Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
Гр.Оряхово, 15.03.2017г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховският районен
съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИКОЛИНКА КРУМОВА
при секретаря А.Б., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №458 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.341 от ГПК за съдебна делба във фазата по допускането й.
Предявен е конститутивен
иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС, вр. чл.69, ал.1 от ЗН, вр.чл.341 и
сл. от ГПК от И.П.Г., ЕГН:**********
***, М.Ц.Г., ЕГН:********** ***, С.Ц.П., ЕГН:********** ***, против П.Т.Г., ЕГН:********** ***, И.Т.Г., ЕГН:********** ***, Ц.К.К., ЕГН:********** *** и И.С.Т., ЕГН:********** ***, за делба на
останал в наследство от П.Т.Г. - б.ж. на с.Крушовица, починал на 26.02.1993г. земеделски имот в землището на
с.Крушовица, обл. Враца, а именно:
нива от 23.181 дка / двадесет и три дка и сто осемдесет
и един кв.м. /, шеста категория, в местността „ Новите места „, имот №155015,
по плана за земеразделяне на с.Крушовица, обл.Враца.
В подкрепа на иска са
представени писмени доказателства: Удостоверение за наследници на П.Т.Г. с №307/02.09.2016г.
на Кметство с.Крушовица, Решение №2/13.05.1999г. на ОСЗ - Оряхово, скица и
данъчна оценка на процесния имот.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника И.Т.Г. е постъпил писмен такъв.В отговора си И.Г.
твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като с публично
завещание от 30.12.1991г., вписано под №9, рег. №1165/1991г. на РС - Оряхово,
общият наследодател П.Т.Г. му е завещал притежаваната от него земеделска земя,
която е била включена в ТКЗС.
Към отговора е приложено копие от Нотариално
публично завещание от 30.12.1991г., вписано под №9, рег. №1165/1991г. на РС - Оряхово.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от останалите ответници
не е постъпил писмен такъв.
В откритото съдебно
заседание ищците И.П.Г. и С.Ц.П. не се явяват.Явява се ищецът М.Ц.Г. лично и с
процесуалния си представител – адв.Петър Санков от АК – Монтана.
Четиримата ответници по
иска се явяват лично.
В хода на проведеното на
16.02.2017г. съдебно заседание адв.Санков поддържа исковата молба така, както е
предявена.Счита, че представеното от ответника И.Т.Г. публично завещание не
следва да се вземе предвид, като излага подробни съображения в тази насока.
Ответниците П.Г. и И.Т.
изразяват съгласие за извършване на делбата.Ответникът И.Г. заявява, че е
против извършването на делба на процесния имот, подовавайки се на наведените в
отговора си на исковата молба доводи.
Ответникът Ц.К. счита,
че след като общия им наследодател се е разпоредил кой какво да вземе, той е
негов наследник само като човек, но не и на имотите му.Заявява, че няма
претенции и не желае тази земя.
В първото насрочено по
делото заседание, в което ход на делото не е даден се явяват ответниците Венета
П. Горанчева, Румен Йорданов Маринов, Малинка Йорданова Цветкова, С. Костова
Видинска и Иво Валентинов Видински.Докладвана е постъпилата от ответника
Костадин Малчев Попов чрез пълномощника си Адрияна Кеворкян молба, с която не
възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие и не оспорва исковата
молба.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За основателността на
предявения иск за делба в тежест на страните
е да докажат осъществяването на фактическия състав на въведеното в
исковата молба основание за възникване на съсобствеността между тях – в случая
възстановяване на процесния земеделски имот на съделителите, в качеството им на
наследници по закон на П.Т.Г. – б.ж. на с.Крушовица, починал на 26.02.1993г..В тежест
на ответника И.Г. е да докаже възражението си, че общия наследодател му е
завещал земеделска земя, както и, че завещаната му земеделска земя е процесната
такава.
Видно от Удостоверение
за наследници изх.№307/02.09.2016г. на
Кметство с.Крушовица, така конституираните по делото съделители са законни
наследници на П.Т.Г. – б.ж. на с.Крушовица, починал на 26.02.1993г..
С Нотариално
публично завещание от 30.12.1991г., вписано под №9, рег. №1165/1991г. на РС – Оряхово пред съдия от РС – Оряхово и в присъствието на двама свидетели, на
23.12.1991г. наследодателят П.Т.Г., заявил, че желае да завещае на внук си И. ***
недвижим имот в знак на признателност за гледането му, а именно недвижим имот,
внесен в ТКЗС от 25.400 дка..
В последствие на
наследодателя П.Т.Г. – б.ж. на с.Крушовица, починал на 26.02.1993г. по реда на
ЗСПЗЗ била възстановена собствеността върху земеделски имот, видно от Решение №0002/13.05.1999г.
на ОС „ Земеделие “ гр.Оряхово за възстановяване правото на собственост и
приложената Скица на имота на ОСЗ - Оряхово и Удостоверение за данъчна оценка
на имота от МДТ - Община Мизия, а именно:
нива от 23.181 дка / двадесет и три дка и сто осемдесет
и един кв.м. /, шеста категория, в местността „ Новите места „, имот №155015,
по плана за земеразделяне на с.Крушовица, обл.Враца.
Моментът на открИ.е на
наследството, както и кръгът на наследниците на възстановения на основание
земеделска реституция имот се определя според закона, действащ към момента на
смъртта на общия наследодател.
Общият наследодател е
имал 4 деца – Трифон Петков Г., починал на 23.03.1987г., Цвета Петкова Ваньова,
починала на 02.05.2007г., Гена Петкова П., починала на 22.09.2010г. и Цеко
Петков Г., починал на 16.05.1999г..
Синът на общата
наследодателка – Трифон Петков Г., починал на 23.03.1987г. има 2 деца, а именно
съделителите П.Т.Г. и И.Т.Г..
Дъщерята на общия
наследодател Цвета Петкова Ваньова, починала на 02.05.2007г., оставила за законен
наследник сина си – съделителя Ц.К.К..
Втората дъщеря на общия
наследодател Гена Петкова П., починала на 22.09.2010г., оставила за законен
наследник дъщеря си – съделителката – И.С.Т..
Синът на общия
наследодател Цеко Петков Г., починал на 16.05.1999г., оставил за законни
наследници съделителите, а именно съпругата си И.П.Г. и децата си М.Ц.Г. и С.Ц.П..
Съдът намира, че
представеното от ответника И.Т.Г. нотариално публично завещание в случая не
следва да се взема предвид при определяне на дяловете на съделителите.
Законът за собствеността
и ползуването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на
собствеността на гражданите върху земеделската земя.То обхваща земите, включени
в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации,
одържавените по отменения чл.12 от Закона за собствеността на гражданите
земеделски земи, неправомерно отнетите земи или земи, отстъпени безвъзмездно от
гражданите на ТКЗС или на държавата по ред на 651-во разпореждане на МС от
11.10.1950г. - чл.10, ал.1-4 от ЗСПЗЗ.Законодателят е обусловил собствеността върху
земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници.То се
осъществява с решение на общинската поземлена комисия на основание чл.14, ал.1
от ЗСПЗЗ.С решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, общинската поземлена комисия
възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари
реални граници.С решение по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, комисията възстановява
собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне.Възстановяването се
отнася както за кооперираните, така и за одържавените земи.След реалната им
индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата
на държавата върху тези земи.С включването на частните земеделски имоти в
селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено
качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ.Липсата на
такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да
съществува само върху индивидуално определен имот.Индивидуализацията на
земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските
поземлени комисии.Те са необходимите правни актове за определяне на реалните
граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно
действие.С решението на поземлената комисия възниква правното качество на
обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно
действие, като това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени
комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по
чл.18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Със ЗН - чл.9а, чл.90а и
чл.91а, са създадени специални правила за наследяване на реституирани имоти,
когато собствеността се възстановява, след като наследството е вече открито.Те
представляват новооткрито наследство, защото правото на наследяване за тях се
поражда в по - късен момент - този, който е посочен в съответния закон.В
новооткритото наследство по смисъла на чл.91а от ЗН се включват и всички движими
и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините
и народните съвети в периода от 09.09.1944г. до 1989г. и земеделските земи,
независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации.
Разликата между универсалните и
частните завещателни разпореждания се състои в качеството, което те придават на
облагодетелстваното лице, а така също, и в правата и задълженията, произтичащи
от това му качество.Универсалното завещание придава наследствено качество на
правоприемника, а частните завещателни разпореждания пораждат само право да се
придобие едно или няколко имущества след смъртта на наследодателя и придават
качеството на заветник на облагодетелстваното лице, което придобива
собствеността с откриване на наследството.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗН,
заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е
собственик на тази вещ при откриване на наследството.
С частните завещателни
разпореждания по чл.16, ал.2 от ЗН, наследодателят се разпорежда с определено, точно
индивидуализирано имущество в полза на друго лице за времето след смъртта си и
му придава качеството на заветник.По силата на завета лицето бенефициер става
собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя, тъй като
заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се
намира в патримониума на завещателя по арг. на чл.19, ал.1 от ЗН.След като
основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта
в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако
към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване
собствеността на конкретен земеделски имот с решение на Общинската служба по
земеделие и гори (ПК), заветът е недействителен по общите правила на ЗН.Реституираните
по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство според законовата
дефиниция на чл.91а от ЗН и като имущество се приобщават към имуществото на наследодателя
след неговата смърт.Заветникът не е наследник, а кредитор на наследството и
няма качеството на правоимащо лице по см. на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ.Подчинени на
общия режим за действителност на завета, частните завещателни разпореждания и
претендираните права на заветниците не попадат в приложното поле на чл.90а от ЗН.
В случая направеното от общия
наследодател с н.а. за публично завещание от 30.12.1991г.,
вписано под №9, рег. №1165/1991г. на РС – Оряхово пред съдия от РС
– Оряхово и в присъствието на двама свидетели, с което на 23.12.1991г. той е
завещал на внука си И.*** конкретно посочен недвижим имот в знак на
признателност за гледането му, а именно недвижим имот, внесен в ТКЗС от 25.400
дка, има характер на завет по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН.
Също така, видно и от
самото завещателно разпореждане, земеделският имот, с който завещателят се е
разпоредил в полза на И.Т.Г. не е точно индивидуализиран, а единствено е
посочено, че се касае за недвижим имот, внесен в ТКЗС от 25.400 дка.Така
посоченият в завещанието имот е по – голям по площ от имота, възстановен на
наследниците на П.Т.Г. с решението на ОСЗ – Оряхово.По делото не бяха
представени доказателства, които да установят идентичността на описания в
завета имот, с този, възстановен в нови реални граници с решението на ОСЗ –
Оряхово по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, което би имало значение за действителността
на завета по отношение на този имот.
Само имот,
който съществува реално и може с оглед индивидуализиращите го белези (
местонахождение, граници и площ ) да бъде разграничен от всеки друг недвижим
имот, представлява годен обект на разпореждане посредством правна
сделка.Заветът на недвижим имот представлява едностранна сделка на разпореждане
за след смъртта с конкретно определена вещ, поради което и по отношение на този
акт на разпореждане намират приложение установените в ЗЗД правила за
недействителността на правните сделки, вкл. разпоредбата на чл.26 от ЗЗД.
Поради липсата
на индивидуализация на възстановената по реда на ЗСПЗЗ процесна земеделска земя
към момента на откриване на наследството, в който момент заветът произвежда
правно действие, завещателното разпореждане в частта досежно земеделския имот е
нищожно, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет.Както бе
посочено и по – горе само имот, който е индивидуализиран по местонахождение,
граници и площ и съществува реално в този си вид към момента на откриване на
наследството, може да бъде предмет на такова завещателно разпореждане.Към момента на откриване на наследството – 26.02.1993г. процесната земеделска
земя не е била индивидуализирана като възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот и не е
принадлежала към имуществото на наследодателя, поради което заветът не е
произвел правно действие на основание чл.19, ал.1 от ЗН.Правото на
собственост върху земеделските земи се възстановява на собствениците или на
техните наследници.Заветникът няма наследствено качество и затова, не може да
придобие земеделски земи по силата на завещателното разпореждане. / Решение № 578 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр.
д. № 198/2004 г., I г. о.; Решение № 29 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 567/2003 г., I г. о., Решение
№ 120 от 18.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 761/2003 г., ГК, I г. о. /.
При това
положение, получилия завета не е придобил собственост въз основа на завета и ще
следва да получи дялове от наследството съгласно квотите си по закон,
единствено като наследник на П.Т.Г..
Именно поради
гореизложеното съдът следва да допусне делба на процесния земеделски имот между
наследниците по закон на общия наследодател, според наследствените им права.
В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС.
В настоящия случай съделителите са
общо 7 / седем /, като след групирането им като
наследници по колена се образуват общо четири наследствени колена или всяко
коляно притежава по 1/4 ид. части
от делбения имот.Съделителите П.Т.Г.
и И.Т.Г., образуват коляното на починалия Трифон Петков Г. - пряк наследник на
общия наследодател П.Т.Г., чието наследство е предмет на съдебна делба.Съделителят
Ц.К.К., образува коляното на починалата Цвета Петкова Ваньова, също пряк наследник на общия наследодател.Съделителката И.С.Т.,
образува коляното на починалата Гена Петкова П. – пряк наследник на общия
наследодател.Съделителите И.П.Г., М.Ц.Г. и С.Ц.П., образуват коляното на Цеко
Петков Г., починал син на общия наследодател.
Първата 1/4 от делбения имот
следва да се разпредели между наследниците на сина на общия наследодател – Трифон
Петков Г., като всяко едно от децата му – П.Т.Г. и И.Т.Г., респективно по право
на заместване техните низходящи без ограничение на степените, следва да получи
равен дял от дела на общия си наследодетел, а именно по 1/8 от 1/4 идеални
части, или по 3/24 идеални части от наследствения имот, след привеждането на
всички дялове под най – малък общ знаменател.
Съделителите Ц.К.К. и Гена Петкова
П., следва да получат дела на своите родители, а именно всеки по ¼
идеални части от процесния имот, или по 6/24 идеални части от наследствения
имот, след привеждането на всички дялове под най – малък общ знаменател .
Последната ¼ от делбения
имот следва да се разпредели между наследниците на сина на общия наследодател
Цеко Петков Г., като съпругата му – И.П.Г. и всяко едно от децата му – М.Ц.Г. и
С.Ц.П., респективно по право на заместване техните низходящи без ограничение на
степените, следва да получи равен дял от дела на общия си наследодетел, а
именно по 1/12 от 1/4 идеални части, или по 2/24 идеални части от наследствения
имот, след привеждането на всички дялове под най – малък общ знаменател.
На основание
гореизложеното, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните по делото
е налице съсобственост върху имота,
предмет на спора, основана на наследствено
правоприемство от собственика П.Т.Г. - б.ж. на с.Крушовица, починал
на 26.02.1993г..При упражняването от един съсобственик на потестативното му право на делба и при наличието на законовите
предпоставки за ликвидиране съсобствеността между страните, съдът следва да я
прекрати и да допусне делба на
описания по-горе недвижим имот - земеделска земя, при права, съгласно Закона за
наследството, поради което предявеният иск е напълно основателен и следва да се
уважи.
След влизане в сила на
решението по допускане на делбата ще следва да се насрочи втората фаза на
производството - по извършване на делбата.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА
ДЕЛБА между И.П.Г., ЕГН:********** ***, М.Ц.Г., ЕГН:********** ***, С.Ц.П., ЕГН:********** ***, П.Т.Г., ЕГН:********** ***, И.Т.Г., ЕГН:********** ***, Ц.К.К., ЕГН:********** *** и И.С.Т., ЕГН:********** ***, на останал
в наследство от П.Т.Г. - б.ж. на с.Крушовица, починал на 26.02.1993г. земеделски имот в землището на
с.Крушовица, обл. Враца, а именно:
нива от 23.181 дка / двадесет и три дка и сто осемдесет
и един кв.м. /, шеста категория, в местността „ Новите места „, имот №155015,
по плана за земеразделяне на с.Крушовица, обл.Враца
при квоти:
3/24 ид.ч. за съделителя
П.Т.Г.
3/24 ид.ч. за съделителя
Иван Т.Г.
6/24 ид.ч. за съделителя
Ц.К.К.
6/24 ид.ч. за съделителя
И.С.Т.
2/24 ид.ч. за съделителя
И.П.Г.
2/24 ид.ч. за съделителя
М.Ц.Г.
2/24 ид.ч. за съделителя
С.Ц.П.
Решението подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: