Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
Трети състав, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1167
по описа на Административен съд – Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е
по жалба от Г.Д.Г. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0253-000068/30.04.2020 г., издадена от
Началника на Районно управление – Д. при ОД на МВР – Варна, с която на
жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, буква б) от Закона за движението по
пътищата е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива.
Жалбоподателят твърди, че престъпление не е доказано, тъй като НОХД № **/2020
по описа на Районен съд – Д. не е приключило. Оспорва констатациите за
употребени наркотични вещества, възразява срещу начина на вземане на пробата,
като твърди нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г. Моли за отмяна на
обжалваната заповед.
Ответникът в
производството, Началник на Районно управление – Д. при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна, твърди, че нарушението е безспорно
установено, че са налице материалнопроцесуалните предпоставки и е спазена
процедурата. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена и в полза на
дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 от АПК от лице с правен интерес –
адресат на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я
разгледа съд, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
мотивите на обжалваната заповед, при проверка, извършена от служители на
районното управление на 12.02.2020 г. около 11,00 ч на ГП І-2 в посока изхода
на гр. Д. в посока кръстовище за гр. С., е установено, че Г. управлява л.а.
„Мерцедес“ Е 270 ЦДИ с рег. № В **** ТА, след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Проверката е извършена в сградата на РУ – Д. с техническо
средство Дрегер с фабричен № ARLK-0002, проба 64.
В
административната преписка са представени съставен на 12.02.2020 г. акт за
установяване на административно нарушение, в който са отразени горните
констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Представен е талон за изследване, връчен на Г. в 12,45 ч
на същата дата, без данни за извършено изследване. Представено е копие от
отнетото свидетелство за управление на МПС, издадено от Република Гърция.
Във връзка с
уреда, с който е извършена проверката, са представени протокол от сервизна
проверка от 17.12.2019 г., с който конкретният уред Дрегер Drugtest 5000 с фабричен
№ ARLK-0002 е
обявен за годен със срок на валидност на проверката 12 месеца, както и
разпечатка от паметта на дрегера за проба 64, взета на 12.02.2020 г. в 11,32 ч,
която показва положителна проба на метамфетамин. Представено е и описанието с
начина на работа на уреда.
От страна на
жалбоподателя е представена характеристика на жалбоподателя от кметския
наместник на с. НР.
За
установяване на обстоятелствата при проверката са разпитани С. А. И. – полицейски
инспектор и П. Д. А. – младши автоконтрольор.
От
показанията на И. се установява, че управляваният от Г. автомобил е бил спрян
за проверка на главен път І-2, в посока изхода на гр. Д. към Варна, след
табелата за край на населеното място Д., близо до отсечката за гр. С..
Автомобилът е бил спрян заради невключени задължителни светлини за движение
през деня. Г. не представил свидетелство за управление на МПС. При проверката
оставял впечатление, че е превъзбуден, заради което бил поканен в РУ – Д. да му
бъде извършена проверка за алкохол и наркотични вещества. Отведен бил с
полицейския автомобил до управлението, което се намира на около километър от
мястото на спиране. В управлението дежурният автоконтрольор извършил проверка с
техническото средство, при което бил отчетен положителен резултат. Отчитането
на резултата е извършено в момента, в присъствието на И., данните са били
положителни за амфетамин.
Свидетелят А.
заявява, че в неговия кабинет в РУ – Д. е бил доведен Г., за да му направи
проверка за алкохол и наркотици, тъй като полицейските инспектори нямат право
да работят с техническото средство. Г. съдействал при проверката, бил спокоен,
не е бил неадекватен. При проверката е получена положителна проба за
метамфетамин. За техническото средство пояснява, че работи с тест касета.
При така установената фактическа обстановка и в
резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – Началник на Районно управление – Д.
при ОД на МВР – Варна, действащ в обхвата на териториалната си компетентност –
за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от РУ – Д..
Заповедта
е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 от АПК, и съдържа
мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 от ЗДвП.
При
служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални
нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това
основание. Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
неговото право на защита е било нарушено при проверката, тъй като не може да
пише и да чете на български език, са неоснователни. Такива доказателства по
делото не са ангажирани или представени, освен това в същото изявление е
посочено, че той разбира български език и го говори, което означава, че е бил в
състояние да разбере фактите, които са му вменени, и да вземе участие в
производството.
Не се
констатират пороци на административнонаказателното производство в резултат от
неправилно описание на мястото, на което е установено нарушението. В заповедта
за налагане на ПАМ и в акта за установяване на административно нарушение
мястото, на което управляваният от Г. автомобил е бил спрян за проверка на
водача, е описано идентично – „по ГП І-2 в посока изхода на град Д. в посока
кръстовище за гр. С.“. Обстоятелството дали мястото се намира преди или след
табелата за край на гр. Д. няма отношение към констатираното нарушение –
управление на автомобил след употреба на наркотични вещества. Различните
обяснения за поведението на Г. при спирането и при тестването за употреба на
наркотични вещества, възприети от двамата служители на РУ – Д., не могат да се приемат
за противоречиви показания, тъй като касаят различни моменти от проверката,
отдалечени във времето и проведени в различна обстановка.
Правното основание за наложената принудителна административна мярка е чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съдът приема за безспорно установено при проведената проверка, че водачът Г. е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества – метамфетамини, констатирана с Дрегер Друг Тест 5000 – техническо средство, работещо с тест касети, както се установява от приложеното ръководство за работа със средството и от обясненията на автоконтрольора, извършил проверката. Резултатите от проверката са отразени в разпечатка от паметта на техническото средство и са индивидуализирани с номера на теста, часа и датата на вземане на пробата, които съответстват на отразените в заповедта за ПАМ. Наличието на висящо и неприключило н.о.х.д. № **/2020, за което процесуалните представители на жалбоподателя не уточняват в каква връзка се намира с употребата на наркотични вещества при конкретните обстоятелства, не може да доведе до оборване на този извод.
Предвид това, изводът на административния орган, че в момента на проверката Г. е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози е обоснован и в съответствие с установените факти. Доколкото при тези обстоятелства чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП изрично предписва налагане на ПАМ, обжалваната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон.
Не се констатират обстоятелства, от които да следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Целите, които си поставя чл. 171 от ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката, препятстваща управлението на автомобил от страна на лице, употребило наркотични вещества, напълно отговаря на тези цели. Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваната заповед не страда от пороците, посочени в жалбата, и наложената принудителна административна мярка следва да бъде потвърдена.
При този изход
на производството и предвид направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на областната дирекция сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Г. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0253-000068/30.04.2020 г., издадена
от Началника на Районно управление – Д. при ОД на МВР – Варна, с която на
жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, буква б) от Закона за движението по
пътищата е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Варна сумата 100 (Сто) лева съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движението по
пътищата, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Съдия: