Р Е Ш Е
Н И Е
№ 233
град Велико Търново, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана И. като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
816/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ
загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) вр. чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е
по жалба на „Екзотика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Павликени, ул. „Ивайло“ №28, представлявано от управителя Д.Г.А., срещу
Решение № 04/04/2/0/00082/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/5538#11 от
21.11.2022 г. на зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което е
определена окончателна финансова корекция в размер на 1 974 727,10 лв. Решението се оспорва като незаконосъобразно
на основанията по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Жалбоподателят
в жалбата и
допълнително представено писмено становище от 04.01.2023 г. излага
съображения, че към 22.08.2022 г. имало образувани две административни
производства и издадени два административни акта за едни и същи нарушения,
което водело до недопустимост на обжалваното решение. В третата поред процедура
била нарушена забраната за влошаване на положението на обжалващия. Според жалбоподателя не
била ясна коя според ответника е първата година от изпълнението на бизнес
плана, съответно началната дата на констатираното нарушение. Счита, че
приложима е разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от сключения между страните договор,
като са налице обективни обстоятелства – световната икономическа криза
вследствие епидемията от Ковид 19, наложила ограничения в трудовия процес и
доставките, както и заболявания на управителя и на работници в предприятието.
Твърди, че предприятието е жизнеспособно по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на
Наредба № 20/27.10.2015 г. и при изпълнението на договора е положило грижите на
добрия търговец, а обжалваното решение би довело до ликвидирането му. Навежда
доводи за противоречие с законодателството на ЕС и с практиката на СЕС. В
допълнително становище от 22.02.2023 г. сочи, че посочените от органа
разпоредби на чл. 56, ал. 2 от Наредбата не кореспондира с вменените нарушения,
а чл. 53, ал. 1, т. 8 от същата не съществувал. Правилата не съдържали
разпоредби, касаещи приходната част на бизнес плана, като това препятствало
защитата на жалбоподателя. В решението липсвали мотиви за изпълнението на чл.
72, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и не било изследвано дали неизпълнението на показателите в
бизнес плана води до съществена промяна на инвестиционния проект. Счита, че с
договора за БФП е недопустимо да се уговаря мониторингов период, по-дълъг от
нормативно определения в Наредбата, а в случая същият не е изтекъл. Не следвало
да се вземат предвид количествата на продукцията от малини и приходите от тях.
В нормативната база липсвало изискването за достигане на определен процент от
заложените приходи по бизнес плана. Оспорва, че е налице „нередност“ по смисъла
на приложимия регламент. По
изложените аргументи жалбоподателят моли за отмяната като незаконосъобразно на обжалваното решение.
Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът
по жалбата, заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител,
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В
писмена защита излага доводи, че обжалваното решение е издадено в съответствие
с материалния закон, като наличието на нарушенията се доказва от заключението
на приетата експертиза. Претендира разноски. Прави възражение по отношение
размера на претендираните от жалбоподателя адвокатски възнаграждения.
Участващият по делото
прокурор взема становище за основателност на жалбата, като предлага решението
да бъде изменено съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между Държавен фонд
„Земеделие“ и „Екзотика“ ЕООД е сключен договор № 04/04/2/0/00082/02.08.2016 г.,
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /за краткост договора за БФП/.
По силата на този договор на дружеството е отпусната безвъзмездна финансова
помощ по посочената подмярка в размер на 2 139 853,14 лв. за
изпълнение на одобрен проект 04/04/2/0/00082 с наименование „Цех за преработка
и съхранение на плодове и зеленчуци, и адм. помещения към него, намиращ се в ПИ
000591, в земл. на гр. Бяла Черква, общ. Павликени“. Към договора е сключен
Анекс № 1/17.11.2016г., с който е изменена банковата сметка на жалбоподателя;
Анекс № 2/21.09.2018г., с който размера на одобрената безвъзмездна финансова
помощ е изменен на 2 136 928,41 лв., създадени са нова Таблица за
одобрените инвестиционни разходи /Приложение № 1/ и ново Приложение № 4 към
договора; Анекс № 3/25.09.2020 г., с който размера на одобрената безвъзмездна
финансова помощ е изменен на 1 978 978,63 лв., създадени са нова Таблица
за одобрените инвестиционни разходи /Приложение № 1/ и ново Приложение № 4 към
договора.
На 03.10.2018 г. „Екзотика“
ЕООД е подало заявка за окончателно плащане по договора. Със Заповед №
03-РД/693 от 02.03.2020 г. на изп. директор на ДФЗ е удължен срокът за
обработка на подадената заявка за плащане до окончателното приключване на
допълнителните проверки. На 07.10.2020 г. ДФЗ е превел по сметка на
жалбоподателя сумата от 906 262,90 лв., представляваща окончателното
плащане по договора за БФП. С решение № 04/04/2/0/000082/3/01/03/01 с изх. №
01-2600/5158 от 14.10.2020 г. на изп. директор на ДФЗ е одобрено изплащането на
въпросната сума. Не се спори, че общият размер на изплатената БФП по договора
възлиза на 1 974 727,10 лв.
С писмо от 01.10.2021 г. зам.
изпълнителен директор на ДФЗ е уведомил „Екзотика“ ЕООД на основание чл. 26,
ал. 1 от АПК, че се открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане, което ще бъде в размер на 947 869,01 лв., явяващо
се 48 % от изплатената субсидия. Посочено е, че при извършена проверка на място
в периода 08-17.06.2021 г. е установено неспазване на задълженията по чл. 16,
ал. 1 и 2 от договора за БФП за 2019 г. и 2020 г., свързани с постигане на
количествени показатели за произведени продукти и приходи от продажбата им. Със
Заповед № 03-РД/1822 от 06.06.2022 г. на изп. директор на ДФЗ е прекратено
производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
открито с посоченото писмо, тъй като констатираните нарушения представляват
индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и по отношение на тях
следва да бъде издадено решение за финансова корекция. Тази заповед е оспорена
от жалбоподателя пред Административен съд – Велико Търново, който с Определение
№ 386/02.08.2022 г. по адм. дело № 475/2022 г. я е оставил без разглеждане.
Определението на АСВТ е оставено в сила с Определение № 9746/02.11.2022 г. на
ВАС по адм. дело № 9595/2022 г.
С писмо от 06.06.2022 г. изп.
директор на ДФЗ е уведомил дружеството-жалбоподател, че фондът ще пристъпи към
издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 950 375
лв., явяваща се 48,13% от цялата изплатена субсидия. Посочено е, че при
извършена проверка на място в периода 08-17.06.2021 г. е установено неспазване
на задълженията по чл. 16, ал. 1 и 2 от договора за БФП за 2019 г. и 2020 г.,
свързани с постигане на количествени показатели за произведени продукти и
приходи от продажбата им. На дружеството е предоставен 14-дневен срок за
писмени възражения, като на 27.06.2022 г. дружеството е подало такова
възражение.
С писмо изх. №
01-2600/5538 от 09.09.2022 г. на зам. изпълнителен директор, жалбоподателят е
уведомен, че фондът ще пристъпи към издаване на решение за налагане на
финансова корекция в размер на 1 974 727,10 лв., явяваща се 100% от цялата
изплатена субсидия. Посочено е, че в периода 23.06-07.07.2022 г. е извършена
нова проверка на място, като в обхвата на проверката попадат освен
проверяваните 2019 г. и 2020 г., и 2021 г. и периода 01.01-07.07.2022 г., като
последният период не е взет предвид при оценяване изпълнението на бизнес плана.
Според адм. орган за всяка от пълните финансови 2019 г., 2020 г. и 2021 г. било
установено неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от продажба на
продукция и количества произведена продукция. На дружеството е предоставен
14-дневен срок за писмени възражения, като на 29.09.2022 г. дружеството е
подало такова възражение.
При тази фактическа обстановка е издадено оспореното Решение №
04/04/2/0/00082/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/5538#11 от 21.11.2022 г. на
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което на „Екзотика“ ЕООД на
основание чл. 20а, ал. 2 вр. чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, на основание Заповед №
03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на ИД на ДФЗ и във вр. с чл. 56, ал. 2 вр. чл. 53,
ал. 1, т. 8 във връзка с неизпълнението на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 20 от
27.10.2015 г. /изм. и доп. ДВ бр. 69 от 2 септември 2016 г./ във вр. с чл. 16,
ал. 1 и ал. 2, и чл. 9, ал. 1, т. 13 от договор № 04/04/2/0/00082/02.08.2016 г.
и в съответствие с Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020 г. /Правилата/ и на основание
чл. 73, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ е наложена окончателна
финансова корекция в размер на 1 974 727,10 лв. В мотивите на
решението органът е възпроизвел описаните дотук факти и е посочил, че при
извършената в периода 23.06-07.07.2022 г. нова проверка на място информацията
за вече проверяваните 2019 г. и 2020 г. се различава от предоставената при
извършената през 2021 г. проверка на място.
Било установено неспазване на заложената рентабилност от инвестицията за
проверения период 2019 г., 2020 г. и 2021 г., и постигнати количествени
показатели заложени съгласно Таблица 5 „Производствена програма“ от бизнес
плана, както следва:
-
За първата година от изпълнението на бизнес плана /2019 г./ са
установени приходи от произведена продукция в размер на 246 430 лв. при
заложени 2 719 900 лв., което се явява 9,06% изпълнение от общо
заложени приходи по бизнес плана. Установени са реализирани количества
продукция общо 364,24 тона при заложена продукция общо 430 т. преработени
плодове или реализацията е 84,71% от заложените показатели в производствената
програма.
-
За втората година от
изпълнението на бизнес плана /2020 г./ са установени приходи от произведена
продукция в размер на 94 268 лв. при заложени 1 554 835 лв., което се
явява 6,06% изпълнение от общо заложени приходи по бизнес плана. Установени са
реализирани количества продукция общо 77,34 тона при заложена продукция общо 247,44
т. преработени плодове или реализацията е 31,26% от заложените показатели в
производствената програма.
-
За третата година от изпълнението на бизнес плана /2021 г./ са
установени приходи от произведена продукция в размер на 498 787 лв. при
заложени 5 688 800 лв., което се явява 9% изпълнение от общо заложени
приходи по бизнес плана. Установени са реализирани количества продукция общо 654,91
тона при заложена продукция общо 900 т. преработени плодове или реализацията е 72,77%
от заложените показатели в производствената програма.
При така установеното адм.
орган е приел, че тъй като неизпълнението на показателите на бизнес плана е
продължило 3 пълни години, колкото е периода на мониторинг съгласно чл. 6, ал.
5 от договора с ДФЗ, то тежестта на неизпълнението е висока, а степента –
пълна, поради което съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилата сумата подлежаща на
възстановяване е винаги 100 % от оторизираната финансова помощ. Възражението на
жалбоподателя е обсъдено и прието за неоснователно. С решението на дружеството
е определена финансова корекция в размер на 1 974 727,10 лв. за
неспазвания, изразяващи се в непостигане на средногодишна натовареност
/количество/ на произвежданите в изпълнение на проекта продукти за всяка една
година поотделно, съгласно данните посочени в Таблица № 5 „Производствена и
търговска програма“ от бизнес плана; определена е финансова корекция в размер
на 1 974 727,10 лв. за неспазвания, изразяващи се в нереализирани
приходи от продажба на произведени в изпълнение на проекта продукти в размер не
по-малък от 50 на сто от посочените в Таблица № 5 „Производствена и търговска
програма“ от бизнес плана; определена е окончателна финансова корекция в размер
на 1 974 727,10 лв. на основание чл. 11 от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020
г. /Правилата/.
Решението е връчено на „Екзотика“
ЕООД на 28.11.2022 г. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил пред съда с
жалба, подадена чрез ответника на 12.12.2022 г.
В хода на съдебното
производство са представени и приети доказателствата, съдържащи се в преписката
по издаване на оспореното решение. От жалбоподателя, извън доказателствата
касаещи спирането на изпълнението на акта, са представени допълнително справки
за ползваните болнични от персонала на дружеството, епикризи и болнични листи
за заболявания на управителя на „Екзотика“ ЕООД, кореспонденция с доставчици на
дружеството, авизо за получено окончателно плащане и др.
Прието е заключение на
съдебно-икономическа експертиза, оспорено от ответника в отделни части. Вещото
лице е установило, че за 2019 г. е реализирано количество продукция от 364,24
т. при заложено количество в актуализирания бизнес план от 430 т. или изпълнението
е 84,71%; за 2020 г. е реализирано количество продукция от 76,54 т. при
заложено количество в актуализирания бизнес план от 247,64 т. или 30,91%; за
2021 г. е реализирано количество продукция от 654,91 т. при заложено количество
в актуализирания бизнес план от 900 т. или 72,77%.; средно за периода
изпълнението е 62,80 %. Относно приходите от продажба на произведените в
изпълнение на проекта продукти експертизата е установила, че за 2019 г. са
реализирани такива в размер на 253 629,14 лв. при заложени в
актуализирания бизнес план 2 719 900 лв. или 9,08 %; за 2020 г. са
реализирани приходи в размер на 94 267,81 лв. при заложени в
актуализирания бизнес план 1 554 835 лв. или 6,06 %; за 2021 г. са
реализирани приходи в размер на 253 629,14 лв. при заложени в
актуализирания бизнес план 2 719 900 лв. или 9,08 %; средно за
периода изпълнението на приходите е 7,97 %.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорените актове на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е
адресат на акта, при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия съгласно т. 1.46.11 от представената от ответника Заповед № 03-РД/3083/22.08.2022
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и чл. 20а, ал. 5 и 6 от ЗПЗП / в
ред. ДВ, бр. 51 от 2019 г./. Оспореният
акт е издаден и в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, вкл. с
излагане на приетите от административния орган фактически и правни основания.
Спазени са
регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал.
2 ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция
ръководителят на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи
в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция. На
бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмото
на административния орган с данни за констатираните нарушения и предлаганите
финансови корекции, като такова е подадено и обсъдено в обжалваното решение.
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Първоначално
образуваното производство по издаване на АУПДВ е било прекратено със заповед на
06.06.2022 г., като от същата дата е уведомлението до жалбоподателя по чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕСФСУ, че се открива производство по налагане на финансова корекция,
т.е. не са налице едновременно провеждани производства по установяване на едни
и същи нарушения, още по-малко пък са налице два административни акта. Не
представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че първоначалното
предложение за налагане на финансова корекция обхваща само 2019 г. и 2020 г., и е в по-нисък размер,
тъй като с писмото от 09.09.2022 г. жалбоподателят е уведомен, че при
последваща проверка са установени различни факти и обстоятелства за посочените
години, както и е обхваната 2021 г., което е обусловило налагането на ФК в по-голям
размер.
Относно спазването на материалния закон:
В конкретния случай финансовата корекция е наложена поради
неспазване от страна на жалбоподателя на показателите по чл. 16, ал. 1 и ал. 2
от договора за БФП за всяка от изследваните финансови години 2019 г., 2020 г. и
2021 г. Съгласно чл. 16, ал. 1, изр. първо от договора, за период от
финансовата година, следваща годината на въвеждане в експлоатация на
подпомаганите активи и до изтичането на съответния мониторингов период
ползвателят се задължава да постигне средногодишната натовареност /количество/
на произвежданите в изпълнение на продукти за всяка една година поотделно,
съгласно данните, посочени в Таблица № 5 „Производствена и търговска програма“
от бизнес плана, приложен към одобрения проект. Според изр. първо на ал. 2 на
чл. 16 от договора за БФП, за период от календарната година, следваща годината
на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи и до изтичането на
съответния мониторингов период ползвателят се задължава да реализира приходи от
продажба на произведените в изпълнение на проекта продукти в размер не по-малък
от 50 на сто от посочения в Таблица № 5 „Производствена и търговска програма“
от бизнес плана,
приложен към одобрения проект.
Безспорно по принцип непостигането на заложени в договора и бизнес
плана финансови и количествени показатели представлява неизпълнение на одобрени
индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, и e основание
за налагане на финансова корекция. В случая от заключението на
съдебно-икономическата експертиза по несъмнен начин се установява неспазване на
показателите по чл. 16, ал. 1, изр. първо и ал. 2, изр. първо от ДБФП за 2019
г., 2020 г. и 2021 г. Това обаче според настоящия състав не е достатъчно за
налагането на финансова корекция и то в размер на 100% от отпуснатата БФП,
предвид следното:
На първо място, адм. орган неправилно е изследвал и обосновал
изводите си въз основа на констатациите за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Съгласно
чл. 9, ал. 1, т. 13 от договора за БФП, на която разпоредба се е позовал
органът в оспореното решение, фондът има право да изисква възстановяване на
част или цялата помощ, при наличие на някое от следните обстоятелства:
ползвателят не е изпълнил друго условие или свое задължение, уговорено с
настоящия договор или произтичащо от разпоредбите на Наредба № 20 или от
приложим акт на правото на ЕС. Същевременно следва да се държи сметка за
разпоредбата на чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора за БФП /тъй като
дружеството-жалбоподател безспорно е малко предприятие по смисъла на чл. 3 от
Закона за малките и средни предприятия/, според която ползвателят е длъжен да
спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти,
които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от три години от
датата на получаване на окончателно плащане. Този период е и мониторинговия
период съгласно чл. 25, б. „е“ от договора за БФП. Идентични са и разпоредбите
на чл. 54, ал. 1, т. 8 вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 от Наредба № 20/27.10.2015 г.
за прилагане на
подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“
от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 20/, според които бенефициентът
е длъжен да спазва и другите свои задължения, уговорени в договора за
предоставяне на финансова помощ в срок три години от датата на получаване на
окончателно плащане. Според константната практика на ВАС мониторинговия период
обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява
инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички,
поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число
съгласно одобрения бизнес план, като единствено извършените от ползвателя на
помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат
да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез
налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно
вземане. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от
Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от
1.01.2023 г./, легално определение на понятието „период на мониторинг“, като
период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който
бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по
интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-,
малки или средни предприятия, периодът е три години – така напр. Решение № 8419
от 18.08.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2023 г., IV о., Решение № 7919 от
17.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2023 г., IV о., Решение № 7770 от
12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2022 г., IV о. и мн. др.
Горното изцяло се подкрепя и от Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020 г.,
одобрени със Заповед № 03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на изп. директор на ДФЗ /
обн., ДВ, бр. 77 от
1.09.2020 г./. Според чл. 2, ал. 1 от Правилата същите се прилагат в случаи на
неспазване на критерии за допустимост, критерии за подбор, ангажименти или
други задължения, установени от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, при извършване на проверки, определени в националното законодателство
и правото на Европейския съюз в периода на мониторинг, а съгласно чл. 2,
ал. 2 от Правилата определянето на размера на подлежащата на възстановяване
финансова помощ при установени неспазвания след окончателно плащане на
критерии за допустимост, критерии за подбор, ангажименти или други задължения,
от страна на бенефициерите по мерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР), се извършва на база оторизираната
безвъзмездна финансова помощ на съответния бенефициер съгласно приложението. Какво
е период на мониторинг е посочено в § 1, т. 9 от ДР на Правилата и предвид
дадената там препратка към чл. 71 от Регламент (EС) 1303/2013 се налага
извода, че в конкретния случай той е три години от датата на окончателното
плащане.
Изложеното според настоящия състав обуславя извода, че не всяко
неспазване на задължения или ангажименти от получателя на помощта е основание
за налагане на финансова корекция и възстановяване на помощта, а единствено
такова, което е извършено в периода на мониторинг. В случая този период от три
години е започнал да тече от датата на окончателното плащане, която е
07.10.2020 г. – обстоятелство, което не е спорно между страните и е изрично
посочено на стр. 1 от процесното решение. Следователно периода на мониторинг
обхваща времето от 07.10.2020 г. до 07.10.2023 г. и само извършени в рамките на
този период нарушения могат да дадат право на органа да иска възстановяване на
помощта. Видно е, че изследвания от адм. орган период съществено се различава
от мониторинговия период, поради което констатациите му се явяват необосновани
и в нарушение на материалния закон. При това положение е безпредметно да се
обсъжда дали в случая неизпълнението на показателите за изследваните години се
дължи на обективни фактори като икономическата криза, последвала пандемията от
Ковид 19 и войната в Украйна, и дали жалбоподателят е положил достатъчно
дължимата грижа съобразно чл. 16, ал. 4 от договора за БФП.
На следващо място, ответникът неправилно е наложил финансова корекция
в размер на 100 % на основание чл. 8, ал. 1 от Правилата /стр. 5, абз. последен
от обжалваното решение/, според който когато неспазването е с висока тежест и
пълна степен, сумата, подлежаща за възстановяване, е винаги в размер 100 на сто
от оторизираната финансова помощ съгласно приложението. Според настоящия състав за
случаите на неизпълнение на показатели от бизнес плана е предвидена специална
разпоредба – тази на чл. 7 от Правилата, в която е даден съвсем различен
механизъм за изчисляването на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Не
може да бъде прието, че чл. 8 от Правилата доразвива предходната норма. Това е
така, тъй като според легалните дефиниции на § 1, т. 5, б. „в“ и т. 6, б. „б“
от Правилата, неспазвания с висока тежест и с пълна степен са тези, за които е
невъзможно да бъдат отстранени и/или постигането им е невъзможно до края на
периода за мониторинг. Неизпълнението на показатели от бизнес плана за
конкретна година след нейното изтичане винаги е невъзможно да бъде отстранено със
задна дата – следователно това във всички случаи ще бъде неспазване с висока тежест и с пълна степен, и съответно винаги
би водило до налагане на финансова корекция в размер на 100 %, а това от своя
страна обезсмисля съществуването на чл. 7 от Правилата. Неправилното определяне
на основанието за налагане на финансова корекция и нейния размер означава, че
обжалваният акт е в нарушение на материалния закон, дори да се приеме, че
органът правилно е изследвал периодите на 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Още повече
в случая не е изследвана другата предпоставка за наличието на висока тежест и
пълна степен на неспазването – дали постигането им е невъзможно до края на
периода за мониторинг, който в случая е три години от датата на окончателното
плащане.
На последно място, дори да не се приемат тези съображения, адм.
орган не е взел предвид вторите изречения от разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и
ал. 2 от договора за БФП. Същите предвиждат, че независимо от постигане на
изискването по предходното изречение, задължението се смята за изпълнено, само
ако въз основа на постигнатата средногодишна натовареност /количество на
произведена продукция/ за съответната година бизнес планът продължава да
отговаря на изискването по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 20, съотв. ако въз основа
на постигнатите резултати при реализацията на приходите от продажбата на
продукцията за съответната година бизнес планът продължава да отговаря на
изискването по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 20. Тези текстове са цитирани в
оспореното решение, но органът не е изследвал и не е изложил каквито и да е
мотиви дали са спазени изискванията на чл. 21, ал. 2 /размерът на преработената
и произведена от кандидата продукция трябва да покрива най-малко 50 на сто от
капацитета на подпомаганите активи за срок от три години от датата на
получаване на окончателно плащане/ и чл. 20, ал. 3 от Наредба № 20 /бизнес
планът да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството или
предприятието за периода, посочен в ал. 1/. Следователно финансовата корекция е
наложена в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, изискващи пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и служебното
събиране на доказателства от адм. орган, което е довело до неправилно прилагане
на материалния закон.
Оспореното решение е издадено и при несъответствие с целта на
закона – основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. От доказателствата може
да се направи извод, че показателите на икономическата жизнеспособност са
изпълнени, тъй като ползвателят на средствата след построяването на активите /цеха
за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци, и адм. помещения към него/
генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието, който
факт е безспорен в настоящото производство и по този въпрос не се спори. Съгласно
§ 1, т. 13 от ДР на Наредба № 20 от 27.10.2015 г. „Икономическа жизнеспособност“
е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието
за периода на бизнес плана. Видно от заключението на СИЕ е, че както
количествата собствена продукция, така и реализираните приходи нарастват през
2021 г. и 2022 г., като за последната изпълнението на реализираното количество
замразени плодове спрямо заложените по бизнес плана е 100,61 % /стр. 8 от
експертизата/. Същевременно от
представения във връзка със спирането на изпълнението Отчет за приходите и
разходите за 2022 г. е видно, че „Екзотика“ ЕООД реализира счетоводна печалба в
размер на 282 хил. лв. В конкретния случай е безспорно установено работещ икономически
субект, който е извършил инвестицията, за която впоследствие е получил помощта
и е изпълнил целите на ЗПЗП и чл. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за
прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
Предвид изложеното дотук оспореното решение, с което наложена
финансова корекция в размер на 100% от предоставената БФП е издадено в
нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменено.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, като от негова страна се
претендират такива в размер на 89 483,08 лв. Съдът намира, че на
дружеството следва да се присъдят направените разноски за внесени държавни
такси за настоящото производство в размер на 1700 лв. и за производството по
частната жалба срещу определение № 23/16.01.2023 г. в размер на 150 лв., както
и депозит за съдебно-икономическата експертиза в размер на 800 лв.
За настоящото производство жалбоподателят претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 65 125,08 лв. с ДДС по договор за правна защита и
съдействие от 07.02.2023 г., преведено по банков път на 20.02.2023 г. Настоящият състав намира
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на това адвокатско
възнаграждение. Към момента на сключването на този договор са в сила
измененията в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, обнародвани в ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2022 г. След тези
изменения съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредбата минималното
адвокатско възнаграждение при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. възлиза
на 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв. При материален интерес
от 1 974 727,10 лв. минималното адвокатско възнаграждение е
54 270,90 лв. Толкова е договорено между страните, видно от представения
договор за правна защита и съдействие и фактура № 280/07.02.2023 г. като върху него е начислен
ДДС в размер на 10 854,18 лв. съгласно § 2а от ДР на Наредбата, или общо в
размер на 65 125,08 лв. Следователно възнаграждението е определено в
минималния предвиден размер. Представени са и доказателства за плащането му по
банков път. Предвид това съдът намира, че не са налице основания за редуциране
на това адвокатско възнаграждение.
По отношение на
адвокатското възнаграждение в размер на 21 708 лв. с ДДС по договор за правна
защита и съдействие от 26.01.2023 г. за изготвяне на частна жалба срещу определение
№ 23/16.01.2023 г., съдът намира, че възражението също е неоснователно.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение в
производства по частни жалби е 1/3 от минималния размер за една инстанция
според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от
предвиденото в чл. 11. Както се посочи, минималния размер съобразно материалния
интерес в настоящия случай е 54 270,90 лв., следователно 1/3 от минималния
размер възлиза на 18 090 лв. Толкова е договорено между страните, видно от представения договор
за правна защита и съдействие и фактура № 192/26.01.2023 г. като върху него е
начислен ДДС в размер на 3618 лв. съгласно § 2а от ДР на Наредбата, или общо в
размер на 21 780 лв. Следователно възнаграждението е определено в минималния
предвиден размер. Представени са и доказателства за плащането му по банков път.
Предвид това съдът намира, че не са налице основания за редуциране и на това
адвокатско възнаграждение. На жалбоподателя следва да се присъдят в пълен
размер претендираните разноски.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение №
04/04/2/0/00082/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/5538#11 от 21.11.2022 г. на
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с
което на „Екзотика“ ЕООД, ЕИК ********* е определена финансова корекция в
размер на 1 974 727,10 лв. ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София да заплати на
„Екзотика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Павликени, ул. „Ивайло“ №28, представлявано от управителя Д.Г.А., сумата от 89
483,08 лв. лв. /осемдесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и три лева и осем
стотинки/, представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: