РЕШЕНИЕ
№ 4088
гр. Варна, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110112609 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Н. С. С., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. *** обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
- предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществуват вземания срещу ответницата за следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ВРС, а именно: сумата от 370,06 лв., представляваща непогасена падежирала
главница по договор за потребителски кредит № ***г., дължима за периода от
20.05.2021 г. до 20.01.2022 г., сумата от 2445,55 лв., представляваща
непогасена падежирала договорна възнаградителна лихва, дължима за
периода от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г., сумата от 25,90 лв., представляваща
лихва за забава върху просрочената главница, начислена за периода от
21.05.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.03.2022 г., до
1
окончателното изплащане на задължението;
- осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
ЗПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 7938,29 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № *** г., от която 373,61 лв. падежирала главница за
периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г. и 7564,68 лв. предсрочно изискуема
главница, както и сумата от 1816,34 лв., представляваща дължима договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.10.2020 г. е сключил с Н. С.
процесният договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е
отпуснал на ответницата сумата от 8500 лв. срещу насрещното нейно
задължение да върне предоставените й средства заедно с възнаградителна
лихва от 14043,21 лв., при ГЛП от 40% и ГПР от 48,28%, или общо 22543,21
лв., платими в срок до 20.10.2026 г. Твърди, че кредитът е изцяло усвоен, като
уговорената главница е преведена по посочена банкова сметка на
ответницата.
Твърди, че ответницата е допусната просрочие в плащането на 9 бр.
погасителни вноски № 7-15 от кредита, падежирали в периода 20.05.2021 г. –
20.01.2022 г., вкл., поради което се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу нея за включените в тези вноски
суми за главница от 370,06 лв. и 2445,55 лв., както и за законна лихва в
размер на 101,80 лв. за периода 21.05.2021 г. – 27.01.2022 г. Сочи, че
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.
заповедният съд му е да указания за предявяване на иск за тези суми. Твърди,
че междувременно по кредита не са извършени никакви плащания и към
датата на исковата молба, подадена на 20.09.2022 г., са падежирали още 7 бр.
погасителни вноски № 16-22, вкл., с падежи от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г.,
вкл., включващи главница от 373,61 лв. и договорна лихва от 1816,34 лв.
Поддържа, че поради допуснатото просрочие по кредита с исковата молба
упражнява правото си по чл. 19.3, т. 1 от договора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, при което ответницата му дължи и остатъка от
главницата по погасителните вноски с № 23-72, вкл. в общ размер на 7564,68
2
лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски за исковото и заповедно
производство.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответницата
депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски
кредит, но релевира възражение за неговата нищожност поради нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
В тази връзка поддържа, че в договора е отразен ГПР от 48,28 %, но не
е посочено как е формиран този размер и какви са взетите предвид
допускания за определянето му. Отделно намира, че посоченият ГПР не
съответства на действителното оскъпяване на кредита.
Възразява също, че непредоставянето на информация на потребителя
относно крайните параметри на кредита води до невъзможност за вземане на
информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в
неравностойно положение спрямо кредитора, което противоречи на принципа
на добросъвестност по чл. 12 ЗЗД.
Затова намира клаузата, определяща ГПР, за неравноправна, а
договорът – за нищожен поради липса на реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Счита също, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК, тъй като
погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска и не е
отразена приложимата валута, а само цифровите стойности на вноските.
Прави и възражение за нищожност на клаузата на чл. 9 от договора,
предвиждаща заплащане на договорна лихва при ГЛП от 40 %, поради
противоречие с добрите нрави. По този повод поддържа, че се създава
неравноправие между правата и задълженията на двете страни в разрез с
изискванията за добросъвестност, както и че така уговореният размер на
лихвата не е обясним нито с разходите на кредитора, нито с добросъвестно
очакваната от него печалба. Предвид възмездността на договора за
потребителски кредит, намира, че нищожността на обсъжданата клауза влече
недействителност на цялата сделка.
3
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищецът не се явява. В писмена молба поддържа предявените искове и моли за
уважаването им.
Представител на ответника не се явява и не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства по ч.гр.д.***г. на РС Варна и
уведомление изх.№ *** до Н.С. относно обявяване на кредита за предсрочно
изискуем се установява, че страните са сключили договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата
сумата от 8500 лв. срещу насрещното нейно задължение да върне
предоставените й средства заедно с възнаградителна лихва от 14043,21 лв.,
при ГЛП от 40% и ГПР от 48,28%, или общо 22543,21 лв., платими в срок до
20.10.2026 г. В договорът е инкорпориран погасителен план, съгласно който
кредитът следва да се заплати на 72 погасителни вноски. В чл.9 от договорът
е посочено, че ГПР е формирано по формулата, посочена в Приложение № 1
по чл.19, ал.2 от ЗПК при допускания, че договорът запазва срока, за който е
сключен, всяка от страните ще изпълнява задълженията си по договора точно
и в срок и няма да се зачисляват неустойки, обезщетения за забава, разходи за
събиране на просрочени задължения.
Съобразно чл.19.3, т.1 от Договор за потребителски кредит, сключен
между страните кредиторът има правото да обяви договорът за предсрочно
изискуем, в случай, че длъжникът забави с повече от 30 дни заплащането на
вноска по кредита, както и при неизпълнение, на което и да е друго
задължение по договора за кредит.
Преди сключване на договора на ответницата е представен стандартен
европейски формуляр с посочени условия по кредита – сумата по него в
размер на 8500 лева, размерът не месечната вноска 312,85 лева, срока по
кредита – 72 вноски, общата дължима сума22543,21 лв., ГЛП от 40% и ГПР от
48,28%.
Преди сключване на кредита ответница е направила искане за
отпускане на кредит до ищцовото дружество.
4
С платежно нареждане от 20.10.2020г. ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си като е превело на ответницата по посочената от
нея банкова сметка сумата по кредита в размер на 8500 лева.
С уведомление изх.№ *** г. до Н.С., получено от особения
представител на ответницата процесния кредит е обявен за предсрочно
изискуем от ищеца поради неплащане на 16 погасителни вноски по него,
дължими за периода 20.05.2021г. – 20.08.2022г. на основание чл.19.3, т.1 от
Договор за потребителски кредит, сключен между страните.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна
и компетентно изготвена се установява, че ответницата е заплатила по
кредита сума в размер на 1908,96 лева, с които са погасени: 191,65 лв.
главница; 1703,50 лв. договорна лихва; 13,81 лв. законна лихва. Погасени са
вноски от м.11.2020г. до м.04.2021г.
Към 09.03.2022г., датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
дължимите суми по Договор за кредит №№***0г. възлизат на:
- главница - 8 308,35 лв. в т.ч. падежирала главница - 1139,75 лв. и
непадежирала - 7168,60 лв.
- договорна възнаградителна лихва — 12 339,71 лв. общо в т. ч.
падежирала — 2 710,13 лв. и непадежирала - 9 629,58 лв.
- лихва за забава - 160,95лв.
Към 20.09.2022г., датата на подаване на настоящата искова молба,
дължимите суми по Договор за кредит №***г. възлизат на:
- главница - 8 308,35 лв. в т.ч. падежирала главница - 1 525,91 лв. и
непадежирала -6 782,54лв.
- договорна възнаградителна лихва - 12 339,71 лв. общо в т.ч.
падежирала - 4 514,02 лв. и непадежирала - 7 825,69 лв.
- лихва за забава - 257,33 лв.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и към
датата на подаване на настоящата искова молба, кредитът по Договор
№№***г. не е обслужван редовно, имало е забавяне в плащанията и след
20.05.2021г. не са постъпвали плащания по кредита.
Като се вземе предвид направеното в хода на настоящото съдебно
5
производство уведомление за предсрочна изискуемост, предсрочно
изискуемата главница по договор №****г. възлиза на 8308,35 лв.
От ЧГД № *** г. по описа на РС-*** 51 състав се установява, че на
08.03.2022г. заявителят ищец е подал заявление по чл.410 ГПК срещу Н. С.
С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, по което е издадена заповед по
чл.410 ГПК , с която Н. С. е задължена да заплати на кредитора „***” ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***сумата от 370,06 лв.
(триста и седемдесет лева и шест лева), представляваща непогасена
падежирала главница по договор за потребителски кредит № *** г., дължима
за периода от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г., сумата от 2445,55 лв. (две хиляди
четиристотин четиридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща непогасена падежирала договорна възнаградителна лихва,
дължима за периода от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г., сумата от 101,80 лв. (сто
и един лева и осемдесет стотинки), представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 21.05.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.03.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 444,77 лв.
(четиристотин четиридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) за
сторените по делото разноски, от които 58,35 лв. за държавна такса и 386,42
лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
предвид дадените му указания в законоустановения срок заявителят
предявява настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществуват вземания срещу ответницата за следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ВРС, а именно: сумата от 370,06 лв., представляваща непогасена падежирала
главница по договор за потребителски кредит № *** г., дължима за периода
от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г., сумата от 2445,55 лв., представляваща
6
непогасена падежирала договорна възнаградителна лихва, дължима за
периода от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г., сумата от 25,90 лв., представляваща
лихва за забава върху просрочената главница, начислена за периода от
21.05.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.03.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението;
- осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
ЗПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 7938,29 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № *** г., от която 373,61 лв. падежирала главница за
периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г. и 7564,68 лв. предсрочно изискуема
главница, както и сумата от 1816,34 лв., представляваща дължима договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В тежест на ищеца е да докаже, че: 1.) че между страните е сключен
процесният договор за потребителски кредит № *** г.; 2.) че ищецът е
изпълнил точно задълженията си по договора, като е предоставил на
ответника уговорената сума от 8500 лв.; 3.) че е настъпила изискуемостта на
вземанията, вкл., че са осъществени всички уговорени в договора обективни
предпоставки, въз основа, на които е възникнало правото на ищеца да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както
и 4.) размера на претендираните вземания (по пера); изпълнението на
задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите, относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят. При наличие на
неравноправна клауза в потребителския договор, в тежест на ищеца е да
установи, че въпросната клауза е уговорена индивидуално.
В тежест на ответника е да установи твърдените обстоятелства, на
които основава релевираните правоизключващи и правопогасяващи
възражения, вкл. изтичането на законоустановения давностен срок, приложим
за процесното вземане.
Между страните не се спори, че на 19.10.2020г. са сключили процесния
7
договор за кредит по силата, на който ищецът е предоставил на ответницата
сумата от 8500 лв. срещу насрещното нейно задължение да върне
предоставените й средства заедно с възнаградителна лихва от 14043,21 лв.,
при ГЛП от 40% и ГПР от 48,28%, или общо 22543,21 лв., платими в срок до
20.10.2026 г.
Доказа се, че ищецът е превел по сметка на ответницата на 20.10.2020г.
8500 лева по кредита, с което е изпълнил задължението си по договора.
От приетата по делото ССчЕ се доказа, че ответницата е изпаднала в
забава да погаси към подаване на исковата молба на 28 месечни погасителни
вноски за периода 20.05.2021г. – 20.09.2022г. Поради това и на основание
чл.19.3, т.1 от Договора за потребителски кредит ищецът е обявил
задълженията по договора за предсрочно изискуеми, за което е изпратил
уведомление до ответницата, като приложение към исковата молба.
Уведомлението е получено от особения представител на ответницата като с
това ответницата се счита за редовно уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Съдът намира възражението на особения представител за нищожност
на клаузата на чл.9 от процесния договор за кредит, в който е уговорен ГЛП в
размер на 40 % поради противоречие с добрите нрави, както и нищожността
на кредита на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД за основателни.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
Размерът на ГЛП по кредита е 40 %, който размер е прекомерно
високи, тъй като длъжникът по кредита следва да върне сума, която
надвишава два пъти и половина размера на кредита. Поради това съдът
8
намира, че уговорените размери на ГЛП противоречи на добрите нрави.
В договорът за кредит привидно е спазена разпоредбата на чл.11, т.10
от ЗПК като е посочен начина на формиране на ГПР. В договорът не е
посочено ясно какви компоненти са включени в ГПР и не е ясно, как при ГПР
48,28% размерът на сумата, която потребителят следва да върне не е с 48,28%
повече от заемната сума от 8500 лева, а с над 250% над нея.
Горепосочените доводи на съда обосновават нищожността на
процесния договор за кредит поради противоречие със закона – чл.22 вр. с
чл.10, ал.1. т.10 и накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
На основание чл.23 от ЗПК при нищожност на договор за кредит се
дължи връщане само на чистата стойност по кредита. От изготвената по
делото ССчЕ е видно, че ответницата не е заплатила по кредита към
09.03.2022г., датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, главница - 8
308,35 лв. в т.ч. падежирала главница - 1139,75 лв. и непадежирала - 7168,60
лв., лихва за забава - 160,95лв.
Към 20.09.2022г., датата на подаване на настоящата искова молба,
ответницата не е заплатила по Договор за кредит №***г.: главница - 8 308,35
лв. в т.ч. падежирала главница - 1 525,91 лв. и непадежирала - 6 782,54лв.,
лихва за забава – 257.33лв.
С оглед на горното предявения установителен иск по реда на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК следва да бъде уважен за сума в размер на 370,06 лева –
главница по договора за кредит, сумата от 25,90 лв., представляваща лихва за
забава върху просрочената главница, начислена за периода от 21.05.2021 г. до
27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 08.03.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението и отхвърлен за сумата от 2445,55 лв.,
представляваща непогасена падежирала договорна възнаградителна лихва,
дължима за периода от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г.
Осъдителните искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
ЗПК следа да бъдат уважени за суми в размер на 7938,29 лв., представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит № *** г., от която
373,61 лв. падежирала главница за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г. и
7564,68 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
9
20.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и отхвърлени за
сумата от 1816,34 лв., представляваща дължима договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г.
Ищецът е поискал присъждане на разноски, които му се дължат
съразмерно с уважената част от исковете. Сторените разноски от ищецът са
следните: 529,66 лева – държавна такса, 1092 лева – адвокатско
възнаграждение, 300 лева – депозит за вещо лице, 1000 лева – депозит за
особен представител, разноските по ч.гр.д.***г. на ВРС са 58,35 лева за
държавна такса и 386,42 лева- адвокатско възнаграждение. От тези разноски
съразмерно с уважената част от предявените искове на ищецът следва да се
присъдят: 1933,12 лева в исковото производство и 294,28 лева по ч.гр.д.***г.
на ВРС.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИАЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК в отношенията между „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** и Н. С. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ***, че в полза на „***” ЕАД съществуват
вземания от Н. С. С. В ЧАСТТА за следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС, а
именно: сумата от 370,06 лв., представляваща непогасена падежирала
главница по договор за потребителски кредит № *** г., дължима за периода
от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г., сумата от 25,90 лв., представляваща лихва за
забава върху просрочената главница, начислена за периода от 21.05.2021 г. до
27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 08.03.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2445,55
лв., представляваща непогасена падежирала договорна възнаградителна
лихва, дължима за периода от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК Н. С. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
10
със седалище и адрес на управление: гр. ***: сумата от 7938,29 лв.,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
*** г., от която 373,61 лв. падежирала главница за периода от 20.02.2022 г. до
20.08.2022 г. и 7564,68 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1816,34 лв., представляваща дължима
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***:
сумата в размер на 1933,12 лева - разноски в исковото производство и 294,28
лева по ч.гр.д.*** г. на ВРС съразмерно уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11