Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.09. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8
с-в в открито заседание на двадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Донка Шулева,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 11809 по описа на състава
за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Р.Р.В. твърди, че на 14.01.2018г. около 00:30ч. в
гр. София претърпял инцидент, по времето, докато се придвижвал по тротоара на
бул. „Ситняково“, от ул. „Оборище“ по посока на ул. „Попова шапка“. Ищецът
твърди, че се подхлъзнал и паднал по средата на сградата на МОЛ „Сердика“,
ориентировъчно 2-3 метра от пътното платно и 4-5 метра от сградата на МОЛ-а.
Твърди, че падането му на настилката се дължало на непочистен сняг в заледен
участък. При падането, ищецът изпитал силна болка и невъзможност да се изправи,
а повикания екип на спешна медицинска помощ го транспортирал до УМБАЛ „Царица
Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където било установено травматично увреждане в областта на
лявата тазобедрена става. Ищецът бил опериран по спешност чрез извършване на
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, фемур. На 20.01.2018г.
ищецът бил изписан от болничното заведение с препоръка за продължаване на
лечението в домашни условия, използване на помощни средства при придвижване и
провеждане на рехабилитация до месец на май на същата година. Излагат се
твърдения, че полученото увреждане довело до трайно затруднение на движенията
на левия крайник като в период от три месеца след инцидента - ищецът изпитвал
невъзможност да стъпва на левия си крак, използвал чужда помощ при обслужване
на санитарно-хигиенните си потребности, изпитвал болки и приемал обезболяващи
медикаменти, а до края на месец юни се придвижвал с помощни средства. Не било налице
пълно възстановяване от получените увреждания. Вследствие на претърпяната
травма ищецът твърди да е понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за медицински консумативи, медикаменти, такси за лечение,
диагностични изследвания и рехабилитационни процедури, описани по пера в
исковата молба. Позовавайки се на разпоредбата на чл.31 от ЗПИРПОП, ищецът
поддържа, че деликтна отговорност за понесените вреди носи С.О., понеже именно нейни
служители и длъжностни лица осъществили противоправно бездействие при
упражняване на задълженията си по поддържане на общинската пътна мрежа. При
изложените фактически твърдения - ищецът претендира за осъждане на ответника за
му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата
от 25 100 лева заедно с мораторна лихва в размер от 1 622,55 лева,
изчислена за периода от датата на увреждането – 14.01.2018г. до датата на
предявяването на иска на 07.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху
посочените суми изчислена за периода от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на сумата от 2 251,42 лв. заедно с мораторна лихва в размер на
сумата от 148,26 лв., изчислена за периода от датата на предявяването на
исковата молба до окончателното плащане (уточнителна молба от 22.02.2019г.).
При благоприятен изход на процеса ищецът претендира за осъждане на ответника да
му заплати направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника С.О. по
съображения подробно изложени в подадения отговор. Ответникът оспорва
твърденията на ищеца за наличие на непочистен сняг и лед в пътния участък,
където настъпил процесният инцидент. Оспорва твърденията на ищеца, касаещи
механизма на настъпване на описания инцидент. Излага становище, че злополуката
имала характер на случайно събитие поради което не следвало да бъде ангажирана
отговорността му. Оспорва също факта на настъпване на описаните от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и евентуално
травматично увреждане, за което се твърди да е настъпило по времето и на
мястото, посочени в исковата молба. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който бил проявил невнимание
при придвижването си по тротоара и не възприел видими препятствия по пътя си,
които могъл да възприеме при наличието на елементарна грижа. Оспорва размера на
иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като
прекомерен спрямо твърдяния вредоносен резултат. Оспорва размера на иска за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. При благоприятен за
ответника изход от процеса, той претендира за осъждане на ищеца да заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са представени заверени
преписи от медицински документи, включващи: епикризи, амбулаторни листове,
фактури за извършени медицински услуги, фискални бонове за закупени медицински
изделия и др. (на лист 6-14 от делото). Предвид направеното оспорване на
автентичността на представените писмени документи в открито съдебно заседание
от 20.06.2019г. съдебния състав извърши формално сравнение между представените
преписи и съответстващите им оригинали и не установи видими различия между тях.
С оглед на това, оспорените документи са приети и приобщени към доказателствата
по делото, а съдът счита, че може да основава доказателствените си изводи на
тяхното съдържание. Поради спецификата на отразената в документите
специализирана медицинска информация – всеки един от документите не се обсъжда поотделно,
а съдържащата се в него информация е обект на анализ от допуснатата
съдебно-медицинска експертиза.
В заключението към представените и приети без оспорване първоначална
съдебно-медицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
изготвени от вещо лице д-р Б. (ортопедия и травматология) мотивира следните
изводи:
· Вследствие на претърпяната злополука ищецът е получил
пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост. Увреждането се среща най-често
при падане с тежест върху тазобедрената става. Описаното травматично увреждане
при ищеца е с доказан произход, защото кореспондира с механизма на настъпване
на инцидента. Непосредствено след злополуката този вид фрактура води до силно
скъсяване и външна ротация на крайника, затова лечението се извършва оперативно
чрез наместване на счупването и осъществяване на здрава фиксация с метална
остеосинтеза.
· По своя медико-биологичен характер, в конкретния случай,
полученото счупване е довело трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в конкретния случай 5 месеца.
· След настъпване на инцидента, на ищеца е била оказана
спешна медицинска помощ и е проведено лечение в МБАЛ „Царица Йоанна“ (ИСУЛ) София - в Клиника по ортопедия и травматология. Ищецът е
постъпил в болничното заведение с болка в лявата тазобедрена става, скъсен и
външно ротиран ляв крак, без възможност за активни движения и за стъпване на
левия долен крайник. Извършени са хематологични, рентгенови, ехографски
изследвания и консултации с лекари от различни специалности, при които не са
били установени други травматични увреждания на опорно-двигателнатия апарат,
освен констатираната фрактура на лявата бедрена кост. Същевременно са били
установени други общи заболявания с нетравматичен произход, като артериална
хипертония, състояние след оперативно лечение на карцином на левия уретер и
пневмофиброза. На 14.01.2018г. пострадалият е опериран по спешност като е
извършено открито наместване на фрактура на лява бедрена кост и стабилизиране с
DHS-титанова плака и винтове, а в
последствие е назначена инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. Изписан е от болничното заведение с подобрение на
20.01.2018г., като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и медикаменти.
· Счупената бедрена кост е зараснала за срок от 3 месеца,
след като пострадалият е започнал рехабилитация. Възстановителният период при
ищеца е приключил в рамките на 5 месеца. След изтичане на едногодишен срок по
лекарска преценка поставената метална остеосинтеза подлежи на отстраняване.
След пълното зарастване на бедрената кост, движенията на лявата тазобедрена и
лявата колянна стави придобиват нормален обем и сила на движенията. През
оздравителния период ищецът е търпял болки и страдания, най-изразени по
интензивност през първите два месеца след злополуката и оперативната
интервенция, както и 4-5 седмици по време на проведената рехабилитация. През
останалото време е търпял само спорадично проявяващи се болки в зоната на
счупването и мускулите около него и при рязка промяна на времето, което
налагало прием на седативни и обезболяващи медикаменти.
· В оздравителния период пострадалият е бил обездвижен и
нетрудоспособен, като двигателните му възможности са започнали в началото на
4-тия месец то лечението. През първите три месеца след операцията ищецът се
придвижвал с помощни средства-патерици, което довело до цялостно затруднение
при придвижване и обслужване в ежедневието.
· Към настоящия момент ищецът се придвижва самостоятелно с
леко накуцваща походка наляво, като има затруднения при клякане и изкачване на
стълби. Запазен е траен белег на външната страна на лявата тазобедрена става с
дължина 16 см., останал от извършената оперативна интервенция. Мускулатурата на
лявото бедро е в лека степен на хипотрофия /намален обем на мускулатурата/.
Счупената бедрена кост е зараснала окончателно. Металната плака и винтовете все
още не са отстранени, като изваждането им може да се осъществи чрез
провеждането на нова оперативна интервенция, която обичайно води до
допълнителни болки и страдания за период от 2-3 седмици и налага провеждане на
кратка рехабилитация. Движенията на лявата тазобедрена стана са възстановени в
пълен обем, но движенията на лявата колянна стана са в леко намален обем при свиване
с 10%, което затруднява ищеца при клякане и изкачване. След настъпване на пълно
зарастване на счупената кост мобилността и трудоспособността били възстановени.
Според становището на вещото лице,
описаните разходи за медицинско лечение са извършени
правомерно и са били необходими за провеждането на оперативно лечение и
закупуване на консумативи, предвид обстоятелството, че не се заплащат от НЗОК.
Придружаващите заболявания, които са установени при ищеца, макар да въздействат
върху здравето му, не се намират в пряка причинна връзка с процесната
злополука, т.к. не оказват негативно влияние върху оздравителния костен процес
и не удължават възстановителния период. Констатираните отклонения от нормалните
кръвни показатели при ищеца не индикират
за съществуване на такова заболяване, което да даде негативно отражение върху
двигателните възможности на долните крайници.
В дадените пред съда показания - свидетелката А.З.Щ.-В., заявява,
че е съпруга на ищеца, че лично присъствала при настъпването на процесната
злополука и възприела поведението на ищеца и фактите от действителността по
времето и на място. Ищецът и свидетелката се придвижвали пеша, прибирайки се от
празненство. Вървели в посока от ресторанта на Министерство на правосъдието към
мястото на инцидента. Свидетелката заявява, че ищецът се намирал в нормално
психологическо и физическо състояние, не бил повлиян от употреба на алкохол,
тъй като изпил само една бира. Настилката
по която се придвижвали двамата била покрита с лед, като в момента превалявал
дребен леден дъжд – суграшица. Инцидентът настъпил срещу жилищната сграда която
обитавали, пред МОЛ „Сердика“. Свидетелката и ищецът се придвижвали бавно и
спокойно, тя държала съпруга си под ръка. Внезапно той се подхлъзнал и паднал
настрани - на противоположната страна на тази от която го държала свидетелката
тоест на неговата дясна страна. При подхлъзването,
ищецът паднал върху тротоара в легнало положение в цял ръст. Ищецът бил обут с
обувки тип „кубинки“, обшити с дебела и здрава подметка. Тротоарът не е бил
опесъчен. Мястото било средно осветено. Ищецът паднал в средата на тротоара по
ширина, на 10-15 метра от входа на офисната част на сградата. Свидетелката
неуспешно опитала сама да вдигне падналия си съпруг (ищеца), но когато не
успяла - потърсила помощта на съседа С.К.. След като и двамата заедно опитали,
но не успели да вдигнат пострадалия, те го разположили на близко намираща се
пейка и извикали екип на Спешна медицинска помощ. Ищецът бил транспортиран в
ИСУЛ, където била установена фрактура. Ищецът бил приет за болнично лечение, а на
следващия ден претърпял оперативна интервенция. Болничният престой продължил 1
седмица. След изписването пострадалият бил транспортиран до дома си на носилка
и в продължение на 10 дни бил напълно обездвижен. Свидетелката заявява, че след
третия месец от възстановителния период ищецът започнал да излиза самостоятелно
от дома си с помощта на патерици. Според нейните впечатления, към настоящия
момент при ищеца все още не е настъпило пълно възстановяване.
В дадените свидетелски показания на св. С.Б.К.се заявява,
че узнал за инцидента от съпругата на ищеца, която потърсила помощта му след
настъпване на инцидента. Злополуката настъпила в средата на месец януари, според
спомените на свидетеля – около полунощ. Свидетелят отишъл на мястото и възприел
как щеца бил паднал на уличния тротоар, пред сградата на МОЛ „Сердика“. Двамата
със съпругата на пострадалия се опитали на го вдигнат, но ищецът изпитвал силни
болки и викал. Тогава повикали линейка, която пристигнала сравнително бързо.
Тротоарът бил заледен и навън валял дъжд примесен със сняг – суграшица.
Придвижвайки се от дома си към мястото на инцидента, свидетелят забелязал, че
настилката е заледена. Ищецът се намирал по средата на тротоара, на 2-3 метра
от вратата на МОЛ-а, при входа на офисите. Линейката откарала пострадалия в
ИСУЛ. Свидетелят посетил ищеца след като последния се прибрал от болницата –
след седмица. При прибирането си ищецът използвал чужда помощ, за да се качи до
дома си, тъй като не можел да се придвижва. Сега имал оплаквания от болки в
крака. След операцията ищецът се придвижвал с патерици до лятото.
Други доказателства в хода на съдебното дирене не са
представени.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предмет на спора е претенция за обезщетение на неимуществени
вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.
Твърди се, че вредоносните последици са настъпили поради
неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължение за осигуряване на безопасни условия за движение по
пътищата чрез опесъчаване на общинските пътища съобразно установените
технически изисквания за състояние на уличните тротоари.
Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност
при основния състав на непозволеното увреждане са уредени в чл. 45 от ЗЗД и
изискват да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на
конкретно нормативно задължение при стопанисване и поддържане на общинските
улици или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния
релевиран в исковата молба вредоносен резултат и да се докаже наличие на пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на
прекия деликвент. Допълнителни предпоставки за основателност на иска чл. 49 от ЗЗД са прекият причинител на вредата да е осъществявал увреждащите действия при
или по повод на възложената му работа от страна на легитимирания да носи
деликтната отговорност.
Всички посочени по- горе предпоставки са в
доказателствена тежест на ищеца, т.е следва да бъдат установени от него при
условията на пълно и главно доказване. Обемът на вредоносните последици също
следва да бъде установен от ищеца, доколкото обемът на вредите обуславя по
принцип и размера на евентуалното обезщетение, което би следвало да бъде
присъдено, в случай на основателност на предявената претенция.
Съдът намира процесния иск за процесуално допустим, с
оглед фактическите твърдения, на които се основава, установената
правосубектност на страните в процеса и наличието на законоустановените
процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск.
Преценката по отношение на основателността на иска е
предпоставена от изводите на съда по споменатите по- горе предпоставки за
възникване на деликтна отговорност, при което съдът намира следното:
Събраните доказателства установяват, че ищецът в
действителност се е придвижвал по тротоара на улица в гр. София, където
приблизително пред сградата на МОЛ „Сердика“ паднал на пътната настилка.
Съдът кредитира показанията на двамата разпитания
свидетели, като приема, че инцидентът е настъпил около полунощ, при зимни
метеорологични условия – времето било студено, валял дъжд от обледени капки,
т.нар. „суграшица“, мястото било
осветено. За установяване на времето и мястото на инцидента, съдът приема като
косвени доказателства също и представените медицински документи, които
установяват постъпването на лечение и естеството на увреждането с травматичен
произход. Уместно е да се посочи, че инцидентът е битов, а не пътен, поради
което и не може да се очаква удостоверяване на настъпването му с официален
удостовертелен документ (какъвто по принцип не е предвиден в споменатата частна
хипотеза).
От събраните свидетелски показания може да бъде направен
обоснован извод за наличието на заледен неопесъчен участък на тротоарната
настилка, т.е. за мястото на настъпване на процесната злополука – пред сграда
на търговски център по бул. „Ситняково“ в гр. София. Няма съмнение, че
инцидентът е настъпил върху част от уличната инфраструктура на територията на
гр. София. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като общинските
пътища са публична общинска собственост ( чл. 8, ал. 3 от ЗП).
Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредбата за управление на
общинските пътища на територията на С.О., общинската администрация планира
ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и
улици, а чл. 31, ал. 1 от Наредбата изяснява какво включва поддържането им, а
именно полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения
и принадлежности. Организирането на дейностите по поддържане на общинските
пътища е задължение, с което е натоварена С.О., съгласно чл. 31, ал. 2 от
Наредбата. Следователно, поддръжката на
участъка, в който е станал инцидентът, е в правомощията на привлечената като
ответник С.О..
Според чл. 35 от Наредбата, при зимно поддържане на
пътищата, се изпълняват следните видове работа: снегозащита на пътищата,
снегопочистване, разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за стопяване
на снега и леда и организиране на работа при влошени метеорологични условия.
Ремонтът и поддържането на общинската пътна мрежа също се осъществява, съгласно
програма и чрез възлагане на обществена поръчка/ според предвиденото в чл. 48
от Наредбата/.
В обобщения на изложените изводи, произтичащи от
цитираните нормативни разпоредби, следва да се приеме, че в тежест на С.О. е
било да извършва контрол, поддръжка и обезопасяване на терена за да осигури необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение на пешеходците по
тротоарите, през цялата година. Неизпълнението на това задължение от страна на
служителите на С.О. води до ангажиране на отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
След като обсъди специфичния механизъм на настъпване на травмата,
описан в приетата съдебно-медицинска експертиза, съдебният състав в
категоричност приема, че полученото увреждане е характерно за инциденти с
участието на пешеходци, реализирани при падане на тротоарна настилка поради
загуба на равновесно положение и
падане с тежест върху тазобедрената
става.
По механизма на
настъпване на травмата и релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия:
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца в няколко насоки. Първата от тях е, че
ищецът проявил невнимание при придвижването си по тротоара и не възприел очевидни
специфики на настилката, които обичайно е могъл да възприеме при наличието на
елементарна грижа. Това конкретно възражение за съпричиняване следва да се
приеме за основателно.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и
посредством изслушаните свидетелски показания се установи, че по време на
инцидента е имало валеж от ситен обледен дъжд /суграшица/, а в резултат от този
валеж тротоарната настилка е била заледена и хлъзгава. Този конкретен факт впрочем,
веднага е бил забелязан от присъствалите на и след инцидента свидетели -
съпругата на ищеца, свидетелката В.и притеклия се за оказване на помощ свидетел
К.. Макар последните двама да са преминали през същия този участък на улицата и
да са полагали извънредни физически усилия за оказване на помощ на пострадалия,
-нито един от тях не се е подхлъзнал и паднал. Следователно метеорологичните
условия във времето на настъпване на инцидента и състоянието на тротоарната
настилка очевидно не са единствена предпоставка за подхлъзване, падане и
причиняване на травми. Друга, независима от обективните условия причина е субективното
внимание на пешеходеца – полагането на елементарна грижа, на засилено внимание при
стъпване върху мократа и очевидно заледена настилка.
Действително общинските служби са натоварени с грижата и правомощията
да стопанисват, поддържат и обезопасяват общинската улична инфраструктура, но
тази грижа не освобождава пешеходците от
грижа и внимание за собственото им безопасно придвижване на всеки участък,
особено при конкретните особени метеорологични условия. Възможността на ищеца да
се подхлъзне на заледен участък е била предотвратима, дори само защото точно
този участък (заледен и опасен за хлъзгане) е можел да бъде заобиколен от
пешеходеца. Възприемането на качеството на пътния участък не би следвало да е обективно
затруднено, като се отчита факта, че според свидетелите, които също са били
там, но не са се подхлъзнали, мястото е било достатъчно осветено, а леденият
дъжд не е завалял внезапно, а е валял и падал на настилката – преди и след
настъпване на инцидента. Елементарните познания по физика и опитните правила от
социалната дейност биха мотивирали извод, че дори и при налично опесъчаване,
обработката на настилката не може да бъде напълно безопасна по време на валежа
на леден дъжд /суграшица/.
Уместно е да се отбележи също, че свидетелката В.и ищецът
са се придвижвали заедно, вървели са успоредно, придържайки се един друг, но от
тях двамата само ищецът е претърпял падане на тротоара след подхлъзване, докато
на същия участък свидетелката е запазила равновесие, дори и по- късно, когато е
полагала извънредно физическо усилие за да изправи пострадалия, стъпвайки по
същата настилка.
При така изложените съображения съдът приема, че в
процесния случай ищецът не е проявил необходимата предпазливост, за да осигури
безпрепятственото си придвижване пеша по тротоара в процесния участък от
градската улична мрежа.. Следователно поведението на пострадалия, в частност
неоказването на достатъчна грижа за собствената му безопасност, е способствало
за настъпването на неблагоприятните последици и следва да бъде квалифицирано
като немаловажен принос за настъпването на вредоносния резултат по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД. По изложените съоблажения, размерът на обезщетението следва да бъде редуциран с 1/3
част, съобразно с обема на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.
Пострадалият своевременно е потърсил медицинска помощ и
се е подложил на оперативна интервенция чрез открито наместване и стабилизиране
с метални остеосинтези (титанова плака и винтове). Следователно, ищецът не е
способствал за увеличаване на размера на вредите, но тъкмо обратно – предприел
е своевременни и адекватни мерки за ограничаването им.
По отношение на
характера и обема на вредите, съдът намира следното:
С оглед вида и сложността на травмата, продължителността
на оздравителния период (5-6 месеца), осъществяването на оперативна интервенция и прогнозата
за евентуално последващо оперативно лечение за отстраняване на поставените
остеосинтези, наличието на остатъчни белези, обстоятелството, че не е
възстановен пълният обем на движение на лява колянна става; периода на
търпените болки и страдания (най интензивни пред първите два месеца след операцията и
първите 4-5 седмици по време на рехабилитацията), възрастта на пострадалия (60г. към датата на
инцидента), затрудненията в обслужването в периода на възстановяване, съдът
приема, че търпените от ищеца неимуществени вреди, в установения от настоящия
съд действителен обем, следва да бъдат обезщетени справедливо със сумата от 15
000 лв.
За определяне на кокретния размер на обезщетението бе
съобразено, както времето на осъществяване на лечението и естеството на
приложените медицински и рехабилитационни процедури, така и факта, че
фрактурата е зараснала без усложнения.
Съдът отчете и че през периода на лечението, ищецът е
търпял болки, страдания и ограничения на социалната активност, с
продължителност от около шест месеца.
От друга страна, справедливия размер на обезщетението,
съдът определи конкретно на 16 000 лева - съобразявайки от конкретните обществено-икономически
условия в страната именно към момента на настъпване на инцидента, тоест през
2018г. когато минималната работна заплата е била в размер на 510 лева. За разликата
над посочения справедлив размер на обезщетението до пълния размер на
претенцията за 25 100 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му
заплати сторените разноски за закупуване на медицински консумативи и
медикаменти, както и за извършване на следоперативна лазерна терапия, във
връзка с проведеното оперативно лечение на полученото увреждане.
От представената и приета първоначална съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира в пълнота, се установи, че описаните разходи
са извършени през периода на лечение. Сторените разноски за закупуване на
оперативни консумативи както и разходите в хода на амбулаторното лечение са
били наложителни, доколкото НЗОК заплаща равностойността на извършеното
болнично и оперативно лечение като медицинска дейност, но не и необходимите
придружаващи консумативи.
На следващо място извършените разходи за лазерна терапия
на оперативната рана, подмяна на медицински превръзки и провеждане на контролни
прегледи при д-р Х., за закупуване на медикаменти и обезболяващи средства съдът
оценява като необходими разходи за провеждането на лечението на ищеца, тъй като
кредитира изводите на приетата съдебно- медицинска експертиза.
От тук така представените фактури и фискални бонове за
сторени разходи в хода на лечение обосновават изводът за основателността на
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 2
251,42 лв. Тази сума следва да бъде редуцирана с 1/3 на основание чл. 51, ал.2
от ЗЗД – съответно на приетия от съда принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1501 лева обезщетение за понесените имуществени вреди, а за разликата
над присъдената сума и до пълния размер на обезщетението, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията
за законна лихва:
По отношение на претенцията за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения произтичащи
от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той
дължи законната лихва от деня на увреждането. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на злополуката - 14.01.2018г.,
до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяване на исковата молба,
съдът намира, че същата е основателна предвид основателността на основната
искова претенция и ответникът следва да бъде осъден да заплати законна лихва
върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на подаване
на исковата молба - 07.09.2018г., до окончателното изплащане.
По искането за
разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Според представения списък, общата сума на
разноските възлиза на 3 080, 16 лева, следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1 602 лв.
Ответникът претендира разноски, представляващи заплатени
съдебни разноски и адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК съдът
определи, че ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника съответна на
отхвърлената част от иска сума за сторените съдебни разноски в размер на 725
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „*****, да заплати на Р.Р.В.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - сумата
от 10 000 лева (десет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, понесени вследствие на претърпяна травма при падане върху
тротоарна настилка на 14.01.2018г. в гр. София, на бул. „Ситняково“, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането
- 14.01.2018г., до деня на окончателното изплащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 25 100 лв.,
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „*****, да заплати на Р.Р.В.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - сумата
от 1500 лева (хиляда и
петстотин лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение, понесени вследствие на претърпяна травма
при падане върху тротоарна настилка на 14.01.2018г. в гр. София, на бул.
„Ситняково“, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на предявяването на иска - 07.09.2018г., до деня на окончателното
изплащане, като отхвърля иска в
частта за разликата над присъдената сума
и до пълния предявен размер от 2251, 42 лв.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на Р.Р.В., на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 1416 лева (хиляда четиристотин и шестнадесет лева), представляваща направените съдебни разноски
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р.Р.В. ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 725 лева (седемстотин двадесет и пет лева), представляваща направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: