О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 11.08.2020г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен
граждански състав
На 11 август
2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов възз.ч.гр.д. №402 по описа на ЯОС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по
чл.274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано по частна жалба
от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД гр.
София, ЕИК-********* против
Разпореждане №2279/06.07.2020г. постановено по ч. гр. д. №1213/2020г. по описа
на ЯРС, с което отхвърлено заявлението на „Профи кредит България”ЕООД гр.
София, ЕИК- *********, против А. И. А. от гр. Я., В ЧАСТТА по т.9 б. В), с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на заявителя законна лихва от
28.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост, до изплащане на вземането. Желае
отмяната му, както и да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение
относно всички заявени вземания, претендирани със заявлението.
Частният жалбоподател сочи, че съдът неправилно е счел, че
дружеството не е отстранило констатираните нередности в подаденото заявление, в
указания му тридневен срок. Твърди, че дружеството е подало молба, с която е
изпълнило дадените от съда указния за посочване на размера на претенцията за
мораторна лихва, като е изложило следното становище: ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, претендирало законна лихва от 28.08.2019 г. -датата на
предсрочна изискуемост до окончателното изплащане на вземането. Не считало, че
заявителят има законово задължение да конкретизира законната лихва по период и
размер в случай като настоящия - когато окончателният размер и период на същите
бил неопределяем към момента, доколкото законната лихва се претендирала до
окончателното изплащане на вземането. Изразил становище,
че няма законово основание, на
което да се дължи държавна такса за претендираната законна лихва, поради това,
че вземането за лихва не се прекратявало с инициирането на съдебното
производство, а продължавало да тече до заплащане на главното вземане. Начинът,
по който претендирали вземането си, а именно: „Законна лихва: от 28,08,2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до
изплащане на вземането" бил
показателен за горното. Претендирали я като едно общо и неделимо вземане, и не
считали, че същото следва да бъде разделяно на отделни периоди и размери в
заповедното производство. Посочил е, че в българското действащо право, присъждането на
законната лихва била последица от уважаването на главния иск и тъй като не се
предявявал като самостоятелен иск, не се дължала държавна такса. Размерът на
законната лихва подлежал на установяване в изпълнителното производство.
В условията на евентуалност е посочено, че ако изложеното становище не
бъде прието, че общият размер на законната лихва за периода от 28.08.2019 г. до
12.03.2020 г. е 158,40 лв., като за периода от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020г. не се начислява законна лихва. Твърди се, че с молба до ЯРС е била отправена молба да
бъде даден нов срок да заплати държавна такса за законна лихва за периода от
28.08.2019 г. до 12.03.2020 г., като бъдат дадени нови указания, но такъв не е
бил даден, а заявлението в частта му за лихви отхвърлено.
ЯОС след като се запозна с
частната жалба, изложените в нея оплаквания, както и с приложеното ч.гр.д.
№1213/2020 г. по описа на ЯРС, намира, че жалбата е допустима – депозирана е в
срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество частната жалба се преценя за основателна.
Видно от ч.гр.д. №1213/2020
г. по описа на ЯРС, същото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи кредит България” ЕООД – гр. София против
А. И. А. от гр. Я., за суми по договор за кредит.
ЯРС е уважил искането на заявителя по
чл.410 от ГПК за: сумата
1188.96 лв. - главница,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит
№**********/23.07.2018 г., сумата 325.70 лв. - договорно възнаграждение за периода от 15.01.2019
г. до 28.08.2019 г., сумата 1365.08 лв. - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, сумата 40 лв. - такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от
30.12.2018 г. до 28.08.2019 г., сумата 89.09 лв. - лихва за забава за периода от 16.11.2019 г.
до 28.08.2019 г., както и сумата 110.18 лв. - разноски по делото, от които 60.18 лв.
платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С атакуваното разпореждане
заявлението е отхвърлено в останалата му част, по т.9 б. В), с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на заявителя законна лихва от
28.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост, до изплащане на вземането, като
заповедният съд е приел, че не са били изпълнени в срок указанията му
заявителят да отстрани нередовността, като посочи размера на претендираната
законна лихва и представи документ за платена държавна такса върху сумата.
Разпореждането е неправилно
в частта му, с която е отхвърлено заявлението за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
10.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Текущи лихви от подаване на
заявлението, могат да бъдат присъдени без да има нарочно предявен отделен иск
за тях и без да се изисква внасяне на ДТ. За да бъдат присъдени все пак трябва
да е заявено искана, каквото в случая е налице. Ето защо разпореждането в тази
му част следва да бъде отменено, и следва да бъде разпоредено длъжникът да
плати на заявителя и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 10.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата
и да се издаде заповед за
изпълнение за посочената законна лихва от ЯРС.
Що се отнася до претенцията
за лихва за
периода от 28.08.2019 г. до 12.03.2020 г., посочен от заявителя в нарочна молба
до ЯРС вх.№8523/25.06.2020г./ и в ЧЖ/. Неправилно е становището на
жалбоподателя, че за изтекли лихви до подаване на заявлението не е необходимо
да се сочи период, размерq както и да се внася ДТ.
Присъждане на лихви за забава до сезиране на съда, може да стане, само чрез
заявяването им за период, посочване на сумата по размер и след внасяне на
съответната ДТ, в случая, тъй като се касае за заповедно производство в размер на
2% върху интереса. В случая, ЯРС е оставил първоначалното заявление без
движение, по отношение на претендираните зак. лихви и е дал срок и указания до заявителя за да
посочи размера на законната лихва за периода от 28.08.2019 г. до 12.03.2020 г.,
и да представи документ за внесена ДТ върху сумата /без да посочи размера на
същата/. Съобщението за разпореждането на да е било връчено на заявителя на
22.06.2020г. В указания 3 дн. срок, заявителя е депозирал молба
вх.№8523/25.06.2020г., в която е изложил становището си, че указанията на съда
за посочване на размер на лихвата и за внасяне на ДТ са неправилни. В същата
молба обаче, заявителят изрично е посочил, че в случай, че становището му не
бъде прието, в условията на евентуалност посочва, че общият размер на законната лихва за периода
от 28.08.2019 г. до 12.03.2020 г. е 158,40 лв., като за периода от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020г. не се начислява законна лихва
и е поискал да му бъде даден срок за внасяне на ДТ. Това не е било
сторено от първоинстанционния съд, който неправилно е приел, че в срока за без
движение, не са били изпълнени указанията до заявителя. С оглед изложеното частната жалба се
преценя за основателна, а атакуваното разпореждане, като неправилно следва да
бъде отменено и в тази му част, а делото бъде върнато на ЯРС, с указания за
даване на срок на заявителя за внасяне на ДТ от 2% върху претендираната сума от
158,40лв., респ. след изтичане на срока за произнасяне по заявлението за законната лихва за периода от 28.08.2019 г. до 12.03.2020 г.
При този изход на делото в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски пред настоящата
инстанция, в размер на 65 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№2279/06.07.2020г. постановено по ч. гр. д. №1213/2020г. по описа на ЯРС, с
което отхвърлено заявлението на „Профи кредит България”ЕООД гр. София, ЕИК-
*********, против А. И. А. от гр. Я., в частта по т.9 б. В), с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на заявителя законна лихва от
28.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост, до изплащане на вземането, вместо което постанови:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
заявлението на „Профи кредит България”ЕООД гр. София, ЕИК- ********* срещу А. И. А. от гр. Я., за заплащане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата. Делото да се върне на ЯРС, за
издаване заповед за изпълнение за
посочената законна лихва.
ВРЪЩА делото
на ЯРС, за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на
настоящото определение, касаещи претенцията за лихва за периода от 28.08.2019 г. до
12.03.2020 г. в размер на 158,40лв.
ОСЪЖДА А. И. А.
от гр.Я., да заплати на Профи кредит България”ЕООД гр. София, ЕИК-
*********, сумата 65 лв.- разноски по въззивното производство.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.