. е била в размер на 16521 лева.
Изрично в заключението е отразено, че стойността от 16521 лева е стойността на
нанесената щета на процесния автомобил като разлика от стойността на МПС към
момента на ПТП и стойносттта, която е възможно да се
реализира при продажбата на части и възли от автомобила и скрап след ПТП. Също от заключението се установява, че
стойността на тези части, възли, агрегати и скрап, които е възможно да се
ползват като втора употреба е 6500 лева.
Спорен
по делото е въпросът – какъв е размерът на щетите, които следва да бъдат
обезщетени от застрахователя?
Съгласно
чл.390, ал.1 от КЗ, застрахованият е длъжен
преди изплащане на обезщетение за тотална щета да предостави на
застрахователя доказателство за прекратяване на регистрацията на застрахованото
МПС. Такова е представено и не е оспорено от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, застрахователното обезщетение, което се
заплаща е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквото в случая не се твърди, че има. Законът не
предвижда процентно ограничение на застрахователното обезщетение от
действително претърпените вреди, а само граница - застрахователната сума
(лимита на отговорност) – съгласно разпоредбата на чл.386 ал.1 от КЗ - и в
случая тя не е надхвърлена. В този смисъл претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 3951,14 лева се явява изцяло основателна.
Основателна
е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, тъй като доказателствата, че автомобила е
свален от регистрация са представени с исковата молба.
С
оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца и направените по
делото разноски, включително и направените такива в производството по
обезпечаване на доказателства. Съгласно представения списък същите са в общ
размер на 1138,05 лева и включват държавна такса за образуване на делото 158,05
лева, адвокатско възнаграждение в размер на 510, лева, държавна такса за
образуване ч.гр.дело за обезпечаване на доказателства 20 лева, депозит за вещо
лице в размер на 150 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.405, ал.1 от КЗ, З. „Б.И.“ АД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано заедно от ***и ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Н. с ЕГН ********** ***,
сумата от 3951,14 лева,
представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № ***. за настъпило застрахователно събитие на 19.11.2018
г. – ПТП с материални щети на лек автомобил марка „***“
модел А4S4 с рег.№ ***,
при наличие на тотална щета на МПС.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно от ***и ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Н. с ЕГН ********** ***, деловодни разноски по исковите
претенции по компенсация в размер на 1138,05 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: