Р
Е Ш Е Н И Е
№ /....11.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в
състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията Танев гражданско дело № 2466 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от И.Г.И., ЕГН **********, срещу „Б.9.“ ЕООД, ЕИК ***, иск да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1862,40 лв.,
представляваща дължима главница по стокова разписка, издадена на 29.11.2017г.,
за продажбата на 715,6 кг. пчелен мед от ищеца, на цена от 4,00 лв. за
килограм, при обща стойност на предадената стока в размер от 2862,40 лв., от
които частично е платена сумата от 1000,00 лв., както и сумата от 189,72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от
29.11.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
29.11.2018г.
Твърди се в исковата молба
следното: През месец ноември 2017г. ищецът И.И.
посетил пункт за изкупуване на пчелен мед, собственост на ответника в с. ***,
община ***. Предал проби от пчелен мед, произведен от собствения му пчелин.
След три дни управителят на дружеството се обадил на ищеца и го поканил да
донесе всичкия си мед в пункта. На 29.11.2017г. ищецът предал на ответното
дружество 715,6 кг. пчелен мед, както следва: полифлорен
– 520,6 кв., рапица – 146,7 кг., лавандула – 48,3 кг., който бил изкупен от
ответника на цена от 4.00 лв. за килограм. Общата стойност на предадената стока
била в размер на 2862,40 лв. За предадения пчелен мед била получена стокова
разписка за вида на стоката, изкупната цена на килограм и общо дължимата
стойност от дружеството. Стоковата разписка била подписана лично от управителя
на ответното дружество. Към датата на предаване на пчелния мед ответникът не бил
изплатил на производителя дължимата сума. Едва няколко месеца по – късно била
заплатена частично сумата от 1000,00 лв. Ответникът бил поканен с покана за
доброволно изпълнение да заплати остатъка от дължимата сума в размер на 1862,40
лв. Поканата била получена на 05.11.2018г. Към настоящия момент сумата не е
платена.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника, в който се изразява следното: Искът е допустим,
но неоснователен. Сочи се, че ищецът бил поканен да донесе своя мед на съхранение
при ответника, докато излязат лабораторните резултати от взетите на меда проби.
С оглед на това е издадена стоковата разписка. Едва след получаване на
задоволителни резултати от пробите се подписва договор за покупко-продажба.
Ищецът отказал да подпише декларация за неналичие на антибиотици в меда, което
е задължението по Закона за пчеларството, както и отказал да предостави
регистрация на пчелина си в БАБХ. Предвид това си поведение, ищецът бил
приканен да си получен меда обратно. С оглед използването на част от меда – 250
кг. била заплатена сумата от 1000,00 лв. В момента медът е в склада на
ответника.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото
стокова разписка се установява, че на 29.11.2017г. И.И.
предал на „Б.9.“ ЕООД, пчелен мед от 715,6 кг., като дължимата за този обем
сума била в размер на 2862,40 лв., или по 4,00 лв. за килограм. В стоковата
разписка е положен подпис от предалия продукта и от приелия го. Положеният
подпис в графа „приел“ не е оспорен от ответното дружество.
Безспорно е между страните, че от задължението от 2862,40 лв. е заплатена част в размер на 1000,00 лв., като незаплатена е останала сумата от 1862,40 лв.
Видно от удостоверение за регистрация
на животновъден обект с номер 541 от 29.03.2011г. пчелинът на ищеца И.И. е бил одобрен, чрез заповед на директора на ОДБХ –
Варна.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. *** И.. От показанията му се установява, че през ноември 2017г.
ищецът му се обадил, с предложение да даде меда си на цена от 4 лв. за
килограм, но преди това трябвало да се дадат проби от продукцията. След
даването на проби ищецът отново се обадил на свидетеля и му заявил, че вече
могат да предадат продукцията си. Издадена била разписка, но парите за
продукцията не били получени от ищеца. Свидетелят излага още, че при предаване
на тенекиите с мед никой не е искал от тях да представят регистрация на
пчелините.
По делото е допуснато извършване на
ССЧЕ, като от заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че представената по делото стокова разписка е осчетоводена по дебит
на сметка 302/1/11 „продукция“, аналитична партида „И.Г.И.“ и по кредит на
сметка „401/4“, доставчици на продукция, с обща стойност от 2862,40 лв.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищеца в
настоящото производство бе да
докаже твърдението си, че с ответника
се намират в договорни отношения за закупуване на мед, както и изпълнението си по тези
договорни отношения. В тежест
на ответника бе да докаже, че е
изпълнил изцяло своите задължения в отношенията си с ищеца, както и да докаже
своите правоизключващи възражения.
От събраните по делото доказателства
се установи безспорно, че на 29.11.2017г. ищецът предал на представител на
ответното дружество 715,6 кг. мед на цена от 4 лв. за килограм, като от
дължимата обща сума в размер на 2862,40 лв. на по – късен етап била заплатена
единствено сумата от 1000,00 лв. Т.е. установи се, че между страните е
възникнала облигационна връзка, като ищецът е предал количество мед, което
ответното дружество е приело. Приемането се установява, както с представената по делото разписка и
свидетелските показания на св. И., така и с оглед на заключението по допусната
ССЧЕ. Вещото лице заключи, че в счетоводството на ответното дружество
издадената разписка за приемането на меда е осчетоводена по дебит и кредит
сметки. Осчетоводяването на разписката води до извод, че с действията си
ответното дружество е приело без забележки предоставената от ищеца продукция. Освен
това дори да се приеме, че към момента на предаване на меда липсва регистрация
на пчелина на ищеца, както твърди ответникът, макар в тази насока да не се
представиха годни доказателства, то този факт сам по себе си би довел
единствено до евентуално административно наказание за собственика на пчелина,
но не може да бъде пречка за сключване на договори за покупко-продажба на
стоката, предвид разпоредбата на чл. 37 от ЗПчел.
Именно поради това възражението в тази насока на ответника е неоснователно.
В действителност в Закона за пчеларството е уредено, че покупко-продажбата, окачествяването и
съхранението на пчелните продукти се осъществяват по партиди на отделни
производители, като всяка партида се придружава от сертификат за съответствие
на качеството, издаден от акредитирана лаборатория. Уредено е още, че вземането на
проби и окачествяването на пчелните продукти се извършва при условия и по ред,
определени с Наредба № 2 от 1997 г. за вземане на
проби от хранителни продукти. По делото не са
представени доказателства в насока, че е взета проба на предоставения от ищеца
мед, както и резултатите от евентуалната проба. Въпреки това обаче е издадена
разписка от ответника, че медът е приет, като същата е и осчетоводена.
Недоказано остана твърдението на ответника, че ищецът е отказал да подпише
декларация за неналичие на антибиотици в меда. Дори обаче да е бил налице такъв
отказ не става ясно на съда, защо ответното дружество е приело меда и е
осчетоводило цялото количество в сметка дебит и кредит.
Освен изложеното ответникът не посочи коя част от представения мед в
обем от 250 кг. е използвана, за да бъде заплатена сумата от 1000,00 лв.
Твърденията в отговора на исковата молба и действията на дружеството влизат в
колизия, тъй като недоумение буди обстоятелството, че от една страна уж
предоставения мед не отговаря на законовите изисквания за качество, а от друга
ответникът използва 250 кг. от него, заплаща определена сума и осчетоводява
цялото количество.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав достига до извод, че
между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е следвало да предаде определено количество мед на ответното дружество, а
последното е следвало да го приеме и да заплати на ищеца продажната цена.
Установи се, че ищецът е изпълнил своето задължение по сключения между страните
договор, но ответникът е заплатил само сумата от 1000,00 лв. при дължимост на общо 2862,40 лв. Със своите извънсъдебни
действие ответното дружество е приело изцяло предоставения мед от ищеца, поради
което следва да заплати цялата дължима сума. Т.е. главния иск се явява
основателен.
Акцесорният
иск по реда на чл. 86 ЗЗД също се явява основателен, но до сумата от 189,34
лв., като за разликата до сумата от 189,72 лв. искът се явява неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 424,50 лв., представляваща сторени в
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.9.“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на И.Г.И.,
ЕГН **********, сумата от 1862,40 лв.
(хиляда осемстотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща
остатък от дължима главница по сключен между страните договор за покупко – продажба на мед и издадена въз основа на договора
стокова разписка от 29.11.2017г., за продажбата на 715,6 кг. пчелен мед от И.Г.И.,
ЕГН **********, на цена от 4,00 лв. за килограм, при обща стойност на предадената
стока в размер от 2862,40 лв., от които частично е платена сумата от 1000,00
лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.9.“
ЕООД, ЕИК ***, дължи на И.Г.И., ЕГН **********, сумата от 189,34 лв. (сто
осемдесет и девет и тридесет и четири лева), представляваща мораторна
лихва за периода от 29.11.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 29.11.2018г., изчислена върху главницата от 1862,40 лв. (хиляда осемстотин
шестдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща остатък от дължима
главница по сключен между страните договор за покупко
– продажба на мед и издадена въз основа на договора стокова разписка от 29.11.2017г.,
за продажбата на 715,6 кг. пчелен мед от И.Г.И., ЕГН **********, на цена от
4,00 лв. за килограм, при обща стойност на предадената стока в размер от 2862,40
лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над сумата от 189,34 лв. до пълния претендиран
размер от 189,72 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА Б.9.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на И.Г.И.,
ЕГН **********, сумата от 424,50 лв., представляваща сторени разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................