ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23761
гр. София, 31.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110153462 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
Й. С. В. и Т. Д. С. против „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, с която са предявени искове с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на трима свидетели при режим на довеждане и за назначаване на съдебно- техническа
експертиза. С отговора на исковата молба също са представени писмени доказателства,
направени са искания за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, поставени са допълнителни въпроси към
съдебно – техническата експертиза, както и заявено искане за задължаване на законния
представителна ответника да се яви лично и да отговори на формулираните по реда на
чл.176 от ГПК в отговора на исковата молба въпроси.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от страните документи като писмени доказателства по делото, както и
исканията за събиране на гласни доказателства по реда на чл. 156 от ГПК, исканията за
назначаване на съдебно – техническа експертиза за относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет на
настоящото производство, с оглед на което следва да бъдат уважени.
Счита за неонователно искането за допускане на трети свидетел на ищците и за
задължаване на законния представител на ответника да се яви лично и да отговори по
реда на чл.176 от ГПК въпроси, доколкото същите са необходими за изясняване
1
правнорелевантните факти за спора.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно, разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на
по 200,00 лв., платими по равно от страните в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ вещо лице Й. Д. М., С., 0897 ..., 0887 .., Специалност: Атомни
електроцентрали и инсталации-инженер-топлофизик, Съвременни методи за
отопление и вентилация, Обследване за енергийна ефективност-обследване на сгради
и промишлени системи, Експерт по опазване на околната среда и управление на
строителни отпадъци, безопасни условия на труд, строителен надзор, инвеститорски и
технически контрол, ценообразуване и остойностяване на строително-монтажни
работи, което да се призове след внасяне на депозитите от страните.
ДОПУСКА на страните за равнопоставеност по двама свидетели при довеждане за
установяване на твърдените претърпени неимуществени вреди.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за задължаване на законния
представител на ответника да се яви лично и да отговори на въпроси по реда на чл.
176 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.10.2025 г. от 11.00 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад. На ищеца да се връчи
препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да
изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по
делото публично съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9
ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са
ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки
срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
2
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Производството по делото е образувано по искова молба от Й. В. и Т. С.
срещу ответника „ДЪ УАН АУТО СПА“ ЕООД, представлявано от управителя Я. З. Б.,
с която са предявени искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от 2 000 лв., предявен като
частичен от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причини неимуществени
вреди, изразяващи се в чувствително влошаване на жизнената среда в собственото на
ищеца жилище за периода от 01.11.2023 г. до 01.09.2024 г. от постоянно прозвеждане
на шум много над нормативно установените граници.
В исковата молба се твърди, че ищците ползват апартамент, находящ се на втори
етаж жилищна сграда с адрес: гр.С... В съседния имот с идентификатор
68134.1603.955, ответникът поставил, стопанисва и експлоатира преместваем обект-
автомивка, въз основа на разрешение за поставяне №14/27.06.2022 г., издадено от
Главния архитект на СО- район „Студентски“. Твърдят още, че процесният обект от
началото на м. ноември 2023 г., функционира в разрез с нормативните изисквания и е
изочник на силен шум, вибрации, изгорели газове, и влага, като последното било
установено чрез замервания от служители от Столична РЗИ, а именно, че при отворен
прозорец на положение проветряване в дома на ищците се превишават граничните
стойности за шум (измерена стойност 47 dВ и 49 dB при норма 35 dB за дневен период
на денонощието при отворен прозорец), съгласно изискванията на Наредба № 6 за
показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в
околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение, методите и оценка на стойностите и показателите за шум и
вредни ефекти от шума върху здравето на населението. Поддръжат, че това прави
жизнената среда на ищците силно токсична и вредна до степен невъзможност да
живеят в жилището. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника –
възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД да им заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 2 000, 00 лв., представляващо част от общо
претърпени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 01.11.2023 г.- 01.09.2024 г.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, с който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдението на ищците,
че същите ползват ., находящ се на втория етаж в жилищната сграда на адрес: гр.С...
Оспорва твърдението, че обектът на ответника е бил поставен въз основа на нищожен
3
административен акт. Оспрова, че жизнената среда в жилището им е била силно
токсична и вредна до степен невъзможност да се ползва, както и че наетият от ищците
самостоятелен обект в сградата е жилище. Навежда твърдения, че разположението на
процесната автомивка е извън бул.“Климент Охридски“, както и извън неговата
пространствена рамка, обозначени на графично приложение в кафяв цвят на картата.
Поддържа, че процесната автомивка е разположена извън V зона на Наредбата за
преместване на обекти и съответно правилно и законосъобразно разрешението за
поставяне е издадено от Главния архитект на Столична община- район „Студентски“
съгласно разпоредбите на цитираната Наредба. Сочи, че съгласно разпоредбата на § 1,
т.1от Наредба №6 „фонов шум“ е шум идващ от източници, различни от
контролирания шумов източник. При съобразяване на посочените норми се
установява, че шумът в апартамента, нает от ищците не е причинен от стопанисваната
от ответното дружество автомивка, от друг фонов шум. Поддържа, че сградата, в която
се намира наетият от ищците самостоятелен обект е за обществообслужваща дейност,
т.е. със смесено предназначение по смисъла на чл. 4, ал. 6, т.16 от Наредба № 7от
22.12.2003 г. за правила и нормативни за устройство на отделните видови територии и
устройствени зони (Наредба №7). При този вид сгради се предвиждало изграждането
на обекти, които са с предназначение за обществено обслужване и достъп на по –
голям човекопоток, съответно и до завишени шумови норми. В този смисъл
разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 6 посочва, че показателите за шум са физични
величини, при чието определяне са отчетени границите и степента на дискомфорт на
гражданите, изложени на шум, в зависимост от характера на шума, времето на
денонощието, предназначението на помещенията за обитаване, характера на
териториите, и зоните във и извън урбанизираните територии. Моли съда да отхвърли
като неоснователни предявените от ищците искове. Претендира сторени по делото
разноски, вкл. и такива в производството по обезпечение на бъдещия иск.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че е
сезиран с субективно съединени искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
За да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД трябва да бъде
доказано, че от виновното и противоправно поведение на физическо лице – служител
или работник на възложителя, изразяващо се в действие или бездействие във връзка
или по повод на възложената работа, за ищците в пряка причинна връзка са настъпили
вреди. Предпоставките следва да са налице кумулативно. Вината на служителя се
предполага до доказване на противното. Отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците по иска с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докажат кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
деяние, а именно, че ответникът е извършил описаното в исковата молба
противоправно действие; 2) вредата, а именно, че са претърпели твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер; и 4) пряка и непосредствена причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
неимуществени вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на
фактическия състав на предявеното от ищците право, на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
4
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че е
налице противоправно поведение на ответника, от което като пряка и непосредствена
последица са им били причинени твърдените неимуществени вреди. Следва да
докажат, че е налице противоправно поведение на физически лица, служители на
ответника и същите са в пряка причинна връзка, от които е претърпял твърдените
неимуществени вреди, че ответника – юридическо лице е възложил на – физически
лица „работа” по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Страните сочат доказателства и са направили доказателствени искания за
правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5