Решение по дело №1029/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от К. С. М. с [ЕГН] чрез адв.С. К., АК - Пловдив против решение № 244/07.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 5284/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас. Счита, че съдебното решение е незаконосъобразно. Възразява за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство и съставяне на АУАН в противоречие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – Началник сектор в ОД на МВР - Бургас, Първо РУ, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0431-000025/08.06.2023 г. издадено от началник сектор в ОД на МВР - Бургас, Първо РУ, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на К. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи и в предвидените за това срокове, при ясно описание на вмененото на водача нарушение и правилна правна квалификация на деянието. По същество е обоснован извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране административнонаказателната отговорност на лицето на соченото основание, като съдът се е позовал на отразеното в АУАН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае управление на МПС без използване на обезопасителен колан, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Съобразно така приетото за извършено нарушение е приложена санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба 50 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на чл.42 от ЗАНН при съставяне на АУАН, поддържани и пред настоящата инстанция. Правилно е прието в обжалваното решение, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, тяхното съдържание е в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По делото безспорно се установява, че наказанието е наложено в хипотезата на необезопасен с колан водач и това много ясно е посочено както в наказателното постановление, така и в съставения АУАН, поради което не е налице нарушаване правото на защита на лицето. Вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, като и в АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, което се твърди да е извършено, като фактическото описание на нарушението е достатъчно ясно е безпротиворечиво.

По отношение на приетото за извършено нарушение, настоящия съдебен състав счита, че същото е недоказано.

Принципно, актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в акта не се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият, в случая нарушителя, се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, съгласно чл.103, ал.1 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. В този смисъл е и т.6 от Постановление № 2/15.12.1978 г. по н.д.№ 2/1978 г. на Пленума на ВС, в което е прието, че „Когато актът не се оспорва, а се възразява само срещу размера на наказанието, той е доказателство за извършеното нарушение. Съставеният акт обаче няма презумптивна доказателствена сила. От това следва, че когато актът се оспорва, съдът е длъжен да събере доказателства за отразените в него фактически констатации чрез разпита на актосъставителя, свидетеля и др.“. Ето защо, ако извършването на нарушението не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде отменено.

Действително съществува разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, при преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, ако са редовно съставени и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Същевременно обаче, по силата чл.14, ал.2 от НПК която предвижда, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, в съдебното производство тези констатации в АУАН не могат да имат такава обвързваща доказателствена сила. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, от лицето посочено за нарушител и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая, наказателното постановление е обжалвано изцяло, като по делото не са ангажирани никакви доказателства, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение, включително и при разпита на актосъставителя и свидетеля посочен в АУАН, от тях се сочи, че нямат никакъв спомен за случката. Ето защо, след като по делото не са събрани никакви доказателства за извършване на нарушението, в т.ч. и от показанията на контролните длъжностни лица не се установява безспорно, че към момента на извършената проверка касатора е осъществил деянието за което е ангажирана отговорността му, наказателното постановление се явява незаконосъобразно.

С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 244/07.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 5284/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0431-000025/08.06.2023 г. издадено от началник сектор в ОД на МВР - Бургас, П. Р. управление.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.