Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на осми март през две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело №318 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба от Х.А.П. от ***, срещу Ревизионен акт № Р-16000921000411-091-001/02.08.2021
г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №532/08.10.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателката намира оспорения акт за
непраилен, като постановен при съществени
нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон.
Счита, че РА, както и решението на директора на Д“ОДОП“ не съдържат произнасяне
по направеното възражение, както и че в хода на ревизията не е извършена
проверка, която да даде възможност на ревизираното лице да ангажира
доказателства за притежавани парични средства, в предходни периоди. Намира за
неправилно заключението на РО за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане неоснователно е била определена по реда
на чл.122, ал.2 ДОПК. Сочи, че РО не е
анализирал представеното споразумение от 10.11.2013 г. за предоставяне на заем
в размер на по 5 000 лв., за четири поредни години. Твърди, че
последното споразумение има характер на четири отделни договора за заем и
съдържа уговорка за предоставяне в заем на конкретни парични суми, времето на
предоставяне, както и начин и срок на връщане. Сочи също, че в изпълнение на
т.3 от споразумението, РЛ е извършило плащане по банков път, за връщане на
предоставените му в заем парични суми, с посочено основание - за погасяване на
заем. Във връзка с получените по горното споразумение суми
счита, че при определяне на паричните потоци за 2015 г. и 2016 г., неоснователно не са били включени и сумите по
споразумението, респ. неправилно е прието превишение
на разходите и определени допълнителни задължения данъци и осигурителни вноски. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски. В с.з., лично
и чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.
Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в писмено
становище от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Намира оспорения ревизионен
акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в него, както и в потвърждаващото
го решение на директора на Д“ОДОП“,
гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако
същото е над минимума, определен в Наредба №1/2014 г.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16000921000411-020-001/25.01.2021 г., издадена
от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия
на Х.А.П. от ***, за установяване на задължения за: данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/; ДОО –
за самоосигуряващи се лица; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ –
за самоосигуряващи се, както и вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ –
за самоосигуряващи се, всичките за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2019 г. Срокът за извършване на ревизията
е продължен със Заповед № Р-16000921000411-020-002/22.04.2021
г. и Заповед № Р-16000921000411-020-003/25.05.2021
г.,издадени от същия орган по приходите. Заповедите
са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното
лице.
В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-16000921000411-092-001/09.07.2021
г., връчен на адресата по електронен път, на 16.07.2021 г. /л.75/. Въз основа на
горния РД е издаден и процесния Ревизионен акт № Р-16000921000411-091-001/02.08.2021
г., с който, по отношение на РЛ са установени допълнителни задължения за 2016
г., общо в размер на *** лв. - главница и *** лв. – лихви за просрочие към 02.08.2021 г., от които: данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ - *** лв. /главница/ и *** лв. - лихви върху горната
сума; вноски за ДОО - *** лв. - главница и *** лв. - лихви; вноски за ЗО - ***
лв. - главница и *** лв. – лихви, както и вноски за УПФ - *** лв. – главница и ***
лв. – лихви.
С Решение №532/08.10.2021 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил
Ревизионен акт № Р-16000921000411-091-001/02.08.2021 г., относно определените в
него задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за ревизираните периоди, ведно с лихвите към
тях.
В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото констатации:
През ревизирания период
/01.01.2015 г. – 31.12.2019 г./,
РЛ е местно физическо
лице по смисъла
на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, ***,
със *** К. М. П. и *** деца. На 10.11.2009 г. е регистрирано в регистър БУЛСТАТ
за извършването на счетоводни и одиторски
дейности и данъчни консултации. За
периода на ревизията има регистрирани трудови договори с „***“ ЕООД и „***“
ЕООД на длъжност „***“ и е осигурявана чрез горните дружества, както и като самоосигуряващо се лице с код за вид осигуряване „12“. На
основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО са внесени и задължителните осигурителни
вноски за ревизирания период. Ревизираното лице няма регистрация за целите
на ЗДДС. Подавало е годишни данъчни декларации /ГДД/
по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички ревизирани данъчни периоди, като е декларирало
доходите, получени по трудови правоотношения, както и доходите от стопанска
дейност по Приложение №3 – извършване на счетоводни
и одиторски дейности
и данъчни консултации.
За изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, при
ревизията са извършени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения
РД, неразделна част от РА, съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Във връзка с извършваната
ревизия са предприети действия за събиране на доказателства, като на основание чл.
37, ал. 2 и ал.3 и чл. 53 от ДОПК, на РЛ
е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения
№Р-16000921000411-040-001/04.02.2021 г., с което са изискани данни, сведения, документи
и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите, направените
разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани
финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица, получавани
заеми от физически и юридически лица. Във връзка с горното искане, с писмо
вх.№94-00-943/09.03.2021 г., РЛ е представило издадени фактури, справки за
реализиран оборот от свободна професия за ревизирания период, както и други
справки.
Жалбоподателката е представила и писмени обяснения № 94-00-934/ 23.06.2021 г., според които наличните парични средства към 01.01.2015 г. са били *** лв., с произход: трудови
възнаграждения; доход от упражнявана свободна професия, видно от ГДД и
изтеглен, на 16.04.2013 г., кредит от „***“ в размер на *** лв., от който, с ***
лв. са погасени стари задължения, а
останалата част - *** лв., е била налична към 01.01.2015
г.
След направен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и получената
информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ,
Искания до специализирани контролни органи и др., и при направената съпоставка
между приходите и разходите на задълженото лице, е прието, че Х.П. не доказва
наличието на начално салдо от *** лв., към 01.01.2015
г., както и че към последната дата, лицето е разполагало с налични парични
средства, в размер на *** лв., която сума е отразена като начално салдо в
паричния поток за 2015 г.
На 24.06.2021 г., на лицето са връчени:
уведомление №16000921000411-139-001/24.06.2021 г. по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК; уведомление
№16000919000106-113-001/24.06..2021 г., по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, както и Искане №16000921000411-040-002/24.06.2021
г. /л.648/, за представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за имуществено
състояние и източници на доходи на физически лица, за всеки един от проверяваните
данъчни периоди. С писмо вх.№94-00-4356/05.07.2021 г., РЛ е представило декларации
по чл.124, ал.3 ДОПК за периода 2015 г.-2019 г. В декларацията за 2015 г.
/л.134/, в т.III.3
„Финансови активи“ е посочило налични парични
средства в размер на *** лв., придобити в периода 2013-2014 г. и
представляващи доходи от работна заплата, заем от „***“ и доход от
упражняваната свободна професия, а в декларацията за 2016 г., няма посочени
налични парични средства.
При извършена съпоставка на получените доходи и извършените разходи, е установена
отрицателна разлика в размер на *** лв. за данъчен период 2016 г. В
изготвения паричен поток на физическото лице за 2016 г. e прието наличието на парични средства
в брой – *** лв. и в банкови сметки- *** лв. към 01.01.2016
г. Признати са приходи, общо в размер на *** лв., формирани от: доходи от
трудови правоотношения - *** лв., доходи от друга трудова дейност – *** лв.,
доходи от продажба на недвижимо имущество - *** лв. и необлагаеми доходи - ***
лв. Разходната част е формирана от налични
парични средства в банкови сметки в края на данъчния период – *** лв.; разходи
за вноски по кредит – *** лв., разходи за екскурзии и пътувания – *** лв. и др.
по VAT – *** лв. /общо *** лв./; разходи
за осигуровки като самоосигуряващо се лице - *** лв.,
дарение на В. П. / ***/ – *** лв. и други разходи /банкови такси/– ** лв.
След анализ
по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е прието, че за
2016 г.
е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - получените приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото
и финансовото му състояние, което води до определяне на данъчната основа за 2016
г., по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Респ. констатираното превишение
със сумата
от *** лв. на разходите, спрямо приходите представлява недеклариран и необложен доход от трудова дейност.
Установената данъчна основа за 2016 г. е общо в размер на *** лв., формирана от
декларираната от РЛ данъчна основа от *** лв. и установеното при ревизията превишение от *** лв., като от последната сума са
приспаднати вноските по КСО и ЗЗО в размер на *** лв. По отношение на
възраженията на РЛ за неправилно определен размер на наличните парични средства
в брой към 01.01.2015 г. и към 01.01.2016
г., съобразно споразумението от 10.11.2013 г. е прието, че последното
споразумение е представено след изготвянето на РД; липсват доказателства за
произхода на посочените суми, както и такива за реално предаване на сумите. По
отношение на кредитния превод в размер на *** лв. извършен от РЛ към Г. А. /л. 201/ е посочено, че не са налице
данни за причината за този превод, в т.ч. и договор за заем, като РЛ не е
декларирало и дължими суми за заеми в съответната ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
В резултат са установени допълнителни задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в
размер на *** лв. - главница, както и
лихви в размер на *** лв., съгласно приложен лихвен лист.
Предвид установените в хода
на ревизията недекларирани приходи от трудова дейност за 2016 г. липсата на доказателства за произхода на
средствата, както и че сумите са резултат на дейност, за която лицето подлежи
на осигуряване, като самоосигуряващо се лице, РО е
приел, че същото е извършвало трудова дейност и на основание чл.124а ДОПК,
определил и допълнителни задължения за
ЗОВ, върху дохода, установен по реда на чл.122-124 ДОПК, както следва: за ДОО - *** лв. - главница и *** лв. - лихви; за УПФ - *** лв. – главница
и *** лв. – лихви и вноски за ЗО - *** лв. - главница и *** лв. – лихви. Размерът на осигурителните
вноски, е определен съобразно чл.6, ал.1, т.2; чл.157, ал.1, т.1, б.“в“ КСО и
чл.40, ал.2, т.1 ЗЗО. За невнесените в законоустановения
срок задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за ревизираните
години, са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
По делото /л.74/ е приложено и Споразумение от 10.11.2013 г., сключено
между В. Х. М., като заемодател и Х.А.П., като заемополучател,
според което: „В. М. ще дава в брой, сумата от *** /***/ лева, четири поредни
години: 2013, 2014, 2015 и 2016 г., до края на съответната година, на Х.П., за
ползване според нуждите й.“ Според
уговореното в споразумението, жалбоподателката П. се
задължава да върне предоставената сума, общо в размер на *** лв., на *** – Г. Л.,
до края на 2018 г. Горното споразумение е било приложено към подадената жалба с вх.№ 94-00-4967/02.08.2021
г., срещу изготвения ревизионен доклад.
Според показанията на свидетелката Г. А. Л., през 2018 г., Л. е получила от
*** – Х.П., парични средства в размер на *** лв. Последната сума била
предоставена на П. от *** – В. М., през 2013 г., за развиване на бизнес ***.
Свидетелката твърди също, че преведената й сума, в размер на *** лв. представлява половината от стойността
на апартамент, който е бил собствен на В. М., а понастоящем е собственост на жабоподателката П.
В съдебно заседание е приета ССчЕ, за изготвянето
на която вещото лице е проучило наличните по делото доказателства. При
изготвяне на заключението си вещото лице е включило в паричния поток за 2015 г.
и 2016 г. и твърдяните от жалбоподателката
доходи от заем по споразумението от 10.11.2013 г., сключено между В. Х. М. и Х.А.П.
Според заключението, ако при изготвянето на паричните потоци за ревизирания
период се вземе предвид сумата от *** лв. по горното споразумение, то не е
налице превишение на разходите над доходите по
отношение на Х.П.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен
контрол. Оспореният Ревизионен акт е потвърден с Решение №532/08.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП.
Разгледана по същество, жалбата е частично неоснователна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
При извършената проверка
на оспорения РА, съдът установи, че същия
е валиден административен акт,
издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган и в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който
е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на
РД е отразено,
че са
издадени чрез информационна система "Контрол",
като електронен
документ,
подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен
носител като заверен от страната
препис е допустимо, по силата
на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени
и на електронен носител, поради което съдът намира,
че обжалвания ревизионен акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
Оспорения акт е постановен в рамките на законоустановените
срокове и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК относно формата
и съдържанието му.
В случая, размерът на дължимия данък по ЗДДФЛ е определен по особения ред на
чл.122 ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на обстоятелство по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. С последната разпоредба
е предвидена възможност, органът по приходите
да приложи установения от съответния закон размер на данъка към основа, определена
от него по реда на ал. 2, когато декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото
му състояние за ревизирания период.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване
на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Тази презумпция е
оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Така, в производството по съдебно обжалване
на РА, за задължения, установени по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи,
както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи твърдяните от него факти и обстоятелства,
с които се опровергават фактическите констатации в акта.
При наличните доказателства,
съдът приема, че органите по приходите правилно са констатирали наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, предвид установените данни
за несъответствие на декларираните и обложени доходи, които да покриват извършените
от лицето разходи. Съгласно разпоредбата на чл.
122, ал. 2 от ДОПК при определянето на данъчната основа следва да бъдат
отчетени редица обстоятелства, включително относимите документи - официални и такива с достоверни
данни. При извършване на ревизията е изискано представяне на информация за
всички заеми, в т.ч. и от физически лица, през ревизирания период, както и
документите, свързани с предоставянето на такива заеми. В тази връзка РЛ е
представило писмено обяснения № Рев.2801/29.06.2018 г., в което не е посочило
наличието на суми, получени в заем от трети лица, по силата на сключени
договори за заем.
Съдът
констатира, че е извършен и анализ
на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, за установяване
на финансовия резултат на жалбоподателя, подлежащ на
облагане. На ревизираното
лице е изпратено уведомление чл. 124 от ДПОК, с което е било известено, че
данъчната основа, във връзка с определяне на данъчните задължения, ще бъде определена по реда на чл.
122 от ДОПК, поради което е спазена и процедурата по чл.122 ДОПК.
Определените допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, са съответни и на материалния закон, по следните съображения:
Според жалбоподателката, при формирането на паричния поток за 2015 г. и 2016 г., неоснователно не са
включени парични суми, предоставени й в заем от нейната майка, съгласно
писменото споразумение, сключено на 10.11.2013 г. От своя страна, приходната
администрация приема за недоказано, както реалното
предаване на сумите по горното споразумение, така и фактическото наличие на такива
средства у заемодателя.
Съдът намира, че правилно, при формирането на началното салдо за 2016 г.,
не е било кредитирано представеното споразумение от 10.11.2013 г. Последното
споразумение има характер на договор за паричен заем, за предоставяне на суми от по ***
лв. за четири години, в периода 2013 г.-2016 г., общо в размер на *** лв. В тази връзка,
представеното споразумение следва да бъде преценено с оглед разпоредбата на чл.
240 от ЗЗД, според която с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Доколкото договорът за заем е
реален договор, следва да бъде доказано и реалното предаване на сумата между
страните чрез надлежни доказателства. Съдът
констатира, че споразумението, на което се позовава жалбоподателката
е в писмена форма, подписано от двете страни по договора /заемодател и заемополучател/, но без нотариална заверка на подписите. В
случая, писмени доказателства за предоставянето
на сумите, предмет на споразумението, не са представени нито пред
ревизиращия орган, нито пред съда. Не се установи също,
в периода на действие на споразумението 2013-2016 г., да са настъпили и факти и обстоятелства по чл. 181 от ГПК, които да доказват достоверно, че
посочените суми от по *** лв., са били
предадени на жабоподателката, съответно до края на: 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. От това следва извод,
че жалбоподателката не установи по начин, противопоставим на ответната
страна, че сумите, посочени в договорите за заем,
реално са били предоставени. Последният извод не се опровергава и от
обстоятелството, че заемодателят - В. М. е разполагала със съответните
средства, видно от представените
извлечения от банкови сметки на В. М. и А. М., в периода 2013-2016 г., след като не се
доказа, сумите, посочени в споразумението, да са били реално предадени на жалбоподателката. Освен това, от
показанията на свидетелката става ясно, че преведената
й сума, в размер на *** лв. представлява половината от стойността на
апартамент, предоставен на жабоподателката П. от ***
- В. М. Дори да се приеме, че е налице предаване на горните суми, то според
показанията на свидетелката Г. А. Л., това е станало през 2013 г., за развиване
на бизнес ***, като не са представени никакви доказателства, че към 01.01.2016 г. ревизираното лице е разполагало с цялата или
част от заетата сума, т.е., че последната сума е останала в патрумониума
на жалбоподателката в периода, за който е
констатирано превишение.
Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството, че жалбоподателката не е декларирала, по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, получените от нея парични заеми, непогасени към съответния данъчен
период. Освен това, в
писмените обяснения № Рев.2801/29.06.2018 г., дадени във връзка с извършваната
проверка, жалбоподателката не е посочила наличието на
суми, получени в заем от трети лица, по силата на сключени договори за заем,
въпреки, че по-късно се твърди, средствата да са получени още в периода 2013 г.
– 2016 г. Според т.3 от ИПДПОЗЛ №
П-16000918102313-040-001/15.06.2018 г.,
ревизиращите са изискали информация за всички заеми, в т.ч. и от ФЛ през
ревизирания период, както и документите, свързани с предоставените заеми.
Писмените обяснения са съставени най-късно на 29.06.2018 г., когато са заведени
в деловодния регистър на данъчната администрация, като визираните в споразумението
парични суми, се твърди да са предоставени преди 2018 г.
Във връзка с
горното, след анализ на обстоятелствата от значение за определяне на доходите и
разходите на жалбоподателката за ревизираните
периоди, не се установи по-висок размер на разполагаемите парични средства
/начално салдо/ както към 01.01.2015 г., така и към 01.01.2016 г., от
тези, установени при ревизията.
При
така приетото и след като жалбоподателката не ангажира надлежни доказателства, с които да опровергае
фактическите констатации, съдържащи се в оспорения акт, следва да се приеме, че
обжалвания ревизионен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон,
като правилно и законосъобразно е определена данъчна основа по реда на чл.122 ДОПК,
както и допълнителни
задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на *** лв. - главница, и лихви в размер на *** лв.
Относно определените задължения по КСО и ЗЗО:
Приходният орган е приел, че установеното превишение на
разходите над приходите е от извършвана от РЛ трудова
дейност, като за това превишение жалбоподателката
дължи задължителни осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице върху дохода,
установен по реда на чл. 122-124 от ДОПК. В случая обаче, не са налице
доказателства, констатираното превишение за 2016 г.
да е доход именно от трудова дейност, за да се приеме, че същият представлява
осигурителен доход, за който се дължат и задължителни осигурителни вноски по
КСО и ЗЗО.
Предпоставка
за възникването на осигуряване, съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на
КСО, е осъществяването на трудова дейност. По аргумент от горните разпоредби, само доходът, придобит от
трудова дейност е относим към осигуряването за ДОО,
ЗО и УПФ. В конкретната хипотеза, установеният недостиг на средства за 2016 г.
в размер на *** лв. е с неустановен произход, като в хода
на ревизионното производство не е установен източникът на тези парични средства. По отношение на тези средства, не
е налице и законова презумпция, че са с източник трудова дейност и
представляват осигурителен доход, за да са дължими и задължителни осигурителни
вноски. В този смисъл е ТР №2/02.02.2022 г.,
постановено по ТД №8/2020 г. на ОСС на ВАС, като според горното тълкувателно
решение, обстоятелството, че източникът на средства е именно от осъществявана
от РЛ трудова дейност следва да се докаже от органите по приходите. Както беше
посочено по-горе такива данни не се съдържат в административната преписка,
поради което РА, в частта му, в която са определени задължения за ДОО - *** лв. - главница и *** лв. - лихви; вноски за ЗО - ***
лв. - главница и *** лв. – лихви, както и вноски за УПФ - *** лв. – главница и ***
лв. – лихви, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
При този изход на спора, на основание
чл. 161, ал.1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 192 лв.,
съответно на отхвърлената част на жалбата. Жалбоподателят е направил разноски, общо в
размер на 1196 лева, от които: 10 лв. за държавна такса; 400 лв. за възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 786 лв. Съобразно уважената част на жалбата следва
да бъде присъдена сумата от 861
лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд
– Кърджали
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен
акт № Р-16000921000411-091-001/02.08.2021 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, в частта, в която на Х.А.П.
са установени
задължения за 2016 г., както следва: за ДОО - 1 548,18 лв. - главница и 668,78
лв. - лихви; вноски за ЗО - 967,61 лв. - главница и 417,99 лв. – лихви, както и
вноски за УПФ - 604,76 лв. – главница и 261,24 лв. – лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.П. срещу
Ревизионен
акт № Р-16000921000411-091-001/02.08.2021 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, в частта, в която са установени допълнителни задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ - 1 206,86 лв. -
главница и 521,34 лв. - лихви.
ОСЪЖДА Х.А.П. от ***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, разноски по делото в размер на 192 лева.
ОСЪЖДА
Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП да заплати на Х.А.П. от ***,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на
861 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: