Решение по дело №325/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към Решение № 14 от 08.06.2021 година
по АНД № 325/2021 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на Глава ХХVIII
от НПК.
Бързо производство (БП) № 138/2021 година по описа на РУ –
Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 2319/2021 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Стефка Стоянова –
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за
прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на К. Н. Я., роден на ******* година
в град София, българин, български гражданин, живущ в град *******, бул.
„****” № *****, област Хасково, неженен, с висше образование, ЕГН
**********, неосъждан, за това, че на 07.05.2021 година в село Лозен, област
Хасково и по третокласен път № 597 (между село Лозен и село Малко
градище, област Хасково) при километър 47+500 - в посока към село Малко
градище, управлявал моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил
марка „Митсубиши Л-200” с държавен регистрационен номер Х **** КР в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка (ПАМ) за
временно отнемане на Свидетелството за управление (СУ) на МПС, наложена
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 19-0351-000393 от 28.12.2019 година, издадена от Младши автоконтрольор
към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград, връчена на 09.01.2020 година и
влязла в сила на 24.01.2020 година – престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1
от от НК.
В съдебното заседание, проведено на 08.06.2021 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Обвиняемият К. Н. Я., редовно призован, не се явява.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адвокат Гергана
Караджонова, излага процесуално становище за липса на спор по фактите на
обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно
внесеното Постановление на Прокурора. Поддържаните доводи касаят
индивидуализацията на следващото наказание, като последното защитникът
моли да е в размер на минимума на предвидената Глоба, обосновано с
фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи
1

младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно минало,
самопризнанията, които е направил, съдействието, което е оказал на органите
на БП, искреното му разкаяние за извършеното деяние, липсата на движимо,
включително МПС и недвижимо имущество, фактът че не работи.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 530 от
28.05.2021 година на Бюро за съдимост при Софийски районен съд,
обвиняемият К. Н. Я. не е осъждан и не му е налагано административно
наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на Участък -
******* – Младши полицейски инспектор Димитър Белчев и приложена в
кориците на БП, става ясно, че К. Н. Я. се движи и контактува с
криминалнопроявени лица, както и с лица, употребяващи наркотични и
упойващи вещества (НУВ), склонен е към извършване на противообществени
прояви и нарушения на обществения ред, системно употребява НУВ,
системен нарушител е на правилата на Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), не се издирва от органите на МВР.
В кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият К. Н. Я. не
притежава недвижими имоти и МПС и не работи.
Обвиняемият притежавал СУМПС за категориите В, АМ и В1, валидно
до 08.04.2023 година.
Със ЗППАМ № 19-0351-000393 от 28.12.2019 година, издадена от
Младши автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград - Борислав
Пенков Радев, връчена на 09.01.2020 година и влязла в сила на 24.01.2020
година на основание чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на обвиняемия Я. е наложена
ПАМ „Временно отнемане на СУМПС на водач” до решаване въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Със същата Заповед е отнето
СУМПС.
На 07.05.2021 година сутринта, в град *******, област Хасково,
обвиняемият Я. предприема управление на процесния товарен автомобил -
собственост на баща му Николай Я. Я.. С този автомобил отива в ромската
махала на града, за да вземе няколко общи работници, с които има уговорка
да поставят система за капково напояване в стопанисван от него земеделски
имот – нива, находяща се в землището на село Лозен, област Хасково. След
като работят до около обяд Я. и свидетелите Дениз Стефанов Ангелов,
Христо Ангелов Славов и Р.М.А. отиват с товарния автомобил в село Лозен,
за да обядват. По време на обяда, свидетелят Р.А., който е управлявал
2

процесното МПС до село Лозен, се почувства недобре здравословно и затова
обвиняемият предлага да управлява товарния автомобил на връщане от село
Лозен до нивата.
По същото това време свидетелите М.Д.Д., Г.П.К. и Х.М.К. - полицейски
служители в Сектор „ППДММ” - Хасково към Зонално жандармерийско
управление (ЗЖУ) - Кърджали участват в специализирана полицейска
операция, провеждана на територията, обслужвана от Участък - ******* при
РУ - Свиленград като автопатрул „3-МНМ”. Около 14.00 часа свидетелите Д.,
К. и К. се намират в центъра на село Лозен, когато забелязват че към тях се
движи процесния товарен автомобил, управляван от обвиняемия Я..
Последният, виждайки полицаите, се плаши да не го спрат за проверка и
затова завива на дясно от улицата, по която се движи. След като изминава
определено разстояние за време от около една минута, той придвижва МПС,
управлявайки го, от друга пресечна улица по улицата, по която се е движил
първоначално, след което продължава да го управлява в посока към края на
селото, като така Я. успява да избегне преминаването покрай полицейските
служители на ЗЖУ - Кърджарли.
Тези действия и маневри правят впечатление на полицейските служители
на ЗЖУ - Кърджали и те решават да извършат проверка на водача на товарния
автомобил.
През това време, след като излиза от село Лозен, обвиняемият Я.
управлява товарния автомобил по третокласен път № 597, свързващ село
Лозен и село Малко градище, в посока към село Малко градище.
Полицейските служители на ЗЖУ – Кърджали около 14.10 часа при
километър 47+500 застигат товарния автомобил. Полицаите виждат, че
автомобилът е с десен волан (дясна дирекция), а на предната седалка – до
водача вляво, седи свидетелят Р.А.. След като дясната врата е отворена от
водача - обвиняемия Я., той излиза от нея. Свидетелят К. иска документите на
водача и на автомобила. Обвиняемият Я. заявява, че е управлявал МПС от
село Лозен до мястото на проверката от полицаите. От извършената справка
чрез ОДЧ при ЗЖУ – Кърджали се установява, че на Я. му е отнето СУМПС
със ЗППАМ, влязла в сила. За случилото се е уведомен ОДЧ при РУ –
Свиленград. За съдействие на полицейските служители от ЗЖУ - Кърджали е
изпратен полицейски служител с правомощия по контрол на автомобилния
транспорт – свидетелят В.К.К. – Младши полицейски инспектор в Участък -
******* при РУ - Свиленград. Пред свидетеля К., обвиняемият Я. заявява, че
е управлявал товарния автомобил.
За така установеното административно нарушение на Янков е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП, серия АА и с № 814277/07.05.2021 година, който обвиняемият
подписва без да направи възражения. В последствие на основание чл. 33, ал. 2
3

от ЗАНН, е прекратено образуваното административнонаказателно
производство въз основа на посочения АУАН.
По случая е образувано настоящото наказателно производство.
Обвиняемият К.Я. се признава за виновен на фазата на БП, в
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и обяснява механизма на
извършеното престъпление.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (БП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – АУАН, ЗППАМ, Докладна записка,
Справка за съдимост, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, Характеристична справка, Писмо от РУ – Свиленград,
ведно със Справка за нарушител/водач и т.н. Така също, още и свидетелските
показания от БП, материализирани в съответните Протоколи за разпит на
свидетели, а именно – В.К.К., М.Д.Д., Г.П.К., Х.М.К., Х.А.С., Д.С.А. и
Р.М.А.. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в съответствие с
чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с другите
писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели, предвид тяхната безпротиворечивост и
систематиката, така и цялостната им корелация с писмените източници, които
ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите. От тук
предпоставена е преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и
правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне с останалите писмени доказателства,
кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга
страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелте не
възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на
депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели да
имат личностно отношение към обвиняемия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето
на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
обвиняемия, установявайки обективните елементи от състава на процесното
престъпление.
Същата правна преценка се налага и за обясненията на обвиняемия,
4

дадени на досъдебната фаза на процеса, които са еднопосочни, логично
систематизирани, последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да
било противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства.
Направените признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения
материал, поради което и Съдът възприема обясненията му за достоверни и
ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с
останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни обясненията на
обвиняемия, в които излага фактологическа версия, съответстваща на
свидетелските показания и подкрепена от тях.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти
в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката
на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
обвиняемия.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият К.
Н. Я. е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1
от НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение – Свиленград е основателно.
Обвиняемият К. Н. Я. е роден на ******* година в град София, с ЕГН
**********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
*******, бул.„****” № *****, област Хасково. Не е женен. С висше
образование е. Не е осъждан.
За да бъде управлявано МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, всеки водач трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията
МПС, което управлява и което се издава от органите на МВР при наличието
на предвидените в ЗДвП условия и ред.
5

Престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК е формално, на просто
извършване и за неговата съставомерност и довършеност е необходимо и
достатъчно единствено управлението на МПС в срока на изтърпяване на
ПАМ за временно отнемане на СУМПС, като не е необходимо да са
настъпили други общественоопасни последици.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото,
обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си
обвиняемият К. Н. Я. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпният състав по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 07.05.2021 година в село Лозен, област
Хасково и по третокласен път № 597 (между село Лозен и село Малко
градище, област Хасково) при километър 47+500 - в посока към село Малко
градище, Я. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно
отнемане на СУМПС, а именно ЗППАМ с № 19-0351-000393 от 28.12.2019
година. По делото категорично и безспорно са доказани фактическите
действия по управление на МПС без СУ, осъществени от страна на
обвиняемия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на всички свидетели, който
Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се изложиха правни съображения
в настоящите Мотиви, обосноваващи преценката за тяхната обективност и
достоверност. Поради което и Съдът прие, че е налице съставомерно деяние
по посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани
обективните признаци на изпълнителното деяние и авторство. Процесната
ЗППАМ, явяваща се фактическо основание за инкриминиране на настоящото
деяние, е издадена от Младши автоконтрольор в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково. Официално заверен препис от същата, ведно с Разписка за
връчването й, са приложени в БП и са приети - приобщени в съдебната фаза
на производството по реда на чл. 283 от НПК. Цитираната Заповед е
надлежно връчена – лично на лицето, на дата 09.01.2020 година, видно от
Разписката за връчване, съдържаща се в самия документ, поради което и
обвиняемият е бил запознат с ограниченията, които тя му налага и от датата
на узнаването й наложената ПАМ е проявила в обективната действителност
своите правни последици и обвиняемият е следвало да съобразява
поведението си с нея. Поради това и тъй като не е обжалвана в предвидения
14-дневен срок според правилата на АПК, е влязла в сила на 24.01.2020
година. Идентично на така направения правен извод на Съда относно
влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на срока, е и
материализираното от Административнонаказващия орган в процесната
Заповед удостоверяване за влизането й сила на същата дата (24.01.2020
година). Предвид липсата на оспорване в хода на процеса на истинността и
съдържанието на този документ (ЗППАМ), Съдът я цени, във връзка с
6

установяването на релевантните факти от предмета на доказване, правната
квалификация и съответно Разписката – удостоверяваща датата на връчването
и личното й получаване. При тези фактически данни безспорно
изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни признаци. За
доказването на тези факти, вече се посочи по делото са приети - приложените
в БП, заверен препис от същия акт (ЗППАМ), така и Справка от АИС на
МВР.
На следващо място следва да се посочи, че изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че
действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в село Лозен и по третоклсен път №
597 представлява „управление” на МПС по смисъла на закона.
От обективна страна, няма спор, че товарен автомобил марка
„Митсубиши Л-200” с държавен регистрационен номер Х 11 32 КР, който
обвиняемият е управлявал е „МПС” по смисъла на § 6, т. 11 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Престъпният състав по чл. 343в, ал. 3 от НК е сравнително нов за
действащото право. Мотивите на вносителите на предложението за
криминализиране на това деяние са буквално следните: предвидената
наказателна отговорност за особено недобросъвестни водачи, които въпреки
наложеното им наказание за лишаване от право да управляват МПС за
определен срок, в срока на изтърпяване на наказанието го нарушават, следва
да обхване и практически идентичните случаи на лишаване от
правоспособност чрез наложена ПАМ. Начинът на регламентиране на
състава, а именно - чрез препращане към ал. 1 на чл. 343в от НК, досежно
наказанието, е още един аргумент за това, че законодателят е поставил
относителен знак на равенство между двете деяния. Съвсем отделен е
въпросът доколко е имал основание за това, предвид наличието на
допълнителната предпоставка в хипотезата на нормата по ал. 1 – деецът да е
наказван за същото деяние по административен ред. Съществена
характеристика на престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК е обстоятелството,
че се криминализира управлението на МПС от правоспособен водач, който
временно е лишен от това право. С други думи само правоспособен водач
може да бъде субект на това престъпление. Няма никакво основание да се
приеме противното по отношение на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.
В разглеждания случай обвиняемият е бил правоспособен водач на МПС към
момента на деянието. Същият е притежавал валидно СУМПС, доколкото
издаденото му такова е със срок до 08.04.2023 година.
Предвид изложеното Я. е субект на престъплението по чл. 343в, ал. 3,
вр.ал. 1 от НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31, ал.
1 от НК и е правоспособен водач, както вече бе посочено.
7

От субективна страна обвиняемият е извършил инкриминираното
деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да
не се управлява автомобил от водачи, чието СУ е отнето, т.е. такива, които не
притежават СУ, както и установителният режим за тази дейност, предвиждал
е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като
от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно,
обвиняемият е имал формирана ясна представа в съзнанието си, че няма
право да управлява МПС във времевия период на изтърпяване на ПАМ за
временно отнемане на СУМПС, но въпреки това съзнателно се качил на
автомобила, привел го в движение и го управлявал, като от волева страна
обвиняемият е искал да управлява МПС и то именно в срока на забраната,
наложена му с процесната ЗППАМ. Следователно е разбирал противоправния
и общественоопасния характер на деянието си и неговите последици. От тук
и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки,
даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия К. Н. Я. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, тъй като за извършеното от Я. умишлено
деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 3 години и „Глоба” от 200 лв.
до 1 000 лв.; обвиняемият Я. не е осъждан за престъпление от общ характер;
не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент –
датата на извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от
НК, като именно към този момент според правната теория и съдебната
практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл.
78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите обществени
отношения, в рамките на които се гарантира спазването на установената със
закон или съдебен акт забрана за управление на МПС. Не са налице и
фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от
ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото
приложение. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки К.Я. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума
на ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
8

наказателна отговорност, когато Съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на К. Н. Я., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства доброто му процесуално поведение на фазата на БП,
самопризнанията, които е направил на фазата на БП и факта, че съжалява за
станалото. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на обвиняемия, доколкото възрастта от 27 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото
съдебно минало на обвиняемия, доколкото същото е отчетено веднъж като
предпоставка за приложението на чл. 78а от НК. Като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха недобрите му характеристични данни и факта на
наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически
данни по делото.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България.
В настоящия случай, съдът прие, че не е налице малозначителност на
деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като случаят не се отличава с
изключителни обстоятелства, които да характеризират деянието като
малозначително.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – няма доходи, с
имотното му положение - не притежава недвижими имоти и МПС и със
семейното му такова – неженен.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия Я. за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а
9

именно: Глоба в размер на 1 000 лв. Така индивидуализираното наказание ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него Я. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да
не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН
цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като при
признаването на Я. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
10

Номер на акта:	14
Дата:	8 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200325
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 май 2021 г.

Решение по дело №325/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите