РЕШЕНИЕ
№ 1086
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330200367 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.И.И., ЕГН: **********, с адрес: *** 3
против Наказателно постановление № 20-0438-001448/15.10.2020 г., издадено
от С.Ю.Х. – ***, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12
(дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата навеждат доводи за необоснованост на атакуваното
наказателното постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за
установена фактическа обстановка, като твърди, че автомобилът му е
поднесъл при извършването на завой поради по-високата скорост, с която е
осъществена маневрата. Твърди още да не е използвал пътя за друга цел освен
в съответствие с неговото предназначение. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Д.Г., като и двамата
поддържат жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща
жалбата и административната преписка, изразява становище производството
по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и
да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата
обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от
1
страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. С писмено
становище с вх. № 8996/04.02.2022 г. от *** И.П., с пълномощно по делото, се
преповтарят съображенията за законосъобразност и обоснованост на
наказателното постановление, изложени в съпроводителното писмо. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Д.И.И., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 08.12.2020 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 10.12.2020 г., поради което приложимият към датата на подаването
й седемдневен срок (съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди
изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г.) е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 05.10.2020 г. около 23:50 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Д.И.И.
управлявал лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № ***, като
придвижвайки се по ул. „Васил Левски“, достигнал до кръстовището,
образувано при пресичане на улицата с бул. „България“. Кръстовището било
регулирано със светофар, който подавал зелен светлинен сигнал за превозните
средства, завиващи надясно. Жалбоподателят И. също искал да извърши
маневра десен завой, за да продължи движението си по бул. „България“. Той
навлязъл в завоя с по-висока скорост в опит да не пропусне разрешителния
сигнал на светофарната уредба.
През това време служебните си задължения по контрол за спазването на
правилата за движение изпълнявали свидетелите Б.А.В. – ***, и П. М. П. –
***. Двамата се придвижвали по бул. „България“ в посока от запад към изток,
като служебният автомобил се намирал в средната пътна лента на
кръстовището. Полицейските служители имали пряка видимост към
автомобила на жалбоподателя, когато той осъществил маневрата завиване
надясно от ул. „Васил Левски“ към бул. „България“, като се намирали на
близко разстояние.
При извършването на десния завой задната част на лекия автомобил
„Мерцедес С 500“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя И., поднесла
еднократно, тъй като гумите загубили сцепление с пътната настилка.
Жалбоподателят за кратко загубил контрол върху автомобила, но не
2
извършил това преднамерено. Поднасянето било резултат от по-високата
скорост, с която навлязъл в завоя и извършил маневрата завиване надясно.
Жалбоподателят веднага след това успял да овладее контрола върху
автомобила и продължил движението си правомерно, без да допуска други
поднасяния, загуба на сцепление на гумите или извеждане извън контрол на
МПС.
Свидетелите В. и П. подали сигнал за спиране на И. след повече от 100
метра, през които последният се движил правомерно, без да осъществява
опасно или рисково шофиране. След спирането на автомобила свидетелите
пристъпили към извършването на проверка. На място свид. В. съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 946731 против
жалбоподателя И., в негово присъствие и в присъствието на свид. П.. Препис
от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б.А.В. и П. М. П.. От
показанията на свид. В. се установяват мястото и посоката, където е
осъществено движението на автомобила, както и вида на извършената
маневра – завиване надясно от ул. „Васил Левски“ към бул. „България“.
Свидетелските показания са източник на доказателствена информация и за
начина на извършване на маневрата, като задната част на автомобила е
поднесла еднократно в завоя. Изяснява се от показанията на свид. В.
разположението на служебния автомобил, като той се е придвижвал по бул.
„България“ в насрещната посока на движението на автомобила на
жалбоподателя и е бил на разстояние от около 15 метра, от което място
полицейските служители са има пряка видимост. Установява се на следващо
място начинът на движение на автомобила на жалбоподателя И. след
довършване на маневрата завиване надясно, като превозното средство не е
поднасяло, било контролирано от водача си, а гумите му не са губили
сцепление с пътната настилка. В частта от показанията си, в която свид. В.
твърди, че е извършен дрифт, той не пресъздава свои възприятия, а дава
оценка на наблюдаваните факти, която обаче не обвързва съда. Показанията
на свид. П. кореспондират с тези на актосъставителя В. относно мястото на
деянието и начина, по който е осъществена маневрата. Свидетелят П. също е
категоричен, че поднасянето на автомобила е еднократно и единствено по
време на завоя, след което превозното средство е овладяно от водача и повече
не е губило сцепление. От показанията на свид. П. се установява още, че
автомобилът е навлязъл с висока скорост в завоя, което свидетелят обяснява с
3
желанието на водача да успее да премине на разрешителния сигнал на
светофара, като сочи, че поради високата скорост се е стигнало и до загубата
на сцепление на задните гуми с пътната настилка. Показанията на двамата
свидетели се ползват с доверие като подробни, последователни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В тях свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като
очевидци.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. (лист 8-10 от делото), допълнена
със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. (лист 11-12 от делото) – и двете на
министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени
от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята
материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на
защита на жалбоподателя. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен
е за запознаване със съдържанието му на жалбоподателя и му е връчен препис
срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното наказателно постановление от материално и териториално
компетентен орган.
По приложението на материалния закон съдът намира, че установените
по делото факти неправилно са подведени от административнонаказващия
орган под състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Виновното
извършване на такъв вид административно нарушение не се доказва по
необходимия категоричен и несъмнен начин. Установените по делото факти
обаче осъществяват състава на друго по-вид, по-леко наказуемо
административно нарушение, при което липсва съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението.
Със съставянето на АУАН деянието на жалбоподателя И. е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. С
обжалваното наказателно постановление са му наложени и административни
наказания съгласно кореспондиращата на такъв вид нарушение санкционна
норма. Прието е, че съставът на нарушението е осъществен чрез т.нар.
„дрифт“ при използването на път, отворен за обществено ползване.
Понятието дрифт, както се възразява и от защитата, не е легално дефинирано,
но съдебната практика е извела основните му същностни характеристики като
техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено
превозно средство извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на
сцепление задните гуми, като по време на дрифт движението на автомобила е
осъществено под влиянието на тежестта му и на инерционния момент - така
Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3031/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 821 от 09.05.2022 г. по к.а.н.д.
№ 603/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. В случая
4
както в АУАН, така и в наказателното постановление е описано конкретното
поведение от фактическа страна, вменено на жалбоподателя като начин на
извършване на нарушението – осъществена рязка маневра завиване надясно,
при която чрез презавиване се стига до загуба на сцепление на задните гуми,
както и на контрол върху превозното средство. Предвид изложеното съдът
приема, че е налице ясно обвинение, което позволява на жалбоподателя да се
защитава срещу конкретни факти, съдържащи твърдения за достатъчно
индивидуализирано по вид негово поведение като водач на МПС – описани са
видът на приетата от АНО за доказана маневра, начинът на осъществяването
й и резултатът, който тя е имала върху движението на автомобила. По тези
съображения съдът приема, че правото на защита не е ограничено.
От събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин
се установява, че на описаните в наказателното постановление време и място
– на 05.10.2020 г. в 23:50 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„България“ с ул. „Васил Левски“ в посока от юг към запад, жалбоподателят
И. е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № ***. Доказано от
показанията на свидетелите очевидци В. и П. е и че при движението на
автомобила жалбоподателят е извършил маневра завиване надясно от ул.
„Васил Левски“ към бул. „България“, както и че при осъществяването на
маневрата гумите на автомобила са загубили сцепление, а задната му част е
поднесла еднократно. Тези обстоятелства съдът приема за категорично
доказани от фактическа страна. Те са непосредствено наблюдавани и
възприети от свидетелите очевидци, които непротиворечиво ги
възпроизвеждат в показанията си пред съда. Липсва и спор относно
осъществяването на тези обстоятелства от фактическа страна, тъй като те не
се отричат от жалбоподателя. Спорът се концентрира около различната
правна оценка, която е дадена на тези факти от наказващия орган и която се
претендира от жалбоподателя.
Разрешаването на този спор е необходимо за правилното приложение на
материалния закон и изисква да се установи дали конкретно осъщественото
поведение от жалбоподателя И. представлява шофиране при изследваната
техника „дрифт“ по преднамерено извеждане на превозното средство извън
контрол. Същностните характеристики на тази техника на шофиране вече
бяха изяснени. Освен обективното си проявление обаче дрифтът има и
субективна страна. Обективната включва:
- както поведението на водача, който осъществява дадена маневра рязко,
като най-често извършва действия по презавиване,
- така и въздействието, което това поведение има върху движението на
автомобила – например задната част на автомобила поднася, гумите губят
сцепление, плъзгат се по пътната настилка.
Субективната страна на дрифта определя това поведение на водача като
преднамерено. Това означава, че то е в изпълнение на предварително взето
решение и че е целенасочено, т.е. преследва постигането на определен
резултат, който е описаното по-горе въздействие върху движението на
5
автомобила вследствие от поведението и маневрите на водача. По тези
съображения съдът приема, че разгледаната техника на шофиране като форма
на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се
осъществява умишлено от дееца. Последният извършва маневрата в
изпълнение на свое решение чрез нея да изведе превозното средство извън
контрол, съзнава, че с извършването на маневрата по съответния начин може
да постигне този резултат и във волево отношение цели извеждането на
автомобила извън контрол. Видно е, че именно такова умишлено поведение е
вменено във вина и на жалбоподателя И., като в описанието на нарушението
както в АУАН, така и в наказателното постановление е прието и такова
обвинение е предявено, че водачът преднамерено извежда МПС извън
контрол. Преднамереното поведение е несъвместимо с непредпазливите
форми на вина и най-вече с волевото отношение, което деецът има към
резултата от деянието си при непредпазливостта.
Следователно с наказателното постановление жалбоподателят И. е
наказан по обвинение за това, че умишлено, преднамерено, съзнавано и
целенасочено е извел лекия автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № *** извън
контрол чрез използване на изследваната техника на шофиране дрифт. Този
извод на наказващия орган съдът приема, че не се доказва по делото от
събраните и проверени доказателства. Действително доказа се да е имало
еднократно поднасяне на задната част на автомобила по време на маневра
завиване надясно, но на практика с това се изчерпва и поведението, с което се
твърди да е извършено нарушението. Според настоящия съдебен състав не
може да се поставя знак за равенство между еднократно поднасяне в завой и
дрифт като преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез
презавиване.
Решаващо значение за преценката дали жалбоподателят е извършвал
дрифт, т.е. дали преднамерено е извел автомобила извън контрол, има
въпросът за съдържанието на неговото намерение, на психичното му
отношение към извършеното деяние. Макар да се касае за процеси,
осъществили се в съзнанието на дееца, то в административнонаказателния
процес вината не се предполага, а подлежи на доказване като всеки друг
съставомерен факт. Какво е било психичното отношение, намерението на
жалбоподателя при извършването на деянието съдът установява от
доказаното по делото поведение на И. от обективна страна. От показанията на
свидетелите очевидци В. и П. се установява, че загубата на контрол се е
изразила в поднасяне на задната част на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя, както и че това е станало по време на извършване на маневра
завиване надясно. И двамата свидетели са категорични, че след завършване
на маневрата жалбоподателят веднага е овладял автомобила, като е
продължил движението си в посока запад по бул. „България“ в град Пловдив:
„Завъртането на автомобила беше еднократно при извършване на десния
завой. След като един път занесе, господинът вкара в сцепление автомобила
си и продължи движението си. Не е имало последващи такива маневри.“
6
/свид. В./ и „Загубването на сцепление и занасяне на автомобила се случи на
самото кръстовище. Това беше еднократно.“ /свид. П./. От показанията на
свид. В. се изяснява и че от завършването на маневрата до спирането му от
автопатрула автомобилът на жалбоподателя е изминал около 100-150 метра,
през които през цялото време е бил в контрола на водача, не е имало
поднасяне, свистене на гуми или загуба на сцепление. За самото поднасяне се
доказва да е настъпило по време на маневрата завиване надясно, която е
осъществена на регулирано от светофар кръстовище и при разрешителен
светлинен сигнал. Относно скоростта, с която е извършена маневрата, обаче
от показанията на свид. П. се установява, че тя следва да се приеме за
несъобразена с конкретните пътни условия. Стойността на скоростта не е
измерена, нито на жалбоподателя е вменено обвинение за нарушаване на
режима на разрешената максимална скорост, но от показанията на свид. П.,
който е очевидец, се установява, че автомобилът на жалбоподателя е навлязъл
в завоя със скорост, по-висока от необходимата за сигурното и спокойно
извършване на маневрата. Свидетелят обяснява това поведение с желанието
на водача да успее да премине преди смяната на светлинния сигнал на
светофара: „Около полунощ беше, когато видяхме автомобил „Мерцедес“,
който идваше от ул. „Васил Левски“ и зави надясно към бул. „България“ на
кръстовището, като скоростта, може би защото искаше да хване
разрешителния сигнал на светофара, беше висока и когато зави,
автомобилът изгуби сцепление и гумите изсвистяха.“. Следователно за
обективната страна на поведението на жалбоподателя се установява, че за
кратко и при извършване на десен завой е изгубил контрол върху автомобила,
като задната му част еднократно е поднесла в завоя, след което превозното
средство е било овладяно от водача и е продължило движението си
правомерно, без да са осъществявани маневри, чрез които да бъде извеждано
извън контрол, нито движението да е било по опасен начин. Същевременно и
самото навлизане в завоя се установява да е било с несъобразена скорост. При
тези факти съдът намира, че не е доказано по категоричен и несъмнен начин,
че жалбоподателят е целял извеждането на автомобила извън контрол и че
това е резултат от негов преднамерен замисъл. Самите свидетели очевидци не
са единодушни, нито сигурни в това да има осъществен дрифт. Така свид. П.,
който е полицейски служител и в този смисъл не възниква съмнение във
възможна негова предубеденост или заинтересованост в полза на
жалбоподателя, също обяснява пред съда поднасянето на автомобила с
несъобразената скорост, с която е извършена маневрата, но никъде в
показанията си не твърди да е имало преднамерени действия по презавиване
или друго умишлено поведение на водача, което да е в причинна връзка с
настъпилия резултат по загубата на контрол. Фактът, че самият свидетел по
акта, наблюдавайки деянието, не се е убедил да е осъществено шофиране при
техниката дрифт, е показателен за липсата на сигурност и категоричност в
доказателствата. Съдът приема, че правният извод на
административнонаказващия орган почива на едно предположение, което
7
макар хипотетично възможно не е несъмнено доказано. Същевременно
административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изводът на съда, че
загубата на сцепление на задните гуми с пътната настилка, когато не се дължи
на преднамерено поведение на водача по извеждане на МПС извън контрол,
не се квалифицира като дрифт, не противоречи на правилото по чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН. С разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП не се санкционира
конкретно дрифтът, а използването на пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Следователно дрифтът е само една от възможните
форми на изпълнителното деяние на нарушението, но то може да бъде
осъществено и чрез друго поведение, например разполагане на предмети
върху пътната настилка, с което пътят се използва за различна от нормативно
предвидената му цел. Така нарушението би могло да бъде и непредпазливо
извършено. Конкретно обаче шофиране при техниката дрифт, което да е
непредпазливо извършено, настоящият състав не споделя съществуването на
такава правна конструкция. При дрифта водачът извършва маневрата рязко,
осъществява действия по презавиване, докато се стигне до загуба на
сцепление на задните гуми, поради което е налице съзнавано поведение,
преднамерено насочено към желаната цел по извеждане на автомобила извън
контрол.
Когато загубата на контрол върху пътното превозно средство е резултат
не на преднамерено поведение по презавиване до загуба на сцепление на
задните гуми, а на други фактори като несъобразяване на водача с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътната
настилка и на превозното средство, с превозвания товар, с конкретните
условия на видимост или несъобразяване с безопасната скорост за
извършване на маневрата, то макар обективно да се е стигнало до загуба на
контрол върху превозното средство, този резултат не се дължи на поведение
по т.нар. дрифт. Така независимо, че в обективната действителност е
настъпил един и същи факт – загуба на контрол върху автомобила, той е
резултат от различно поведение на водача.
В процесния случай съдът приема, че по делото не се доказа по
категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят И. преднамерено е извел
автомобила извън контрол чрез презавиване до загубата на сцепление на
задните гуми. Вместо това загубата на контрол следва да се обвърже като
резултат от несъобразената скорост, с която автомобилът е навлязъл в завоя
при извършването на маневрата. Този извод се подкрепя от показанията на
свид. П. и от цялостното поведение на жалбоподателя, който веднага след
еднократното поднасяне е овладял контрола върху автомобила и е продължил
движението си по правомерен начин. Напълно резонен и логичен се явява и
аргументът на защитата, че умишленото извършване на дрифт, когато в
съседната пътна лента се намира служебен автомобил на МВР, в
8
непосредствена близост, който няма как и да не бъде възприет предвид
съобщената от свидетелите липса на натовареност на движението, би било
изцяло ирационално поведение.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Настоящият
съдебен състав приема, че макар жалбоподателят И. да не е извел
преднамерено чрез умишлено презавиване автомобила си извън контрол, то
все пак като е извършил маневрата завиване надясно със скорост, по-висока
от нужното за безопасното осъществяване на маневрата, е допуснал
нарушение на задължението си като водач да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява. Нарушението не следва да се
квалифицира по ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, тъй като не се установява скоростта
да не е била съобразена с някой от факторите, изброени в хипотезата на
правната норма, нито да не е позволявала на водача да спре пред предвидимо
препятствие, а обществената опасност е изразена именно в допускането на
загуба на контрол върху автомобила. Нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
съгласно трайната съдебна практика се наказва на основание чл. 185 от ЗДвП
с административно наказание глоба в размер на 20 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира, описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са
налице законовите предпоставки да упражни правомощието си и да
преквалифицира деянието, за което жалбоподателят И. е наказан, като
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението. Както се посочи, деянието на
жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
което на основание чл. 185 от ЗДвП е наказуемо с административно наказание
глоба в размер на 20 лева. С обжалваното наказателно постановление
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
ЗДвП с наказания глоба от 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца. Съгласно Тълкувателно решение № 57/1984 г. на ОСНК на ВС:
„кое престъпление е по-тежко наказуемо се определя от вида и размера на
предвиденото за него наказание“. Изведените указания по приложението на
закона следва да намерят съответно приложение в производството по ЗАНН,
което води до извод, че в случая се прилага закон за по-леко наказуемо
нарушение, тъй като размерът на административното наказание глоба се
намалява от 3 000 на 20 лева, като същевременно отпада и кумулативно
наложеното наказание лишаване от права.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В случая единствено отпадат част от фактите по първоначалното обвинение
9
на жалбоподателя, но не се добавят никакви нови фактически обстоятелства,
по които той да не се е защитавал до момента в процеса. Времето и мястото
на извършване на деянието – на 05.10.2020 г. около 23:50 часа в гр. Пловдив,
на кръстовището на бул. „България“ с ул. „Васил Левски“ в посока от юг към
запад, остават непроменени, както и изводът, че жалбоподателят И. е
управлявал лекия автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № ***. Относно
поведението, което представлява изпълнителното деяние на нарушението, то
както в АУАН, така и в наказателното постановление са описани фактите, че
на процесното кръстовище е извършена маневра десен завой, че при
осъществяването й задните гуми са загубили сцепление и автомобилът е
излязъл извън контрол. По делото се доказа, че действително това се е
случило от обективна страна и съдът приема, че именно по този начин е
осъществено нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Нито едно от тези
обстоятелства не се вменява за пръв път на жалбоподателя със съдебното
решение – напротив, по всички факти, описващи състава на нарушението, той
се е защитавал в хода на целия процес. Съгласно Постановление на ВС № 7 от
1976 г. съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с
оглед на обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се
защитава. В случая единствено отпадат, а не се добавят факти спрямо
описаното в наказателното постановление деяние. Така съдът приема, че
извеждането извън контрол на автомобила не е преднамерено. От субективна
страна пък се преминава към по-лека форма на вината – от умисъла, приет в
НП, към деяние, извършено по непредпазливост, при каквото форма на вината
в действителност е действал жалбоподателят И.. Следователно правото на
защита не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен в положение да се
брани по нови или отегчаващи положението му факти.
Приемането на различно правно основание за налагане на
административното наказание не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация, но дори е условие за това. Ако е
налице надлежна правна квалификация, то се явява безпредметно съдът да
преквалифицира фактите по делото. Обстоятелството, че се изменя правната
квалификация, не ограничава правото на защита, тъй като деецът се е
защитавал по всички релевантните факти, които обуславят отговорността му.
Възможността за районния съд да измени санкционния акт и да
преквалифицира нарушението е изяснена и в практиката на касационната
инстанция, като относимо тук е Решение № 2424 от 09.12.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2114/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ВАС, като
преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
в такова по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и изменени основанието за налагане на
наказанието от чл. 175а, ал. 1, пр. 3 в чл. 185 от ЗДвП. Видът и размерът на
приложимото наказание по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева , са
определени от законодателя във фиксиран размер, като не е налице и
10
хипотеза, при която да е допустимо определяне на наказанието глоба под
предвидения най-нисък размер съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в
процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0438-001448/15.10.2020 г.,
издадено от С.Ю.Х. – ***, с което на Д.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата са
наложени административно наказание глоба в размер на 3 000 (три хиляди)
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за
движението по пътищата, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 104б,
т.2 от Закона за движението по пътищата в нарушение по чл. 20, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата,
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието от чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата в чл. 185 от Закона за
движението по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание глоба от 3 000 на 20 (двадесет) лева и ОТМЕНЯ наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца,
като
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11