РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Перник , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500542 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. П., чрез пълномощника му адв. К.
П., против решение № 423/19.02.2020 г., постановено по гр.д. № 5511/2019 г. на
Районен съд – Перник, с което са отхвърлени исковете на К. К. П. против „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: сумата от 8225.60 лева, представляваща просрочена главница по
договор за банков кредит от *** г., сумата от 3207.68 лева, представляваща редовна
лихва за периода от 25.12.2009 г. до 18.11.2012 г., сумата от 2876.22 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 25.01.2010 г. до 17.07.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г. до окончателното
изплащане, както и разноски, а именно сумата от 286.19 лева държавна такса и 536
лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването на вземанията по давност.
С обжалваното решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на „ СГ Груп“ ЕАД, като трето лице
помагач на страната на ответника.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените от него
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в депозиран отговор в
срока по чл. 263, ал.1 ГПК, изразява становище за нейната неоснователност и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция и релевира възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на ответника „СГ Груп“ ЕАД не е взело
становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че
от праводателя на ответното дружество „Райфайзен банк /България/“ ЕАД е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на
настоящото производство. По подаденото заявление районният съд е издал заповед №
*** г. по ч.гр.д. № 4186/22.07.2013г. по описа на РС Перник. За вземанията по делото е
издаден изпълнителен лист от *** г., въз основа на който по молба на праводателя на
ответното дружество от 12.11.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ С. Б.,
като на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение.
Прието е, че видно по изпълнителното дело са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника rдо същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение –
като липсват данни за връчването й на длъжника. На *** г. въз основа на запорно
съобщение от ЧСИ е наложен запор върху банкова сметка на длъжника. Прието е за
безспорно между страните, че първоначалният взискател „Райфайзен банк /България/“
ЕАД е прехвърлил процесните вземания чрез договор за цесия на ответника по делото,
като последният е депозирал молба за конституирането му като взискател и е възложил
на ЧСИ действията по чл. 18 от ЗЧСИ. С постановление от 18.05.2016 г. ЧСИ Б. е
конституирал ответника като взискател в изпълнителното производство. Районният съд
е констатирал, че извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
От правна страна районният съд е обосновал, че доколкото вземанията,
предмет на производството, представляват неизпълнени задължения по договор за
кредит, дори същите да са разсрочени на отделни вноски, това не ги превръща в
периодични плащания и независимо дали са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се прилага
2
петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД. По отношение на
вземанията за лихви е посочил, че действително същите са определени като
периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, погасявани с три годишна
давност, но след като и за тези вземания е издадена заповед за изпълнение, те също
следва да се погасяват с общата петгодишна давност, тъй като по същността си
правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните. Въз основа на данните по
делото съдът е заключил, че изпълнителното производство е прекратено по закон на
12.11.2015 г., доколкото с изключение на молбата за образуване, от взискателя не са
отправени други искания за извършване на изпълнителни действия в продължение на
период от две години. Молбата с вх. № 207/07.01.2016 г. от ответното дружество няма
правно значение, доколкото същата е депозирана по вече прекратеното изпълнително
дело. Районният съд е съобразил при преценката дали вземанията са погасени по
давност разрешенията, дадени с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС
/ППВС/, като приел, че давността за тях е била прекъсната на 12.11.2013 г. – с
образуването на изпълнителното дело, а също и по време на висящността на
производството е спряла да тече. Спирането е преустановено от момента на отмяната
на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното ППВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС – 26.06.2015 г. Новата погасителна давност е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност – т.е. 26.06.2015 г. и до
03.02.2020 г. /приключване на устните състезания пред първата инстанция/ не е
изтекъл законоустановеният петгодишен период по чл. 110 вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
поради което вземанията на ответното дружество към ищеца не са погасени по
давност.
На първо място следва да се посочи, че ответникът съобразно твърденията на
ищеца е процесуално легитимирана страна. Независимо от твърденията за извършено
разпореждане със спорното право преди предявяване на иска в полза на „СГ Груп“
ЕАД, той е материалноправно легитимиран да отговоря по предявения иск, като
насрещна страна по облигационното правоотношение. От представения към отговора
на исковата молба договор за прехвърляне на вземания от *** г. не може да се
обоснове извод, че процесното вземане, придобито от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
от „Райфайзен банк /България/“ ЕАД с договор за цесия от ***г. е било прехвърлено на
„СГ Груп“ ЕАД. Този извод не може да се изведе и от съвкупния анализ на
представените по изпълнителното производство договори. Дори да се приеме
обратното, то надлежен ответник продължава да е „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
защото договорът за цесия е породил действие спрямо длъжника от уведомяването му -
с получаване на отговора на исковата молба, който момент е настъпил в хода на вече
висящ процес и приложение намира разпоредбата на чл. 226 ГПК.
Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното
производство, изцяло се възприема от въззивната инстанция.
Към 12.11.2013 - датата на образуване на производство по изпълнителното
дело, е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
3
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР
2/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, т.е. тези разрешения се прилагат от датата
на обявяване на ТР 2/2015г. на ОСГТК – 22.06.2015г. или до 22.06.2015 г. давността по
отношение на спорните суми е била спряна поради факта, че за тяхното събиране е
образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след
26.06.2015 г.
Предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок и
обратно, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК би следвало да започне да тече
отново, считано от следващия ден на молбата по чл. 426, ал. 2 ГПК. Последицата,
предвидена в чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК от бездействието на взискателя, би настъпила
когато в продължение на 2 години от взискателя не са поискани "същински"
изпълнителни действия по см. на т. 10 от цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От подаването на молбата за образуване на
производството, съдържаща искане за налагане на запор върху вземания на длъжника и
изпълнение върху недвижими имоти е започнал да тече срокът по чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК, като същият е изтекъл на *** г., когато изп. производство е прекратено и всички
изпълнителни действия след тази дата биха били недопустими и не биха прекъснали
погасителната давност за вземането. Прекратяването е настъпило по силата на закона и
без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на
материалното право и взискателят може да инициира по реда на чл. 426 ГПК наново
изпълнително производство като се образува ново канцеларско дело под нов номер въз
основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане на
погасителната давност, каквито данни няма по делото.
Относно приложимият за вземанията давностен срок настоящият съдебен
състав намира следното. Според разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от
1993 г., ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, с ДВ, бр. 275 от
1950 г., действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за
издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване на искова молба и
само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма
такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното
производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т. нар.
4
"несъдебни изпълнителни основания" по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от
законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист. Понастоящем в
заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява
дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл.
404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение
са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424
ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС
по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични
плащания, каквото е процесното вземане за лихви, установено с решение, постановено
по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу
заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане
би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
"Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява
с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение.". Следователно по действащия ГПК няма основание
да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове
на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., ГК,Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
5
погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал.
2 ЗЗД.
В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, нова давност
относно вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. и към 26.09.2019г. датата на
исковата молба петгодишният давностен срок все още не е изтекъл, поради което
отрицателният установителен иск се явява неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да съобразява по правилата
на чл. 235, ал. ГПК изтеклата в хода на процеса давност. Предявеният иск се
индивидуализира с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата
молба и съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба.
Когато претендираното право произтича от факт, който не е посочен в петитума на
исковата молба и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен съгласно
чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на ищеца въпрос по този факт, като укаже значението му
за претендираното право. Когато ищецът заяви становището си по факта (осъществил
се е или не се е осъществил), съдът записва неговото изявление в протокола и дава
указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи
доказателства за установяването или опровергаването на факта. Други факти ищецът
може да включи в предмета на доказване като предприеме изменение на иска по
основание, в общия исков процес – съгласно чл. 214 ГПК. В приложното поле на чл.
235, ал. 3 ГПК попадат новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право
такова, каквото е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск.
Това не може да бъдат факти, които са основание на нов иск. За ответника, правно
релевантните новонастъпили факти са тези, на които се основават негови
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи
възражения (всички тях той може да направи по-късно съгласно чл. 147 ГПК), а за
ищеца – настъпилата в хода на процеса изискуемост на вземането, както и
противопоставимост или пораждане на действие за насрещната страна на възникнали
права или на извършени изявления. За двете страни, правно релевантните
новонастъпили факти са събития, които не зависят от волята на страната, която черпи
права от осъществяването им. В този смисъл е решение № 86/14.08.2014 г. по гр. д. №
6766/2013 г., ІV ГО на ВКС и определение 737№ 86/20.10.2016 г. по гр. д. № 2913/2016
г., ІV ГО на ВКС, които визират хипотеза на период на неизпълнение на задължение на
насрещната страна по облигационната връзка, настъпил след предявяване на иска, като
се приема, че добавянето на нов период на неизпълнение след предявяване на исковата
молба е възможно само при условията на чл. 214 ГПК.
Според определение № 545 от 7.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, основанието на установителния
иск за право на собственост, основано на давностно владение са обстоятелствата
относно владението, чийто период е определен с начален и краен момент.
Придобивната давност е въздигнат от закона в юридически факт, с който се свързва
настъпването на правните последици по чл. 79, ал. 1 ЗС. Затова с исковата молба
следва да се конкретизира периодът, през който е упражнявано владението и е изтекъл
срокът на придобивната давност - най-късно към момента на предявяването на иска за
собственост. Периодът на давностното владение е основанието на установителния иск
за собственост, основан на този придобивен способ и позоваването на нов период,
различен от първоначално заявения може да стане само по пътя на изменение на
6
основанието на иска в рамките на предвидения в закона преклузивен срок (чл. 116, ал.
1 ГПК (отм.); чл. 214 ГПК). Продължилото и след предявяването на иска владение, в
случай че такова е налице, не би могло да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК (чл.
188, ал. 3 ГПК (отм.) като факт настъпил след предявяването на иска от значение за
спорното право. Законът има предвид такива факти, които макар и съществували в
хода на съдебното производство се съдържат в заявеното от ищеца основание на
предявения иск, но не и такива, които сами по себе си обосновават ново основание и
затова могат да бъдат релевирани само чрез предявяване на нов иск.
Действително в трайната си практика по приложението на чл. 116, б. "б" ЗЗД
ВКС приема, че погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от
носителя на спорното вземане. Означава ли това, че изтеклата в хода на процеса
давност следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал.3 ГПК или в последващ
процес този срок изтекъл в хода на процеса, заедно с изтеклия преди него ще са
основание на новия иск?
В решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г., ІІ ГО на ВКС е прието,
че ако предвиденият в чл. 79 ЗС срок е изтекъл към момента на приключване на
устните състезания, е налице факт от значение за спорното право, който е настъпил
след предявяване на иска и следва да бъде съобразен от съда съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК (респ. - чл. 188, ал. 3 ГПК /отм/).
Предявяването на отрицателен установителен иск, обаче, няма за последица
предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115, б. "ж" ЗЗД действие.
Цитираната съдебна практика е формирана по приложение на института на
придобивната давност. Когато владелецът предяви положителен установителен иск за
собственост или ревандикационен, основан на давностно владение, то се зачита и
теклата в хода на процеса давност, но тогава ответникът разполага с възможността да
предяви насрещен иск и да прекъсне давността. В случая при предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че процесното вземане, за което е
издаден изпълнителен лист е погасено по давност, носителят на вземането не разполага
с правна възможност да прекъсне давността, течаща в хода на производството, тъй
като той вече не може да предяви иск за вземане, което е вече съдебно признато. Той
може да предприема изпълнителни действия, с които да прекъсва давността и които
също да се вземат предвид от съда по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, но ищецът би могъл да
обезпечи иска си посредством спиране на изпълнението и така да препятства
възможността ответникът да предприема активни действия. Следва и в тази хипотеза
да намери приложение общият принцип, че давност не може да тече срещу лице, което
не може да защити правата си.
Предвид тези съждения настоящият въззивен състав приема, че основанието
на иска е изтеклият период от време до завеждане на иска и единствено той следва да
се преценява от съда.
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал.
8, вр. чл. 273 ГПК въззиваемото дружество има право да му бъдат присъдено
7
възнаграждение, с оглед процесуалната защита от юрисконсулт пред настоящата
инстанция, в размер, определен от съда по реда на чл. 27 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид процесуалното поведение на
въззиваемото дружество и осъществените от него процесуални действия пред
въззивната инстанция, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение от
100 лв., които ищецът - въззивник следва да бъде осъдена да заплати на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД.
Тъй като се касае за гражданско дело и цената на иска е над 5 000 лв., то по
аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК, решението подлежи
на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 423/19.02.2020 г., постановено по гр.д. №
5511/2019 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА К. К. П., ЕГН ********** да заплати на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК
сумата от 100, 00 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
Окръжен съд - Перник.
Решението е постановено при участието на „ СГ Груп“ ЕАД, като трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8