№ 851
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 420, ал. 3
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. ХЮС. М., ЕГН:
**********, лично и като управител на „ГЛОПАКС“ ЕООД, ЕИК: *********,
против Определение № 1955 от 22.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 18395
по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлено искането на
длъжниците Т. ХЮС. М. и „ГЛОПАКС“ ЕООД за спиране на незабавното
изпълнение на Заповед № 9846 от 23.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В жалбата се поддържа, че задължението по заповедта не е доказано по
основание и размер, както и че неговият размер е неправилно изчислен.
Посочва се също така, че неправилно в определението на съда е обозначена
датата на отправяне на искането за спиране на принудителното изпълнение.
Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и
спиране на незабавното изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********, в който се взема становище
за нейната неоснователност и се отправя молба за потвърждаване на
обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните
и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
1
Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги
на банката, против длъжниците „ГЛОПАКС“ ЕООД и Т. ХЮС. М. за
вземания по Договор за банков револвиращ кредит № 0076/351/08.05.2018 от
08.05.2018 г. и анекси към него от 07.08.2019 г., от 19.05.2020 г. и от
04.11.2020 г., сключени между заявителя в качеството му на кредитор,
„ГЛОПАКС“ ЕООД като кредитополучател и Т. ХЮС. М. като солидарен
длъжник. Така подаденото заявление е уважено и против длъжниците е
издадена Заповед № 9846 от 23.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, допуснато е нейното
незабавно изпълнение и в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за
сумите по заповедта. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 781/2021 г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. №
908. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от страна на длъжниците са подадени
възражения срещу заповедта, като в тях е обективирано и искане за спиране
на изпълнението поради недоказаност на задължението по заповедта.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил
искането на длъжниците без уважение, като е приел, че твърдението им за
недължимост на сумите по заповедта не е подкрепено с никакви писмени
доказателства, както и че от тяхна страна не е представено надлежно
обезпечение по реда чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 - 9, сред които попада и настоящия, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Ал. 2 на същия член предвижда възможността съдът, постановил незабавното
изпълнение, да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато
искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не
се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор,
сключен с потребител, или че неправилно е изчислен размерът на вземането
по договор, сключен с потребител. Представянето от страна на длъжниците на
обезпечение не се твърди, а и не се установява по делото. Не са налице
основанията за спиране и по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК. Обективираното в
подадените от тях възражения нарочно искане за спиране не е подкрепено с
каквито и да било доказателства, а излагането на твърдение за недължимост
на вземанията по заповедта само по себе си не е достатъчно за постановяване
спиране на принудителното изпълнение. В допълнение следва да се посочи,
че в случая не биха могли да са налице и хипотезите на т. 2 и т. 3 от чл. 420,
ал. 2 ГПК, доколкото процесните вземания не се основават на потребителски
2
договор. Видно от изложеното в т. 14 от заявлението, същите се основават на
договор за банков револвиращ кредит, сключен с цел рефинансиране на
остатъчен дълг по предходен договор за кредит, сключен между заявителя и
дружеството-длъжник по заповедта, и за осъществяване на текущите
разплащания на последното, като този договор несъмнено няма
потребителски характер. Предвид горното, правилна се явява преценката на
първоинстанционния съд за неоснователност на искането за спиране на
изпълнението.
Във връзка с наведеното в частната жалба оплакване за неправилно
посочване от страна на районния съд на датата на отправяне на искането за
спиране следва да се отбележи, че действително съдът е допуснал сочената от
жалбоподателите фактическа неточност в мотивите си, но тя по никакъв
начин не влияе върху правилността на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения подадената частна жалба подлежи на
отхвърляне като неоснователна, а обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1955 от 22.02.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 18395 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3