Присъда по дело №6591/2022 на Софийски районен съд

Мотиви към присъда по НОХД№ 6591/2022 г. по описа на СРС-НО, 115
състав
Производството е образувано по внесен от Софийска районна
прокуратура обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение спрямо М. Й.
ЦВ., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, а
именно за това, че на 04.01.2020 г., около 13.51 часа в гр. София, по бул.
„Сливница“, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Княгиня
Мария Луиза“, управлявал МПС – лек автомобил марка „*******“, модел
„*******“, с рег. **********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно – 0.93 на хиляда, установено по надлежния ред,
предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози с Алкотест дрегер 7510 № ARDM 012 и проба
2397, след като е бил осъден за подобно престъпление с влязла в сила на
26.01.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 21007/2016 г. на СРС, 132 състав, на
основание чл. 343б, ал. 2 на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и с влязла в
сила на 02.06.2015 г. присъда по н.о.х.д. № 23583/2014 г. на СРС, НО, 22
състав за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание проведено на 12.12.2022 г. съдът е допуснал
изменение в обстоятелствената част на ОА, направено от страна на
представителя на СРП, като е изменен номерът на Алкотест дрегер 7510,
съответно от 012 на 0211.
В съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г., прокурорът поддържа
обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт, като счита
същото за несъмнено доказано от събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства. Пледира по отношение на подсъдимия Ц. да бъде
постановена осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
2 от НК, като с оглед установените смекчаващи вината обстоятелства да му
бъде определено наказание под средния предвиден в закона размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. оспорва повдигнатото обвинение.
Намира, че е нарушена процедурата по установяването на концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия, тъй като били допуснати нарушения в реда
предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. По-конкретно сочи, че към момента на
инкриминираното деяние, съставеният талон за изследва не отговаря на
законовите изисквания откъм съдържание и реквизити, тъй като било налице
изменение в Приложение № 1 към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Сочи, че от
доказателствения материал не се установява подсъдимият да е приел
показанията на дрегера, а в същото време не му било обяснено какви
алтернативи има за оспорване на резултата от дрегера, съответно дали би
желал да му бъде направено изследване с доказателствен анализатор или
медицинско изследване с вземане на кръв.
В правото си на лична защита се солидаризира със становището на
защитника си.
В последната си дума сочи, че не се счита за виновен и моли да бъде
освободен, за да се грижи за майка си.
Съдът, като анализира събраните в хода на съдебното следствие
доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. Й. Ц. е роден на ******* г. в гр. София, ЕГН
1

**********, българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, работещ, осъждан, с адрес: гр. София, **********
С протоколно определение от 02.06.2015 г., постановено по НОХД №
23583/2014 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, влязло в законна сила на
същата дата е било одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК,
за което са му били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 4
/четири месеца/, изпълнението на което било отложено, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, за срок от 3 /три/ години и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца. Към 04.01.2020 г. същият не бил
реабилитиран за посоченото осъждане.
С протоколно определение от 26.01.2017 г., постановено по НОХД №
21007/2016 г. по описа на СРС, НО, 132 състав, влязло в законна сила на
същата дата е било одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2 НК на
01.11.2016 г., за което са му били наложени наказания „лишаване от свобода”
за срок от 3 /три месеца/, което да бъде търпяно при първоначален „строг“
режим и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца.
Към 04.01.2020 г. същият не бил реабилитиран за посоченото осъждане.
Към 04.01.2020 г. подсъдимият М. Й. Ц. бил правоспособен водач и имал
издадено свидетелство за управление на МПС № *******, валидно до
08.05.2023 г. за различни категории, вкл. и за категория В.
На 04.01.2020 г. около 13.51 часа в гр. София М. Й. Ц. управлявал лек
автомобил марка „*******“, модел „****“, с рег. № *********, движейки се
по бул. „Сливница“ с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул.
„Княгиня Мария Луиза“. В управлявания от подсъдимия лек автомобил се
намирал и свидетелят Х****** и друго неустановено лице.
По същото време свидетелите С.С. и С.С. - полицейск СПСОВОР-СДВР,
били назначени като автопатрул 214, за времето от 08.30 часа до 20.30 часа на
04.01.2020 г. и изпълнявали служебните си задължения. Около 13.51 часа
свидетелите С. и С. се намирали в гр. София, ********, където спрели за
проверка управлявания от подсъдимия лек автомобил марка „***“, модел
***“, с рег. № ****.
Тъй като по време на проверката подсъдимият М.Ц. лъхал на алкохол,
свидетелите С. и С. поискали съдействие на екип на ОПП-СДВР за
извършване на проверка на Ц. за алкохол с техническо средство. На място
пристигнал екип на Отдел „Пътна полиция“-СДВР в състав В. П. П. и
С******.
Служителите на ОПП-СДВР извършили проверка на подсъдимия Ц. с
техническо средство за установяване употребата на алкохол „Алкотест
Дрегер 7510“, с фабричен № ARDM 0211 и извършената проба с № 2397, чрез
издишания от него въздух, отчела положителен резултат от 0,93 на хиляда
алкохол в кръвта. В.П. съставил срещу подсъдимия Ц. акт за установяване на
административно нарушение № 22715/04.01.2020 г. В.П. съставил на
подсъдимия Ц. и талон за медицинско изследване № 0058383, съгласно който
същият следвало да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ в срок до 45 минути от
връчването на същия. В талона за изследване подсъдимият Ц. попълнил
съответната графа, че поема показанията на техническото средство и се
подписал. Подсъдимият получил екземпляр от същия срещу подпис, след
което бил съпроводен от свидетелите С.С. и С.С. до УМБАЛ „Св. Анна“,
където отказал да даде кръвна проба за установяване на наличието на алкохол
в кръвта и попълнил декларация за отказа си.
2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –
частично от обясненията на подсъдимия М. Й. Ц., показанията на свидетелите
С. СТ. СТ., СТ. Г. СТ. (вкл. дадените на ДП и приобщени по реда на чл. 281,
ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК) и Х******, акт за установяване на административно
нарушение № 22715/04.01.2020 г. л. 3 от ДП/, извлечение от памет на
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARDM 0211 и извършената проба с №
2397 /л. 4 от ДП, талон за изследване № 0058383 от 04.01.2020 г. /л. 5 от ДП/,
заповед за прилагане на ПАМ № 175/07.01.2020 г. /л. 7 от ДП/, лист за
преглед на пациент № 432/04.01.2020 г. /л. 10 от ДП/, декларация за отказ да
бъде дадена кръвна проба /л. 9 от ДП/, копия от страници от журнал за прием
в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна - София“ АД, справка картон на
водача /л.13 от ДП/, писмо от О „ПП“ – СДВР, ведно с копие от ежедневна
ведомост /л. 56 от н.о.х.д/.
Съществени за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване
по настоящото производство са показанията на полицейските служители С. и
С., които непосредствено разпитани в хода на съдебното следствие имат
бегъл спомен за конкретния случай и по-точно успяват все пак да посочат
модела на управлявания от подсъдимия лек автомобил, както и че водачът е
бил тестван за употреба на алкохол, а за останалата част от протеклата
проверка заявяват липса на спомен.
Съдът взе предвид качеството на свидетелите - полицейски служители, в
чиито служебни задължения се включват ежедневни проверки на множество
лица, поради което липсата на подробен спомен за част от обстоятелствата,
например установената самоличност, вкл. ЕГН на водача, конкретното място
на извършване на проверка, резултата от проверката, съС.ието на водача,
предизвикало проверката и др. се преодолява чрез приобщаване на
показанията на свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство
със съгласието на страните. От прочетените показания на свидетелите по
категоричен начин се установява времето и мястото, на което подсъдимият е
управлявал лекия автомобил, неговата марка и регистрационен номер, както и
причината да бъде повикан екип на О „ПП“ – СДВР, а именно, че
подсъдимият е лъхал на алкохол.
Твърденията на свидетелите С. и С. относно положителния резултат от
изследването с дрегер на подсъдимия се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства - извлечение от памет на „Алкотест Дрегер 7510“, с
фабричен № ARDM 0211 и извършената проба с № 2397, в което е отразен
резултат от 0,93 промила, както и от издадения на подсъдимия талон за
медицинско изследване. В тази връзка следва да се отрази, че съдът не
кредитира изложеното от двамата свидетели относно номера на техническото
средство - № ARDM 012, доколкото видно от самото извлечение номерът на
техническото средство е № ARDM 0211, което се потвърждава и от изискана
от О „ПП“ – СДВР справка, съгласно която „О „ПП“ – СДВР не разполага с
Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № 012, а видно от ежедневна ведомост с
рег. № 4332Р—45732/20.11.2019 г. /приложена към справката/, на дата
04.01.2020 г. В. П. П. е бил назначен в екип със С******* като АП-91-3 от
08.00 часа до 20.00 часа е използвал Алкотест Дрегер 7510, с фабричен №
0211. Изложеното от свидетелите С. и С., че след проверката, съответно
извършването на теста подсъдимият е бил откаран в УМБАЛ „Св. Анна“,
където отказал да даде кръвна проба за установяване на наличието на алкохол
в кръвта и попълнил декларация за отказа си се подкрепя от приложения по
делото писмен доказателствен материал лист за преглед на пациент №
432/04.01.2020 г. и декларация за отказ да бъде дадена кръвна проба
3

Изложеното от горните двама свидетели се потвърждава и от изложеното
от свидетеля Х********, разпитан по искане на защитата, който заявява, че се
е намирал в управлявания от подсъдимия лек автомобил с още едно лице,
освен подсъдимият, когато е бил спрян за проверка, което обстоятелство
съдът намира за достоверно, доколкото и двамата свидетели полицейски
служители заявяват, че в автомобила е имало и други лица, когато са го
спрели. Свидетелят общо излага хронологията на събитията, като заявява, че
действително е била извършена проверка, като впоследствие е дошла и друга
кола, при което вече е била взета алкохолна проба на подсъдимия. В по-
съществената си част свидетелят разяснява отношенията между подсъдимият
и неговата майка, за която последния полага грижи, с оглед влошеното
здравословно съС.ие, което съдът намира за правдоподобно, доколкото се
подкрепя от представени от подсъдимия медицински документи.
Поради двойствена правна природа на обясненията на подсъдимия -
едновременно средство за защита и доказателствено средство съдът подложи
на внимателен анализ заявеното от подсъдимия и прие, че може да му се
довери отчасти. По същество подсъдимият не отрича обстоятелството, че е
отказал да даде кръвна проба, което мотивира с обявената към онзи момент
пандемия от Ковид 19, което съдът намира за правдоподно, от другата страна
самият той е посочил в талона за изследване, че се съгласява с резултатите от
извършения тест. От друга страна обаче съдът не дава вяра на изложеното от
подсъдимия, че не му е бил предложен друг вариант за тестване, доколко
видно от самия талон за изследване е, че е посочена възможност за
изследване за употреба на алкохол с доказателствен анализатор, с който
подсъдимият се е запознал, а и е получил екземпляр от талона срещу подпис.
От приетата по делото справка за съдимост се установяват предходни
осъждания на подсъдимия, вкл. и за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че
подсъдимият М. Й. ЦВ. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК.
От обективна страна безспорно по делото се установи, че на
инкриминираните дата и място - около 13.51 часа на 04.01.2020 г. в гр.
София, по бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към
бул. „Княгиня Мария Луиза“ подсъдимият М. Й. Ц. е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „*****“, модел „***“, с
регистрационен № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 0,93 на хиляда. Доказателствата по делото сочат именно
подсъдимия като водач на МПС. За да е съставомерно деянието, съгласно
разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК, управлението на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда, следва е да установено по надлежния
ред предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /в сила от 29.09.2017 г/. Именно в
насока допуснати процедурни нарушения от страна на екипа на О“ПП“-
СДВР, отзовал се на сигнала на св. С. и С., са възраженията от страна на
защита, с които се претендира несъставомерност на деянието. Съдът намира
тези възражения за неоснователни. На първо място неоснователно е
оплакването за несъответствие на реквизитите, съответно попълванията в
талон за изследване, изготвен от В.П.. Действително с измененията на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /обн. в ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г./ е отпаднало
4

от съдържанието на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата /преди
изм. Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3/, а именно талон за изследване,
реквизитът дали проверяваното лице приема или не показанията на
техническото средство /попълван именно от проверяваното лице/, но изрично
следва да се посочи, че съгласно § 25 от преходните разпоредби от
НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (ДВ, бр. 81 от 2018 г.) „Бланките на талон за медицинско изследване
по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от 2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и
доп., бр. 23 от 2006 г.; отм., бр. 61 от 2017 г.) и на талон за изследване по
приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на
тази наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните количества.“,
какъвто е и настоящият случай, доколкото видно от самата бланка на талона е
отпечатана през 2018 г. На следващо място съдът намира за неоснователни
оплакванията на защитата за допуснати нарушения от контролните органи,
доколкото не били разяснили на подсъдимия правото на проверка с
доказателствен анализатор, тъй като както беше посочено тази възможност
изрично е посочена в талона за изследване, с който последният се е запознал
и е получил екземпляр от същият. Съдът намира, че в конкретния случай
следва да бъдат приети показанията на алкотест дрегера за меродавни такива,
доколкото от една страна подсъдимият собственоръчно е попълнил в талона
за изследва, че ги приема и се е подписал, а съгласно чл. 3а от Наредба № 1
от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози „Установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване… „т. 2 -
лицето не приема показанията на техническото средство или теста;“, какъвто
настоящият случай очевидно не е. Действително съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 5 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози „Контролният орган
отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3а.“, но както не
посочено по-горе в случая по отношение на талона е приложим § 25 от
преходните разпоредни от НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба
№ 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр. 81 от 2018 г.), а един от
реквизитите на талон за изследване по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от
Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози е именно дали проверяваният приема
показанията на дрегера, което попълва собственоръчно. Все в тази връзка
съдът намира, че не е било налице правно задължение по отношение на
полицейските органи да попълват последващите реквизити в талона за
изследване, още повече и да придружават подсъдимият до УМБАЛ „Св.
5

Анна“, доколкото разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, предвижда такова задължение единствено установена с
техническо средство концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда.
При така изложеното съдът намира, че концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия при управление на процесния лек автомобил, а именно 0,93 на
хиляда е установено по надлежния ред предвиден в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /в сила от
29.09.2017 г/, а именно чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с
фабричен № ARDM 0211 и извършената проба с № 2397, съгласно чл. 3, ал. 1
от Наредбата.
На следващо място деянието е извършено от подсъдимия след като е бил
осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - с протоколно определение,
с което е одобрено споразумение, влязло в сила на 02.06.2015 г. по НОХД
23583/2014 г. по описа на СРС, НО, 22 състав. За осъждането на подсъдимия
Ц. по НОХД № 1282/2008 г. по описа на СРС, НО, 103 състав е настъпила
реабилитация по чл. 86 от НК, поради което за преценка дали е настъпила
реабилитация за останалите му осъждания следва да се съобразяват условията
и сроковете по чл. 88а от НК, доколкото е извършил престъпленията като
пълнолетен. За осъждането по НОХД 23583/20 г. по описа на СРС към
04.01.2020 г. не е била настъпила реабилитация, тъй като на първо място не е
изтекъл срокът по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК и на второ място в
срока на условно осъждане е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК,
по което е осъден с протоколно определение, с което е одобрено
споразумение, влязло в сила на 26.01.2017 г. по НОХД 21007/2016 г. по описа
на СРС, НО, 132 състав на 8 /осем/ месеца ЛОС. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият Ц. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и пряко ги е целял. Подсъдимият Ц. е съзнавал,
че е употребил алкохол и не следва да управлява автомобил, но въпреки това
съзнателно е привел автомобила в движение, целейки настъпването на
общественоопасния престъпен резултат. За наличието на пряк умисъл е
ирелевантно, че подсъдимият не е съзнавал точната концентрация на алкохол
в кръвта си, след като е съзнавал, че е поел немалко количество алкохол, с
оглед установената концентрация. Безспорно подсъдимият е съзнавал, че е
бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и въпреки това не се е
въздържал и е поел управлението на МПС, след като е употребил алкохол.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимия М. Й. ЦВ. престъпление санкционната
част на разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева. В този случай съгласно чл. 343г НК се налага и наказание
„лишаване от право да управлява МПС”.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът приема влошеното
здравословно съС.ие и напреднала възраст /92 г./ на майката на подсъдимия,
както и това, че същият полага грижи за нея, което се установява, както от
приложената по делото медицинска документация, така и от изложеното от
св. З***. В същото време съдът намира, че това обстоятелство не е по
характера си изключително такова, че да влече приложение на разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото в самата характеристика за личността на
6

своя син, М, Ц.а е посочила, че се самообслужва, което говори, че жизненото
и оцеляване не е в пряка зависимост от поС.но присъствие на подсъдимия.
Отделно видно от последната представена епикриза за М, Ц.а от 18.01.2023 г.
е видно, че същата е в задоволително общо съС.ие. Отделно от защитата в
хода на съдебното следствие бе направено доказателствено искане във връзка
с подадена молба от подсъдимия за назначаването му за социален асистент на
неговата майка, но доказателства в тази насока не бяха представени
впоследствие. Следва да се отбележи, че и останалите характеристики за
личността на подсъдимия са все в насока, че е действително полага грижи за
своята майка. Отделно от приложената документация се установя, че
влошеното здравословно съС.ие на майката на подсъдимия е с голяма
давност, видно от ЕР № 0139 от 19.01.2015 г., с отразена водеща диагноза
стар инфаркт на миокарда, което обаче не го възпряло да върши
противообществени прояви, като след този момент са налични още две
осъждания за извършени престъпления свързани с управление на МПС след
употреба на алкохол. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
предходните осъждания на подсъдимия /извън това по НОХД 23583/2014 г.
по описа на СРС, доколкото то обуславя съставомерността на процесното
деяние като престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК/. Видно от справката за
съдимост на подсъдимия с протоколно определение, с което е одобрено
споразумение, влязло в сила на 26.01.2017 г. по НОХД 21007/2016 г. по описа
на СРС, НО, 132 състав на 8 /осем/ месеца ЛОС. При така изложеното съдът
намира, че при подсъдимият се наблюдава едно трайна тенденция на
управление на МПС след употреба на алкохол, като с това си поведение
съществено засяга обществени отношение свързани с осигуряване
безопасността на транспорта и участниците в него. Не без значение е и
обстоятелството, че при извършената проверка в автомобила на подсъдимия
са се возили още две лица, чиито интегритет е бил застрашен от
неправомерното поведение на подсъдимия. Следва да се отбележи и
обстоятелство, че концентрацията на алкохол в кръвта е установена в размер
на 0,93 промила, което в почти двоен размер от предвидения в разпоредбата
на чл. 343б, ал. 2 от НК. С оглед изложеното съдът намира, че наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Ц. следва да надхвърля минимума и
го определи на една година и три месеца „лишаване от свобода”, както и
глоба в размер от 1 000 лева. Подсъдимият е трудово ангажиран, съгласно
заявеното от самия него и глоба в посочения размер не би била непосилна за
него.
Осъжданията на подсъдимия Ц. по НОХД 23583/2014 г. по описа на СРС
и НОХД 21007/2016 г. по описа на СРС, за които същият не е реабилитиран
изключва приложението на чл. 66, ал.1 от НК, ето защо наложеното
наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно. В
случая е приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС и
подсъдимият следва да търпи наказанието при първоначален „строг режим“,
тъй като по НОХД 21007/2016 г. по описа на СРС, НО, 132 състав, в сила от
26.01.2017 г. му е наложено наказание 8 /осем/ месеца ЛОС, което е търпял
ефективно и очевидно към 04.01.2020 г. не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС. При изпълнение на наказанието следва да се приспадне
времето, през което спрямо подсъдимия е изпълнявана МНО „Задържане под
стража“ и е бил задържан по реда на ЗМВР.
Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в чл. 343г НК
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като предвид
констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и
предходно осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК съдът определи
7

това наказание в размер на 3 години. Посоченият размер според настоящия
съдебен състав е справедлив и ще способства за постигане целите на
наказанието, като мотивира подсъдимия занапред да спазва законите и да
бъде внимателен шофьор. На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на
това наказание следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
лишен от това право по административен ред със заповед за прилагане на
ПАМ № 175/07.01.2020 г.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8

Номер на акта:	70
Дата:	20 май 2023 г.
Съдия:	Иван Георгиев Киримов

Дело:	20221110206591
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 май 2022 г.

Присъда по дело №6591/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите