Решение по дело №924/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 312
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия: Владимир Астарджиев
Дело: 20211000600924
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600924 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдения А. Н. чрез упълномощения
защитник адв.Е.В. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
НОХД №821/2021г. на РС-Кюстендил, 3 състав.
В искането се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на одобреното от съда споразумение, за допуснати
съществени нарушения на закона, като се твърди, че е налице
административно нарушение, а не престъпление, доколкото деянието на
осъдения Н. нарушавало общи противоепидемични мерки по Закона за
здравето, а не индивидуални мерки по същия закон, което се явявало
разграничителен критерий между административно нарушение по чл.209а ЗЗ
и чл.355 НК.

1
В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на
прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното
искане, като счита, че при одобряване на споразумението са спазени
изискванията на закона, а наказанието съответства на целите по чл.36 НК.
Упълномощеният защитник на осъдения А. Н. - адв.Е.В. иска
възобновяване на наказателното производство по съображенията в
изготвеното от него искане за възобновяване.
Осъденият А. Н., редовно уведомен, не се явява пред настоящия
съдебен състав и не взема становище по делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване, както и тези, изложени в съдебно заседание, в пределите на
своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото, направено от осъдения А. Н. чрез упълномощения защитник адв.Е.В.
е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално
легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се
иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В
искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5
НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С определение от 21.07.2021г. по НОХД №821/2021г. по описа на
РС-Кюстендил, 3 състав съдът е одобрил споразумение, с което осъденият А.
Н. (албански гражданин) се е признал за виновен за извършено във времето от
14.07.2021г. до 19.07.2021г. престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК, като
2
осъденият Н. е признал, че е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората - Заповед №РД-01-
547/30.06.2021г. на Министъра на здравеопазването, като влязъл на
14.07.2021г. в Република България без представен документ от изброените в
заповедта и заявил, че ще премине транзит през територията на страната, като
не напуснал незабавно Република България, а се върнал на ГКПП Гюешево на
19.07.2021г. след петдневен престой в страната, като деянието е извършено по
време на пандемия от Ковид-19, обявена от СЗО, свързана със смъртни
случаи.
На основание чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК осъденият Н. се е
съгласил да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
три месеца и глоба в размер на 10 000 лв., като на основание чл.66, ал.1 НК
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за
изпитателен срок от три години.
Върху А. Н. са възложени направените по делото разноски.
Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на
същата дата - 21.07.2021г.

Пред съда се излагат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 НПК - неправилно приложение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебния акт,
макар и такива нарушения да не се сочат в направеното искане и в
пледоарията на защитата пред настоящия съд.

Съдът не констатира на досъдебното производство или в съдебната
фаза да са били допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените - такива, които да са довели до ограничаване
правото на защита на осъденото лице.
На досъдебното производство е било формулирано и предявено
надлежно обвинение, което съответства на изискванията на бланкетната
3
норма по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК (повече за тези изисквания - Решение
№34/08.03.2021г. по НД №71/2021г. на ВКС, II н.о. и Решение
№60114/06.07.2021г. по НД №438/2021г. на ВКС, III н.о.).
Осъденото лице е било представлявано от защитник по свой избор,
като всички действия с него са били извършени в присъствието на преводач
от родния му език.
По делото е безспорно установена фактическата обстановка, която
съответства на фактите по обвинението, повдигнато на А. Н. и по която
осъденият се е признал за виновен в присъствието на упълномощен от него
защитник и на надлежно назначен преводач. Осъденият А. Н. е признал
верността на изложените факти, признал е своята вина, подписал е
доброволно споразумението, декларирал е, че разбира и приема последиците
от това споразумение и че е съгласен с наложеното наказание.
Районният съд е проверил направеното самопризнание, което
действително се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства. Налице са показанията на служители на гранична полиция
- на св.И. П., пред когото осъденият Н. е декларирал на 14.07.2021г.,
че ще премине транзит през територията на Република България, поради
което не представя изискваните тестове;
- на св.В. М., който на 21.07.2021г. е бил на изхода от Република
България и който е констатирал нарушението на декларирания от осъдения Н.
режим;
- на св.М. Т., който е осъществил документален контрол на
поведението на осъдения и на твърденията на другите двама свидетели.
Налице са и писмени доказателства - извадки от системата за
граничен контрол на Република България, които установяват верността на
показанията на тримата свидетели.
Определението на РС-Кюстендил е съобразено със събраните
доказателства, при неговото постановяване не са нарушени правата на
осъдения А. Н., който е бил представляван от защитник по свой избор - адв.И.
4
Х. (пълномощно на л.14 ДП) и в разглеждането на делото по време на
досъдебното производство и пред съда е участвал преводач.

Същността на оплакванията за нарушение на материалния закон в
искането за възобновяване се корени в това, че според искането за
възобновяване поведението на осъдения Н. осъществявало състав на
административно нарушение, а не на престъпление, доколкото била нарушена
обща противоепидемична мярка, а не индивидуална противоепидемична
мярка, което било разграничителен критерий между престъпление по чл.355
НК и административно нарушение по Закона за здравето. Твърди се
недопустимо наличие на „двойна наказуемост“ на едно и също поведение - по
наказателноправен ред и по административнонаказателноправен ред.
На първо място трябва да се отбележи, че нормата на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето изрично включва уточнението, че
административнонаказателна отговорност за нарушение или неизпълнение на
противоепидемични мерки се носи в случаите, когато деянието не съставлява
престъпление. Това изключва възможност за „двойна“ наказуемост на едно и
също поведение, като в тази насока е и общата норма на чл.33 от ЗАНН, както
и разпоредбите на чл.24, ал.1, т.8а и ал.4 НПК.
На следващо място трябва да се посочи, че разграничителен
критерий между административно нарушение, като това по чл.209а ЗЗ, и
престъплението по чл.355 НК е обществената опасност на конкретното
деяние, а не какъв вид противоепидемична мярка е нарушена, доколкото т.
нар. „общи“ противоепидемични мерки създават конкретни индивидуални
задължения за всяко едно лице, към което са насочени тези мерки. Като всяко
едно предписание, насочено към неопределен кръг адресати (напр. нормите
от Особената част на НК), т. нар. „общи“ мерки по ЗЗ създават задължения за
всяко едно лице, което попада в обхвата на приложното поле на тези „общи“
мерки и нарушаването на предписаното поведение или неспазването на
посочените задължения може да доведе до възникване на наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.355 НК.
Водещ и единствен критерий за разграничаване на престъплението
5
по чл.355 НК от съответните административни нарушения по ЗЗ (в това число
и това по чл.209а ЗЗ) представлява конкретната степен на обществена
опасност на поведението на привлеченото към наказателна отговорност лице.
В настоящия случай преценката на районния съд за това, че
поведението на А. Н. представлява престъпление по чл.355 НК се основава на
доказателствата по делото, на данните за личността на лицето, както и на
продължителността на отклонението на поведението на осъдения от спазване
на изискванията на установените противоепидемични мерки.
Тази преценка се споделя от настоящия съдебен състав, като не
може да се пренебрегне обстоятелството, че осъденият е влязъл на
територията на Република България без да представи документите, изисквани
по действащата към 14.07.2021г. Заповед на Министъра на здравеопазването
на Република България, като вместо това е декларирал, че пътува транзит.
Вместо да напусне територията на страната незабавно, той е пребивавал пет
дни на тази територия и едва на 19.07.2021г. е предприел действия да я
напусне, като тогава е бил задържан. Продължителността на нарушението на
противоепидемичните мерки от страна на осъденото лице обосновава извод
за наличие на обществена опасност, която е достатъчна, за да бъде
ангажирана наказателната отговорност по чл.355, ал.1 НК.
Налице са и съответните квалифициращи признаци по чл.355, ал.2
НК, доколкото пандемията от Ковид-19 е официално обявена от Световната
здравна организация и със съответни Решения на Министерския съвет на
Република България е обявена извънредна епидемична обстановка, като в
резултат на тази пандемия са настъпили смъртни случаи, вкл. на територията
на Република България.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че липсват
нарушения на материалния закон при одобряване на споразумението от
състава на РС-Кюстендил и няма основание за възобновяване на
наказателното производство по делото.

Макар и да няма наведени доводи за явна несправедливост на
6
наложеното наказание, трябва да се отбележи, че са били наложени
минимално възможните по закон наказания, като освен това е приложена и
разпоредбата на чл.66, ал.1 НК за минималния възможен срок от три години,
което изключва намесата на този съд и по отношение на определеното със
споразумението наказание.

Настоящият съдебен състав констатира процесуално нарушение при
възлагането на разноските по делото. Върху осъдения Н. с одобреното
споразумение са били възложени разноските за извършения на досъдебното
производство и в съдебно заседание превод от български на албански език и
обратно. Това възлагане противоречи на изричната норма на чл.189, ал.2
НПК, според която разноските за превод, независимо от изхода на делото,
винаги остават за сметка на съответните органи на българската държава и не
се възлагат на осъдените лица. Това нарушение обаче не е съществено по
смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК (респ. не съставлява основание за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 НПК).
Възлагането на разноските е последица от вече реализирана наказателна
отговорност и не ограничава съществено процесуалните права на осъденото
лице. Настоящият съдебен състав счита, че следва да направи това уточнение
за яснота в бъдещата дейност на съответните съдилища, за да не се допуска
повтаряне на извършеното нарушение.

С оглед на всички описани съображения определението на РС-
Кюстендил като цяло е правилно, законосъобразно и справедливо. Липсват
основания за възобновяване на наказателното производство и искането за
това следва да се остави без уважение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354, ал.1, т.1
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №821/2021г. на РС-Кюстендил,
3 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8