Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
21.02.2024 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и шести януари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Мария
Михалева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 519 по описа на
съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.73, ал.1 –
4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление (ЗУСЕФСУ) и е образувано по жалба на Община град Добрич,
представлявана от кмета, Й. Й.,
срещу Решение за определяне на финансова корекция № РД-02-36-963 от 21.08.2023
г., издадено от А. Т. –Б.- заместник-министър на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Региони
в растеж“ 2014-2020 г., с
което е наложена финансова корекция (ФК) в размер на 73 142,93 лв. с ДДС, представляваща 5 % от
БФП по Договор № ДОП-86/31.03.2023г. и Допълнително споразумение № 3 към него,
сключени с изпълнителя „Хранкотош“ ЕООД гр.Варна.
Жалбоподателят не е
съгласен с твърденията за допуснати нередности при провеждането на процедура за
възлагане на обществената поръчка, като излагат подробни доводи срещу
констатациите за незаконосъобразност на методиката. Счита за неправилни и
необосновани изводите за нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 2 и
т.3, б.“б“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и на чл.33, ал. 1 от
Правилника за прилагане на ЗОП във вр. с чл.2, ал.1 от ЗОП. Подробно излага съображенията
си за това в жалбата по отношение на всеки показател от утвърдената методика.
Изразява становище, че решението на УО е постановено в нарушение на материалния
закон и моли да бъде отменено на това основание, В съдебно заседание, чрез
процесуален представител, заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Ответникът по
делото, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж“ 2014-2020 г. и заместник - министър на регионалното развитие и
благоустройството, А.Т-Б., чрез старши юрисконсулт в МРРБ, Н. И. в писмена защита
с вх. № 3962/08.11.2023 г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага също доводи, че административния акт е
издаден от оправомощено лице, в рамките на делегираната му компетентност, при
достатъчно посочване на фактическите и правните мотиви за определяне на ФК.
Счита, че процесуални нарушения при определянето на ФК не са допуснати и че
решението е постановено в съответствие с материално правните разпоредби. Моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира в полза на МРРБ да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното евентуално от жалбоподателя възнаграждение за
юрисконсулт/адвокат.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Между Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, в качеството му на Управляващ орган Оперативна програма „Региони в растеж“
2014-2020 г. и Община град Добрич, в качеството й на бенефициент, е сключен
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № РД-02-37-21/22.06.2021
г. в максимален размер до 1 272 050,91 лева за изпълнение на проектно
предложение № BG16RFOP001-1.011-0009 „Обновяване на културна инфраструктура – зала „Добрич“.
Производството по
налагане на ФК е започнало с писмо- уведомление до кмета на общината за постъпил
сигнал за нередност, регистриран с №
2227 в Регистъра за сигналите на УО, касаещ открита процедура с предмет
„Изпълнение на СМР на обект – „зала „Добрич“, основен ремонт и обновяване на
УПИ І, кв.45 на ЦГЧ на гр.Добрич“ и сключен въз основа на нея Договор №
ДОП-86/31.03.2021 г. с изпълнителя „Хранкотош“ ЕООД гр.Варна на стойност
1 750 584,76 лв. без ДДС.
В писмото са
описани подробно констатираните нередности, според подателя на сигнала, при
обявяване на обществена поръчка (ОП) и е изразено становището на УО на ОПРР, че
сигналът е основателен, понеже методиката за оценяване на офертите на кандидатите/участниците
в обявената ОП била незаконосъобразна като ограничаваща участието на лицата в
процедурата в нарушение на чл.70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б.“б“ от ЗОП във вр. с чл.33, ал. 1 от Правилника за
прилагане на ЗОП във вр. с чл.2, ал.1 от ЗОП. В методиката липсвала достатъчно
информация при какви предложения колко точки ще бъдат присъдени. Утвърдената
методика пряко нарушавала изискването на чл.33, ал.1, изр.2 от ППЗОП и
създавала възможност комисията да приложи субективно оценяване. Заложените
условия били неясни и в зависимост от тяхното интерпретиране, в едни случаи
можело да се счете, че са налични, а в други, че липсват и съответно да не се
присъдят или да се присъдят по-малко точки.
По делото са
представени данни за съобщаване на уведомителното писмо на ответника на Община
град Добрич.
С възражение с изх.
№ 04-06-53/31.07.2023 г. Община град Добрич, в качеството си на бенефициент по
договора за предоставяне на БФП, е оспорила изводите за нарушаване на чл. 70,
ал. 7, т. 2 и т. 3, б.“б“ от ЗОП и на чл.33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП във р. с
чл. 2, ал. 1 от ЗОП.
От възражението на
общината е видно, че между страните не е налице спор по отношение на фактите и
съдържанието на методиката, която Община град Добрич е ползвала при оценката на
кандидатите в обществената поръчка. Във възражението са изложени конкретни съображения
за законосъобразност на методиката по всеки показател.
Възражението е
разгледано, обсъдено и отхвърлено като неоснователно в постановеното Решение за
налагане на финансова корекция (РФК), съобщено чрез ИСУН на 22.08.2023 г.
С оспореното РФК №
РД-02-36-963 от 21.08.2023 г., Управляващият орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020 г., е
наложил на Община град Добрич финансова корекция в размер на 73 142,93 лв. с
ДДС, представляваща 5 % от БФП по Договор № ДОП-86/31.03.2023 г. и Допълнително
споразумение № 3 към него, сключени с изпълнителя „Хранкотош“ ЕООД гр.Варна,
затова че Община град Добрич, в качеството си на възложител на обществена
поръчка, е оценявала кандидатите по незаконосъобразна методика в нарушение на
чл.70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б.“б“ от ЗОП и на чл.33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП във
р. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП, УО на ОПРР
Жалбата срещу РФК е
постъпила в съда на 01.09.2023 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок за оспорване, срещу годен
административен акт.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Оспореното решението
е издадено от компетентен орган.
Съгласно чл. 9, ал.
1 и, ал. 5 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи /УО/, сертифициращите органи и одитните органи. Част от
дейностите, възложени на УО включват извършване на финансови корекции.
Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято
структура се намира УО или определено от него лице. С представената по делото
Заповед № РД-02-14-642/15.06.2023 г.
министърът на регионалното развитие и благоустройството, е делегирал правомощия
в полза на заместник-министъра Ангелина Тодорова – Бонева, издател на
оспореното решение. Жалбоподателят не оспорва компетентността. Решението е
подписано с квалифициран електронен подпис от Ангелина Тодорова – Бонева,
установено при проверка в последното по делото съдебно заседание и от
представените писмени доказателства от издателя на удостоверителната услуга.
При издаване на
оспореното решение са спазени изискванията на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ.
Решението е
издадено при спазване на процедурата по чл.73, ал.2 ал.3 от ЗУСЕФСУ.
Преди издаване на
решението органът е дал възможност на Община град Добрич да представи писмени
възражения по установените нарушения по регистрирания сигнал за нередност. В
изпратеното на Община град Добрич писмо за получен сигнал за нередност са
изложени всички обективирани в решението за налагане на ФК фактически
обстоятелства по преписката, с което е изпълнено изискването на чл.26 от АПК и
чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Осигурена е възможност на бенефициента по договора да
участва в производството и да изложи своите възражения. Правото на защита е
реализирано в административното производство с депозиране на писмените
възражение на Община Добричка, което е обсъдено в мотивите на оспореното
решение.
Решението привидно
отговоря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни
актове по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността на издателя,
неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и формирано
волеизявление на органа. Независимо от това нарушението е обосновано с излагане
на бланкетни мотиви, общи фрази и съждения, който не позволяват извършване на
съдебна проверка действително ли е извършено твърдяното нарушение на ЗОП.
Решението е
постановено и при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, посочена като
правно основание за издаването на акта, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ
може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция
за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител
по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на
бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕФСУ.
Съгласно, ал. 2
случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по, ал. 1, т.
9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Такъв акт е Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности).
За да е приложима
хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, даваща основание на УО да извърши
финансова корекция, е необходимо да са налице кумулативно следните
предпоставки: първо - нередност, съставляваща нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициера и второ - нередността да има или да би
могла да има за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Наличието на
тези две предпоставки следва да бъде установено от административния орган, в
развилото се производство приключило с издаване на оспорвания акт. Легално
определение на понятието "нередност" се съдържа в разпоредбата на чл.
2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, към която препраща чл. 69, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ. "Нередност" е всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен
разход в бюджета на Съюза.
Съдът приема, че при
обявяването на конкретната обществена поръчка – чрез Открита процедура с
предмет „Изпълнение на СМР на обект „зала “Добрич“ - основен ремонт и
обновяване в УПИ І, кв.45 на ЦГЧ на гр.Добрич“, възложителят, Община град Добрич,
не е допуснал сочените в оспореното
решение „нередности“.
Сочените за
нарушени норми на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква б) от Глава осма „Критерии
за възлагане на поръчките“ от ЗОП, в действащата към датата на издаване на
оспореното РФК редакция, определят, че „В документацията възложителят посочва методиката
за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател.
Начинът трябва: 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно
техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и
участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката по всеки показател, като за: б) качествените показатели, които са
количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията
с конкретна стойност чрез експертна оценка;“
Соченият за нарушен
чл.2, ал.1 от ЗОП определя, че обществените поръчки се възлагат в съответствие
с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално
тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на
предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях
принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; 2. свободна
конкуренция; 3. пропорционалност; 4. публичност и прозрачност.
А нормата на чл.33,
ал. 1, изречение 2 от ППЗОП гласи, че не се допуска оценяване на пълнотата и
начина на представяне на информацията в документите.
Не се споделя
извода на УО, че възложителят е одобрил незаконосъобразна методика по показател П1, представляващ
техническото предложение на участника за изпълнението на поръчката.
От данните по
делото е видно, че утвърждавайки
методиката за оценка на предложенията на участниците в обявената поръчка, е
възложителят е избрал критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП
„оптимално съотношение качество/цена“. Методиката за оценка на офертите
включвала следните показатели:
1/ П1 „Техническо
предложение на участника за изпълнение на поръчката” - с максимален брой точки
50, включващ:
КТП1 „Предлаган
подход за качествено изпълнение на поръчката“ - с тежест 20 %;
КТП2 „Организация
за изпълнение на дейностите“ - с тежест 20 %;
КТП3 „Мерки за
опазване на околната среда“ - с тежест 5%;
КТП4 „Социални
характеристики, свързани с изпълнението на поръчката“ - с тежест 5%;
2/ П2 „Ценово
предложение за изпълнение на поръчката“ - с максимален брой точки - 50.
Посочен е начинът
на изчисляване на комплексната оценка
- по формулата: КО=П1+П2 и че
оценката по показател П1 се формира като сбор от точките по петте подпоказателя
/П1= КТП1+ КТП2+ КТП3+ КТП4/.
Установено е, че в
Методиката всеки подпоказател (КТП1, КТП2, КТП3, КТП4) има тристепенна скала за
оценяване.
Административният
орган в мотивите на решението е възпроизвел цялото съдържание на утвърдената от
възложителя методика за оценяване – изискванията към техническата оценка във
всяка част и с колко точки се оценява. След това е възпроизвел цялото
съдържание на направеното от общината възражение и е направил заключение, че
сигналът за нередност е основателен. Този извод е мотивиран с цитиране на изискванията на чл.70,
ал.7 от ЗОП и заключението, че описаните от възложителя критерии създавали
предпоставки комисията да приложи субективно методиката за оценка, тъй като
посочените изисквания, заложени в методиката, били неясни и в зависимост от
тяхното интерпретиране, в едни случаи би могло да се отчете, че са налични, а в
други, че липсват и съответно да не се присъдят точки. Направено е също и
заключението, че утвърдената методика не залагала критерии за оценяване на
самото предложение за изпълнение на предвидените дейности, а целяла оценка на
пълнотата и начина на представяне на информацията в документите, което е в
пряко нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП.
Конкретни
обстоятелства, свързани със съдържанието на утвърдената методика и начина на
оценяване на предложенията от комисията в мотивите на решението не са посочени.
Посочена е одитната
практиката на ИА ОСЕС, според която незаконосъобразна методика за оценка била
налице „когато се оценява система за организация и управление на човешките
ресурси чрез наличието на определени от възложителя надграждащи обстоятелства,
всяко от които носи допълнителни точки. Подобни обстоятелства са: дефиниране
необходимия човешки ресурс за всяка от дейностите от спецификацията; за
изпълнението на всяка от дейностите е показано разпределението на експертите
(кой какво ще изпълнява) на ниво отделна „задача“, дефинирани са необходимите
ресурси за нейното изпълнение – материали, техническо оборудване, документи и
др. За всяка операция е посочено разпределение на строителните лица, време за
изпълнение, технически ресурси и задължения на отговорните лица; предложени са
мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти.
Във всички случаи, когато възложителят не предвиждал
оценяване на конкретни параметри, свързани с предмета на поръчката, а на описание
и брой мерки, методи, подход и др., възложителят определя неправомерни
показатели за оценяване. Присъждане на точки в зависимост от наличието или
липсата на определен брой обстоятелства, без да се оценява предложеното ниво за
изпълнение на поръчката, не позволява да се извърши обективно сравнение и
оценка на техническите предложения.
Горепосочените
обстоятелства от одитната практика на ИА ОСЕС не са отнесени към определени
изисквания в утвърдената от жалбоподателя
методика, за да се разбере действително ли изискванията към техническите
предложения на кандидатите не отговарят на критериите за законосъобразна
методика.
Вместо това
директно е изведен извода, че формулирането на незаконосъобразна методика за
оценка по същността си представлявало обстоятелство, което необосновано
ограничавало участието на лицата в процедурата, т.е. способства за разубеждаващ
ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата за възлагане на
обществена поръчка и оказва влияние върху прозрачността при провеждане на процедурата
- не е налице достатъчно информация при какви предложения колко точки ще бъдат
присъдени.
След подробното
възпроизвеждане на утвърдената от възложителя методика по всеки показател и
какви изисквания към участниците съдържа той административният орган е приел за
правилни изводите, изложени в сигнала.
От мотивите на
решението по никакъв начин не може да се разбере кои от визираните в сигнала
фактически основания органът счита за доказващи всяко едно от визираните в чл.
70, ал. 7, т.2 и т.3 „б“ от ЗАП. Явно е, че не се считат за нарушение и трите
изисквания по чл. 70, ал. 7 ЗОП, визирани в три хипотези, но нито едно от
описаните нарушения не са подведени към конкретна хипотеза на чл. 70, ал. 7
ЗОП.
От данните в сигнала
за нередност се установява, че са изложени твърдения за допуснати нарушения,
които се изразяват в следното:
- начинът за
определяне на оценката по показател П1 не давал възможност да се оцени нивото
на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на
обществената поръчка и техническите спецификации, както и да бъдат сравнени и
оценени обективно техническите предложения в офертите и че методиката не
осигурявала на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се
прилагат при определяне на оценката по този показател;
- с въведените
подпоказатели КТП1, КТП2, КТП3 и КТП4 се оценявала пълнотата и начина на
представяне на информацията в техническото предложение, а не неговите
качества/предимства, което нарушавало забраната на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП;
Според възпроизведения
в мотивите на оспореното решение сигнал, посочените оценъчни компоненти имали
преди всичко описателен характер. С въведените елементи и начина на оценяването
им възложителят изисквал техническото предложение да съдържа определена
информация/обем на описание без оглед на конкретни оферирани параметри и ниво
на изпълнение на поръчката. Направена е също констатация, че с въведените
подпоказатели се стимулира описание на организация, подходи, анализи, начини на
работа, начини на комуникация, мерки и т.н., независимо от тяхната ефективност,
т.е. оценявало се количество на информацията, а не качество на изпълнението.
Изведен е извода, че за възложителя било важно наличието на изискуемата
информация в техническото предложение, а не оферираното ниво на изпълнение на
поръчката. Според подателя на сигнала оценката и по 4-те подпоказателя била
обвързана с подробност на описанието, а не с преценката какво качество на
изпълнението се постига чрез направените предложения.
След преценка на
съдържанието на Методиката за оценка в процесните й части съдът приема, че в
нея са посочени всички елементи, които трябва да съдържа техническото
предложение на участниците, т.е. изискваните от възложителя дейности, които
следва да се извършат при изпълнението на поръчката, свързани с предлагания
подход за качествено изпълнение на СМР, организацията на работата, мерките за
опазване на околната среда и социалните характеристики, свързани с изпълнението
на поръчката.
Механизмът, по
който ще се оценяват предложенията на участниците предполага определяне на минимални
изисквания, обуславящи допустимост на офертите, и надграждащи обстоятелства,
позволяващи присъждането на повече брой точки в зависимост от повечето
предложени дейности от кандидатите. Следвайки този механизъм жалбоподателят е
утвърдил методика за оценка, която съдържа минимални изисквания и надграждащи
елементи. Ползвайки критерия за възлагане-оптимално съотношение качество –
цена, възложителят е посочил "минималните изисквания" към
участниците, като е указано към участниците, че за оферти, за които не е налице
изпълнението на базовите изисквания за всеки от показателите (КТП1А, КТП2А, КТП3А, КТП4А) за присъждане на минимален
брой точки по който и да е от показателите, те ще бъдат отстранени от участие.
Понеже мотивите на
административния орган по отношение на твърденията за допуснато нарушение на
чл.70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б.“б“ от ЗОП са бланкетни и не се подкрепят от
анализ на задължителните параметри от техническата спецификация и мерките за
постигането им, фактическите констатации не са подведени по конкретна хипотеза
на нарушената правна норма, съдът следва да вземе предвид изложените в сигнала
съображения.
След преценка на
изложените в сигнала съображения настоящият състав не споделя становището на подателя
на сигнала, че оценката и по 4-те подпоказателя била обвързана с подробност на
описанието, а не с преценката какво качество на изпълнението се постига чрез
направените предложения. Обстоятелството, че възложителят изисквал „подробно
предложение относно всички мерки“ (според становището в сигнала), не води до
извод, че така се оценявало количество,
а не ефективност. В минималните изисквания е заложено, участниците да представят
организация на дейността, на строително-монтажните работи като цяло, затова
подробното изброяване на изискванията към предложенията на участниците в тази
част от техническите им предложения не следва да се разбира като въвеждане на
незаконосъобразен критерий за оценка – обем на направеното предложение, вместо
съдържанието на направеното предложение.
Необоснован е
изводът от посочения в сигнала пример, че се оценявало
количество, а не ефективност, защото възложителят предвидил по показател КТП3 офертата да получи 1 точка
/КТП3А/, ако е предвидена най-малко по една мярка за опазване на околната среда
и 3 точки /КТП3Б/ – ако са предвидени повече от една мярка. Обстоятелството, че
и в двата случая възложителят изисквал
„подробно предложение относно всички мерки“ по никакъв начин не обосновава
извод, че неговата цел е да получи от участниците обем на предложението, а не
ефективност при изпълнението на поръчката. Именно надграждащите условия за
предлагане на повече мерки, водещи до опазване на околната среда в посочения
пример, обосновават при оценяването на техническите предложения предимството на
един кандидат пред друг. В оперативната самостоятелност на възложителя е да
даде предимство на участниците, които предлагат повече мерки за опазване на
околната среда.
Необосновани са
изводите на административния орган и че с въведените подпоказатели КТП1, КТП2,
КТП3 и КТП4 се оценявала пълнотата и начина на представяне на информацията в
техническото предложение, а не неговите качества/предимства, което нарушавало
забраната на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП. От начина на цитиране на самите показатели
не може да се разбере какво точно има предвид административния орган - дали
визира минималните изисквания, заложени в показателите КТП1А, КТП2А КТП3А КТП4А или надграждащите
обстоятелства, обозначени в методиката с показателите КТП1Б, КТП2Б,
КТП3Б, КТП4Б. Не става ясно как е определено,
че за възложителя било важно наличието на изискуемата
информация в техническото предложение, а не оферираното ниво на изпълнение на
поръчката
Необосновано е
заключението в сигнала (изцяло възприет от административния орган), че дадените
указания към участниците не съдържали достатъчна конкретика и яснота,
гарантиращи обективна оценка. Дадения в тази връзка пример е също неясен. В
сигнала се сочи, че по показател КТП1 „Предлаган подход за качествено
изпълнение на поръчката“ - с тежест 20 %, всеки участник следвало да направи
предложение относно мерки за осигуряване на качество при изпълнение на
строителството, като едно от базовите изисквания на възложителя било да се
разгледа осъществяването на вътрешен контрол, свързан с гарантиране на високо
качество при изпълнение на обществената поръчка. Никъде възложителят не бил
дефинирал кога ще приеме, че вътрешният контрол гарантира високо качество.
Според съда подобно
заключение е напълно нелогично. То би следвало да бъде подробно аргументирано и
обяснено, за да се разбере какви са точно съображенията за незаконосъобразност
на обявеното условие. Решаващият орган не сочи примери, обясняващи съображенията
му, че незаконосъобразната методика ограничила участието на кандидатите. Подобни
примери отново следва да се търсят в съдържанието на сигнала, в който се
приема, че видно от приложения 1 към протокол № 2 комисията мотивирала оценките на техническото
предложение на участниците с наличието/липсата на изброените в методиката
елементи и степента на тяхното описание.
Като примери са
посочени откъслечни изрази от решенията на комисията: „но не е представил
подход за качествено изпълнение на дейностите и СМР“; „участника е разгледал
всички базови мерки определени от възложителя“; „в тази част от предложението
се установява наличие на организацията на строителната площадка“; „направено е
предложение относно начините за осъществяване на координация и за съгласуване
на дейностите помежду им“; „участника е разгледал всички базови рискове
определени от възложителя, но липсва качествен и количествен анализ на
дефинираните от възложителя рискове“; „тази част от показателя се констатира
като неналична в офертата на участника: участникът не е предложил План за
отпадъците, генерирани вследствие изпълнението предмета на поръчката“;
„участника не е посочил методи за наблюдение и оценка на състоянието на обекта
по време на гаранционния период“; „не е направил описание на техническия
капацитет, необходимите ресурси и процедури за мобилизация за осигуряване на
ефективна и навременна реакция и отстраняване на констатирани дефекти“;
„участника е представил подход за качествено изпълнение, както и анализ на
техническата спецификация и действащото законодателство“; „участника е обхванал
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в приложение 2“ и други
подобни.
От така направеното
изложение не става ясно в каква връзка са посочените откъслечни фрази от
решенията на комисията, по отношение на кой участник в обявената обществена
поръчка са изложени те от комисията, за да се прецени дали действително има
ограничено участие в обявената поръчка.
Тези пороци на
издадено решение водят до извод, че същото е необосновано, постановено в
нарушение на изискванията за форма по чл.73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, който определя,
че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение
на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
Отделно от това
решението е постановено и при неправилно прилагане на материалния закон, тъй
като съдържанието на методиката за
оценка на техническите предложения на участниците не обосновават категоричен извод за допуснати нарушения по
чл.70, ал.7, т.2 и т. 3, б.“б“ от ЗОП във вр. с чл.2, ал.1 от ЗОП и на чл.33,
ал.1 от ППЗОП.
Процесуалният
представител на общината не претендира присъждане на разноски.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал.1 от АПК, Административен съд – Добрич
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Община град Добрич
РЕШЕНИЕ за определяне на финансова корекция № РД-02-36-963 от 21.08.2023 г.,
издадено от А.Т-Б. - заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020 г., с което е наложена финансова корекция в размер на 73 142,93 лв. с ДДС, представляваща
5 % от БФП по Договор № ДОП-86/31.03.2023 г. и Допълнително споразумение № 3
към него, сключени с изпълнителя „Хранкотош“ ЕООД гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: