№ 9923
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110175155 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ в качеството на цесионер срещу
Л. Г. Л. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 1521.01 лева -
непогасена главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит PLUS –
18228371 от 13.11.2020г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“
КЧТ, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г., ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 29.02.2024г., до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски паричен кредит PLUS – 18228371 от
13.11.2020г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, на ответника е
предоставен кредит в общ размер на 2000.00 лева за потребителски цели. Сочи, че от общия размер
на кредита е удържана такса ангажимент в размер на 70.00 лева съгласно чл. 2, изр. 5 от договора, а
остатъка от сумата била преведена по банкова сметка на ответника. Твърди, че ответникът се
задължил да върне заемната сума в срок от 36 месеца или за периода от 15.12.2020г. до 15.11.2023г.
на погасителни вноски, определени в погасителния план в размер на 102.33 лева, представляващи
главница, застрахователна премия и лихва, уговорена в чл. 3, изречение 2 на всяко 15-то число на
съответния месец. Обяснява, че съгласно чл. 5, изр. 1 от договора се дължи и неустойка за времето
на забавата върху просрочените суми. Признава, че ответникът е извършвал плащания в периода
29.12.2020г. до 13.04.2021г. в общ размер на 408.99 лева, като останала неплатена търсената
главница. Обосновава правния си интерес от издадената в негова полза заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав, срещу
която е постъпило възражение. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя
1
доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава в срок отговор чрез адв. Димитрова,
в който признава иска за главница и моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска и
определи разсрочено плащане на задължението на 12 месечни вноски. Моли да не се присъждат
разноски на ищеца, а ако бъдат присъдени такива, то те да бъдат определени в минимален размер.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по чл.415 ГПК.
Предявените искове и производството са допустими и с оглед срочното подаване на възражението
по чл. 414 ГПК и идентичността на вземанията, претендирани в двете производства.
Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по силата на който е
предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост
на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, че договорът отговаря на
изискванията по ЗПК, в това число законосъобразно изчисляване на ГПР, наличието на валиден
договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено на ищеца, респ., че е титуляр на
вземането, както и надлежно съобщаване на извършените цесии на длъжника. Ищецът следва да
докаже и наличието на валидно застрахователно правоотношение по повод процесния договор за
кредит, ако в търсената сума има включена и застрахователна премия, в това число плащане на
първата вноска по застрахователния договор, за което последно обстоятелство не сочи
доказателства.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже
изпълнение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК и предвид възраженията на ответника в отговора на
исковата молба, съдът отделя за безспорни между страните следните обстоятелства: че ответника е
сключил договор за потребителски паричен кредит PLUS – 18228371 от 13.11.2020г., с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, по силата на който му е предоставена заемна
сума в размер на 2000.00 лева за потребителски цели, която следвало да върне до 15.11.2023г.; че
вземанията по договора са прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г.; че ответникът е погасил част от главницата
по кредита, плащайки сума в размер на 408.99 лева.
Приложените към исковата молба и документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите, поставени в исковата молба, се отклонява като ненеобходимо с оглед
становището на ответника.
Поради липсата на доказателства за предявяване на иска за пълните суми по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12406/2024г. на СРС, 55
състав, в срок спрямо длъжника, заповедта за разликата над предявената част от претенциите
подлежи на обезсилване съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК от исковия съд съгласно т. 13 от тълкувателно
решение от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК с № 7920/14.03.2024г., издадена по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55
състав, в следните части: за сумата над 1521.01 лева до пълния присъден размер 1 940,45 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 18228371 от
13.11.2020 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ЕОС МАТРИКС ЕООД, по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 29.02.2024 г. до изплащане на вземането; за сумата 1 264,74 лева, представляваща договорна
лихва за период от 15.03.2021 г. до 15.11.2023 г.; както и за сумата 62,23 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.11.2023 г. до 08.02.2024г.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 12406/2024г. на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
СЪДЪТ обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК и им предоставя възможност да сочат доказателства в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената
държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде
спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или
злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед
запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат
спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2025г. от 13:50 ч., за
когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект
за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и
обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по
делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се обезсилва издадената заповед за изпълнение
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис. В
останалата част – определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4