Решение по дело №542/2018 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 210
Дата: 20 ноември 2018 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20184330100542
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 20.11.2018 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На втори ноември,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №  542  по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:

Ищец: В.Б.В. ***,

Ответник: К.В. *** за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е осъдителен иск за сумата от 13 000.00 лева,с посочено основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът твърди,че работи като лекар в село Б.,Лов.обл. В началото на месец ноември 2017г бил на гости в къщата на Л.В.П живущ *** ,като на сбирката в къщата на Л. присъствал и С К.В.-негов съсед.В разговор станало въпрос ,че С притежава джип „ххх“ –сив металик,който продава за 13 000 лева.Ищецът изразил желание да закупи джипа за сумата от 13 000 лева и още същата вечер С К. докарал МПС и оставил ключа и документите на превозното средство на съхранение в Л.Тъй като ищецът държал да спази законовото изискване за плащане на суми над 10 000 лева по банков път,поискал от С К. да му предостави банковата си сметка.С отговорил,че не притежава такава,но ще си открие в някоя банка.

            Едва през месец януари 2018г С К. предоставил на ищеца банкова сметка,***,че това е банковата сметка  на баща му К.В.К..

            На 17.01.2018г ищецът превел от собствената си банкова сметка *** на ответника сумата в размер на 13 000 лева.Като основание за превода посочил-покупка на автомобил.Поради незнайни за ищеца причини С отказал да прехвърли превозното средство и към 22.03.2018г. ищецът установил,че  МПС е без регистрационни номера и спряно от движение.В началото на месец юни 2018г ищецът видял,че джипът се движи и има регистрационни номера и отново поискал С да му прехвърли процесния джип.Установил,че МПС е прехвърлено на друго лице-брат на С-В. К.В..
            Ищецът няколкократно поканил ответникът да му върне получената по банков път без основание сума,но същият заявявал,че не е получавал такива пари.

            Към момента ответникът не е върнал на ищеца неоснователно платената от него сума в размер на 13 000 лева.

            Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 13 000.00 лева,представляваща получена без основание сума,вено със законната лихва върху същата от датата на подаване на иска до окончателното и изплащане и разноските по делото.

            Позовават се на писмени доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същият оспорва изцяло иска,като неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен.Излага,че е налице соченото правно основание в исковата молба ,тъй като сумата е получена на правно основание и не подлежи на връщане.Собственик на автомобила е С К.В.-син на ответника.Ищецът е заживял на фактически начала със С д-непълнолетна,като в отговора се излагат конкретни факти и се описва фактическа обстановка за това,че ищецът е заявил,че ще закупи джипа за родителите и самата д.За това е платена и сумата от 13 000 лева и същата е платена с основание и не следва да бъде връщана на ищеца.

От представените с исковата молба писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Л.В.П,С К.В.,С А. д,А.Д.П, съдът приема за установено следното:

             Ищецът В.Б.В. е общопрактикуващ лекар,извършващ дейността си на територията на село Брестница,Лов.обл..Негови пациенти били семейството на Л.В.П и А. д П.,както и техните деца,едно от които е С А. д,родена на *** година.През месец октомври 2017 година двамата-ищецът и свидетелката С д заживели заедно в къщата на родителите на д в село Б.През този период ищецът предоставил на родителите на д,респ. на свидетеля Л.В.П сумата от 13 00 лева за закупуване на жилище в село Брестница,собственост на братовчед на П.

            Ищецът и свидетелката С д имали намерение да сключат граждански брак след навършване на минималната изискуема се възраст от д-16 години,като с протоколно определение,постановено на 09.03.2018 година по гр.дело №197/2018г.,на основание чл.6 от СК,съдът е дал разрешение на свидетелката д да сключил граждански брак с ищеца В.,като от данните по делото се установява,че такъв ищецът и свидетелката д не са сключили.

            Ответникът К.В.К. е баща на свидетеля С К.В.,който на 10.05.2017г придобил собствеността върху лек автомобил,марка „хххс рег.№хххх

            През 2017 година,според ищецът през месец ноември,а свидетелят С В. не си спомня месеца и датата, между ищеца и свидетеля С В. била постигната договорка за продажба на посоченото МПС-джип „хххх“,за сумата от 13 00 лева. Ищецът твърди,че имал намерение да закупи джипа за себе си,докато свидетелят С В.,както и останалите разпитани свидетели по делото Л.П. и С д,твърдят,че ищецът е имал намерение  да направи подарък за свидетелката д,за която възнамерява да се ожени,като подарък.Уговорката между ищеца и свидетелят С В. била сумата от 13 000 лева да се преведе от ищеца по банков път и тъй като В. не разполагал с банкова сметка,***л номер на банкова сметка *** „ххххх“ на ищеца,с титуляр неговия баща-ответникът К.В. *** 18.01.2018г по сметката на ответника била преведена сумата от 13 000.00 лева.За периода до предявяване на исковата молба от тази сума била изтеглена сумата от около 12 500.00 лева,като към 06.08.2018г налични по сметката са 507.41 лева.

            Междувременно документите и ключовете за лекият автомобил/джип/ „БМВ Х 5“,или предоставени на бащата на свидетелката д-св.Л.П./според гласните доказателства по делото/,както и автомобилът бил ползван от свидетелката д.На 25.12.2017 година свидетелката д била спряна за полицейска  проверка,като полицейските служители констатирали,че същата,като непълнолетна и неправоспособна,управлява автомобила,а в същия,като пасажер,се вози нейната майка А. д П.На последната бил съставен АУАН,а на собственика на автомобила С В. била наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2А от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. С решение по адм.дело №43/2018г по описа на Административен съд-Ловеч е отменена заповедта на началника на РУП-Ябланица за налагане на ПАМ.

            На 16.07.2018г е променена собствеността върху МПС-джип „ххх с рег.№ххх,като от този момент негов собственик е В. К.В.-брат на свидетеля С К.В..

При така изложената   фактическа обстановка,се налагат следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е допустим,а разгледан по същество е неоснователен и недоказан,поради следните съображения:

Изложените факти и отправеното от съда искане за защита сочат,че е предявен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,каквато квалификация на спорното право съдът е дал и в изготвения доклад по делото. По този иск в тежест на ответника е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства основанието за полученото от ищеца плащане на процесната сума от 13 000.00 лева. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника, респ. имуществото му е намаляло, а това на ответника се е увеличило. В тази връзка следва да се отбележи,че  институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт.

            От доказателствата по делото не се установява между страните да е  съществувала облигационна връзка по повод процесното МПС „ххх“,но по безспорен начин се установява/в т.ч. и от твърденията на ищеца в исковата молба/,че такава е съществувала между ищеца В.В. и сина на ответника-свидетелят С В.,като собственик на МПС „БМВ Х 5“. Посочените лица са сключили неформален предварителен договор за покупко-продажба на МПС „ххх“,като са постигнали съгласие по съществените елементи на окончателния договор-вещта и цената.И само поради желанието на ищеца „за спазване на законовото изискване“за банков превод на парична сума над 10 000 лева,както и обстоятелството,че свидетелят В. не разполагал с такава,била предоставена на ищеца/от свидетеля В./ номер на банкова сметка *** К.К.,по която ищецът превел договорената сума в размер на 13 000.00 лева,на дата 18.01.2018 година,т.е. около два месеца след сключване на предварителния договор за продажбата на МПС.

            Въпреки че паричните средства/сумата от 13 000.00 лева/ са постъпили по сметка на ответника,то от гласните доказателства се установява,че реално тази сума е била получена впоследствие именно от собственика на МПС,за покупката на която е била преведена сумата,а именно от свидетелят С К.В.,с когото ищецът е имал облигационни/преддоговорни,предварителни/отношения. От изложеното следва,че реално увеличение на имуществото/патримониума/ е налице именно на свидетелят В.,а не на ответника по делото.

            Освен изложеното: От гласните доказателства,анализирани и ценени съвкупно с останалия доказателствен материал по делото, би могъл да се формира и извода,че намерението на ищеца не е била за придобиване еднолично на собствеността върху процесното МПС,а да закупи същото за свидетелката С д,с която същият е възнамерявал да сключи граждански брак и като подарък за същата,във връзка с предстоящото събитие,за което е дадено разрешение по реда на чл.6 от СК,от Тетевенския районен съд.Именно с това намерение на ищеца следва да се обяснят фактите,че след постигнатата предварителна уговорка между ищеца и свидетелят С В.,последният „още същата вечер“ е предал ключовете от автомобила на свидетеля Лазар Петров/баща на свидетелката С д/,който факт се твърди и от ищеца в исковата молба,че автомобилът след този момент е ползван от свидетелката д,като този факт е констатиран през месец декември от полицейски орган,във връзка с което е наложена и ПАМ-прекратяване на регистрацията на МПС,както и впоследствие-през месец юли 2018г. именно родителите на д,със съдействието на свидетеля С В. са предприели действия по промяна на собствеността/регистрацията/ на  МПС,макар и като приобретател да фигурира братът на свидетеля В. и син на ответника-Васил К.В..Индикация в горната насока са и данните за подарени парични средства от ищеца на родителите на свидетелката д,за закупуване на жилище в село Брестница,Лов.обл.-също в размер на 13 000.00 лева.

            В предвид изложените съображения,решаващият състав приема,че  конкретния казус нее налице хипотезата на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,като ответникът К.В.К. не се е обогатил със сумата от 134 000.00 лева,преведена по негова сметка от ищеца,а тази сума е придобита и е увеличила имуществото на неговия син-свидетелят С В.,във връзка с преддоговорни отношения между последния и ищеца за закупуването на МПС-джип „хх“,с рег.№хххх

            Предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен,в предвид горните съображения,като неоснователен и недоказан,като съдът не присъжда в този случай и съгласно чл.78,ал.3 от ГПК,в предвид обстоятелството,че в приложения договор за правна защита и съдействие е отбелязана само договорена сума за заплащане от клиента,но не и реално заплатена такава/в тази графа е налице дописване на произволна и нечетлива сума,посочена цифрово ,но не и текстово/ и в предвид разясненията,дадени в ТР №6/2012г на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от гореизложеното,съдът

 

Р Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от  В.Б.В. *** К.В. ***,осъдителен иск с основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 13 000.00 лева,представляваща преведена от ищеца на ответника парична сума,по банков път,при начална липса на основание за получаване на паричната сума от ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: