О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 16 април 2020 година,
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на шестнадесети април две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
МЛ.СЪДИЯ НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
в.ч.гр. дело № 837 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 414а, ал. 2 вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК и е
образувано е по частна жалба на „Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение № 2864 от
18.02.2020 година, постановено по гр.д. № 16 688/2019г. по описа на ВРС, 7-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 416, пр. II вр. чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК съдът
е приел за основателно ВЪЗРАЖЕНИЕТО на
„Енерго Про Продажби” АД, че последното не дължи сумата от 325 /триста двадесет
и пет/ лева по ч.гр.дело № 111/20 година на ВРС.
В частната жалба са наведени оплаквания за
неправилност на определението в обжалваната му част, постановяване в нарушение
на процесуални правила, както и в противоречие на задължителна съдебна практика
/ТР 5/2017 от 21.11.2019г. и ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС/. Изложени са
доводи, че е налице редовно по форма, влязло в сила съдебно изпълнително
основание установяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане
срещу длъжника, поради което предпоставките за издаване на изпълнителен лист по
чл. 406 от ГПК в случая са налице. Също според жалбата са неправилни изводите на решаващия съд, че длъжникът не е
дал повод за завеждане на делото, а заявителят бил недобросъвестен. Длъжникът
без основание начислил, изискал и събрал такса за услуга възстановяване на
електроснабдяването в обект на потребител, както и не е възстановил недължимо
платената му сума до предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК и бездействал
три последователни дни след уведомяването му за извършената цесия, с което дал
повод за завеждане на делото. По делото не е доказано предпроцесуално поведение
насочено към реално плащане, а само предприети действия сочещи готовност за
изпълнение. Моли в тази връзка да се отмени определението в обжалваната му част
и се постанови друго, с което се уважи и искането за издаване на изпълнителен
лист.
В отговор на жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД
оспорва доводите в нея. Изразява становище, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди. Твърди, че изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е
оспорено чрез възражение по реда на чл. 414а от ГПК и ако с поведението си
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, каквито предпоставки в
случая са налице. Навежда доводи, че инициирането на заповедното производство
на следващия ден след уведомяването на длъжника за извършената цесия, без
оправена покана и разумен срок за изпълнение и непредоставяне на банкова сметка
***съвестно упражняване на процесуални права и злоупотреба с правото на
разноски. Моли в тази връзка частната жалба да се остави без уважение с извод
за неоснователност.
При служебна проверка, съдът констатира, че
частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт
– определение, което попада в хипотезата
на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество обаче е неоснователна и съображенията са следните:
Производството пред ВРС е образувано по повод
заявление от 16.10.2019г. на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД за парично вземане в размер на 19 лв. – платена при начална липса
на основание такса за възстановяване преноса на ел. енергия, заплатена от
потребителя Атанас Атанасов Янакиев на 21.04.2017г., което вземане е придобито от
заявителя на основание договор за цесия от 24.09.2019г. от потребителя –
цедент, за който длъжникът е уведомен по електронен път на 15.10.2019г., както
и за съдебни разноски в общ размер от 325 лв.
С Разпореждане от 17.10.2019 година, ВРС с извод за
наличие на положителни предпоставки и липса на пречки по чл. 410 и чл. 411 от ГПК разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми
в полза на заявителя. Издадена е Заповед № 7935 от 17.10.2019 година.
На основание чл. 411, ал. 3 от ГПК препис от
заповедта е връчена на длъжника на 24.10.2019г., видно от съобщение на л. 19 от
делото.
На 31.10.2019 година, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът депозирал възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил
задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК,
подкрепени с писмени доказателства – платежно нареждане от 24.10.2019г.,
удостоверяващо плащане на сумата от 19.06 лв. Отправил в тази връзка искане за
обезсилване на заповедта за сумата от 19 лв., ведно със законната лихва.
Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с поведението
си не е дал повод за предявяване на вземането – на 15.10.2019г. бил уведомен от
Паскалев за извършената цесия; на 18.10.2019г. изпратил пощенски запис за плащане
на заявената със заявлението сума; на 21.10.2019г. изпратил на официалния,
обявен в ТР имейл адрес на заявителя покана за предоставяне на банкова сметка ***не;
на 22.10.2019г. изпратил и нотариална покана с идентично искане, както и по
куриер. Изпратените на обявения в ТР адрес на управление на дружеството
заявител покани са върнати в цялост, с констатация на връчителя, че на адреса
липсва обозначение на наименованието на кредитора. Същевременно, незабавно след
получаване на препис от заповедта, съдържаща информация за банкова сметка ***,
заплатил дължимата главница, ведно със законната лихва. Така обосновал, че с
поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е дало повод за предявяване на
вземането, поради което не дължи разноски за производството. Отправил в тази
връзка искане за обезсилване на заповедта и в частта относно разноските.
Препис от възражението с указание за възможността и
последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 от ГПК е връчен на заявителя на 13.11.2019г.
/л. 41/.
На 15.11.2019 година по делото е постъпило
становище от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, обективиращо довод, че
неудовлетворено е останало вземането му за разноски по издадената заповед, по
която част отправил искане за издаване на изпълнителен лист. Оспорил искането
на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните разноски с
аргумент, че с неоснователното начисляване и събиране на такса за
възстановяване на електричеството и невръщането й преди делото, „Енерго-Про
Продажби“ АД е дало повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради
което възражението му по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е неоснователно.
По – късно, ВРС е оставил без уважение искането за
издаване на ИЛ, както и за обезсилване на издадената Заповед.
Със свое Определение № 491 от 07.02.2020 година, по
ч.гр.дело № 111/2020 година, състав на ВОС е върнал делото за произнасяне по
направеното искане по чл.414 а от ГПК, като преди това е обезсилил атакуваното
определение.
С ново Определение № 2864 от 18.02.2020 година, ВРС
е приел възражението на „Енерго Про Продажби” АД, относно недължимостта на
сумата от 19 лева, обезсилил е заповедта в тази й част и е приел също така за
основателно възражението за недължимостта на сумата от 325 лева – адвокатско
възнаграждение и д.т по частното производство - предмет на настоящото произнасяне.
ВОС,
за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК заповедта за
изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително основание.
Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от
външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника
/чл. 406, ал. 1 от ГПК/.Съгласно чл. 416 от ГПК
заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок
или същото е оттеглено, респ. след влизане в сила на решението за установяване
на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед, съдът издава изпълнителен
лист и отбелязва това върху заповедта.
Установено е от проследеното развитие на
заповедното производство по ч.гр.д. № 16 688/2019 година, по описа на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника при
изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414а от ГПК. Ето защо неоснователен
е доводът в частната жалба, че по делото е налице влязло в сила съдебно
изпълнително основание. По арг. от чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение не е
влязла в сила. За разлика от възражението по чл. 414 от ГПК, с което въобще се
оспорва вземането по заповедта /било по основание, било по размер/, то с
възражението по чл. 414а от ГПК такова оспорване няма и то е основано на
твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно
изпълнение.Разпоредбата на чл. 414а от ГПК касае основната цел на заповедното
производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор
вземане е спорно. Ако вземането не е спорно, т.е. не бъде подадено възражение в
срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. от чл. 416 от ГПК.
В ал. 4 на чл. 414а от ГПК са уредени две хипотези:
в първата, когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на
длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно
изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това
основание обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно
обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално
изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му
за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато становище е
подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото
становище. Това „произнасяне“ предполага постановяване на акт по решаване на
материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на
представените доказателства. Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения
на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е
налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е станал повод за
предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да
приеме възражението по чл. 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по чл.
414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното
производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като
заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване на
изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо
право до размера на платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза
защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането
за изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме, че възражението
не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема
възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза
аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за
изпълнителния лист.
Именно така е процедирал и решаващия съд, на база
на дадените от ВОС указания – той се е произнесъл, като е приел, че
възражението на „Енерго Про Продажби” АД се явява основателно.Няма спор по
делото, установено е и с писмени доказателства и ВРС е формирал правилни
мотиви, че доброволно изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното
вземане е реално извършено от длъжника в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. Така
формираната воля е обективирал нарочно в диспозитива на акта си постановявайки
приемане на възражението. Същевременно в срока по чл. 414а, ал. 3 от ГПК,
заявителят не е подал становище по възражението за изпълнение на основното
задължение, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4, пр. I от ГПК заповедният съд е следвало да обезсили
заповедта в тази част, което е и сторил. В случая не е налице несъответствие между
формираната истинска воля на съда за основателност на възражението и липсата на
становище по отношение на заявеното вземане и нейното външно изразяване в
писмения текст на постановения акт.
Правилно с оглед конкретиката на случая, съобразено
с предпроцесуалното поведение на страните и писмените доказателства,
заповедният съд е приел отново в мотивите си, че възражението по чл. 414а, ал.
2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането,
поради което не дължи разноски за производството. Обоснован е изводът, че с
предпроцесуалното си поведение „Енерго-Про Продажби“ АД в случая не е дало
повод за предявяване на вземането: същото му е съобщено на 15.10.2019г.;
заявлението е депозирано пред ВРС на 16.10.2019г.; длъжникът е предприел
действия за извънсъдебно изпълнение, но не е получил съдействие от кредитора;
съотношението между размера на вземането и този на претендираните разноските,
разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен
предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права. Ето защо
длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК
са налице предпоставки за приемане на възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК,
като искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта в частта
за разноските е неоснователно.
При този изход на делото по частната жалба, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното в тази връзка искане, ответникът
по частната жалба има право на разноски. Действителният размер на реализираните
от страната разноски съгласно доказателствата възлиза на 240 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. В този размер, разноските следва да се възложат в
тежест на жалбоподателя.
С оглед горното, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба Вх.№
17 977 от 02.03.2020 година на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу Определение № 2864 от 18.02.2020 година, по гр.д. № 16 688/2019
година, по описа на ВРС, 7 - ти състав, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
416, пр. II вр. чл. 414а,
ал. 4, пр. II от ГПК е прието за основателно Възражението на длъжника
„Енерго Про Продажби” АД за недължимост на сумата от 325 лева – сторени
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, определени с издадената
по делото Заповед № 7935 от 17.10.2029 година.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Агенция за
закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща съдебни разноски в производството по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: