№ 233
гр. С., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230200108 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на С. Г. Т. против НП №22-
0804- 005469/30.12.2022г. на началника сектор в ОД на МВР- С., РУ на МВР-
С., с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП и на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР са му отнети 12
контролни точки. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който моли да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител. Депозирано е писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител, който счита
1
наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.12.2022г. полицейски служители, свидетелите Ж. Д. и И. И. били
нощна смяна и извършвали обход по ул. „Генерал Скобелев“, когато при
движение в посока кръговото кръстовище на бул. „Цар Симеон“ били
заслепени от дълги светлини на спрян лек автомобил „Мазда 3“ с рег.
№............. от другата страна на улицата пред заведение „Хемингуей“.
Полицейските служители спрели до автомобила, установили водача, който
бил извън него и разговарял с други лица. Служителите на реда го
предупредили да угаси светлините, защото ги заслепява и му извършили
проверка на документите за самоличност. При проверката установили, че
лицето е С. Г. Т. като на полицаите им се сторило, че то е със завален говор и
мирише на алкохол, но тъй като не се движел към този момент с моторното
превозно средство си тръгнали. Патрулът продължил в посока кръговото
кръстовище на бул. „Цар Симеон“ като двамата свидетели видели че в 04,30
часа в лекия автомобил „Мазда 3“ с рег. №............. се качва проверяваното от
тях лице и потегля след тях в същата посока. Полицаите го последвали със
служебния автомобил и след като жалбоподателят продължил движението си
по бул. „Цар Симеон“, покрай общинския пазар в посока бензиностанция
„Лукойл“ спрял пред казино „777“. Служителите на реда подали светлинен
сигнал и спрели след него. Извършили проверка отново на лицето, този път
като водач на посоченото моторно превозно средство, на жалбоподателя С. Г.
Т.. Те му поискали да представи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него, свидетелство за регистрация на автомобила, както
и талона за техническия преглед на автомобила. Водачът на моторното
превозно средство отказал да ги представи като заявил, че не ги носи, макар
че същите полицейски служители са видели по- рано, че ги носи, при
предходната проверка, а св. И. И. видял че документите му са на предната
седалка. Извършена била справка чрез ОДЧ, от която се установило, че
собственик на моторното превозно средство е фирмата „Хеликом“ ООД, а
моторното превозно средство не е представено на годишен технически
преглед. В 04,35 часа св. Ж. Д. поканил водача да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средства „Дрегер 7510 ARNJ“ с
2
фабр. №0096, но жалбоподателят С. Т. отказал и побягнал в казиното.
Полицаите го последвали като жалбоподателят обяснил, че си търси телефона
в казиното, тъй като го е изгубил, но отново отказал да бъде тестван с
техническото средство. Поради това му бил издаден талон за медицинско
изследване №098031, който лицето отказало да подпише и отказало да
извърши кръвното изследване, защото бързал за да си намери телефона.
Жалбоподателят бил поканен да направи тест за наркотици и упойващи
вещества, който той не отказал и бил изпробван в РУ на МВР- С., а пробата
била отрицателна.
Свидетелят Ж. Д. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на
чл.174, ал.3, на чл.100, ал.1, т.1, на чл.100, ал.1, т.2 и на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
За тези нарушения съставил акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. И. И. като очевидец,
присъствал при установяване на нарушението се подписал при съставянето и
връчването на акта. Тъй като жалбоподателят отказал да подпише и да получи
съставения му акт за установяване на административно нарушение това било
удостоверено с подписа на св. М. Г. Г..
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение на С. Г. Т. била издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22- 1670- 000319/11.12.2022г. от началника на
сектор в ОД на МВР- С., РУ на МВР- С. и му е била наложена принудителна
административна мярка на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца“.
Депозирано било на 15.12.2022г. писмено възражение от С. Т. до
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С.. В него
жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му акт за установяване
на административно нарушение. Обяснил, че така посочената фактическа
обстановка не отговаря на обективната истина и че не е извършил посочените
нарушения. Оплакал се, че не му е бил връчен акта за установяване на
административно нарушение, получил го след изрична писмена молба като
счел че по същия има добавени с ръкописен почерк допълнения, които не
разбира. Позовал се на незаконосъобразност на така съставения му акт за
3
установяване на административно нарушение и искал да бъде прекратена
административнонаказателната преписка срещу него с мотивирана
резолюция.
Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от
актосъставителя Ж. Д. и колегата му И. И.. Въз основа на извършената
проверка била депозирана докладна записка от полицейски инспектор П. С.ов
до началника на РУ на МВР- С., с която било изразено мнение, че
изтъкнатите причини във възражението на С. Т. не следва да се вземат
предвид при определяне на наказанието му, тъй като същият безспорно е
нарушил разпоредбите на ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на сектор към ОД на МВР- С., РУ на
МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното
наказателно постановление и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП му
наложил наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1
и 2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на
10 лева, на основание чл.185 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер
на 20 лева и на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР му отнел 12 контролни
точки.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Ж. Д., И. И., М.
Г. и Господин Янков изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични,
последователни и относими към предмета на делото. Съдът кредитира
частично показанията дадени от св. Таня Кирилова, тъй като същите не касаят
конкретното поведение на жалбоподателя по време на извършената му
проверка, а посоченото му здравословното състояние няма отношение към
установените нарушения.
При съставянето на акта за установяване на административно
4
нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП. По несъмнен начин се установи от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят С. Т. на 11.12.2022г. в 04,30 часа е
управлявал лекия автомобил „Мазда 3“ с рег. №............. по бул. „Цар Симеон“
като при извършена от полицейските служители проверка е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510 ARNJ“ с фабр.
№0096 за употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта по издаден му талон за медицинско
изследване №098031 от 11.12.2022г. в 04,35 часа.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В случая жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на акта за
установяване на административно нарушение с представените от негова
страна доказателства. Представените от него медицински книжа относно
поставената му диагноза за „неинсулинозависим захарен диабет без
усложнения“, както и свидетелските показания на личния му лекар св. Таня
Кирилова не могат да обосноват извод, дали в деня на проверката
жалбоподателят е употребил или не алкохол. Разпитаният колега на
жалбоподателя, св. Господин Янков е категоричен, че жалбоподателят Т. не
употребява алкохол на техни банкети, а личният му лекар заявява, че
лекарството което му е предписано е противопоказно да бъде прилагано с
употреба на алкохол. Настоящият състав следва да отбележи, че за
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е ирелевантно дали
действително в деня на проверката жалбоподателят е употребил алкохол,
макар че именно съмнението на полицаите, че същият е миришел на алкохол
при първата проверка е мотивирало те да го последват с автомобила си,
когато са видели, че той се качва да шофира в това състояние и да му
извършат проверка с техническо средство.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две правила за
поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за
последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1.
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2.
5
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико- токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неяснота
относно хипотезата, по която е квалифицирано установеното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят е осъществил състава и на двете
нарушения, включени в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същите са възпроизведени
текстово както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в наказателното постановление- отказал е да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Необосновани са твърденията от страна на жалбоподателя за това, че
същият не е бил спиран по време на движение, нито се е намирал в
автомобила, за да бъде обект на проверка от полицейските служители. От
показанията на двамата служители на реда става ясно, че жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил „Мазда 3“ с рег. №............. по бул. „Цар
Симеон“, същият е бил спрян за проверка чрез подаване на светлинен и
звуков сигнал. Разпитаните свидетели са категорични, че именно
установеното от полицаите при предходната проверка, че е миришел на
алкохол ги е мотивирало да го последват със служебния автомобил, когато са
го видели, че се качва да шофира в това състояние и да му извършат проверка
с техническо средство. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол като дори е избягал в
намиращото се до него казино. Той не е дал и кръвна проба, въпреки
издадения му медицински талон, поради което съдът намира, че е доказано
извършването на посоченото по- горе нарушение от страна на жалбоподателя
и той следва да понесе административнонаказателна отговорност. За това
нарушение при издаването на наказателното постановление наказващият
орган е наложил на жалбоподателя две наказания „Глоба“ в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, които са
6
фиксирани и отговарят в пълна степен на нарушението и вината му. Ето защо
в тази част наказателното постановление съдът счита за законосъобразно и
като такова следва да го потвърди.
Съдът счита, че правилно са описани следващите две нарушения на
чл.100, ал.1, т.1 и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и в акта за установяване на
административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление. По
несъмнен начин се доказа, че при проверката на жалбоподателя той не е
представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
Съдът счита, че правилно наказващият орган му е наложил наказание „Глоба“
в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП. Доказа
се по несъмнен начин и другото нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй
като той не е представил и свидетелство за регистрация на МПС. И двамата
полицейски служители са категорични, че тези документи са му изискани
непосредствено при втората му проверката при спиране на жалбоподателя с
управляваното от него моторно превозно средство в качеството му на водач.
Свидетелите Ж. Д. и И. И. заявяват, че той категорично е отказал да им ги
представи, въпреки че св. И. И. е видял, че същите се намират на предната
седалка на автомобила. Това обстоятелство, в съчетание с факта, че
жалбоподателят е избягал в близкото казино при проверката, навеждат на
мисълта, че умишлено жалбоподателят е целял да осуети проверката му.
Съдът счита, че наказанието и за това нарушение правилно е определено от
наказващия орган, а именно „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП. Ето защо съдът счита, че и в частта относно тези
две нарушения наказателното постановление е законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
По отношение на следващото констатирано нарушение на разпоредбата
на чл.147, ал.1 от ЗДвП съдът също счита за правилно установено и доказано.
Съгласно тази разпоредба регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност. Установи се по несъмнен начин, че
управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство не е било
7
представено на технически преглед. Съдът кредитира показанията на двамата
служители на реда изцяло, тъй като същите са последователни,
безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се и кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя за процесуална незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Оспорва се това, че в съставения
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е
вписано, че жалбоподателят няма възражения и че ръкописно е изписано, че
същият „отказва“ да подпише акта за установяване на административно
нарушение, както и това че екземпляр от него не му е връчен. Видно от
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, в
същия липсва подпис на жалбоподателя като е отразено, че лицето е отказало
да се запознае с акта, респективно препис от същия да му бъде връчен, а
отказът е удостоверен с подписа на св. М. Г. Г.. Неоснователно е твърдението
на жалбоподателя, че като не е получил екземпляр от акта за установяване на
административно нарушение е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в случая С. Т. сам е отказал да подпише и получи
екземпляр от акта и това е удостоверено с подписа на св. М. Г. Г.. Очевидно
нарушителят е променил отношението си към съставения му акт за
установяване на административно нарушение, тъй като сам е пожелал на по-
късен етап все пак да му бъде връчен акта, което и сам потвърждава в
жалбата си. В случая правилно са приложени разпоредбите на чл.43, ал.1, ал.2
и ал.5 от ЗАНН. Тези обстоятелства се установяват както от самия акт за
установяване на административно нарушение, така и от свидетелските
показания на тримата полицейски служителя. Указано му е правото в
тридневен срок от връчването на акта за установяване на административно
нарушение да направи възражения, както е видно от приложеното по
преписката възражение от 15.12.2022г. той е осъществил това свое право.
По отношение на възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че по получения от него екземпляр от съставения му акт за
установяване на административно нарушение има допълнително саморъчно
нанесен текст, което води до незаконосъобразност на акта съдът също намира
за неоснователно. Действително видно от самия акт за установяване на
административно нарушение, срещу всяко констатирано нарушение има
8
поставена резолюция за вида наказание, което следва да бъде наложено, освен
това има и ръкописно изписване на часа, в който са установени нарушенията с
поставен текст и подпис на извършилия поправката. По отношение на
поставената резолюция относно вида и размера на наказанията, които следва
да бъдат наложени за посочените наказания, за съда е ясно, че се касае за
резолюция, поставена от административнонаказващия орган, издал
наказателното постановление, касаеща самото му издаване. Установи се, че
жалбоподателят не е получил своя екземпляр на акта за установяване на
административно нарушение при съставянето му, тъй като е отказал, а е
получил екземпляра след това на 13.12.2022г. след изрична молба за това, т.
е. очевидно след резолюция по самата административнонаказателна преписка.
По отношение на извършената поправка в акта за установяване на
административно нарушение, от свидетелските показания на св. Ж. Д., се
установи, че той е извършил поправката, което и е обозначил, тъй като самите
нарушения са установени като час в 4,30 часа, а акта за установяване на
административно нарушение е съставен след това в РУ на МВР- С., след като
е извършен тест за наркотични и упойващи вещества на нарушителя,
доколкото съставянето на акта за установяване на административно
нарушение се генерира от самия таблет би се отразил различен по- късен час
на издаването на акта за установяване на административно нарушение, а не на
установяването на нарушението. В тази връзка съдът счита тази поправка за
правилна, не касаеща законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение.
По отношение на възражението на жалбоподателя за нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, съдът също счита за неоснователно. Видно е от
приложената административнонаказателна преписка, че възражението от
15.12.2022г. на С. Т. е прието и разгледано. Образувана е проверка по така
подаденото възражение, снети са сведения от актосъставителя Ж. Д. и
колегата му И. И.. Въз основа на извършената проверка била депозирана
докладна записка от полицейски инспектор П. С.ов до Началника на РУ на
МВР- С., в която са обсъдени и разгледани посочените доводи по
възражението му.
Във връзка с възражението от страна на оспорващия за неспазена форма
на издаденото наказателно постановление по чл.57, ал.1, т.3 и т.5 от ЗАНН,
съдът намира за неоснователно. Видно е, както от съставения акт за
9
установяване на административно нарушение, така и от издаденото
наказателно постановление конкретно и точно са посочени: датата на акта,
въз основа на който се издава наказателното постановление, а именно „акт за
установяване на административно нарушение №GA871651 от 11.12.2022г.“,
името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, а именно „Ж. Р. Д.
на длъжност командир отделение, при РУ С., ОДМВР С.“. Единство има и в
точното посочване на датата и мястото, където са извършени нарушенията,
както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
наказателното постановление, а именно: „на 11.12.2022г. в 04,30 часа, в гр. С.,
на бул. „Цар Симеон“. Следва да се отбележи че в обстоятелствената част е
допълнена точната посока, „Пазара в посока бензиностанция Лук Ойл“, а от
показанията на разпитаните свидетели Ж. Д. и И. И. това се потвърждава като
допълнително описват, че жалбоподателят се е движел по бул. „Цар Симеон“
до пресечката за паркинга за пазара, където е завил и спрял пред казино
„777“.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно са определени
санкциите на нарушителя и същите отговарят на вината и на допуснатите
нарушения.
Ето защо съдът счита наказателното постановление за законосъобразно
и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0804- 005469/30.12.2022г. на началника на
сектор в ОД на МВР- С., РУ на МВР- С., с което на С. Г. Т. с ЕГН **********
на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на същата разпоредба,
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е
10
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева
за нарушение на чл.147, ал.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
11