Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 19.02.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1042 по описа за
2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищците твърдят,
че по силата на решение за съдебна делба № . от .г. по гр. д. № .г. по описа на
РС – Радомир и на нотариален акт № ., том ., рег. №., дело № ./ . г. на
нотариус Б. К., с район на действие – района на РС – Радомир, са съсобственици
на дворно неурегулирано незастроено място, представляващо парцел ., в кв. 30 по
регулационния план на с. В., с площ от 1272 кв. м, при граници: улица, собствен
парцел .и парцел .на наследници на Г.В.Г..
Посочват, че при извършена
проверка в имотния регистър на 08.11.2017 г. установили, че на 21.12.2011 г.,
от трети лица, които не били собственици, била извършена покупко
– продажба на ½ ид. ч. от описания имот, обективирана в нотариален акт № ., том ., рег. №., дело №
./.г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС – Радомир, като
продавачи на имота били С.Г.В. и П.Й.В., а купувач – ответницата А.И..
При изповядването на сделката
семейство В.представили нотариален акт № ., том., рег. №./.г., като в
нотариалното производство бил представен и нотариален акт № ., том., рег. №./.
г. на РС – Радомир.
Ищците поддържат, че с решение № .г.
по гр. д. № .г. по описа на РС – Радомир била допусната съдебна делба на процесния имот, при равни дялове, между техния общ
наследодател - С.В.Г.и дядото на ответницата – Г.В.Г.. Решението на РС –
Радомир било обжалвано пред ОС – Перник, като въззивната
инстанция потвърдила изцяло решението на първостепенния съд. В двата съдебни
акта били опровергани констатациите в нотариален акт № ., том. от .г., а
извършените от Г.Г.действия по разпореждане с процесния недвижим имот били приети за недействителни.
Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата не е собственик
на следния недвижим имот: неурегулирано незастроено място, представляващо
парцел ., в кв. 30 по регулационния план на с. В., общ. Радомир, обл. Перник, с площ от 1272 кв. м, при граници: улица,
собствен парцел .и парцел .на наследници на Г.В.Г..
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата А.И. е депозирала отговор на исковата молба, с който е изразила
становище за неоснователност на иска.
Заявява, че е собственик на процесния недвижим имот, като ½ ид.
ч. от него получила по дарение от дядо ù Г.В.Г., за което бил съставен
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том., рег. №./. г., издаден на
04.06.1985 г. от С.Б.- Радомирски районен съдия, а другата ½ ид. ч. също придобила на валидно правно основание - чрез
покупко-продажба, за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в с. В., общ. Радомир, обл. Перник №., том ., рег. №., дело № ./ .от 2011 г.,
съставен на 28.12.2011 г. от нотариус М. Д., с район на действие – района на
Районен съд - Радомир.
Посочва, че праводателите
ù С.Г.В. и П.Й.В. се легитимирали като собственици на горния недвижим
имот с нотариален акт № ., том ., дело №
./ .г., издаден на 04.06.1985 г. от С.Б.- Радомирски районен съдия, като при покупката
на ½ ид. ч. от процесния
имот през 2011 г. ответницата действала добросъвестно.
Твърди, че наред с това е
придобила собствеността върху имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като в периода след 1985 г., когато
придобила ½ ид. ч. от имота, а след това през
2011 г., когато придобила останалата ½ ид. ч.,
е владяла имота в качеството си на добросъвестен владелец, като през цялото
това време заплащала дължимите се данъци и се грижела за имота.
Поддържа, че соченият от ищците
нотариален акт № ., том .,рег., дело № ./ .г., издаден на 02.10.2000 г. от Б. К.
– нотариус, с район на действие – района на РС – Радомир, не бил вписан в
Служба по вписванията, поради което не легитимирал ищците като собственици на
недвижимия имот.
Видно било също, че в
образуваното пред РС – Радомир дело за делба на процесния
имот, нито ответницата, нито нейните праводатели - С.В.
и П.В., били конституирани като страни, като в решението на първостепенния съд
и в това на въззивната инстанция нямало изрично
произнасяне относно недействителността на извършеното дарение и
покупко-продажба, чрез които ответницата придобила собствеността върху имота.
От съда се иска да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В хода на производството ищцата Ц.М.Г.
е п., във връзка с което е представено удостоверение за наследници с изх. № .г.,
издадено от Столична Община, р-н „Витоша“, от което е видно, че същата е
оставила за свой единствен наследник дъщеря си В.М., поради което понастоящем производството по
делото е висящо между ищцата В.М. и ответницата А.И.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, се
явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявените искове.
Ответницата, редовно призована, не
се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От изисканото и приложено по делото гр. д. № .г. по описа на РС – Радомир
се установява, че същото е образувано по предявен от С.В.Г.срещу Г.В.Г. и М.В.
иск за делба на съсобствени недвижими имоти,
придобити по наследство от В.С.Г., б. ж. на с. В., общ. Радомир. Първата фаза
на делбата е приключила с решение № .г., с което е допусната делба между С.В.Г.,
Г.В.Г. и М.В. при законните делбени части за всеки от
тях на парцел ., в кв. 30 по плана на с. В., с къща и част от стопанска
постройка, парцел ., в кв. 30 по плана на с. В., с част от стопанската сграда в
него, парцел ., в кв. 30 по плана на с. В. и парцел ., в кв. 30 по плана на с. В.,
със стопанската сграда в него. Първоинстанционното
решение по допускане на делбата е потвърдено с решение № .г. по в. гр. д. № .г.
по описа на Окръжен съд – Перник, като впоследствие с решение № ./.г. по гр. д.
№ .г. по описа на Районен съд – Радомир, влязло в сила на 08.05.2000 г., съдът
е разпределил наследствените имоти по реда на чл. 292 ГПК (отм.) между съделителите и в общ дял на В.С.М. и Ц.М.Г. е поставен парцел
., в кв. 30 по регулационния план на с. В., с площ от 1272 кв. м и парцел ., в
кв. 30 по плана на с. В., с площ от 1423 кв. м, със стопанската сграда в него.
По делото е представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение, наследство и делба № .,
том ., рег. №., дело № ./ . г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие
– района на РС – Радомир, по силата на който В.С.М. и Ц.М.Г. са признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици по давностно владение, наследство и делба на дворно урегулирано незастроено
място, представляващо парцел ., в кв. 30 по регулационния план на с. В., с площ
от 1272 кв. м, при граници: улица, собствен парцел ., парцел .на наследници на Г.В.Г.
и край на регулацията.
По делото е представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № ., том., дело № ./.г. по описа на Радомирски районен
съдия, по силата на който Г.В.Г. е признат на основание чл. 483 ГПК (отм.) за
собственик по давностно владение на празно дворно
място, представляващо парцел ., в кв. 30 по регулационния план на с. В., с площ
от 1272 кв. м, при граници: улица, собствен парцел ., парцел .и залесителен
пояс.
Впоследствие, по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № .,
том ., дело № ./ .г. по описа на
Радомирски районен съдия, Г.В.Г. е продал на С.Г.В. и П.Й.В. ½ ид.
ч. от празно дворно място, представляващо парцел ., в кв. 30 по регулационния
план на с. В., с площ от 1272 кв. м, при граници: улица, от две страни – Г.В.Г.
и имот на АПК, при равни права за двамата, а останалата ½ ид. ч. от процесния имот е дарил
на ответницата А. Г. И., за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № .,
том., рег. №./. г. по описа на Радомирски районен съдия.
От представеното по делото заверено копие от нотариално дело № .г. по описа
на нотариус М. Д., с
район на действие – района на Районен съд – Радомир, се установява, че е
съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. В., общ. Радомир, обл.
Перник №., том ., рег. №., дело № ./ .от 2011 г., по силата на който С.Г.В. и П.Й.В.
са продали на А. Г. И.
притежаваната от тях ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, като по нотариалното дело е
приложена и молба от нотариус М. Д.до съдия по вписванията при РС – Радомир за
вписване на съставения нотариален акт, с поставена върху молбата резолюция за
вписване и подпис.
По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 07.10.1998 г., от
която е видно, че процесният недвижим имот е
деклариран пред Община Радомир от В.С.М. и Ц.М.Г..
От ответницата по делото са представени и 2 бр. декларации по чл. 14 ЗМДТ
от 17.08.1998 г. и от 16.10.2014 г., от които е видно, че процесният
недвижим имот е деклариран пред Община Радомир от А. Г. И., както и 2 бр.
декларации по чл. 14 ЗМДТ
от 22.07.2011 г. и от 17.10.2014 г., от които е видно, че процесният
недвижим имот е деклариран пред Община Радомир от А. Г. И., С.Г.В. и П.Й.В..
Ответницата е представила с отговора на исковата молба и справка за процесния имот от Служба по вписванията – Радомир, както и
справки от Служба по вписванията – Радомир за лицата В.С.М., Ц.М.Г. и А. Г. И..
По делото е представено и удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания, издадено от Служба по вписванията – Радомир, от което се установява,
че при извършена проверка по имената на В.С.М. и Ц.М.Г. за процесния
недвижим имот в Служба по вписванията – Радомир са налични вписани решение № ./.г.
по гр. д. № .г. по описа на Районен съд – Радомир и нотариален акт №., том .,
дело №./.г.
По делото са представени и приходни квитанции за заплащани от страна на
ищцата В.С.М. и
нейната майка Ц.М.Г. местен данък и такса битови отпадъци в полза на Община
Радомир за процесния недвижим имот.
По делото е представен и протокол от 17.04.2002 г. по изп.
дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Радомир, по силата на който е извършен въвод на взискателите по изпълнителното дело - В.С.М. и Ц.М.Г., във
владение на парцел ., в кв. 30 по регулационния план на с. В..
От представените по делото 2 бр. удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания,
издадени от Служба по вписванията – Радомир, се установява, че при извършена
проверка по имената на В.С.М. и Ц.М.Г. са налице вписани решение № ./.г. по гр.
д. № .г. по описа на Районен съд – Радомир и нотариален акт №., том ., дело
№./.г.
Двете удостоверения са оспорени от процесуалния представител на ответницата
и съдът с протоколно определение от 19.09.2018 г. е открил производство по реда
на чл. 193 ГПК по оспорване верността им, като е разпределил доказателствената тежест, указвайки на ответницата, че
следва да докаже неистинността на оспорените удостоверения.
По делото са представени и други писмени доказателства, които са неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани
в настоящия съдебен акт.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите С.Г., Г.М., Г.М.,
К.С., В.А.и В.Ш..
Пред съда свидетелката С.Г.сочи, че живее постоянно в с. В. и че познава
ответницата А.И. от дете, но от много години не се е виждала с нея. Заявява, че
не познава ищцата В.М. и нейната майка Ц.Г.. Твърди, че никога не е виждала в
имота бащата на ищцата С.Г.. Посочва, че процесният
имот е на всички наследници на Г.Г.и освен тях в
имота не е виждала никого другиго.
Свидетелят Г.М. заявява пред съда, че не познава ищцата В.М., както и
ответницата А.И.. Твърди, че живее в съседство на процесния
имот, който се стопанисва от наследниците на Г.Г.–
дъщеря му С.и внучка му А.И., която обаче не е виждал в имота. Твърди, че от
2002 г. не е виждал други лица в имота, освен наследниците на Г.Г.. Посочва, че в имота има къща, строена от неговия баща,
в която сега живее една от дъщерите на Г.Г.на име Л..
Според свидетеля в имота няма изградени селскостопански постройки и в него може
да се влезе от два входа. Твърди, че е виждал С.Г. в с. В..
Свидетелката В.А.твърди, че не познава ищцата и нейната майка и никога не
ги е виждала. Познава ответницата А.И., която притежавала имот в с. В.,
придобит по наследство от нейния дядо Г.Г.. Сочи, че Г.Г.има брат на име С., но никога не го е виждала в селото. В
процесния имот, който според свидетелката не е
преграждан, последната е виждала дъщерите и внуците на Г.Г.,
в т. ч. и ответницата. Твърди, че когато ответницата има възможност и е в
България, посещава имота и го почиства, като преди около две години с нейни
средства бил възстановен падналият дувар, ограждащ имота. Свидетелката не е
виждала никого другиго в имота. Заявява, че е родом от с. В., но живее
постоянно в с. Дрен, като посещава с. В. един или два пъти на два месеца.
Пред съда свидетелката В.Ш. заявява, че от 1984 г. до настоящия момент
живее постоянно в с. В.. Твърди, че Г.Г.е живял през
целия си живот в селото, а С.Г. около 1950 г. е отишъл да живее в гр. София,
като е посещавал селото, тъй като имал стара къща, в която отсядал. Сочи, че процесният имот се състои от четири парцела, които преди
години били поделени между Г. и С.Г.и и двамата получили по два парцела. В
парцелите на С.Г. имало стара къща и плевня, които вече са паднали и не
съществуват на място. След смъртта на С. имотът се посещавал от съпругата му Ц.
и дъщеря му В., а също и от дъщерята на В., които го почиствали. Свидетелката
твърди, че живее на около 500 м от процесния имот, не
познава ответницата и не я е виждала в имота. Сочи, че за големия парцел има
три входа, като на единия вход е била поставена дървена порта, която
впоследствие била подменена с желязна врата от ищцата. Според свидетелката
между парцелите на Г.Г.и тези на С.Г. е имало
поставена ограда, която впоследствие била бутната, което знаела от нейни съседи.
Свидетелят Г.М., който е бивш кмет на селото, твърди, че живее в с. В..
Твърди, че имотът е бил собственост на В.Г., който е починал през 1934 г. и
след неговата смърт е започнал да се ползва от синовете му Г. и С.Г.и. Сочи, че
имотът се състои от четири парцела и всеки от братята Г. и С.Г.и притежава по
два от тях. Свидетелят твърди, че имотът има три входа, като приживе С.Г. и
неговата съпруга Ц.Г., а след смъртта на С.Г., дъщеря му В.М., са посещавали
имота. Според свидетеля ищцата идва няколко пъти през годината. Свидетелят не
познава ответницата и твърди, че не я е виждал в имота.
Свидетелката К.С. посочва, че е родом от с. В.. Твърди, че познава ищцата и
нейната майка, но не и ответницата А.И.. Сочи, че ищцата и нейната майка
притежават имот в „Г.м.“ по наследство от В.Г.. Свидетелката твърди, че ищцата
и нейната майка посещават имота, когато идват до селото, за да вземат рента и
дори свидетелката ги е придружавала. Заявява, че последно Ц.Г. е идвала в имота
преди две години, а ищцата В.М. идва по-често от нея. Твърди, че двете са
ѝ изпращали парични средства и тя е заплащала данъка за имота. Сочи, че процесният имот е разделен между двамата братя С. и Г.Г.и на две части, макар между тях да няма поставена ограда.
Във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 ГПК и по искане на
ответницата съдът е допуснал изслушването на съдебно – техническа експертиза, от
заключението по която се установява, че отбелязване на решение № ./.г. по гр. д. № .г.
по описа на Районен съд – Радомир и нотариален акт №., том ., дело №./.г. в
електронната система на Служба по вписванията – Радомир не е осъществено, тъй
като системата функционира от 2002 г. и до 04.04.2002
г. отбелязването е извършвано в азбучници.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и
съобразно задачите, по които е допусната експертизата.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
С оглед извънсъдебното оспорване
на правата на ищцата, осъществено със съставянето на нотариален акт № ., том .,
рег. №., дело № ./.г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС –
Радомир и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том., рег. №./. г.,
издаден на 04.06.1985 г. от С.Б.- Радомирски районен съдия, съдът намира, че е
налице правен интерес от защита на правата на ищцата, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от
възникналия спор за обема на правата на собственост на страните в процесния имот.
Разгледан по същество, съдът
намира, че искът е основателен и доказан, поради следното:
При отрицателен установителен иск за собственост,
предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответницата, като нейна
е тежестта да докаже, че е собственик на процесния
имот. В конкретния случай ответницата твърди, че е придобила собствеността
върху имота по силата на договор за покупко –
продажба и дарение и изтекла в нейна полза придобивна
давност, като е ангажирала и съответни доказателства в тази насока.
При съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че през 1985 г. дядото на ответницата
Г.В.Г. ù е дарил ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, за което е съставен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ., том., рег. №./. г., издаден на 04.06.1985 г. от С.Б.- Радомирски
районен съдия. За останалата ½ ид. ч. от имота
ответницата се легитимира като собственик на основание нотариален акт № ., том
., рег. №., дело № ./.г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС
– Радомир, по силата на който нейните родители С.Г.В. и П.Й.В. са ù
продали процесната ½ ид.
ч. от имота за сумата от 2700 лева. Родителите на ответницата се легитимират като
собственици на процесната ½ ид. ч. на основание нотариален акт № ., том ., дело № ./ .г., издаден на 04.06.1985 г. от С.Б.- Радомирски районен съдия, по силата на който дядото на ответницата Г.В.Г. е продал на нейните
родители процесната ½ ид.
ч. от имота. Последният пък се легитимира като собственик на имота по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност, за което е
съставен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ., том., дело № ./.г.
по описа на Радомирски районен съдия. Следователно, за да се даде отговор на
въпроса дали ответницата е придобила собствеността върху имота по силата на
договор за покупко – продажба и дарение, е необходимо
да се изследва дали нейният праводател се легитимира
като собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност.
За да се признае на едно физическо
лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или
изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т. е.,
че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на
условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна
давност, следва да е главно и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е
от законовите материалноправни предпоставки, изключва
придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл.
68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните
два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304 от 04.05.1995 г. по
гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992
г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез
него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието
на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението
изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин
се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае
за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и
да извършва явни действия по стопанисването му. За разлика от собственика,
който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да
осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест
месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС.
В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице
владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна,
не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта –
инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия
през значително отдалечени във времето периоди - решение № 68 от 2.08.2013 г.
по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I г. о.
В разглеждания случай, съдът след
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства достига до извода, че Г.В.Г.
към датата на съставяне на констативния нотариален акт, а и впоследствие, не се
е легитимирал като собственик на процесния имот на
основание давностно владение. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази на първо място писмените
доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело гр. д. № .г. по описа на РС – Радомир,
образувано по иск за делба на процесния парцел ., в кв. 30 по
регулационния план на с. В., предявен от С.В.Г.срещу М.В. и Г.В.Г.. Установява
се, че в рамките на воденото делбено дело дядото на
ответницата Г.В.Г. е
противопоставил възражение, че е придобил имота на основание давностно владение, като същото не е прието за основателно,
нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, поради което имотът е допуснат до делба
между тримата съделители при законните делбени части за всеки от тях. В тази връзка съдът съобрази
и приложената по делото молба от 15.05.1991 г., депозирана от Г.В.Г., в която в
хронологичен ред се излагат фактически твърдения, касаещи принадлежността на
правото на собственост през годините върху процесния
имот. В молбата до РС – Радомир дядото на ищцата изрично посочва, че дворното
място е на него и неговия брат С.Г., като през 1945 г. Г.Г.го
помолил да се разделят, но той не се съгласил. Посочва, че през 1963 г. бил
приет закон, който задължавал всеки собственик да декларира имуществото си,
поради което помолил брат си да декларират имота, но той отново не се съгласил.
След това селсъветът на с. Друган му прехвърлил собствеността и на „тия
основания“ през 1982 г. Г.Г.се снабдил с описания
по-горе нотариален акт. Изложеното от наследодателя на ответницата в
адресираната до съда молба безспорно налага извода, че същият не е упражнявал
фактическа власт върху имота в установените в чл. 79 ЗС срокове чрез постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително владение, а дори да се приеме
обратното, е липсвал субективният елемент на владението, а именно намерението
за своене на имота. Този извод на съда се подкрепя и
от събраните по делото гласни доказателствени
средства, които съдът кредитира, като кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. Така в показанията си
пред съда свидетелят Г.М. сочи, че имотът е на В.Г., а след неговата смърт е
започнал да се ползва от синовете му Г. и С.Г.и. Според свидетеля два от
парцелите са собственост на единия брат, а останалите два са собственост на
другия брат. Свидетелката К.С. също заявява, че В.М. и Ц.Г. имат имот в „Г.м.“
по наследство от В.и С.Г.и. Свидетелката В.А.пък посочва, че дядото на ответницата
е придобил имота по наследство от своя баща, но същевременно не излага
твърдения последният да е владял имота спокойно и необезспокоявано
от никого, вследствие на което да го е придобил на основание давностно владение.
При това положение и след като дядото
на ответницата не е придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност собствеността върху процесния
недвижим имот, извършените от последния разпоредителни действия с имота, чрез
които е дарил ½ ид. ч. от него на своята
внучка, а останалата ½ ид. ч. е продал на С.Г.В.
и П.Й.В., не са породили целения вещно - прехвърлителен
ефект, тъй като продавачът, респ. дарителят не може да се разпореди валидно с
права, които сам не притежава (решение № 436 от 6.03.2012 г. по гр. д. №
1315/2010 г., I г. о. на ВКС, решение № 483 от 15.07.2010 г. по гр. д. №
991/2009 г., I г. о., на ВКС и пр.). След като договорът за дарение и договорът
за покупко - продажба не са породили транслативен ефект, следва, че ответницата не е придобила
правото на собственост върху имота по силата на дарствено
разпореждане и договор за покупко – продажба.
В отговора на исковата молба
ответницата е релевирала и възражение за придобиване
собствеността върху имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, по което съдът дължи произнасяне.
В разглеждания случай ответницата
не успя да докаже наличието на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 79 ЗС. Ответницата не успя да докаже, че е владяла процесния
имот постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително в изискуемия от закона срок, което
да е довело до придобиването му на основание давностно
владение. Тези изводи се подкрепят на първо място от кредитираните от съда
гласни доказателствени средства. Така в показанията
си пред съда свидетелят Г.М. заявява: „Не познавам лицето А.И.. Не съм виждал
такова лице в имота“. Свидетелката К.С. също твърди, че не познава ответницата.
Свидетелката В.Ш. също заявява, че не познава ответницата, а само е чула, че е
дъщеря на С., като никога не я е виждала в имота. Свидетелката С.Г.пък твърди:
„А. я познавам още от дете, заедно сме си играли“, а също: „От много години не
сме се виждали с А.И.“. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Г.М.,
който заявява, че не познава ответницата и не я е виждал в имота, предполагайки,
че е дъщеря на С.В.. Свидетелката В.А.пък сочи, че когато ответницата има
възможност и е в България, посещава имота. Както се посочи и по-горе обаче, инцидентното
посещаване на имота или извършването на отделни епизодични действия през
значително отдалечени във времето периоди не може да обоснове извод за
придобиване на имота на основание давностно владение.
Освен свидетелските показания, съдът съобрази и събраните по делото писмени
доказателства и в частност представения протокол за принудително отнемане от
17.04.2002 г., от който се установява, че ДСИ при РС – Радомир е въвел във
владение на процесния имот ищцата В.М. и нейната
майка Ц.Г..
Предвид ангажираните от
ответницата доказателства за заплащането на данъци за имота, следва да се
посочи, че в съдебната практика е прието, че декларирането на имота и
заплащането на данъци по принцип е годно да удостовери намерение за своене на имота (решение № 52 от 16.02.2011 по гр. д. №
1458/2009 год. ІІ г. о.), но при отсъствие на убедителни доказателства за
осъществяването на обективния елемент от фактическия състав на владението, само
по себе си това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за придобиване
по давност.
От съвкупния анализ на ангажираните
по делото доказателства настоящият съдебен състав достига до извода, че
ответницата А.И. не се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот на оригинерно основание, а именно
изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като не
се установява по делото същата да е осъществявала явно и несъмнително владение
върху имота, да го е посещавала и да извършва явни действия по стопанисването
му.
Възражението на ответницата, касаещо липсата на ангажирани по делото доказателства, че
ищцата е придобила собствеността върху процесния
имот, е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй
като на изследване в настоящото производство подлежи единствено обстоятелството
дали ответницата се легитимира като собственик на имота на сочените в отговора
на исковата молба основания. Независимо от това обаче, следва да се отбележи,
че ищцата и нейната майка основават правото си на собственост на влязло в сила
решение на РС – Радомир, по силата на което процесният
имот им е бил възложен по реда на чл. 292 ГПК (отм.) в общ съсобствен
дял. Процесното решение и съставеният въз основа на
него нотариален акт
№ ., том ., рег. №., дело № ./ . г. на нотариус Б. К., с район на действие –
района на РС – Радомир, са вписани по съответния ред от Служба по вписванията –
Радомир, което се установява от приложените по делото 2 бр. удостоверения,
издадени от Служба по вписванията – Радомир и подписани от съдия по вписванията.
Оспорванията на двете удостоверения от ответната
страна, във връзка с което съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК,
останаха недоказани, тъй като ответницата, чиято е доказателствената
тежест да установи неистинността на отразените в удостоверенията обстоятелства,
не ангажира доказателства в тази насока, като този извод на съда не се променя
и от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, тъй като вещото лице
изрично посочва, че не е възможно да е било извършено отбелязване на съдебното
решение от 2000 г. и на нотариалния акт от 2000 г. в електронната система на
Служба по вписванията – Радомир, тъй като самата система функционира от 2002 г.
При така установените
обстоятелства и след като намери, че ответницата не се легитимира за собственик
на процесния имот на нито едно от основанията,
заявени в отговора на исковата молба, съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана и като такава същата следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата следва да заплати на ищцата сторените
от последната разноски в производството по делото. Ответницата доказва
направени разноски в общ размер на 1965,00 лева, от които 1300,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № .г.,
600,00 лева – разноски за явяване в проведени открити съдебни заседания по 4
бр. договори за правна защита и съдействие, 50,00 лева – заплатена държавна
такса за образуване на делото, 10,00 лева – такса за вписване на исковата молба
и 5,00 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение.
В последното проведено открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е възразил срещу дължимостта на сумата от 600,00 лева - разноски за явяване в проведени открити съдебни заседания.
Съдът намира, че в случая следва да съобрази нормата на чл. 7, ал. 8 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която „при
защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лева“. Предвид цитираната норма, съдът следва да осъди
ответницата да заплати на ищцата сумата от 200,00 лева, дължима за заседанията,
проведени на 26.11.2018 г. и 21.01.2019 г., като към тази сума се прибави и
сумата от 1365,00 лева, включваща адвокатско възнаграждение и заплатени такси
по делото.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че А. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** не е
собственик на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот ., в кв.
30 по регулационния план на с. В., общ. Радомир, обл.
Перник, одобрен със заповед № .г. на ОНС – Перник, с площ от 1272 кв. м, при граници улица, собствен
парцел .и парцел .на наследници на Г.В.Г..
ОСЪЖДА А. Г.
И., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата 1565,00 лева (хиляда петстотин шестдесет и пет лева),
представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.