Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1867
гр. Перник, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, VIII състав, в
открито съдебно заседание проведено на 14 ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 06521 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.240, вр.
чл.92, вр. чл 79 и чл. 86 ЗЗД.
Образувано
е по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против Л.М.В. с искане да бъде признато за уставено,
че ответникът дължи на дружеството сумата в размер на 465.77 лева, представляваща
непогасена главница по сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД Договор за
паричен заем № 2783889/04.04.2017 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 08.02.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 31.03
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.04.2017 г. до
30.08.2017 г., сумата в размер на 225.14
лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, сумата в размер на 45 лева, представляваща неустойка за
събиране на вземането наименувана „такса разходи“ за периода от 17.06.2017 г.
до 14.07.2017 г. и сумата в размер
на 22.45 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода
от 31.08.2017 г. до 31.01.2018 г., които вземания са прехвърлени от „Изи асет мениджмънт“
АД на ищеца по силата на договор за цесия, за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение № 744/09.02.2018
г. по ч. гр. д. № 953/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е
връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответницата чрез назначеният й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адвокат И.А. оспорва предявените искове по основание и
размер. В подадения отговор са изложени съображения, че ищцовото дружество не е
материално правно легитимирано да претендира вземания по процесния договор за
кредит, тъй като потребителят не е уведомен за настъпило частно правоприемство
на страната на кредитора по силата на сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД договор за цесия и е налице
неяснота относно предмета на договора за прехвърляне на вземания. Адвокат А.
сочи, че размерът на уговорената възнаградителна лихва по съглашението нарушава
принципите на справедливост и еквивалентност на престациите, поради което се явява
нищожна. Особеният представител поддържа, че уговорената неустойка за
неизпълнение на задължение на ответника за предоставяне на обезпечение излиза
извън присъщите на вземането обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В подадения отговор са изложени съображения, че между страните не съществува
уговорка за заплащане на такса за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение и разходи, поради което ответникът не дължи това вземане.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и
доказано от фактическа и правна страна следното:
В исковата си
молба ищецът твърди, че на 01.12.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, по силата на което вземането на първото дружество, произтичащо от договор
за паричен заем № 2783889/04.04.2017г., сключен от първото дружество с
ответницата Л.М.В., е прехвърлено на второто дружество- ищец по настоящото
дело. Договорът бил сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и с подписването на договора Заемодателят се е задължил
да предостави на Заемателя /ответницата/ парична сума в размер на 600,00лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора
и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума, от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 652,05лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 52.05лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 30.08.2017г. на 21 равни седмични погасителни вноски в
размер на 31,05лева всяка. Падежът на първата вноска е на 12.04.2017г., а на
последната- 30.08.2017г. С подписването на Договора за заем Заемателят е
удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание
сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45,00лв. и неустойка в размер на 295,89лева
при неизпълнение на ответника да осигури в тридневен срок обезпечение на
поетото задължение (двама поръчители, отговорящи на определни условия или
банкова гаранция).
Въз основа на
договора се претендират и договорените 31,03лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода, от 12.04.2017 г., до 30.08.2017г., сумата в
размер на 225,14 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение, сумата в размер на 45,00лева, представляваща
неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ и сумата в
размер на 22,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата и
начислената възнаградителна лихва в размер на законната лихва за периода, от 31.08.2017
г., до датата на подаване на заявлението в съда- 31.01.2018 г..
Ответницата, в
законоустановения срок чрез своята представителка оспорва предявените искове по
основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения, че ищцовото
дружество не е материално правно легитимирано да претендира вземания по
процесния договор за кредит, тъй като потребителят не е уведомен за настъпило
частно правоприемство на страната на кредитора по силата на сключен между „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД договор
за цесия и е налице неяснота относно предмета на договора за прехвърляне на
вземания. Адвокат А. сочи, че размерът на уговорената възнаградителна лихва по
съглашението нарушава принципите на справедливост и еквивалентност на
престациите, поради което се явява нищожна. Особеният представител поддържа, че
уговорената неустойка за неизпълнение на задължение на ответника за
предоставяне на обезпечение излиза извън присъщите на вземането обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В подадения отговор са изложени
съображения, че между страните не съществува уговорка за заплащане на такса за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение и разходи, поради което
ответникът не дължи това вземане.
По делото е представен договор за паричен заем № 2783889
от 04.04.2017г., сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и Л.М.В.. По силата на този договор «Изи Асет Мениджмънт» АД се
задължило да предостави на ответника сумата в размер на 600,00лева, а Л.М.В. се задължила да я
върне за срок от 21 седмици с падежни дати, отразени в чл. 2.5 от договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 40 %, а годишнен процент
на разходите – 48,32 %. В чл. 2.2 от
договора е уговорено, че всяка седмична вноска е в размер на 31,05лева. Общият
размер на сумата (включваща главница и възнаградителна лихва) е в размер на
652,05лева – чл. 2.7 от договора.
По делото е представен рамков договор за цесия от
30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.12.2017 г. към него, от които е видно, че «Изи Асет Мениджмънт» АД е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за контрол на просрочените
вземания” ООД всички вземания към Л.М.В., произтичащи от договор за
паричен заем № 2783889 от 04.04.2017г.
Представено е пълномощно, с което
цедентът «Изи Асет Мениджмънт» АД
упълномощава цесионера „Агенция
за контрол на просрочените вземания” ООД да съобщи на длъжниците за
прехвърлянето на вземанията, които са предмет на горепосочения договор за
цесия. Предвид изложеното съдът приема, че извършената цесия е
съобщена на ответника с получаването на исковата молба и приложенията към нея
Горните
обстоятелства се доказват от събраните по делото доказателства, които не си
противоречат, а взаимно се допълват. В този смисъл ответницата не е оборила
доказателствената сила на представените официални и частни документи, като на
договора за предоставяне на кредит фигурира нейният подпис и това обстоятелство
не е оспорено.
От съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че ответницата е усвоила сумата по кредита, която е в размер на 600,00лева.
Вещото лице пояснява, че по договора са постъпили плащания в общ размер на
226,00лева. Пояснява се, че с извършените плащания са погасени вземанията по
договора, както следва: 134,23 лева от главницата, 21,02 лева от
възнаградителната лихва и 70,75лв. от неустойката. Според вещото лице
остатъчното задължение по кредита е както следва: 465,77лв.-главница; 31,03лв.
–възнаградителна лихва; 225,14лв.-неустойка; 45,00лв.-разходи и такси и
20,44лв.- законна лихва за забава за периода от датата на последната
погасителна вноска с падеж 31.08.2017г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-07.02.2018г.. Съдът намира даденото
заключение на експертизата за компетентно, обосновано и непротиворечиво, поради
което съдът му дава вяра.
От съдържанието на процесния договор
с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло
съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и
изискуемост на задължението за неговото връщане. Предвид изложеното съдът приема, че
договорът е действителен и ответникът дължи падежиралите вноски по
кредита.
Необходимо е да се отбележи, че по
делото не се доказа наличието на сключена кауза за неустойка при неизпълнение на ответника да осигури в тридневен срок обезпечение на
поетото задължение (двама поръчители,
отговорящи на определни условия или банкова гаранция). Дори да съществува
подобна клауза, то същата е нищожна, което се извлича от въведените твърдения в
исковата молба. След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата
на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК). С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции), както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Неустойката в размер на 295,89лева представлява около
половината от главницата и надвишава повече от пет пъти стойността на
възнаградителната лихва по договора. Предвид изложеното тази неустойка се явява
несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
противоречи на обезщетителната й функция.
Тази неустойка по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но същата не зависи от
вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците
от неизпълнението. Тази клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да
заплати необосновано висока неустойка. В този смисъл клуазата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното претенцията за неустойка са неоснователни.
По делото се установи, че ответницата
е усвоила кредита в размер на 600,00лева, като направените от него плащания в
общ размер на 226,00лева следва да се отнесат за погасяване на главницата,
възнаградителната лихва, но не и за начислената неустойка. В този смисъл дължимата задълженията са както
следва: 405,13лева – главница и 20,92 лева - възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата.По делото е изслушано заключение на съдебно
– икономическа експертиза, от която се установява, че мораторната лихва е в размер на 20,44 лева – лихва за забава,
считано от от 31.08.2017г. до 07.02.2018г.
По делото се установи също, че
между «Изи Асет
Мениджмънт» АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на
ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит.
В този смисъл цесионерът (ищцовото
дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с
прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква
специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за
цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по
възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и
цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се
установява от уведомителното писмо, приложено към исковата молба. В този смисъл
с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Предвид изложеното ответникът дължи
на ищцовото дружество следните суми: 405,13лева
– главница; 20,92 лева - възнаградителната лихва и 20,44 лева – лихва за
забава, считано от от 31.08.2017г. до 07.02.2018г.
, за които суми исковите претенции са основателни и следва да се уважат, като
претенциите за разликата от тези стойности до предявените размери следва да се
отхвърлят като неоснователни. По отношение на исковата претенции в размер на 225,14лева
– неустойка и сумата
в размер на 45,00лева, представляваща неустойка за събиране на вземането
наименувана „такса разходи“, съдът
намира за изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съразмерно
с уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило
следните разноски в настоящото производство: 25 лева – държавна такса; 150 лева
– депозит за вещо лице, 300,00лв. възнаграждение за особен представител и 240,00лева
– юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство разноските са
следните: 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от
407,55лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 42,75лева –
разноски в заповедното производство.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.240, вр.
чл.92, вр. чл 79 и чл. 86 ЗЗД, от ищеца“Агенция за
контрол на просрочените вземания” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114 против ответницата Л.М.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, че същата дължи на дружеството сумата в размер на 405,13лв. /четиристотин и пет лева и тринадесет
стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен договор за паричен заем № 2783889 от 04.04.2017г с „Изи асет мениджмънт“ АД, сумата от 20,92 лева - договорна възнаградителна лихва по посочения договор за
кредит и сумата в размер на 20,44 лева – обезщетение за забава, смятано от 31.08.2017г. до 07.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 08.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции,
както следва: за разликата от 405,13лева до
предявения размер от 465,77лева - главница по цитирания договор за кредит; за
разликата от 20,92лева до предявения размер от 31,03лева - възнаградителна
лихва по договора за кредит; за разликата от 20,44лева до предявения размер от
22,44 лева - лихва за забава за горепосочения период, както и исковите
претенции за сумата от 225,14лева – неустойка за неизпълнение по горепосочения
договор за кредит и сумата в размер на 45,00лева /четиридесет и пет
лева/, представляваща неустойка за събиране на вземането наименувана „такса
разходи“, които вземания са прехвърлени от „Изи асет мениджмънт“ АД на ищеца по
силата на договор за цесия, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 744/09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 00953/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
ОСЪЖДА
Л.М.В., ЕГН **********,
с адрес: ***
ЗАПЛАТИ на “Агенция за контрол на просрочените вземания”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Васил Левски“ № 114, ет. Мецанин сумата в размер на 407,55 лева -
направени разноски в исковото производство и сумата от 42,75лева –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 00953 по описа за 2018г. на
Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд- Перник.
Районен
съдия: